Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………./16.02.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на седемнадесети
януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 532 по описа на ВОС за 2016 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК /.
Образувано е по
предявен от «ПЪТКОНСУЛТ 2004» ООД ЕИК *********, чрез адв.А.
срещу „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл.89 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 20282.02
лева, представляваща недължимо платени лизингови вноски, поради разваляне
по право на договор за оперативен лизинг №6077/28.02.2014г., за периода от
август 2014г. /месеца следващ датата на настъпване на ПТП – 14.07.2014г./ до 02.06.2015г., както и сумата от 9219.10 лева, съставляваща подлежаща на
връщане гаранционна вноска платена на осн. чл.3.7 от
договора за оперативен лизинг №6077/28.02.2014г., ведно със законната лихва
върху исковата претенция от датата на исковата молба /08.04.2016г./ до
окончателно изплащане на сумата.
Искът е основан на
твърдения, че между ищецa и ответника e възникнало
валидно облигационно отношение по договор за оперативен лизинг от 28.02.2014г.,
по силата на който е предоставено за ползване срещу възнаграждение на лизингополучателя лек автомобил джип „Гранд
Чероки”, с ДК №В2521НК, шаси
№1C4RJFCM3EC304516, двигател №VM44D07362, цвят – сив, предаден в момента на
подписване на договора. Сочи се, че на 14.07.2014г. в гр. Ямбол на ул. „Ямболен” №17, при предприемане на маневра за изпреварване
от страна на водача на л.а. джип „Гранд Чероки” е
настъпило ПТП, вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата от
страна на водача на т.а. „Фолксваген Транспортер” ДК
№У4013КК. Излага, че воденото срещу водача на лекия лизингов автомобил Апостол
Минчев досъдебно производство е прекратено. Твърди, че в резултат на
настъпилото на 14.07.2014г. ПТП лизинговата вещ погива и дружеството ищец е
лишено да ползва същата. Поради това навежда, че е налице обективна
невъзможност за изпълнение на договора за лизинг, като рискът от погиването на
вещта е за лизингодателя. С тези доводи счита, че договорът е развален по право
и от момента на погиване на вещта лизингополучателят не дължи лизингови вноски
на лизингодателя след този момент. Излага, че след настъпването на ПТП-то на
14.07.2014 год. лизингополучателя е изплатило 16 броя лизингови вноски по
процесния договор на съответния падеж. Поради отпадане на основанието за
плащане на лизинговите вноски по прекратения договор за лизинг, предявява
искане за връщане на платените по последния лизингови вноски. Относно сумата от
9219.10 лв., съставляваща гаранционна вноска, конкретизира, че в чл.3.7 от
договора за лизинг страните са уговорили дължимостта й от страна на
лизингополучателя заедно и в срока на
първоначалната вноска. Обосновава начина на формиране на сумата, като 5000лв. е
направено прихващане със споразумение от 04.03.2014 год., сключено между
страните, а останалата част в размер на 4219.10 лв. – платена на 04.03.2014г.
заедно с други дължими комисионни и такси по лизинговия договор. Позовавайки се
на т.5.1 от ОУ на ответното дружество и предвид прекратяване по право на
договора за оперативен лизинг, счита, че гаранционната вноска подлежи на
връщане, поради отпадане на основанието за получаването й.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД депозира писмен отговор, с който изразява становище неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните по силата на договор за оперативен лизинг, както и фактът на настъпилото ПТП. Не се оспорва и обстоятелството, че в резултат на произшествието е настъпила тотална щета на лекия автомобил. Излага, че на водача на лекия автомобил Апостол Минчев е наложено наказание, установено в НП, за управление на МПС с концентрация на алкохол над допустимите норми, поради което застрахователното дружество ЗАД „Алианц България” е отказало да заплати застрахователно обезщетение по сключената застраховка „Автокаско” на основание раздел IV, т. 7.3.1.2 от ОУ към застраховката. Сочи, че отказът да се изплати застрахователно обезщетение е по причина, за която „Пътконсулт 2004” ООД отговаря, поради което следва да се изплати обезщетение на основние т. 6.13 от ОУ. Претендира отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът “ПЪТКОНСУЛТ 2004” ООД, депозира допълнителна искова молба, с която оспорва наведените твърдения за управление на процесния автомобил след употреба на алкохол, позовавайки се на факта на прекратяване на наказателното производството и отмяната на наказателното постановление. Навежда, че посочените обстоятелства не са основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа вече изложените съображения с исковата молба относно репарирането на недължимо платени лизингови вноски и гаранционна вноска.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът не е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
Приет за
разглеждане е предявен от „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* срещу “ПЪТКОНСУЛТ
2004” ООД, ЕИК *********, НАСРЕЩЕН ИСК за заплащане сумата от 57613.88 лева, претендирана на основание т. 6.13 от ОУ към договор за
оперативен лизинг №6077/28.02.2014г. и
представляваща претърпяна вреда за дружеството във връзка с тотална щета на
лизинговата вещ - лек автомобил джип „Гранд Чероки”,
с ДК №В 2521 НК, след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК на предявения
иск чрез неговото намаление в открито съдебно заседание на 17.01.2017 год.
Исковата претенция на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД се основа на твърденията, че предвид отказа на застрахователното дружество да изплати застрахователното обезщетение във връзка с настъпилото ПТП по причина, за която “ПЪТКОНСУЛТ 2004” ООД отговаря /управление на МПС от водач, употребил алкохол/, и на основание т.6.13 от ОУ към договор за оперативен лизинг №6077/28.02.2014г. дължимото обезщетение за погиналата лизингова вещ следва да се изплати от лизингополучателя. Сочи, че след датата на настъпване на ПТП “ПЪТКОНСУЛТ 2004” ООД е продължил да заплаща лизингови вноски по договора като техния общ размер е 20282.02 лева, като дори да се приеме, че същите не са дължими като лизингови вноски те са дължими като обезщетение на посочените в договора основания. При това сочи, че исковата сума се формира като от разликата между дължимото обезщетение по договора за лизинг се намали с платеното от “ПЪТКОНСУЛТ 2004” ООД лизингови вноски след датата на ПТП и платената по договора гаранционна вноска.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ПЪТКОНСУЛТ 2004” ООД по насрещния иск е депозирал отговор на искова молба, с който оспорва иска. Реливира възражение за нищожност на клаузата на т.6.13 от ОУ, поради противоречие със закона. Акцентира, че рискът от погиване на вещта е за лизингодателя по аргумент от чл.343 от ТЗ и с разпоредбата от ОУ се цели прехвърляне на риска. Сочи, че дружеството – лизингополучател е изплатило изцяло и в срок всички вноски по застрахователната полица, сключена в полза на лизингодателя, поради което обезщетението следва да се претендира от него. Счита, че не са налице основания по т.7.3.1.2 ОУ на застрахователя за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че водачът на лекия автомобил Минчев не е причинил ПТП след употреба на алкохол, поради което липсват основания да се твърди наличие на причинно-следствена връзка между поведението на водача и с настъпилото ПТП.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът
по насрещния иск депозира допълнителна искова молба, с която изменя размера на
предявения иск чрез неговото намаляване до размера от 57613.88 лева.
Противопоставя се на твърденията за нищожност на т.6.13 от ОУ. Позовавайки се
на клаузата на т.62.2.1 от ОУ към застраховката, сочи че действителната
стойност на процесния автомобил, намален със стойността на запазените части,
възлиза на 99180 лева, а пазарната стойност на запазените части на 12 072
лева с ДДС. Излага, че разликата в
посочения размер, възлизащ на 87108 лева е този на застрахователното
обезщетение, което застрахователното дружество би платило, ако щетите не са
причинени при употреба на алкохол от водача на лекия автомобил. Приспадайки
разликата от платените лизингови вноски и гаранционна вноска, формира
претенцията си от 57613.88 лева.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът „ПЪТКОНСУЛТ 2004” ООД е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа вече изложените с отговора възражения срещу иска. Възразява срещу начина на формиране на претенцията по насрещния иск и се противопоставя на доказателствените искания на ищеца.
В о.с.з., ищцовото
дружество чрез процесуалните си представители, моли за уважаване на предявения
иск и отхвърляне на насрещния такъв.
В о.с.з., ответникът,
чрез депозирана молба, моли за отхвърляне на предявения иск и уважаване на
предявения насрещен такъв.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 3983/09.12.2016
год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между
страните, че същите са такива и по договор за оперативен лизинг № 6077/28.02.2014
год., по силата на който ответникът е предоставил на ищцовото дружество за
ползване срещу възнаграждение, за срок от четири години, ППС по Приложение 1
към договора - джип „Гранд Чероки”, с ДК №В 2521 НК.
В раздел II от договора страните са договорили
дължимите плащания и лизингови вноски, като цената за ползване на вещта за
срока на договора е определена на 48 броя лизингови вноски, всяка една на
стойност 785.61 евро, без ДДС. В чл.3.7 е договорено заплащането и на
гаранционна вноска в размер на 4 713.65 евро, дължима заедно и в срока на
първоначалната вноска. Последната,
съгласно чл.5.1. от Общите условия на „Алианц Лизинг
България“ АД, приложими към договора за оперативен лизинг, служи за гарантиране
изпълнението на задълженията на лизингополучателя.
Общите условия на
„Алианц Лизинг България“ АД, приложими към договора
за оперативен лизинг са представени на л.115-121 от делото. Съгласно чл.6.1 на
раздел VI от тях, лизинговото имущество се застрахова от лизингодателя в негова
полза или в полза на трето лице, определено от него, преди предаването му на
лизингополучателя, като лизингодателят определя застрахователя,
застрахователния посредник, вида на застраховките и покритите рискове, а
лизингополучателят няма право да оспорва вида на застраховките, покритите
застрахователни рискове, избрания застраховател, третото ползващо се лице и
размера на застрахователните премии.
Разписани са и
задълженията на лизингополучателя във връзка със застрахованото имущество, като
при настъпване на застрахователно събитие е длъжен да предприеме всички
действия за реализиране на правата на лизингодателя пред застрахователя.
Чл.6.10 и чл.6.13
уреждат отговорност на лизингополучателя при отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя. Хипотезата на чл.6.10
предвижда в случай на отказ от страна на застрахователя да изплати обезщетение
или изплати обезщетение в непълен размер, всички рискове, отговорности и
разходи по отстраняването на вредите да са за сметка на лизингополучателя, като
изречение второ и чл.6.11 уреждат
правоотношенията между страните при неотстраняване на вредите и при последващо
изплащане на застрахователно обезщетение.
Чл.6.13 предвижда
при тотална щета на лизинговото имущество, ако застрахователят откаже да
изплати обезщетение или изплати обезщетение в непълен размер, всички рискове,
отговорности и разходи да са за сметка на лизингополучателя, който е длъжен да
репарира причинените на лизинговото имущество вреди.
Не се спори по
делото и относно обстоятелството, че лизингодателят е изпълнил задължението си
по договора и е предал актива – предмет на
лизинговия договор на лизингополучателя. Последното се установява и от
представения приемо-предавателен протокол от 06.03.2014 год., приложен на л.122
от делото.
Не е предмет на спора и изпълнението на задължението на лизингополучателя
по заплащане на лизинговите вноски, включително и заплащането на сумата от 9 219.10
лева, съставляваща гаранционната
вноска по чл.3.7 от договора. Представени са
и доказателства, че част от нея в размер на 5 000 лв. е погасена
чрез прихващане съгласно споразумение от 04.03.2014 год., а разликата от 4 219.10
лв. е заплатена на 04.03.2014 год.
Прието за
безспорно установено между страните е и фактът на настъпило на 14.07.2014 год.
ПТП, с участието на лизинговия автомобил, за което са представени и
доказателства – протокол за ПТП от същата дата № 1407137 на ОД на МВР - Ямбол.
Видно от
представеното от ответника наказателно постановление №
14-0813-000569/17.08.2015 год., на водача на ППС-во джип
„Гранд Чероки”, с ДК № В 2521 НК – Апостол Стефанов
Минчев е наложено административно наказание – глоба и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, поради нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС под въздействието на алкохол с концентрация
над 0.5 до 1.2 на хиляда. Видно от мотивната част на НП, при проверката с
техническо средство алкотекст 7510+№ARBA 0177 е
отчетено 0,75 промила алкохол.
Издаденото на
водача на ППС-во джип „Гранд Чероки”
НП № 14-0813-000569/17.08.2015 год. обаче е отменено, като незаконосъобразно, с
влязло в сила решение № 273/04.12.2015 год. по НАХД № 981/2015 год. на Ямболски
районен съд.
От приобщеното ДП
№ 518/2014 год. на ЯРП се установява, че във връзка с процесното ПТП е
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител с оглед
престъпление по чл.343, ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл.
342, ал.1 НК. Същото е приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 02.06.2015 год. От материалите по ДП, както и от
мотивната част на постановлението за прекратяване, се установява, че причина за
настъпване на ПТП е поведението на водача на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, а не на водача на джип „Гранд Чероки”.
Видно е от представената на л.27-30 застрахователна полица № 14-0300/270/5000068,
че процесният актив е бил предмет на застраховка „Пълно Каско“
в ЗАД „Алианц България“ АД и в полза на лизингодателя
–ответник, със срок на действие 05.03.2014 – 04.03.2015 год., при определена
застрахователна премия, платима на четири вноски. Съобразно клаузите на същата
/в частност, чл.8 от приложените специални условия към застрахователна полица/,
в случай на ПТП застрахованият е длъжен да представи на застрахователя протокол
от органите на ПП-КАТ или следствието, удостоверяващ настъпване на
застрахователното събитие.
За станалото произшествие с лизинговия автомобил, застрахователят ЗАД „Алианц България“ е уведомен, като видно от представеното
писмо изх. № 310-02-157/12.01.2015 год. е заведена щета № 0300/14/270/500177. В
коментираното писмо е обективиран и отказ на застрахователя за изплати застрахователно
обезщетение, съгласно раздел IV т.7.3.1.2 от Общите условия на застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства. Последните са
представени по делото /л.128-133/, като цитираното в писмото основание визира
едно от предвидените специални изключения за неизплащане на обезщетение от
застрахователя – щети, причинени при управлението на застрахованото МПС от
водач, употребил алкохол или отказал проба за алкохол или възпрепятствал проба
за алкохол или употребил наркотици или друго упойващо вещество или напуснал
ПТП.
От представеното от застрахователя удостоверение изх. № 491/01.04.2015
год. е видно, че настъпилата вследствие на ПТП щета за лизинговия автомобил е
определена като тотална – разходите по възстановяването надвишават 70 % от
действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие.
Горното се
потвърждава и от заключението по проведената комплексна съдебно-автотехническа
и оценителна експертиза, което се кредитира от състава като обективно и
компетентно дадено. Сочи се от вещото лице, вследствие на ПТП и нанесените щети
е налице тотална загуба на застрахованото имущество.
Прието за
безспорно установено между страните е също така, а и е видно от представените с
исковата молба платежни документи, че за периода от август 2014 год. /месецът, следващ датата на настъпване на ПТП –
14.07.2014г./ до 02.06.2015 год. ищцовото дружество е платило още единадесет
лизингови вноски по договора, като техният общ размер възлиза на 20 282.02 лева
/11 бр. х 1 843.82 лв./.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
По предявения от “ПЪТКОНСУЛТ 2004” ООД срещу „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД иск за
осъждане на ответника да заплати сумата от 29 501.12 лева с правното си основание в чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл.89 ЗЗД:
Релевираните в
исковата и допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенцията си
ищецът извежда от наличието на облигационно отношение между страните с
характера на договор за оперативен лизинг, чието действие е прекратено по право
поради на обективна невъзможност за изпълнение на основното задължение на
лизингодателя да осигури ползването на лизинговата вещ – предмет на договора.
Страните не спорят
относно обстоятелството, че същите са били такива по договор оперативен лизинг
№ 6077/28.02.2014 год., както и за факта на настъпило на 14.07.2014 год. ПТП с
предоставеното за ползване по договора лизингово ППС - джип „Гранд Чероки”, с ДК №В 2521 НК. Същите не спорят и относно
обстоятелството, че нанесената на лизинговата вещ щета е квалифицирана като
тотална такава по смисъла на чл.193, ал.4 КЗ /отм./, респективно: че след
датата на ПТП е невъзможно да бъде ползвана от лизингополучателя по
предназначение.
В разпоредбата на чл.342, ал.1 ТЗ е
дадено легално определение на договора за оперативен лизинг и съгласно същата, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. От горната дефиниция следва, че лизингодателят има едно
основно задължение, включващо два елемента – да предаде обекта на ползване и да
предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на договорения
срок. От своя страна, лизингополучателят, съгласно постановката на чл.345, ал.1 ТЗ, има задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД, първото и
основно от които е да плаща наемната цена. Същата взема формата на лизингови
вноски, чиято стойност се формира от цената за ползването на вещта.
Тъй като правният интерес при договора
за оперативен лизинг, за разлика от финансовия, се изчерпва с правото на
ползване на вещта, препращащата норма на чл.344, ал.1 ТЗ сочи, че
лизингодателят има задълженията на наемодател. По силата на чл.347, ал.2 ТЗ за
съществуващото между страните облигационно правоотношение са приложими
правилата на договора за наем /с изключение на изброените изрично текстове/, между
които e и разпоредбата на чл.231, ал.3 ЗЗД. Последната предвижда при погиване на
вещта – изцяло или отчасти, да се прилага чл.89 ЗЗД.
В конкретиката на казуса, поради обективната
невъзможност на лизингодателя да изпълни задължението си да предостави на
лизингополучателя ползването на лизинговия обект договорът между страните
следва да се счита за развален по право, без вина от страните, на основание
чл.347, ал.2 ТЗ вр. чл.231, ал.3 ЗЗД и чл.89 ЗЗД. А когато договорът е прекратен, даденото в
изпълнение става дадено на отпаднало основание и получилият го дължи връщането
му. В противен случай, би се обогатил без основание с него /решение № 1384 от
29.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2007 г., IV г. о., ГК/.
Ответникът по
така предявения иск не оспорва заплащането на сумата от 20 282.02 лева,
представляваща сбор от платени лизингови вноски след разваляне по право на
договор за оперативен лизинг №6077/28.02.2014 год., за периода от август 2014 год.
/месеца следващ датата на настъпване на ПТП – 14.07.2014 год./ до 02.06.2015 год.,
нито навежда основание за нейното задържане. Не се навежда и основание за
задържане на сумата от 9 219.10 лева, съставляваща гаранционна вноска, платена
на основание чл.3.7 от договора за оперативен лизинг №6077/28.02.2014 г. Видно
от клаузите на договора така заплатената сума представлява гаранция за
изпълнение на задълженията на лизингополучателя по договора и е предвидена
възможността тя да послужи за погасяване на просрочени от него задължения, каквото
обаче не се твърди от лизингодателя.
Ето защо, поради
обратното действие на развалянето, сумата от 29 501.12 лева, съставляваща сбор
от платените след прекратяване на договора лизингови вноски и платената
гаранционна сума, подлежи на връщане. Главницата, с оглед направеното искане и
на основание чл.86 ЗЗД, следва да се присъди ведно със законната лихва върху
главницата в общ размер от датата на исковата молба /08.04.2016 год./ до
окончателно изплащане на сумата.
По предявения от „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД срещу “ПЪТКОНСУЛТ 2004” ООД НАСРЕЩЕН ИСК за осъждане на ответника да
заплати сумата от 57 613.88 лева
/след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК на предявения иск чрез неговото
намаляване в открито съдебно заседание на 17.01.2017 год./:
Видно от
сезиралата съда насрещна искова молба, претенцията на лизингодателя се основава
на т. 6.13 от ОУ към договор за оперативен лизинг №6077/28.02.2014г. Съгласно цитираната клауза, при тотална
щета на лизинговото имущество, ако застрахователят откаже да изплати
обезщетение или изплати обезщетение в непълен размер, всички рискове,
отговорности и разходи да са за сметка на лизингополучателя, който е длъжен да
репарира причинените на лизинговото имущество вреди. Касае се за договорено
между страните обезщетение, което в конкретния случай се твърди да съставлява
стойността на застрахователното обезщетение, което лизингодателят би получил
при настъпилото застрахователно събитие и което му е отказано от застрахователя
поради виновно поведение на лизингополучателя, намалено със стойността на
платените след прекратяване на договора лизингови вноски и стойността на
внесената гаранционна сума.
Както посочи
съдът по-горе, страните не спорят относно настъпилото застрахователно събитие,
а от представените доказателства се установява по положителен начин и
твърдението на лизингодателя за обективиран от страна на застрахователя на
лизинговата вещ отказ за изплащане на дължимото застрахователно поведение с
посочено основание – раздел IV т.7.3.1.2 от
Общите условия на застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства. Според последната щети, причинени при управлението на
застрахованото МПС от водач, употребил алкохол или отказал проба за алкохол или
възпрепятствал проба за алкохол или употребил наркотици или друго упойващо
вещество или напуснал ПТП съставляват изключен от покритието риск.
Естеството на правоотношенията между страните, при които
лизингополучателят не е правоимащо по договора за застраховка лице, но ползва застрахованата вещ и поради това
отговаря за причинените на собственика й вреди, изисква отговор на първо място
дали обективираният в писмо изх. № 310-02-157/12.01.2015
год. отказ на застрахователя ЗАД „Алианц България“ е
достатъчен, за да се приеме за наличен правопораждащия договорената обезщетителна отговорност по
т.6.13 от ОУ към договора за оперативен лизинг на лизингополучателя факт.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 ЗЗД, приложима
и при търговските сделки според препращата норма на чл. 288 ТЗ, всяка от
страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона, а съгласно чл. 302 ТЗ - и с
грижата на добрия търговец.
Законодателят
не е определил съдържанието на грижата на добрия стопанин, респективно - на
тази на добрия търговец, но макар и с абстрактно съдържание същата изхожда от
обективни фактори. В контекста на горното, настоящият състав намира, че мерило
за дължимата в конкретния случай грижа е могъл ли е и какво, ако е могъл, да
стори лизингодателят, че да избегне претъпяната от
него вреда, каквато безспорно е налице при загубата на лизинговия актив и
отказа на застрахователя да изплати обезщетение. Като съответна на това мерило
е и предвидената от законодателя санкция за неизпълнение на въведените общи
принципи, задължаващи страните да действат добросъвестно
- длъжникът да се освободи от отговорност за вредите, които кредиторът би могъл
да избегне като положи грижата на добър стопанин /чл.63,ал.2 ЗЗД/.
По делото се установяват предприети от страна на
лизингополучателя /правоимащо по договора за застраховка лице/ действия по завеждане
на щета на лизинговия автомобил, както и отказ от страна на застрахователя да
изплати дължимото за настъпилото събитие и съобразно договореностите на
страните обезщетение. Отказът от 12.01.2015 год. е мотивиран с обстоятелството,
че щетата е причинена след употребата на алкохол от страна на водача на
лизинговия автомобил, което е констатирано с протокол за ПТП №
14071378/14.07.2014 год. и АУАН № 705654 от същата дата. Установява се обаче също
така от представените доказателства, че издаденото на водача на лизинговия
автомобил НП №
14-0813-000569/17.08.2015 год. е отменено с влязло в сила решение №
273/04.12.2015 год. по НАХД № 981/2015 год. на Ямболски районен съд, което означава,
че послужилото като основание за отказ е неналично. При това положение, за
лизингодателя е била открита възможността да поднови претенцията си по щетата
или да претендира дължимото му застрахователно обезщетение по съдебен ред,
което той не е сторил. Налага се безспорния извод, че безкритичното възприемане
на становището на застрахователя за наличието на изключен риск не съставлява
добросъвестно поведение на лизингодателя и не отговаря на принципите на
справедливостта, на добросъвестността при изпълнение на задължения и
упражняването на права в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в цитираните
по-горе правни норми.
В
допълнение следва да се посочи, че КЗ /отм./, в разпоредбите на чл.189, ал.4,
чл.190, ал.2, чл.206, чл.207, ал.2 и чл.211, визира основанията,
при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение. Общото между тях е, че правото на отказ от
изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на
застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са
значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение
към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него.
Конкретните проявни форми на основанията за отказ са
предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които
следва да е установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията,
чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на
обезщетение.
Или,
както е обобщено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 86 от
18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК, за да бъде отказано плащане на застрахователно
обезщетение на основание чл.211, т.2 КЗ от страна на застрахователя, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с
оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в
застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е
следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса
на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие да съществува
пряка причинно-следствена връзка.
Изискването за причинна
връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно
събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е
настъпило конкретното неизпълнение на договорното задължение произтича доколкото
отказът за плащане на застрахователно обезщетение е предвиден само като правна
възможност, а не безусловно. Тази причинна връзка следва да е налице и в
случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от
договора и същата не може да бъде презумирана по договорен път. А в конкретния
случай, всички доказателства по делото, включително и резултатът от
образуваното досъдебно производство, сочат, че поведението на водача на лизинговото ППС не е
рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, респективно върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния
обем.
Изложеното иде да покаже
отново неоснователността на
обективирания писмен отказ по договора и липсата на основание осъщественото от
лизингодателя бездействие по упражняване на правата му по застрахователния договор
да бъде квалифицирано като дължимата грижа на добрия търговец. В случай, че
същият я бе положил не би претърпял и вреди от загубата на лизинговото
имущество, които да бъдат претендирани от лизингополучателя на посоченото
основание.
Съвкупно, настоящият
състав на ВОС намира от една страна, че така обективираният отказ на
застрахователя не е достатъчен, за да се приеме за наличен фактическия състав
на договорената обезщетителна отговорност, а от друга – намира, че е налице и
основание за освобождаване на лизингополучателя от отговорност по смисъла на
чл.83, ал.2 ЗЗД. И макар да не споделя доводите за нищожност на договорната
клауза поради противоречието й със закона, каквото не е налице с оглед
обезщетителния й характер, се формира извод за неоснователност на предявения
насрещен иск.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане «ПЪТКОНСУЛТ 2004» ООД, ответникът
„АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД следва
да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски,
съставляващи платена държавна такса, депозит вещо лице и адвокатско възнаграждение,
които възлизат на 4 280.04 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София 1510, район Подуяне, ул.“Резбарска“ № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на „ПЪТКОНСУЛТ 2004“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Хан Омуртаг“ №
11, ет.6, ап. 17 сумата от 29 501.12
лева, от която сумата от 20 282.02 лева, представляваща недължимо платени
лизингови вноски, поради разваляне по право на договор за оперативен лизинг № 6077/28.02.2014
год., за периода от август 2014 год. /месеца следващ датата на настъпване на
ПТП – 14.07.2014г./ до 02.06.2015 год. и
сумата от 9 219.10 лева, съставляваща гаранционна вноска, платена на основание
чл.3.7 от договора за оперативен лизинг №6077/28.02.2014 год., на основание
чл.55, ал.1 пред.3 вр. чл.89 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на исковата молба /08.04.2016 год./
до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1510, район Подуяне, ул.“Резбарска“ № 5 срещу „ПЪТКОНСУЛТ 2004“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Хан Омуртаг“ № 11, ет.6, ап.
17 иск за заплащане сумата от 57 613.88 лева, претендирана на основание т. 6.13 от ОУ към договор за
оперативен лизинг №6077/28.02.2014г. и
представляваща претърпяна вреда за дружеството във връзка с тотална щета на
лизинговата вещ - лек автомобил джип „Гранд Чероки”,
с ДК №В 2521 НК, като неоснователен.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София 1510, район Подуяне, ул.“Резбарска“ № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на „ПЪТКОНСУЛТ 2004“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Хан Омуртаг“ №
11, ет.6, ап. 17 сумата от 4 280.04
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: