Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 08,11,2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 14746 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Р. В. К.
и К. В.
К., / в качеството им на наследници на Р.А.К./ срещу Г.Н.
К. искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, с които се
претендира признаване спрямо ответника, че ищците не дължат всеки по: 30 000,00 щ.д. – главница по запис на заповед от 13,04,2005год., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 28,04,2006год. до изплащане на
вземането, както и по 905,69лв.-разноски
по гр.д.№9807/2006 по описа на СРС, 68 състав.
Излагат се съображения, че на
21,08,2006год. е издаден изпълнителен лист по гр.д. №9807/2006год., СРС, 68
състав, на осн.чл.237 от ГПК/отм./ и въз основа на несъдебно изпълнително основание
-запис на заповед, издаден на 13,04,2005год., с който В.С.Н.и Р.А.К. са
осъдени солидарно да заплатят на Г. Н.К. сума в размер на 60000щ.д. , дължима по
запис на заповед от 13,04,2005год.,
издаден отН.и авалиран от К.. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1818/28,12,2006год., по описа на СРС, ДСИ, І
отд., 3 уч-к, впоследствие прехвърлено на ЧСИ А.С.П.с №20098490400152,
прехвърлено на ЧСИ Ирина К. с
№20178390400494. Поддържа се, че поради
бездействието на взискателя изп.дело е прекратено на осн.чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, а приложимата тригодишна давност
относно вземането е изтекла към 28,12,2009год.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът- Г.Н. К. в указания законоустановен
срок по реда на чл.131от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Посочва,
че изложените доводи за липса на
тъждество на длъжника по ИЛ и длъжника в изпълнителното производство са
неоснователни, тъй като е налице техническа грешка при изписване на ЕГН Р.К..
Неоснователно е и релевираното
възражение за давност, тъй като от взискателят са предприемани регулярни
действия по прекъсване на давността в
изпълнителното производство.
Съобразно изложеното е заявено
становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, че по молба на
ответника на осн.чл.237 ГПК/ отм./, вр.чл.242-248 от ГПК /отм./ е издаден
изпълнителен лист на 21,08,2006год. по гр.д.№9807/2006год. по описа на СРС, 68
състав, въз основа на несъдебно изпълнително основание –запис на заповед,
издаден на 13,04,2005год. С цитирания изпълнителен лист В.С.Н.и
Р.А.К. са осъдени да
заплатят солидарно на осн.чл.237, б.“е“
от ГПК/отм./ на Г. Н. К.
сума в размер на 60000щ.д., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на молбата по чл.242 ГПК/отм./-28,04,2006год. до окончателното изплащане, както и на осн.чл.64, ал.1
от ГПК/отм./ сумата от 1811,37лв., представляваща направени от молителя разноски
по делото за държавна такса.
Не се спори между страните и от приложените писмени доказателства се
установява, че въз основа на посочения изпълнителен лист, по молба на Г.К. на 28,12,2006год.
е образувано изп.д. №1818/2006год. по описа на ДСИ при СРС, І отд.І, 4 участък.
От приложените в кориците на изпълнителното дело документи се
установява, че ДСИ е оформил и изпратил на Р.К., в качеството на длъжник по
делото, покана за доброволно изпълнение, получена лично от длъжникът на 28,10,2008год.
По изпълнителното дело са извършвани справки за имуществено състояние
на длъжниците, вкл. са предприети изпълнителни действия срещу В.Н..
С молба от 15,09,2009год. ответникът е поискал прехвърляне на
изпълнителното дело при ЧСИ А.П..
С протокол от 26,09,2009год. на осн. параграф 3 от ЗЧСИ, на 26,09,2009год.
делото е изпратено за продължаване на съдопроизводствените действия на ЧСИ А.П.,
с рег. № 849 на КЧСИ и е преобразувано под № 20098490400152.
По отношение на Р.А.К. са предприети изпълнителни действия, чрез
налагане на запор върху вземания на длъжника в редица банки, в периода от
12,04,2011год.-13,04,2011год. /стр.244-252 от изп.дело/.
Наложен е и запор със съобщение на ЧСИ от 24,10,2013год. в С.ЕАД/стр.277
от изп.дело/ и Токуда банк ЕАД/285стр./
По молба на взискателя от 28,06,2017год. на осн. параграф 3 от ЗЧСИ
делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ И.М.-К., с
рег. № 839 на КЧСИ и район на действие СГС и е преобразувано под № 20178390400494.
В хода на изпълнителното производство след констатация за смъртта на
длъжника Р.А.К., настъпила на 09,11,2013год. ЧСИ К. е изпратила призовки за
доброволно изпълнение на наследниците Р.В.
К. и К.В.К., връчени на 11,07,207год./ К.К./ и 12,07,2017год./Р.К./. Не
е спорно, че ищците са правоприемници на Р.А.К..
На 11,07,2017год. и 12,07,2017год. е наложен запор върху вземанията на Р.К.
от трудово възнаграждение при „ДГ 79 Слънчице“ и върху вземания по банкова
сметка *** „П.И.Б.“АД.
На 11,07,2017год. е наложен запор върху трудови възнаграждения и
вземания по банкова сметка *** „ОББ“ АД на К.К..
На 19,01,2018год. е вписана възбрана върху недвижим имот собственост на
ищците.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с пр.кв. чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за
което е издаден
изпълнителен лист на осн.чл.237, вр.чл.242 от ГПК/отм./ по гр.д. № 9807/2006год. по описа на СPC,68 състав.
Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт /изпълнителен лист / юридически факт, довел до погасяване на правото на принудително изпълнение по него. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.
По основателността на исковата претенция:
Съобразно разясненията дадени с т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането, тъй като производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание /ГПК 1952год./ не е част от исковия
процес, а създава облекчен ред за кредитора да пристъпи към
изпълнение и негов предмет е съществуването на
правото на принудително изпълнение. Едва с признаване на
същото и издаване на изпълнителен лист, когато кредиторът има възможност да
предприеме действия по принудително изпълнение е приложима и санкцията основана
на материалноправното възражение за погасяване на вземането по давност.
Относно
приложимата погасителна давност следва да бъде съобразно, че вземането на ответника срещу наследодателя на ищците произтича от запис на заповед, издаден на 13,04,2005год. На осн.чл. 531, ал.1 от ТЗ, вр.чл.537
от ТЗ исковете по запис на заповед срещу издателя се
погасяват с тригодишна давност. Т.е. приложима е не общата
5годишна, а три годишна давност. Тъй като в производството по издаване на
изпълнителен лист на основание чл.237, вр.чл.242 от ГПК /отм./ определението по чл. 242 ГПК (отм.) не се ползва със сила на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила, то
неприложима е нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. относно петгодишна давност. /В този смисъл постановени Решение № 94 от 27.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 1812/2015 г. ІV г.о. /. Ето защо съществуването на вземането би могло да се оспорва с излагане на доводи относно съществуване на основанието, така и относно
настъпване на факти водещи до прекратяването му. При основания водещи до
прекъсване на давността, срокът на новата давност предвид
чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния
срок за погасяване на вземането по запис на заповед.
В конкретната
хипотеза няма данни за падежа на задължението, поради което и с оглед издадения
изпълнителен лист на 21,08,2006год.,съдът намира към този момент вземането да е
било изискуемо и това е срокът, от който започва да тече тригодишния давностен
срок-чл.114 от ЗЗД.
Съгласно разясненията
дадени с тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението, чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Преценката, която съдът
дължи относно основателността на
исковата претенция е в две посоки, свързани от една страна с установяване наличието на висящ изпълнителен
процес, в рамките на който от взискателя да са предприети валидни изпълнителни
действия прекъсващи давността относно вземането, а в конкретната хипотеза
извършени такива в периода от 21,08,2006год. до 21,08,2009год.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР №2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение
на две години изпълнителното
производство се прекратява по право като новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие.
В конкретния случай при преценка висящността на
изпълнителното производство инициирано с молба на взискателя от 28,12,2006год.
пред ДСИ до релевирания период, съдът намира да липсва период по –дълъг от две
години, в който взискателят да е бездействал. Депозирани са множество молби за
насочване на изпълнението върху имуществото на длъжниците, чрез искане до
съдебния изпълнител за справки, налагане на възбрана и др., поради което съдът
намира да не е налице прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна
на кредитора-взискател.
Следва да се отбележи, че релевантни относно
прекъсването на давността са предприети изпълнителни действия само спрямо
длъжника Р.К., но не и срещу В.С.Н.по
аргумент на чл.125 от ЗЗД, съгласно който
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници. Съгласно
посочения текст позоваването на изтекла давност от един от длъжниците има
значение във вътрешните отношения с останалите, в случай, че длъжник, спрямо
когото давността не е изтекла е изпълнил задължението.
Неоснователни са доводите на ищците за липса на
основание за принудително изпълнение, тъй като ИЛ е издаден срещу К. с ЕГН **********,
а действителното ЕГН е **********. Действително е налице разминаване в ЕГН на
длъжника, но посочването на последното има значение относно идентификация на длъжника
срещу когото се предприема изпълнение. В процесната хипотеза не е спорно, че
задължено лице по запис на заповед от 13,04,2005год.е именно Р.А.К..
Относно погасяване на вземането по давност, съдът изхожда от мотивите
към т.10 от ТР №2/20158год. на ВКС, съгласно които при изпълнителния
процес давността се прекъсва
многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен способ прекъсва давността, защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В този смисъл преценката дали е
изтекла погасителната давност за процесните вземания се извършва като се
съобразят конкретните действия по принудително изпълнение, които се считат
приложени съобразно чл. 450 ГПК, получаване на съобщение съгласно чл.450, ал.2
от ГПК, връчване на съобщението до трето лице по смисъла на чл.507 ГПК,
вписване на възбрана и др.
В процесната хипотеза в периода до 21,08,2009год. не са предприети
същински изпълнителни действия спрямо Р.К.. Не могат да бъдат приети за такива
депозирани молби от взискателя на
19,09,2008год. и 30,03,2009год., тъй като съставляват искане за извършване на
справки относно имуществото на длъжниците. Молби от 19,05,2009год./стр.111/,
02,07,2009год. и 10,07,2009год./168стр./ съставляват искане за прилагане на
изпълнителен способ –налагане на възбрана спрямо недвижим имот собственост на
длъжника ВикторН.и са ирелевантни относно изпълнението, респективно прекъсване
на давността спрямо Р.К..
Ето защо в периода от 21,08,2006год. до 21,08,2009год. давността
относно вземането не е прекъсната на осн.чл.116, б."в" от ЗЗД, поради
което вземането е погасено по давност. Същински изпълнителни действия са
предприети спрямо наследниците на длъжника с налагането на запор на
11,07,2017год. и 12,07,2017год., както и възбрана вписана на 19,01,2018год.,
които са извършени след погасяване на вземането по давност. На осн.чл.119 от ЗЗД се погасяват и акцесорните вземания за лихви и разноски.
Съобразно изложеното
исковата претенция е основателна.
Предвид изхода от спора на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се дължат разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 8186,36лева, от които 4069,02лв.-д.т., 15,00лв.-д.т. по ЧЖ по гр.д.№3804/2018 САС,
както и по 2051,17лв.-адв възнаграждение за всеки от ищците. /Възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед
фактическата и правна сложност на
делото, вида на извършените процесуални действия и брой съдебни
заседания, поради което и съобразно цената на исковата претенция за всеки от
ищците определя адв. възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на
2051,17лв. за всеки/.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
предявените от Р. В. К., с ЕГН ********** и К. В. К.,
с ЕГН **********, / в качеството им на наследници на Р.А.К./, двамата със
съдебен адрес *** срещу Г.Н. К., с ЕГН **********, с адрес *** искове с
правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК,
че не дължат на Г.Н. К., всеки от тях
сумата от 30 000,00 щ.д. – главница
по запис на заповед от 13,04,2005год.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28,04,2006год. до
изплащане на вземането, както и сума от по 905,69лв.-разноски,
за които е издаден изпълнителен лист на
21,08,2006год., въз основа на несъдебно изпълнително основание /по чл.
237 б. „е“ ГПК / отм./
по ч.гр. д. №9807/2006 г. по описа на СРС 68, състав и предмет на образувано изпълнително дело № 1818/28,12,2006год., по описа на СРС, ДСИ, І отд., преобразувано с
№20098490400152 по описа на ЧСИ А.С.П., рег.№849, преобразувано с №20178390400494
по описа на ЧСИ И.М. К.-рег. №839, по
описа на СГС, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА Г.Н. К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р. В. К.,
с ЕГН ********** и К. В. К., с ЕГН **********, /в качеството им на
наследници на Р.А.К./, двамата със съдебен адрес *** на основание чл.78 ал.1 от
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: