РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Карлово, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100857 по описа за 2024 година
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК и чл.127а, ал.2 СК,
предявени от Д. Д. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., обл. П., ул.
„К.“ №**, чрез адвокат С. П. - К. против Т. Ж. Ц., ЕГН: **********, от гр. К.,
обл. П., ул. „Д. Ш.“ №**.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е
сключен на 17.05.2009 г., прекратен с развод с влязло в сила на 07.07.2022 г.
Решение №214/07.07.2022 г., постановено по гр. дело № 553/2022 г. по описа
на К. р. с..
Твърди, че от брака си имат едно дете – Д. Д. В., роден на
*********** г. С решението за развод било утвърдено постигнатото между
родителите споразумение, с което били уредени отношенията им, свързани с
детето, както следва: на ответницата е предоставено упражняването на
родителските права, определено е местоживеенето на детето при нея и е
определен следният режим на контакти между бащата и детето: всяка първа и
трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, с
1
приспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, на рождения ден на бащата – 31.01., през всяка нечетна
година по време на Коледните и Новогодишните празници, както и по всяко
друго време със съгласието на майката, като режимът на лични отношения
следва да се осъществява в дома на бащата. Със същото решение той бил
осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подписване на
споразумението – 20.05.2022 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска.
Твърди, че от датата на фактическата им раздяла – 01.04.2022 г.,
ответницата и детето живеели при нейната майка, в дома на мъжа, с когото
последната съжителствала на съпружески начала. Жилището се състояло от
четири стаи /хол, кухня и две спални/, като едната спалня се ползвала за склад,
а детето и майка му спели на дивана в хола и за него не били създадени
нормални условия за живот, а за удобства изобщо не можело да се говори.
Детето нямало собствено място, в което да се усамоти, да учи спокойно, да
прекарва свободното си време в различни занимания. Самото то често
споделяло с баща си, че това място му е чуждо, не може да свикне с него, не
го чувства като свой дом, притеснява се от баба си и мъжа й. Нещо повече,
случвало се да стои гладно, защото те били в кухнята и то не смеело да отиде
да се нахрани. Ответницата имала приятел, който живеел в друго населено
място, но детето не искало да ходи там, защото не харесвало този човек.
Ищецът го съветвал да сподели всичко това с майка си, но детето се
страхувало от нея, защото тя била избухлива, не можела да контролира
емоциите си, не можела да общува спокойно с него, позволявала си да му
крещи и посягала да го бие. Още в началото на раздялата им тя създавала
проблеми и не давала на ищеца да се вижда с детето и то да идва при него.
Случвало се в негово присъствие да вика полиция, което силно го стресирало
и ставало причина то да се затвори в себе си и да не споделя с нея какво
преживява и какви проблеми има.
Ищецът твърди, че след развода детето започнало да идва в дома му,
който бил и негов до раздялата с ответницата, почти всеки ден след училище.
Когато бил на работа, в обедната почивка се прибирал, за да го нахрани и да се
видят. Научил го да си приготвя сам храна, за да не гладува. Там, където
2
ищецът живеел, детето имало много приятели, с които се срещало в
свободното време, играели заедно, карали велосипеди. Преди 6 години
ищецът му купил куче, имал и котка, към които то било силно привързано и
обичало да си играе с тях и да разхожда кучето. В неговия дом детето било
спокойно, приемало го като свой, чувствало се добре, имало си собствена стая,
обзаведена с всичко необхоД. за него, разполагало с компютър и интернет.
Жилището представлявало етаж от къща на адрес: гр. К., ул. „К.“ №**и се
състояло от хол, кухня, спалня, детска стая и сервизно помещение. През
зимата се отоплявало с климатици. В него живеел само ищецът. Много пъти
детето му споделяло с болка, че там, където живее, няма никакви приятели,
било му скучно и самотно.
Твърди, че между него и сина му съществува силна връзка. Хубаво
им било да са заедно, общуването им било спокойно и пълноценно, имал му
доверие и му споделял всичко. Предпочитал да е с баща си, отколкото с майка
си. Искал да прекарва с него свободното си време, защото той се занимавал с
него, учели заедно по предмети, които го затрудняват, карали велосипеди,
ходели на екскурзии и почивки, водел го в музеи, разхождали се сред
природата, ходели с негови /на ищеца/ приятели на пикник. Лятото на 2022 г.
го завел на почивка в Б., Т. и на екскурзия в Г.. През лятото на 2023 г. го водил
на море в К., а през януари 2024 г. ходили на почивка в П., където карали
шейни и ски. На последния му рожден ден Д. отказал да празнува с майка си и
пожелал да бъде с баща си. Ищецът искал да му покаже красиви места в Б. и
го завел, заедно с още две деца, в Д. п., на К. в., в Л. на покрития мост на К. Ф.,
в Природо-научния музей в с. Ч. О., в Т. м.. Детето било много впечатлено и
щастливо от интересно прекараното време. На Великден през 2024-та година
ходили на екскурзия в Г., плували заедно в морето, карали яхта, пътешествали
из района на престоя си. Ищецът винаги се бил стремял да провокира в детето
желание да спортува и да му създаде навици за това. По негово желание му
изкарал карта за фитнес във военното поделение, в което бил в., и го
придружавал на тренировките. Имал вилно място до гр. К., където ходели
често, обикновено в почивни дни. Детето обичало това място, помагало на
баща си да косят тревата, да поддържат вилата, грижело се за кучето,
тренирало на лост, който ищецът бил монтирал. На всички големи празници
детето идвало при баща си, защото смятало дома му за свой. Изпитвало
истинска радост и удоволствие от съвместно прекараното време.
3
Д. бил силно привързан и към родителите на ищеца, с които бил
израснал, както и към семейството на леля си /сестрата на ищеца/, която имала
две дъщери, с които бил много близък и му било приятно да общува. Всички
те живеели в гр. К. и това му позволява често да се вижда с тях и да им
гостува. Особено близък бил с дядо си по бащина линия. Много често двамата
учели заедно по математика. Родителите на ищеца и сестра му винаги му били
помагали при необхоД.ст в отглеждането и възпитанието на детето, като и в
бъдеще можел да разчита на тях.
Твърди, че полага специални грижи за емоционалното състояние и
психичното здраве на детето. През лятото на 2023 г. ответницата не пожелала
да го пусне при него за осъществяване на режима на контакти за един месец
през ваканцията, за което нямало никаква причина. Тъй като това се отразило
изключително негативно на детето и то страдало, че не може да бъде с баща
си, се принудил да подаде жалба до ДСП К., Отдел „З. на д.“, търсейки
съдействие да се реши този проблем. Били посъветвани от социалния
работник детето да посещава Центъра за предоставяне на социални услуги за
преодоляване на конфликтите и справяне с проблемите в общуването.
Благодарение на тази работа със специалисти - психолози и педагози, сега
детето било много по-спокойно.
Всеки път, когато детето било при него, му заявявало, че не иска да
живее с майка си, не иска да се прибира в дома й и иска да остане да живее
при баща си. Това заявил и пред социалния работник в ДСП К.. Непрекъснато
го питало кога ще предприеме нещо, за да дойдело за постоянно при него.
Ищецът виждал с какво нежелание синът му се връща в дома на майка си.
Понякога му заявявал категорично, че няма да тръгне. Тогава се налагало да
му обяснява, че ще има сериозни проблеми с майка му, ако не го върне при
нея.
Ищецът имал огромно желание да се грижи за детето и то да живее с
него. Счита, че притежава нужните възпитателски качества и добър
родителски капацитет, за да го отглежда и да го възпитава добре. Имал добър
подход към него, разбирали се добре, изградена била доверителна връзка
между двамата, изпитвали взаимни чувства на обич и привързаност един към
друг. Имал добра социална среда и близък кръг хора – роднини и приятели, на
които при необхоД.ст можел да разчита при отглеждането му. Имал и добри
4
финансови възможности и материална обезпеченост – получавал около
средното за страната трудово възнаграждение, притежавал собствено жилище,
нямал заеми. Детето скоро щяло да навлезе в пубертета и в тази възраст
особено важна била връзката между децата от мъжки пол с бащата, с оглед
усвояване на мъжкия модел на поведение. През целия период от раздялата с
майката до момента, ищецът не само заплащал редовно присъдената издръжка
за детето, но и закупувал всичко необхоД. за него – дрехи, обувки, маратонки,
спортни екипи, учебни пособия и материали и др., и полагал адекватни грижи
за него. И понастоящем заплащал таксата му за телефон. По всякакъв начин
задоволявал неговите потребности, в т.ч. и образователни, културни и др.
Детето не получавало нужното внимание от своята майка, с която
трудно общувало, поради избухливия й характер. Детето живеело в среда,
която не чувствало близка, като в обитаваното от тях жилище нямало добри
условия за живот. Майката открито показвала пред него негативното си
отношение към баща му, често провокирала конфликти, винаги в
присъствието на ищеца, била невъздържана, избухлива и вулгарна, целяла
злепоставянето му пред колеги и приятели /многократно му били казвали, че
безпричинно говорела лоши неща за него, които се оказвали измислица/.
Самото дете имало силното желание да живее при ищеца, в неговия дом, той
да полага ежедневните грижи за него, да общува по-често с родителите и
близките на баща си.
С оглед горното, ищецът счита, че малолетното дете живее в рискова
среда, за него не се полагат от майката нужните грижи за правилното му
физическо, умствено, емоционално, нравствено, психическо и социално
развитие. Детето било емоционално потиснато и неспокойно. Отделно от това,
ответницата нямала близки и роднини, които да й помагат при отглеждането
му, с които то да е близко и да се чувства добре. Счита, че в изключителен
негов интерес ще бъде то да живее с него и той да упражнява родителските
права, като на майката се определи един широк и пълноценен режим на
контакти.
С оглед изложените по-горе факти, счита, че са настъпили промени в
обстоятелствата, при които са определени по-рано /с решението за развод/
мерките относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските
права, като счита, че е влошено положението на детето при майката, която
5
понастоящем упражнява родителските права, и би се подобрило същото, ако
детето живее при ищеца и той упражнява родителските права. С промяната на
мерките щял да се защити най-добрият негов интерес, който се определял в
съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на З. за з. на д., и който е
приоритетен при преценка на тези мерки. При съпоставяне на условията при
двамата родители според критериите по чл. 59, ал. 4 от СК, счита, че в интерес
на детето ще е той да упражнява родителските права.
Тъй като промяната на мерките е свързана и с неговата издръжка,
моли съдът да вземе предвид следните факти: детето е на **г. и има
обичайните за възрастта му разходи, свързани със закупуване на дрехи,
обувки, спортни екипи, учебни помагала и пособия, за храна в училище,
разходи за екскурзии, почивки, културни разходи, медицински, здравни и др.
Жилището, в което живеел ищецът, се отоплявало през зимния период с ел.
енергия, за която заплащал около 180 лв. За кабелна телевизия и интернет
заплащал месечна такса 30 лв., а за телефон на детето – 18 лв. Майката на
детето била работоспособна, работела във ,,***“ ЕАД - гр. С. и получавала
трудово възнаграждение около средното за страната. Не заплащала наем за
жилище и нямала задължение към други лица за издръжка. Ищецът работел
като военнослужещ и освен трудовото си възнаграждение, други доходи
нямал.
Твърди, че всеки път, когато искал да изведе детето на почивка или
екскурзия в чужбина, ответницата му създавала проблеми, като първоначално
винаги му отказвала, а впоследствие давала съгласие в последния момент
преди пътуването, което било крайно неудобно, с оглед планирането му. Дори
си позволила през лятото на 2022 г., във връзка с почивката в Т., да постави
условие, за да даде съгласие, като му поискала 2000 лв., за да го пусне с него.
За пътуването им на Великден тази година също не го пускала, без да има
уважителна причина за това, като по този начин искала да го наказва и да му
създава проблеми. Към настоящия момент детето имало издаден
международен паспорт, но при неговата смяна с нов, ищецът предполага, че
отново щял да има проблеми с нея, защото му била казвала, че няма да
съдейства.
Всичко изложено пораждало правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което:
6
1. Да измени определените с Решение № 214/07.07.2022 г.,
постановено по гр. дело № 553/2022 г. по описа на РС К. мерки, в частта
относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжка на малолетното дете Д. Д. В., ЕГН: **********,
като:
- предостави упражняването на родителските права на бащата Д. Д.
В. и определи местоживеенето на детето да бъде при него;
- определи следния режим на лични отношения на майката Т. Ж. Ц. с
детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, с приспиване; един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата; на рождения ден на майката; през всяка
нечетна година по време на Коледните и Новогодишните празници, както и по
всяко друго време със съгласието на бащата;
- осъди Т. Ж. Ц. да заплаща на малолетното дете Д. Д. В., ЕГН:
**********, чрез неговия баща и законен представител Д. Д. В. месечна
издръжка в размер на 350.00 лева, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падеджа й до окончателното плащане.
2. Да разреши издаване на документ за самоличност по чл. 13, ал. 1,
т. 2 от ЗБЛД – паспорт, на малолетното дете Д. Д. В., ЕГН: **********, както
и да разреши детето да пътува в чужбина с бащата или с упълномощено от
него лице до всички страни в Е., както и до Р. Т. и до Д. – през училищните
ваканции, почивни дни през учебно време, официалните празници и в друго
подходящо за детето време, на екскурзии, почивки, лагери, езикови курсове,
гостуване и др., до навършване на пълнолетие, алтернативно – за срок от 5
/пет/ години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответницата, представлявана от адв. Б.
Н., намира предявения иск за допустим, но неоснователен.
Не оспорва твърдението на ищеца, че са разведени и родителските
права на детето им Д. Д. В. са предоставени на нея по взаимно съгласие, ведно
с местоживеенето на детето, издръжка от бащата и режим на свиждане за
7
същия.
Оспорва твърдението на ищеца, че с детето живеят в дома на съпруга
на майка й и твърди, че от няколко месеца със сина си живеели в гр. К., ул. „Д.
Ш.“ №**, като жилището представлявало апартамент, състоящ се от две
спални, хол, кухня и санитарен възел. Имало достатъчно място в жилището,
тъй като същото било широко и добре обзаведено, като детето имало своя стая
и достатъчно пространство, за да се чувства удобно и комфортно. Преди време
майката на ответницата и мъжа й били за кратко при тях, докато си направят
ремонт на жилището в кв. С., гр. К.. Докато живеели заедно с тях, детето се
чувствало прекрасно и не били верни твърденията на ищеца, че детето не
смеело да се нахрани, да учи спокойно, да се забавлява и всички нормални
неща, които се случват в едно семейство.
По отношение на твърдението на ищеца, че детето не се разбира с
приятеля й, ответницата заявява, че още в самото начало, след като видяла, че
Д. не е готов да контактува с него, спряла срещите им и не били имали повече
проблеми за това.
Твърденията на ищеца, че била избухлива, че не можела да
контролира емоциите си, че крещяла на детето и го биела, били абсурдни и не
отговаряли на истината. Никога не била създавала проблеми на бащата на
детето за срещите им. Имало ситуация, в която Д. бил болен и се опитала да
обясни на ищеца, въпреки, че е дошъл пред блока, че не може вземе детето,
защото е зле, но в отговор по телефона на високоговорител думите му били
пред детето: „…аз с *******не говоря“. Обяснила му няколко пъти, че детето
го слуша, но той не спрял да повтаря подобни обидни думи спрямо нея,
крещял пред блока и накрая се обадила на тел. „***“. Детето никак не било
затворено в себе си и противно на твърденията на баща му, Д. се чувствал
прекрасно с майка си и споделял какво преживява и какви проблеми има.
Всъщност отвратителното поведение на баща му давало лош пример на сина
им и не била здравословна средата, в която се опитвал да го възпитава.
Не било вярно твърдението на ищеца, че купил куче и котка. Кучето
им го подарили, а котката ответницата я намерила на улицата, като за тях
лично тя се била грижила.
Ответницата не отрича, че детето се чувствало добре, когато отиде в
дома на баща си и това било нормално. Там всичко му било познато, защото
8
там бил израснал до **- годишната си възраст. В действителност домът на
баща му бил добре обзаведен, тъй като всичко било правено заедно, по време
на брака им, като лично ответницата теглила три кредита за ремонта на
същото жилище, което било собственост на родителите на ищеца и си ги
изплатила сама. Детето обаче споделяло пред майка си, че в дома на баща му,
въпреки голямата жега, не можело да си пуска климатик, защото баща му
непрекъснато му говорел колко много пари харчи и че имал много разходи.
Новото място, в което живеели с Д. от 2022 година, му било познато и бил
свикнал с децата, защото преди да се разделят с ищеца, майката на
ответницата редовно гледала детето. Освен това, почти всяка вечер ходели на
гости при нея.
Ответницата счита, че е непристойно за един баща да твърди, че
детето му предпочита да е с него, а не с майка му. Това било най-малкото
егоистично и ненормално. Децата имали нужда и от двамата си родители.
Никога не била искала да разделя детето от баща му, защото знаела, че това би
повлияло лошо във всяко едно отношение при неговото израстване.
Връщайки се назад във времето твърди, че бившият й съпруг никога
не бил полагал непосредствени грижи за детето им, като не го водил на лекар,
не го гледал, когато бил болен, никога не бил ходил на родителска среща,
никога не учил с него. Ищецът много добре знаел, че ответницата няма да се
съгласи синът им да ходи на почивка през учебно време и по Великденските
празници за първи път му се наложило да отиде в училище, за да поиска
служебна бележка без нейно знание, за да води синът им по време на учебни
занятия на почивка в Г.. Тогава разбрал, че без нейно съгласие няма как да му
бъде издадена такава и детето й звъннало по телефона да иска бележка. Баща
му взел телефона от него и отново се държал изключително непристойно и
грубо. В името на това, синът й да е щастлив и доволен, тя се съгласила, тъй
като най-важното нещо в нейния живот било щастието на детето й.
Относно твърдението на ищеца, че водел сина им на почивки,
екскурзии, карали колелета, ходели по музеи и на пикник, в действителност
тези случаи се брояли на пръсти и то винаги било по повод. Почивката в П.
през януари 2024 г., за която споменавал ищецът, пак била през учебно време.
Ходенето в К. през 2023 г. било за един ден, посещенията в С. Б. – Д. П., К. В.,
Л. и т.н. също били за един ден по повод рождения ден на Д.. Ответницата
9
счита за нормално детето да се чувства щастливо и впечатлено от всички
места, които посетило. Тя също не спирала да го води на почивки, винаги
когато можела. Водила го в Т. и на море. Всичко било свързано с много
разходи, защото детето растяло, икономическата обстановка се променяла, а
освен определената издръжка в размер 200 лева, баща му не му давал нищо
друго и не му купувал нищо. Доста често забелязвала, че когато Д. е бил при
баща си, се прибирал с дрехи, които не били негови, а на детето на съседите на
ищеца, които още преди да се разделят, съседката им ги дала и те останали в
къщата. Но с нови дрехи детето не се било прибирало. Въпреки всичко,
ответницата не била лишила детето си от нищо – купила му телефон,
безжични слушалки, геймърски компютър, пратила го на екскурзия, всичко за
училище го плащала тя.
Относно връзката между родителите на ищеца и сина им,
ответницата заявява че те никога не били участвали в отглеждането и
възпитанието на детето, освен определени моменти, когато бил в началното
училище ходили да го вземат. Това било всичко. Докато били семейство,
детето ходело при баба си и дядо си, но не често. На тези хора – родителите на
ищеца, както и сестра му, не можело да се разчита да се грижат за детето й,
тъй като била свидетел на скандалите в това семейство, в един от които ги
изгонили от дома им, когато Д. бил на ******. Дори тогава скандалът
завършил с агресия, проявена от Д. В. спрямо майка му, на която той счупил
ръката.
Ответницата оспорва твърденият на ищеца за полаганите от него
специални грижи за сина им. През лятото на 2023 година, преди ищецът да
подаде жалбата до ДСП - К., отдел „З.на д.“, синът им Д., виД. притеснен,
споделил на майка си, че приятел на баща му – С. С., имал познати в Отдел „З.
на д.“ и му казвали, че ще се чакат там, за да може да накарат Д. да каже пред
служител на отдела, че не желае да живее при майка си. Откакто се развели с
ищеца, проблемите по отношение на режима на свиждане ги създавал само
той. Ответницата твърди, че никога не била спирала сина им да ходи при баща
си и тази жалба лятото на 2023 година от страна на ищеца била вероятно
предварително замислена от него, тъй като не била спряла Д., даже напротив –
Д. стоял две седмици при баща си, който го довел при нея за около седмица
/защото вероятно бил зает/ и следващите две седмици детето пак било при
него.
10
По отношение на това, как се чувства детето, откакто започнало
посещенията при психолог, ответницата твърди, че Д. чак сега от преди около
месец започнал уж да се чувства по-добре, тъй като много често отказвал да
ходи. В началото той не правел никакъв контакт с психолога. Тя била тази,
която водела детето по три пъти в месеца на психолог и знаела прекрасно как
се чувствал той. Ищецът участвал един-два пъти, когато се е налагало да се
яви заедно с детето при психолога. Във времето от лятото на 2023 г., след
жалбата му, ответницата знаела от г-жа Г. Г., социален работник към Отдел „З.
на д.“, както и от служител от ЦОП К., че няколко пъти са търсили и са
предлагали на ищеца да направят среща тримата, за да поговорят и да видят
откъде идват проблемите, но той не си вдигал телефона. Знаела, че ходил в
някакъв момент в ЦОП К., но категорично отказвал среща заедно с
ответницата и детето.
Счита, че едно дете на **години не би могло адекватно да реши при
кой от родителите си иска да живее, тъй като подобно желание /ако е вярно
твърдението на ищеца, че го е заявил/ се дължало на моментна емоция,
навлизане в пубертетска възраст, както и непрекъснато настройване на детето
от баща му срещу майка му. На детето се говорело в прав текст от баща му, че
майка му е „*******“, както и всички жени са „******“ – това го казвало
самото дете. Ответницата счита, че възпитанието, което дава бащата на Д. по
отношение на уважение към майката и спрямо жените като цяло, е
безобразно. От скоро, откакто ищецът имал приятелка, с която съжителствал,
синът им въодушевено разказвал как баща му му обяснявал, че жената трябва
да чисти, да готви, да пере, да слугува на мъжа и после да си ходи. Детето
също споделило, че баща му разказал за негов колега, който починал
вследствие на това, че майката не давала детето им да се среща с баща си, тъй
като и те били разведени, като тях. Това поведение от страна на един баща
било недопустимо, като по този начин му наслагва страх и ужас, че същото
може да се случи и с него.
Ответницата твърди, че била сериозен човек и отговорна майка и
затова, когато синът й бил с нея в дома им, от нейна страна били наложени
правила, които той трябвало да спазва. Относно ползване на компютър,
телефон, телевизор, учебен процес, тя била категорична и не му разрешавала
преди да си е подготвил уроците за следващия ден, да прави каквото и да било
11
друго. Естествено, като всяко дете, това не му харесвало, но след безброй
забележки, той сядал първо да си научи. За разлика от престоя при баща му,
който му разрешавал абсолютно всичко и от детето знаела, че всяка неделя,
прибирайки се от баща си, на въпроса: „научи ли за понеделник?“, той
отговарял: „не“. Ответницата била посъветвана от социалния работник да
остави Д. да ходи при баща си по-често от определеното по съдебно решение,
за да може бащата да поема по-голяма отговорност за сина си, а детето да
разбере, че баща му не е само за веселата част от живота му. Откакто по тази
препоръка детето ходело по-често при баща си, то намалило драстично успеха
си в училище.
Пример за безотговорността на ищеца по отношение на възпитанието
на сина им била ситуация от 26.06.2024 г. – сряда. Д. бил в дома на майка си, и
когато по обяд се чули с нея по телефона, бил спокоен и не споделил, че смята
да ходи някъде. Вечерта се прибрала след работа в 17.15 ч. и видяла, че
вратата е заключена, а маратонките на детето ги нямало. Многократно му
звъняла по телефона, но той не вдигал. Силно притеснена, ответницата се
обадила на тел „***“ и обяснила, че синът й го няма и предполага, че може да
е при баща си. След известно време полицията довела детето. При разговор с
Д., той споделил, че инцидентно баща му му се е обадил и дошъл да го вземе.
Ответницата счита, че това е безотговорно от страна на ищеца, защото можел
поне да й пише или звънне, за да я предупреди, или да накара детето да го
направи.
Другия случай, при който ищецът проявил огромна безотговорност
бил, когато детето било при него и поискало да отиде с приятел да се къпят на
водопад „С.“. Майка му отказала категорично и му забранила да ходи, но баща
му разрешил. Тъй като си бил изключил телефона, ответницата се усъмнила,
че въпреки забраната Д. е отишъл. Оказала се права, тъй като го намерила на
водопада в К..
Твърди, че откакто били разведени с ищеца, а и отпреди това също,
освен присъдената издръжка, не била получавала абсолютно никаква помощ
за сина им. Всички разходи, пособия, униформа, дрехи, екскурзии
организирани от училище, лекарства, телефон, компютър ги поемала тя.
Получавала почти същите доходи, които представил и Д. В., като
доказателство по делото със служебна бележка, така че нямала нужда
12
половината рода да се грижи за детето й. Тя се справяла и сама и на детето
нищо не му било отказано и нищо не му липсвало вкъщи. Случвало се детето
да си дойде след посещение при баща си и да й казва, че цяла седмица ходил с
едни и същи дрехи на училище. Даже единият ден отишъл с банския на баща
си на училище, вместо къси панталони.
За нея детето било приоритет и полагала всякакви грижи за него. То
било привързан към майка си, споделяло ежедневието си и всичко, което му се
случвало, включително и при посещенията при баща му. Получавало от нея
нужното внимание и грижи, както и от нейната майка, брат й и всички
роднини. Отглеждала и възпитавала детето си с много търпение и любов още
от деня на раждането му. Можела сама да се грижи прекрасно за сина си,
както досега и нямала нужда – за разлика от твърденията на баща му, но
имало и кой да й помага.
Не счита, че детето й живее в рискова среда, както твърдял ищецът.
То не било потиснато и неспокойно. По-скоро му влияело неразбирателството
между родителите, защото детето споделяло с майка си, че ще се чувства
много по-добре, ако се разбират с баща му като нормални големи и зрели
хора. Д. В. обаче отказвал да се държи като възрастен и възпитан човек. Тя
била готова да разговарят и да се разбират с бившия си съпруг, но до ден -
днешен от негова страна такова отношение и желание нямало. Напротив, той
винаги намирал начин по който да я притеснява и обижда и пред детето. Така
направил и на 26.05.2024 г., преследвайки я от с. А. до с. И., където отново я
тормозел психически, за което било обазувано дело по Закона за защита от
домашно насилие пред Р. с. - К.. От развода им до момента, Д. В. не се
занимавал с нея, само и единствено, когато имал ограничителна заповед. Това
бил третият път, в който подала молба по този закон.
Ответницата счита, че не са настъпили никакви промени в
обстоятелствата, при които с решението за развод са определени по-рано
мерките относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските
права. Нямало никакво влошено положение на детето при нея, неговата майка
и законен представител и счита, че не следва да се променят същите. В
интерес на детето било то да продължи да живее с нея. Не счита, че е в
интерес на същото тези мерки да бъдат променяни и на бащата да се
предостави упражняването на родителските права и всички последващи
13
мерки. Странен бил фактът, че ищецът плащал издръжка на сина си в размер
на 200 лева, а в своето искане към съда изчислил и поискал да бъде
определена сума за месечна издръжка в размер на 350 лева, които ответницата
да му заплаща.
По отношение на издаването на паспорт на сина им и евентуални
предстоящи екскурзии и минали такива, заявява, че при всяка една от тях,
никога не била уведомявана лично от ищеца, да поговорят човешки, а
научавала от сина им или от чужди хора. Счита, че е недопустимо, като
родител да постъпва по този начин, особено, когато ставало въпрос за
пътувания в чужбина, а още повече и през учебно време. Не била съгласна
детето да пътува без нейно знание и съгласие, както и да му бъде издаван
международен паспорт. Нямала никакво доверие на баща му, че ще я уведоми
своевременно, защото опитът й от преди я карал да се чувства неспокойна, че
без нейно знание синът й ще напуска пределите на държавата.
По отношение на твърдението, че през лятото на 2022 година била
поискала 2000 лева, за да пусне детето с баща си в Т., ответницата заявява, че
за въпросната екскурзия ищецът поканил и нея, но тя отказала. А тези пари му
казала да й ги даде, защото тя му ги била изтеглила от банката, за да си плати
половината част от буса и с останалите пари направили ремонт на неговия хол
преди развода. Жилището им било придобито по време на брака, в което тя
била вложила достатъчно средства и труд за ремонт и поддръжка, но въпреки
всичко, още преди развода, се била съгласила да няма никакви финансови
претенции.
Ответницата моли да остави без уважение исковата молба и да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и се установява от представеното в заверен
препис Решение №214/07.07.2022 г., постановено по гр. дело № 553/2022 г. по
описа на К. р. с., че Д. Д. В. и Т. Ж. Ц. са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с развод по взаимно съгласие. С бракоразводното решение
родителските права по отношение на роденото от брака им малолетно дете Д.
Д. В. са предоставени на майката и местоживеенето му е определено при нея.
На бащата е уреден режим на лични отношения със сина му, като е
14
постановено да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лева.
Семейното жилище на адрес: гр. К., ул. „К.“ №**е предоставено за ползване
след развода на Д. В.. От представения нот. акт № 108, том I, рег. № 1042, дело
№ 100/02.04.2024 г. на нотариус С. Р. е видно, че жилището е негова
собственост.
От представената служебна бележка изх. 696-9-124/22.04.2024 г.,
издадена от В. ф. ******– гр. К. се установява, че за периода от м. ноември
2023 г. до м. април 2024 г., включително на ищеца са изплатени трудови
възнаграждения в общ размер 13 909.49 лева /бруто/, т. е. 2 318.24 лева на
месец.
Ответницата представя Удостоверение изх. №004113/03.07.2024 г. от
работодателя си „****“ ЕАД – гр. С., видно от което за периода от м. януари
2024 г. до м. юни 2024 г., включително е получила трудови възнаграждения в
общ размер 12 677.95 лева /бруто/, т. е. 2 112.99 лева на месец. Представя и
Декларация за семейно и имотно състояние, според която не притежава на
свое име недвижими имоти.
Приложени са в цялост гр. д. №887/2022 г. и гр. д. №324/2023 г. –
двете по описа на РС К., образувани по молби на Т. Ж. Ц. /В.а/ за вземане на
мерки за защита по ЗЗДН срещу Д. Д. В.. Производството по първото дело е
прекратено след оттегляне на иска, а второто е приключило с подписана на
15.03.2023 г. съдебна спогодба, съгласно която по отношение на молителката
са взети следните мерки за защита: задължава се Д. Д. В. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея и му се забранява за срок от 6
месеца да приближава пострадалата, жилището й, местоработата й и местата
за социални контакти и отдих. Деянието, за което е издадена Заповед за
защита от домашно насилие, се изразява в отправени на висок глас по
телефона на 17.03.2023 г. обиди и ругатни.
Приложено е по настоящото дело и гр. д. №925/2024 г. по описа на
РС К., също образувано по ЗЗДН по молба на Т. Ц. срещу Д. В.. С влязло в
законна сила на 22.08.2024 г. Решение №287/10.08.2024 г. съдът е оставил без
уважение молбата, като е приел, че същата е неоснователна и недоказана.
По делото е приложена справка от Дирекция „Н. с. ***“ – Р. ц. К.,
ведно с компактдиск, съдържащ аудио-запис на подаден сигнал от Т. Ж. Ц.. От
справката и след изслушване в с. з. на приложения CD, се установява, че на
15
26.06.2024 г. в 17.58 ч. ответницата се е обадила от тел. *************,
съобщавайки, че след прибиране от работа не е намерила **-годишния си син
Д. В. в дома им. Не си вдигал телефона, не знаела къде е и предполага, че е
при баща си. В приложената справка вх. №8948/22.08.2024 г. на РУ К. е
отразено, че сигналът е посетен от автопатрул в състав мл. инспектор П. К. и
мл. инспектор И. Ч., които са отишли на адреса на бащата Д. В. в гр. К., ул.
„К.“ №**. На място полицейските служители са установили Д. Д. В. и сина му
Д. Д. В.. Пред полицаите Д. В. е заявил, че доброволно отишъл при баща си на
гости, като не желаел да вдига телефона на майка си. Д. В. също обяснил, че
детето само е дошло в дома му, без да го е викал. Полицейските служители са
́
съпроводили Д. В. до адреса на майка му Т. Ц. в гр. К., ул. „Д. Ш.“ №**, вх.*.
От приетия социален доклад на ДСП К. и приложената преписка на
ЦОП К., касаеща малолетния Д. В. се установява, че грижите за него се
полагат от майката, в жилището в гр. К., ул. „Д. Ш.“ №**, вх.*. Апартаментът
е собственост на съжителя на бабата по майчина линия и се състои от кухня,
хол, две спални и санитарно помещение. Едната спалня в момента се използва
като склад, като майката е споделила намерение да я обособи като детска стая
за Д.. Детето спи в хола на разтегателен диван, майката използва спалнята.
Разполага с бюро с компютър. Хигиената е на много добро ниво.
Ответникът Д. В. живее в собственото си жилище на ул. „К.“ №**в
гр. К., в което до развода са живели бившите съпрузи със сина си.
Представлява триетажна фамилна къща, като бащата обитава първи и
приземен етаж. Състои се от спалня, детска стая, кухня с трапезария, хол и
санитарни помещения. Детската стая е обзаведена с всичко необхоД. за
задоволяване на потребностите на детето. Бащата споделя, че когато бабата и
дядото гостуват, отсядат на горния етаж. Хигиената е на много добро ниво.
Детето познават роднинския кръг и по майчина, и по бащина линия.
Има изградена приятелска среда според възрастта си.
Емоционалното и поведенческо развитие на момчето съответства на
календарната му възраст. То е споделило със социалните работници, че обича
и двамата си родители, но е натоварен от техните конфликти и липсата им на
каквото и да било комуникация. По данни на докладите от ЦОП - К., когато Д.
разговаря за родителите си веднага се променя неговото психоемоционално
състояние.Той е е разкъсан между двамата си родители, защото желае да угоди
16
и на двамата. Показал е обърканост и силно притеснение, че на делото трябва
да заеме страна. Не иска да нарани никого от тях и не разбира защо трябва да
го прави. Когато не говори за родителите си, а за неща от своето ежедневие,
М. е спокоен и разговаря свободно. Детето е много интелигентно и зряло.
В хода на разговора със служителите на ДСП К., Т. Ц. е
демонмстрирала загриженост и емоционална привързаност към Д., както и
желание да продължи да му оказва необходимата помощ и подкрепа. Между
детето и майката има изградена емоционална връзка. Същата е заявила, че не
ограничава детето да се вижда и да контактува с баща си.
В хода на проучването и при проведения разговор Д. В. също е
показал силна обич към своя син. Говорел за него със загриженост и гордост.
Споделил, че за него Д. е най-важният и иска да се грижи той за него, защото
при него детето било по-спокойно.
При изслушването на социалния работник Г. Г. в с. з., същата
заявява, че макар родителските права да са присъдени на майката детето
прекарва повече време при баща си. Такива били неговите предпочитания.
Майката не е възпрепятствала тези по-чести контакти, желаела единствено М.
да я уведомява по-рано кога ще отиде при баща си. Лятото той прекарал две
или три седмици при баща си и една седмица при майката. От месец март
2024 г. започнал да прекарва и част от учебното време при баща си.
Препоръки в тази насока й били дадени от социалните работници – да не
спира детето, ако то желае да остане при баща си по-дълго време, за да не го
изгуби. Т. Ц. се вслушвала в препоръките. Тя била един много отговорен
родител, за нея по-важно било психо-емоционалното състояние на Д.. Д. В.
също спазвал препоръките на социалните работници откъм отношения с
детето, но не желаел да поддържа нормални взаимоотношения с майката по
въпросите, свързани със сина им. Детето било силно объркано. Казвало, че
желае да живее при баща си, но когато наближил моментът да го заяви и пред
съда, се притеснил. Казвал: „Обичам ги и двамата много, не искам да ги
нараня“. Омръзнало му от конфликтите между родителите, от факта че те не
поддържат никаква връзка и че той бил като буфер между двамата. Споделил,
че желае да прекарва повече време в дома на баща си, но иска да се вижда и с
майка си. Много обичал своята майка, но като една от основните причини да
желае да остане при баща си изтъквал, че там бил неговият роден дом, имал си
17
своя лична стая и бил свикнал повече с обстановката. Д. споделил и за
приятеля на майка си, с когото тя го завела да се запознае против неговото
желание. Оттогава не го бил виждал, не желаел да му даде шанс. Използвал
пред служителите на ДСП К. и обидни епитети по негов адрес, не искал да
поддържа никакъв контакт с него. Преди няколко месеца баща му го запознал
с неговата приятелка, която Д. харесвал. Тя имала деца, с които общувал.
Приемал я и се разбирал с нея. Социалният работник посочва, че детето ходи
при психолог към Центъра за обществена подкрепа. Основно майката го
водила, но и бащата го водил един или два пъти. Когато се обсъждали теми,
които не засягат родителите, Д. бил много спокоен. Щом започнели да говорят
за отношенията между родителите му, той започвал да се изнервя, да
повишава тон. При една от срещите, когато не получил отговора, който искал,
а от служители на ЦОП му било казано, че трябва да бъде при майка си по
съдебно решение, той започнал да се държи неуважително и да се кара се с
тях. Имало предложение от Отдел закрила на детето и от ЦОП да се направи
една среща между майката, бащата и детето или само майката и бащата, в
която те да поговорят, но Д. В. категорично отказвал да общува с бившата си
съпруга. Т. Ц. имала желание за такава среща, но Д. В. категорично отказвал.
Като причина посочвал, че бившата му съпруга можела да използва тези
срещи като оръжие срещу него. Според него Т. Ц. използвала всичко срещу
него в съда по делата за домашно насилие и не желаел да общува с нея.
От показанията на свидетелката Р. Т. Г. се установява, че познава
страните по делото от дълго време. Преди развода им били семейни приятели
и често си ходели на гости. В момента с ищеца, с когото били колеги – в.,
продължавали да поддържат приятелски отношения, а с ответницата не
контактувала. След развода на Д. В. и Т. Ц., ищецът останал в семейното
жилище в гр. К. на ул. „К.“, а майката, заедно с детето им Д. заживели в
апартамент в кв. „Б.“. Въпреки това синът им предпочитал да е при баща си и
прекарвал повече време при него – 3-4 дни в седмицата. Той не се разбирал с
майка си, двамата постоянно имали някакви търкания. Освен това жилището,
в което преди живели представлявало просторен етаж от къща, където Д. бил
свикнал и имал собствена стая и всички удобства. Приятелите му също били в
този квартал и свидетелката често го виждала там да играе с други деца.
Детето споделяло, че в новото жилище не му харесва и иска да живее с баща
си. През лятото всеки ден ходело при него. Майката обаче често създавала
18
проблеми. Неведнъж подавала сигнали и жалби до полицията, прокуратурата
и военните за това, че бащата не е върнал детето навреме, дори Д. бил
обявяван за общодържавно издирване. Това накарало ищеца да ограничи
максимално контактите си с нея, за да не си навлича неприятности. Той бил
отговорен баща и много обичал сина си. Водел го на море, на почивки в
планината, карали заедно ски, посещавали галерии и музеи, прекарвали си
много добре заедно. Имал и ранчо, където се отглеждали животни и Д. също
се грижел за тях. Той бил силно привързан към баща си и обичал да прекарва
времето си с него. Също така бил привързан и към близките си по бащина
линия – баба си и дядо си, както и към леля си, която имала деца на неговата
възраст и с тях били непрекъснато заедно. Дядо му помагал по математика,
защото бил педагог, а Д. имал затруднения по този предмет. Ищецът държал
на учебния процес и когато синът му бил при него, първо си подготвял
уроците и домашните и след това му се позволявало да ползва интернет и да
играе на компютърни игри. Грижел се и за външния му вид – купувал му
хубави и скъпи дрехи. Д. В. имал нова партньорка в живота, с която Д. се
разбирал много добре, както и с нейните деца – тя имала две момчета,
приблизително на неговата възраст. Т. Ц. също имала приятел, но него Д.
изобщо не го харесвал. В момента свидетелката не знаела дали ответницата
има връзка с този човек. От ищеца знаела, че бившата му съпруга не била
съгласна да води сина им на екскурзии в чужбина – отначало уж давала
съгласие, а в следващия момент отказвала. В един от случаите дори му
поискала пари, за да подпише пълномощното. Д. В. консумирал алкохол, но в
разумни количества. В никакъв случай не злоупотребявал и не проявявал
агресия.
От показанията на свидетеля Ц. Ж. Ц. се установява, че е брат на
ответницата. След раздялата с Д. В. тя и детето им Д. се нанесли в апартамент
в кв. „Б.“ в гр. К., собственост на съжителя на майка им. В момента там
живеели само Т. Ц. и сина й, а ищецът останал в жилището, което обитавали
преди развода. В новия си дом Д. постепенно започнал да свиква, условията
там били чудесни. Нямал проблеми с майка си, бил спокоен и уравновесен.
Не такова обаче било състоянието му след като се върнел от посещение при
баща си. Д. ходел често при него и майка му не го спирала, независимо от
уредения със съдебно решение режим на лични контакти. Когато се върнел
при майка си, първите дни той бил нервен и избухлив. От разговори с детето
19
свидетелят знаел, че то се страхува баща му да не крещи по майка му. Д. В.
имал издадени две ограничителни заповеди за домашно насилие срещу
бившата си съпруга. Свидетелят лично бил присъствал на сцените, които той
правел, след като Т. Ц. повикала полиция – викал и крещял. Свидетелят също
бил обект на агресия от ищеца, който опитал физическа саморазправа с него.
Ответницата подавала сигнали, защото ищецът се държал непристойно с нея.
Наричал и я с обидни думи: „********“, „*********“, „**********“. Нямал
спирка и не го интересувало пред кого изрича тези думи. Когато тя била
бременна в осмия месец, Д. В. я изгонил от дома им и десет дена не я
потърсил. Била много разстроена и брат й я подслонил. Свидетелят виждал
ищеца пиян много пъти. Поведението му било такова не само под влияние на
алкохол – той си бил такъв. Откакто детето им се родило, майка му се грижела
за него. Основните грижи като купуване на дрехи, обучение и т. н, както и
всички разходи свързани със сина им, се поемали от нея. В дома им условията
били повече от перфектни. Д. бил напълно необезпокояван. Имал си
компютър последно поколение, според неговите изисквания. Лично майка му
го закупила, със специални столове, със специална мишка. Всичко, каквото
детето поискало, го имало. Ответницата била прекрасна майка, на която й
пукало за сина й. Тя се грижела перфектно за него. Имало моменти, в които то
било при бащата и искало да се върне при майка си, но нещо го спирало. Д. В.
преди ***години се сетил, че има дете. Останалите ***години не изглеждало
съвсем така. Майката можела да разчита изцяло на брат си, на майка им и на
нейния приятел В.. Можела да разчита на тях финансово, морално и по
всякакъв друг начин. Само Т. водела детето на психолог. Когато трябвало да се
прави среща между тримата, за да може да се подобрят отношенията между
тях, Д. отказвал. След оставане при бащата, оценките на Д. се влошавали,
имал забележки за поведението и неизвинени отсъствия. При майката не било
така, защото имало контрол. Д. ходел при баща си, когато си поиска. С
прибирането обратно било по-сложно. Д. не го пускал, заплашвал го: „Повече
няма да те взема при мен. Повече няма да имаш баща“. Това свидетелят го
знаел лично от Д., с когото контактували често и си споделяли. Детето
казвало, че иска да ходи при баща си. Свидетелят си спомня за случай в
болницата в П., когато закарали по спешност Д. с болки в корема. Там, докато
чакали да бъде прегледано детето, Д. не спрял да се държи грубо с Т.: „Не мога
да те гледам, ма! Виж каква си, ма“. Тези реплики се отправяли от Д. към Т.
20
без никаква провокация от нейна страна, тя си била прегърнала детето.
Ищецът без причина започнал да й говори, че не може да я гледа, да я
нагрубява. В деня след раздялата им свидетелят качил сестра си в личния си
автомобил, понеже я било страх Д. да не я нападне. Той й казал: „М., ще те
съсипя“. Свидетелят не знаел дали сестра му пуска жалби до военните заради
неговото поведение. Знаел за обаждания в полицията, когато се чувствала
застрашена от него.
От показанията на свидетеля С. Н. С. се установява, че познава
страните по делото. Бил приятел и с двамата, но с ищеца се виждали по-често.
Детето прекарвало повече време при баща си, макар, че майката упражнявала
родителските права. Свидетелят заявява, че познава почти всички служители
от отдел „З. на д.“ - К.. Веднъж били с Д. В. в С. на вилата и детето казало:
„Чичо С., при мама не ми е добре да живея. Страх ме е от майка ми и не искам
да живея при нея. Искам при баща ми. Какво мога да направя?“. Свидетелят
му отговорил: „Единственият начин е да отидеш при социалните“. Свидетелят
лично не бил разговарял с никого от „З. на д.“ по случая на Д.. Единствено
посъветвал детето да заяви пред отдел „З. на д.“, че иска да живее при баща
си, след като то самото споделило, че това е неговото желание. Бащата и
детето ходили в отдел „З. на д.“, но свидетелят не бил с тях и не разговарял с
никого от службата за техния случай.
От показанията на свидетеля В. И. Ц. се установява, че е майка на
ответницата. Детето на Д. и Т. живеело и при двамата. По съдебно решение
майката упражнявала родителските права, но трудно го прибирала от баща му,
защото детето се страхувало от него и чакало неговото съгласие и разрешение.
Отдел „З. на д.“ - К. се занимавал със случая на детето Д.. Свидетелката
знаела, че приятел на бащата на име С. също се интересувал от случая на това
дете и разговарял със служители на отдел „З. на д.“ – К.. Това свидетелката
знаела от самото дете, което й споделило думите на баща му: „Няма да се
притесняваш, С. има позната и ще уреди да взема родителските права“. Д.
подал сигнал в „З. на д.“, разчитайки на своя приятел, че има позната и по този
начин ще вземе детето.
Изслушан по реда на чл.15 от ЗЗдетето малолетният Д. В. посочва, че
живее с майка си. Преди време с тях живеели баба му по майчина линия и
нейният приятел, но се преместили. Родителите му били разделени от три
21
години, през които му било трудно с новото жилище и в новия квартал, но
вече свикнал. В този квартал нямал приятели, те били в старата махала и след
училище обикалял с тях по центъра. С майка си се карал повече, отколкото с
баща си – обикновено за домашните и когато не искала да го пуска при баща
му. Например в края на втория срок през 2024 г. й се обадил по телефона и я
попитал дали след училище може да отиде при баща си. Тя не разрешила и Д.
казал това на баща си. Той го накарал пак да й се обади, а тя отвърнала, че не
разрешава и заплашила, че ще извика полиция и военна полиция. Конкретна
причина нямало, било петък и не се налагало да подготвя уроци и домашни.
Имало друг случай, при който се обадил на баща си да го вземе. Не се обадил
на майка си, а и телефонът му нямал батерия. Предположил, че тя ще се
досети къде е. Отскоро започнал да прекарва повече време с баща си. Почти
цялата лятна ваканция бил при него. Искал да изкара колкото се може повече
време с баща си, защото след това започвало училището и домашните. Искал
да има постоянен дом и родителите му да се разбират. Майка му имала такова
желание, но баща му не. Причината била, че докато още били заедно, майка
му изневерила на баща му. Лично той му казал това. Баща му бил бесен и
много наранен, както и той самият. След развода майка му насила го завела да
се запознае с новия й приятел в някакво село. Д. изобщо не бил съгласен и не
искал да се среща с този човек. Поради тази причина майка му се разделила с
него и Д. оценявал това. Баща му имал приятелка и спрямо нея нямал нищо
против, защото не го карал да ходи по някакви села. Разбирал се и с баба си по
майчина линия, която понякога се намесвала в отношенията между родителите
му. Не желаел да бъде „подмятано дете“ – две седмици да е при майка си и две
седмици при баща си. Там, където бил сега не било същото. Не било като в
къщата, в която живял толкова много години.
Изслушан лично по реда на чл.59, ал.6 СК, ищецът заявява, че в
интерес на детето е той да упражнява родителските права. Бил по-добрият
родител и Д. се чувствал много добре с него. Прекарвали много добре заедно –
ходели на ранчото, на почивки, на екскурзии, събирали се с приятели. Не било
вярно твърдението, че Д. имал отсъствия от училище, докато е при с баща си.
Напротив, майка му носела бележки, че го боли корема. Ищецът нямал
никакъв проблем синът им да ходи при майка си. Той обаче не искал да има
контакти с бившата си съпруга, защото през годините постоянно пускала
жалби срещу него и му създавала големи проблеми.
22
Изслушана лично по реда на чл.59, ал.6 СК, ответницата заявява, че
родителските права следва да се упражняват от нея, защото тя била по-
добрият родител. Това ищецът много добре го знаел. Знаел и това как детето,
докато било болно при него, три дена пило пробиотик вместо антибиотик. Как
се прибирал с кашлица, без да му било обърнато внимание. Грижите за Д. не
били само в това да бъде воден при кучетата. Отношението на един мъж към
една жена и майка също било важно. Д. казвал: „Новата жена е слугиня,
затова тате я е взел“. Детето никога не било казвало, че предпочита единия от
двамата си родители. Ответницата била съгласна, той да ходи при баща си,
когато поиска. Счита обаче, че отношенията между нея и ищеца следва да се
подобрят, в името на сина им. Заявява, че в интерес на Д. ще е да остане при
нея, защото за събиранията и „мохабетите“ му било рано и на тази възраст не
следвало да му се изгражда подобен манталитет.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл.
143, ал.2 СК:
Единствената предпоставка, установена от закона, въз основа на
която е допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на
родителски права, е изменение на обстоятелствата, които са довели до
налагането й. Настоящия съдебен състав при обосноваване на своите изводи
се съобрази с разрешенията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на
Пленума на ВС, които са актуални и при СК от 2009 година и са задължителни
за съдилищата. Съгласно дадените там задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата“ се
разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето
при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото
разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда
изключително от интересите на детето. В тази връзка следва да се обсъдят
родителските, възпитателските или моралните качества на родителите,
тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно
23
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, социалната среда, в която живеят децата след решението,
жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът
е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по
какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които
определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.
№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В процесния случай след анализ на събраните по делото
доказателства и при преценка най – добрия интерес на детето, съдът намира,
че не е налице изменение в обстоятелствата, при които е определен
първоначалният режим по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК, налагащо промяна на
мерките по отношение режима на лични контакти на бащата с детето.
В исковата молба като проява на изменение на обстоятелствата
основно се сочи, че детето не се чувства добре при майката, трудно общува с
нея, поради избухливия й характер и то самото предпочита да живее с баща
си, в жилището, в което е израснало и където е свикнало.
Съдът кредитира отчасти показанията на разпитаните свидетели,
като отчита пристрасността и предубедеността на всеки от тях и
произхождащите от това противоречия в изнесените от тях факти и
обстоятелства. Разгледани поотделно, показанията на свидетелите очевидно
обслужват каузата на страната, която ги е довела да свидетелстват в съдебно
заседание, но разгледани в тяхната съвкупност, показанията дават ясна
картина за фактите и обстоятелствата от значение за делото и във
взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с
установеното в хода на производството. Не е спорно, че отношенията между
родителите са силно влошени, което неминуемо рефлектира и върху детето.
То самото многократно е заявявало пред социалните работници, а и пред
настоящия съдебен състав, че му е омръзнало от конфликтите между тях, от
факта че не поддържат никаква комуникация. От социалния доклад е видно, че
тази тема е изключително чувствителна за него и в момента, в който бъде
засегната, Д. става нервен, избухлив и дори агресивен. В тази връзка следва да
се отчете в негативен аспект категоричната непреклонност на бащата да
24
направи опит за подобряване на отношенията с бившата си съпруга. Дори да
се приемат за основателни изтъкваните от него причини – множеството
подавани във времето сигнали от ответницата срещу него, образувани
преписки и дела и оттам – проблеми в работата, съдът счита, че компромис би
следвало да бъде направен, поне що се отнася до комуникацията по въпросите,
свързани със сина им. Ответницата от своя страна също излага оплаквания
срещу ищеца за осъществяван спрямо нея тормоз, но въпреки това, в името на
детето изразява готовност за постигане на разбирателство.
Съдът отчита, че безспорно жилищните условия в дома на бащата са
по-добри от тези в апартамента, в който в понастоящем живеят майката и
детето. Д. е израснал в къщата на ул. „К.“, в този квартал са приятелите му и
предпочита да живее там. Това обаче не би могло да е определящо при
решаване на въпроса за родителските права, тъй като в дома на майката се
установи, че също има подходящи условия за отглеждането на малолетния. Св.
Ц. Ц. посочва, че на Д. е закупено всичко, което е поискал и според
изискванията му, за да се чувства спокоен и да му е комфортно. Самият Д. В.
при изслушването му по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДетето е споделил, че вече е
свикнал в новото жилище и макар приятелите му да са на стария адрес, той се
вижда с тях след училище.
Несъмнено ищецът притежава родителски капацитет и отдава
нужното внимание и грижи на сина си, докато са заедно. Въпреки това съдът
счита, че в интерес на детето е да се отглежда от майката, която е безспорно,
че също разполага с необходимите родителски качества. Същата се установи,
че държи стриктно на подготовката му за училище и в това отношение
проявява строгост, която не се харесва на детето и е повод за напрежение и
конфликтни ситуации между тях. Тази строгост на майката, обаче не следва да
се разглежда като дефицит в нейния родителски и възпитателските капацитет,
а напротив – като проява на родителска отговорност и загриженост за
социалното и интелектуалното развитие на детето. При ищеца Д. разполага с
много повече свободно време за игри, разходки и забавления и в този смисъл
разбираемо е желанието му да прекарва по-голяма част от времето при баща
си. Това негово желание, обаче не кореспондира с интересите му и не следва
да бъде приоритетно при решаване на въпроса за родителските права. Трайна е
съдебната практика за това, че интересът на детето предполага предоставяне
на родителски права на родителя с по-добър морален облик, осъществяващ по-
25
добър контрол и зачитащ правата на другия родител на личен контакт с детето,
независимо от желанието на самото дете с кого да живее. В случая, при
доказани родителски качества на двамата родители, но и отчитайки факта на
издадена срещу ищеца Заповед за защита от домашно насилие, съдът приема,
че по-добри възпитателски качества за правилното отглеждане и развитие на
малолетния Д. В. са тези на майката. Изводът, който се налага е, че искът се
явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК:
Съгласно чл.127а, ал.1 СК, когато родителите не постигнат съгласие
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, съдът разрешава спорът между тях.
Тъй като страните са разделени и отношенията им са силно влошени, съдът
приема, че такова съгласие не може да бъде постигнато. При това положение
никой от родителите не би могъл да направи постъпки за издаване на лични
документи на детето, нито да търси съгласието на другия за пътуването му в
чужбина – чл.76, т.9 ЗБЛД. Няма съмнение, че в интерес на детето е то да
пътува извън страната, това е и негово конституционно право. Поради това
следва да бъде дадено разрешение, като с настоящото решение бъде заместено
съгласието на майката за такива пътувания.
Следва обаче да се остави без уважение искането на ищеца да се
разреши пътуване на детето до всички държави в Е., предвид актуалната
обстановка на територията на Р. и У.. В този смисъл съдът счита, че
пътуванията следва да се ограничат само до държавите от Е. С., К. В., Т. и Д. и
в подходящо за детето време –през училищните ваканции, почивни дни през
учебно време и официалните празници.
Когато се касае за малолетно дете, какъвто е и настоящият случай, в
негов интерес е разрешението за пътуване в чужбина да се ограничи със срок,
по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй като след изтичането му, ако
между родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения от
детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК и ще
извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на този въпрос
обстоятелства – с оглед интересите на детето, без да е изтекъл продължителен
срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен срок е
налице вероятност за значителна промяна в обстоятелствата, респ. и опасност
26
неговите интереси да бъдат злепоставени. Определянето на по-дълъг срок би
било допустимо само в изключителни случаи – ако са налице обстоятелства с
извънреден характер, които налагат даването на разрешение от съда до
навършването на пълнолетие от детето, а такива не се установяват в рамките
на настоящото производство /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д.
№ 953/2014 г. на ВКС, IV г. о./. При това положение и с оглед спецификите на
конкретния случай съдът счита, че интересите на детето предполагат то да
може да напуска територията на Р. Б. за период от пет години, считано от
влизане в сила на съдебното решение.
След изтичане на този срок, в случай, че между родителите не бъде
постигнато съгласие за пътуване на детето без ограничения, те разполагат с
възможността отново да инициират производство по чл. 127а, ал. 2 СК, при
което съдът, след като съобрази всички обстоятелства, настъпили през
изтеклия петгодишен период, да се произнесе относно разрешението за
пътуване.
Съгласно чл. 127а, ал.4 от СК: „Съдът може да допусне
предварително изпълнение на постановеното решение“. Искане в този смисъл
е направено от ищцата, но същевременно е поискано заместващото съгласие
да бъде дадено от датата на влизане в сила на съдебното решение. Предвид
така констатираното противоречие, искането по чл.127а, ал.4 СК следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
Разноски се претендират от двете страни.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК: „При цялостно отхвърляне на молбата,
въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството
по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи
от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи
разноските остават в тежест на страните така, както са направени от
тях“.
С оглед частичното уважаване на иска по чл.127а, ал.2 СК,
27
разноските следва да останат за страните така, както са направени.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска с правно
основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, предявен от Д. Д. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. К., обл. П., ул. „К.“ №**, против Т. Ж. Ц.,
ЕГН: **********, от гр. К., обл. П., ул. „Д. Ш.“ №**за изменение на
определените с Решение № 214/07.07.2022 г., постановено по гр. дело №
553/2022 г. по описа на РС К. мерки, в частта относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжка
на малолетното дете Д. Д. В., ЕГН: **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Д. Д. В., ЕГН: ********** да бъде издаден документ за
самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБЛД – паспорт, и да пътува извън
пределите на Р. Б. до страните от Е. С., К. В., Р. Т. и Д. през училищните
ваканции, почивни дни през учебно време, официалните празници на
екскурзии, почивки, лагери, езикови курсове, гостуване и др., придружавано
от баща си Д. Д. В., ЕГН: ********** или друго упълномощено от него лице,
за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение, без да е необхоД. съгласието на майката Т. Ж. Ц., ЕГН: **********,
като извън посочените страни и срокове ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ молбата за предварително изпълнение на решението по
иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
28
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
29