Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Искът е с правно основание чл. 62 ал. 1 СК. Ищецът твърди в исковата молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като влязло в сила решение № ..../21.11.2007г. по гр. дело №..../2007 г.на ГОРС бракът им бил прекратен, като решението е влязло в сила на 13.12.2007г.,но от 2003 г. са във фактическа раздяла. Ответницата родила дете - М. А. Ц. на 28.8.2008г., което в акта за раждане било записано с неговото име, за което той разбрал малко преди завеждането на настоящата искова молба по повод получаването на документи от Агенция по закрила на детето. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че детето М. А. Ц. не е заченато и не произхожда от него. Ответницата Т. Г. С. чрез своя процесуален представител , назначен по реда на ЗПП не оспорва иска. Малолетното дете М. А. Ц., представлявано от особения представител,назначен по реда на ЗПП моли да се постанови решение съобразно събраните доказателства и да се уважи иска. Съдът, като прецени събраните доказателства, становищата и доводите на страните приема за установена следната фактическа обстановка : От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № .../3.9.2008г. на Община - гр. Севлиево, е видно, че на 28.8.2008г., ответницата е родила детето М. А. Ц., като ищецът е вписан като негов баща по силата на презумпцията на чл. 32 ал 1 от СК/отм/.От известието до за раждане на стр 44 от делото се установява ,че детето е родено на 28.8.2008г. От представеното удостоверение за прекратен граждански брак се установява че с влязло в сила решение № .../21.11.2007г. на 13.12.2007г. по гр. дело №.../2007г. бракът им бил прекратен. От разпитаните двмата свидетели , единият, от които дъщеря на ищеца се установява, че страните по делото са били във фактическа раздяла от 2003 г. С това се доказва липсата на полови контакти между страните в периода на зачеването и раждането на детето, и невъзможността на ищеца да е знаел за неговото зачеване и раждане, както и че същото е записано на негово име. За това обстоятелство научил на през май 2010 г., когато е потърсен от Агенция по закрила на детето , във връзка с настаняването на малолетното дете в специализирано заведение - на стр. 7 от делото е налична Заповед № 80/43 от 21.4.2010г. Директор РДСП за това настаняване. По делото е представен и приет като доказателство социален доклад, изготвен от ДСП -Агенция по закрила на детето гр. Севлиево, в който се установява ,че към момента на зачеването и раждането на детето майката е съжителствала с Огнян Йорданов. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: Установи се по делото, че ответницата е родила детето след прекратяване на брака й с ищеца, поради което на основание чл. 32, ал. 1 от СК/отм/ за баща на детето се счита нейният бивш съпруг. В този случай съпругът е активно легитимиран да оспори презумпцията за бащинство съгласно чл. 62 ал 1 от СК. Детето е родено на 28.8.2008г.г., ищецът е научил за това на през май 2010г. след уведомление за настаняване на детето от ДСП с горепосочената Заповед от м. април 2010г., а исковата молба е заведена на 5.7.2010г., т. е. спазен е едногодишният преклузивен срок по чл. 62 ал 1 от СК. Искът е допустим и следва да се разгледа по същество. Главен предмет на доказване при иска по чл. 62 ал.1 СК е невъзможността на майката да е заченала от бившия си съпруг. Под "невъзможност" по смисъла на закона се разбира реално съществуваща съвкупност от обстоятелства, при наличието на които е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и бившия съпруг по време на зачеване на детето. В настоящия случай се установява от събраните гласни доказателства, че страните са се разделили много преди прекратяване на брака и не са имали никакви контакти помежду си. Признанието на иска от ответницата, преценено в съчетание със свидетелските показания, води до извода, че е изключена всякаква вероятност за полови връзки между ищеца и ответницата в периода, когато е заченато детето, което обстоятелство се потвърждава и от изготвения социален доклад, приложен по делото за фактическо съжителство на ответницата с трето лице по врече на зачеването и раждането на детето. Освен това Община Севлиево неправилно е приложило презупцията на чл. 32 ал 1 от СК/отм/ тъй като от прекратяване на брака, до раждането на детето са изминало повече от 300 дни. заключението на акушерогинекологична експертиза. След като е налице фактическа невъзможност за зачеване от съпруга, презумпцията за неговото бащинство е опровергана/ макар и неправилно приложена от административния орган/ и искът по чл. 62 ал 1 от СК следва да бъде уважен. След влизане на решението в сила препис от същото следва да бъде изпратен на органа по гражданско състояние по местоживеенето на детето за вписване на промяната в регистрите по гражданско състояние. Така мотивиран, съдът РЕШИ: Признава за установено по иска с правно основание чл. 62, ал. 1 СК, предявен от А. Ц. А. с ЕГН: * против Т. Г. С. с ЕГН: *, че детето М. А. Ц. с ЕГН: * , акт за раждане № .../3.9.2008г.на Община Севлиево , родено на 28.8.2008г. не е заченато и не произхожда от А. Ц. А. След влизане в сила на решението да се съобщи на органа по гражданско състояние по местоживеенето на детето за вписване на промяната в регистрите по гражданско състояние. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от узнаването му. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |