№ 35
гр. Дупница, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510100969 по описа за 2022 година
В. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, с адрес за призоваване: гр. ***, ***, е
предявил срещу „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Бисер“ № 2, ет.2, ап.5, представлявано от А.С.П. – управител, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.215 КТ, чл.226, ал.2 от КТ.
Искането е:
- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл.128, т.2 от КТ сумата 650
лв. - неплатено брутно трудово възнаграждение за м.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното й изплащане;
- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл.215 от КТ за общо 27
работни дни командировка в чужбина за периода от 01.06.2021 г. до 27.06.2021 г. сумата 1890 евро
или 3696.46 лева по курс 1 евро/1.9558 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата;
- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл.226, ал.2 от КТ сумата
7150 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за
периода от 28.06.2021 г. до 28.05.2022 г., или за 11 месеца по 650 лева месечно, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените деловодни разноски.
В. Г. Г. твърди, че по трудов договор с „Емар инжинеринг” ЕООД от 11.01.2021 г.
изпълнявал длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона" в ответното
дружество, с месечно възнаграждение 650 лв. Извършвал превози на товари извън страната – от
Дания до Испания. За командироването не били издавани писмени заповеди съгласно чл.5, ал.1 от
НСКСЧ; единствените документи, връчвани му при всеки нов курс в чужбина, били пътен лист,
карта за гориво за камиона и пътни такси. Не му били предоставяни бланки за отчет и правел
отчетите си за разходваните за служебния автомобил суми върху бял лист, който предоставял
заедно с пътния лист при приключване на командировката в офиса на дружеството в с. Овчарци,
общ. Сапарева баня.
1
Работодателят не заплатил трудовото му възнаграждение за м. май 2021 г. и м. юни 2021 г.,
както и договорените между него и работодателя командировъчни от 70 евро на ден за периода от
01.06.2021 г. до 27.06.2021 г. - за 27 работни дни, през които бил в командировка, обезщетението
при командироване се равнява на 1890 евро или 3696.46 лева по курс 1 евро/1.9558 лева.
На 28.06.2021 г. подал молба за напускане по взаимно съгласие. Трудовото
правоотношение с дружеството било прекратено, но не му била връчена заповед за прекратяване.
По повод неплащането на дължимите му възнаграждения подал заявление в Инспекцията
по труда и в дружеството била извършена проверка. При нея работодателят представил 10 броя
заповеди за командировки, в това число и заповеди от 09.06.2021 г. за 13 дни и от 22.06.2021 г. за 6
дни, т.е. само за 19 дни командировка през м. юни 2021 г., въпреки че бил в командировка от
01.06.2021 г. до 27.06.2021 г. или 27 дни без прекъсване.
При проверката било установено, че в представените пред компетентните органи заповеди
за командировки работодателят е начислявал по 54 евро, въпреки договорените 70 евро на ден.
При проверката работодателят е представил и 6 броя преводни нареждания за кредитен превод за
командировки, включително от 04.06.2021 г. за 546 лева. Това плащане обаче се отнася за
командировка за предходен период - за 4 дни, считано от 27.05.2021 г. до 31.05.2021 г. За м. юни
2021 г. В. Г. Г. твърди, че не е получавал преводи за командировка.
При прекратяване на трудовото му правоотношение дружеството не оформило и не му
върнало трудовата книжка, която продължава да се намира при работодателя.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК „Емар инжинеринг” ЕООД е депозирало отговор
на исковата молба. В него се твърди, че трудовото възнаграждение на В. Г. Г. за м.05.2021 г. е
изплатено по банков път, като в основанието погрешно е посочено „командировъчни“. През м.
юни 2021 г. В. Г. Г. е бил командирован само за периода 01.06 - 06.06.2021 г., поради което са
налице надплатени суми за командировки. В. Г. не е представял каквито и да било доклади и/или
отчети по разпоредените командировки, по този начин е нарушил разпоредбите на чл.38 и чл.39 от
НСКСЧ и на основание чл.40 от НСКСЧ следва да възстанови неправомерно изразходваните
средства в левове и във валута за командировката.
На 30.06.2021 г. пред свидетели В. Г. отказал да подпише споразумението за прекратяване
на трудовото му правоотношение, отказал да подпише ведомостите за заплати, командировъчните
си, както и отказал да получи трудовата си книжка. На 22.10.2021 г. ищецът бил поканен да си
получи трудовата книжка, както и други документи, но отказал да получи писмото /заявил, че ще
вземе писмото от офис на куриерската фирма и не го е сторил, което е записано в документацията
на куриера/. Поради това е неоснователен и искът по чл.226, ал.2 от КТ.
В срока по чл.131 ГПК „Емар инжинеринг” ЕООД е предявило срещу В. Г. Г., ЕГН
**********, насрещни искове с правно основание чл.40 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина. В насрещната искова молба се сочи, че трудовото
правоотношение с В. Г. Г. e продължило от м.01.2021 г. до м.06.2021 г. За този период на
ответника са изплатени общо 15 046, 55 лв. с основание „командировъчни“; 2802, 10 лв. от тази
сума представлявали служебен аванс, платен по следния начин:
за м. януари 2021 г. на ответника била платена сума в размер на 1916 лева, а дължимата
била в размер на 1790, 10 лева, т.е. получената за служебен аванс е в размер на 125, 90 лева;
за м. февруари 2021 г. на ответника била платена сума в размер на 3820 лева, а дължимата
била в размер на 3685, 50 лева, т.е. получената за служебен аванс сума е в размер на 134, 50 лева;
за м. март 2021 г. на ответника била платена сума в размер на 5731 лева, а дължимата била
в размер на 3264, 30 лева, т.е. получената за служебен аванс сума е в размер на 2466, 70 лева;
за м. април 2021 г. на ответника била платена сума в размер на 2185 лева, а дължимата била
в размер на 2106 лева, т.е. получената за служебен аванс сума е в размер на 790 лева.
Тези служебни аванси са предоставяни на ответника във връзка с командировките му в
чужбина, с цел да притежава налични средства, при положение, че се налага закупуване на части,
консумативи за автомобила, и/или за заплащане на такси за пътуването. За тях ответникът не е
изготвял финансови отчети с описание за извършените разходи и не ги е възстановил на
2
дружеството.
На следващо място, посочените суми, изплатени като обезщетение за командироване,
следва да бъдат възстановени от работника, тъй като не е представил пред дружеството доклади за
извършената работа и финансови отчети съгласно разпоредбите на чл.38 и чл.39 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина.
Поради това искането е:
- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 2802, 10 лева,
представляваща служебен аванс, платен на ответника заедно с командировъчните за периода м.
януари 2021 г. до м. юни 2021 г. /м. януари 2021 г. - служебен аванс в размер на 125, 90 лева; м.
февруари 2021 г. - служебен аванс в размер на 134, 50 лева; м. март 2021 г. - служебен аванс в
размер на 2466, 70 лева; м. април 2021 г. - служебен аванс в размер на 79 лева/.
- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 14 633, 61 лева,
представляващи платени суми за командировки /м. януари 2021 г. - 1916 лева; м. февруари 2021 г.
- 3820 лева; м. март 2021 г. - 5731 лева; м. април 2021 г. – 2185 лева; м. май 2021 г. - 546 лева; м.
юни 2021 г. - 435, 61 лева/, които подлежат на възстановяване по реда на чл.40 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина.
В отговора по насрещната искова молба се сочи, че В. Г. Г. не е получавал никакви суми за
служебни аванси; всички суми са за командировъчни в размер по 70 евро на ден. На ответника са
давани пари за разходите във връзка с пътуването, но на ръка; те са отчитани след всяка
командировка на бели листове и са предавани на А.П.. Средствата за командировъчни не са
изразходвани неправомерно и не подлежат на възстановяване по реда на чл.40 от НСКСЧ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и
по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно, че между страните в периода 11.01.2021 г. -
28.06.2021 г. е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е работил на длъжност
„шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона" в ответното дружество, с месечно
възнаграждение 650 лв. и е извършвал превози на товари извън страната.
Във връзка с осъществяваната от него трудова дейност са представени намиращите се при
работодателя пътни листове и заповеди за командироване. Във всички заповеди за командироване
са посочени командировъчни пари по 54 евро на ден. Съгласно заповедите и пътните листове, през
м.06.2021 г. ищецът е бил командирован: от 27.05. до 02.06.; от 09.06. до 21.06.; от 22.06. до 27.06.
Представени са шест преводни нареждания /последното от които – от 04.06.2021 г. за
сумата 546 лв./, с които на ищеца са преведени от ответника общо 14 198 лв. с основание
«командировъчни», както и преводни нареждания за изплащане на заплата за м. юни и за
неползван отпуск за 2021 г.
Съгласно чл.50 от Правилника за организацията на дейността и вътрешния трудов ред на
ответника, командировъчни пари се изплащат съгласно Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина и вътрешните правила за работната заплата. В чл.35, ал.3 от последните
е посочен дневен размер на командировъчните пари – 54 евро.
Във връзка с твърдяното извършване на трудова дейност през м. юни 2021 г. В. Г. Г. е
представил превозни документи /международни товарителници/ с дати 27.05.2021 г., 08.06.2021 г.
/дата на получаване на стоката/, 24.06.2021 г., 10.06.2021 г., както и лист с отчет от 28.06.2021 г.
Не е спорно, че по молба от ищеца от 28.06.2021 г. трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие.
Ответното дружество е представило споразумението за прекратяване на трудовия договор с
ищеца, с дата на връчване 30.06.2021 г. Споразумението не е подписано от В. Г. Г., като в него
ръкописно е допълнено, че В. Г. Г. е отказал да подпише споразумението и е отказал да получи
трудовата си книжка. Ръкописният текст е подписан от трима свидетели на отказа.
Ответното дружество е представило и изпратена по куриер до В. Г. Г. покана за получаване
на трудовата книжка, върната като непотърсена от последния.
3
От изисканите справки за задгранични пътувания на ищеца с товарен автомобил
«Мерцедес» с ДКН Кн 65 56 ВТ се установява, че на 27.06.2021 г. се е завърнал в страната през
ГКПП – Видин Дунав мост.
От заключението на вещото лице Н. Ш. по назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че: брутният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за периода м.01.2021 г. –
м.06.2021 г. възлиза на 3619, 31 лв., а чистата сума за получаване – на 2873, 07 лв. Вещото лице е
приело, че и изплатената на 04.06.2021 г. с основание «командировъчни» сума 546 лв.
представлява трудово възнаграждение за м. май 2021 г., като по този начин няма неизплателни
суми за трудово възнаграждение. От разпечатаната лична дигитална карта на ищеца, приложена по
в.ч.гр. д. № 380/2022 г. по описа на ОС – Кюстендил, за м.юни 2021 г. вещото лице е установило
извършване на трудова дейност само в периода 01.06.-06.06.2021 г.
Съгласно издадените заповеди за командироване ищецът е бил командирован общо 129
дни, за които при командировъчни пари по 54 евро на ден са му начислени 13 652 лв. С основание
«командировъчни» за периода от 01.01.2021 г. до 29.06.2021 г. по банковата сметка на ищеца са
преведени 14 198 лв., като разликата от 546 лв. се получава от превода на 04.06.2021 г. Сумите за
изплатените командировъчни на ищеца са осчетоводени надлежно в счетоводството на ответника.
С оглед на извода, че през м. юни 2021 г. ищецът е извършвал трудова дейност само в
периода 01.06.-06.06.2021 г., вещото лице е приело, че в резултат на изплащането на
командировъчни за 129 дни е налице надплатена сума от 976, 94 лв., тъй като не се дължат
командировъчни средства за периода след 06.06.2021 г. до 27.06.2021 г.
Размерът на обезщетението по чл.226, ал.2 КТ за периода от 28.06.2021 г. до 28.05.2022 г.
възлиза на 7150 лв.
Няма представени отчети от ищеца за процесния период.
Липсват документи за средства, изплащани наред с командировъчните.
В заключението си по назначената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза вещото
лице сочи, че преводите по банковата сметка на ищеца не съвпадат по дати с периодите, отразени в
пътните листове и командировъчните заповеди – един превод обхваща средства по повече от една
командировъчна заповед.
Свидетелят Г. Г. /син на ищеца/ твърди, че на 30.06.2021 г. придружил ищеца до офиса на
работодателя му, като изчакал на паркинга. Офисът бил на първия етаж и свидетелят имал
видимост, а прозорците и вратата били отворени и свидетелят чувал разговора. В офиса имало
само една жена, на която ищецът оставил трудовата си книжка за попълване. След около час и
половина бил извикан от нея и свидетелят го чул да казва, че няма да подпише документи с
невярно съдържание; при излизането бил ядосан и обяснил, че трябвало да подпише документ, че
нищо не му дължат. Разговорът продължил 1-2 минути. След излизането си ищецът казал на
свидетеля, че не са му върнали трудовата книжка.
От показанията на свидетелите И. Г., А.П. и В. Г. се установява, че ищецът отказал да
подпише споразумението за прекратяване на трудовия договор, като твърдял, че дружеството му
дължи пари; не поискал да си вземе трудовата книжка. Установена практика в дружеството според
В. Г. е шофьорите да вземат бланките за отчет и заповедите за командироване от офиса.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл.128, т.2 вр. чл.242 от КТ:
Съгласно чл.124 от КТ, по трудовото правоотношение работникът е длъжен да изпълнява
работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да
осигури условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
Съгласно чл.128 КТ работодателят е длъжен да плаща договореното трудово възнаграждение в
установения срок.
От доказателствата по делото не се установи по безспорен начин изплащането на
възнаграждението на ищеца за м.05.2021 г. Изводът на вещото лице по счетоводната експертиза,
че с преводното нареждане от 04.06.2021 г. за сумата 546 лв. е изплатено трудовото
4
възнаграждение за м.05.2021 г., се основава единствено на твърденията на ответника. Съдът не
кредитира тези твърдения, предвид основанието, посочено в преводното нареждане, и предвид
несъответствието с нетния размера на дължимото трудово възнаграждение – 504, 39 лв., а не 546
лв. За разлика от размера на дължимото обезщетение при командироване, който варира в
зависимост от броя дни на командироването, размерът на трудовото възнаграждение не е
променян за срока на договора и липсва житейска логика в твърдението за допусната грешка и в
основанието за банков превод, и в размера на преведената сума.
Следователно предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатено
трудово възнаграждение за м.05.2021 г. в брутен размер от 650 лв., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, е основателен.
По иска по чл.215 КТ:
Командироването по смисъла на чл.121, ал.1 от КТ представлява временно изпълнение на
определената трудова функция на работника извън мястото на постоянна работа, определено по
трудовото правоотношение. То може да бъде в друго предприятие в същото или друго населено
място - в страната или чужбина. При командироване съгласно чл.215 от КТ той има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установи, че
ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като шофьор на товарен автомобил
за международни превози и за исковия период е осъществявал такива превози. В представените от
работодателя заповеди за командироване посоченият размер на средствата за командировъчни е 54
евро на ден и съответства на актовете на работодателя, уреждащи командироването.
Уговарянето на по-голям размер на обезщетението следва да е в писмен акт, тъй като
съгласно чл.228, ал.2 КТ размерът на обезщетението при командировка е определеният в чл.215
КТ /респ. в НСКСЧ/ или в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия
договор. Такъв писмен акт в конкретния случай липсва, а с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3,
пр.1 ГПК вр. чл.228, ал.2 КТ е недопустимо със свидетелски показания да се установяват
обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт. Поради това не се установи
твърдяната от ищеца уговорка за изплащане на по-голям размер на командировъчните средства.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установи, че дължимите командировъчни пари за 129 дни съобразно издадените заповеди за
командироване са в размер на 13 652 лв. и са изплатени. В периода от 129 дни се включват и дните
след 06.06.2021 г. до 27.06.2021 г., за които работодателят твърди, че са издадени заповеди, но
ищецът не е упражнявал трудова дейност. От своя страна ищецът твърди, че е полагал труд през
целия период от 01.06. до 27.06.2021 г., т.е. и през дните между 02.06. и 09.06., за които няма
издадена заповед за командироване.
Съдът счита, че позоваването и от двете страни на личната дигитална карта на водача не
може да установи по безспорен начин твърдението за основателност или неоснователност на
претенцията за изплащане на командировъчни средства. Придвижването на водача със служебния
автомобил само по себе си не означава изпълнение на поставена задача във връзка с трудовите му
функции, напротив – може да бъде и самоволно, и дори в разрез с нарежданията на работодателя.
Изпълнението на трудовите задължения се установява с издадените пътни листове и заповеди за
командироване, както и с представените по инициатива на ищеца товарителници за осъществени
превози.
От тези документи не се установява изпълнение на трудови задължения от ищеца извън
датите на командироване, с изключение на 08.06.2021 г. – за тази дата е издаден пътен лист /л.199
от делото/ и са представени товарителници за получен товар /л.90 и л.91/. Поради това съдът
приема, че и на тази дата ищецът е изпълнявал трудовите си задължения извън страната и има
право на обезщетение при командироване в установения размер – 54 евро или 105, 83 лв. Предвид
безспорно установеното, че с преводното нареждане от 04.06.2021 г. за сумата 546 лв. с основание
«командировъчни» на ищеца е изплатено в повече от дължимото обезщетение за 129 дни
/възлизащо на 13 652 лв. и изплатено с предходните преводи/, работодателят е изплатил и
5
обезщетение при командироване за 08.06.2021 г. Поради това не са налице неизплатени средства
за обезщетение при командироване и искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
По иска по чл.226, ал.2 КТ:
В тежест на ищеца е установяването на незаконно задържане на трудовата книжка, наличие
на причинени вреди и причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и
причинените вреди.
Съгласно разясненията, дадени с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС
по т. д. № 1/2019 г., ОСГК, незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.226, ал.2
КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си
книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно.
В конкретния случай не е спорно, че на 30.06.2021 г. В. Г. Г. е предоставил на служител на
работодателя трудовата си книжка за оформяне във връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение. След оформянето й според свидетеля Г. /син на ищеца/ при разговор, продължил
1-2 минути, В. Г. отказал да подпише предоставени му за подпис документи и напуснал офиса.
Свидетелят твърди, че е чул разговора, но не възпроизвежда реплики на участниците във връзка с
връщането на трудовата книжка; след напускането на офиса ищецът му съобщил, че не са му
върнали трудовата книжка.
Следователно по делото не се събраха доказателства работодателят да е отказал да върне
трудовата книжка след вписване на необходимите данни – това твърдение на ищеца не се подкрепя
и от показанията на разпитания по негова инициатива свидетел; според този свидетел ищецът
заявил, че няма да подписва документите и излязъл, което се установява и от свидетелите на
отказа на ищеца да подпише споразумението за прекратяване на трудовото правоотношение. Тези
свидетели твърдят, че ищецът отказал да получи трудовата си книжка, тъй като имал претенции за
неизплатено възнаграждение. Техните показания се подкрепят от последващото поведение на
ищеца, който не пожелал да получи трудовата си книжка и при опитите на работодателя да му
връчи покана за това чрез куриер.
Не се установи отказ за връщане или възпрепятстване за получаване на трудовата книжка
от работодателя и задържането й у него, поради неоказването на необходимото съдействие от
ищеца, не е незаконно. Липсата на една от предпоставките за отговорност на ответното дружество
по реда на чл.226, ал.2 КТ обуславя отхвърлянето на иска.
По насрещния иск по чл.40 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина във връзка със суми, дадени като служебен аванс:
Предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза по делото не се установи на В.
Г. да са предоставяни извън командировъчните средства суми като служебен аванс. Поради това
искът за осъждането му да заплати сума в размер на 2802, 10 лева, представляваща служебен
аванс, платен заедно с командировъчните за периода м. януари 2021 г. до м. юни 2021 г., е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По насрещния иск по чл.40 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина за възстановяване на платените суми за командировки:
В конкретния случай чл.38 от НСКСЧ е неприложим, тъй като се отнася за лица,
командировани от ведомства - бюджетни предприятия съгласно пар.1 от ДР на Наредбата, каквото
не е „Емар инжинеринг” ЕООД.
Съгласно чл.39 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
командированото лице следва да представи отчет за изразходваната валута. Според чл.40 от
НСКСЧ командировани лица, които виновно не са изпълнили задълженията си по командировката,
възстановяват неправомерно изразходваните средства.
При съпоставянето на двете разпоредби е видно, че се отнасят до различни задължения –
задължението за представяне на отчет възниква след приключването на командировката, а чл.40 от
Наредбата се отнася до виновно неизпълнение на задължение, включващо се в задачите, за които
лицето е командировано. В конкретния случай не се твърди и не се установи неизпълнение на
задължения на В. Г. по време на командироването му /неизвършване на възложен превоз/. Поради
6
това не са налице предпоставките по чл.40 от НСКСЧ за възстановяване на получените средства
като обезщетение при командироване, което обуславя отхвърлянето на иска. Установената по
делото липса на изготвени от В. Г. отчети след приключване на командировките е била основание
по време на съществуването на трудовото правоотношение за провеждане на съответно
дисциплинарно производство.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Емар инжинеринг” ЕООД
следва да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса върху уважения иск с правно
основание чл.128, т.2 вр. чл.242 от КТ в размер на 50 лв., както и разноски на държавата за вещо
лице – 400 лв.
Предвид направеното искане, „Емар инжинеринг” ЕООД следва да заплати на В. Г.
сторените разноски за един адвокат съразмерно с уважената част от първоначалните искове и
отхвърлянето на насрещните искове /осъщественото процесуално представителство е общо по пет
иска, т.е. при общо възнаграждение от 850 лв. - по 170 лв. за всеки иск/ в размер на 510 лв.
Предвид направеното искане, В. Г. следва да бъде осъден да заплати на „Емар
инжинеринг” ЕООД сторените по делото разноски в общ размер на 415 лв.: за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от първоначалните искове и предвид
отхвърлянето на насрещните искове /осъщественото процесуално представителство е общо по пет
иска, т.е. при общо възнаграждение от 850 лв. - по 170 лв. за всеки иск/ - 340 лв.; възнаграждение
за вещо лице съразмерно с отхвърлената част от първоначалните искове и предвид отхвърлянето
на насрещните искове – 60 лв.; 15 лв. – държавна такса по частна жалба /претендираната държавна
такса за насрещните искове не следва да се присъжда предвид отхвърлянето им/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. Г. Г., ЕГН
**********, сумата 650 лв. - неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.05.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 30.05.2022 г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждане на „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на В. Г. Г., ЕГН ********** на основание чл.215 от КТ за общо 27 работни
дни командировка в чужбина за периода от 01.06.2021 г. до 27.06.2021 г. сумата 1890 евро или
3696.46 лева по курс 1 евро/1.9558 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждане на „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на В. Г. Г., ЕГН ********** на основание чл.226, ал.2 от КТ сумата 7150
лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от
28.06.2021 г. до 28.05.2022 г., или за 11 месеца по 650 лева месечно, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждане на В. Г. Г., ЕГН **********, да заплати
на „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 2802, 10 лева, представляваща
служебен аванс, платен на ответника заедно с командировъчните за периода м. януари 2021 г. до
м. юни 2021 г. /м. януари 2021 г. - служебен аванс в размер на 125, 90 лева; м. февруари 2021 г. -
служебен аванс в размер на 134, 50 лева; м. март 2021 г. - служебен аванс в размер на 2466, 70
лева; м. април 2021 г. - служебен аванс в размер на 79 лева/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждане на В. Г. Г., ЕГН **********, да заплати
на „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 14 633, 61 лева, представляващи
платени суми за командировки /м. януари 2021 г. - 1916 лева; м. февруари 2021 г. - 3820 лева; м.
7
март 2021 г. - 5731 лева; м. април 2021 г. – 2185 лева; м. май 2021 г. - 546 лева; м. юни 2021 г. -
435, 61 лева/, които подлежат на възстановяване по реда на чл.40 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина.
ОСЪЖДА „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на ДнРС
държавна такса в размер на 50 лв., както и 400 лв. - разноски от бюджета на съда за вещо лице.
ОСЪЖДА „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. Г. Г., ЕГН
**********, сумата 510 лв., представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на „Емар инжинеринг” ЕООД, ЕИК
*********, разноски по делото в размер на 415 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8