Решение по дело №207/2021 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е № 141

 

Гр.Сливен, 10.06.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Ваня Костова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 207 по описа за 2021 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е образувано по жалба от „ЧАМИ 2020“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Т.Г.А., чрез адв. К.Ч. – САК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1027-0462325/19.04.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности - София“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП. С оспорената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за п. и з., находящ се в: гр. С., ул. „П.“ № …, стопанисван от „ЧАМИ 2020“ ООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Оспорва извършването на нарушението, като счита че не е безспорно установено в проверявания обект да е извършена услуга, за която да не е издадена фискална касова бележка. Според жалбоподателя, при налагане на принудителната административна мярка и при определяне продължителността на същата, административният орган не бил изпълнил задължението си за мотивиране на своя акт, а продължителността на ПАМ не съответствала на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В случая мотивите относносно продължителността на срока били бланкетни и не се базирали на конкретни факти, а именно неиздаване на касова бележка за 2,10 лева. Административният орган не бил отчел и характера на извършеното нарушение, както и цялостното поведение на търговеца. Счита, че 14-дневния срок, предвид констатацията за наличие на работещо фискално устройство и за това, че търговецът упражнява търговска дейност отскоро, както и че констатираното нарушение е първо, налагат извода, че срока е несъразмерно дълъг. Моли  съда за отмени оспорения административен акт, алтернативно да намали срока на наложената мярка на три дни.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от п. п. адв. К.Ч. от САК, която излага подробни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед и моли за нейната отмяна. Претендира за сторените по делото разноски.

В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности София“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от п. п. ю.Д. Ж., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.04.2021 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - магазин за п. и з., находящ се в: гр. С., ул. „П.“ № …, стопанисван от „ЧАМИ 2020“ ООД, ЕИК ***.  В 12:26 ч. била извършена контролна покупка на п. на стойност 2.10 лв., заплатена в брой от единия п.– П. К. В., като плащането било прието за сметка на „ЧАМИ 2020“ ООД, ЕИК ***. За плащането не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DAISY Compact M 02“, ИН на ФУ: DY522701 и ФП № 36681174, или друг документ, отговарящ на изискванията по Наредба Н-18/2006г.. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство бил отпечатан КЛЕН и ДФО за дата 07.04.2021 г., от който се установило, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатирана е положителна разлика в касовата наличност в размер на 1,95 лева. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0462325/07.04.2021 г., с час на приключване на проверката 13:15 ч.

На 19.04.2021 г. Началник отдел „Оперативни дейности – София“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1027-0462325, с която разпоредил запечатване на търговски обект – магазин за п. и з., находящ се в: гр. С., ул. „П.“ № …, стопанисван от „ЧАМИ 2020“ ООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1027-0462325/19.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности – София“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат „ЧАМИ 2020“ ООД на 26.04.2021 г. На 28.04.2021 г. търговецът е обжалвал заповедта до АС – Сливен, по която е образувано настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция

като основателна по следните съображения:

            След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности – София“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до неговата незаконосъобразност.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност като, според чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, мярката се налага "... независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Следователно, нейното налагане не е обвързано със съставянето на АУАН или издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Двете производства – административното по чл. 186 от ЗДДС и административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното административно нарушение, са независими едно от друго във фазата на налагането на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва и от разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането й, а към фазата на изпълнението на мярката.

Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, т. е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл Решение № 4440 от 07.04.2021 на ВАС по адм. д. № № 952/2021 г., I о., решение № 2010 от 16.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 10130/2020г., I о.).

Следователно свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.

В т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на административния акт.

Съдът приема, че в конкретната хипотеза срокът, за който е наложена процесната ПАМ е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото, както и изложените мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката, са пределно общи.  

От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана със значимостта на охраняваното обществено отношение. Счетено е, че неизпълнението на задължението за издаването на фискална касова бележка за всяка извършена продажба в търговския обект води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане.

Така изложените мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Безспорно, неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на разпоредените 14 дни. Органът не е посочил как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни и какъв е бил броят посетители в момента на проверката. Липсва и описание от органа за това какъв е установеният от него начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. При това положение липсват обективни критерии, от които може да се изведе извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Не се мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката – за преустановяване на лошата практика в обекта, т. к. няма изложени обстоятелства за подобна практика. Неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен, изолиран случай без описани други подобни предходни нарушения. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство са осигурени и не са констатирани други нарушения. Изцяло бланкетно е и изложеното от органа, че срокът е съразмерен и осигурява необходимото време за създаване на организация за отчитане на дейността на търговеца.

Следва да бъде отбелязано, че предоставената от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК.

Прилагането на ПАМ не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При вменената продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.

Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на търговеца да е извършвано и друго такова административно нарушение. Стойността от 2,10 лева на стоката е явно незначителна, а положителна касова разлика не е установена надлежно спрямо предходен ден, в който обекта е бил отворен и работещ.

При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 –дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размерът на сумите, за които не са издадени фискални бонове практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено. В този смисъл е и Решение № 2555 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2020 г., VIII о., Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII о..

Съдът не може да замести административния орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност като сам определи продължителността на срока на мярката. Това следва от чл. 173, ал. 1 от АПК, според която норма съдът решава делото по същество, само когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, което условие в случая не е налице.

По изложените съображения оспореният административен акт е незаконосъобразен – издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила от гледна точка на неговото мотивиране, в отклонение от целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на административния орган за присъждане на разноски. Искането на оспорващият за разноски на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде уважено в размер на 950 лв., от които 50 лв. внесена д.т. и 900 лв. адвокатско възнаграждение..

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

           

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1027-0462325/19.04.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности - София“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за п. и з., находящ се в: гр. С., ул. „П.“ № …, стопанисван от „ЧАМИ 2020“ ООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „ЧАМИ 2020“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. „Р.“ № …, …, представлявано от Т.Г.А., направените по делото разноски в  размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :