Р Е
Ш Е Н И Е № 60
гр.
Сливен, 07.03.2023 год.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при
секретаря Ваня Фърчанова и с участието на прокурора………………….като разгледа
докладваното от съдия Бозукова административно дело
№ 423 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира
правното си основание в чл.225а ал.1 във вр. с
чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Е.В.К., Н.К.Н. и Г.К.К. против Заповед № РД 15-1941/28.10.2022 г. на Кмета на
Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „Жилищна сграда“, разположена в ПИ с идентификатор №
67338.516.96 по кадастралната карта на гр. Сливен, община Сливен, с
административен адрес гр.С., ул.“О.“ № **.
С подадената жалба напрактика
се оспорват констатациите, отразени в констативен акт № 4/03.10.2022 г. Твърди
се, че оспорващите не са извършители на строежа, а техният наследодателят е имал
издадено разрешение за строеж. Оспорват обстоятелството, че строежът незаконен.
Считат, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени
издадената заповед като незаконосъобразна. Претендират се направените разноски.
В съдебно заседание оспорващите, чрез
пълномощника си адв. П. М. ***, поддържа
подадената жалба. Твърди, че съществува разрешение за строеж, но същото е
изгубено. Моли съда да отмени като
незаконосъобразна заповедта.
Ответникът по жалба – Кмета на Община Сливен,
чрез пълномощника си юриск. Н.Ц. счита жалбата
за неоснователна, а заповедта за законосъобразна
Претендира за направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
От
събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващите се легитимират като собственици
на недвижим имот, находящ се в гр.С., ул.“О.“ № **, съгласно
Нотариален акт с peг. № 43, том III, рег.№ 3115,
дело 236/2022г. на Служба по вписванията гр. Сливен /л.12/ и съгласно удостоверение
за наследници на К.Н. К.с № ОРД04-1343/2609.2022г. /л.13/.
Съгласно констативен акт № 4/03.10.2022г. /л.16/
работна група от служители в отдел „Строителен контрол“ към Община Сливен, в
присъствието на оспорващата Е.В.К., извършили проверка на строеж „Жилищна
сграда“, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.516.96 по кадастралната карта
на гр. Сливен, община Сливен, с административен адрес гр.С., ул.“О.“ № ** и констатирали,
че възложител и извършители на строежа са Е.В.К., Н.К.Н. и Г.К.К.. В протокола е посочено, че строежът е изпълнен в ПИ с
идентификатор 67338.516.96 по КК на гр.Сливен по стопански начин, липсва
издадено разрешение за строеж от Главния архитект на Община Сливен, липсва одобрен
проект, строителни книжа и документи. Обектът представлява жилищна сграда на
два етажа с монолитно скелетно-гредова конструкция,
със стоманобетонови колони и хоризонтални стоманобетонови плочи с размери в план 8,50м./6,50м. Обектът представлява
строеж съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ и е трайно свързан към терена. Строежът е V-та
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 б.“а“ от ЗУТ и е извършен без одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж, като са нарушени чл. 137, ал. 3,
чл.148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Поради горните
констатации, налице било безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а, ал.1от ЗУТ за издаване на заповед за
премахване на констатирания незаконен строеж.
С писмо изх.№ 9400-20983 от 03.10.2022 г. /л.18/
констативният акт е изпратен с препоръчана пощенска пратка на адреса на Е.В.К.,
Н.К.Н. и Г.К.К. и е получен от Е.К. на 06.10.2022 г. /л.19/
С констативен протокол от 25.10.2022г.
служители на Община Сливен удостоверяват, че в законосустановения
срок не е постъпило възражение против съставения акт № 4/03.10.2022г. на отдел
„Строителен контрол“ /л.20/.
Със Заповед № РД 15-1941/28.10.2022 г. на
Кмета на Община Сливен, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „Жилищна сграда“, разположена в ПИ с идентификатор №
67338.516.96 по кадастралната карта на гр. Сливен, община Сливен, с
административен адрес гр.С., ул.“О.“ № **. /л.21/
Оспорената заповед е изпратена с писмо изх.№ 9400-23130
от 28.10.2022 г. /л.24/ на Е.В.К., Н.К.Н. и Г.К.К. и
е получена от всеки от тях на 02.11.2022 г. /л25/.
По делото е изслушана съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. М.З.Д., от заключението на която се
установява, че процесният обект „Жилищна сграда"
представлява жилищна сграда на два етажа
с размери в план 8,50м./6,50м., носеща
конструкция скелетно стоманобетонова, стоманобетонови етажна и таванска плоча, тухлени зидове.
Сградата не е измазана, без покривна конструкция, има дограма. Същата представлява
строеж - пета категория по смисъла на §5
т.38 от ДР на ЗУТ, и чл.137 ал.1 т.5 буква „А“ от ЗУТ – жилищна сграда с ниско
застрояване, с разгъната застроена площ от 1000 кв.м., попадаща в ПИ №3 67338.516.96, стар номер 6481, който е
извън регулация и попада в горска територия. Експертът сочи, че промяната на
предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се
извършва въз основа на влязъл в сила ПУП, какъвто към настоящия момент няма за
имота, в който е изграден строежа. Вещото лице установява, след проверка в
Техническа служба към Община Сливен, че за процесната
жилищна сграда не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван проект,
каквито са изискуеми съгласно чл.148 от ЗУТ. Експертът дава заключение, че същият
не е нанесен на кадастралния план от 1992г., нито на кадастралната карта на
гр.Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на АГКК. От направената
справка в сателитни снимки на GOOGLE MAPS със заснети изображения от месец септември
2019 г. процесния строеж липсва. От начина на изграждане
и материалите, от които е изграден, не може да се направи извод в кой период от
време е изграден обекта. Вещото лице е категорично, че обектът не отговаря на
§16 ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпим строеж.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице, които съдът, като обосновани и компетентно
изготвени, възприема изцяло.
Въз основа на тази фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена на 16.11.2022 г. и
следователно е спазен законоустановения 14
дневен срок, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на разпореденото с обжалваната заповед премахване на
незаконен строеж и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването, като незаконен по см. на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на строеж пета категория, представляващ жилищна сграда, е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган -
Кмета на Община Сливен, съобразно законово регламентираните му правомощия по
чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ
и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден в
предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59,
ал. 2 от АПК. В същият са посочени релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване
на строежа като незаконен такъв по см на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при
подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на
извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения
Констативен акт № 4 от 03.10.2022 г., послужил като основание за издаване на обжалваната
заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на
ОСГК (че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта), съдът приема, че е спазено изискването на закона за
мотивировка на акта от фактическа страна. Дали изпълненият строеж правилно е
квалифициран като подлежащ на премахване незаконен строеж по см. чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, респ. дали правилно са определени възложителя и извършителя на
строежа и адресата на заповедта в това му качество, е въпрос на материална, а
не на формална (процесуална) законосъобразност на оспорената заповед.
Заповед № РД 15-1941/28.10.2022 г. на Кмета
на Община Сливен е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване
както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила,
така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на
основание Констативен акт № 4 от 03.10.2022 г. Специалните процесуални правила
за административен контрол на строителството по Глава двадесета от ЗУТ не
съдържат изискване за връчване на акта за определяне на служителите, които
следва да извършат проверката, който по съществото си е вътрешно служебен.
Служителите по чл.223 ал.2 от ЗУТ не са длъжни да уведомяват участниците в
строителството за извършване на проверката, но въпреки това същата е извършена в присъствието на
оспорващата Е.В.К.. Поради което не е ограничено правото на защита на оспорващите.
Видно от представените и приети като
доказателства по делото документи, лицата извършили проверката и съставили
констативния акт са служителите от общинска администрация – Сливен. Съгласно
чл.242а ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по ал. 1, а именно строеж или част от
строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1,
се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал.
2. Според т.1 на този текст от закона, за строежите от четвърта, пета и шеста
категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка
община констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. С оглед на което
съдът приема, че констативният акт е съставен и подписан от длъжностни лица,
осъществяващи контрол по строителството в Община Сливен.
С констативния акт са установени и
удостоверени релевантни факти и обстоятелства от гледна точка на материалноправното основание за издаване на заповед за
премахване на незаконен строеж. Констативният акт е съобщен на оспорващата Е.К.,
с което оспорващите, живеещи на същия административен адрес и сънаследници и собственици в имота, в който е извършен
строежа, са надлежно уведомени за започналата със съставянето на акта
административна процедура и за възможността да упражни правата, които има в качеството
си на страна в административното производство по чл. 225а от ЗУТ, в т. ч.
правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица
обстоятелства и направените фактически и правни изводи. По административната
преписка липсват данни за подадено възражение.
С оглед на което съдът приема, че при
издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са
установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени
като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените правни последици
спрямо адресатите на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ,
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Следователно упражняването на административното
правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да
представлява незаконен такъв по смисла на някоя от
хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
С оглед на събраните по делото доказателства
съдът приема, че строителството на разпоредения за
премахване строеж, представляващ „Жилищна сграда“, разположена в ПИ с
идентификатор № 67338.516.96 по кадастралната карта на гр. Сливен, община
Сливен, с административен адрес гр.С., ул.“О.“ № ** е извършено най-рано
м.октомври 2019г. Въпреки че контролните органи и решаващия административен
орган не посочват изрично период на извършване на строителството, изводът на
съда се основава на заключението на изслушаната и приета по делото експертиза на
и. М.З.Д., от която става ясно, че периодът на изграждане не може да се
установи от използваните материали, но от снимковия материал, изследван от
вещото лице към м.септември 2019г. строежът не е съществувал, не е отразен на
действащата кадастрална карта и регистри на гр.Сливен, одобрена със заповед №
РД-18-31/19.04.200г. на АГКК, нито е нанесен на кадастралния план от 1992г. Ето
защо съдът приема, че строежът е извършен най-рано в края на 2019г. и не
представлява "търпим" строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ.
Въз основа на установените характеристики на разпоредения за премахване обект „Жилищна сграда“, от
гледна точка на неговия вид, предназначение, начин на изпълнение и параметри на
изпълненото строителство, съдът приема, че извършеното строителство безспорно
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР към ЗУТ. Видно от
съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен
такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършен без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 148, ал.
1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че
строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред
разрешение за строеж. От заключението на съдебно техническа експертиза е видно,
че изграденото представлява жилищна сграда на два етажа с размери в план 8,50м./6,50м., носеща конструкция
скелетно стоманобетонова, стоманобетонови
етажна и таванска плоча, тухлени зидове. Сградата не е измазана, без покривна
конструкция, има дограма. Същата представлява строеж - пета категория по смисъла на §5 т.38 от ДР
на ЗУТ, и чл.137 ал.1 т.5 буква „а“ от ЗУТ – жилищна сграда с ниско
застрояване, с разгъната застроена площ от 1000 кв.м., попадаща в ПИ №3 67338.516.96, стар номер 6481, който е
извън регулация и попада в горска територия. Според заключението, което съдът
изцяло възприема, промяната на предназначението на територии и на поземлени
имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП, какъвто
към настоящия момент няма за имота, в който е изграден строежа; при проверка в
Техническа служба към Община Сливен се установява, че за процесната
жилищна сграда не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван проект,
каквито са изискуеми съгласно чл.148 от ЗУТ.Вещото лице дава категорично
становище, че обектът не отговаря на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ.
Доколкото разпоредбата на чл. 148, ал. 1
във вр. с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че
строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред
разрешение за строеж и предвид установеното от вещите лица, че жилищната сграда
представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ, съдът приема, че за
извършването на този строеж – жилищна сграда е било необходимо промяна
предназначението на имота, одобряване на ПУП, одобряване на проект и издаване
на разрешение за строеж. След като такива липсват е налице основание за
квалифицирането на стоежа като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
С оглед на което посоченото фактическо основание за издаване на процесната заповед за разпореденото премахване
като незаконен строеж на изградения строеж „Жилищна сграда“ се установява по
категоричен и безспорен начин.
Материалната законосъобразност на Заповед РД
15-1941/28.10.2022 г. на Кмета на Община Сливен е обусловена не само от
установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без одобрен инвестиционен
проект и издадено разрешение за строеж, но и от липсата на пречки за прилагане
на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно
строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява
института на търпимостта. По делото несъмнено се установи, че строежът не може
да се квалифицира като търпим и съответно не е налице предвиденото в закона
обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.
225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Строежът не попада
в хипотезата на § 127, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (съгласно която
строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване), поради факта, че
е извършен най-рано през ноември 2019 г. т.е. след 31.03.2001 г. По делото
липсват данни, а и не се твърди за него да е подадена молба по реда на §184 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Предвид така установеното по делото съдът
намира, че относно изпълнения строеж „Жилищна сграда“, разположена в ПИ с
идентификатор № 67338.516.96 по кадастралната карта на гр. Сливен, община
Сливен, с административен адрес гр.С., ул.“О.“ № ** кумулативно са налице юридическите факти –
елементи от правопораждащия фактически
състав по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на
заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е
приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
– изградена сграда без инвестиционен проект, без разрешение за строеж, без
променено предназначение на имота и без одобрен ПУП и без строителни книжа,
в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ,
който строеж не изпълнява изискванията за определянето му като
"търпим" и следователно са налице законово регламентираните материално
правни предпоставки за разпореждането за неговото премахване.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт следва да обхване и
преценката дали правилно са определени адресатите на акта т. е правилното определяне
на лицата, спрямо които са прилагат разпоредените с
акта правни последици, съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ във връзка с § 3, ал. 1
от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях,
адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от
посочените лица - извършител, възложител или собственик. В случая като адресат
на акта и на разпореденото със заповедта
премахване на строежа, са определени оспорващите Е.В.К., Н.К.Н. и Г.К.К., като възложители на незаконното строителство. Съгласно
чл.161 ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. От събраните по делото доказателства се установи, че оспорващите
се легитимират като собственици на недвижимия имот, в който е изграден
незаконния строеж, находящ се в гр.С., ул.“О.“ № **,
съгласно Нотариален акт с peг. № 43, том III,
рег.№ 3115, дело 236/2022г. на Служба по вписванията гр. Сливен и съгласно
удостоверение за наследници на К.Н. К.с № ОРД04-1343/2609.2022г. В този смисъл
обосновано и законосъобразно Е.В.К., Н.К.Н. и Г.К.К.
са определени като адресати на оспорената заповед и на разпореденото в
тяхна тежест и задължение премахване на строежа.
Не се установиха и други основания по чл.146
от ЗУТ, които да обосноват отмяната на оспорената заповед като
незаконосъобразна. По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен
за премахване на незаконния строеж е правилна и законосъобразна, поради което
жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на делото и във връзка с
направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя са направените от община Сливен разноски в
производството, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.К., Н.К.Н. и
Г.К.К. против Заповед № РД 15-1941/28.10.2022 г. на
Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж „Жилищна сграда“, разположена в ПИ с
идентификатор № 67338.516.96 по кадастралната карта на гр. Сливен, община
Сливен, с административен адрес гр.С., ул.“О.“ № **, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.В.К. с ЕГН **********,
Н.К.Н. с ЕГН ********* и Г.К.К. с ЕГН ********** *** да
заплатят на Община Сливен, направените по делото разноски в размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :