РЕШЕНИЕ
№196
гр. В. Търново, 25.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
С.И. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
административен характер дело №10201 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИДАПК/обн.
ДВ бр. 39/2011г., изм. ДВ бр. 58/2017г., в сила от 18.07.2017г./.
Образувано е по касационна жалба от началника на
Общинска служба по земеделие/ОСЗ/ - гр. В. Търново, срещу Решение
№827/14.07.2022г. по гр.д. №1062/2022г. по описа на Великотърновския районен
съд, с което решение е отменено Решение №276П/31.03.2022г. на ОСЗ – В. Търново,
с което е определено обезщетение за наследниците на М.И.Е., представляващо
земеделски земи на стойност 384 лв. с площ от 0,460 дка, представляващи
460/3359 ид.ч. от ПИ с идентификатор 58459.109.29 –
нива от 3,359 дка в местността „Елешин“ в землището
на с. Присово, обл. В. Търново.
В жалбата се
правят оплаквания за недопустимост и за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 2 и
т. 3 от АПК. Претендира се за обезсилване, респ. за отмяна на обжалваното
съдебното решение и потвърждаване на административния акт.
Ответникът по касационната жалба – С.К.Е. от гр. В.
Търново, не е взела становище по нея.
Ответната страна по касационната жалба – Община В.
Търново, чрез пълномощника си по делото взема становище за основателност на
касационната жалба и моли съда да я уважи, като претендира и за присъждане на
разноски за производството.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение 827/14.07.2022г. по гр.д. №1062/2022г.
състав на Великотърновския районен съд е отменил Решение №276П/31.03.2022г. на
ОСЗ – В. Търново, с което е определено обезщетение за наследниците на М.И.Е.,
представляващо земеделски земи на стойност 384 лв. с площ от 0,460 дка,
представляващи 460/3359 ид.ч. от ПИ с идентификатор
58459.109.29 – нива от 3,359 дка в местността „Елешин“
в землището на с. Присово, обл. В. Търново. За да
постанови този резултат съдът е приел, че в хода на развилата се процедура по
определяне на обезщетение по § 27 от ЗИДЗСПЗЗ/обн. ДВ
бр. 62/2010г., доп. бр. 61/2016г., в сила от 05.08.2016г./ са били допуснати
съществени процесуални нарушения, като неспазване на изискването по чл. 45ж,
ал. 3, изр. първо от ППЗСПЗЗ, което е основание за отмяна на оспорваното
решение на ОСЗ – В. Търново. Така направеният извод е правилен като краен резултат.
В производството пред първата инстанция е било прието
за установено, че въз основа на влязлото в сила Решение №178/03.06.2021г. по АД
№796/2020г. по описа на АСВТ е продължила реституционна процедура по определяне
на обезщетение по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, вр. с §
27, ал. 2 от ЗИДЗСПЗЗ на наследниците на М.И.Е.. В това производство ответникът
по касация Св. Е. е отправила мотивирано искане по реда на чл. 45ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, без да са били спазени изискванията по чл. 45е, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за
определяне на границите на имота, който се предоставя като обезщетение, а от
друга страна не е била довършена процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.
Решение №774 по Протокол №33/25.11.2021г. на Общински съвет В. Търново не е
било редовно връчено на всички заинтересовани страни и съответно не е било
влязло в сила, което от своя страна е нормативно установено изискване по чл.
45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, за издаването на оспорваното пред първата инстанция
решение на касатора. Въз основа на тези безспорни обстоятелства
съдът е постановил решението си.
С касационната жалба пред АСВТ са били наведени и
поддържани съображения, че съдът е разгледал по същество и се е произнесъл по
една недопустима жалба, тъй като ответникът по касация, жалбоподател пред районния
съд, не е имал право да обжалва решението на ОСЗ, тъй като за нея не е бил
налице правен интерес. Посочва се, че С.Е. не е наследник на М.Е.,
представеното пълномощно от един от наследниците – М.И./стр. 14 от гр. д.
1062/2022г./ не й дава право да предявява реституционни претенции, а що се
отнася до представените договори за продажба на наследствени права и
задължения/стр. 16-18 от гр. д. 1062/2022г./ за ОСЗ няма нормативно предвиден
ред да ги коментира и да се произнася по заявления, подадени от купувачите на
наследствени права. Поради това С. Е. не е била засегната от действието на
оспорваното от нея решение, респ. не е имал правен интерес да го обжалва и
подадената от нея жалба е следвало да се остави без разглеждане като
процесуално недопустима. Тези възражения не се споделят от настоящия състав.
Съгласно
приетото за установено по АД №796/2020г. по описа на АСВТ М.Е. е починал на
10.03.1979г., като е оставил за наследници С. Е. (съпруга, починала на 18.01.1996г.),
С. М.И. (син, починал на 05.04.2007г.) и И.М.И.(син, починал на 12.01.2005г.),
който е оставил за наследници синовете си .И. и М.И. И.. Видно от събраните по делото
доказателства с Договор от 18.01.2010г. придобилият през 1999г. наследствените
права и задължения на М.Е. – Л.В., е продал ½ идеални части от тях на Н.В.Р.,
който след смъртта си през 2011г. е оставил един наследник – Д.Н.ПЕ.. С Договор
от 09.08.2013г. Д.ПЕ. е продала наследствените права и задължения, придобити от
Л.В. (т.е.
½ идеални части), на С.К.Е.. Л.В. и С.Е. са
съсобственици на наследствените права и задължения на М.Е.. Отделно, на
08.10.2018г. М.И. (един от наследниците на М.Е.) е упълномощил С.Е. да управлява
наследствените му права.
Легитимирана така, С.Е. е подала заявление за
започване на процедура по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, заведено с вх.
№РД-12-02-110/27.01.2022г. по описа на ОСЗ – В. Търново. В това производство е
постановено оспорваното пред районния съд Решение №276П/31.03.2022г. на ОСЗ –
В. Търново, с което решение е определено обезщетение за наследниците на М.И.Е.,
представляващо земеделски земи на стойност 384 лв. с площ от 0,460 дка,
представляващи 460/3359 ид.ч. от ПИ с идентификатор
58459.109.29 – нива от 3,359 дка в местността „Елешин“
в землището на с. Присово, обл. В. Търново.
Застъпваното от касатора становище за недопустимост
на оспорването, подадено от ответника по касация Е., с мотива, че тя не е
страна в реституционното производство по възстановяване на правото на собственост
на наследниците на М.Е./не е наследник или заветник/
в случая не може да бъде подкрепено. Неправилно касаторът
приема, че наличието, респ. липсата на едно материално административно право
винаги кореспондира с процесуалното право на сезиране на съдебната инстанция
посредством оспорване на конкретен административен акт. Принципно следва да е
налице тъждество между страните в материалното правоотношение и носителите на
процесуални права като участници в съдебното производство. Правото на оспорване
на един административен акт обаче, породено от наличието на правен интерес,
изразяващ се в нормативно призната способност за защита на нарушени или
застрашени права и законни интереси, не се покрива само с рамките на конкретното материално
правоотношение. Това е така, защото когато административният орган бъде сезиран
с искане от конкретен субект за издаване на акт или документ с определено
съдържание, и ако административния орган постанови отказ/пълен или частичен/,
то само сезиращият може да оспори този отказ, без значение дали е притежавал
материалното право, чието упражняване зависи от издаването на конкретния
акт/документ от значение за упражняване на права. Ако сезиралият органа не е
носител на конкретно материално право и/или не може по друга причина валидно за
сезира органа, последният ще постанови отказ или ще остави искането без
разглеждане. Но тогава единственият, който ще разполага с процесуалната
възможност да оспори произнасянето на органа ще бъде сезиралият го субект, а не
друго лице, което напр. може редовно да сезира органа и да претендира
определени права. Произнасянето на административният орган по подадено
заявление, обвързва само и единствено лицето, подало заявлението/или негови
правоприемници, ако не се касае за лични неимуществени права/ и респ. само това
лице би могло редовно и допустимо да оспори това произнасяне, ако е с негативни
за него правни последици. В случая, както е посочено в обжалваното решение и в
касационната жалба, от страна на Св. Е. са били подавани неколкократно
заявления по реда на чл. 45д и сл. от ППЗСПЗЗ, поради което тя се явява адресат
на съответните актове, издавани от касатора по повод
на тези заявления и тя може редовно да ги оспори по съответния ред. Това не
изключва възможното оспорване на тези актове от наследниците на М.Е., ако те са
засегнати негативно от тях.
В конкретния случай, ако се твърди изначална липса на
процесуална възможност ответника по касация да сезира валидно ОСЗ с искане по
посочения ред, то заявлението не е следвало да бъде разглеждано по същество, по
арг. от чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК и касаторът е следвало да се прекрати производството. В
случая е налице противоречие между застъпените в касационната жалба съображения
и начина на процедиране от страна на касатора по
заявленията на Св. Е.. Ако ОСЗ се е произнесла по нередовно или недопустимо
искане, като е определила въз основа на него и обезщетения за трети лица, но
нейният акт ще е незаконосъобразен и ще подлежи на отмяна при съдебно
оспорване. Следователно ако се доведе докрай застъпената от касационния
жалбоподател логика, то отново би се стигнало в крайна сметка до постановеният
от районният съд правен резултат – отмяна на решението на ОСЗ, но по други
съображения.
Отделно от
посоченото, правилно/макари и лаконично/, първоинстанционният
състав се е позовал на предишни произнасяния от други съдебни състави, вкл. на
АСВТ и ВАС, постановени по спорове между същите страни по искания за
обезщетения.
Обжалваното решение е постановено и в съответствие с
материалния закон.
При безспорно установено от фактическа страна
неизпълнение на изискванията по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, а именно – влизане в
сила на Решение №774 по Протокол №33/25.11.2021г. на Общински съвет В. Търново,
правилно е прието наличието на съществено процесуално нарушение. Решението на
общинския съвет дори е било оспорвано в хода на производството по настоящото
дело пред АСВТ, където е било образувано производство по АД №435/2022г.,
обстоятелство служебно известно на настоящия състав. Ето защо правилно е било
прието от районния съд, че обжалвания акт е постановен при наличие на
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, което е основание за неговата отмяна.
Поради това, след като не са налице заявените с
жалбата касационни основания за обезсилване, респ. отмяна на решението,
настоящият състав приема то да бъде оставено в сила.
При постановяване на решението си обаче първоинстанционният съд е допуснал пропуск, тъй като е
постановил само отмяна на оспорваният пред него акт, но не е разпоредил връщане
на преписката на административния орган за продължаване на производството по
определяне на обезщетение. Производството по реда на чл. 45д и сл. от ППЗСПЗЗ
започва по инициатива на заинтересованите лица, а не по инициатива на
административния орган, поради което след отмяна на акта на органа продължава
да е висящо, тъй като по искането на конкретния субект следва да е налице
произнасяне. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал.
2 от АПК когато актът е нищожен поради некомпетентност или
естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща
преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ето защо следва да бъде постановено
разпореждане, с което делото да се изпрати като преписка на ОСЗ – В. Търново за продължаване на производството по
определяне на обезщетение на наследниците на М.И.Е.. При продължаване на
производството следва да се изясни дали са спазени изискванията по чл. 45е по
ППЗСПЗЗ по отношение на имота, който се определя за обезщетение, както и да се
спазват стриктно разпоредбите на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.
При този изход на делото няма правна възможност за
присъждане на разноски на касатора и на втория
ответник Община В. Търново.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І
от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №827/14.07.2022г. по гр.д.
№1062/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е отменено
Решение №276П/31.03.2022г. на ОСЗ – В. Търново.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 173, ал.
2 от Административнопроцесуалния кодекс
изпраща делото като преписка на Общинска служба по земеделие – гр. В. Търново за
продължаване на производството по определяне на обезщетение на наследниците на М.И.Е.,
при спазване на посочените в мотивите на решението указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.