Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 12.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 13.01.2020
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1432/2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на М.В.Х. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-000865 от 26.03.2019 год.
на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и:
- чл.179 ал.2, във
вр. с ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП му е наложена глоба в
размер на 200 лв. /двеста лева/;
- чл.175 с ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на
чл.123 ал.1, т.3, бук.Б от ЗДП му е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на жалбоподателя, в което се сочи, че се поддържа
жалбата и се излагат съображения за отмяна на НП.
Ответникът по
жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Изпраща писмено становище по съществото на спора заедно с
административнонаказателната преписка, като иска НП да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 11.01.2019 год., около 14.30 часа, в
гр.Пазарджик, на ул.”Мильо Войвода”, при № 5, при управление на т.а. „Мерцедес
1523” с рег. № СТ 3044 КК, собственост на „Рент Инвестмънт Груп” ЕООД-Казанлък,
при заобикаляне, ударил със задната дясна част
на т. а., паркиран л.а. „Мазда” с рег. № РА 7490 КМ, в резултата на
което настъпило ПТП с материални щети. Веднага след това напуснал мястото на
ПТП и не изчакал пристигането на органите на МВР.
Всичко това според
наказващия орган съставлявало нарушение съответно на чл.25 ал.1 от ЗДП и чл.123
ал.1, т.3, бук.Б от ЗДП. Тези нарушения били констатирани след от служител на сектор
„ПП” при ОД на МВР-Пазарджик – актосъставителят Л. П.. Той работел по
преписката образувана по жалба на собственика на ударения лек автомобил, като
на 08.02.2019г. установил, че лицето И.А.Ш. е била очевидец на мястото на ПТП и
снел писмени обяснения от нея. След това, на същата дата, актосъставителят
състави против жалбоподателя АУАН № 123095/08.02.2019г. Актът бил съставен в
отсъствие на нарушителя, без обаче преди това той да е бил канен за това. На
11.03.2019г. актът бил предявен и връчен на жалбоподателя.
Въз основа на акта
било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателя на 20.05.2019
год., а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата на 27.05.2019г.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол
за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло
от показанията св. И.Ш..
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна
по следните съображения:
Първо следва да се
каже, че АНП е било започнато с допускане на съществено процесуално нарушение
/СПН/, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП. Това е
така, защото вече бе посочено, че вменените административни нарушения са били
извършени на 11.01.2019г., Актът е съставен на 08.02.2019г. в отсъствие на
нарушителя, но без той да е бил канен да се яви пред проверяващите органи за
съставяне на акт за нарушение. Това личи недвусмислено от факта, че актът не е
бил предявен, респ. връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, а
около един месец след това – 11.03.2019 година. Не става категорично ясно, т. к.
в преписката няма приложени данни за това, но вероятно връчването на акта е
станало по делегация, т. е. от служител при съответната структура на МВР по
местоживеенето на жалбоподателя.
Това е драстично
процесуално нарушение, т.к. са били нарушени императивните правила на чл.40
ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Основният принцип визиран в ал.1 предвижда, че актът се
съставя в присъствието на нарушителя. Изключение от това правило се намира в
хипотезата на ал.2, където е предвидена възможност АУАН да се състави в
отсъствие на нарушителя само, когато не може да бъде намерен или след
надлежна покана не се яви за съставянето
на акта. Както се посочи по-горе, няма съмнение за съда, че АУАН е съставен на 08.02.2019г.
и то без нарушителят да канен за това действие на тази дата, т.к. в противен
случай по преписката би била налична нарочна покана за това, но такава липсва.
Обстоятелството,
че в крайна сметка АУАН е бил връчен на нарушителя и той се е запознал с неговото
съдържание не санира по никакъв начин допуснатото СПН. Както е известно административнонаказателния процес е строго
формален и неговото начало се поставя със съставянето на акта за установяване
на конкретното нарушение. От съществена важност е актът и НП да са съставени и
издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно.
АНО, след като констатира изтичането на сроковете, следва със своя акт да
прекрати административнонаказателното производство. Актосъставителят, след като
извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното
административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта,
щом той е известен. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на
органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно, за да
му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на
такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето
на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Да
се допусне безрезервно отклонение от тези императивни правила ще означава да се
създадат предпоставки за административен произвол, т.к. ще бъде възможно
актосъставителят, който е установил нарушението и нарушителя да съставя АУАН в
отсъствие, с единствената цел да се вмести в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН /три
месеца от откриване на нарушителя и една или две години - само за някои
нарушения, от извършване на нарушението/, едва след което да предприема
действия за предявяване на акта.
Съставянето на
акта в отсъствие на нарушителя, когато не са били налице основания за това,
засяга драстично и правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, защото го лишава от възможността да
научи въз основа на какви доказателства е установено, че именно той виновно е
извършил административното нарушение. Видно е, че в конкретния казус като
свидетел по акта е била вписана разпитаната и по настоящото дело като свидетел
– И.Ш.. Тя е била очевидец на вменените нарушения, но като не е присъствал по
време на съставянето на акта, когато е присъствала Ш., жалбоподателят е бил
лишен от възможността да се убеди дали наистина тя е била очевидец и какво
точно е възприела, респ. след това да изгради защитата си и в посока например,
че административното обвинение не е доказано, т.к. свидетелят не е очевидец или
пък с неговите възприятия не се установяват приетите в акта факти.
Извън казаното до
тук и дори изтъкнатото СПН да не бе допуснато, то НП се явява незаконосъобразно
и на друго основание.
Относно нарушението
по пункт І от НП следва да се каже, че при квалифициране на нарушението по
пункт І в АУАН и НП не е допуснато нарушение на материалния закон. Описаното
като нарушение в обстоятелствената част на НП съответства действителната
фактическа обстановка. Видно е, че по
пункт І от НП жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на основание
чл.179 ал.1 във вр. с чл.1, т.5 от ЗДП и във вр. с чл.25 ал.1 от ЗДП. Вярно е,
че при изписването на цифровата квалификация на деянието АНО не е посочил
коректно кое предложение на чл.179 ал.1, т.5 от ЗДП е било нарушено, т.е. в
резултата на неспазването на кои правила посочени в тази точка е предизвикано
ПТП. От описаното в обстоятелствената част на постановлението обаче, т. е. от
текстовата правна квалификация става ясно, че е вменено неспазване на правилото
за заобикаляне. Това е така, защото недвусмислено е казано, че жалбоподателят с
автомобила се движел и при заобикаляне ударил със задната част на управлявания
от него автомобил, друг автомобил, като настъпило ПТП с материални щети.
От показанията на
св. Ш. стана категорично ясно, че преди произшествието жалбоподателят е завивал
надясно и ударил паркиран лек автомобил. При тези данни поведението на жалбоподателя
е било подведено
под хипотезиса на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДП, която правна норма гласи: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи ППС, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението …”.
Няма съмнение, че в
конкретният казус удареният лек автомобил е бил паркиран, т.е. не е бил в
движение, но това значи, че е бил неподвижен участник в движението, доколкото в
чл.91 ал.1 от ППЗДП е казано, че: „Заобикалянето е минаване покрай
препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в
движението”.
Не може да бъде
споделено възражението във въззивната жалба, че не било доказано, че на
посочените в НП дата, час и място именно жалбоподателят е бил водач на товарния
автомобил, с който е предизвикано ПТП. По делото са налични декларации по
чл.188 от ЗДП от собственика на т.а. и от жалбоподателят Х., в които е
декларирано, че именно последният е управлявал автомобила.
С оглед на казаното
до тук НП по пункт І би следвало да бъде потвърдено ако обаче не беше допуснато
гореизтъкнатото СПН, което драстично е опорочило производството и е основание
за цялостна отмяна на НП.
Относно нарушението
по пункт ІІ от НП.
Установи
се безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място,
жалбоподателят, при управление на процесния товарен автомобил е предизвикал ПТП
с паркирания лек автомобил по описания вече начин. Установи се категорично и
това, че след предизвиканото ПТП той не е спрял на място, а е продължил
движението си и е напуснал местопроизшествието. Горните два факта не са спорни
по делото.
Тук веднага следва
да се каже, че при квалифициране на нарушението по пункт ІІ в АУАН и НП е
допуснато нарушение на материалния закон, което е достатъчно да се отмени
постановлението в тази му част. Това е така, защото поведението на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл.175 ал.1, т.5, във вр. с
чл.123 ал.1, т.3, бук.Б от ЗДП , но очевидно АНО не е държал задълбочено сметка
кое точно задължение Х.
не е изпълнил като участник в ПТП. Чл.123 ал.1 от ЗДП визира няколко
задължения за тези лица според различните хипотези на последици от ПТП. В случаите
на произшествие водачът, който е участник в него, има едно основно и водещо
задължение, разписано в нормата на чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, а именно: „без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието”. Едва след като
изпълни това свое генерално задължение за водачът възникват и задълженията по
чл.123 ал.1, т.2 или т.3 от ЗДП в зависимост от това дали при произшествието са
пострадали хора или има само причинени имуществени вреди.
В конкретния
казус е била налице втората хипотеза, т. е. при ПТП са били причинени само
имуществени вреди, при което за Х. е възникнало на първо място задължението по чл. 123, ал.1, т.3. бук. „А” от ЗДП и то е
да окаже съдействие за установяване на обстоятелствата около произшествието,
които несъмнено включват и евентуалните настъпили щети, респ. виновния за
причиняването им водач. Именно изпълнението на генералното задължение от страна
на водача по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП – да спре на мястото на ПТП, предпоставя и
последващото поведение на участниците според това, дали между тях има или не
съгласие за щетите. В този ред на мисли, само ако участниците в ПТП на първо
място спрат на местопроизшествието, а след това окажат съдействие за
установяването на вредите от ПТП, то едва накрая може да се поставя въпросът за
това има ли или не съгласие между тях за наличието и вида им, както и за това
кой е виновен.
Казано
с други думи, само при изпълнение на основното задължение по чл.123 ал.1, т.1
от ЗДП, а след това и на задължението по чл.123 ал.1, т.3, бук.”а” от ЗДП /в
хипотезата на причинени само материални щети/, участниците могат да изпълнят или нарушат и
следващите такива, визирани в букви "б" и съответно "в" на чл.123
ал.1, т.3 от ЗДП.
При
положение, че актосъставителя и АНО са установили категорично, че в конкретния
казус Х. въобще не спрял на местопроизшествието, респ. не е имало дискусия с
други участници в ПТП, за да е налице или да не е налице съгласие за
обстоятелствата по инцидента, то за тях
е било несъмнено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП, а не тази на чл.123
ал.1, т.3, буква „б”, при което е следвало да бъде ангажирана отговорността му
за нарушение на първата цитирана правна норма.
Административнонаказващият
орган обаче е приел за нарушена разпоредбата на бук. „б” на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДП, без
да отчете, че при конкретните обстоятелства тя не е относима към фактическата
обстановка, доколкото предпоставя между участниците в ПТП да имало съгласие за
щетите от него. В хипотезата, в която единият от тях изобщо не е спрял на
местопроизшествието, е обективно невъзможно той да извърши нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „б” от ЗДП, тъй като
би липсвал елемент от фактическия състав на нарушението какъвто е наличиео на
съгласие между участниците.
Ето защо е
допуснато нарушение на материалния закон, което е основание, налагащо отмяната
на наказателното постановление в обжалваната част, т.к. ако то бъде потвърдено
ще се стигне до там, че жалбоподателят ще бъде санкциониран за нещо, което
обективно не е извършил.
Извън
нарушението на материалния закон по пункт ІІ от НП е допуснато и СПН, т.к. вече
стана ясно, че Х. не е спрял след ПТП, а напуснал произшествието. В същото
време в НП е казано, че при наличие на съгласие относно обстоятелствата за ПТП
не уведомява службите за контрол. Жалбоподателят, а и съдът са поставени в
условията да гадаят между кого, къде и как е било постигнато „съгласие относно
обстоятелствата за ПТП”, което за пореден път накърнява правото на защита на
санкционираното лице.
На последно място,
но не по значение, НП по пункт ІІ е незаконосъобразно и защото вмененото
административно нарушение не е доказано от субективна страна. Факт е, че
жалбоподателят с подадената въззивна жалба отричат категорично по време на
движението на инкриминираната дата да е усетил контакт между управляваното от
него МПС и друго такова, респ. да е осъзнал, че е предизвикал ПТП.
Това обаче може да
бъде обяснено с обстоятелството, че товарният автомобил управляван от Х. е
доста по-дълъг от зажуления лек автомобил в моментът на заобикалянето.
Контактът е станал непосредствено в края на маневрата заобикаляне, най-вероятно
със задната дясна част на товарния автомобил. Като се доби и това, че контактът
между двете МПС не е бил особено съществен, доколкото се е получило само
зажулване между тях, шумът от зажулването не е бил силен /св.Ш. го оприличи
като на минаване през касетка/, водачът Х. е бил в каросерията си, където шумът
от мотора на камиона е най-силен, то
може да се направи извод, че е напълно мислимо водачът да е усетил и разбрал за
инцидента, поради което е продължил движението си. Няма никаква логика иначе в
поведението на жалбоподателя, т.е няма логика ако той наистина е усетил, че е
зажулили паркирания лек автомобил да не спре на място, а да прави опит да
избяга от произшествието, т.к. се е намирал на оживено място /в складова база/,
има много хора, които биха видели и записали номера на автомобила му. Отделно
от това той е карал с много ниска скорост, когато се е отдалечавал от мястото
на ПТП, както поясни св.Ш., което сочи, че не е правел опит да „избяга” бързо,
т.к. в такава ситуация обикновено се увеличава скоростта. Отделно от това
товарният автомобил е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност”,
която неминуемо ще покрие причинените щети на собственикът на лекия автомобил.
По изложените до
тук причини не може да се приеме за безспорно доказано, че Х. виновно е нарушил
правилата за движение по ЗДП и по-специално задълженията си като участник в
ПТП, т.е. че е имал ясното съзнание че е причинил ПТП и умишлено го е напуснал.
Всичко това е достатъчно да се отмени НП
и по пункт ІІ.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-000865
от 26.03.2019 год. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик,
с което на М.В.Х. ***, ЕГН **********, на основание:
- чл.179 ал.2, във
вр. с ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 200 лв. /двеста лева/;
- чл.175 с ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на
чл.123 ал.1, т.3, бук.Б от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Решението може да
се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: