Р Е Ш
Е
Н И Е
№.........../..........2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на деветнадесети май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2536/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Десета,
раздел Първи АПК вр. чл. 118 ал. 3 КСО.
Образувано е по подадена на основание чл. 118 ал. 1 КСО жалба на М.В.В. срещу решение № Ц2153-03-72/02.11.2020 г. на директора на
ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена подадената от В. на основание чл. 117
ал. 1 т. 2 б. „а“ КСО жалба вх. № Ц1012-03-180/02.10.2020 г. срещу разпореждане
№ 610808/01.09.2020 г. на ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ –
Варна, с което на жалбоподателя е отказано да се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. По съображения за допуснати в административното
производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие
на решението с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона
се иска да бъде отменено от съда и преписката да се върне на административния
орган за ново произнасяне.
В проведените по делото открити съдебни заседания
жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на жалбоподателя адвокат А.Г., която
в с. з. на 19.05.2021 г. в пледоарията по съществото на спора моли съда да я
уважи и да присъди на доверителя й направените съдебни разноски по представен
за тях списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Директорът на ТП на НОИ – Варна, ответник по
делото, се представлява в хода на производството от юрисконсулт Е.Л., която
изцяло оспорва основателността на жалбата, в подкрепа на което в пледоарията по
съществото на спора се позовава на факта, че нито в административното, нито в
съдебното производство е установено местонахождението на относимите към
жалбоподателя трудово-правни документи и разплащателни ведомости, поради което
получената информация е откъслечна и не може да се удостовери с официални
документи по КСО. Същевременно оспорва по основание и размер искането за
присъждане на разноски.
Съдът като съобрази, че като родово и местно
компетентен правораздавателен орган е сезиран с оспорване от процесуално
легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт,
съгласно чл. 118 ал. 1 КСО, предявено в посочения в същата разпоредба 14-дневен
преклузивен срок, намира жалбата за процесуално допустимо и поради това – подлежаща
на разглеждане и произнасяне по нейната основателност. Относно срока по чл. 118
ал. 1 КСО за подаване на жалбата съдът съобрази, че съгласно приложеното на последната
страница от адм. преписка известие за доставяне решение №
Ц2153-03-72/02.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е получено от
адресата М.В.В. на 04.11.2020 г., а жалбата срещу него според поставения върху
нея печат на ТП на НОИ – Варна е подадена по реда на чл. 152 ал. 1 АПК вр. чл.
118 ал. 3 КСО на датата 10.11.2020 г.
По основателността й съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По фактите:
С подадено в ТП на НОИ – Варна заявление вх. №
2113-03-3730/12.12.2019 г. М.В.В. е поискал да му се отпусне при условията на
чл. 69б ал. 2 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е представил
по опис изискуемите документи за осигурителен стаж, между които под № 1, 2, 6 и
7 трудова книжка № 7/06.11.1980 г., трудова книжка № 55/22.11.1999 г., УП-3 изх.
№ 46/21.04.2019 г. от „Пиали – Т. и Д.“ ООД и осигурителна книжка /л. 1 – 3 от
адм. преписка/.
Съгласно приложеното към заявлението УП-3 изх. №
46/21.04.2019 г., подписано според
отбелязването под съдържанието му от главен счетоводител и от ръководител на
„Пиали - Т. и Д.“ ООД и подпечатано с печата на дружеството, в периода
01.01.1993 г. – 30.12.1993 г. и 01.07.1994 г. – 31.12.1996 г. М.В.В. е заемал в
дружеството длъжността „шофьор на специален тежкотоварен автомобил“ като положеният
от него труд на тази длъжност е ІІ категория, съгласно раздел ІІ, чл. 53а от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./ - л. 31 от
преписката.
До „Пиали - Т. и Д.“ ООД е изготвено и изпратено на
посочения в УП-3 адрес гр. Варна, ул. „Средна гора“ № 15 писмо изх. №
243-03-3730 #4/17.01.2020
г., с което ръководителят на „Пенсионен отдел“ е изискал от дружеството да
представи удостоверение относно вида и тонажа на управлявания в посочения
период автомобил от заявителя М.В.В. /л. 36 от преписката/. Писмото е върнато
обратно като непотърсено от адресата /л. 37 от преписката/.
Според изготвен от контролния орган на ТП на НОИ
-Варна протокол № ПТ-5-03-00773983/25.06.2020 г. /л. 39 от преписката/ търговско
дружество „Пиали - Т. и Д.“ ООД е регистрирано първоначално с решение на ВОС от
14.05.1990 г. като колективна фирма /събирателно дружество/ по Търговския закон
като е преобразувано в ООД с решение на ВОС от 15.07.1993 г. В резултат на
последващо сключен договор за покупко-продажба на фирма с цяло търговско
предприятие ВОС е регистрирал в Търговския регистър с решение от 14.04.2005 г.
приобретателя на търговското предприятие „Пиали – к.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Димитър Станчев“ № 7, ет. 2, ап. 7 и с едноличен
собственик на капитала К. к. к. като е заличил от Търговския регистър съдружниците
и управителите на преобразуваното дружество „Пиали - Т.
и Д.“ ООД Ж.Н.Т. и Т.Я.Д..
Горните обстоятелства се потвърждават от приложените
по преписката решения на ВОС: решение от 14.05.1990 г. по фирмено дело №
520/1990 г. /л. 61 и 62 от преписката/; решение от 15.07.1993 г. по фирмено
дело № 3802/1993 г. /л. 63 и 64 от преписката/ и решение № 2416/14.04.2005 г.
по фирмено дело № 3802/1993 г. /л. 65 и 66 от преписката/. Съгласно приложеното
на л. 68 от преписката удостоверение от ВОС по ф.д. № 3802/1993 г. търговско
дружество „Пиали – к.“ ЕООД е образувано чрез преобразуване по ф.д. № 520/1990
г. на КФ „Пиали“ в „Пиали - Т. и Д.“ ООД като с решение от 14.04.2005 г. е
вписано преобразуването от „Пиали - Т. и Д.“ ООД в „Пиали – к.“ ЕООД.
Според изготвения от контролния орган на ТП на
НОИ-Варна протокол № ПТ-5-03-00773983/25.06.2020 г. при извършената проверка на
адреса на управление на „Пиали – к.“ ЕООД в гр. Варна, ул. „Димитър Станчев“ №
7, ет. 2, ап. 7, на основание издадена за целта заповед № ЗР-5-03-00772970/24.06.2020
г. за проверка на осигурител по постъпил сигнал с изх. № 2113-03-3730#10/12.06.2020 г., на адреса на управление на дружеството не е открит
управителят му, поради което не е извършена проверка на разплащателните
ведомости. Писмо-сигнал с изх. № 2113-03-3730#10/12.06.2020 г. е приложено на
л. 38 от преписката като с него ръководителят на „Пенсионен отдел“ е поискал да
се извършат административно-производствени действия при осигурителя „Пиали – к.“
ЕООД за уточняване на осигурителния стаж и категорията положен труд от заявителя
М.В.В..
Според изготвената и приложена на л. 79 и 80 от преписката
Справка от Регистъра на НОИ за осигурените лица при пенсиониране /обобщени суми
по осигурители, години и трудови договори/ първата налична информация за
осигуреното лице М.В.В. датира от 1997 г. с вписан в Регистъра осигурител
„Пиали – к.“.
Информацията се потвърждава от приложения на л. 17
от преписката Опис на осигурителен стаж на М.В.В., според който в периода
01.01.1997 г. – 31.12.1997 г. лицето е работило при условията на втора категория
труд при осигурителя „Пиали к.“, както и от приложената на л. 82 и 83 от
преписката Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от
01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. при пенсиониране на лицето М.В.В., според която
за 12-те месеца на 1997 г. В. е бил осигурен при осигурител „Пиали – к.“
/дружеството правоприемник на фирмата и предприятието на „Пиали
- Т. и Д.“ ООД/. Данните по последващата част от справката, обхващаща
периода м. януари 2000 г. – м. март 2020 г. /л. 84 – 100 от преписката/, са
извън предмета на правния спор, поради което като неотносими към него не
подлежат на обсъждане от съда.
Данните, че през 12-те месеца на 1997 г.
жалбоподателят е със статут на осигурено лице при осигурител „Пиали - Т. и Д.“
ООД /по това време дружеството приобретател „Пиали-к.“ ЕООД все още не е
регистрирано в ТЗ и изобщо не е съществувало като правен субект/ се
потвърждават и от приложеното на л. 48 и 49 от преписката извлечение от
осигурителната книжка на М.В.В., носещо печата на работодателя „Пиали - Т. и Д.“
ООД, на осигуреното лице и на ТП на НОИ – Варна. Според същото извлечение от
осигурителната книжка В. е бил осигурено лице при работодателя „Пиали - Т. и Д.“
ООД и през 1996 г. Фактът, че през 1996 г. М.В.В. е работил по трудово правоотношение в „Пиали - Т.
и Д.“ ООД се потвърждава от приложения на л. 41 и 42 от преписката индивидуален
трудов договор от 01.01.1996 г., според съдържанието на който той е нает в
дружеството да изпълнява за неопределено време и при пълно работно време
длъжността „шофьор“, без пояснения за вида на управляваното превозно средство.
Такова пояснение отсъства и в сключеното на 01.05.1997 г. допълнително
споразумение към индивидуалния трудов договор /л. 43 и 44 от преписката/. Същевременно
в приложеното към края на преписката извлечение от осигурителната книжка на М.В.В.,
което е приложено към жалбата му до директора на ТП на НОИ – Варна, на стр. 5
от книжката в графа № 6 „Каква работа извършва. Длъжност и квалификация.“,
освен шофьор, е отбелязано още 18 т. ТИР.
Жалбоподателят не е представил пред органите на ТП
на НОИ – Варна индивидуални трудови договори, които да са относими за времето
преди 1996 г. Същевременно обаче според нанесената информация в представената
от него трудова книжка № 7/06.11.1980 г. / страници 22-23 и 24-25 от книжката/ още
от 01.01.1993 г. той е постъпил на работа в Колективна фирма „Пиали“ на
длъжността „шофьор“, която е заемал до прекратяването на трудовото му
правоотношение на 30.12.1993 г. След това, считано от 01.07.1994 г. отново е
постъпил на работа в тази фирма за заемане на същата длъжност като този път
трудовото му правоотношение е прекратено в края на календарната 1996 г. /според
отбелязването в трудовата книжка на 31.12.1996 г./. Под тези данни, скрепено с
подпис на главен счетоводител и с печат на дружеството, на стр. 25 от трудовата
книжка е нанесен общ трудов стаж в КФ „Пиали“ от три години и шест месеца – от
01.01.1993 г. до 30.12.1993 г. и от 01.07.1994 г. до 31.12.1996 г. Явно в
по-късен период на стр. 24 в трудовата книжка е нанесена и допълнителна
информация, според която положеният от жалбоподателя труд в периода 01.01.1993
г. – 30.12.1993 г. и 01.07.1994 г. – 31.12.1996 г. е
втора категория съгласно раздел ІІ, чл. 2, т. 25 от НКТП /Наредба за
категоризиране на труда при пенсиониране/. Изводът, че информацията датира
от по-късен период се основава на факта, че цитираната Наредба за
категоризиране на труда при пенсиониране е приета чак през 1998 г. с ПМС
235/20.10.1998 г., поради което обективно е невъзможно позоваването на нея да е
извършено още към 31.12.1996 г. Отделно от това е видно, че поставеният под
информацията печат на „Пиали – Т. и Д.“ ООД е различен от преди това поставените
множество печати на фирма PIALI. Обсъдените страници от
трудовата книжка се намират към края на административната преписка като са
приложени към жалбата на В. до директора на ТП на НОИ – Варна, която е с нова
номерация 1, при което страниците от трудовата книжка, следвайки новата номерация,
са с номера съответно от 3 до 5 от преписката. Необходимостта от повторното
представяне на трудовата книжка е продиктувана от обстоятелството, че след
произнасянето на ръководителя на „Пенсионен отдел“ с Разпореждане №
610808/01.09.2020 г. първоначално представените трудови книжки и осигурителната
книжка са върнати на заявителя с изготвен опис от 24.09.2020 г. /л. 101 от
преписката/.
Фактът, че трудовото правоотношение на М.В.В. с „Пиали
- Т. и Д.“ ООД е прекратено, считано от 01.01.1998 г. се потвърждава от приложената
на л. 58 и 59 от преписката заповед на управителя на „Пиали - Т. и Д.“ ООД от
01.01.1998 г., според която считано от същата дата трудовото правоотношение с В.
е прекратено, на основание чл. 325 ал. 1 КТ.
Според документите по преписката ръководителят на
„Пенсионен отдел“ е изпратил до заявителя М.В.В. писмо с изх. 2113-03-3730#12/17.07.2020 г., с което му е изискал
да представи документи, уточняващи категорията труд, при която е положен
осигурителният му стаж в периода 01.01.1993 г. – 31.12.1995 г. при осигурителя
„Пиали - Т. и Д.“ ООД, както и да предостави информация за лицето, издало от
името на „Пиали - Т. и Д.“ ООД УП-3 изх. № 46/21.04.2019 г. с посочване на
телефонния му номер /л. 35 от преписката/. Съгласно приложеното на л. 35-гръб
известие за доставяне писмото е получено от адресата М.В.В. на датата 24.07.2020
г. като по преписката няма данни той да е изпълнил дадените указания.
Въз основа на така събраната по преписката
информация ръководителят на „Пенсионен отдел“ е издал Разпореждане № 610808/01.09.2020
г., с което по подаденото от В. заявление вх. № 2113-03-3730/12.12.2019 г. е
отказал да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е приложено непосредствено след стр. 101 от преписката, но без
номерация.
В мотивите на разпореждането е посочено, че към датата
на подаване на заявлението за отпускане на пенсията 12.12.2019 г. В. има
осигурителен стаж от втора категория труд 24 години 08 месеца и 01 ден и
осигурителен стаж от трета категория труд 07 години 04 месеца и 23 дни или общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, от 38 години 02 месеца и
24 дни, при което при навършена към 12.12.2019 г. възраст 58 години 04 месеца и
04 дни се получава сбор от възрастта и осигурителния стаж, превърнат към трета
категория, от 96 години 06 месеца и 28 дни. При това положение е прието, че не
са изпълнени условията на чл. 69б ал. 2 КСО за изискуем сбор 100. Със забележка
е пояснено, че не се признава осигурителен стаж на заявителя за периода
01.01.1993 г. – 31.12.1995 г. от осигурителя „Пиали – Т. и Д.“ ООД, тъй като
при посещение на адреса контролните органи на ТП на НОИ – Варна не са открили
управителя, поради което не е извършена проверка на осигурителния стаж на
лицето в дружеството и вида и тонажа на управлявания от него автомобил, като
същевременно след справка в досието на фирмата е установено, че В. има сключен
трудов договор и заверена осигурителна книжка за периода от 01.01.1996 г. до
31.12.1997 г. и заповед за прекратяване на ТПО от 01.01.1998 г.
На подадената съгласно чл. 117 ал. 1 т. 2 б. „а“ КСО жалба срещу разпореждането с вх. № Ц1012-03-180/02.10.2020 г. директорът на
ТП на НОИ-Варна е отговорил с решение № Ц2153-03-72/02.11.2020 г., с което,
споделяйки изцяло мотивите на ръководителя на „Пенсионен отдел“, я е отхвърлил
като неоснователна. Позовал се е на липсата на заверена осигурителна книжка на
лицето, удостоверяваща осигурителния му стаж в периода 01.01.1993 г. –
31.12.1995 г., както и на липсата в осигурителното досие на „Пиали-к.“ ЕООД /преобразувано
от “Пиали - Т. и Д.“ ООД/ на документи от порядъка на трудови договори,
допълнителни споразумения към тях, заповеди за прекратяване на ТПО, доказващи
наличието на трудово правоотношение в същия период между заявителя и
дружеството.
При извършеното на основание чл. 118 ал. 1 КСО съдебно
обжалване на решението са събрани като доказателства заключение на допусната по
искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза /л. 41 – 47 вкл. от
делото/ и гласни доказателства – показанията на допуснатите също по искане на жалбоподателя
и разпитани в с. з. на 19.05.2021 г. свидетели Т.Я.Д. и П.А.П..
Основавайки се изцяло на записванията в приложената
по административната преписка трудова книжка № 7/06.11.1980 г. на М.В.В. и на издаденото
му УП-3 изх. № 46/21.04.2019 г. с печата на осигурителя „Пиали-Т. и Д.“ ООД,
вещото лице приема в заключението, че е налице осигурителен и трудов стаж на
жалбоподателя в периода 01.01.1993 г. – 30.12.1993 г. и 01.07.1994 г. –
31.12.1995 г. като положеният труд е изцяло втора категория. Превръщайки осигурителния
стаж по правилото на чл. 104 ал. 2 КСО, според което при пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст, четири години осигурителен стаж от втора категория
се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория, вещото лице дава
заключение, че в изследвания от експертизата период 01.01.1993 г. – 31.12.1995
г., в който жалбоподателят е работил в „Пиали – Т. и Д.“ ООД за времето от
01.01.1993 г. до 30.12.1993 г. и от 01.07.1994 г. до 31.12.1995 г., общият му
осигурителен стаж от 2 г. и 6 мес. /две години и шест месеца/ от втора
категория, при превръщане в трета категория се равнява на 3 г. 1 м. и 15 дни
/три години, един месец и петнадесет дни/. В този смисъл е представеното от вещото
лице в съдебно заседание на 10.03.2021 г. писмено допълнение към заключението
му, приложено на л. 47 от делото, за изслушването на което в съдебно заседание
на 10.03.2021 г. пълномощниците и на двете страни изрично за изразили съгласие.
В този смисъл са протоколираните им изявления на стр. 2 от съдебния протокол от
с. з. на 10.03.2021 г. След изслушването на вещото лице заключението заедно с
писменото допълнение към него са приобщени към доказателствения материал по
делото без възражения от която и да било от страните.
В проведения в с. з. на 19.05.2021 г. разпит на
свидетеля Т.Я.Д., бивш съдружник и управител в преобразуваното през 2005 г.
дружество „Пиали – Т. и Д.“ ООД в „Пиали – к.“ ЕООД, същият заявява, че жалбоподателят
М.В. е работил при него в „Пиали – Т. и Д.“ ООД от 1993 г. до 1998 г. с
известно прекъсване от половин година през 1994 г. Твърди, че през цялото време
В. е работил само като шофьор на камион влекач, чийто тонаж в пълно състояние е
40 тона, а в празно – 18 тона. В тази връзка свидетелят пояснява, че фирмата му
се е занимавала с международен транспорт като не е разполагала с други
автомобили освен с тирове. Сочи, че осигурителни книжки на работниците е въвел
някъде през 1996 г. - 1997 г. Обяснява, че когато през 2005 г. продал фирмата
на к. и тя била преименувана на „Пиали-к.“, предал на к. цялата документация,
включително и разплащателните ведомости. Твърди, че в момента не знае нищо за
това лице като буквално заявява: “Към момента нищо не знам за к.. Знам, че
много хора е завлякъл и е изчезнал от полезрението. Не знам дали е в България.
Не съм го виждал, не съм го чувал.“.
Вторият разпитан свидетел – П.А.П., сочи в
показанията си, че познава М.В. от 1993 г., тъй като той живеел на квартира до
тях в кв. „Аспарухово“ някъде до около 2000 г. Твърди, че за времето от 1993 г.
до 1998 г. М. работел все в една и съща фирма, с прекъсване за известно време,
и все на една и съща длъжност като шофьор на ТИР. Заявява, че не може да си
спомни точното име на фирмата, но познавал собственика й Т., а другият се
казвал Ж.. Според показанията му фирмата се занимавала с международен транспорт
като карала стока обикновена за Съюза. Използвала товарни автомобили, които
били със сходен тонаж. Според свидетеля тирът, който управлявал В., бил някъде
около 18-19 тона като твърди, че лично го е виждал като е ходил във фирмата,
тъй като по някое време имал намерение и той да започва работа там като шофьор.
Освен че са взаимно непротиворечиви, показанията на
двамата свидетели що се отнася до времето, през което жалбоподателят е работил
в „Пиали – Т. и Д.“ ООД, кореспондират напълно и на записванията в трудовата му
книжка, а що се отнася до твърденията им, че е управлявал ТИР, те съответства
на отбелязването на стр. 5 от осигурителната му книжка /макар то да е относимо
само за периода 01.01.1996 г. – 31.12.1997 г./. Поради това съдът ги кредитира
изцяло при формиране на фактическите си констатации по делото.
При така установените по делото
факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 1 ал. 1 от Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж /обн. ДВ бр. 21/17.03.2000 г., в сила от
01.01.2000 г./ пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа
на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към което се
прилагат всички необходими оригинални документи.
Образуваното пред пенсионния
орган административно производство е в резултат на подадено лично от
осигуреното лице заявление по чл. 1 ал. 1 НПОС за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б ал. 2 КСО. Видно от
ръкописното отбелязване в Част ІІ, раздел А на заявлението, към него са приложени
изискуемите от чл. 2 т. 1 НПОС документи за осигурителен /трудов/ стаж, между
които трудова книжка № 7/06.11.1980 г., осигурителна книжка и УП-3 изх. №
46/21.04.2019 г. от „Пиали-Т. и Д.“ ООД – всички върнати под опис на заявителя
след произнасянето на пенсионния орган с разпореждане № 610808/01.09.2020 г.
Съгласно чл. 69б ал. 2 т. 1 вр.
т. 2 КСО към момента, когато жалбоподателят е сезирал пенсионния орган от ТП на
НОИ със заявление вх. № 2113-03-3730/12.12.2019 г., мъжете, които са работили
15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ако са навършили 58 години и 4 месеца и сборът им
от осигурителния стаж и възрастта е 100.
По въпроса, че при подаване на
заявлението жалбоподателят е навършил изискуемата от чл. 69б ал. 2 КСО възраст
и че е била налице предпоставката да е работил 15 години при условията на втора
категория труд няма спор между страните, което е видно от съдържанието на
издаденото разпореждане № 610808/01.09.2020 г. и потвърждаващото го решение на
директора на ТП на НОИ – Варна.
Спорът е относно наличието на последната
кумулативно изискуема предпоставка от чл. 69б ал. 2 КСО, а именно сборът от осигурителния
стаж и възрастта на лицето да е равен на 100. Отсъствието на тази предпоставка
административният орган аргументира с непризнатия осигурителен стаж на
заявителя за времето от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. Основанието на НОИ да не
зачете осигурителния стаж най-общо е сведено до липсата на заверена
осигурителна книжка на лицето за този период и отсъствието на каквито и да било
документи в осигурителното досие на осигурителя „Пиали к.“ ЕООД /дружеството, преобразувано
от „Пиали – Т. и Д.“ ООД/, от които да може да се заключи, че действително в
това време между дружеството и М.В.В. е съществувало трудово правоотношение. В
подкрепа на това е посочена и невъзможността дружество „Пиали к.“ ЕООД да бъде
открито на обявения в Търговския регистър адрес на управление, за да може там
да се извърши проверка по разплащателни ведомости и други налични документи,
установяващи наличието на трудово-правна връзка със заявителя в процесния
период 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г.
Обосновавайки отказа си с горните
аргументи, административният орган напълно е пренебрегнал нормата на чл. 40 ал.
1 НПОС, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец, като при това изброяване законодателят не е отдал привилегировано
значение на едни от посочените документи за сметка на други. Същевременно чл. 40
ал. 3 НПОС изрично регламентира, че документите по ал. 1 се издават въз основа
на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд, което ще рече, че при редовно и надлежно водена трудова
книжка съдържащата се в нея информация относно трудовоправния статус на лицето
не е необходимо да се потвърждава паралелно и с документите, въз основа на
които тя е попълнена.
След като в случая още при
подаване на заявлението за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст
жалбоподателят е представил трудова книжка № 7/06.11.1980 г., от която е видно,
че в периода 01.01.1993 г. – 30.12.1993 г. и 01.07.1994 г. – 31.12.1995 г. е
работил при работодателя „Пиали – Т. и Д.“ ООД /до 15.07.1993 г. - СД „Пиали – Т.
и Д. с-ие“/, то напълно неоснователно пенсионният орган е пренебрегнал този
документ.
Чл. 347 КТ изрично определя предназначението
на трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Между
тях съгласно чл. 349 ал. 1 КТ са заеманата от лицето длъжност, уговореното
трудово възнаграждение, датата на постъпване на работа и датата и основанието
за прекратяване на ТПО, както и продължителността на времето, което се признава
за трудов стаж.
Отчитайки изричния регламент на
чл. 347 КТ, съдът намира, че редовно водената трудова книжка, съдържаща
изискуемите данни по чл. 349 ал. 1 КТ, подпечатана с печата на предприятието
работодател и подписана от представляващото го лице, се ползва като официален
удостоверителен документ с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника.
В случая работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 349 ал. 2 КТ да вписва точно и своевременно в трудовата
книжка на работника данните по чл. 349 ал. 1 КТ и настъпилите промени в тях.
Наличието на редовно водена и
надлежно оформена трудова книжка в процесния период 01.01.1993 г. – 30.12.1993
г. и 01.07.1994 г. – 31.12.1995 г. изключва необходимостта от доказване в
административното производство на наличието на трудов стаж на жалбоподателя в
същия този период и с други документи, защото това противоречи на значението,
което самият законодател е отдал на трудовата книжка с чл. 347 КТ.
Поради горните съображения е
ирелевантен за изхода на делото фактът, че дружеството, в което е работил
жалбоподателят, е преобразувано междувременно като цялата отчетна документация
е предадена на управителя на новорегистрираното дружество „Пиали – к.“ ЕООД,
който обаче не е открит от органите на НОИ за извършване на документална
проверка.
Фактът, че жалбоподателят не
разполага със заверена осигурителна книжка за периода 01.01.1993 г. –
30.12.1993 г. и 01.07.1994 г. – 31.12.1995 г. не може да обуслови решаващ
извод, че това време не следва да му се зачете за осигурителен стаж. Съгласно
пар. 9 ал. 1 ПЗР КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. По смисъла на чл. 351 КТ /в приложимата му в процесния период 01.01.1993 г. – 31.12.1995 г. редакция
от ДВ бр. 100/92 г./ трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през
което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото
друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон. Същевременно действащият
в същия период Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /отм. ДВ бр.
21/17.03.2000 г., отмяната в сила от 01.01.2000 г./ в чл. 76 б. „а“ изрично
регламентира, че се счита за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите
времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в
държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации,
както и при частни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение независимо
от начина на заплащането му. Представената пред административния орган трудова
книжка, от попълнените данни в която е видно, че в периода 01.01.1993 г. – 31.12.1995 г. с едно прекъсване от 31.12.1993 г. до
30.06.1994 г. през цялото останало време жалбоподателят е работил по трудово
правоотношение с „Пиали-Т. и Д.“ ООД, категорично доказва, че при прилагането
на пар. 9 ал. 1 ПЗР КСО цялото прекарано на работа от него време по трудов
договор време следва да му се зачете за осигурителен стаж.
Действително, съгласно
действащата в периода 01.01.1993 г. – 31.12.1995 г. редакция на чл. 6 от отменения
от 01.01.2000 г. Правилник за прилагане на Дял ІІІ от Кодекса
на труда от 1951 г. /тази от ДВ, бр.
30 от 1958 г./ частните предприятия, стопанства и домакинства, които имат наети
на работа лица, подлежащи на задължително осигуряване, са длъжни в седмичен
срок от постъпването им на работа да ги снабдят с осигурителни книжки, ако не
са снабдени за съответната календарна година. Фактът, че в този период на
основание чл. 145 ал. 1 КТ от 1951 г. /отм. ДВ бр. 110/17.12.1999 г., отмяната
в сила от 01.01.2000 г./ и чл. 1 ал. 1 от Правилника за прилагане на Дял ІІІ от
Кодекса на труда от 1951 г. /отм./ жалбоподателят е подлежал на задължително
осигуряване за всички осигурителни случаи, но в нарушение на действащата по
това време редакция на чл. 13 от Правилника за него не са внасяни осигурителни
вноски от осигурителя по сметка на ДОО, за което свидетелстват както липсата на
заверена осигурителна книжка, така и данните от Регистъра на осигурените лица,
не може да влече неблагоприятни правни последици в неговата правна сфера като
задължително осигурено лице. Следва да се отбележи, че съгласно обнародвания в ДВ,
бр. 103/1996 г. нов чл. 16а от Правилника за прилагане на Дял ІІІ от Кодекса на
труда от 1951 г. /отм./ едва от 1 януари 1997 г. е регламентирано задължение за
осигурителите периодично да представят на Националния осигурителен институт
данни за осигурителния доход, осигурителните вноски, осигурителните плащания и
за трудовия стаж поотделно за всеки работник или служител. Следователно едва от
1997 г. може да се приеме, че са завишени контролът и отчетността по изплащане
на осигурителните вноски за осигурените лица.
Същевременно чл. 149 КТ от 1951 г. /отм./ изрично регламентира, че невнасянето
от предприятието, учреждението или организацията на следващите се осигурителни
вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да
получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии.
Преценени съвкупно и отнесени към
установените по делото факти, приложимите материалноправни норми категорично
сочат, че като е отказал да зачете на жалбоподателя осигурителен стаж в периода
01.01.1993 г. – 30.12.1993 г. и 01.07.1994 г. – 31.12.1995 г.,
административният орган е нарушил закона.
Що се отнася до категорията труд,
при която е натрупан трудовият стаж в периода 01.01.1993 г. – 30.12.1993 г. и
01.07.1994 г. – 31.12.1995 г., принципно правилно административният орган е
констатирал, че конкретно относно това обстоятелство в трудовата книжка е
извършено дописване като се има предвид, че позоваването на раздел ІІ, чл. 2 т.
25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране е некоректно, след
като наредбата е приета с ПМС 235/20.10.1998 г., т. е. значително след времето,
за което е вписано, че положеният труд е втора категория. За дописването свидетелства
и различният печат, който е положен под тази информация.
Административният орган е
следвало да съобрази обаче обстоятелството, че в заверената осигурителна книжка
на лицето за календарните 1996 г. и 1997 г., в които трудът е положен при същия
работодател „Пиали – Т. и Д.“ ООД, в графа № 6 „Каква работа извършва. Длъжност
и квалификация“ изрично е вписано „шофьор 18 т. тир“ като самият пенсионен
орган му е признал с разпореждането, че положеният в този период труд е от
втора категория. Такъв съгласно раздел ІІ, чл. 2 т. 25 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране /в сила от 01.01.2000 г./ е трудът на
шофьорите на товарни автомобили с товароподемност
12 и повече тона. В същия смисъл е и действащият в процесия период 1993 г. –
1995 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, отменен от
01.01.2000 г., в чл. 53а на който шофьорите
на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона също са причислени към
лицата от втора категория труд.
В приложената по преписката
трудова книжка на жалбоподателя за попълнения период 01.01.1993 г. – 30.12.1993
г. и 01.07.1994 г. – 31.12.1995 г. като заемана от лицето длъжност също е
записано „шофьор“, но без отбелязване на товароподемността на управляваното от
него превозно средство. Чл. 104 ал. 10 КСО въвежда забрана за доказване на
категорията труд със свидетелски показания. Същевременно в същата разпоредба се
съдържа уговорка, според която когато са представени писмени доказателства,
които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по
време на полагането му, са допустими свидетелски показания за установяването на
условията на труд и на заеманата длъжност. В случая такова писмено
доказателство е трудовата книжка със своевременно вписаните в нея за 1993 г. –
1995 г. данни по чл. 349 ал. 1 КТ относно заеманата от жалбоподателя длъжност
„шофьор“, уговореното между страните по ТПО трудово възнаграждение, датата на
постъпването му на работа, датата и основанието за прекратяване на трудовото му
правоотношение и продължителността на времето, което му се признава за трудов
стаж. Поради това на основание чл. 104 ал. 10 изр. второ КСО е открита
възможността със свидетелски показания да се внесат допълнителни уточнения
относно длъжността, която е заемал жалбоподателят в периода 01.01.1993 г. –
30.12.1993 г. и 01.07.1994 г. – 31.12.1995 г. В това отношение и двамата
разпитани по делото свидетели, единият от които е бившият съдружник и управител
в преобразуваното през 2005 г. търговско дружество „Пиали - Т. и Д.“ ООД, са
категорични, че през цялото това време М.В. е работил като шофьор на 18-тонен
тир. Подобни показания, освен че са безпротиворечиви, но са в кореспонденция и
с писмените доказателства по делото. Логично е, след като през 1996 г. и 1997
г. В. е работил в дружеството именно като шофьор на тежкотоварен 18-тонен
автомобил, което е вписано в осигурителната му книжка и е признато от
пенсионния орган, да е заемал пак същата длъжност в дружеството и през предходните
години. За това обстоятелство свидетелства и издаденото УП-3 изх. №
46/21.04.2019 г., което макар да е подпечатано с печата на преобразуваното към
този момент дружество „Пиали - Т. и Д.“ ООД, съдържа информация, която по
естеството си през обследвания период 1993 г. – 1995 г. е била достъпна и на
разположение именно на подписалите го лица – ръководител/управител и главен
счетоводител на „Пиали - Т. и Д.“ ООД, съгласно направеното отбелязване при
положените в документа подписи.
Съвкупно, всичко изложено дотук
сочи, че с постановяването на обжалването решение № Ц2153-03-72/02.11.2020 г.,
с което директорът на ТП на НОИ – Варна е потвърдил издаденото от ръководителя
на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ – Варна разпореждане № 610808/01.09.2020 г., са
нарушени приложимите материалноправни норми и целта на закона, която е да
гарантира на работниците и служителите, че положеният от тях труд през годините
ще се овъзмезди от държавата при достигането на пенсионната им възраст като от
средствата на държавното и обществено осигуряване тези работници и служители полагаемо
им се ще бъдат обезпечени за пенсия.
Воден от изложеното, съдът
намира, че обжалваното решение следва да се отмени и преписката следва да се
върне на ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания, дадени в мотивите на решението.
При този изход на спора е основателно
своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на сторените по
делото разноски, съгласно чл. 143 ал. 1 АПК. Предвид невисоката фактическа
сложност на делото, съдът намира за основателно направеното в с. з. на 19.05.2021
г. възражение на упълномощения представител на ответната страна за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждения на пълномощника на жалбоподателя,
поради при присъждането на сторените по делото разноски то следва да се
редуцира от 800 лв. според представения на л. 58 договор за правна защита и
съдействие на 350 лв. по чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При това положение ТП на НОИ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, общо 360 лв., от които 350 лв. представляват
заплатеното от него адвокатско възнаграждение за оказаната му по делото
процесуална защита и съдействие от адвокат и 10 лв. – заплатена държавна такса,
съгласно приложения на л. 4, гръб от делото документ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на М.В.В. решение № Ц2153-03-72/02.11.2020 г. на
директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена подадената от В. на основание
чл. 117 ал. 1 т. 2 б. „а“ КСО жалба вх. № Ц1012-03-180/02.10.2020 г. срещу
разпореждане № 610808/01.09.2020 г. на ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП
на НОИ – Варна, с което на жалбоподателя е отказано да се отпусне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА на ръководителя на
„Пенсионен отдел“ на ТП на НОИ-Варна ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ при спазване на
дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона административната
преписка по подаденото от М.В.В. заявление
вх. № 2113-03-3730/12.12.2019 г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Варна да
заплати на М.В.В., ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер
на 360 /триста и шестдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: