Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 27

 

гр.Сливен, 05.02.2021 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

При секретаря Соня Василева като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 597 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д., пълномощник на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против решение №260026/17.08.2020 г. по гр.д. № 4535/2019 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от въззивника против Община Сливен, гр.С., ул.“Ц.О.“ № * осъдителен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ за сумата от 158.38 лева, съставляващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите причинени на лек автомобил марка „Опел Инсигния“ на настъпило на 10.03.2019 год. ПТП при преминаване през отвор на пътното платно, намиращ се на кръстовището между ул.“ Т.И.“ и ул.“О.“ в гр. Сливен. Въззивното дружество било осъдено да заплати деловодни разноски в размер на 400.00 лв.

         В с.з. въззивникът редовно призован  не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. Д. в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . Процесуалният и представител юриск. С., в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства .

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 20.08.2020г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 26.08.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Бил е предявен иск с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ, във вр.чл. 49 от ЗЗД за платено обезщетение от застраховател на застраховано лице за причинени вреди в резултат на настъпило ПТП. Искът е регресен, а отговорността е без виновна. За установяване основателността на иска е било необходимо въззивникът да установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и застрахованото лице, настъпилото застрахователно събитие и заплащането на застрахователното обезщетение, както и противоправно бездействие от страна на лице, за което отговаря ответникът, в резултат на което са причинени имуществените вреди на застрахованото МПС.

Съдът намира, че по делото е доказано съществуването на валидно застрахователно правоотношение между въззивника - застраховател и собственика на автомобила – участник в ПТП. За доказване на това обстоятелство е представена в оригинал застрахователна полица № 4704181000000974. Не е необходимо да се представя и копие от документ установяващ плащането на вноска по застраховката. Договорът между страните е сключен на 10.08.2018г., а застрахователното събитие се е осъществило на 10.03.2019г. Между застрахованото лице и застрахователя е била сключена застраховка „Каско стандарт“, която е била валидна към датата на настъпване на събитието. Застрахователят е заплатил обезщетението на 20.03.2019 год. на стойност 158.38 лв.

По делото е доказано, че ПТП се е осъществило на територията на гр.Сливен – на кръстовището на ул. „Т.И.“ и ул.“О.“. Не е било необходимо ПТП да се посети от органите на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 6 т. 4 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и за реда на информирането между МВР,КФН и Информационен център към ГФ  не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи включително протокол за ПТП, когато при произшествието повредите на МПС не са били причинени от друго МПС. Настоящият случай е такъв. При настъпване на ПТП няма участие на друго МПС.

Съдът намира, че следва да се даде вяра и на свидетелските показания на св.К. и св. С.. Вярно е, че последният е бил застрахован във въззивното дружество, но към момента на даване на свидетелски показания същият се явява незаинтересовано лице, тъй като дължимото му обезщетение вече е било изплатено. От друга страна двамата свидетели са единствените възможни такива, а показанията които дават са придобити от непосредствените им впечатления като лица взели участие в настъпилото ПТП.

Показанията на свидетелите по отношение механизма на настъпване на ПТП съответстват на изготвената по делото САТЕ. Заключението на ВЛ е от значение за преценка на наличието на съпричиняване от страна на застрахования. В това отношение ВЛ е категорично. То посочва, че пострадалият автомобил се е движел с около 20-25 km/h и че водачът на автомобила е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. В с.з. ВЛ е посочило и че водачът се е движел със скорост по – малка от критичната, тъй като нямаме данни за загуба на управление. След като разрешената скорост на движение на МПС в населени места е 50 km/h, а пострадалият автомобил се е движел с около 20-25 km/h, то водачът не носи отговорност за получените щети. Ако не е съществувала „дупка“ в платното за движение е нямало да настъпи ПТП и вследствие на него щети.

Като извод може да се направи заключение, че предявеният иск за заплащане на сумата от 158.38 лв., представляваща заплатено обезщетение по застраховка „ Каско“, за щети причинени от ПТП е основателен. С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху главницата, която се дължи от датата на изплащане на обезщетението 20.03.2019 год. до окончателното изплащане на главницата.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят деловодни разноски в полза на въззивната страна за първа инстанция в размер на 520.00 лв., от които 50.00 лв. държавна такса, 360.00 лв. адвокатско възнаграждение, 100.00 лв. депозит за ВЛ и 10.00 лв. депозит за призоваване на свидетели. За въззивна инстанция следва да се присъдят разноски в общ размер на 325.00лв., от които 25.00 държавна такса и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Делото не се отличава с правна или фактическа сложност. При претендирана главница от 158.38 лв. , определеното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. е съобразено с изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение №260026/17.08.2020 г. по гр.д. № 4535/2019 г. на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови:

 

         ОСЪЖДА Община Сливен, гр.С., ул.“Ц.О.“ № * да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ по иск с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ сумата от 158.38 ( сто петдесет и осем лева и 0.38 ст.)лева, съставляващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на вреди причинени по лек автомобил марка „Опел Инсигния“ с ДКН *******, собственост на Д.С. за настъпило на 10.03.2019 год. ПТП при преминаване през отвор на пътното платно, намиращ се на кръстовището между ул.“ Т.И.“ и ул.“О.“ в гр. Сливен, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на изплащане на обезщетението - 20.03.2019 год. до окончателното изплащане на главницата.

 

ОСЪЖДА Община Сливен, гр.Сливен, ул.“Ц.О.“ № * да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ деловодни разноски за първа инстанция в размер на 520.00 ( петстотин и двадесет) лв., от които 50.00 ( петдесет) лв. държавна такса, 360.00 лв. адвокатско възнаграждение, 100.00 ( сто) лв. депозит за ВЛ и 10.00 ( десет) лева депозит за призоваване на свидетел, както и деловодни разноски за въззивна инстанция в общ размер на 325.00 ( триста двадесет и пет) лева, от които 25.00 (двадесет и пет) лева държавна такса и 300.00 ( триста) лв. адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.