Решение по дело №2369/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от К. К. Д. [ЕГН] срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322004507-091-001/26.04.2023 г. издаден от органи по приходите, потвърден с Решение №140/18.09.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер 69316 лева - главница и 29949,82 лева – лихва.

Жалбоподателката, чрез процесуален представител адв. Г. А. е изложила следните доводи за незаконосъобразност на РА: Липсва основание за издаване на РА по реда на 122 от ДОПК. За ревизионните периоди не се установяват обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно: укрити доходи; несъответствие между имущественото състояние, доходи и приходи. Не е посочено на какво основание е прието, че има доход подлежащ на облагане. Твърди, че нито едно от посочените основания по чл.122, ал.1, т.1,2,5 и 7 ДОПК не е налице. Основанието по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК не е налице, защото няма доказателства за получен доход, който следва да се декларира. Основанието по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК не може да се прилага едновременно с това по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. Не е налице явно и съществено превишаване размера на декларираните приходи. Основанието по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК не е налице, защото няма доказателства за получени доходи. С оглед предполагаеми разходи се предполага, че е получен доход. Твърдението за доход е въз основа на предположение, а не на основание доказан реален факт, затова не може да се ползва с презумпция за вярност и не може да бъде оборвано. Намира, че по този начин е нарушено правото й на защита. Не е налице явно и съществено превишаване размера на декларираните получените средства. Основанието по чл.122, ал.1, т.5 ДОПК не е налице, защото не са посочени конкретните документи, които физическото лице е следвало да съхранява, но не го е сторило. Счита, че тази разпоредба е приложима само за юридически лица. Намира, че включването на това основание има злонамерена цел, да се внушава че жалбоподателката методично практикува укриване на данъци. Това води до издаване на РА против целта на закона и в нарушение на принципа за обективност, което обуславя нищожността му. Основанието по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК не е налице, защото данъчната основа за облагане е върху фрагменти извлечени от данни за юридически лица, в които жалбоподателката е била съдружник и управител и от банковите й сметки. С предоставянето на пари в заем, допълнителна парична вноски или финансова помощ на юридическо лице „имущественото и финансовото“ й състояние не се променят, защото един актив – пари се трансформира в друг актив – вземане от лицата, които са били кредитирани. Предмет на изследване е дали са осъществени фактите посочени в частния документ, а не дали е имало или не възможност да се случи. Нарушен е материалния закон поради следните съображения: Нарушен е чл.3 ДОПК, защото не е установен вида на дохода и данъчната основа е определена неправилно. Неоснователно е прието, че средствата постъпили по банковата сметка на жалбоподателката, дадени от трети лица, представляват доход с неустановен източник и подлежат на облагане. Направената съпоставка на имущественото й състояние е неправилна, защото в нея не са включени „доходите“, за които самите органи по приходите приемат, че са получени. Началните салда в съпоставката са определени неправилно по аргумент на чл.124, ал.3 ДОПК, но това е неправилно, защото независимо от деклариране или не, е следвало да се установяват фактите и обстоятелствата, които се твърдят от органите по приходите. Неоснователно е позоваването на декларирани или недекларирани обстоятелства в Приложение № 11 към данъчните декларации за съответните години. Неизпълнение на задължението за деклариране не отрича факта на даване на заеми и тяхното връщане. Не е налице противоречие в писмените обяснение дадени от жалбоподателката в предходна проверка, присъединена към настоящото проверка с протокол от 07.02.2019 г., че през проверявания период 2018 г. - 2019 г. не е предоставяла заеми в лева и валута на физически и юридически лица и заеми непогасени преди 01.01.2013 г. Дадените средства са „временна финансова помощ“ по чл.134 ТЗ. Не е предвидено те да се декларират, като тези дадени средства не са „заем“, въпреки приликата. Средствата предоставени от С. Ф. 138000 лв., А. З. 50000 евро, Д. Д. 20000 евро и П. С. 50000 лева не е опровергано, че са дадени. На доказване подлежи факта на даването им, а не на произхода им. Твърденията на органите на приходите относно даването на посочените парични суми са твърдения за отрицателен факт, който не може да бъде доказван. При извършена насрещна проверка на жалбоподателката е установено, че Д. Д. й е предоставила 60000 евро за съхранение. Със съставянето на ПУФО тези средства са признати като налични и доказани по основание и размер и включени в проходната част на съставения тогава баланс. Протоколът от тази проверка не се открива сред приобщените доказателства по преписката. Към жалбата е представено искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения № П-03000321049866-041-002/18.05.2021 г. Не са съобразени твърденията й, относно движението на средствата по банковите й сметки. Част от тези средства са предоставени от нейни близки за покриване на техни задължения към трети лица или плащания в полза на трети лица, за което тя също е давала писмени обяснения по повод многобройните проверки против нея.

В съдебно заседание по същество на спора жалбата се поддържа. В допълнение изтъква, че доходите на бившия съпруг на жалбоподателката и нейните са различно третирани. Данните за бившия съпруг са укривани и два данъчни органа – инспектори по приходите са си направили отвод, защото самите те не са възприемали неправилния подход на органа по приходите, който цели да освободи г-н Н. от данъчни задължения и да ги прехвърли на жалбоподателката. Относно дадените средства от четирите лица, ако е имало съмнения, че този доход не е обложен е следвало да проведе административно производство. Съдебно – почерковата експертиза установява, че всички документи са подписани от З., а предприето оспорване от ответника е неуспешно. Свид. Д. също е установил кога и при какви обстоятелства е предоставил пари на жалбоподателката. Незаконосъобразно началното салдо по банковата сметка и началното салдо в брой, които са установени при предходни данъчни производства не са взети предвид. Налице са доказателства, че жалбоподателката е изплащала средства на Н., които той не е декларирал. Отправено е искане за отмяна на РА, в условията на евентуалност да се измени РА съобразно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, вариант І. Претендира за присъждане на сторените разноски по делото.

Ответник – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Д. С., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Посочва, че поддържа становищата за неоснователност на жалбата. Такива са дадени с молба № 17035/28.11.2023 г., в която е изтъкнато, че е невярно твърдението на жалбоподателката, че е представила доказателства в хода на насрещна проверка – ПУФО, в рамките на която са й били признати налични средства в брой в размер на 60 000 евро. Уточнява, че на жалбоподателката е било връчено искане за представяне на информация в качеството й на трето лице, във връзка с производство относно бившия й съпруг. Това не е проверка по установяване на факти и обстоятелства. В рамките а ревизионното производство относно жалбоподателката, тя не е декларирала налични парични средства в размер на 60000 евро през 2016 г. или в началото на 2017 г., които да са в нейно държана към този момент по реда на чл. 124, ал.3 от ДОПК. Твърди, че към датата посочена в протокола 05.05.2016 г. Д. Д. е нямала в държане 60000 евро в брой, които да предаде на жалбоподателката. Относно заключенията на ССЕ и СПЕ посочва, че не следва да бъдат кредитирани, защото експертите са работили по писмени документи, които нямат доказателствена стойност, в съдебно заседание на 05.03.2024 г. съдът е констатирал, че експерта графолог е работил по копие, което е получено по електронна поща, без да е заверено с електронен подпис. В хода на ревизионното производство жалбоподателката е поканена да установи кое е лицето, от което е получила средства, но тя не го е посочила, като сега се установява, че е руски гражданин. Това се случва и по отношение на спорните суми, за които жалбоподателката е питана в ревизионното производство. Това че в друго ревизионно производство е представила документи, нямат отношение към настоящия случай. Отправено е искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение определено според по реда на чл. 7, ал.2, в. чл. 8 от Наредба №1/материалния интерес по спора.

Съдът установява следното от фактическа страна:

К. Д. Д. е физическо лице без дейност като едноличен търговец, тя е местно физическо лице по см. на чл. 4 ЗДДФЛ.

Имала е сключен граждански брак с В. Д. Н. до 29.06.2016 г. С решение от 29.06.2016 г. по гр. дело № 5057/2016 г. на Районен съд – Варна /л. 12-13 адм. пр./ е допуснат развод по взаимно съгласие и е прекратен брака между К. К. Н. /след развода Д./ и В. Д. Н.. Обявено е, че имуществените отношения между съпрузите са уредени с брачен договор рег. № 1290/08.04.2016 г. вписан в АВ Варна с рег. № 7746, акт № 263, том 3, дело № 1039/11.04.2016 г. /л.598-600 адм. пр./ Брачния договор е относно недвижими имоти и МПС. Относно дялове в съвместните дружества в посочения договор не е налице уредба.

Жалбоподателката има едно дете – П. В. Н. роден на [дата]., който е бил непълнолетен през ревизираните периоди.

От справка в Търговски регистър е установено, че жалбоподателката е управител и представляващ на следните дружества:

- „Гарван БГ" ООД, ЕИК *********, считано от 10.09.2013 г. и към момента на издаване на Решение № 140/18.09.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна и е собственик на 49% от капитали в размер – 9800 лв. Останалите 51% в размер на 10200 лв. за периода са собственост на В. Д. Н.;

- „Гарван КВ” ООД, ЕИК *********, считано от 02.06.2015 г. и към момента на издаване на Решение № 140/18.09.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна и е собственик на 49% от капитала в размер - 980лв. считано от 10.09.2013 г. до момента. Останалите 51% в размер [рег. номер]. за периода са собственост на В. Д. Н.;

- „Феникс маккартер" ООД, ЕИК *********, считано от 26.06.2018 г. до 27.09.2022 г. и е собственик на 50% от капитала – 200000 лв. считано от 26.06.2018 г. до 27.09.2022 г. Останалите 50% от капитала за периода са собственост на Д. К. Д. [ЕГН] - брат на ревизираното лице;

- „Карван - Гарван" ЕООД, ЕИК *********, считано от 26.09.2019 г. и е собственик на 100 % от капитала в, размер на 20 000 лв.;

- „Врана - Варна" ЕООД, ЕИК *********, считано от 26,09.2019 г. и е собственик на 100% от капитала в размер на 20000 лв., считано от 26.09.2019 г.;

- „Карван" ЕООД, ЕИК *********, считано от 23.03.2016 г. и е собственик на 100% от капитала в размер [рег. номер]. Дружеството е обявено в несъстоятелност с Решение № 134 от 07.04.2022 по дело № 29/2022 г. на ВОС на основание чл.632, ал. 1 от ТЗ.

В резултат на извършените процесуални действия, представените доказателства от ревизираното лице; доказателствата получени по искания от трети лица, документите присъединени от други производства с протокол № Р-03000322004507-П73-001/07.02.2023г. /л.592 адм. пр./ и протокол № Р-03000322004507-П73-002/13.02.2023г. /л.622 адм. пр./ и справките в системата на НАП са установени притежавани от К. К. Д. недвижими имоти, МПС и банкови сметки.

В хода на ревизията е извършена съпоставка на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице с декларираните доходи за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

През ревизирания период в качеството на физическо лице /ФЛ/ жалбоподателката няма задължение да води счетоводна отчетност.

Жалбоподателката в представените в ревизионното производство документи не е декларирала парични средства в брой през ревизираните периоди. Същата има налични средства по банкови сметки с крайни салда за 2016 г. – 97724,13 лв., 2017 г. – 31474,93 лв., 2018 г. – 47746,32 лв. и 2019 г. – 43293,63 лв.

Установени са следните доходи:

1. Доходи от рента на земеделска земя и предадени отпадъци от желязо - през 2016 г. в размер [рег. номер]., 2017 г. в размер на 5932,50 лв., 2018 г. в размер [рег. номер]. и 2019 г. в размер на 57419,02 лв.

2. Доходи от продажба на МПС през 2018 г. в размер на 800лв. и през 2019 г. в размер [рег. номер].

3. Други източници - лихви по банкови сметки, получени обезщетения, получена издръжка за дете, получени банкови преводи от трети лица - през 2016 г. в размер на 12442,22 лв., 2017 г. в размер на 19094,24 лв., 2018 г. в размер на 14628, 69 лв. и 2019 г. в размер [рег. номер],83 лв.

4. Получени заеми и връщане на временна финансова помощ от „ Гарван КВ“ ООД, „Карван“ ЕООД и „Феникс Маккартер“ ООД през 2016 г. в размер на 163 452,29 лв., 2017 г. в размер на 260 000,00 лв., 2018 г. в размер на 121 341,90 лв. и 2019 г. в размер на 137 656,51 лв.

Установени са следните разходи:

1. Комунални разходи платени в брой на „Виваком България“ ЕАД през 2016 г. в размер на 384,19 лв., 2017 г. в размер на 293,62 лв., 2018 г. в размер на 228,63 лв. и 2019 г. в размер на 78,94 лв.

2. Разходи за придобиване на недвижимо имущество през 2018 г. по [нотариален акт] от 18.04.2018 г., съгласно който е придобит 1/2 идеална част от поземлен имот с [идентификатор] в [населено място], община Аксаково, ведно с разположени в същия имот сгради за сумата [рег. номер]., които съгласно акта са платени в брой към датата на сделката.

3. Разходи за придобиване на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. номер [рег. номер] с дата на първа регистрация 05.06.2007 г., притежаван през периода от 09.08.2017 г. до 10.10.2019 г. Автомобилът е придобит от фирма „Бавария Авто -1" ЕООД с ЕИК ********* по договор за покупко-продажба от 07.08.2017г. за сумата [рег. номер]. платени в брой.

4. Разходи за придобиване на дялови участия, както следва:

- на 24.03.2016 г. в „Карван“ ЕООД за сумата 1000 лв., внесени в брой с платежно нареждане от 21.03.2016 г.;

- на 26.06.2018 г. във „Феникс Маккартер“ ООД за сумата 200000 лв., внесени с банков превод от сметка BG97UNCR70001599000741 на 12.06.2018 г.;

- на 26.09.2019г. в „Карван-Гарван“ ЕООД за сумата 20 000 лв., внесени с платежно нареждане 24.09.2019г. и във „Врана - Варна“ ЕООД за сумата 50000 лв., внесени с платежно нареждане 24.09.2019 г.

5. Предоставена временна финансова помощ и парични заеми на „Карван“ ЕООД, „Феникс Маккартер“ ООД, „Карван - Гарван“ ЕООД, „Врана Варна“ ЕООД през 2016 г. в размер на 19500 лв., 2017 г. в размер на 28000 лв., 2018 г. в размер [рег. номер] лв. и 2019 г. в размер [рег. номер] лв.

6. Разходи за платени данъци и такси по ЗМДТ в Община Варна и О. А. и данък за придобиване на недвижим имот, както следва: през 2016 г. в размер на 760,47 лв., 2017 г. в размер на 1377,20 лв., 2018 г. в размер на 1514,78 лв. и 2019 г. в размер на 1443,90 лв.

7. Други разходи, включващи платени комунални разходи чрез банкови преводи, банкови такси, плащания чрез ПОС терминал, парични преводи към трети лица - В. Н., Д. Т. Д., М. Д. Г., „Сигма Фарос“ ЕООД, „Е-Скай“ ООД, Д. М. В., Д. М. В., Г. Н. И., К. К. и И. С., както следва:

- 2016 г. в размер [рег. номер],64 лв; 2017 г. в размер [рег. номер],66 лв., 2018 г. в размер [рег. номер],79 лв., 2019 г. в размер [рег. номер],99 лв.

В резултат на направената съпоставка е установено несъответствие между имущественото и финансово състояние на задълженото лице и установените доходи, представляващо превишение на извършените разходи над получените доходи/придоби, както следва: 2016 г. в размер на 6289,59 лв., 2017 г. в размер [рег. номер],13 лв. и 2018 г. в размер [рег. номер],92 лв.

Органите по приходите са констатирали, че са налице обстоятелства по чл.122, ал. 1, т.1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК.

Предвид установеното на К. Д. са връчени Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК № Р-03000322004507-113-001/18.01.2023г. /л.525 адм. пр./, че основата за установяване на задълженията по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. ще бъде определена по предвидения ред в чл.122 от ДОПК, Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК №Р- 03000322004507-139-001/18.01.2023г. /527-528 адм. пр./ и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-03000322004507-040-003/18.01.2023г. /л. 522 адм. пр./.

Прието е, че от К. Д. не са представени доказателства за източника и вида на получените доходи, поради което за установяване на данъчната основа за облагане с данък върху доходите по ЗДДФЛ са взети предвид относимите към К. Д. обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

По реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на К. Д. е установена обща годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва:

- 2016 г. в размер на 6289,59 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1, вр. ал. 8 от ЗДДФЛ в размер на 628 лв.

- 2017г. в размер [рег. номер],13 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1, вр. ал. 8 от ЗДДФЛ в размер на 14487 лв.

- 2018 г. в размер [рег. номер],92 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1, вр. ал. 8 от ЗДДФЛ в размер на 54201 лв.

При административното оспорване на РА е прието, че в писмени обяснения /л.576 адм. пр./, приобщени с протокол от 07.02.2019 г. /л. 592 адм. пр./ жалбоподателката е посочила, че през проверявания период от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. не е предоставяла заеми в лева и валута на физически и юридически лица, както и заеми предоставени преди 01.01.2013 г., непогасени към тази дата.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършили процесуални действия във връзка с представените от К. Д. документи за произход на разполагаемите парични средства - приемо-предавателен протокол от 11.01.2018 г. за оставени на съхранение 138000 лв. от С. И. Ф., приемо-предавателен протокол от 15.02.2018 г. за получени 50000 лева от А. С. З., декларация от Д. К. Д. за оставени на съхранение 20000 лв. и декларация от П. Д. С. за направено дарение на дъщеря си в размер на 50000 лв. Извършени са насрещни проверки на трети лица с цел установяване на получените парични средства. Прието е, че представените документи от жалбоподателката на основание чл.180 ГПК имат формална доказателствена сила, поради това че са подписани от страните. Верността на изявленията, следва да се прецени с оглед от кого изхождат, кога са съставени и какви правни последици настъпват за страната, която се ползва от тях. След направен анализ изложен подробно в Решение № 140/18.09.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна е прието, че тези доказателства не установяват реално получени парични средства. Прието е, че има установени несъответствия между имущественото и финансово състояние на Д. и размера на установените доходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. описани в ревизионния доклад, поради което по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК са установени получените и недекларирани доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ от К. Д., в съответствие с ТР № 11/03.12.2021 г. по тълк. дело № 2/2020 на ВАС.

В съдебното производство жалбоподателката се позовава на същите документи за произход на разполагаемите парични средства - приемо-предавателен Протокол от 11.01.2018 г. за оставени на съхранение 138000 лв. от С. И. Ф., Приемо-предавателен протокол от 15.02.2018 г. за получени 50000 лева от А. С. З., декларация от Д. К. Д. за оставени на съхранение 20000 лева и декларация от П. Д. С. за направено дарение на дъщеря си в размер на 50000 лева. В допълнение са представени: разписка от 17.05.2013 г. съгласно която А. Н. А. предава на М. Е. Д. и Г. М. М. сумата от 34000 лева, като стойност на наличното обзавеждане и оборудване на ап. № 64, ет.6, вх. В, бл.47, [жк], [населено място] /л. 10 от делото/, н.а. вх. рег. № 10345/13.05.2024 г. /л.12-14 от делото/, декларация от А. С. З. за предадена сума в размер на 50000 лева ва жалбоподателката на 07.12.2017 г.

По делото са приети съдебно – почеркова /графологична/ експертиза /СПЕ/ и съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите по делото.

По делото са разпитани свидетели, чиито твърдения съдът ще обсъди в мотивите по делото.

Съдът прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Препис от решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателката на 02.10.2023 г. Жалбата е подадена на 16.10.2023 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед №Д-47/14.01.2022 г. издадена от ид директор на ТД на НАП - Варна са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е М. Т. Г. – началник сектор „Ревизии“ /л. 88 делото/. Със Заповед № 606/29.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено считано от 28.10.2021 г. М. М. да изпълнява длъжността директор на ТД НАП – Варна за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но не за повече от шест месеца, поради което в предела на възложената компетентност М. е издал Заповед №Д-47/14.01.2022 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000322004507-020-001/05.09.2022 г. от М. Г. - началник сектор „Ревизии“, която е имала компетентност да издаде посочената заповед. Възложено е ревизията да се извърши от Е. Г. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и М. Г. П. - инспектор по приходите, което е в съответствие с чл.112 и чл.113 ДОПК, определено е ревизията да обхване задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2029 г., определен е срок за извършване на ревизията три месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 19.09.2022 г.

Подадено е искане за самоотвод от М. П. – инспектор по приходите в офис Варна, в което е изложила, че е участвала при проведена ревизия на В. Н. и с оглед установяванията в т.3.5 от РД № Р-03000322001603-092-001/22.08.2022 г. нейното становище е, че преводите по банковите сметки на Н. от Д. са доход и е следвало да бъдат обложени като доход от друг източник по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ при В. Н. по общия ред - чл. 48, ал.1, вр. чл. 10, ал.1, т.6, чл. 11, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ. Това становище не е възприето и доходите получени от Н. през 2018 г. в размер [рег. номер] лева и през 2019 г. в размер [рег. номер] лева не са били обложени. Намира, че нейната линия на облагане не съвпада с възприетата такава от ръководителя на екипа и ОВР по ревизионното производството на Н.. Направила е предложение ревизията на Д. да се извърши от органа по приходите издал относно Н. РА № 03000322001603-091-001/30.08.2022 г. – Д. Н..

Подадено е искане за самоотвод от Е. Г., в което е изложила, че при проведената ревизия на Н. е изведено, че прихода му е следвало да намери отражения в декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, като приход от уреждане на имуществени отношения след подписване на брачния договор и уреждане на СИО. В настоящата ревизия ще приеме друг подход на облагане, който е различен от този приложен в производството на Н..

Подадено е искане за самоотвод от М. Г. – началник сектор „Ревизии“ в офис Варна, в което е изложено, че след като се е запознала с мотивите на екипа и като издател на РА по чл. 119, ал.2 ДОПК са налице обстоятелствата по чл. 76 ДОПК. Производството по ревизията на Д. се явява свързано с това на Н., относно който е издаден РА № Р-03000322001603-091-001/30.08.2022 г. и нейното становище е за прилагане на друг подход на паралелно и/или едновременно приключване и облагане на свързани лица.

С Решение № Р-03000322004507-098-001/09.09.2022 г. на директора на ТД НАП – Варна /л. 69 от делото/ е прието, че са налице основания по чл.76, ал.1 от ДОПК, поради което на основание чл. 7, ал.3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на Р-03000322004507 свързана с К. К. Д. от М. Г. – възлагащ орган, Е. Г. – ръководител на ревизия и М. П. – ревизор и е възложила правомощията по възлагане и извършване на ревизията на М. М. при ТД НАП – Варна, в качеството на възлагащ орган, Д. Н. при ТД НАП – Варна, в качеството на ръководител на ревизията и С. Н. при ТД НАП – Варна, в качеството на ревизор. Решението за изземване на преписката и възлагането и на други органи е издадено от компетентен, горестоящ орган, съобразно чл. 7, ал.3 от ДОПК и при наличие на предпоставките са затова, а именно направени самоотводи.

ЗИЗВР № Р-03000322004507-020-002/09.09.2022 г. е издадена от М. М. – началник сектор „Ревизии“ при ТД НАП – Варна, който е компетентен орган съгласно Заповед № Д-47/14.01.2022 г. на директора на ТД НАП – Варна е изменена ЗВР от 05.09.2022 г. само относно лицата, които следва да извършат ревизията, определени са за такива Д. Н. – гл. инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С. Н. - гл. инспектор по проходите. Срокът за извършване на ревизията е бил до 19.12.2022 г.

Със ЗИЗВР №Р-03000322004507-020-003/08.12.2022 г. издадена от М. М. – началник сектор „Ревизии“ при ТД НАП – Варна, е определено ревизията да завърши до 19.02.2023 година. ЗИЗВР е връчена на жалбоподателката на 14.12.2023 г.

Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Срокът за извършване на ревизията е бил до 19.02.2023 г. На основание чл.117, ал.1 от ДОПК, в 14 – дневен срок следва да се изготви ревизионен доклад. Срокът за издаване на РД е бил до 06.03.2023 г. В предвидения срок е издаден процесния РД на 02.03.2022 година. Връчен е на жалбоподателката на 06.03.2023 г.

По искане на жалбоподателката подадено на 17.03.2023 г. е продължен срока за подаване на възражение срещу РД до 20.04.2023 г. Не е подадено възражение. Срока за издаване на РА е бил до 04.05.2023 г. В срок и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 26.04.2023 г. от М. М. - началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Д. Н. - главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. РА е връчен на 09.05.2023 г. на жалбоподателката. Подадена е жалба срещу РА на 23.05.2023 година. По указание на директор на дирекция „ОДОП“ – Варна жалбоподателката на 25.07.2023 г. е отстранила нередовност по жалбата като е подписала същата. В резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №140/18.09.2023 г., с което е потвърдил РА изцяло.

Чрез представени от ответника електронен носител (1 бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание и представени отчети за автоматизирана проверка за валидиране на електронните подписи, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и заповедта за изземване на ревизията поради отвод са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис – чл.25, ал.1 от ЗЕДЕУУ.

От установеното следва, че са спазени процесуалните правила.

ІІІ. По приложението на материалния закон.

Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, при извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на лицето да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК.

В мотивите на тълкувателното решение е обосновано, че превишението на разходите над приходите на лицето не може да се квалифицира като облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото данъчната основа за облагане ще бъде размерът на разхода на лицето, а не на неговите приходи /доходи/. Разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ не може да се тълкува разширително. Когато ревизията е проведена по общия ред, доходът не може да се приеме като такъв по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като е с неустановен произход. Доходи с неустановен произход не се уреждат в материалния закон, а посочената разпоредба на чл. 35, т. 6 включва разширително тези доходи, чиито източник не е изрично посочен в закона, но не включва и тези с неустановен източник. Именно за такива случаи законодателят, освен общия ред за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски по Г. Ч. от ДОПК е предвидил и ред за извършване на ревизионно производство при особени случаи, по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Анализът на тези разпоредби сочи, че когато в хода на започнало по общия ред ревизионно производство се установи превишаване на разходите над приходите на лицето, законодателят въвежда презумпция в чл. 123, ал. 1 от ДОПК, че съществува източник на доход, откъдето произтича това превишаване. Превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период е основание за прилагане на оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, която не изисква установяване на източник на дохода, а го презюмира извън тези обстоятелства.

Ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК. Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно оспорване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизията при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да приложи презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

С уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, с изх.№Р-03000322004507-113-001/18.01.2023 г. /л. 525 адм. пр./, получено от жалбоподателката по електронен път на 28.01.2023 г. /л.524 адм. пр./, е извършено уведомяване за това, че основата за облагане с данък върху доходите по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г., ще бъде определена по особения ред, поради което процедурата по чл.124, вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.

Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно определени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК и при спазване на правилата по чл.122, ал.2 и ал.4 ДОПК законът позволява органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретния факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 ДОПК.

В случая органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, 2, 5 и 7 ДОПК.

В РД /стр.20- 23/ е направена съпоставка на имущественото и финансово състояние на жалбоподателката и декларираните доходи. Към наличните парични средства в брой и по банкови сметки /колона 1/ са прибавени всички останали приходи /колона 2/, като от тях са извадени разходите /колона 3/ и паричните средства в края на периода /колона 4/, т.е. к1 + к2 – к3 - к4. Така е установено превишение на разходите за 2016 г. в размер на 6289,59 лева, за 2017 г. в размер [рег. номер],13 лева, за 2018 г. в размер [рег. номер],92 лева. Направен е извод, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е налице несъответствие между имущественото и финансовото състояние на жалбоподателката и установените доходи и са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и са изложени мотиви за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. В РА е посочено, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, 2, 5 и 7 ДОПК, но са изложени мотиви за наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, 2 и 5 ДОПК, защото е посочено, че жалбоподателката не е подала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, налице са данни са укрити приходи и доходи, защото разходите й превишават доходите й, също така не са установени приходи и доходи, които да съответстват на разходите й.

На основание чл.120, ал.2, ил.1 ДОПК, ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Следва, че мотивите на РА се съдържат и в РД. Липсват в РД и РА мотиви относно обстоятелството по чл.122, ал.1, т.5 ДОПК, което е „наличие на обстоятелства, че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване“. Това процесуално нарушение в случая не е съществено и не се е отразило на материалната законосъобразност на РА, защото са изложени мотиви за останалите посочени обстоятелства, като е достатъчно само едно от тях за определяне на задълженията по реда на чл. 122, ал.2 ДОПК.

Съдът приема за основателно становището на жалбоподателката, че в случая не е установено обстоятелството по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК, което е „до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“ и обстоятелството по чл.122, ал.1, т.5 ДОПК, което е „документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване“, защото както беше отбелязано по-горе в случая са установени разходи. Тези разходи не подлежат на деклариране и съхраняване на документи, въз основа на които да се определи основата за облагане, поради това и производството се е провело по реда на чл.122-124 ДОПК „Ревизия при особени случаи“. В този смисъл е и цитираното Тълкувателно решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия. Това установяване не се отразява на законосъобразността на РА, защото е необходимо само едно обстоятелство по чл.122, ал.1, т.1-8 ДОПК за определяне на данъчните задължения, чрез ревизия при особен случай.

Съдът намира, че законосъобразно е прието от органите по приходите, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и 7 ДОПК, налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Жалбоподателката в писмени обяснения от 10.01.2023 г. /л.10 адм. пр./ е посочила, че е съдружник с бившия си съпруг Н., в „Гарван“ ЕООД и „Гарван БГ“ ЕООД. Н. е давал средства за дружествата като временна финансова помощ по чл.134 ТЗ и след развода е поискал връщането на тези суми. Жалбоподателката е миноритарен собственик и за да има доказателства, че му превежда сумите е правила следното, от фирмата ги е превеждала по свой сметка и след това по сметката на Н.. Представени са документи в предходна проверка по Искане за представяне на документи от 18.05.2021 г.

От Протокол № № П-030000321049866/17.06.2021 г. относно проверка на В. Н. е установено, че за преведените суми от жалбоподателката към Н. е посочено по споразумение от 08.04.2016 г. /л.125 от делото/. На тази дата е сключен брачен договор 08.04.2016 г. /л. 598-600 адм. пр./. Както в брачния договор от 08.04.2016 г., вписан в СВ – Варна на 11.04.2016 г., така и в решението за развод /л.12 – 13 адм. пр./ липсва посочване на задължения на жалбоподателката във връзка с развода, т.е. не е установено, че преведените суми са за изравняване на дяловете на поделеното имущество или че са превеждани от дружества по сметката на жалбоподателката, след което тя ги е превеждала по сметката на Н..

След като са установени разходи подробно описани в т.3 от РД с оглед събраните доказателства законосъобразно е прието, че те превишават приходите на жалбоподателката.

Жалбоподателката оспорва тези установявания и сочи получаване на парични средства.

1. В молба № 7263/21.05.2024 г. /л.248 от делото/ жалбоподателката е посочила, че началното салдо към 01.01.2016 г. е 34000 евро /66894,22 лв./, защото е получила тази сума на 17.05.2013 г. от М. Е. Д. и Г. М. М., като произходът на средствата е от продажба на апартамент 64, в [населено място], кв. Чайка. Представени са с жалбата: разписка от 17.05.2013 г. /л.10 от делото/, в която е посочено, че на 17.05.2013 г. А. Н. А. е предал на М. Е. Д. и Г. М. М., чрез пълномощник Д. Т. Д. сумата от 34000 евро, като стойност на наличното обзавеждане и оборудване в ап.64, ет.6, вх.В, бл.47, [жк], [населено място]. Разписката е подписана от трите лица. Представени са [нот. акт]/13.05.2013 г. вписан в СВ – Варна на 17.05.2013 г. за покупко – продажба на недвижим имот, съгласно който М. Е. Д. и Г. М. М., чрез пълномощник Д. Т. Д. продават на А. Н. А. ап.64, вх. В ет.6, бл.47, [жк], [населено място], представляващ обект с ид. 10135.2562.124.1.64 и скица за обект в сграда /л. 12-15 делото/. Тези доказателства не са били представени в ревизионното производство.

В съдебното производство ответникът е оспорил истинността на частния свидетелстващ документ разписка от 17.05.2013 г. /л.10 и л.110 от делото/ относно подписа на А. Н. А.. С протоколно определение от 23.01.2024 г. е указано на жалбоподателката, че на основание чл. 193, ал.3 от ГПК вр. §2 Д. Д., че е нейна доказателствената тежест за установяване истинността на подписа. Оригиналът на оспорения документ не е представен. Относно дадените указания не са представени доказателства от жалбоподателката. Поради това, съдът приема, че подписът положен в разписка от 17.05.2013 г. /л.10 и л.110 от делото/ срещу „предал:“ не е положен от А. Н. А..

Дори и да се приеме, че А. Н. А. е предоставил сумата от 34000 евро на М. Е. Д. и Г. М. М., с пълномощник Д. Т. Д. на 17.05.2013 г., това не доказва, че тази сума е била предоставена на жалбоподателката. Липсва и основание за предоставяне на тази сума. Поради това съдът приема, че законосъобразно началното салдо на жалбоподателката към 2016 г. е прието за 0,00 лева.

2. Относно твърдението на жалбоподателката за получени парични средства от Д. Т. Д. в размер на 60000 евро /117349,80 лева/ на 05.05.2016 г.

Жалбоподателката е посочила, че при насрещна проверка е установено, че Д. Т. й е предоставила 60000 евро за съхранение. Намира, че със съставянето на ПУФО тези средства са признати като налични и доказани по основание и размер и включени в приходната част на съставения тогава баланс.

Ответникът с молба № 17035/28.11.2013 г. /л.42-43 от делото/ е изложил, че в жалбата са допуснати фактически неточности, относно твърдението на жалбоподателката в т.8 от жалбата, че е представила доказателства в хода на насрещна проверка, в рамките на която са й признати налични средства в брой в размер на 60000 евро. Уточнява, че на жалбоподателката е било връчено искане за представяне на информация, в качеството на трето лице, във връзка с производство, развило се по отношение на нейния бивш съпруг, но това не е проверка по установяване на факти и обстоятелства. В рамките на ревизионното производство на жалбоподателката, тя не е декларирала налични парични средства в брой в размер на 60000 евро през 2016 г. или в началото на 2017 г., които да са в нейно държане към този момент, по реда на чл.124, ал.3 от ДОПК.

Видно от Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № П-03000321049866-041-002/18.05.2021 г. /л.101 от делото/ от жалбоподателката на основание чл.37, ал.5 ДОПК е изискано да представи документи /брачен договор, споразумение и/или др./ и правното основание за преведени суми на В. Н. през периода 01.08.2017 г. – 31.10.2018 г. и писмени обяснения. От жалбоподателката са представени писмени обяснения на 31.05.2021 г. /л.8 и л.103 от делото, идентични са/, в които сочи, че прилага протоколи за временна финансова помощ. Сумите, които връща на В. Н. са вложените от него средства за закупуване, ремонт и обзавеждане на семейното жилище до развода и тези суми са й дадени от родителите й, от брат й, от нейна братовчедка и от нейн приятел, към обясненията са представени декларация от Д. Д. от 17.05.2019 г. за оставяне на съхранение при Д. сумата от 20000 лева, Приемо - предавателен протокол от 15.02.2018 г. съставен с А. З. за оставена за съхранение при Д. сума от 50000 евро и декларация от П. Д. С. от 17.05.2019 г. за дарена на Д. сума от 50000 лева /л.103-104 от делото/

Представен е Протокол № П-03000321049866-073-001/17.06.2021 г. /ПУФО/ съставен на основание чл. 110, ал.3 ДОПК относно В. Д. Н. /л.120-128 от делото/, в който е посочено, „К. К. Д. посочва като произход на средствата дарени от родители й техните спестявания, доходи от ренти, доходи получени от продажба на отпадъци, както и суми оставени при нея на съхранение от Д. К. Д., А. С. З. и Д. Т. Д., всички описани суми са значително по-малко от изплатените на проверяваното лице“. Протоколът, който е съставен по чл.100, ал.3 ДОПК в друго ревизионно производство не е основание за приемане на определени факти за установени. Отделно от това в протокола е посочено, че всички посочени получени средства от К. Д. са по-малко от изплатените на проверяваното лице, в случая това е В. Н..

Съдът споделя становището на ответника, че липсват доказателства за декларирани парични средства в размер на 60000 евро в хода на ревизионното производство, което се установява от представената административна преписка и цитираните обяснения на жалбоподателката /л.576 и 571 адм. пр./. В тях няма твърдение за получена сума от Д. Т. Д.. Видно от подробното описание в т.2.4 от РД /стр. 10-13 от РД/ в анализа на получени суми по вземания от трети лиза – заеми, лизинг и др., не е посочено, че жалбоподателката е получила сума от Д. Т. Д., защото тя е нямала такова твърдение. Съответно е неоснователно твърдението на жалбоподателката, че тази сума следва да е включена в приходната част.

В съдебното производство е представен Приемо – предавателен протокол от 05.05.2016 г. само препис /л. 9 от делото/ съставен от Д. Т. Д. и К. К. Н. /сега Д./, в който е посочено „Д. Д. предаде сумата от 60000 евро за съхранение на К. Н.. За съхранението страните не си дължат ответни престации /такси, комисионни лихви и пр./“. Протоколът е подписан от предал – Д. Д., приел – К. Н. и свидетел Д. Д.. Ответникът е оспорил истинността на подписа на Д. Т. Д. в протокола от 05.05.2016 г. Съдът в открито производство по оспорване истинността на частен свидетелстващ документ е указал на основание чл. 193, ал.3 ГПК вр. §2 Д. Д., че в тежест на жалбоподателката е да установи истинността на подписа. Доказателства в тази насока не са представени, поради което съдът приема, че подписа срещу „Предал:“ в Приемо – предавателен протокол от 05.05.2016 г. /л. 9 от делото/ не е положен от Д. Т. Д..

Свид. Д. Д., който е брат на жалбоподателката е посочил, че Д. Т. Д. му е братовчедка. Твърди, че Д. Т. Д. е давала пари на К. Д. и той е бил свидетел на това в началото на м.05.2016 г. След предявяване на протокол от 05.05.2016 г. свид. Д. посочва, че той също се е подписал в протокола. Парите са броени пред него, в [населено място], [улица], фургон в който са работили, там е било местонахождението на складова база. Свидетелските показания на свид. Д. Д. установяват само, че той е подписал протокола, но не и че Д. Т. Д. е положила подпис в него, поради което това е още едно основание, съдът да приеме за недоказано, че в приемо – предавателен протокол от 05.05.2016 г. подписът положен над името „Д. Д.“ е положен от Д. Т. Д.. Също така показанията на свид. Д. Д. не опровергават липсата на доказателства за налични средства на Д. Т. Д., които би могла да предостави на жалбоподателката. Посочените установявания водят до извод, че не следва към приходите за 2016 г. и за целия ревизиран период да се включва сумата от 60000 евро /117349,80 лева/.

3. Относно твърдението на жалбоподателката за получена сума от А. С. З. в размер на 50000 лева на 07.12.2017 г. и 50000 евро на 15.02.2018 г.

В ревизионното производство от жалбоподателката е представен Приемо – предавателен протокол от 15.02.2018 г. /л.18 адм. пр./, в който е посочено, че А. С. З., адрес: [населено място], [жк], [улица], ап.1, предава на К. К. Д. сумата от 50000 евро за съхранение. За съхранението страните не си дължат ответни престации. Протоколът е подписан за предал от З., за приел от Д. и свидетел „Д. Д.“. Органите по приходите са приели, че поради невъзможност да се индивидуализира А. З. е невъзможно да се извърши проверка за предаване на сумата, поради което сумата от 50000 евро не е взета предвид при извършена съпоставка на приходите и разходите на жалбоподателката.

В съдебното производство жалбоподателката е представила Декларация от 18.04.2023 г. от З. /л.112-115 от делото/, за която е посочила, че е оригинал при представянето й /л. 91/, но е установено чрез Съдебно – почеркова експертиза, която не е оспорена от страните, че представената декларация от 18.04.2023 г. е ксерокопие /л.156 от делото/. В Декларацията от 18.04.2023 г. А. С. З. сочи, че потвърждава, че на 07.12.2017 г. в [населено място] лично е предал на К. К. Д. сумата от 50000 лева за съхранение, произходът на тази сума са доходи, получени от него лично в Руската федерация. Тези средства са внесени и събрани в България при неговите многократни посещения в продължение на осем години за покупка на недвижими имот, превозно средство и почивка. Посочено е, че с подписа си потвърждава, че декларацията му е вярна и точна.

Ответникът е оспорил подписа на З. в декларацията от 18.04.2023 г. В открито производство по оспорване истинността на частен свидетелстващ документ – декларация от З. от 18.04.2023 г. е указано на жалбоподателката, че на основание чл. 193, ал.3 ГПК вр. §2 Д. Д. нейна е доказателствената тежест за установяване истинността на подписа на З.. Чрез съдебно – почеркова експертиза е установено, че подписът положен над „Подпис“ в Декларация от 18.04.2023 г. е изпълнен от А. С. З.. Жалбоподателката е посочила, че А. З. е гражданин на Руската федерация, роден е на 03.10.1976 г. в [населено място], постоянен адрес [населено място], Московска област, [улица], п.к. 142900, имал е регистрирано дружество в България „Стекломикс“ ЕООД, ЕИК *********.

За изготвяне на заключението по СПЕ вещото лице е използвало документи от Търговски регистър относно „Стекломикс“ ЕООД, декларация образец от подписи, дружествен договор и обявени актове. Въпреки, че декларацията от 18.04.2023 г. не е оригинал, съдът приема, че подписа положен в нея е от А. С. З.. Това не е достатъчно, за да се приеме, че на 07.12.2017 г. той е предоставил сумата от 50000 лева на жалбоподателката и на 15.02.2018 г. е предоставил сумата от 50000 евро на жалбоподателката.

Както в Приемо – предавателен протокол от 15.02.2018 г., така и в декларацията от 18.04.2023 г. /относно дадена сума на 07.12.2017 г./ не е посочено основание за предаване на сумите и за какъв период от време. Също така липсват доказателства, че З. е притежавал тази суми, към 07.12.2017 г. и 15.02.2018 г. Неоснователен е довода на жалбоподателката, че при съмнения за притежаваната сума от З. е следвало да се проведе ревизионно производството срещу него, а не да се определя данъчно задължение за жалбоподателката. При възприемане на такъв подход, всяко лице би обосновало своите разходи с подобни приемо – предавателни протоколи и декларации, което не е нормативноустановено. Това е относимо и за всички лица, за които жалбоподателката сочи, че са й предоставили пари.

При разпита на свид. Д. Д. е посочил, че познава А. С. З. от 2012 г. и са приятели. Обслужвал го е в магазин, намиращ се в [населено място], [улица], защото е бил клиент в магазина на „Гарван“ ЕООД. З. е собственик на „Стекломикс“ ЕООД. Поради приятелството им З. е познавал и К. Д., на която в края на 2018 г. е предоставил пари. З. е нямал банкови сметки, защото е нямал доверие в банките. Фирмата на З. се е занимавала с продажби на недвижими имоти в България и знае, че е имало продажба на два апартамента, земя и паркомясто. Цената от продажбата е преведена по лична сметка на свид. Д. Д.. За една от продажбите посочва, че е имало предоставена сума в брой за капаро. Тези твърдения не са подкрепени с писмени доказателства и поради това, че свид. Д. Д. е брат на жалбоподателката по арг. на чл. 172 ГПК вр. §2 Д. Д. съдът приема, че не е доказано твърдението на свидетеля за предоставяне пари на К. Д. от З..

В молба № 7263/21.05.2024 г. жалбоподателката при уточняване въпросите на ССЕ е посочила лицата, които са й предоставили пари, като относно А. С. З. е посочено, че й е предоставил 50000 лева на 07.12.2017 година. Следва че жалбоподателката не поддържа твърдението, че З. й е предоставил 50000 евро на 15.02.2018 г., но в същото време свид. Д. Д. твърди за А. З. /л. 135 от делото/„Да той даде пари на сестра ми. …Парите ги даде към края на 2018 г., към Нова година“. Документ за дадени пари от З. на жалбоподателката в края на 2018 г. не е представен. Тези противоречия между свидетелските показания и представените писмени доказателства - Приемо – предавателен протокол от 15.02.2018 г. и декларацията от 18.04.2023 г. /относно дадена сума на 07.12.2017 г./ потвърждават, че липсват категорични доказателства за предаване на сумите от З. на жалбоподателката.

С оглед установеното съдът приема, че А. С. З. не е предоставил на жалбоподателката на 07.12.2017 г. сумата от 50000 лева и на 25.02.2018 г. сумата от 50000 евро, поради което тези суми не следва да участват при определяне на наличните парични средства за 2017 г., 2018 г. и за целия ревизиран период.

4. Относно твърдението на жалбоподателката за получена сума от С. И. Ф. в размер [рег. номер] лева на 11.01.2018 г.

Съгласно Приемо – предавателен протокол от 11.01.2018 г. С. И. Ф. е предала на К. К. Д. сумата [рег. номер] лева за съхранение, за което страните не си дължат ответни престации, такси, комисионни, лихви и пр. Протоколът е подписан за предал от С. Ф., за приел К. Д. и свидетел Д. К. /л.11 адм. пр./.

В ревизионното производство С. Ф. е представила писмени обяснения от 23.01.2022 г. /л.508 адм. пр./, в които е посочила че е оставила на 18.01.2018 г. на К. Д. сумата [рег. номер] лева в брой за съхранение. Представени са служебни бележки /л.501-506 адм. пр./ за получени трудови възнаграждения от С. Ф. от трудово правоотношение с „В. ексчейндж“ ЕООД за 2014 - 2019 г. и „В. финанс“ ООД за периода 2014 – 2019 г. Видно от нот. акт вх. № 15907/06.07.2016 г. /л.509 адм. пр./ С. Ф. е продала апартамент с [идентификатор], намиращ се на [улица], ап. 30, [населено място] за сумата от 38000 евро, от които 3800 евро са заплатени от купувача на продавача по банков път преди подписване на нотариалния акт и 32300 евро ще бъдат заплатени от купувача по банкова сметка на продавача в П. инвестиционна банка.

Поради това, че в Приемо – предавателния протокол е посочена дата 11.01.2018 г., а в обясненията от 23.01.2022 г. е посочено, че парите са предадени на 18.01.2018 г., съдът приема, че поради разликата от седем дни в датите е възможно да е допусната грешка при посочване в обясненията на датата на предаване на парите.

Няма спор между страните, че сумите на получените доходи от С. Ф. до датата, посочена на приемо-предавателния протокол - 11.01.2018 г. покриват напълно размера на обявените от нея като предадени за съхранение парични суми на К. Д.. Поради това, че сумата в размер [рег. номер] лв. е предадена в брой е прието от органите по приходите, че получените доходи от трудови възнаграждения и от продажба на недвижим имот следва да са изтеглени в брой от банковите сметки на С. Ф. преди датата на приемно-предавателния протокол. Такива доказателства са изискани от С. Ф. с искане от 13.01.2023 г., получено от Ф. на 23.01.2023 г. /л.512-513 адм. пр./, но не са представени.

С. Ф. е разпитана в качеството на свидетел по делото. Тя твърди, че поводът да даде за съхранение сумата [рег. номер] лева на К. Д. са били нейни лични обстоятелства. След раздяла с партньора, от който имала дете е трябвало да продаде собствено си жилище и да живее в [жк], че най – безопасния начин да съхрани парите си е да ги даде на К. Д.. Уточнила е, че К. Д. все още не й е върнала парите, защото ги е предвидила за детето си и неговото близко бъдеще. Потвърдила е, че в протокол от 11.01.2018 г. подписа срещу „Предал – С. Ф.“ е нейн. В офиса на К. Д., който се намирал на околовръстното шосе, под „Метро“ е предала парите в брой. Свидетел на предаването е бил брата на К. Д.. Посочила е, че познава жалбоподателката от 2004 г., сумата е дадена през 2018 г., имат близки отношения и това е обосновало доверието й към нея. Уточнила е, че при продажбата на жилището си една част от сумата е получена по банкова сметка, а друга в брой, за да се представи извлечение от сметката процедурата е дълга и трябвало да се плати такса около 400 лева, поради което не е представила такова.

Съдът приема, че не са налице доказателства трудовите възнаграждения на С. Ф. по банков път или в брой са изплащани. Отделно от това няма доказателства, че Ф. е имала и друг източник на финансиране, съответно трудовите й възнаграждения са били неизползвани и за какъв период. Следва, че само служебни бележки за изплатени трудови възнаграждения през периода 2014-2018 г. не установяват, че сумите са били налични към 11.01.2018 г. Също така липсват доказателства, че част от сумата по продажбата описана в н.а. № 15907/06.07.2016 г. е заплатена в брой, тъй като в нот. акт е посочено, че сумите по сделката ще се преведат по банкова сметка. Доказателства за изтеглени суми от банкова сметка на Ф. не са представени.

Свид. Д. Д. твърди, че Ф. е дала на сестра му около 130000-140000 лева, присъствал е много пъти на даване на пари, но не може да посочи точна дата. При предявяване на протокол от 11.01.2018 г. /л.11 адм. пр./ посочва, че подписа положен за свидетел е негов. Спомня си, че дадената парична сума не е по-малка [рег. номер] лева. Не е броил сумата, но е видял, че е значима. Само въз основа на свидетелските показания на брата на жалбоподателката не следва да се приема, че последната е получила паричната сума [рег. номер] лева, тъй като тези показания не запълват липсата на доказателства относно основание за даване на паричната сума и наличието на парични средства в брой у Фотева на 11.01.2018 г. в размер [рег. номер] лева.

Предвид установеното съдът приема, че С. Ф. не е предала за съхранение на жалбоподателката сумата [рег. номер] лева, съответно тази сума не следва да приема като приход за 2018 г. относно установяване съответствието между приходите и разходите за 2018 г. и за целия ревизиран период.

5. Относно твърдението на жалбоподателката за получена сума от П. Д. С. в размер на 50000 лева.

Представена е декларация от 17.05.2019 г. /л. 16 адм. пр./ от П. Д. С., майка на жалбоподателката, в която е посочила, че е дарила на дъщеря си сумата от 50000 лева. Сумата е придобила в продължение на години от рента от земеделска земя в землището на [населено място], общ. Тервел.

В т.2.1 от РД са описани суми получени от К. Д., които представляват ренти на майка й П. Д., като те са приети за приход за К. Д., както следва за 2016 г. - 6860 лв. /получени по банкова сметка през 2015 г. л.14 адм. пр./, за 2017 г. – 5932 лв. /получена по банкова сметка на 28.12.2017 г. – л. 13 адм. пр./, за 2018 г. - 7840 лв. /получена по банкова сметка на 21.12.2018 г./. Тези суми са приети за приход за жалбоподателката, т.е. в общ размер на 29632 лева за периода 2016-2018 г., за който са определени задълженията. Изискани са от ЧЗС Д. В. Д. доказателства за изплатени ренти на земи на П. Д. С. и К. Д. /бивша Н./. В изпълнение на искането от ЧЗС Д. В. Д. са представени доказателства за изплатени по банкова сметка на К. Д. суми /л. 529-541 адм. пр./, т.е. по банкова сметка на К. Д., П. С. е получила рентите си. Тези суми са отчетени като приход за жалбоподателката.

П. Д. С. е разпитана в качеството на свидетел по делото. Няма спор между страните, че тя е майка на жалбоподателката. Свид. С. твърди, че през 2017 г. е дала на К. Д. 50000 лева. Уточнила е, че получава пенсия в размер на 522 лв. месечно, съпругът й получава пенсия 660 лв. месечно, също така тя получава доходи от ренти. Имала малко разходи, защото има къща в [населено място], където има градина и отглежда плодове и зеленчуци. Не помни сумата от 50000 лева в брой или по банкова сметка е предоставена. След това уточнява, че не е ходила да тегли пари от банка, събирала ги и съхранявала в дома си. Относно въпрос на ответника наведнъж ли е дала парите на дъщеря си, посочва, че ги е дала през 2017 г., но не помни друго. След въпрос на жалбоподателката, чрез процесуален представител е уточнила, че наведнъж е дала сумата от 50000 лева.

Твърденията на свид. П. С., че през 2017 г. е дала и сумата от 50000 лева на К. Д. в брой не се подкрепят с писмени доказателства, че е притежавала тази парична сума. В декларацията от 17.05.2019 г. /л.16 адм. пр./ П. Д. С. посочва, че сумата от 50000 лева е от получени ренти за земеделска земя. Доказателствата, представляващи преводни нараждания по банкови сметки на жалбоподателката от ЧЗС Д. В. Д. за изплатени ренти /л. 14-15 и л. 529-541 адм. пр./ са взети предвид от органите по приходите и са отчетени като приход за жалбоподателката. Следва, че липсват доказателства П. С. да е притежавала в брой сума в размер на 50000 лева и законосъобразно само сумите от ренти превеждани по банковата сметка на жалбоподателката са отчетени като приход за същата.

Свид. Д. Д. посочва, че майка му – П. С. е давала парични суми на К. Д.. На основание чл.172 от ГПК, вр.§2 Д. Д., показанията на роднините, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая липсват доказателства, че П. С. е притежавала сумата 50000 лева в брой през 2017 г., за да я даде на К. Д., поради което тази сума не следва да бъде отнесена към приходите на жалбоподателката за 2017 г. и за целия ревизиран период.

6. Относно твърдението на жалбоподателката за получена сума от Д. К. Д., в размер на 20000 лева през м.10.2017 г. [рег. номер]-220000 лева през 2018 г.

Няма спор между страните, че Д. К. Д. е брат на жалбоподателката. Представена е декларация от 17.05.2019 г. от Д. К. Д. /л.17 адм. пр./, в която е посочил, че през м.10.2017 г. е оставил на съхранение при сестра си К. Д. сумата от 20000 лева, придобита през 2017 г. от него от предадено голямо количество отпадно желязо в пункт за вторични суровини в [населено място], ул. Девня. В ревизионното производство Д. Д. е представил писмени обяснения от 12.10.2022 г. /л. 573 адм. пр./, в които е посочил, че представените парични средства на К. Д. по банка през периода 01.01.2018 г. – 30.06.2022 г. са оставени на съхранение при нея. Не са изготвяни документи за предоставянето на средствата. Произхода на средствата е от заплати, дивиденти и предаване на отпадъци. С искане от 13.01.2023 г. /л. 496 адм. пр./ са изискани от Д. Д. документи за предоставените парични суми на К. Д. и документи относно произхода на средствата. Искането е съобщено по телефон посочен на стр. 13 от РД, тъй като съобщенията до адреса му са върнати невръчени. Не са представени исканите доказателства. Такива не са представени и в съдебното производството въпреки дадените указания.

Свид. Д. К. Д. посочва, че е превеждал през 2018 г. няколко пъти на сестра си К. Д. пари от личната си банкова сметка по нейна такава. Имал е фирма, в която е искал да влезе К. Д. като негов съдружник и било необходимо за капитала. Това е било преди промяната на регистрацията на „Феникс Маккартер“ ЕООД във „Феникс Маккартер“ ООД. Сумите които са превеждани твърди, че са на обща стойност около 200000 – 220000 лв. Уточнява, [рег. номер] лв. са били необходими за капитала. Посочва, че е давал пари в брой на сестра си през 2017 г., след развода й, в размер на 20000 лв. К. Д. не му е върнала парите и той ги е оставил за нея. Това не е било заем, а дадена сума за съхранение и да разполага с нея както прецени. Сумата от 20000 лв. е придобил от трудови доходи, като доказателство за това представя трудовата си книжка /л.163-173/. Видно от Трудова книжка на Д. К. Т. през периода 12.09.2015 г. – 30.04.2016 г. е бил управител в „Гарван КВ“ ООД с месечно трудово възнаграждение 1150 лева и след 01.01.2016 г. - 1250 лева. От 03.05.2016 г. до 01.01.2018 г. е работил в „Карван“ ЕООД с месечно възнаграждение 1250 лева.

Доказателства за друг източник на приходи свид. Д. не е представил. Месечните трудови възнаграждения не са достатъчни за осъществяване на посочените преводи на суми и предоставяне на такива в брой. Твърдението му за превеждане на парични суми в размер [рег. номер] – 220000 лв. не е подкрепено с писмени доказателства относно: 1. Наличие на сумите, 2. Основание за превеждането им, 3. Извършен превод по банкова сметка. Също така необходимостта жалбоподателката да участва с капитал в негова фирма не се установява.

Относно предоставяне на от 20000 лева, също не са представени доказателства за придобиване на такава. Налице е само декларация, която е съставена от Д. Д.. Свид. Д. Д. е брат на жалбоподателката поради което, съгласно чл.172 ГПК, вр. §2 Д. Д. неговите показания следва да се преценяват с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната му заинтересованост. Доказателства за наличие на средства у него и предаването им на жалбоподателката не са налице.

С оглед установеното не следва сумата от 20000 лева и сумите [рег. номер] – 220000 лева да се включват към приходите на жалбоподателката за 2017 г., 2018 г. и за целия ревизиран период.

От изложеното безспорно се установява, че за процесния период жалбоподателката има превишение на разходите над приходите, но не са налице доказателства за източниците на приходите. Това обосновава, че са налице обстоятелствата: по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи и по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК - получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Това обосновава приложението на чл.123, ал.1, т.2 ДОПК - В случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Законосъобразно са установени получените и недекларираните доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., и 2018 г. и определени данъчните задължения.

Изготвената и прието по делото съдебно – счетоводната експертиза е определила процесните задължения, като по искане на жалбоподателката се основават на гореописаните доказателства за придобиване на приходи. След като не е доказано придобиване на приходите, установяванията на ССЕ не следва да се кредитират за определяне на данъчните задължения.

В РД л. 19-23 са описани за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. паричните средства в началото на всеки от данъчните периоди, приходи, разходи и паричните средства в края на всеки от данъчните периоди. На базата на установеното превишение на разходите над приходите законосъобразно са определен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г., главница 628 лева и лихва 384,24 лева, за 2017 г. главница 14487 лева и лихва 7394,81 и за 2018 г. главница 54201 лева и лихва 22170,77 лева.

Жалбоподателката е посочила, че при проведена ревизия на В. Н. приключила с РА № Р-03000322001603-091-001/30.08.2022 г. за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. /л. 185-183/ за получените суми от К. Д. не е определено данъчно задължение, поради което не следва и за нея да се счита, че има разходи. Издадения РА относно Н. е без значение за решаване на спора, тъй като приложението на закона относно други лица, не може да послужи за правно основание за установяване задълженията на жалбоподателката.

По изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е законосъобразен и следва жалбата да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.161, ал.1 от ДОК искането на жалбоподателката за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Материалния интерес по спора е в размер на 99265,82 лева, съответно на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК и чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за един юрисконсулт е в размер на 8591,27 лева. Делото е с фактическа и правна сложност, определени са задължения, въз основа на различни факти, поради което съобразявайки решение на СЕС по дело C 438/22, съдът приема, че не следва възнаграждението за юрисконсулт да бъде намалено под предвидения минимум определен с Наредба № 1/09.07.2004 г. Отделно от това жалбоподателката не е направила възражение за прекомерност относно претендираното възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, следва жалбоподателката да бъде осъден да заплати в полза на НАП сумата от 8591,27 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от К. К. Д. [ЕГН] срещу Ревизионен акт № Р-03000322004507-091-001/26.04.2023 г. издаден от органи по приходите, потвърден с Решение №140/18.09.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер 69316 лева - главница и 29949,82 лева – лихва.

ОСЪЖДА К. К. Д. [ЕГН] да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 8591,27 лева /осем хиляди петстотин деветдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.