№ 983
***, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т.И.К.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.К. Гражданско дело № 20241720103141 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***“ чрез ю.к. М.,
срещу А. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „***”, ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410
от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата в общ размер на 201.73 лева, от които: сумата в размер на
161.24 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода ог
01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., и изравнителни сметки в м.08.2022 г. за
отчетен период от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. и в м.08.2023 г. за отчетен
период от м.05.2022 г. до м.06.2022 г., включително; сумата в размер на 40.49
лева - законна лихва за забава за периода от 08.07.2022 г. до 15.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 18.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. №
01240/2024 г. на ПРС. Моли да му бъдат присъдени сторените в заповедното и
1
исковото производство разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответницата
А. С. С. е подала отговор, с който е оспорила предявените искове. В отговора
твърди, че процесния имот е продаден през м.05.2022 г., като след тази дата
всички задължения за същия следва да се поемат от купувачите. В тази връзка
твърди, че не живее на адреса, и не отговаря за задълженията на имота.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана по делото
писмена молба чрез ю.к. М., заявяват, че поддържат предявените искове и
молят съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** г.
по ч.гр.д. № 01240/2024 г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените
искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент
на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в
разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е
видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
2
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като
разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при
свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните
услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно
договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
- етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази
система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки
отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от
монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
3
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна
величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от
отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални
разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението
на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност
на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в
имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена
на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите,
дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което
от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите
имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Както вече бе посочено, договорът между страните по делото възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми
се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26,
ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна
енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми
продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно
изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна
енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съдът намира, че ответника се явява клиент на топлинна енергия за
процесния период по отношение топлоснабдения имот, като облигационната
връзка между страните е възникнала по силата на закона, а съдържанието на
4
последната е определено от закона и доразвито от Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „***”АД.
В настоящия случай, видно от приложения по делото нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 142, том ІІ, рег. № 4099, дело №
325/2022 от 12.05.2022 г., на 12.05.2022 г. ответницата е продала притежавания
от нея недвижим имот, находящ се в ***, ***. ***”, ***, за което няма спор по
делото. Няма спор, че процесния недвижим имот е електрифициран,
водоснабден, и топлофициран, като ответницата е била негов собственик, тъй
като е продала същия. Видно от съдържанието представения от ответницата
нотариален акт, в т.3 от същия от същия е посочено, че продавачът
(ответницата) се е задължила да освободи недвижимия имот, предмет на
покупко-продажбата и да предаде владението му на купувачите в срок до един
месец, като всички консумативни разходи (за топлоенергия, електроенергия,
ВиК и други) до освобождаването на недвижимия имот, от продавача са за
нейна сметка. Няма представени доказателства, кога ответницата е освободила
процесния топлоснабден недвижим имот. С оглед уговореното между
страните най-късната, съдът намира, че ответницата е освободила процесния
недвижим имот на 12.06.2022 г., и именно на тази дата, тя е изгубила
качеството на собственик и ползвател на имота, поради което и следва извода,
че считано от 12.06.2022 г. ответницата няма и качеството на клиент на
топлинна енергия. Процесният период е от 01.05.2022 г. до м.06.2022 г., и след
като ответницата в този период е имала качеството на собственик, респ.
ползвател на топлоснабдения имот, то респ. е и задължено лице по смисъла на
ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Както вече бе посочено, в сгради - етажна собственост, разпределението
на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е
определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.
143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички
5
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се
разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера,
измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат
бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената
енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната
равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната
равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода
на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за
размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките
на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение
сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на
имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за
дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а
потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите
суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно - техническата експертиза на в.л. З. З. през процесния
6
период услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на
подписването на Договор № 246 от 20.11.2000 г., между фирмата за дялово
разпределение на топлинната енергия и СЕС, като между топлофикационното
дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор (след
въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови
потребители) уреждащ взаимоотношенията между тях. Вещото лице е
установило, че монтираният в абонатната станция топломер е преминал
задължителният метрологичен контрол на основание чл.43, ал.4 от Закона за
измерванията, поради което е направило и извод за неговото съответствие с
одобрения тип. По отношение на разхода за подгряване на топла вода за БГВ,
вещото лице е установило, че през процесният период е начисляван разход на
топлинна енергия за БГВ – прогнозно, а в имота е бил монтиран уред за
измерване разхода на топла вода - 1 бр. водомер. Експерта е установил, че
годишните отчети са правени редовно, като при този от 2022 г., не е установен
разход на топла вода, което обстоятелство е отразено в индивидуалните
изравнителни сметки, след приспадане на прогнозно начислените месечни
суми. От представения на вещото лице от ФДР регистрационен лист, и от
изравнителните сметки, вещото лице е установило, че в процесния
топлоснабден имот е имало три работещи отоплителни тела. Експерта е
установил също така, че в стаите: „кухня“ и „дневна“, са налични с монтирани
ИРУ, за които е начисляван разход на топлинна енергия според отчетените
показания на уредите, като при годишното преизчисление на разхода за
отопление, прогнозно начислените суми са сторнирани, а определената
разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Вещото
лице е установило също така, че в имота е имало и работещо отоплителното
тяло в помещение „баня“ –щранг - лира, без ИРУ, за което е бил начисляван
разход на топлинна енергия, като за тяло работило непрекъснато, а след
провеждане на задължителният годишен отчет от фирмата топлинен
счетоводител, разхода на топлинна енергия за отопление на имота е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената
разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Относно топлоотдаване от сградната инсталация вещото лице е
установило, че разхода на топлинна енергия за сградната инсталация е
направен по изчислителен път, и е част от общия разход отчетен от топломера
в абонатната станция, пропорционален на обема на отоплявания имот по
7
проект - 136 куб.м., като е начислен разход на топлинна енергия само през
зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила
отоплителната инсталация в СЕС, а определените суми за компонента
„сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.
За топлоотдаване от общите части на сградата, от предоставените на
вещото лице справки на топлофикационното дружество и ФДР, експерта е
установил, че в общите части на СЕС, няма работещи отоплителни тела,
поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани
разходи.
По отношение услугата „дялово разпределение“, експерта е установил, че
са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно, които е
отразил в обективираната в заключението таблица № 2.
Експерта е установил, че изравнителни сметки са изготвяни ежегодно,
след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС, като
преизчислените (изравнителни) суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти, и същите са предавани в законно установения срок на представител на
СЕС. За процесният период, вещото лице е установило, че е издадена една
изравнителна сметки, като годишните изчисления от топлинният счетоводител
са провеждани редовно. Вещото лице е установило, че влиянието на
преизчисленията относно разхода на топлинна енергия и съответните суми са
довели в промяна на индивидуалните сметки на ответника, и в изравнителната
сметка са показани отделно корекциите за отоплителният и неотоплителен
сезон. Експерта е установил също така, че изравнителните сметки, които
обхващат няколко ценови периода са разделени на части. Вещото лице не е
установило ответника да е подавал възражения и жалби в законно-
установения срок, срещу тях.
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. се
установява, че ищцовото дружество през процесния период е издало фактура с
№ *** г., за периода от 30.04.2022 г.до 30.05.2022 г., на стойност 71,17 лева и
срок на безлихвено плащане - 08.07.2022 г.; фактура № *** г., за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2022 г., за изравнителна сметка на стойност 152,17 лева, и
срок на безлихвено плащане -11.10.2022 г., както и фактура с № *** г., за
периода от м.05.2022 г.до м.06.2022 г. - изравнителна сметка с отрицателен
знак „-“ на стойност от 62,10 лева. Вещото лице не е установило ответницата
8
да е извършила плащане по процесните фактури, поради което е дало
заключение, че за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., и изравнителни
сметки в м.08.2022 г. за отчетен период от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. и в
м.08.2023 г. за отчетен период от м.05.2022 г. до м.06.2022 г. включително, на
ищеца за топлоснабдения имот, находящ се в гр.П., ул. „***”, *** се дължи
сумата в размер на 166.24 лева, представляваща стойността на доставената и
ползвана, топлинна енергия.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а
съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението
за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. дължимото на
ищцовото дружество обезщетите за забава за периода от '08.07.2022 г. до
15.02.2024 г. е в размер на 37,61 лева. Вещото лице - икономист не е
установило, да е извършвано плащане на процесните суми.
С исковата молба ищецът претендира обезщетение за забава за периода от
'08.07.2022 г. до 15.02.2024 г. на стойност от 40,49 лева. Предвид изчисления
от вещото лице размер относно дължимото на ответника обезщетение за
забава от 37,61 лева, то и искът за присъждане на законна лихва за забава се
явява основателен и доказан до този размер, като за разликата над изчисления
от нещото лице размер от 37,61 лева до пълния предявен размер от 40,49 лева,
искът се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство.
9
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото
производства, което следва да бъде възложено върху ответника.
Ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на вещи
лица, и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство в общ размер на 750,00 лева, от което съразмерно с уважената
част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 739,29 лева, които се
възложи върху ответната страна.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. С., ЕГН **********, с адрес:
***, ул. „***”, *** ДЪЛЖИ на „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***, ***, сумата в размер на 161.24 лева, представляваща
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., и
изравнителни сметки в м.08.2022 г. за отчетен период от м.05.2021 г. до
м.04.2022 г. и в м.08.2023 г. за отчетен период от м.05.2022 г. до м.06.2022 г.
включително,сумата в размер на 37,61 лева - законна лихва за забава за
периода от 08.07.2022 г. до 15.02.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
– 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № 01240/2024 г. на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за забава на месечните
плащания за разликата над уважения размер от 37,61 лева до пълния предявен
размер от 40,49 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „***”, *** ДА
10
ЗАПЛАТИ на „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***,
*** сумата от 739,29 лева, представляваща направени в заповедното и
исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №
01240/2024 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11