Р Е
Ш
Е Н И Е
№
1616
гр.Бургас, 20.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 4314 по описа на БРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.Д.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. В.А. ***,
срещу
Наказателно постановление № */12.08.2019г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение
по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че са налице процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. В.А.– БАК, която
поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Също така посочва, че
било възможно с оглед дългия период между паркирането на автомобила и поканата
за проба, жалбоподателят да е приел някаква таблетка.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор
„ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводително писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на свидетелите. Други
доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП е
връчено на жалбоподателя на 17.09.2019г., а жалбата е депозирана на 19.09.2019
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 16.07.2019 г., около 13.50
часа, в гр. Бургас, св. С.К. и св. Ж.Ж.- полицейски
служители при Пето РУ на МВР-Бургас, работили по получен сигнал за това, че
лицето Ванина Кузманова ще държи в себе си наркотични вещества, като се
намирали на паркинга пред търговски център (МОЛ) „Галерия“ и поддържали
постоянна мобилна връзка. Св. Ж. видял, че откъм паркинга на магазин „Айко“ се задава л.а. марка „Пежо 307“ с рег. № DZ262JZ, в който се
намирала св. Ванина Кузманова и който бил управляван от жалбоподателя С.Д.. Св.
Ж. съобщил това на св. К. и влязъл вътре в търговския център. Св. К. забелязал
автомобила и го последвал. Водачът паркирал автомобила и заедно с Кузманова се
отправили към ескалаторите. През цялото време двамата били наблюдавани от св. К..
Д. и Кузманова се разделили, като Д. влязъл в магазин, като бил наблюдаван от
св. К.. През това време Кузманова се срещнала с трето лице, като била наблюдавана
от св. Ж.. Св. Ж. пристъпил към проверка на св. Кузманова, а след като Д.
излязъл от магазина по отношение на него също се пристъпило към проверка. Кузманова и Д. били откарани в Пето РУ на
МВР-Бургас, като било изискано съдействие от органите на Сектор „Пътна
полиция“. В сградата на районното управление пристигнал св. М.У.- служител в
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас. Жалбоподателят Д. бил поканен да даде
проба за наркотични и упойващи вещества чрез изпробване с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“. Водачът
отказал да бъде тестван с техническо средство, поради което и М.У., в 17.30
часа, му издал Талон за медицинско изследване № 0002464, с указания да се яви в
УМБАЛ-Бургас в срок до 45 минути. В указания срок жалбоподателят не се явил да
даде кръвна проба.
За горните обстоятелства М.У.
съставил на водача АУАН с бл. № 449723, в който било посочено, че водачът
отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство „Дрегер Дръг
Тест 5000 ”, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с №
0002464. Жалбоподателят подписал АУАН-а и получил копие от него, като записал,
че актът е връчен на разстояние от автомобила и извън него, като не е бил спиран
от контролен орган по време на управление.
В допълнително подадено
възражение Д. посочил, че на територията на търговския център е взел таблетка,
за която знаел, че е наркотично вещество, след което не бил управлявал
автомобила, поради което и отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство, както и да даде кръв за експертиза, независимо,
че му бил връчен талон за изследване.
Въз основа на АУАН, на 12.08.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя относно обстоятелството, че жалбоподателят
е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Неговите
показания се подкрепят в тази част и от показанията на полицейските служители К.
и Ж.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели и в останалата им
част. Касае се за полицейски служители, чиито показания са взаимно допълващи се
и последователни, като липсва основание да се приеме, че същите са предубедени.
Св. К. е наблюдавал как жалбоподателят управлява автомобила и паркира (което се
потвърждава и от св. Кузманова). Освен това К. през цялото време е имал
визуален контакт с жалбоподателя преди да се пристъпи към полицейската проверка
и заявява, че същият не е приемал никакви хапчета, както е че е щяло да му бъде
противодействано, ако се е опитал да го направи. Всичко
изложено се подкрепя и от показанията на Ж., който е поддържал постоянен
телефонен контакт с К.. Показанията на тази група свидетели по никакъв начин не
се оборват от показанията на св. Кузманова, който съдът кредитира частично. Тази
свидетелка възпроизвежда и част от възприетото от св. К. и Ж., но същата не е
имала постоянен контакт с Д., когато са влезли в търговския център, поради
което няма как със сигурност да каже дали жалбоподателят е приел някаква
таблетка. Съдът не кредитира показанията на св. Кузманова, в частта, в която
заявява, че не била видяла св. К. на мястото, тъй като изложеното от нея
противоречи на целия останал доказателствен материал
(най-вече на показанията на свидетелите, за чието кредитиране съдът вече изложи
мотиви), а освен това същата очевидно се познава с жалбоподателят, т.е. за
същата са налице съмнения относно нейната безпристрастност при изложението на
фактите. На последно място следва да се посочи, че съдът не кредитира версията на жалбоподателя, че бил приел
таблетка, докато бил в един от магазините в търговския център, тъй като това
противоречи на изложеното от св. К., който е имал визуален контакт с него.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова
– Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № 8121з-505/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство. В НП е ясно посочено, а и от свидетелските показания се
установява, че управлението на автомобила е осъществено в 13.50 часа, а отказът
за тестване е направен в 16.40 часа, като във връзка с този времеви интервал ще
бъдат изложени съображения по-надолу. Липсва разминаване и неяснота в
обжалвания акт, като е въпрос по същество как изминалото време се отразява на
приложението на материалния закон. Изложеното от св. К., че той и колегата му Ж.
поканили жалбоподателя да даде проба половин час след спирането на автомобила е
ирелевантно, тъй като е от значение отказът, направен
пред служителите на Сектор „Пътна полиция“ след това, за който отказ се говори
в постановлението.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към
датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от
тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ
от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети
такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват
контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем
много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на
свидетелите-очевидци и от приложения по делото талон за медицинско изследване
се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и
въпреки че е получил талон за медицинско изследване – не е дал кръвна проба за
анализ. Последното обстоятелство се установява и от подаденото от самия
жалбоподател възражение на л.13 от
делото, в което е записал, че отказал да даде кръв за експертиза, независимо,
че му бил даден талон за изследване. Съдът намира, че както в АУАН, така и в
описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е
индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се
защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му
нарушение.
Спорният момент
относно второто вменено във вина на жалбоподателя нарушение е съсредоточен
около обстоятелството дали към момента на поканата за тестване с техническо
средство и за даване на кръв за анализ, жалбоподателят е имал качеството на
„водач” или не. Това е така, доколкото същият не е бил спрян за проверка от
контролните органи и непосредствено след това да е бил поканен за проба, а е
минал период от около три часа от спирането на автомобила, до момента, в който
е бил поканен от органите на МВР. Тук е мястото да се посочи, че доводът на
защитата, че в този период можело да се приеме каквато и да е таблетка е ирелевантен, тъй като във възражението си жалбоподателят
изрично твърди, че е приел таблетка единствено преди полицейската проверка в
търговския център, докато е бил в един магазин. Иначе казано, не се твърди след
този момент да е приемано нещо. Както е прието в Решение № 64 от 25.01.2016 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2295/2015 г. -
нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е административно наказателна и следва да се
прилага според точния и тесен смисъл, вложен от законодателя. Задължението на
водача на МПС да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол
осигурява контрол върху спазването на забраната, регламентирана в чл. 5, ал.3,
т.1, предл. първо от ЗДвП, а именно да не се
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Тази цел не може
да бъде постигната след като е изминал дълъг период от време след
преустановяване управлението на МПС. Във всеки конкретен случай следва да се
преценява дали все още съществува задължението по чл. 174, ал.3, предл. първо от ЗДвП с оглед определението по §6, т.25 от
ДР на ЗДвП, тъй като субект на отговорността по тази норма е именно и само
водачът на МПС. Същите съображения следва да се прилагат и за тестването за
употреба на наркотични вещества и техни аналози.
Съобразявайки горните
принципни положения, съдът счита, че преценката на АНО, че към момента на
покана за тестване с техническо средство, жалбоподателят все още е бил „водач”
по смисъла на закона, е правилна. Това е така, тъй като през цялото време след
спирането на автомобила, жалбоподателят е бил наблюдаван от полицейски
служители и с него са били извършвани различни действия от тяхна страна, поради
което несъмнено може да бъдат постигнати целите на закона да се установи дали
същият е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества. Освен
това, самият закон допуска вземането на кръвната проба да е значително време
след управлението на МПС, като съгласно чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози срокът за явяване за даване на кръв може
да е до 120 минути.
Накрая следва да се
отбележи, че мотивите за отказ за проверка за употреба на съответните вещества
е без правно значение. Същественото е, че е налице такъв отказ, с което се
осъществява съставът на административното нарушение. В случай, че
жалбоподателят е смятал, че спрямо него ще бъде предприето наказателно
преследване ако бъде дадена положителна проба, то той е можел да ангажира
съответните доказателства, които ангажира и в настоящото производство за
доказване на своите твърдения. Нещо повече, било е възможно чрез експертиза да
се установи момента на употребата на съответното вещество. В конкретния случай
е напълно възможно едно лице изобщо да не е употребило нито алкохол, нито
наркотични вещества или техни аналози, но това не би се отразило на съставомерността на поведението му в случай на отказ да
бъде тестван.
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) -
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок 2 години, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Не са налице
предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за нарушител водач
са извършени и други нарушения, за които водачът е бил санкциониран. Липсват
каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така следва да се
подчертае, че се касае за управление на МПС- дейност, която по същество
представлява източник на повишена опасност.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */12.08.2019г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на С.Д.Д. с ЕГН: **********,
адрес: ***, за нарушение по чл. 174,
ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от
24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.