Решение по дело №540/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20192200100540
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 38

Гр.Сливен, 21.05.2020г

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание на деветнадесети май, през двехиляди и  двадесета година, в състав:

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА                               

       При секретаря  Мария Тодорова, с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 540 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предявеният иск е за  поставяне под запрещение и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 5 ЗЛС, вр. с чл. 336 и сл ГПК.

        В исковата молба ищецът твърди, че е брат на ответника.

        Твърди, че той не е в състояние сам да се грижи за себе си.

        Към момента се намирал в ДПБ- гр.Раднево, където бил настанен на принудително лечение. Много пъти лежал в тази болница, както и в Психиатричната болница- в гр. Ловеч.

        Твърди, че бил по жесток начин техния баща, след което бил върнат в гр.Раднево, но след 3 месечен престой, пак го пускали. Не желаел да приема лекарствата, предписани от лекарите, в резултат на което се влошавало състоянието му.

        Твърди, че допреди 6 месеца  майка им се грижила за него, но след като починала, ядял каквото има - листа, трева, а полицията го открила в м.“Карандила“.  Постоянно се оплаквал, че искал да го бесят и убиват.

        Моли за поставянето му под пълно запрещение. 

        Ответникът Д.Д.Г. не е подал отговор на исковата молба  в срока по чл.131 ГПК.

        В с.з. ищецът се явява лично и поддържат предявения иск.

        В с.з. ответникът, ред .призован, се яви  в съдебно заседание  и съдът придоби лични впечатления от състоянието му. Той е отчасти ориентиран  за време и място. Не даде адекватен отговор на част от въпросите на съда. Проявява некритичност към психичното си заболяване.  

        В с.з. представителят на ОП-Сливен изразява становище, че са налице и двата критерия по чл. 5 ЗЛС за поставяне на лицето под запрещение.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         Ответникът е  брат ищеца.

         Той е на  54г., със средно образование, неженен, пенсионер по болест.

         С експертно решение на ТЕЛК № 2328/30.05.2017г.,  му е определена 100% трайна неработоспособност, с начална дата на инвалидността- 23.11.1990г, за срок от 3 години,  с  диагноза:  „Сложен миопичен астигматизъм на двете очи, макулни дегенерации на двете очи, шизофрения- пристъпно проградиентно протичане, парафренизация на личността,  емоционално волева промяна на личността, със значителни нарушения в социалната адаптация“

       Психичното му заболяването датира от 1991г, с параноидно-халюцинаторна симптоматика.

       Имал чести обостряния на състоянието, с параноидно-халюцинаторна , парафренна и възбудно-параноидна симптоматика.

       Следват  хоспитализиции  в ДПБ-Раднево  през 1992г и 1993г.

       В началото на 2002 преустановил поддържащата терапия, в резултат на което състоянието му се влошило.

       В периода март-май 2002г е хоспиталициран  ДПБ-Раднево с парафренна симптоматика. Изписан от болницата след бягство.

       През есента на 2002г  бил в неизвестност и издирван от полицията.

       Открит е в една пещера край гр.Твърдица. Твърдял, че е от друга цивилизация, че това не са неговите родители,  трябва да му върнат гените и има връзка със „своите“ чрез космически лъчения.

        Последвало лечение в ДПБ- гр.Раднево.

        През 2003г отново е хоспитализиран в ДПБ-Раднево с подобна симптоматика.  

        На 02.01.2010г, в гр.Твърдица, умъртвил баща си, след което е настанен на лечение в ДПБ-Раднево от  02 януари до 12.май 2010г.

         От 12. май 2010г до 29 юни 2010г е настанен на принудително лечение в ДПБ-Ловеч, по реда чл. 89б от НК, след което е приведен в ДПБ-Раднево. На лечение в същата болница  е бил  от 28.06.2016 до 04.01.2017г    

        След изписването не  приемал поддържащата терапия, а състоянието му се влошило и е приведен на лечение в СО-Сливен на 13.04.2019г.

        Два пъти е отриван в м.“Карандила“ в неадекватно състояние, говорел за светлини и извънземни същества. Хоспитализиран е по спешност в ДПБ-Раднево до м- август 2019г.    Изписан е след бягство.

        През м. септември 2019г  отново е хоспитализиран в ДПБ –Раднево по повод агресивното му поведение. 

        Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, ответникът страда от шизофрения, параноидна форма, пристъпно проградиентно към непрекъснато протичане, парафренизация на личността,  емоционално волева промяна на личността, със значителни нарушения в социалната адаптация.

        Шизофренията се характеризирала с нарушение на единството на психичните изживявания, неадекватност на поведението.

        Най-типични се очертават нарушенията в мисловния процес, емоционалните и волеви разстройства.

        При неадекватно  лечение, заболяването хронифицира, оформя се емоционално-волева промяна на личността, изразена в емоционална хладност, необщителност, враждебност, отказ от личностови интереси и трудови ангажименти.

       По време на обостряне на заболяването е нарушен волевия критерий, поради което лицето не може да осъзнава отношенията, които се създават в едно или друго негово действие.Не е в състояние да прецени комплексните последици, които то ще породи  и които са предвидени в закона.

       Предвид честите обостряния на състоянието на ответника, некритичността към наличното психично разстройство, вещото лице Д-р С. приема, че той не е в състояние да се грижи сам за себе си и своите работи, а способността му да разбира и ръководи постъпките си и да се грижи за  своите интереси, е нарушена.

       Тази фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства и  заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза, ценено като обосновано, ясно  и неоспорено.

       Така приетото за установено от фактическа страна,  води следните правни изводи:

       Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество – основателен.      

       За да бъде поставено едно лице под пълно запрещение е необходимо кумулативното наличие на два критерия -медицински и юридически / чл.5 ал.1 от Закона за лицата и семейството / ЗЛС/.

       Медицинският критерий е свързан с наличие на слабоумие или душевна болест, а юридическият-  с невъзможност  на лицето да се грижи само за себе си и за своите интереси.

        По делото се установи, че ответникът страда  душевна болест, която е засегнала с много голям интензитет възможността му да възприема обективно заобикалящата я среда и да взема адекватни решения.

         В резултат на това заболяване той  не е в състояние да се грижи за себе си и за своите работи, както и да защитава интересите си.

        Тъй като са налице и давата критерия - медицинския и юридическия за поставяне под пълно запрещение, съдът следва да го постави под пълно запрещение и изпрати препис от решението на органа по настойническто и попечителство по настоящия му адрес, за назначаване на настойник.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО запрещение Д.Д.Г. ***, с  ЕГН- **********.

 

         ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при ОБЩИНА-ТВЪРДИЦА за учредяване на настойничество.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: