Решение по КНАХД №325/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.63в) от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. с [ЕГН] от гр. В., ж.к.“...“ №..., вх..., ет..., ап..., представляван от процесуалния представител адвокат Ж. М. Г. с адрес за призоваване гр. В., ул.“...“ №..., ет..., офис ..., срещу Решение №8/22.05.2025 г. по АНД №33/2025 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-0265-000053/19.03.2024 г. на началника на РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР – Добрич, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.23 ал.1 от Закона за движението по пътищата (на 14.02.2024 г. в 18.00 часа по път №1142 между селата Василево и Преселенци на около 1 километър след табелата за изхода на село Преселенци в посока към село Василево като водач на лек автомобил не се движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали или спре рязко, поради което застигнал намиращия се пред него лек автомобил „ДАЧИЯ САНДЕРО“ с рег. №... и го ударил в задната част, допускайки ПТП с материални щети по двете моторни превозни средства) и чл.123 ал.1 т.3 буква в) от Закона за движението по пътищата (при наличието на изложените по – горе обстоятелства като водач на лек автомобил „ВОЛВО“ с рег. №... след допуснатото ПТП при наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата го напуснал, без да уведоми службата за контрол и да изпълни нейните указания) на основание съответно на чл.179 ал.2 пр.2-ро и чл.175 ал.1 т.5 от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева за първото нарушение и „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за второто нарушение. Изложените в жалбата твърдения са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, също и за явна несправедливост на наложеното наказание в по-голям от минималния размер. Настоява се за отмяна на оспореното решение и за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В законния срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на административнонаказващия орган.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич смята жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно; от събраните по делото доказателства е видно, че са допуснати твърдените нарушения, доколкото управлявайки лек автомобил жалбоподателят не се е движил на безопасно разстояние зад намиращия се пред него автомобил, допуснал е ПТП с материални щети и не е останал на мястото на произшествието до идването на полицейските служители; затова законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя и правилно е приложил материалния закон.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че на 14.02.2024 г. в 18.00 часа по път №1142 между селата Василево и Преселенци на около 1 километър след табелата за изхода на село Преселенци в посока към село Василево като водач на лек автомобил не се движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали или спре рязко, поради което застигнал намиращия се пред него лек автомобил „ДАЧИЯ САНДЕРО“ с рег. №... и го ударил в задната част, допускайки ПТП с материални щети по двете моторни превозни средства; като водач на лек автомобил „ВОЛВО“ с рег. №... след допуснатото ПТП при наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата го напуснал, без да уведоми службата за контрол и да изпълни нейните указания; допуснати са нарушения по чл.23 ал.1 от Закона за движението по пътищата, защото не се е движил на безопасно разстояние от намиращото се пред него превозно средство, както и по чл.123 ал.1 т.3 буква в) от Закона за движението по пътищата, тъй като при наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата го напуснал, без да уведоми службата за контрол и да изпълни нейните указания; на основание съответно на чл.179 ал.2 пр.2-ро и чл.175 ал.1 т.5 от същия закон на Н. С. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева за първото нарушение и „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за второто нарушение.

В обжалваното решение районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и водещи до незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, както и че нарушенията са доказани по безспорен и категоричен начин; при първото изпълнително деяние жалбоподателят не се е движил на безопасно разстояние от движещото се пред него пътно превозно средство и затова е предизвиквал ПТП с материални щети; при второто деяние впоследствие не е спрял, за да установи последиците от вече настъпилото произшествие материални вреди, когато с другия участник е имало разногласия относно обстоятелствата, свързани с него; процесните деяния не представляват маловажен случай, тъй като жалбоподателят в рамките на сравнително кратък период от време е извършил много нарушения на правилата за движение; при определянето на вида и размера на наказанието за второто нарушение административнонаказващият орган правилно се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за неговата индивидуализация и поведението на наказаното лице; наказателното постановление е било изцяло потвърдено.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства; въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че касаторът на 14.02.2024 г. в 18.00 часа по път №1142 между селата Василево и Преселенци на около 1 километър след табелата за изхода на село Преселенци в посока към село Василево като водач на лек автомобил не се движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали или спре рязко, поради което застигнал намиращия се пред него лек автомобил „ДАЧИЯ САНДЕРО“ с рег. №... и го ударил в задната част, допускайки ПТП с материални щети по двете моторни превозни средства; като водач на лек автомобил „ВОЛВО“ с рег. №... след допуснатото ПТП при наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата го напуснал, без да уведоми службата за контрол и да изпълни нейните указания. Това се установява както от представените по делото писмени доказателства, така и от разпитите на допуснатите свидетели. Даденото от самия жалбоподател писмено обяснение (на лист 11 от АНД №109/2024 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево) е в същия смисъл. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е необходимо установяването на собственика на управлявания от нарушителя автомобил, тъй като по делото е безспорно установено управлявалото го лице. Затова правилно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на деянията от обективна и субективна страна. Наказанията за второто нарушение правилно са определени към средния размер с оглед на личността на нарушителя, който е извършил през последните години няколко други нарушения, както и обстоятелствата, при които е извършено (възникналият сериозен конфликт с лицето, управлявало другия автомобил). Несъмнено е налице виновно поведение от страна на Н. С. С. и законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал на основание на чл.23 ал.1 във връзка с чл.179 ал.2 пр.2-ро и чл.123 ал.1 т.3 буква в) във връзка с 175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата. С оглед на изложеното решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8/22.05.2025 г. по АНД №33/2025 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.