Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр.
дело № 7445
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 33550 от 07.02.2019 г., постановено по гр.
д. № 71033/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 118
състав, „П.Н.“ ЕООД е осъден да заплати на Р.Я.П., на основание чл.49 ЗЗД,
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
публикация на сайта www.***.bg от 17.06.2016 г. със заглавие „ИЗВЪНРЕДНО В ПИК!
Обвиняват още двама за стрелбата по М.О.“, ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 17.06.2016 г., до окончателното изплащане, както и да заплати,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 020 лв. - съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска, като искът е отхвърлен за разликата над
сумата от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв., частично от 10 000
лв., като неоснователен.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е отхвърлен предявения иск, е депозирана въззивна
жалба от ищеца Р.Я.П.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно. Счита, че с ангажирани по делото свидетелски
показания е установил претърпените от него неимуществени вреди, свързани с
продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв,
съпроводени с влошаване на физическото здраве и психическата му стабилност. Публикацията
е нарушила душевното му равновесие, здравето му, отразило се е неблагоприятно върху
ежедневието и контактите му с близки и приятели, както и върху почивката и
работоспособността му. По делото е установено, че възприема изнесените в
статията твърдения като разпространена публично срещу него клевета, тиражирана
чрез онлайн издание и така станала достояние на множество хора. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника - „П.Н.“
ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба
от ответника срещу горепосоченото решение в частта, с която е уважен предявения
иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита,
че по делото не са събрани доказателства, които установяват претърпени
неимуществени вреди от ищеца от процесната статия и
само от нея. Разпитаните по делото свидетели Б.и К.не разграничили
уврежданията, причинени от публикацията на сайта „Флагман.бг“
и тези от www.***.bg.,
а показанията им са общо за тях. По делото не са установени затруднения в
работата от нанесените обиди, както и влошаване на здравословното състояние на
ищеца, което не може да се установи със свидетелски показания, а чрез
експертиза, каквато не е изслушана. Също така съдът не е съобразил, че снимката
на ищеца и свързването му със стрелбата в Слънчев бряг са станали обществено
достояние не от процесната публикация, а чрез
информацията, изнесена от пресцентъра на МВР на 23.05.2017 г., в която се сочи,
че във връзка с извършено тежко престъпление на територията на курортен
комплекс Слънчев бряг полицията издирва 8 души, сред които и ищецът. Тази
информация е била разпространена от редица медии. С оглед на това счита, че
преди процесната статия и други медии вече са
тиражирали идентична информация. По този начин ищецът е бил обект на коментари
за същите обстоятелства и то не с по - малка острота и интензивност, които би
трябвало също да са му причинили вреди. Тези обстоятелства е следвало да
съобрази решаващия съд, което не е сторил. Не е съобразил също така, ме в
т.1.2.2 от Етичния кодекс на българските медии последните имат презумпцията, че
може да се допусне представяне на неточна информация. Счита, че в случая е допусната
техническа грешка при поместването на снимка на обсъжданото в публикацията
лице. Твърди, че сам е констатирал наличието на допуснатата грешка при
отразяване на информацията и още същия ден снимката на ищеца е била премахната
от статията. Счита, че в случая е налице професионална добросъвестност на
ответното дружество. Излага съображения, че неправилно СРС е определил момента,
от който се дължи законна лихва. В исковата молба не е посочен конкретен
момент, от който претендира законната лихва. Независимо от това лихвата е
присъдена от момента на увреждането, вместо от момента на завеждане на делото.
С оглед на това решението в тази му част е процесуално недопустимо, като постановено
свръхпетитум. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. В случай, че съдът
приеме същия за основателен, то да определи справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, като му присъди сторените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ищеца.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, че в статията: „ИЗВЪНРЕДНО В ПИК! Обвиняват още
двама за стрелбата по М.О.“, публикувана в сайта www.***.bg от 17.06.2016 г., е бил подложен на преднамерена,
публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, която е накърнила честта,
достойнството и доброто му име. В резултат на това изживял интензивни и
продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, възмущение и гняв,
съпроводени с влошаване на физическото му здраве. Под заглавието на статията е
поместен колаж от три снимки в голям размер на Д.Ж.(по прякор М.О.), както и
две снимки в малък размер, разположени в горния ляв ъгъл, които изобразяват
лицата на заподозрените според медията мъже, отговорни за стрелбата по Д.Ж.. На
една от снимките е изобразен ищеца като обвиняем по случая. В самата статия е
изнесено следното: „Още две лица са привлечени като обвиняеми по стрелбата в
„Слънчев бряг“. Това съобщи пред журналисти главния прокурор С.Ц.. Обвиняемите
са Г.И.и Р. Д.. Те са задържани под стража за 72 часа, като ще бъде поискано
налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, заяви главния
прокурор. По думите му, те са обвинени в опит за убийство на Д.Ж., известен
като М.О.“. В самата статия е посочено, че обвиняемото лице се казва Р. Д., но
снимката, изобразяваща обвиняемия и задържан е на ищеца. От съдържанието не
ставало ясно дали лицето на снимката е сгрешено или е грешно изписано името към
нея. Първото, което се вижда от статията, е снимката на ищеца, а не името на
лицата. Твърди, че не му е повдигнато подобно обвинение и не е бил задържан,
нямал нищо общо със случая, нямал отношения с хората, чиито имена са цитирани в
материала, нито с тази обществена среда. Обвиняем и задържан под стража за 72
часа е бил Р. Д.. Снимката на ищеца погрешно е била поставена вместо снимка на Р.
Д.. За престрелката в Слънчев бряг разбрал от медиите, не е присъствал там,
както и не е наясно с причините за случилото се. Орисаното в статията го
представя като престъпник, задържан за убийство и опис за убийство. Написаното
го оклеветява, накърнява честта, достойнството и доброто му име, с което се
ползвал в обществото и сред близките му. Поставен му бил етикет „престъпник“,
„убиец“ - определения, накърняващи личното му достойнство, като му се приписват
действия, укорими от гледна точка на господстващия
морал. Твърди, че изнесената информация е изцяло невярна. Същевременно
изложените в материала факти са позорни и унизителни, защото му се приписват
действия, които противоречат на разбирането му за честно и достойно поведение и
които се възприемат от обществото като недостойни. По този начин са гарантирани
неговите конституционно гарантирани права и свободи - чл.39 КРБ, чл.57, ал.2
КРБ, чл.32 КРБ. Нарушени са и права, гарантирани в ЕКПЧОС - чл.8. Твърди, че
изнесените неистински обстоятелства дълбоко го накърняват и обиждат. Счита, че материалът
е насочен срещу личността му, срещу личната му оценка на добър и успял човек,
срещу нравствените му качества и добродетели, с които се гордеел. Това му
носело терзания, безпокойство, , затруднявало контактите му с близките и
околните. Преживял интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида,
смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве и
психическата му стабилност. Процеснта публикация
нарушила душевното му равновесие, здравето му, отразило се неблагоприятно върху
ежедневието, контактите му с близки и приятели, както и върху почивката и работоспособността
му. Страдал от безсъние, от силно главоболие, станал раздразнителен и много
чувствителен. Наложило се да отменя срещите си и да избягва всякакво общуване Изнесените
клеветнически твърдения са се отразили върху доверието, градено с години и спечелено
с изключителни усилия и лишения. Изнесените неверни факти за личността му
довели до настъпването на тежки последици в личен план, както и в професионално
отношение, отразили се отрицателно върху общественото мнение за него. Бизнес
контактите му драстично намалели, колегите и партньорите му отказали да общуват
с него, както и да продължат бизнес отношенията си с него. Ответникът е издател
на сайта www.***.bg и в това си
качество отговаря за причинените от него неимуществени вреди. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, част от общата сума от 10 000
лв., ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.
С молба - уточнение от 23.01.2017 г. (стр.23), ищецът е
уточнил съобразно дадените указания на първоинстанционния съд, че претендира
законна лихва от датата на увреждането - 17.06.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника. В проведеното първо редовно открито съдебно
заседание ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че информацията, снимките
и имената на другите лица, сред които и името на ищеца, е изнесена в публичното
пространство от пресцентъра на МВР. Други медии са разпространили информацията,
изнесена от МВР, преди датата на процесната публикация.
Към момента на сайта на ответника е заменена снимката на ищеца. Тази информация
е изнесена също така и в БТВ новините. Моли съда да отхвърли предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски.
По делото е представен констативен протокол от
17.06.2016 г., съставен в 13.10 ч. от Е.Б.- помощник -нотариус по заместване
при нотариус с район на действие СРС - В.М., рег. № 074 в регистъра на НК, в
който е удостоверено съдържанието в сайта www.***.bg В него се съдържа статия със заглавие „ИЗВЪНРЕДНО В
ПИК! Обвиняват още двама за стрелбата по М.О., с подзаглавие Прокуратурата ще
поиска постоянна мярка задържане под стража. Изнесена е и следната информация:
Още две лица са привлечени като обвиняеми по стрелбата в „Слънчев бряг“. Това
съобщи пред журналисти главния прокурор С.Ц.. Обвиняемите са Г.И.и Р. Д.. Те са
задържани под стража за 72 часа, като ще бъде поискано налагане на мярка за
неотклонение задържане под стража, заявил главният прокурор. По думите му те са
обвинени в опис за убийство на Д.Ж., известен като М.О..
По делото е представен заверен препис - извлечение от
съобщение, публикувано от пресцентъра на МВР в сайта www.mvr.bg от 09.06.2016 г. със
заглавие: „Полицията издирва извършители на тежко криминално престъпление“.
Посочено е, че във връзка с извършено тежко престъпление на територията на к.
к. „Слънчев бряг“ полицията издирва осем лица, сред които не фигурира името на
ищеца. Публикувани са снимки на издирваните лица, две от които фигурират в процесната статия.
В сайта www.faktor.bg на 09.06.2016 г. е
публикувана статия със заглавие: „МВР пусна снимки на издирваните за стрелбата
по М.О.“. Две от осемте снимки съвпадат с публикуваните в процесната
статия.
В сайта www.OFFNews.bg от 09.06.2016 г. е
публикувана статия със заглавие: Полицията издирва още 8 души за стрелбата по М.О..
Публикувани са 8 снимки, две от които съвпадат с публикуваните в процесната статия.
В сайта на БТВ новините от 16.06.2016 г. е публикувана
информация със заглавие: Бургаският съд остави в ареста двамата, стреляли по М.О..
Една от публикуваните снимки - на Р. Д., не съвпада с тази от процесната статия.
Представен е препис - извлечение от процесната статия, в която една от снимките е сменена.
От заключението на вещото лице инж. Даниела Събева по
изслушаната пред СРС съдебна компютърно – техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че към
момента на изготвяне на заключението в сайта www.***.bg съществува статия със
заглавие: „ИЗВЪНРЕДНО В ПИК! Обвиняват още двама за стрелбата по М.О.!“.
Статията съдържа една голяма снимка, приложена към експертизата. От системата
на ответника към момента не може да се извлече информация кога точно и какви
промени са правени, тъй като са минали повече от 6 месеца и такава информация
не се съхранява. При извършена проверка от вещото лице в уеб архива е
установило, че на 20.06.2016 г. има запазен запис как е изглеждала статията към този момент.
Снимките, както и текста в процесната статия от
20.06.2016 г. и към 21.02.2016 г. съвпада. Ако са правени промени в статията,
то те са били направени преди 20.06.2016 г.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел М.М.Б.се установява, че познава ищеца. Израснали са заедно,
работили заедно, както и били семейни приятели и бизнес партньори. След
предявяване на извлечението от сайта на ответника, приложено към исковата
молба, свидетелят е потвърдил, че малката снимка на колажа, втора от ляво
надясно, е снимката на ищеца. През м.06.2016 г. свидетелят е видял статия в
сайта на ответника и му направило впечатление, че има снимка на ищеца. В
статията са били посочени обвинени лица за стрелбата срещу М.О., но била
сложена снимка на ищеца. Последният нямал нищо общо с този случай. Първото име
на посоченото лице също било Р., както и на ищеца. Поставената снимка била
паспортната снимка на ищеца и може да бъде разпознат. Свидетелят не знаел защо
е била поставена снимката на ищеца в тази статия. От този момент за ищеца е
имало големи проблеми, както и за работата му. Случаят бил много нашумял.
Публикуването на снимката на ищеца в разглежданата статия довело до
отдръпването на много хора и бизнес партньори от него. Членовете на неговото
семейство също били много уплашени. Обаждали се на майката, на съпругата на
ищеца във връзка със статията. Ищецът също бил много притеснен, че го замесват в
този случай без да е участвал м вето. Ищецът бил притеснен за здравето си,
както и затова да не би някои от страните в конфликта да се опита да направи
нещо на него или семейството му. Свидетелят редовно четял този сайт и видял
статията. Ищецът също разбрал за нея. Ищецът се притеснявал през цялото лято,
дори не искал да ходи в к. к. Слънчев бряг, където работел свидетеля. В
продължение на повече от 8-9 месеца ищецът си стоял в къщи и не искал да
излиза. Ищецът бил изплашен затова, че снимката му е намесена в конфликт, в
който не участва и нямал нищо общо с него. Не смеел да излиза. Свидетелят
знаел, че тази снима е била публикувана само в сайта на ответника. И
понастоящем, когато ходел по морето, ищецът се притеснявал. Когато имал срещи,
предпочитал да ги провежда в хотела, а не да излиза навън. След тази публикация
начина му на живот много се променил. Свидетелят не си спомня колко лица били
замесени в случая, спомнял си снимката на ищеца.
От показанията на свидетеля Д.К.К.се
установява, че познавал ищеца от повече от 10 години, били в приятелски
отношения. След предявяване на извлечението от сайта на ответника, приложено
към исковата молба, свидетелят е потвърдил, че малката снимка на колажа, втора
от ляво надясно, е снимката на ищеца. Видят тази статия през лятото на 2016 г.
в сайта на ответното дружество. На свидетеля не му е известно ищецът да е имал
нещо общо с изнесената в статията информация за стрелбата по М.О.. След публикуването
на статията и снимката, отношението на ищеца към работата и приятелите му се
променили. Свидетелят работел заедно с ищеца в к. к. Слънчев бряг. След
публикацията ищецът престанал да посещава Слънчев бряг. Нищо не било както
преди. Очевидно ищецът не се чувствал добре. Свидетелят знаел, че ищецът е
видял процесната статия и снимката към нея, тъй като
са я коментирали. Споделял на свидетеля, че нямал нищо общо с това, което е
изнесено в статията. Свидетелят се чувал с ищеца 2-3 пъти седмично. Или се виждали.
Ищецът бил шокиран от статията. След публикацията спрял да излиза, спрял да се
обажда. Притеснявал се лицата, намесени в конфликта, да не предприемат нещо
спрямо него, като видят снимката му в сайта. Изпитвал притеснения за себе си,
като и за семейството си. Това имало отражение и върху бизнеса. Хората
започнали да странят от тях. Много по – трудно намирали хора, които да работят
с тях. Отразило се много лошо на имиджа на ищеца. Ищецът отговарял за
определени обекти в Слънчев бряг. Публикуваната снимка на ищеца била
разпознаваема. Дни след публикуване на статията звънели на свидетеля техни общи
познати и всички били шокирани от нея. Познавал ищеца добре и знаел, че няма
нищо общо със случая, на който е посветена статията. Свидетелят не бил срещат
тази информация и снимката на ищеца в друга статия. Това му споделил и ищеца.
От тази публикация насам много неща се променили в отношенията на ищеца към
хората и приятелите му. Свидетелят не е
запознат дали МВР са разпространили тази информация със снимката на ищеца.
Свидетелят е виждал статията и снимката на ищеца само в сайта на ответника.
Знае, че е участвал в сутрешния блок на БТВ във връзка с този случай.
Пред СРС е разпитан свидетеля Ч.И.Н.– служител при
ответника. От показанията му се установява, че собствена информация се събира
от различни източници – репортери, редактори. Също така се следели всички други
медии – телевизионни, ефирни, интернет медии, печатни медии. Публикували
любопитната и интересна информация.Също така следели сайтове на всички държавни
институции. Оттам ползвали информация, която публикували. На свидетеля му била
известна поредицата от публикации, свързани със стрелбата на М.О. по морето. За
тази статия източник е бил регионална медия от гр. Бургас – Флагман.бг. Първо в публичното пространство е излязла информация от
сводка или сайта на МВР, а след това тази информация се разпространявала и от
другите източници и се публикувала в процесния сайт.
Информацията постъпила от бургаската медия със снимките. След малко повече от
час било установено, че е сбъркана снимката на едно от лицата, поради което
снимката е била подменена с предполагаемо вярна снимка на лицето, което е
засегнато. Допусната била техническа грешка. Получаването на такава информация
налагало бързо да се реагира и да се отрази. Идеята на медията била, че
трябвало много бързо да се реагира, за да се появи новината в сайта. Първата
публикация с материала е била пренесена от бургаската медия, включително със
снимките. Свидетелят не знае този сигнал как е дошъл. Свидетелят отговарял
технически за публикуването на снимката. Тя дошла от МВР чрез публикация на
неговата страница. Ищецът не е търсил ответника и не е искал право на отговор.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка З.Т.К.се
установява, че работила при ответника, като заемала длъжността „главен
редактор“, включително и към момента на процесната
публикация. Извършили промени в публикацията, каквато била стандартната
практика. Грешката била свързана със снимката, която била сменена с помощта на
свидетеля Н.. Публикацията била от друг сайт, от който я пренесли. Разбрали за
грешката, тъй като от „Флагман“ сменили снимката на едно от лицата, за което
била сигнализирана от колега. Свидетелката се свързала с Н., за да организира
смяната на снимката с новата такава от „Флагман“, която да се пренесе в процесния сайт.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивнит жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка възизвният
съд установи, че обжалваното решение е валидно.
По релевираните доводи на ответника за недопустимост
на обжалваното съдебно решение в частта, с която на ищеца е присъдена законна
лихва, считано от датата на деликта, вместо от
момента на завеждане на делото:
На основание чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. Действително в исковата молба ищецът
претендира присъждане на законна лихва, без да посочи началния момент, от който
претендира същата. Тази нередовност на исковата молба обаче е своевременно
констатирана от СРС, който с разпореждане от 09.12.2016 г. е дал указания на
ищеца в тази насока. В изпълнение на същите и в рамките на определения срок,
ищецът е депозирал молба – уточнение на 23.01.2017 г., с която е заявил, че пертендира законна лихва от датата на увреждането –
17.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата. По този начин
констатираната нередовност е отстранена, поради което и на основание чл.129,
ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
По изложените съображения, като се е произнесъл по
иска за заплащане на лихва за забава от
момента на деликта – 17.06.2016 г., до окончателното
изплащане, съдът не е излязъл извън спорния предмет и не е допуснал нарушения
на принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес и съответно не е налице произнасяне свръх петитум.
Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, поради което следва да се
разгледат релевираните от страните доводи относно неговата правилност.
Ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с
публикация в сайта www.***.bg, озаглавена „ИЗВЪНРЕДНО В
ПИК! Обвиняват още двама за стрелбата по М.О.“, публикувана в на 17.06.2016 г.
заедно със снимка на ищеца.
Доколкото жалбоподателят –
ответник поддържа във въззивната жалба, че
предявеният иск е изцяло неоснователен, поради което обжалваното решение следва
да се отмени, то осъществяването на елементите от фактическия състав за
ангажиране отговорността на ответника, са част от спорния предмет във въззивното производство и следва да се обсъдят.
Деликтната отговорност няма субсидиарен
характер, поради което не е необходимо клеветата и обидата да са установени с
влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда
(решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК). Това обуславя допустимостта на
производството по делото.
Нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ провъзгласява основното право на гражданите да изразяват
мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Така признатото и гарантирано от Конституцията на
РБ право не е абсолютно и неговите предели са установени в ал.2 на посочената
норма – правото на свободно мнение и изразяване не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Конституцията на РБ признава и гарантира също така правото на всеки да
търси, получава и разпространява информация, като осъществяването на това право
не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както
и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Свободата на изразяването на мнения, включително
свободата да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и
идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл.10, ал.1
КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от
възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите.
Ограничения на тези права и свободи са предвидени и в
текста на чл.10, т.2 КЗПЧОС, който допуска ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или
санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично
общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято
закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на
мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на
обидата -умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством
неприлично отнасяне с него), както и на клеветата - съзнателното разгласяване
на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление другиму). С оглед на това гражданската отговорност за обида и
клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име
представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения,
което е допустимо, както от КРБ, така и от КЗПЧОС.
Като клевета се определя съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.
Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са
клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е
на ответника, в какъвто смисъл е и доклада на делото, съставен от решаващия съд
по реда на чл.146 ГПК. Ако те са верни, не съставляват клевета, дори да позорят
адресата, поради което не са основание за ангажиране на гражданската
отговорност на издателя. Ако се установи, че фактите са неверни - издателят
носи отговорност за причинените на засегнатото лице вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато те засягат неблагоприятно
адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да провери
достоверността на информацията.
Следва да се отбележи също така, че на проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и
позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на лицето, автор на изказването. Мненията и оценките от своя
страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни
факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират
отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В този смисъл са
задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни
решения, съставляващи задължителна съдебна практика (решение № 85 от 23.03.2012
г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по
гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен
случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване или
публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение
по обществен въпрос, не обективира и твърдение за
конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е
невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно
и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно
установени предели.
Публично разпространено изявление за извършено от дадено лице престъпление съдържа твърдение за осъществено престъпно деяние от това лице. Ето защо в този случай е налице твърдение за факт, осъществил се в обективната действителност, поради което не се касае за оценъчно съждение -оценка на факт, нито като изразяване на журналистическо мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. В случай, че това твърдение е невярно - когато лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (не е установено с влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК), то изявлението е клеветническо - опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, поради което същото е противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД. По този начин приписването на престъпление, което лицето не е извършило, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 КРБ и чл.10 КЗПЧОС (решение № 439 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
В случая се установи, че в сайта на МВР от 09.06.2017
г. е публикувана информация за издирване от полицията на извършителите на тежко
криминално престъпление на 8 лица. Снимковият материал към тази информация,
съдържа снимки, сред които и публикуваните в процесната
статия. Същевременно последната е от 17.06.2017 г., т. е. 8 дни по – късно,
както и не е свързана с издирването на лицата, посочени в цитираната информация
от сайта на МВР от 09.06.2017 г., а с повдигане на обвинение на още двама за
стрелбата на Д.Ж.(М.О.). По делото не са ангажирани доказателства относно
актуалната информация, изнесена в сайта на МВР, относно публикуваните факти към
момента на издаване на процесната статия, за да може
да се извърши обоснована преценка дали публикуваното в статията съответства на
официалната информация към този момент.
Макар в разглежданата статия да е посочено името на
лицето Р. Д., а името и фамилията на ищеца е Р.П., публикуването на неговата
снимка води до извод за съпричастност с деянието и повдигнатото обвинение. Ето
защо поместената снимка на ищеца в съвкупност с изложеното в статията, въпреки
наличието на разминаване във фамилията на посоченото лице и тази на ищеца, води
до разгласяване на обективно позорни за ищеца обстоятелства – съпричастност към
стрелба в Слънчев бряг на Д.Ж.с прякор М.О. и привличане към наказателна
отговорност за това.
Съгласно разясненията,
дадени с решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., на ВКС, ГК, ІV
ГО, неблагоприятните за другиго факти трябва да бъдат проверени от журналиста,
преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се
извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесените факти журналистът
трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника. Правното
значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки
извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката
действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за
вредите, причинени от противоправното му деяние.
В разглеждания случай ответникът е ангажирал свидетелски
показания, въз основа на които се установи, че материалът е подготвен във
връзка с публикация в сайта „Флагман.бг“, както и че
е променена публикуваната снимка, след сигнал на техен колега във връзка с
промяна на снимката, публикувана в посочената местна медия. Не са ангажирани
обаче доказателства относно извършената предварителна проверка за
достоверността на информацията, изнесена в процесната
статия и съответно за връзката между тези факти и снимката на ищеца. Идеята на
ответната медия за бързо реагиране и отразяване на новините, не го освобождава
от задължението да извърши проверка за достоверност на информацията преди да
публикува същата. Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил
доказателствената си тежест, съобразно изискванията на чл.154, ал.1 ГПК, да
установи добросъвестна проверка относно връзката между изнесената информация и
публикуваната снимка на ищеца, като по този начин същата се свързва с него. С
оглед на това не може да се изключи вината на журналиста от противоправното
деяние, свързано с публикуване на информация, която невярно се свързва с
личността на ищеца.
По изложените съображения и доколкото страните не
спорят, че ответникът е собственик на процесния сайт www.***.bg, въззивният
съд счита, че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД вр.
чл.45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на
ответника. Ето защо доводите на жалбоподателя – ответник в тази насока се
явяват неоснователни.
Страните излагат съображения за неправилно определяне
обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно последователната и
непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени вреди се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания
на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства.
От ангажираните пред СРС гласни доказателства се
установи, че след публикуване на процесната статия и
снимката на ищеца последният и съответно свързването му с тежък криминален
случай, ищецът е бил шокиран и много уплашен. Изпитвал притеснения, че е
замесен в случай, без да има отношение към него. Притеснявал се, както за себе
си, така и за своето семейство. Това се отразило на ежедневието и на начина му
на живот – не смеел да излиза от дома си, не посещавал Слънчев бряг. Много хора
и бизнес партньори на ищеца се отдръпнали от него. Притесненията на ищеца са
продължили и след промяна на снимката в статията. Не излизал много, провеждал
срещите си в хотели. Хората странели от него. Статията и първоначалната снимка
към нея са били възприети и от други лица, като общи познати са се обаждали в
тази връзка на свидетеля Костов. Съдът изцяло възприема показанията на
разпитаните свидетели на ищеца, тъй като същите имат преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Същите имат близки
отношения и чести контакти с ищеца, поради което впечатленията им са трайни, а
не инцидентни. Показанията им са логични и последователни, кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, както и не са ангажирани такива,
които да разколебаят доказателствената им стойност
За определяне обема на отговорността на ответника е от
значение и обстоятелството, че след установяване на допуснатото несъответствие
между снимката на ищеца и лицето, за което се отнася изнесената информация,
снимката е сменена, в каквато насока са изложени и доводи от жалбоподателя -
ответник. Това е сторено преди 20.06.2016 г., съгласно заключението на вещото
лице инж. Събева по изслушаната пред СРС съдебна компютърно – техническа
експертиза. Ето защо промяната на снимката на ищеца е извършена в относително
кратък период от време.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя – ищец, че по
делото е доказано влошаване на физическото му здраве. Доказателства в тази
насока не са ангажирани. Такъв вид вреди подлежат на установяване посредством
съдебно – медицинска експертиза, предвид необходимостта от специални знания.
Същевременно такава не е изслушана по делото.
Жалбоподателят – ответник поддържа, че решаващият съд
е следвало да съобрази, че снимката на ищеца е станала обществено достояние от
публикация в сайт на МВР, а информацията е била разпространена от редица медии.
По делото не се установи, че ищецът е узнал за изнесената информация и снимката
му в сайта на МВР от 09.06.2017 г. и съответно за претърпени от това негативни
преживявания. Не се установи също така, че е запознат с публикацията във „Фрагман.бг“ и съответно от това е
претърпял неимуществени вреди. Ето защо от ангажираните по делото доказателства
не може да се обоснове извод, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са
свързани,както с процесната, така и с различни от нея
публикации. Отделен е въпросът, че ответникът не е релевирал
своевременно доводи в тази насока.
Предвид естеството на
причинените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензивност,
степента на преживените от ищеца негативни емоции, липсата на трайно
неблагоприятно отражение върху ищеца, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, задължителните указания,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., както и конкретните икономически условия в
страната през разглеждания период, съдът счита, че обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 3 000 лв.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото сторените от страните
разноски следва да останат за тяхна сметка така, както са направени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33550 от 07.02.2019 г., постановено по гр.
д. № 71033/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.