№ 667
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20221001000541 по описа за 2022 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД,ЕИК ********* против решение №260020/31.03.22г. по
т.д.0139/19г. на ОС-София,в частта му ,с която на основание чл.405, ал.1 от
КЗ дружеството е осъдено да заплати на „Инг Банк Н.Б.“ Клон София,ЕИК
********* , представлявана от В. Б. Ч. сумата от 30138,75 лева и на
основание чл.409 от КЗ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 9260,00
лева - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 28.05.2016 година – денят, следващ изтичането на
срока на мотивирания отказ от застрахователя (27.05.2016 година) до
07.06.2019 година,както и направените по делото разноски,като в останалата
част до пълния предявен размер исковете са отхвърлени.Подържа се,че
решението в обжалваната му част е незаконосъобразно. Съгласно
задължителната съдебна практика нормите от сега действащия КЗ, в сила от
01.01.2016 г., са неприложими по отношение на претенциите за
застрахователни обезщетения, основани на застрахователни договори,
сключени преди влизане в сила на новия КЗ, /какъвто е процесният
1
застрахователен договор, сключен на 21/10/2015 г./тьй като не притежават
обратно действие.Неправилно първоинетанционният съд не приел
възражението на застрахователя за наличие на изключен застрахователен
риск-в случая е налице основание за освобождаване от отговорност
застрахователя, поради наличие на изключен риск, по смисъла на Общите
условия по застраховка „КАСКО“, изм. и дои. на 20/07/2015 г., в сила от
31/08/2015 г.Дружеството-жалбоподател направило своевременно възражение
за наличие на изключен риск, по смисъла нат. 8. 10. „Общи изключения” от
Общите условия на застраховката, неразделна част от застрахователния
договор. Общите условия обвързват застрахования и видно от приложения
към исковата молба Приемо-предавателен протокол, същите са предадени на
застрахования и той се е запознал с тяхното съдържание и ги
приема.Съгласно т. 8.10. от Общите условия по застраховката,
застрахователят не покрива щети, когато са в резултат на:„ Управление на
МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона норми или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или водачът е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. “От представените пред
застрахователя документи във вр. с образуваната преписка по щета №
44012131607516 и извършените в хода справки и проверки е установено, че
след настъпване самокатастрофата, водачът на застрахования автомобил - В.
И. М. е отказал да му бъде извършена проверка /проба/ с техническо средство
за установяване на употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско
изследване № 438681. като лицето не е дало кръв и за медицинското
изследване, съгласно указанията, с което е възпрепятствало извършването на
проверката.Горното е основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение, съгласно договореното и Общите условия на
застраховката.Съдът в решението си превратно тълкувал текстовете от
Общите условия на застраховката, отнасящи се до случаите на „изключен
риск“, като е приравнил същите на случаите на неизпълнение на договорно
задължение, което също е основание за отказ, но при наличие на причинна
връзка между неизпълнението и настъпилото събитие.В Кодекса за
застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят може да
откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило
застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
2
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни
с оглед на интереса на застрахователя. Общата разпоредба за отказ да се
извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа
в чл. 211 КЗ (отм.): при умишлено увреждане, при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед на
интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или
застрахователния договор. Разпоредбата се прилага за сключени договори за
застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит риск.Налага се
извода, че основанието по чл. 211 КЗ (отм.) за отказ на застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение е съотносимо само към
настъпили застрахователни събития, които представляват покрит по смисъла
на застраховката риск, поради което преди да се разгледа възможността
застрахователят да откаже изплащането на застрахователното събитие следва
да се разгледа направеното от застрахователя възражение за наличие на
изключен риск. В този случай чл. 211 от КЗ (отм.) не следва да намира
приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития,
които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно
покритие по волята на страните.Застрахователният риск е съществен елемент
от застрахователното правоотношение. С оглед свободата на договаряне - чл 9
ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред
обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като
общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования,
законът поставя изисквания към съдържанието на общите условия. Те трябва
да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове;
условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от
неплащането или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на
застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото
доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното
правоотношение. При несъгласие на застрахования с Общите условия на
съответния застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове,
застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи
3
застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на
отделни клаузи от общите условия, трябва да бъде изрично заявено от
кандидата за застраховане, в противен случай той е обвързан от тях, по силата
на чл. 186, ал.1, изр. първо КЗ, ако с подписа си е удостоверил, че ги
приема.От горното следва, че когато в Общите условия страните са посочили
ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от
покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на
уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение.Настъпването на застрахователно
събитие и причиняване на щети, в случаите, в които застрахованият е отказал
да се подложи на проверка за алкохол, наркотично вещество или негово
аналог не поражда задължение за застрахователното дружество да репарира
причинените на собственика вреди, след като в Общите условия е
предвидено, че това представлява риск, който е изключен от
застрахователното покритие.Подържа се,че приложеното решение № 56 от
03/01/2019 г., на PC Сливница VI състав, постановено по н.а.х.д. № 25/ 2017
г., няма обвързваща сила и не се ползва със задължителната сила на влязла в
сила присъда (чл. 300 от ГПК).Наказателното постановление срещу водача на
застрахованото МПС е отменено не по същество, а на формални основания,
поради допуснати процесуални нарушения в процедурата по налагане на
административното наказание. Съгласно административнонаказващият съд
обстоятелствата около нарушението не са конкретизирани и описани - не
били отразени вида, модела и номера на техническото средство, с което на
водача му е било предложено да му бъде извършена проверка, какго и не било
конкретизирано за кое деяние водачът се санкционира - за това, че е отказал
да се подложи на проверка или за това, че не се явил да даде кръвна проба.
Отмяната на Наказателното постановление е поради допуснати съществени
нарушения, с които според наказващият съд е нарушено правото на защита на
водача и той не можел да разбере за кое нарушение е наказан. С отмяната на
Наказателното постановление не се променя обстоятелството, че водачът на
МПС В. И. М. е отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и не
е изпълнил указанията за даване на кръвна проба с цел проверка наличието на
алкохол.
Подържа се,че съдът назаконосъобразно присъдил законната
лихва.Въпреки, че е определил дължимото застрахователно обезщетение при
4
условията на тотална щета, първоинстанционният съд не е взел предвид и не е
отчел изискването на чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.), при плащане на
застрахователно обезщетение, определено като тотална щета, застрахованият
следва да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС.
Съгласно чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.), преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от потребителя на
застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство. Идентичен текст е предвиден и в приложимите
Общи условия на застраховката, т, 14.3.1.1 - „ Обезщетението при тотална
щета се изплаща след представяне от страна на застрахования на документ,
доказващ прекратяването на регистрацията на МПС. По делото доказателства
за прекратяване регистрацията на процесното МПС не са представени, в тази
връзка и предвид обстоятелството, че съгласно приетото по делото
заключение на CATE в случая е налице „тотална щета", то лихва за забава не
се дължи, тъй като не е възникнало акцесорното вземане за обезщетение за
забава върху главницата.Поради това се иска да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено
друго, с което бъде отхвърлена исковата претенция.При условията на
евентуалност се иска, в случай, че съдът приеме,че искът срещу
жалбоподателя е основателен, да бъде отменено частично
първоннстаннионното решение в частта на присъдената сума за законна лихва
за забава върху главница и иска за законна лихва върху главницата бъде
отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.
От страна на ответника не е постъпил отговор на виззивната жалба.
Процесуалният му представител в съдебно заседание оспорва подадената
жалба.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
5
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
„Инг Банк Н.Б.“ Клон София,ЕИК ********* против дружеството-
жалбоподател.Подържа се,че на 25.10. 2015 година с ответното дружество
сключили договор – автомобилна застраховка „Каско +“ № 440115215006415
за лек автомобил, собственост на дружеството - „Фолксваген“, модел „Пасат“,
с рег. № ********, номер рама WVWZZZ3CZFEE025388, със срок на
действие 25.10.2015 г. – 24.10.2016 година. На 24.03.2016 година със
застрахования автомобил настъпило ПТП, вследствие на което му били
нанесени щети, за което ответникът бил уведомен и завел щета под №
44012131607516. След извършен оглед и изготвена автотехническа
експертиза от вещо лице на ответника, се стигнало до заключение, че се касае
за „тотална щета“ и към датата на събитието стойността на застрахования
автомобил била в размер на 40 185 лева.Ответното дружество отказало да
изплати щетата с мотив, че водачът на застрахованото МПС по време на ПТП-
то бил с употреба на алкохол, за което му бил съставен АУАН. Последният
бил отменен изцяло с влязло в сила решение № 56 от 03.01.2018 г. на Районен
съд – гр. Сливница, поради което за ищеца възниквал правният интерес от
предявяване на настоящия иск срещу ответното застрахователно дружество за
изплащане на дължимото му се обезщетение по образуваната
щета.Стойността на уврежданията по автомобила била изчислена от вещо
лице в размер на 46 819,02 лева,като впоследствие автомобила бил
отремонтиран и бил в движение като през 2017 г. автомобилът е
продаден.Иска се да бъде постановено решение, с което ответното
дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сума в общ размер на 52185,00
лева, от която: 40185,00 лева – главница по изплатено обезщетение по щета №
44012131607516 и 12000,00 лева – законна лихва за забава за периода от 24.
03. 2016 г. до 07. 06. 2019 г.
От страна на ответника по делото постъпил отговор,с който се оспорват
предявените искове.Прави се възражение за изтекла давност от датата на
ПТП – 24.03.2016 г., който бил началният момент на изискуемостта,като до
предявяването на иска срещу застрахователя били изминали повече от 3
години, който срок бил приложим по отношение застрахователни претенции
по застраховка „Каско+“.Подържа се,че в случая било налице основание за
освобождаване от отговорност, поради наличие на изключен риск, по смисъла
на Общите условия по цитираната застраховка, тъй като се касаело за
6
самокатастрофа и след като водачът отказал да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол.Подържа се, че размера на предявения иск бил
завишен, тъй като не отговарял на действителната стойност на вредата към
деня на събитието. При условията на евентуалност твърди, че била налице
тотална щета – увреждане на МПС-то, при което стойността на разходите за
неговото ремонтиране надвишават 70 % от действителната му стойност,
поради което възстановяването му би било икономически нецелесъобразно.
При наличие на тотална щета следвало да бъде приспадната стойността на
останалите в автомобила годни части, като общата им стойност се определяла
като процент, който следвало да се приспадне от дължимото от
застрахователя обезщетение.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа
страна,че по делото не се спори между страните за съществуването на
валидна автомобилна застраховка „Каско +“ № 440115215006415 за лек
автомобил, собственост на ищцовото дружество - „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № ********, номер рама WVWZZZ3CZFEE025388, със срок на
действие 25.10.2015 г. – 24.10.2016 година, както и че на 24.03.2016 година
със застрахования автомобил настъпило ПТП, вследствие на което му били
нанесени щети, за което ответникът бил уведомен и завел щета под №
44012131607516. От представената застрахователна претенция от 31.03.2016
година по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца до ответника ,се установява,че ищецът
е отправил искане за заплащане на обезщетение за причинените му при
застрахователното събитие имуществени вреди,по което била образувана
ликвидационна преписка по уведомление за щета №
44012131607516/31.03.2016 година по полица № 44011525006415 Каско +. С
писмо изх. № 1177 от 27.05.2016 година – преди изтичане на срока по чл.108,
ал.2 от КЗ, ответникът е постановил мотивиран отказ за плащане на
застрахователно обезщетение, позовавайки се на чл.8.10. от Общите условия
– управление на МПС след употреба на алкохол над законодопустимите
норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или
след виновен отказ на водача да се подложи на изследване за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог.От приложеното по делото НАХД №
25/2017 година, по описа на Районен съд – гр.Сливница и на преписката по
издаване на АУАН 349165 и АУАН № 349167 на Областна дирекция на МВР
– София съдът установил ,че издаденото НП № 16-1204-000785 от 25.04.2016
7
година, с което на осн.чл.174, ал.3 от ЗДвП (отказ за тестване с техническо
средство за алкохол) на водача В. М. било наложено административно
наказание глоба 2000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от
2 години,било отменено като незаконосъобразно.По делото била назначена
съдебна автотехническа и оценителна експертиза,от заключението,на която се
установява че към датата на застрахователното събитие – ПТП, осъществено
на 24.03.2016 година, размерът на щетите, нанесени на лекия автомобил
възлизат на 46819,02 лева.Съгласно заключението средната пазарна стойност
на лекия автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие –
24.03.2016 г., изчислена по средни пазарни цени възлиза на 32346,00
лв.Вещото лице е посочило кои възли на автомобила са били увредени и е
прието,че разходите за възстановяване на щетите надвишават действителната
стойност на автомобила, поради което в случая е налице тотална щета.
Предвид на това,че застраховката е сключена на 25.10.2015 година, а
застрахователното събитие е настъпило на 24.03.2016 година, от датата на
сключване на застраховката до датата на събитието са изминали пет
месеца,което при месечно овехтяване от 1%, действителната стойност на
автомобила към датата на събитието възлиза на сумата от 42300,00 лева - 5%
= 40185,00 лева, като съгласно указанията в т. 14.3.1. от Общите условия,
размерът на застрахователното обезщетение, при запазени части около 25%
ще бъде: 40185,00 лева – (40185 х 0,25)= 30138,75 лева.
За да уважи предявения иск в посочения размер съдът е приел от правна
страна,че съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Застрахованият следва да
заяви претенцията си при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, като
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се
произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне
на всички доказателства се прилага срокът по чл.108, ал.2 от КЗ – не по-късно
от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.Съгласно
разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по
8
чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни
за банкова сметка.
Във връзка с възражението на ответника-настоящ жалбоподател за
преклудиране на правото на иск,поради изтекла давност съдът е приел,че
същото е неоснователно.Нормата на чл.378 ал.1 от КЗ предвижда, че правата
и задълженията по застрахователния договор във връзка със
застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано
от датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая
застрахователното събитие е настъпило на 24.03.2016 година, поради което
тригодишният давностен срок изтича на 24.03.2019 година. Видно от
обратната разписка и от постъпилата по делото служебно изискана от съда
писмена информация, издадена от куриерската фирма „Сова Куриер“ ООД,
пратката, съдържаща исковата молба, е била предадена на служител на
фирмата на 21.03.2019 година, а исковата молба е пристигнала в съда на
07.06.2019 година, поради което съдът е приел, че искът е предявен три дни
преди да изтече последния ден от давностния срок.
Съдът е приел,че спорният въпрос по делото е дали е бил налице покрит
от застраховката риск, съответно налице ли е основание за застрахователя да
откаже плащане на застрахователно обезщетение.Във връзка с мотивите за
отказ от изплащане на обезщетението съдът е приел,че наличието на
уговорени в представените Общи условия по застраховка "Каско+" основания
за освобождаване на ответника от отговорност, следва да бъда преценявани
през основанията и критериите на чл. 408, ал. 1 от КЗ.Разпоредбата на чл. 408
от КЗ регламентира хипотезите, при които застрахователят може да откаже да
изплати обезщетението, а именно: 1/. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2/ при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3/. при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4/. в други случаи, предвидени в закон.Съдът е
приел,че съгласно практика на ВКС, по приложение на идентичната
разпоредба на чл. 211, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), обективирана в решение № 86
9
от 18.07.2014 г., по т. д. № 2230/2013 г. и др., постановено по реда на чл. 290
ГПК, както и в по новата практика, формирана по прилагането на актуалния
чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ – Решение № 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020
г., Т. К., І т.о. на ВКС, за да бъде отказано плащане на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя, последният следва да установи,
съгласно носената от него доказателствена тежест, наличието на следните
предпоставки: 1) неизпълнение на задължение, което е предвидено в
договора; 2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед
интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в
застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да е
следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението
на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да
съществува пряка причинно-следствена връзка.
Посочената задължителна практика е приложима и за случаите, в които
застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради
потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното
събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да
препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия, като
основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително
под формата на изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи
фактическия състав на чл.408, ал. 1, т. 3 от КЗ, респ. чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в
тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка
между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им
(Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № ЗЗ94/2015 г., II т. о., ТК).В
настоящия случай ответникът се позовавал на основанието употреба на
алкохол над законодопустимите норми или под въздействието на наркотично
вещество или негов аналог, или след виновен отказ на водача да се подложи
на изследване за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.Предвид
решението по административното дело на Районен съд - Сливница съдът е
приел за неоснователни възраженията на ответника, че водачът на процесния
лек автомобил е причинил ПТП след употреба на алкохол и че отказът да
10
даде проба се приравнявал на употреба, водеща до нарушаване на
застрахователния договор с ответника - застраховател, тъй като с влязлото в
сила съдебно решение на РС-Сливница, отменящо изцяло НП се установява,
че водачът на процесния лек автомобил не е употребявал алкохол и не е
отказвал нелегитимно или виновно да бъде изпробван за употреба на
такъв.Според съда в случая не е налице установена причинна връзка между
поведението на застрахованото лице, с което се обосновава наличието на
изключен риск и настъпване на застрахователното събитие.
Съдът е приел,че съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За
да е основателен, искът за присъждане на застрахователно обезщетение,
застрахованият е длъжен да докаже наличието на сключен застрахователен
договор, настъпването на застрахователното събитие и че е изправна страна
по договора. По отношение на застрахователното обезщетение, което се
дължи с оглед разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, то трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за
застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата
вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и
стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото
качество като повредената. Съдебната практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК последователно приема, че обезщетението се изчислява по
средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със
същото качество и вид. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се
определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна
стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу
която вместо него може да се купи друго със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.
400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
11
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 от КЗ.Съдът е
приел,че в случая, с оглед на заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза размерът на дължимото
застрахователно обезщетение за процесния лек автомобил възлиза на сумата
от 30138,75 лева,поради което е присъдил посочената сума.Върху този
размер съдът на осн. чл.496, ал.2, т.2, б.“а“, вр.чл.108, ал.4 от КЗ е присъдил
и сумата от 9260,00 лева - законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 28.05.2016 година – денят, следващ
изтичането на срока на мотивирания отказ от застрахователя (27.05.2016
година) до 07.06.2019 година.
Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
Съгласно чл.408,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие.Спорът по делото е относно законосъобразността на отказа на
жалбоподателя да заплати застрахователното обезщетение във връзка с
прилагането на т.8.10 от Общите условия по застраховка „Каско+“,съгласно
който застрахователят непокрива щети кагато са в резултат на управление на
МПС след употребата на алкохол над допустимите от закона норми или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог,или водачът е
отказал да се подложи,или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол,наркотично вещество или негов аналог.
За да бъде основателен отказа следва да се установи, че
неизпълнението на уговореното в договора правно задължение трябва да е
съществено съобразно интереса на застрахователя, като то да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие (" и е
довело до възникване на застрахователното събитие" изрично в този смисъл
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ), т. е. в случай, че бе изпълнено
12
породеното договорно задължение, не би настъпил вредоносният резултат,
респ. той би бил предотвратен или ограничен.В този смисъл е и константната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение №
144/21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2019 г., II т. о., ТК, в което се
приема, че "за да е основателен отказът на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие,
не е достатъчно застрахованият да не е изпълнил свое задължение по
застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и
е значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е
необходимо настъпването на застрахователното събитие и/или обема на
произлезлите от него вреди да са последица от неизпълнението на това
задължение, т. е. да съществува причинно-следствена връзка между
неизпълнението и застрахователното събитие. За да се аргументира право на
отказ, не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от
застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в
застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а
следва да се докаже от застрахователя, че съществува причинна връзка между
договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие,
респ. че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или
че е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при
които е настъпило събитието.Съгласно Решение № 140/1.08.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2278/2017 г., I т. о., ТК - "За да се аргументира отказ не е достатъчно
да се констатира простото неизпълнение от страна на застрахования на
горепосоченото договорно задължение, а следва да се установи и причинна
връзка между него и конкретното застрахователно събитие, както и че същото
това нарушение е увеличило риска от настъпване на имущественото
увреждане".Следователно, дори и да бе установено, че водачът на увредения
лек автомобил виновно се е отклонил от задължението си да се подложи на
алкохолна проба чрез техническо средство непосредствено след настъпване
на процесното ПТП, респ. да даде кръв за извършване на химическо
изследване след предоставянето на талон за кръвна проба - в лечебното
заведение, ответното застрахователно дружество нито твърди, нито се
установява в процеса на доказване и пред настоящата съдебна инстанция, че
ищецът видимо е бил в състояние на алкохолно опиянение и вследствие
именно на това опиянение той е изгубил контрола върху автомобила,при
13
което е причинено ПТП.В отговорът на исковата молба и в жалбата от страна
на жалбоподателя не се и подържа ответнока по жалбата да е бил под
въздействието на алкохол,което да е довело до настъпване на
произшествието.При така приетите за установени правнорелевантни факти и
изложените правни доводи настоящата съдебна инстанция достига до правния
извод, че всички юридически факти за пораждане на предявеното спорно
материално право са възникнали в обективната действителност, като остана
недоказано възникването на материалните предпоставки, обуславящи
правната възможност на застрахователя обосновано да откаже заплащане на
дължимото застрахователно събитие – на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. По
прилагането на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) ,който е с аналогично съдържание на
чл.408,ал.1 от действащия КЗ последователно различни състави на ВКС, ТК
са приели в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 105/11.07.2017
г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д.
№ 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 г. по т. д. №
350/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012
г. на ВКС, I т. о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на
ВКС, I т. о. и др., че, за да бъде отказано от застрахователя плащане на
застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на
задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението
да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в
закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да
обуслови като закономерна своя последица настъпването на
застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване
обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им може да
обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение.В
трайноустановената съдебна практика се приема, че приложението на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ /преди чл. 211, т. 2 КЗ отм. / е обусловено от установяването
на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
14
визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от това събитие. Понятието
"значително" включва такова по вид и характер задължение, което въздейства
пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или
възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си- в този см.
решение № 32/11.08.14 г. по т. д № 1262/13 г. на ВКС, ІІт. о.
Подържа се в жалбата,че съгласно задължителната съдебна практика
нормите от сега действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., са неприложими по
отношение на претенциите за застрахователни обезщетения, основани на
застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ,
/какъвто е процесният застрахователен договор, сключен на 21/10/2015 г./тьй
като не притежават обратно действие.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.След
като в преходните и заключителни разпоредби на КЗ, приет с ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.,няма разпоредба която да указва
действието му спрямо заварените застрахователни правоотношение,този
нормативен акт се отнася и за същите.При положение,че липсва изрична
уредба по отношение на заварените случаи,липсва нормативно основание по
отношение на същите да се прилага закон,който понастоящем е отменен.
Подържа се,че неправилно първоинстанционният съд не приел
възражението на застрахователя за наличие на изключен застрахователен
риск-в случая е налице основание за освобождаване от отговорност
застрахователя, поради наличие на изключен риск, по смисъла на Общите
условия по застраховка „КАСКО“, изм. и дои. на 20/07/2015 г., в сила от
31/08/2015 г.Дружеството-жалбоподател направило своевременно възражение
за наличие на изключен риск, по смисъла нат. 8. 10. „Общи изключения” от
Общите условия на застраховката, неразделна част от застрахователния
договор. Общите условия обвързват застрахования и видно от приложения
към исковата молба Приемо-предавателен протокол, същите са предадени на
застрахования и той се е запознал с тяхното съдържание и ги
приема.Съгласно т. 8.10. от Общите условия по застраховката,
застрахователят не покрива щети, когато са в резултат на:„ Управление на
15
МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона норми или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или водачът е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. “От представените пред
застрахователя документи във вр. с образуваната преписка по щета №
44012131607516 и извършените в хода справки и проверки е установено, че
след настъпване самокатастрофата, водачът на застрахования автомобил - В.
И. М. е отказал да му бъде извършена проверка /проба/ с техническо средство
за установяване на употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско
изследване № 438681. като лицето не е дало кръв и за медицинското
изследване, съгласно указанията, с което е възпрепятствало извършването на
проверката.Горното е основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение, съгласно договореното и Общите условия на
застраховката.Съдът в решението си превратно тълкувал текстовете от
Общите условия на застраховката, отнасящи се до случаите на „изключен
риск“, като е приравнил същите на случаите на неизпълнение на договорно
задължение, което също е основание за отказ, но при наличие на причинна
връзка между неизпълнението и настъпилото събитие.
Съдът по изложените по-горе съображения счита,че подържаното
становище е неоснователно.Както беше посочено по-горе следва да бъде
установена и причинна връзка между бездействието на застрахования и
конкретното застрахователно събитие, както и че същото това нарушение е
увеличило риска от настъпване на имущественото увреждане,каквата в случая
не е налице,а и не се подържа от страна на жалбоподателя.
Подържа се,че приложеното решение № 56 от 03/01/2019 г., на PC
Сливница VI състав, постановено по н.а.х.д. № 25/ 2017 г., няма обвързваща
сила и не се ползва със задължителната сила на влязла в сила присъда (чл. 300
от ГПК).С отмяната на Наказателното постановление не се променя
обстоятелството, че водачът на МПС В. И. М. е отказал да се подложи на
проверка за наличие на алкохол и не е изпълнил указанията за даване на
кръвна проба с цел проверка наличието на алкохол.
Настоящия състав споделя това съображение на жалбоподателя,но
както беше посочено,уважаването на предявения иск е породено от други
съображения /липсата на причинна връзка/,а не от наличието на отменящото
16
наказателно постановление решение.
С оглед на гореизложеното съдът счита,че първоинстанционния съд
законосъобразно е присъдил посочения по-горе размер на претендираното
обезщетение,за размера,на което е изложил подробни сметки и съображения.
Подържа се,че съдът назаконосъобразно присъдил законната
лихва.Въпреки, че е определил дължимото застрахователно обезщетение при
условията на тотална щета, първоинстанционният съд не е взел предвид и не е
отчел изискването на чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.), при плащане на
застрахователно обезщетение, определено като тотална щета, застрахованият
следва да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС.
Съгласно чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.), преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от потребителя на
застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство. Идентичен текст е предвиден и в приложимите
Общи условия на застраховката, т, 14.3.1.1 - „ Обезщетението при тотална
щета се изплаща след представяне от страна на застрахования на документ,
доказващ прекратяването на регистрацията на МПС. По делото доказателства
за прекратяване регистрацията на процесното МПС не са представени, в тази
връзка и предвид обстоятелството, че съгласно приетото по делото
заключение на CATE в случая е налице „тотална щета", то лихва за забава не
се дължи, тъй като не е възникнало акцесорното вземане за обезщетение за
забава върху главницата.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Както
беше посочено по-горе липсва нормативно основание разпоредбите на
отменения КЗ да бъдат прилагани по отношение на правоотношения,които са
се развили при действието на действащия КЗ.На следващо място цитираната
от жалбоподателя разпоредба на т, 14.3.1.1 Общите условия на
застраховката противоречат на разпоредбата на чл.409 от КЗ съгласно която
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите
на чл. 380, ал. 3.В настоящия случай не са налице случайте на чл.380,ал.3 от
КЗ /непредставяне на банкова сметка/,поради което законосъобразно
първоинстанционния съд е присъдил обезщетение за забава считано от
17
28.05.16г. който е деня след изтичане на срока по чл.405 от КЗ.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските
На основание чл.273 от ГПК вър връзка с чл.78,ал.3 от ГПК ответника
има право на разноските направени пред настоящата инстанция.От страна на
процесуалния представител на ответника е представен договор за правна
помощ , по който са договорени и заплатени 6 000лв.Своевременно от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя е направено възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на договореното възнаграждение.
Съдът счита,че възражението е основателно.
Съгласно чл.7,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: 3. при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата
над 5000 лв. и т.4. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв..В случая материалния интерес по основния иск за
главницата е 30138,75 лева ,а по иска за обезщетението за забава е 9260,00
лева.При това положение минималния размер на адвокатското
възнаграждение по иска в размер на 30138,75 лева следва да бъде
1 434,16лв. /830лв. плюс 3% по 20 138,75лв./ и по иска за обезщетението за
забава ,което е в размер на 9 260,00 лева следва да бъде 793лв. /580 лв. плюс
5% по 4 260лв./ .
Предвид гореизложеното жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 227,16лв. като в останалата му част до 6000лв.
искането следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение №260020/31.03.22г. по т.д.№139/19г. на ОС-
София,в частта му ,с която на основание чл.405, ал.1 от КЗ „ДЗИ-Общо
18
застраховане“ЕАД,ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Инг Банк Н.Б.“
Клон София,ЕИК ********* , представлявана от В. Б. Ч. сумата от 30138,75
лева и на основание чл.409 от КЗ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 9260,00
лева - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 28.05.2016 година – денят, следващ изтичането на
срока на мотивирания отказ от застрахователя (27.05.2016 година) до
07.06.2019 година,както и направените по делото разноски.
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Осъжда „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,ЕИК ********* да заплати на
„Инг Банк Н.Б.“ Клон София,ЕИК ********* , представлявана от В. Б. Ч.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2 227,16лв. като в останалата му част до 6000лв. отхвърля направеното
искане.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19