№ 141
гр. Разград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 260057 от 28.05.2021г. по гр.д № 255/2020 г. по описа на
РС – Кубрат, съдът е постановил следното:
ПОСТАНОВЯВА да бъде изнесен на публична продан, на основание чл.
348 от ГПК, следния недвижим имот, находящ се в село Прелез, обл. Разград,
а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 454 (четиристотин петдесет
и четири) от квартал 51 (петдесет и едно) по ПУП на с. Прелез, одобрен със
Заповед № 109/03.08.1992 г., находящ се в строителните граници на село
Прелез, община Завет, област Разград, ул. Миньор№ 10 (десет), с площ по
документ за собственост 1750 кв. м. (хиляда седемстотин и петдесет
квадратни метра), граници и съседи съгласно скица: улица, ПИ – 453, ПИ –
452, ПИ – 457, ПИ – 456, ПИ – 455, ведно с построените в имота:
ЖИЛИЩНА СГРАДА с деклариран застроена площ по удостоверение за
данъчна оценка 123.00 (сто двадесет и три) квадратни метра и
Второстепенна постройка, с декларирана застроена площ по удостоверение
1
за данъчна оценка 45.00 (четиридесет и пет) квадратни метра, подобрения
и трайни насаждания, за който имот съгласно цитирания по-горе план е
отраден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VII – 454 (римско седем тире
арабско четиристотин петдесет и четири) от квартал 51 (петдесет и
едно) с площ 1720 кв.м. (хиляда седемстотин и двадесет квадратни метра) с
неприложена регулация,
при първоначална пазарна цена от 30 800.00 лева (тридесет хиляди и
осемстотин лева, нула стот.) лева, като получената при продажбата сума
се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно:
1/8 ид. ч. за К. С. Р.;
1/8 ид. ч. за ДЖ. С. Р.;
6/8 ид. ч. за Ф. С. Ш..
ОСЪЖДА ДЖ. С. Р.., ЕГН**********, с пост.адрес с. Прелез, общ.
Завет, обл. Разград, ул. Дунав № 44 да заплати на К. С. Р., ЕГН **********,
с пост. адрес гр. Кубрат, обл. Разград, ул. Витоша № 19А сумата 1 258.95
лева (хиляда двеста петдесет и осем лева, деветдесет и пет стот.),
представляваща стойност на извършени подобрения в делбения имот, доВ.
до уВ.чаване на стойността му, съразмерно на квотите в съсобствеността,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от влизане в сила на
решението.
ОСЪЖДА Ф. С. Ш., ЕГН **********, с пост. адрес с. Задруга, общ.
Кубрат, обл. Разград, ул. Хан Кубрат № 5 да заплати на К. С. Р., ЕГН
**********, с пост. адрес гр. Кубрат, обл. Разград, ул. Витоша № 19А
сумата 7 553.70 лева (седем хиляди петстотин петдесет и три лева,
седемдесет стот.), представляваща стойност на извършени подобрения в
делбения имот, доВ. до уВ.чаване на стойността му, съразмерно на квотите
в съсобствеността, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
влизане в сила на решението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К. С. Р., ЕГН **********, с пост. адрес
гр. Кубрат, обл. Разград, ул. Витоша № 19А по сметки в останалата част
до размера от 24 250.00 лева като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА К. С. Р., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Кубрат, обл.
Разград, ул. Витоша № 19А да заплати по сметка на РС –Кубрат държавна
такса върху стойността на припадащия му се дял, в размер на 154.00 лева
(сто петдесет и четири лева, нула стот.).
ОСЪЖДА ДЖ. С. Р., ЕГН**********, с пост.адрес с. Прелез, общ.
Завет, обл. Разград, ул. Дунав № 44 да заплати по сметка на РС –Кубрат
държавна такса върху стойността на припадащия му се дял, в размер на
154.00 лева (сто петдесет и четири лева, нула стот.).
2
ОСЪЖДА Ф. С. Ш., ЕГН **********, с пост. адрес с. Задруга, общ.
Кубрат, обл. Разград, ул. Хан Кубрат № 5 да заплати по сметка на РС –
Кубрат държавна такса върху стойността на припадащия се дял, в
размер на 924.00 лева (деветстотин двадесет и четири лева, нула стот.).
ОСЪЖДА К. С. Р., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Кубрат, обл.
Разград, ул. Витоша № 19А да заплати по сметка на РС –Кубрат държавна
такса върху уважения размер на претенцията по сметки за подобрения в
имота в размер на 352.00 лева (триста петдесет и два лева, нула стот.).
Недоволен от това решение, в ЧАСТТА с която имота е изнесен на
публична продан, както и в частта, с която са уважени исканията по сметки
по чл. 346 ГПК, е останал жалбоподателят Ф. С. Ш., която го обжалва, чрез
пълномощника си адвокат Р.Ф. от АК-Русе. Намира решението в
обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Ето защо, се моли
решението да бъде отменено в обжалваната част, като исканията по сметки по
чл. 346 ГПК се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Сочи, че
подобренията в имота са направени без съгласието на жалбоподателя, не са
подкрепени със съответните писмени доказателства, както и прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни, не
депозират отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивника не се явява и не изпраща представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемите страни К. С. Р. и ДЖ. С. Р. не се явяват. Явява се
пълномощника адвокат С.В. от АК – Разград, който оспорва жалбата. Намира,
решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено
в обжалваната му част.
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
С влязло в сила на 24.11.2020г. Решение № 260032 от 21.10.2020г.
постановено по гр.д. № 255/2020 г. по описа на РС - Кубрат, е допуснато
извършването на съдебна делба напроцесния недвижим имот, при следните
квоти:
1/8 ид. ч. за К. С. Р.;
1/8 ид. ч. за ДЖ. С. Р.;
6/8 ид. ч. за Ф. С. Ш..
3
В първото по делото редовно заседание след допускане на делбата
съделителят К. С. Р. е предявил искания за сметки по реда на чл. 346 ГПК за
извършени подобрения в процесния имот.
В производството пред първоинстанционния съд са приети
заключения на съдебно технически експертизи и съдебно оценъчни
експертизи, които настоящият съдебен състав кредитира като пълни, ясни,
обосновани и правилни. Съгласно заключенията, процесният недвижим имот
/поземлен имот и сгради/ е неподеляем, съгласно изискванията на ЗУТ.
Средната пазарна стойност на процесния имот е 30 800 лв. Определени са
размерите на уВ.чената стойност на имота в резултат на подобренията и
направените разходи за подобренията.
Другите доказателства, които са ангажирани, са показания на
свидетелите Ахмед Мехмед Ахмед и Тахир Алиев Тюбев.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
В частта относно извършването на делбата.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, посредством теглене на
жребие, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на
имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали
броя на реалните дялове съответствува на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на
съделителите. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от
съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно.
Тази разпоредба отразява основния принцип в производството по извършване
на делбата, според който съдът следва да извърши делбата, като осигури
4
получаването на реален дял от всеки съсобственик.
Хипотезите на ал. 1 и ал. 2 от чл. 349 ГПК предвиждат изключение от
общото правило, че делбата на неподеляемите съсобствени вещи се извършва
чрез изнасянето им на публична продан, като в отклонение от принципа всеки
съделител да получи реален дял от съсобственото имущество е дадена
възможност един от съделителите да получи в индивидуална собственост
неподеляемото жилище, а дяловете на останалите да бъдат уравнени парично
или с други имоти. Тъй като се касае за изключение от общите правила, то
хипотезите на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК не могат да бъдат тълкувани
разширително.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго такова, може да поиска то да му бъде поставено в неговия
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с
пари. Видно от законовата разпоредба приложимостта на възлагането в тази
хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
1) жилището да е неподеляемо, 2) съделителят да няма собствено жилище, 3)
съсобствеността върху него да е възникнала единствено по силата на
наследяване, и 4) съделителят да е живял в него към момента на откриване на
наследството – така ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай обаче съделителителите не са предявили пред
първоинстанционният съд своевременно искане в преклузивния срок по
чл. 349, ал. 4 ГПК за възлагане на процесния недвижим имот по реда на
чл. 349, ал. 2 ГПК. Пред въззивния съд не могат да се предявяват нови
искове и въззивният съд не би могъл да повтори процесуалните действия по
провеждане на първо съдебно заседание след допускане на делбата, в което е
допустимо да се предявяват искания за възлагане на неподеляем имот по чл.
349, ал. 2 ГПК /в този смисъл решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. №
4682/2013 г., II ГО на ВКС/.
По делото безспорно се установява, че имота е неподелям съгласно
изискванията на ЗУТ, поради което правилно първоинстанционния съд е
съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 348 ГПК за изнасяне
на съсобствения имот на публична продан.
В частта относно претенциите по чл. 346 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 346 от ГПК в първото заседание след
допускане на делбата съделителите могат да предявят искания за сметки
помежду си, като посочат и доказателствата си. Заявените по този ред
претенции представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното
производство осъдителни искове, свързани с отношенията между
съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на
съсобственото имущество, което е предмет на делбата. Претенциите следва да
5
бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т. е да бъдат
квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата
фактически обстоятелства. При определяне на правната квалификация на
претенцията следва да се съобрази задължителното тълкуване, дадено с
ППВС № 6/1974 г. и ТР № 85/1968 г. в неотменената с постановлението част,
касаещи отношенията между съсобственици, когато един или няколко от
съсобствениците извършат подобрения в съсобствения имот. С ППВС №
6/1974 г. е прието, че ако съсобственикът владее частите на другите
съсобственици за себе си, той е владелец на целия имот и има правата по чл.
72-74 от ЗС. Ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите
съсобственици, а е държател на тези части, по отношение правата на
съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 от
ЗС-ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако са
извършени без съгласието на останалите съсобственици, но и без
противопоставяне от тяхна страна, отношенията следва да се уредят по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60-62 от ЗЗД, а
ако останалите съсобственици са се противопоставили-по правилата на чл. 59
от ЗЗД.
Съдът приема, че в настоящия случай, процесните предявени
претенции по сметки за извършени подобрения в процесния недвижим имот,
следва да бъдат квалифицирани по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД по следните
съображения:
Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по
различен начин в зависимост от конкретните условия, при които са
извършени подобренията, и от условията, при които съсобственикът-
подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец
на правата на останалите съсобственици /Тълкувателно решение № 85/68 г. на
ОСГК на ВС/. В случая не се установява някой от съсобствениците да е
владял целия имот за себе си /в който случай отношенията между тях по
повод извършените в имота подобрения биха се уреждали по правилата на чл.
72–74 ЗС/, поради което отношенията между съсобствениците по отношение
на извършени от единия от тях подобрения следва да се уредят по начина,
указан в р. I, т. 5 на ППВС № 6/1974 г. и константната практика на ВКС. В т.
І, 5 на ППВС № 6/1974 г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на
частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията
се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Това принципно положение е развито
в практиката на ВС и ВКС, като се приема, че когато съсобственикът
извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по
повод извършените подобрения се уреждат от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС
ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици;
ако липсва такова съгласие-по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие - чл. 60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
6
противопоставили- по правилото на чл. 59 от ЗЗД. От тези принципни
постановки следва, че само когато съсобственикът владее цялата вещ,
отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по
повод извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл. 72-74
от ЗС. В този случай уВ.чената стойност на имота може да се претендира ако
владението е добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални
части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че
праводателят му не е собственик / или при недобросъвестно владение на
основание чл. 74, ал. 2 от ЗС, когато другият съсобственик е знаел че се
правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В
останалите случаи когато съсобственикът владее само своята идеална част от
имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да
претендира уВ.чената стойност на имота при извършване на подобренията, а
отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т. І. 5 на
ППВС № 6/1974 г. и практиката на тричленни състави на ВС и ВКС.
Единствено в хипотезата на чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД може да се присъди
уВ.чената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от направените
разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена
до размера на обогатяването. / в същия смисъл решение № 339/10.10.2011 г.
по гр. дело № 1072/2010 г. на І Г. О. на ВКС и решение № 820/10 от
20.09.2011 г. по гр. дело № 1009/2009 г. на І Г. О. на ВКС, Определение № 445
от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2020 г., II г. о., ГК/.
По възражението на жалбоподателя, че неправилно са уважени
претенциите по чл. 346 ГПК, тъй като подобренията са извършени без
съгласието му.
В настоящия случай по делото няма данни подобренията да са
извършвани със съгласието на останалите съсобственици /в който случай
квалификацията на иска е по чл. 30, ал. 3 от ЗС/, нито да е било налице
изрично противопоставяне от другите съсобственици /в който случай
квалификацията на иска е по чл. 59 от ЗЗД/, поради което подобренията,
извършени без съгласието на другите съсобственици, следва да се уредят
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60-62
от ЗЗД, по-специално при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД – когато работата е
предприета и в собствен интерес отговорността е до размера на
обогатяването. Следователно отговорността на съсобствениците следва да се
ограничи до по-малката сума /съобразно квотите на съсобствениците/ между
стойността на направените разходи и уВ.чената вследствие на подобренията
стойност на съсобствения имот /в този смисъл р. I, т. 5 от ППВС № 6/74 г.,
решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр. дело № 570 от 1985 г. на ВС, II ГО,
решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр. дело № 382 от 1994 г. на ВС, I ГО,
както и в постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС: решение №
339 от 10.10.2011 г. по гр. дело № 1072 от 2010 г. на ВКС, I ГО; решение №
487 от 30.11.2011 г. по гр. дело № 1503 от 2010 г. на ВКС, I ГО и др. /.
7
Такъв именно е и конкретният случай, доколкото не се установява
другите съсобственици да са давали изрично съгласието си за извършването
на претендираните подобрения в процесния недвижим имот, нито изрично да
са се противопоставили.
В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, поради и
което, възражението се явява неоснователно.
По възражението на жалбоподателя, че подобренията не са
подкрепени със съответните писмени доказателства.
Извършването на подобренията е доказано с показанията на
свидетелите Ахмед Мехмед Ахмед и Тахир Алиев Тюбев, които са
извършили дейностите, както и от заключенията на съдебно техническата
експертиза и съдебно оценителната експертиза. Неоснователен е довода на
въззивника, че ремонтните дейсности били недоказани, тъй като не били
представени писмени доказателства. Договорът за изработка не следва да
бъде изрично съставен в писмена форма поради което правилно
първоинстанционния съд се е позовал на свидетелските показания. Така и
Решение № 261462 от 27.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 14648/2019 г.
По възражението на жалбоподателя, че претенциите по чл. 346 ГПК
са погасени по давност.
В хипотеза като настоящата, при която съсобственикът е извършил
подобренията в съсобствения имот и в свой интерес, но при липса на съгласие
на останалите съсобственици, упражнявайки при това държане спрямо
техните идеални части от имота /чл. 61, ал. 2 ЗЗД/, погасителната давност за
направените от него разноски започва да тече от момента на извършване на
подобренията. Така и Решение № 72 от 1.10.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3485/2019 г., I г. о., ГК.
Съгласно чл. 120 ЗЗД, давността не се прилага служебно.
Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията по сметки за извършените в имота подобрения е преклудирано,
тъй като е наведено за първи път с въззивната жалба. С оглед разясненията,
дадени в т. 4 от ТР № 1/2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, същото
не може да бъде разгледано. Така и Решение № 259 от 4.07.2019 г. на ОС -
София по в. гр. д. № 603/2018 г., Решение № 346 от 30.10.2017 г. на ОС -
София по в. гр. д. № 318/2017 г., Решение № 628 от 28.01.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 13814/2017 г., Решение № 1217 от 13.07.2017 г. на ОС - Варна по в.
гр. д. № 956/2017 г., Решение № 35 от 9.03.2017 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
580/2016 г., Решение № 229 от 24.02.2017 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1373/2016 г., Решение № 928 от 13.02.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 13146/2016
г., Решение № 588 от 24.11.2015 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 760/2015
г.
8
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в частта относно извършването на
делбата и в частта, с която жалбоподателката Ф. С. Ш. е осъдена да заплати
на К. С. Р. сумата 7 553.70 лева, представляваща стойност на извършени
подобрения в делбения имот, доВ. до уВ.чаване на стойността му, съразмерно
на квотите в съсобствеността, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от влизане в сила на решението, както и в частта с която
жалбоподателката е осъдена да заплати следващата се държавна такса.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за въззивното производство
имат въззиваемите, от които не е направено искане за присъждане на такива,
поради което и въззивният съд не дължи произнасяне в тази насока.
В депозираната въззивна жалба въззивникът е направил искане за
присъждане на разноски, но с оглед неоснователността на същата, такива не
му се дължат.
Воден от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260057 от 28.05.2021г. по гр.д №
255/2020 г. по описа на РС – Кубрат, в следните части:
- в частта, в която се ПОСТАНОВЯВА да бъде изнесен на
публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, следния недвижим имот,
находящ се в село Прелез, обл. Разград, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 454 (четиристотин петдесет
и четири) от квартал 51 (петдесет и едно) по ПУП на с. Прелез, одобрен със
Заповед № 109/03.08.1992 г., находящ се в строителните граници на село
9
Прелез, община Завет, област Разград, ул. Миньор№ 10 (десет), с площ по
документ за собственост 1750 кв. м. (хиляда седемстотин и петдесет
квадратни метра), граници и съседи съгласно скица: улица, ПИ – 453, ПИ –
452, ПИ – 457, ПИ – 456, ПИ – 455, ведно с построените в имота:
ЖИЛИЩНА СГРАДА с деклариран застроена площ по удостоверение за
данъчна оценка 123.00 (сто двадесет и три) квадратни метра и
Второстепенна постройка, с декларирана застроена площ по удостоверение
за данъчна оценка 45.00 (четиридесет и пет) квадратни метра, подобрения
и трайни насаждания, за който имот съгласно цитирания по-горе план е
отраден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VII – 454 (римско седем тире
арабско четиристотин петдесет и четири) от квартал 51 (петдесет и
едно) с площ 1720 кв.м. (хиляда седемстотин и двадесет квадратни метра) с
неприложена регулация,
при първоначална пазарна цена от 30 800.00 лева (тридесет хиляди и
осемстотин лева, нула стот.) лева, като получената при продажбата сума
се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно:
1/8 ид. ч. за К. С. Р.;
1/8 ид. ч. за ДЖ. С. Р.;
6/8 ид. ч. за Ф. С. Ш.,
- в частта, в която се ОСЪЖДА Ф. С. Ш., ЕГН **********, с пост.
адрес с. Задруга, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Хан Кубрат № 5 да заплати
на К. С. Р., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Кубрат, обл. Разград, ул.
Витоша № 19А сумата 7 553.70 лева (седем хиляди петстотин петдесет и
три лева, седемдесет стот.), представляваща стойност на извършени
подобрения в делбения имот, доВ. до уВ.чаване на стойността му,
съразмерно на квотите в съсобствеността, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от влизане в сила на решението.,
- в частта, в която се ОСЪЖДА Ф. С. Ш., ЕГН **********, с пост.
адрес с. Задруга, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Хан Кубрат № 5 да заплати
по сметка на РС –Кубрат държавна такса върху стойността на
припадащия се дял, в размер на 924.00 лева (деветстотин двадесет и
четири лева, нула стот.),
В останалата му част Решение № 260057 от 28.05.2021г. по гр.д №
255/2020 г. по описа на РС – Кубрат е влязло в сила като необжалвано.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11