Определение по дело №6060/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12339
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Моника Пламенова Добринова
Дело: 20221110106060
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12339
гр. София, 17.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20221110106060 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран от АНТ. Н. Н. с искова молба, с която е предявен допустим
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Ф.Б.” ЕООД за сумата 50 лева –
частично предявена претенция от общата сума 1200 лева. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на
иска. Поради това и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за
доклад и съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 08.07.2022 г. от 09:55 ч.,
за която дата да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1. Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2. Ищецът АНТ. Н. Н. твърди, че на 21.08.2017 г. е сключил договор за
потребителски кредит № 535963 с ответника „Ф.Б.” ЕООД, въз основа на който
получил кредит в размер на 1200 лева. В договора било посочено, че общата сума,
която следва да бъде върната на кредитора, е 1476 лева, платима на 12 равни вноски.
Бил уговорен лихвен процент на възнаградителната лихва в размер на 23 %, а според
договора годишният процент на разходите възлизал на 49,110 %. Освен това било
предвидено, че изпълнението на задълженията на кредитополучателя ще бъде
обезпечено чрез поръчителство от „Ф.Б.” ЕАД. Поради това АНТ. Н. Н. сключил
договор за гаранция с „Ф.Б.” ЕАД, въз основа на който заплатил възнаграждение за
поръчителството в размер на 924 лева. В исковата молба е изложено, че ищецът платил
на „Ф.Б.” ЕООД сумата в общ размер 2400 лева, включително договореното с „Ф.Б.”
ЕАД възнаграждение. Поддържа се, че сключените договор за кредит и договор за
поръчителство са нищожни, тъй като противоречат на императивни законови норми,
както и на добрите нрави. На първо място АНТ. Н. Н. поддържа, че договорът за
1
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване
на чл. 10, ал. 1 и ал. 2, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 19, ал. 1, ал. 4 и
ал. 5 ЗПК. Заявява, че не му е предоставена преддоговорна информация, че не е дал
валидно съгласие за сключването на договора, както и че не са му посочени условията,
при които може да се откаже от него. Излага, че договорът е сключен от разстояние и
не са спазени изискванията на ЗЕДЕУУ при размяна на електронните съобщения,
които представляват неподписани документи. Твърди, че договорът за кредит и
договорът за поръчителство не са написани по ясен и разбираем начин, като всички
елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В договора за потребителски
кредит не бил посочен общият размер на кредита, както и годишният процент на
разходите. Последният бил посочен само като процент, но не било описано какви
данни са използвани за изчисляването му. Според АНТ. Н. Н. посоченият годишен
процент на разходите – 49,110 % не отразява реалният годишен процент на разходите,
който е повече от 100 %. Поддържа, че в годишния процент на разходите следва да
бъде включено и възнаграждението по договора за поръчителство, сключен с „Ф.Б.”
ЕАД, което не било направено. Сочи, че получаването на кредита било обусловено от
сключването на договор за поръчителство, поради което заплатеното. Освен това
възнаграждението било платено в полза на кредитора. Според ищеца невключването
на сумата 924 лева в годишния процент на разходите представлява заблуждаваща
търговка практика. Невключването й довело и до неправилно посочване на общата
сума, която дължи кредитополучателят. В договора за кредит било посочено, че е
дължима обща сума от 1476 лева, но реално АНТ. Н. Н. платил 2400 лева. С исковата
молба е посочено, че сключеното с „Ф.Б.” ЕАД съглашение за поръчителство не
отговаря на целта на договора за поръчителство. Твърди, че е сключил съглашението с
лице, избрано от кредитора, както и че е уговорено да му заплати възнаграждение без
да е налице неизпълнение на неговите задължения. Поради това изразява становище, че
договорът за поръчителство излиза от присъщата му функция да обезпечава заема, а
има за цел оскъпяване на кредита. Освен това счита, че сключването му е в
противоречие с предвидената от ЗПК цел кредиторът да извърши преценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит,
регламентирана в четвърта глава на ЗПК. С исковата молба се твърди, че реалната цел
на сключването на договора за поръчителство е заобикаляне на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а,
ал. 2 ЗПК под предлог, че възнаграждението се дължи не на кредитора, а на
поръчителя. Сключването на договор за поръчителство с „Ф.Б.” ЕАД било уговорено
при сключването на договора за потребителски кредит, без да бъде предоставена
възможност на ищеца да посочи избран от него поръчител, и било предпоставка за
отпускане на кредита. В исковата молба са изложени съображения, че уговорената
възнаградителна лихва с договора за кредит противоречи на добрите нрави, тъй като е
във висок размер. Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен поради
обстоятелството, че в него не са посочени условията за погасяване на кредита, че
липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Според ищеца договорът е нищожен и
поради факта, че не е посочено правото му да се откаже от него и условията на
упражняването му. В исковата молба е изложено, че при недействителност на договора
за кредит по чл. 22 ЗПК на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят следва да върне
само чистата стойност на кредита. Поради това са изложени съображения, че АНТ. Н.
Н. дължи на „Ф.Б.” ЕООД само сумата 1200 лева, но не и разликата до 2400 лева. С
оглед на тези доводи ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 50 лева, частично предявена претенция от общото
задължение 1200 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
2
молба до окончателното й изплащане.
3. Ответникът „Ф.Б.” ЕООД оспорва предявения иск. Разяснява, че редът за
сключване на договора за кредит е следният: потребителят попълва и подава искане за
потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на
„Фератум” с исканите параметри, включително предпочитано обезпечение, като
избира да посочи личен гарант – физическо лице или да се възползва от
допълнителната услуга – гаранция, предоставяна от „Ф.Б.” ЕАД; след подаване на
искането за кредит кредиторът извършва преглед на същото и оценка на
кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, въз основа на което взема
решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит; в случай на одобрение
изпраща на имейл адрес, посочен от потребителя преддоговорна информация под
формата на стандартен европейски формуляр, заедно с проекти на документи за
сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от потребителя
в електронния формуляр; потребителят потвърждава чрез съобщение по телефона, че е
съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия. В отговора на
исковата молба е посочено, че всички тези стъпки са изпълнени в процесния случай,
вследствие на което е сключен договорът за кредит. С оглед на това ответникът
изразява становище, че е сключен валиден договор при спазване изискванията на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че посоченият в договора годишен процент на разходите е
коректен, както и че в него не следва да се включва възнаграждението, договорено с
договора за поръчителство, тъй като се дължи по друго правоотношение и в полза на
трето лице. Поддържа, че заемополучателят има възможност да избере вид
обезпечение, което да предостави, но в случая ищецът е избрал да ползва договора за
гаранция. Ответното дружество сочи, че в чл. 12 от договора за кредит е посочено
правото на потребителя да се откаже от договора и условията за упражняването му.
Уточнява, че според чл. 16, ал. 2 от общите условия, приложими към договора за
кредит, има право да получава плащания, предназначени за трети лица. Сочи, че
всички суми, дължими към „Ф.Б.” ЕАД, са му преведени. С отговора на исковата
молба се твърди, че в договора е посочен общият размер на кредита, както и размерът
на главницата и лихвата, процентното им съотношение и погасителен план. Изложено
е, че размерът на възнаградителната лихва е фиксиран, поради което не трябва да се
описва методика за изчисляването на лихвения процент. Според „Ф.Б.” ЕООД няма
законово изискване в договора за кредит да се посочва формулата за изчисляване на
годишния процент на разходите.
4. УКАЗВА на ответника най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да заяви изрично дали признава, че АНТ. Н. Н. му е платил процесните суми
по договора за кредит и по договора за поръчителство.
5. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ с оглед на конкретните фактически
твърдения и възражения на страните се разпределя както следва:
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит, както и че между
него и „Ф.Б.” ЕАД е сключен договор за поръчителство; че договорите са свързани; че
договорите са нищожни на описаните в исковата молба основания, както и че е
заплатил въз основа на тях в полза на ответника процесната сума.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключен договор за поръчителство
между него и „Ф.Б.” ЕАД.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит е сключен при
спазване изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 и т.
11, чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, включително, че е предоставил на ищеца
преддоговорна информация; че договорът е написани по ясен и разбираем начин, като
3
всички елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните; че в договора е посочен
реалният годишен процент на разходите; че е посочен общият размер на сумата по
кредита; че в договора е обективиран погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; че е
посочено правото на потребителя да се откаже от договора и условията за това; че
ищецът е имал възможност да избере вид на обезпечението, както и лице, което да
сключи договор за поръчителство с кредитора.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да посочи дали в негово държане се намира договор за поръчителство,
сключен между АНТ. Н. Н. и „Ф.Б.” ЕАД, погасителен план към него и общи условия
към него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи оригинал на договор за потребителски кредит, преддоговорна информация и
общи условия към него, тъй като същите са представени в заверено копие от страните
по спора и не е необходимо представянето им в оригинал.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника и
на „Изипей” АД да представят посочените в т. 3 и т. 4 от исковата молба документи,
тъй като по реда на чл. 190 ГПК и на чл. 192 ГПК страната и третото за спора лице
могат да бъдат задължени да представят конкретни документи, които се намират в
тяхно държане, а не да съставят такива за нуждите на процеса.
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в
исковата молба и в отговора на исковата молба. Определя депозит в размер на 300
лева, като 230 лева да бъдат внесени от ищеца, а 70 лева- от ответника по сметка на
Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от определението
и в същия срок да бъдат представени доказателства за внасянето на сумата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иво Любомиров Димов, който да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в
отговора на исковата молба. Определя депозит в размер на 300 лева, вносими от
ответника по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението, като в същия срок да бъдат представени доказателства за
внасянето на сумата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тодор Димитров Балабанов, който да се призове
след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи договор за поръчителство, сключен между АНТ. Н. Н. и „Ф.Б.” ЕАД,
погасителен план към него и общи условия към него за първото по делото открито
съдебно заседание, след като ответникът изпълни дадените по-горе указания.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок не представят писмени доказателства
или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
4
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.
238, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА, че страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. В противен случай всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като връчването на книжата да бъде отбелязано в
призовката.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5