Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 28.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Р.Григорова, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 11443 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от Р.Х.И. против „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/. Ищецът
твърди, че на 18.08.2016 г. пострадал при пътно-транспортно произшествие,
причинено от водача на влекач „Рено Т“ с рег. № *****КТ – Б.З.Р., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът получил
следните травматични увреждания: множество счупвания на костите на черепа и
лицевите кости – открити – фрактури на орбитите по латералните стени,
двустранно, в областта на фронто-зигоматичните сутури, на зигоматичните кости и
техните аркуси, на носни кости, на всички стени на максиларните синуси -
двустранно, на тялото на долната челюст в ляво и на рамоса в дясно; костни
фрагменти в областта на описаните фрактури; оток на меките тъкани темпорално, с
подкожен емфизем; течност във всички околоносни кухини; контузио церебри;
фрактура базис крании фоссе медиа синистра и дефектус кутис манус декстри. Цялата
лицева зона на И. била силно увредена, получил множество тежки
разкъсно-контузни рани, обезобразяващи цялото му лице. Левият му горен клепач
бил с пареза и не покривал окото, склерата била възпалена и потъмнена. Ищецът
последователно бил лекуван в „Света Анна“ ЕАД, София, където през първите 23
дни бил в кома, в „УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и в „Т.Х.С.“ ЕООД. Извършени били
множество изследвания и операции. За дълъг период от време бил абсолютно
неподвижен, поради тежкото му здравословно състояние. Месеци наред бил на
постелен режим с поставен катетър, хранел се чрез сонда, състоянието му изисквало
непрекъсната грижа от страна на неговите близки. Непосредствено след инцидента
бил трудно контактен, неадекватен, с неразбираем говор, често силно
психомоторно възбуден. Продължавал да има същите оплаквания и към датата на
подаване на исковата молба. Станал изключително изнервен, получавал паник
атаки, когато му се налагало да пътува с автомобил, изпаднал в депресия. Не
можел да спи, сънувал кошмари, а при промяна на времето – движенията му били
ограничени и болките се увеличавали. Чувствал се непълноценен и се срамувал. Имал
оперативни белези, които се отразили на самочувствието му и му напомняли за
катастрофата. Ищецът счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 600 000 лв./изменение
на иска, допуснато в съдебно заседание от 17.06.2020 г./. Твърди, че претърпял
и имуществени вреди, изразили се в разходи за потребителски такси, заплащане на
медицински консумативи, транспорт и такси за престой в болнични заведения, заплащане
на рехабилитационни процедури, чиято стойност определя на 13 683.72 лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 600 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди/, ведно със законната лихва от 18.08.2016 г. до
окончателното изплащане и сумата от 13 683.72 лв./обезщетение зца имуществени
вреди/, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ /08.09.2017г./ до
окончателното изплащане. Ответникът
оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на произшествието; оспорва твърденията, че поведението на сочения
деликвент е било противоправно и виновно; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между катастрофата и вредите; твърди, че ищецът е
страдал от предходни заболявания, които са допринесли за настъпилите вреди и са
довели до по-тежко и бавно възстановяване; прави възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан; оспорва
разходите по касови бонове от „Т.А.“ ЕООД и по касови бонове от 20.10.2016 г. и
от 21.10.2016 г. да са извършени от ищеца; оспорва разходите за заплащане на частно
хосписно лечение, тъй като следвало да бъдат покрити по клинична пътека от
НЗОК; оспорва като прекалено завишен размера на исковете; оспорва началната дата, от която се претендира
законна лихва. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
за неимуществени вреди:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера
на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността
на водача на т.а „Рено”, модел Т430 РШ, с
рег. № *****КТ е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“, което се установява и от служебно извършена справка от съда на
официалния сайт на Гаранционния фонд.
Видно от одобрено споразумение от 22.10.2018 г. по НОХД № 87/2018г. на РС – Самоков Б.З.Р.е признат за
виновен в това, че на 18.08.2016 г., около
21.30 часа, на третокласен път № 822 от гр. Самоков за гр. Ихтиман, в участъка
на км.3+600, местност „Сметището”, при управление на моторно превозно средство
– влекач, макра „Рено” модел Т430 РШ с рег. № *****КТ и прикачено към него
полуремарке „Кьогел”, модел „СН 24” с ДК № ********е нарушил правилата за
движение, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП, който гласи: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”, в резултат на което по непредпазливост е причинил тежка телесна
повреда на Р.Х.И., изразяваща се в контузия/натъртване/ на мозъка, придружено с
хигроми двустранно челно, което е обусловило постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 1 б. ”б” пр. 1, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година, чието
изтърпяване е отложено за срок от три години. Одобреното от наказателния съд споразумение има
значението на влязлата в сила присъда, съгласно чл.383, ал. 1 НПК, поради което
и на основание чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С
оглед на одобреното по НОХД № 87/2018г. на РС – Самоков споразумение,
настоящият състав приема за установено по делото противоправното поведение на
водача Б.З.Р., неговата вина и съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/причинената тежка
телесна повреда на Р.Х.И., описана в споразумението/, както и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Без
значение за уважаването на иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ е дали поведението
на друг водач на МПС /л.а „Опел Зафира„ с рег № *******/, който не е страна по делото,
също е било противоправно и дали е допринесло, наред с поведението на Б.З.Р.,
за настъпването на ПТП, тъй като искът не е насочен срещу водача на л.а „Опел
Зафира“ с рег № ******* , нито срещу неговия застраховател, поради
което съдът не изследва този въпрос. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, но пострадалият сам решава дали и срещу кого ще насочи
иска си. В настоящия процес е достатъчно да бъде установено противоправно и
виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил “Рено“, рег. № *****КТ, с прикачено полуремарке
„Кьогел”, рег. № *******– Б.З.Р., чиято отговорност е застрахована от
ответника, и наличието на причинно – следствена връзка между неговото поведение
и причинените вреди, за да бъде уважен искът с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
От
заключението на медицинската експертиза, изготвена от в.л. М., което съдът
приема, се установява, че при катастрофата ищецът е получил тежка съчетана травма –
черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно-двигателния апарат. Черепно-мозъчната
травма е открита и проникваща и се изразява в мозъчна контузия – средно
тежка степен; множество контузионни огнища в мозъчното вещество двустранно;
фрактура на черепната основа с изтичане на гръбначно-мозъчна течност от левия и
десен външен слухов проход; двустранни субдурални хидроми с обемно действие. Лицево-челюстната
травма се изразява във фрактури на орбитите (очници) по външните стени
двустранно, фрактура на скулните кости и техните дъги, фрактура на носните
кости, фрактура на всички стени на горночелюстните синуси двустранно, фрактура
на тялото на долната челюст вляво и на рамото вдясно, множество
разкъсно-контузни рани на лицето с обща дължина над 40 см.. Очната травма
засяга двете очи със силно намалено зрение на лявото око. Травмата на
опорно-двигателния апарат включва травматичен дефект на кожата на гърба на
дясната ръка. В резултат на получените травматични увреждания ищецът е
претърпял интензивни болки през първите 10 дни и умерени до 30-40 дни. Непосредствено
след инцидента е проведено 38-дневно лечение в УМБАЛ „Света Анна“ ЕАД, Клиника
по лицево-челюстна хирургия, като първите 22 дни са били в реанимация. Извършени са необходимите
изследвания и консултации. Пострадалият е интубиран и поставен на апаратно
дишане. Впоследствие е трахеостомиран. Извършена е хирургична обработка на
раните на лицето. Проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение.
Поставен е спинален катетър за ликворен дренаж. След стабилизиране на
състоянието е проведена лицево-челюстна оперативна интервенция – реконструкция
на фрактурираните лицеви кости с репозициониране на фрагментите и фиксиране с
титаниеви плаки и винтове. Целостта на долната челюст в областта на ментума е
възстановена посредством дъговидна титаниева плака с 6 отвора и 4 броя
титаниеви винтове. Лечението е продължило в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
Отделение по изгаряния и пластична хирургия, през периода 26.09.2016 г. -
03.10.2016 г. Извършени са две оперативни интервенции на дясната ръка. През периода
04.10.2016 г. - 18.10.2016 г. е проведено повторно лечение в УМБАЛ „Света Анна“
ЕАД, Клиника по неврохирургия, поради клинични и КТ данни за двустранни
субдурални хидроми челно-теменно-слепоочно. Отново е проведено оперативно
лечение – пунктиформена краниотомия двустранно челно, евакуация на хидромните
колекции, субдурален дренаж. Последвало е лечение в „Т.Х.С.“ ЕООД през периода
19.10.2016 г. - 07.11.2016 г. През последващ период 11.09.2017 г. - 13.09.2017
г. е проведено поредно лечение в УМБАЛ „Света Анна“ ЕАД, Клиника по
неврохирургия, поради повторна травма на главата при падане от инвалидната
количка. При извършения КТ на главен мозък е установена хиподенсна зона с
давност вляво слепоочно и умерена вътрешна хидроцефалия. През периода юни -
август 2018 г. е проведено двукратно лечение в УМБАЛ „Света Анна“ ЕАД, Очна
клиника, с диагноза: „Абсцес на горен клепач на ляво око“ и „Катаракта на ляво
око“. Проведено е оперативно лечение на катарактата с поставяне на изкуствена
леща. Вещото лице заявява, че в бъдеще ищецът ще продължи да търпи болки и
страдания от получените увреждания. На всички етапи от болничните лечения той е
приемал медикаменти в съответствие с актуалните си здравословни проблеми. В
целия следболничен период е приемал медикамента „Невротоп хроно“ 500 мг. и
симптоматични обезболяващи средства. При лечението му са извършени следните
оперативни процедури: ревизия и шев на
раните; трахеостомия; реконструкция на фрактурираните лицеви кости с
репозициониране на фрагментите и фиксиране с титаниеви плаки и винтове;
опресняване на ръбовете на дефекта на дясна ръка и кюретиране на гранулации,
свободна автотрансплантация с автотрансплант от дясна мишница 100 кв. см.;
повторна ексцизия на дефекта и покриване със свободен кожен автотрасплант, взет
от дясно бедро, с площ 100 кв. см.; пунктиформена краниотомия двустранно челно,
субдурален дренаж; оперативно лечение на катаракта с поставяне на изкуствена
леща. След процесното ПТП е имало реална опасност за живота на ищеца, поради
което той е бил интубиран и поставен на апаратно дишане, проведено е комплексно
реанимационно лечение. В резултат на
получените при процесното ПТП травми пострадалият е получил множество белези в
лицевата област с обща дължина повече от 40 см. Всички белези са ясно видими и
в съчетание с увреждането на лявото око са довели до обезобразяване на ищеца.
Получените травми и настъпилите следтравматични усложнения – двустранни
хидроми, вътрешна хидроцефалия, посттравмена енцефалопатия, могат да доведат до
трайни промени в поведението на пострадалия. Ищецът е имал и продължава да има
необходимост от чужда помощ, за да се обслужва и да задоволява елементарните си
битови и жизнени потребности. Това е потвърдено и с ЕР на ТЕЛК № 0016/002 от
03.01.2018 г., с което на Р.Х.И. е определена 100 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ за пожизнен срок. Прогнозата за пълно
възстановяване на ищеца е
неблагоприятна. Вещото лице е посочило, че две и половина години след
травмата, при пострадалия са налице: Посттравматична енцефалопатия;
Квадрипаретичен синдром; Психоорганичен синдром; Вътрешна хидроцефалия; Тежък
дискоординационен синдром; Контрактура на III, IV и V-ти пръсти на дясната ръка; Тежки зрителни нарушения; 100
% трайно намалена трудоспособност с чужда помощ. Извършените разходи по
представените платежни документи – фактури, касови ордери и фискални бонове са
били необходими във връзка с провежданото лечение. След всеки болничен престой
пациентът е имал право на два безплатни контролни прегледа в рамките на 30 дни
от изписването. Тези прегледи нито са консултативни, нито са задължителни. Към
настоящия момент ищецът не се е възстановил от получените травми и прогнозата
за пълно възстановяване е крайно неблагоприятна.
В
съдебно заседание от 13.02.2019г. вещото лице М., без да се е запознало с ЕР на
ТЕЛК № 1857/20.10.2015 г., заявява, че черепно-мозъчната травма, контузията на
мозъка, оперативните лечения, пластиката на дясната длан – това са „новите
неща“, настъпили след катастрофата, а другите заболявания – хронична артериална
недостатъчност, артрози, хипертония са стари и за тях е възможно да е
определена 62 % трайно намалена работоспособност на ищеца по предходно решение
на ТЕЛК.
Видно
от ЕР на ТЕЛК № 1857/20.10.2015 г. на ищеца преди катастрофата е била
определена 62 % трайно намалена работоспособност за срок от три години. Поставена
е водеща диагноза: Артериална емболия и тромбоза и е посочено общо заболяване:
ХАНК II Б ст. в ляво. Спондилоартрозис
верт.цервикалис ет лумбалис. Коксартрозис бил. Гонартрозис бил АХ II ст. ум.степен – сърдечна форма, хипертонично сърце без
изяви на СН. Състояние след оперативна интервенция/сутура/ по повод на язва
дуоденума. Експертната комисия е определила за ХАНК II Б ст. в ляво – 50 % трайно намалена работоспособност; за
ограничаване на движенията в шийния и лумбален отдел на гръбначния стълб – 10 %
ТНР, за ограничаване на движенията на дясна тазобедрена става – 10 % ТНР, за
ограничаване на движенията в двете коленни стави – 2 х 10 % ТНР, за хипертонично
сърце без изяви на СН - 20 % трайно
намалена работоспособност./л.458-459/.
От
ЕР на ТЕЛК № 16/03.01.2018 г. се установява, че на ищеца е определена 100 %
трайно намалена работоспособност пожизнено. Поставена е водеща диагноза:
Счупване на черепа и лицеви кости и е посочено общо заболяване: Тежка
черепно-мозъчна травма – множествени счупвания на костите на черепа и лицевите
кости – открити. Контузио церебри. Състояние след оперативно лечение на
фрактурите на лицевите кости в ляво. Състояние след операция на хигроми
двустранно –челно. Квадрипаретичен синдром. Състояние след пластика за дефект
на кожата на гърба на дясна длан. ХАНДК II Б ст. в ляво. Спондилоатрозис верт. цервикалис, торакалис
ет лумбалис. Коксартрозис бил.Гонартрозис бил. Контрактура на трети, четвърти и
пети пръсти на дясна ръка. Експертната комисия е определила за квадрипаретичен
синдром – 75 % ТНР и 10 % за доминантен горен крайник; за ХАНК II Б в ляво – 50 % ТНР; за ограничаване на движенията на
шийния и торако-лумб. отдел на гръбначния стълб – 50 % ТНР, за контрактура на
трети, четвърти и пети пръсти на дясна ръка – 3 х 10 %, за очното заболяване не
е определен процент на нетрудоспособност, тъй като болният не е пожелал
консултация с офталмолог. /л.375-376/.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е разпитана неговата
съпруга - св. И.. Същата заявява, че преди катастрофата пострадалият работел в
строителството и осигурявал средства за нейната издръжка и издръжката на семействата
на децата си/общо три семейства/, тъй като никой от тях не работел. След
катастрофата отишли първо в болницата в Самоков, но им казали, че не могат да
го лекуват там. Обадили се за линейка. Казали им да намерят седем човека за
кръв. Мъжът й останал в кома 23 дни, всичката му кръв изтекла. Роднините му
следели състоянието му, спяли пред болницата в „Младост“. Още три месеца бил в „будна кома“. В гърлото
имал тръбичка до корема. Две години не познавал близките си, не говорел, не
ставал, стоял на стол, имал епилепсия, обръщал очите. Наскоро паднал от
количката. Не се чувствал добре, казвал, че иска да отиде в Индия, в Америка,
да режат лъвове, не бил добре с мозъка, бил „половин човек“. Лекарите казали,
че няма да живее, че „независимо от положените усилия, няма полза“. По тялото
му имало белези – на петата от желязо, затова не можел да ходи; на дупето имал
две големи дупки до кокала от железата от седалките. След изписването не бил
човек, отварял едното око, а с другото не виждал, лицето му било смачкано.
Изтеглили кредит, за да му сложат винтове, скули, децата се плашели от него. Не
можел да говори. Със свидетелката говорел малко, показвал й със знаци,
размахвал пръст. Към момента се хранел само с течна храна. В хосписа в „Токуда“
бил 20 дни, не можел да остане по-дълго, защото било скъпо. Внуците му и
съседските деца се плашели от него, не искали да говорят с него, бягали. Той
също не говорел с тях.
С оглед на медицинската експертиза и показанията на св.И.
съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
които са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което
искът е доказан по основание.
При определяне размера
на иска съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на ищеца към датата на ПТП – 56 г.; вида на телесната повреда – тежка съчетана травма –
черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно-двигателния апарат.
Черепно-мозъчната травма се е изразила в мозъчна контузия – средно тежка
степен; множество контузионни огнища в мозъчното вещество двустранно; фрактура
на черепната основа с изтичане на гръбначно-мозъчна течност от левия и десен
външен слухов проход; двустранни субдурални хидроми с обемно действие.
Лицево-челюстната травма се е изразила във фрактури на орбитите (очници) по
външните стени двустранно, фрактура на скулните кости и техните дъги, фрактура
на носните кости, фрактура на всички стени на горночелюстните синуси
двустранно, фрактура на тялото на долната челюст вляво и на рамото вдясно,
множество разкъсно-контузни рани на лицето с обща дължина над 40 см. Очната
травма е засегнала двете очи със силно намалено зрение на лявото око. Травмата
на опорно-двигателния апарат се е изразила в травматичен дефект на кожата на
гърба на дясната ръка. Съдът отчете вида и продължителността на лечението –
през периода 2016 г. – 2018 г. ищецът многократно е постъпвал в различни
болници за лечение /УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, УМБАЛ „Света Анна“ ЕАД, „Т.Х.С.“
ЕООД/. Спрямо него са проведени множество оперативни интервенции – ревизия и
шев на раните; трахеостомия; реконструкция на фрактурираните лицеви кости с
репозициониране на фрагментите и фиксиране с титаниеви плаки и винтове;
опресняване на ръбовете на дефекта на дясна ръка и кюретиране на гранулации,
свободна автотрансплантация с автотрансплант от дясна мишница 100 кв. см.;
повторна ексцизия на дефекта и покриване със свободен кожен автотрасплант, взет
от дясно бедро, с площ 100 кв. см.; пунктиформена краниотомия двустранно челно,
субдурален дренаж; оперативно лечение на катаракта с поставяне на изкуствена
леща. След процесното ПТП е имало реална опасност за живота на пострадалия,
поради което е бил интубиран и поставен на апаратно дишане, проведено е комплексно
реанимационно лечение, 22 дни е бил в
реанимацията на УМБАЛ „Света Анна“ ЕАД. Според медицинската експертиза ищецът
е претърпял интензивни болки през първите 10 дни и умерени до 30-40 дни. Към
настоящия момент продължава да търпи болки и страдания от травматичните
увреждания, които ще изпитва и в бъдеще. Настъпили са следтравматични
усложнения – двустранни хидроми, вътрешна хидроцефалия, посттравматична
енцефалопатия. През възстановителния период и понастоящем ищецът има нужда от
чужда помощ, за да се обслужва и да задоволява елементарните си битови и жизнени
потребности /заключение на медицинската експертиза./. В резултат на получените
при процесното ПТП травми пострадалият е получил и множество белези в лицевата
област с обща дължина повече от 40 см. Всички белези са ясно видими и в
съчетание с увреждането на лявото око са довели до обезобразяването на ищеца. Към настоящия
момент той не се е възстановил от получените травми. При него се наблюдават: посттравматична
енцефалопатия, квадрипаретичен синдром, психоорганичен синдром, вътрешна
хидроцефалия, тежък дискоординационен синдром, контрактура на III, IV и V-ти пръсти на дясната ръка, тежки зрителни нарушения, 100
% трайно намалена пожизнена нетрудоспособност. Прогнозата за пълно
възстановяване на пострадалия е крайно неблагоприятна.
При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази обстоятелството, че с ЕР на ТЕЛК № 1857/20.10.2015 г. на ищеца е била
определена трайна намалена работоспособност от 62 % за предходни негови
заболявания, които не са в
причинно-следствена връзка с катастрофата./ХАНК II Б ст. вляво, коксартоза, гонартроза, довели до
ограничаване на движенията в шийния и лумбален отдел на гръбначния стълб,
ограничаване на движенията на дясна тазобедрена става и на двете коленни
стави/. При съпоставяне на ЕР на ТЕЛК № 16/03.01.2018 г. с ЕР на ТЕЛК № №
1857/20.10.2015 г. се установява, че за настъпилото усложнение – квадрипаретичен
синдром, който е в причинно-следствена връзка с катастрофата, е определена
трайно намалена работоспособност от 75 %, за обезобразяващо състояние на лицето
и нарушено хранене на ищеца, които също са в причинно-следствена връзка с
катастрофата, е определена 50 % трайно намалена работоспособност, за
контрактурата на трети, четвърти и пети пръсти на дясната ръка, които са
причинени от катастрофата, е определена 3 х 10 % трайно намалена
работоспособност. Така установените усложнения, които са в причинно-следствена
връзка с катастрофата, в своята съвкупност определят 100 % трайно намалена
трудоспособност, независимо от предходните заболявания на ищеца.
Като отчете
горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 330 000 лв.
По възражението за съпричиняване: Ответникът поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен
колан. Възражението
е неоснователно, поради следните съображения: Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/. От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 18.08.2016г. товарен автомобил
“Рено“, рег. № *****КТ, с прикачено полуремарке „Кьогел”, рег. № ********се е
движел по път III - 822 (гр. Самоков - гр. Ихтиман) в посока от гр. Самоков към
гр. Ихтиман. Пътно-транспортното произшествие
е настъпило в тъмната част от денонощието,
в условията на дъжд, автомобилите
са се движели на
фарове. Около 21:30 ч. товарният автомобил “Рено“, рег. № *****КТ, се е намирал на
около 3 километра от Околовръстен път на гр. Ихтиман, когато е навлязъл в десен
завой. По същото време в обратната посока /към гр. Самоков/ се е движел лек
автомобил „Опел Зафира“, рег. № *******. В момента на излизане на товарния
автомобил от завоя и предстоящо навлизане на лекия автомобил в него, задната
част на ремаркето е навлязла в лентата за насрещно движение (лентата за
движение на лек автомобил „Опел“). Водачът на лекия автомобил е насочил
превозното средство надясно, но независимо от това, ремаркето в зоната на втората
ос е нанесло удар върху предната лява част на лекия автомобил в областта на левия
фар. Последвало е протриване на лявата част на автомобила и отхвърлянето му в дясно, след което се установил извън пътното
платно на мястото, където е бил намерен при огледа на местопроизшествието. Товарният
автомобил след удара е продължил движението си напред, като е открит на около
100 м. от мястото на удара в дясната част на пътното платно. Процесният завой е
преодолян от товарния автомобил при
движение със скорост 23,18м/с ( 83 км/ч). Ако товарният автомобил се е движел
със скорост по - висока от 83 км/ч, нямаше да спре на мястото, на което е
открит. При по-висока скорост цялата композиция би се изнесла наляво и механизмът
на настъпване на произшествието би бил друг. Товарният автомобил с лявата си
задна част е навлязъл върху лентата за насрещно движение, като по този начин е
предизвикал удар в предната и странична лява част на лекия автомобил „Опел“.
Това навлизане е възможно да се реализира при употреба на спирачки върху
хлъзгава настилка, като по този начин задната част на ремаркето, в следствие на
подвижната връзка, е започнала да изпреварва теглещия я автомобил. Товарната
композиция е конструирана по такъв начин, че спирането (блокирането на
колелата) започва отзад напред. Ударът за лекия автомобил е настъпил в предната лява част, като
сблъсъкът е бил със задната лява средна гума на ремаркето. При този удар лекият
автомобил е бил отхвърлен встрани. В този момент от него са изпадали парчета
пластмаса. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата е навлизането
на композицията - товарен автомобил „Рено“ с прикачено ремарке, в лентата за
насрещно движение на около 1,50 - 1,80 м, т.е. причината за настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие са субективните действия от страна на
водача на товарния автомобил. Ремаркето е изминало разстоянието за навлизане
върху лентата за насрещно движение до удара за около 2 секунди – време, крайно
недостатъчно за водача на лекия автомобил да предотврати удара, посредством
аварийно спиране. Водачът на товарния автомобил е преодолял завоя и ако бе
действал правилно с органите за управление на автомобила, не би допуснал
поднасянето на ремаркето в лентата за насрещно движение. Вещото лице заявява,
че от приложените материали от досъдебното производство не може да установи по категоричен
начин къде е седял ищецът в автомобила. Най-вероятно е бил пътник на задна лява
седалка. Процесният лек автомобил е бил оборудван с триточкови инерционни
колани за всички седалки. Според експерта, предпазният колан при установения
механизъм не би бил ефективен, тъй като ударът за лек автомобил „Опел“ не е
челен, а страничен, с последващо въртене и странично отхвърляне. Предпазният
колан би задържал тялото на пътника върху седалката, но не би задържал торса на
ищеца при страничното преместване. От
заключението на медицинската експертиза/отговори на въпроси 5.9 до 5.13/, което
съдът приема, се установява, че към момента на пътно-транспортното произшествие
ищецът е бил пътник на задна седалка вляво, зад шофьора, в лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № *******. В резултат на инерционните сили при удара тялото на пострадалия
се е придвижило в посока наляво и напред, последвано от движение в обратна
посока. При конкретния механизъм на пътно-транспортното произшествие
предпазният колан не може да ограничи страничното инерционно движение на тялото
и главата на ищеца в лява посока, респективно получената тежка травма в лявата
лицева област. Пострадалият има наранявания и в областта на дясната лицева
област, на дясна ушна мида, дясна подчелюстна област. Голяма част от лицевите
наранявания представляват порезни рани и са получени от счупени стъкла на лявата
задна врата. Основната травма – в лявата половина на лицето и в челно-теменната
област на главата не е порезна, а е получена от удар със значителна кинетична
енергия в твърд ръбест предмет. По делото няма данни (медицински или други
документи) за следи, белези и наранявания по тялото на ищеца, които са
характерни и се получават при правилно поставен предпазен колан. Експертът не
може да отговори с категоричност на въпроса дали ищецът е пътувал с поставен
обезопасителен колан. В
своите показания св. М. – очевидец на произшествието, заявява, че е управлявал
процесния автомобил /миниван/ “Опел Зафира“ по време на катастрофата. Същевременно
твърди, че пътувал отзад в дясно. В автомобила били шест човека. Ищецът бил зад
шофьора. Всички били с поставени обезопасителни колани. След като излезли от
автомобила, само ищецът останал. Свидетелят се обадил на 112, а през това време
синът на пострадалия го помолил да му помогне да извади баща си от автомобила.
Заедно го извадили от колата и тогава свидетелят видял как синът на Р. откопчал
колана му. Съдът
не кредитира показанията на св.М., тъй като са противоречиви. От една страна
същият твърди, че е бил водач на процесния автомобил „Опел Зафира“, а
същевременно заявява, че е пътувал отзад в дясно. Медицинската
експертиза не може да даде отговор на въпроса дали ищецът е пътувал с поставен
обезопасителен колан, но от автотехническата и медицинската експертиза се
установява, че при конкретния механизъм на пътно-транспортното произшествие
предпазният колан не може да ограничи страничното инерционно движение на тялото
и главата на ищеца в лява посока, респективно не би предотвратил получената
тежка травма в лявата лицева област и в челно-теменната област на главата. Тежестта
на доказване на възражението за съпричиняване е върху ответника, а по делото не
бе установено по несъмнен начин ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпване
на вредите, поради което съдът прие възражението за съпричиняване за неоснователно. По предявения иск за имуществени вреди: Ищецът
претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 683.72
лв., представляващи разходи за медицински консумативи, лекарства, транспорт, санитарни
услуги и престой в болнични заведения, за които са представени фактури, касови
бонове и платежни нареждания, издадени през периода 26.08.2016 г. – 07.11.2016 г. От
заключението на комплексната счетоводна и медицинска експертиза, което съдът
приема, се установява, че всички разходи по представените документи са били
необходими за лечението на ищеца. Общата стойност на направените разходи е 10
689.17 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 13 683.72 лв. следва да бъде отхвърлен.
По
разноските: Съдът не присъжда разноски в полза
на ищеца, тъй като не са представени доказателства за направени разходи за
разпит на свидетел. В съдебно заседание не е постановено изплащане на възнаграждение на
свидетели. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 311,39 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат С. С. Ч. ***, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 9 195.79 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове в размер на 13 627.56 лв., а на СГС разноски за вещи лица в
размер на 166.54 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Р.Х.И.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
сумата от 330 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
преживени болки и страдания от тежка
съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно-двигателния
апарат, причинена при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 18.08.2016г., по вина на водача на товарен автомобил “Рено“, рег. № *****КТ, с
прикачено полуремарке „Кьогел”, рег. № *******– Б.З.Р.,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 18.08.2016 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 600 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД, ЕИК ********, да заплати на Р.Х.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 10 689.17 лв.
/обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за медицински консумативи, лекарства,
транспорт, санитарни услуги, престой в
болнични заведения, направени през периода 26.08.2016 г. – 07.11.2016 г., за лечение на тежка съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на
опорно-двигателния апарат, причинена при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 18.08.2016г., по вина на водача на товарен автомобил “Рено“, рег. № *****КТ, с
прикачено полуремарке „Кьогел”, рег. № *******– Б.З.Р.,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 13 683.72 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.Х.И. да заплати на „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер 311,39 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат
С. С. Ч.,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул.”********, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 9 195.79 лв. с ДДС, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК
– З.”АД, ЕИК ********, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 13 627.56 лв.,
а на СГС разноски за вещи лица в размер на 166.54 лв., съобразно уважената част
от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ :