РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 2084

 

гр. Пловдив, 17 ноември 2022 г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КНАД № 1984 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от А.М.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адвокат П., против Решение № 1211/09.06.2022 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2090/2022 г. по описа на същия съд, потвърждаващо Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 5329102 на ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движени по пътищата /ЗДвП/, е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издаденият електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски.       

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.М.Д., срещу Електронен фиш серия К № 5329102 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 16.04.2021 г. в 14:34 ч., в гр. Пловдив, бул. Васил Левски до номер 236 посока юг - север, при максимално разрешена скорост за движение в населеното място 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е заснето с автоматизирано техническо средство ТFR-1М 581, движението на МПС лек автомобил НИСАН Х ТРЕЙЛ, с рег. № ***, със скорост от 64 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 14 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето А.М.Д., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност 24.02.2020 г., Справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „ТFR1-М“ № 20-00-107-2/18.12.2020 г., Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1М“ № 6-33-10/18.09.2020 г. и Протокол за използване на АТСС вид ТFR1-М 581 № 1030р-11512/19.04.2021 г. 

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства  безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1 от .

ІV. За правото:

8. Решението е неправилно.

9. В случая следва да се констатира, че издаването на разглеждания електронен фиш не е съобразено с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

10. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъдат съобразени приложимите в случая правни норми.

В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътни превозни средства от категория В, при движение в населено място - 50 km/h.

Според чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.

Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е установеното правило, според което, за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата, а според чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

11. В контекста на цитираната нормативна уредба, неспорно в съдебната практика е разбирането, че електронният фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие (така изрично чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (така ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Казано с други думи, специфичният характер на електронния фиш се изразява в това, че той е акт, с който едновременно се констатира нарушението и се налага съответното административно наказание.

12. С оглед конкретиката на текущия спор обаче, трябва да се отбележи, че правилото установено в цитирания чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Когато е извършено административно нарушение, независимо какво е то по вид, което е установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, ако това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат, чрез издаването на електронен фиш административно наказание от вида "глоба", само когато размерът на това наказание е над петдесет лева. При положение, че глобата е в размер на 10 до 50 лева, административното наказание се налага по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Правната норма, повече от очевидно не държи сметка, дали размерът на наказанието глоба от петдесет (или по-малко) лева е еднозначно нормативно установен като конкретна сума (например в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) или пък този размер е определен от овластения контролен орган, след преценка и квалифициране на случая, като "маловажен".

Електронният фиш и фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН са несъмнено различни по правното си естество и последици документи, които обективират различни волеизявления.

Каза се, според легалните определения на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Това електронно волеизявление, подлежи на обжалване, независимо от вида и размера на наложеното с него административно наказание.

Фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, не е електронно волеизявление. Този документ, за разлика от електронния фиш, за да породи целените със съставянето му правни последици, трябва да съдържа две волеизявления. Първото представлява писмено обективирано изявление на овластения контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, извода му за нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за налагане на административно наказание глоба (като този ред е допустим само за този вид наказание) в размер от 10 до 50 лева. Второто, също писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис волеизявление, е това на нарушителя, с което той акцептира фактическите констатации на контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната квалификация на деянието и безусловно се съгласява да заплати размера на наложената глоба. Ето това, второ волеизявление, съдържащо се във фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, придава статуса на "необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП или отменената норма на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН. Казано с други думи, съгласявайки се да заплати наложената му глоба, нарушителят извършва отказ от обжалване на административното наказание, като този доброволно извършен акт, има за последица незабавно влизане в сила на фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и превръщането му в годно изпълнително основание, поради което в текста на закона е указано, че той се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение.

Аргумент за това, че правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН не се прилага в случаите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП поради това, че първо посочената норма е обща, а последно посочената е специална, не може да бъде споделен като основателен. Достатъчно в тази насока е да се съобрази, че и двете разпоредби са приети с един и същ нормативен акт - ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приета с § 8 от ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.), а тази на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, с § 10 т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Нещо повече, този извод следва недвусмислено от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН приета със  същия ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.) - § 10 т. 7 от Преходните и заключителните му разпоредби, според която - „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“. Т.е. в случаи от категорията на процесния, ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.

Ясно е при това положение, че ако законодателят е искал да изключи прилагането на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН в хипотезите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, то той несъмнено би указал това. В случая такова указание липсва.

Впрочем, още един аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на фиш при нарушения, установени с техническо средство или системи („При нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша.“ приложима във връзка с ал. 1 на същия член от закона). По аргумент от ал. 1 на чл. 186, ал. 1 ЗДвП, фишът по ал. 4 от същата разпоредба се издава за административни нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, като с него може да бъде наложена глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.

13. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен изцяло, като наред с това се постанови и отмяна на потвърдения с него електронен фиш.

 

V. За разноските:

 

14. При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на касационния жалбоподател се дължи присъждане на сторените в производството разноски за двете съдебни инстанции. Те се констатираха в размер на 300 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                                                                                                                          

ОТМЕНЯ Решение № 1211 от 09.06.2022 год. на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав, постановено по АНД № 2090 по описа на същия съд за 2022 год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5329102 на ОД на МВР гр. Пловдив, с което на А.М.Д., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движени по пътищата, е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, да заплати на А.М.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата в размер на 300 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.