№ 1208
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110216938 по описа за 2023
година
Производство по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по повод жалба на А. Н. М., ЕГН: **********, чрез
пълномощник, срещу Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 230зз-
1242 от 01.11.2023 г., издадена от Иван Славков – старши полицай при 04 РУ
СДВР.
Според жалбоподателя, в атакуваната заповед не са посочени
фактите, въз основа на които административния орган я е издал. Твърди се, че
не е било налице основание з издаване на заповедта, тъй като към момента на
задържане липсват данни за възможно престъпление, към което да е
съпричастен жалбоподателят. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на искането за отмяна на обжалваната заповед.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя се явява и поддържа жалбата , като моли в полза на адвоката
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер
на основание чл. 38 от ЗАдв за оказана безплатна правна помощ.
Въззиваемата страна, редовно призована, явява се. Оспорва жалбата и
1
моли за потвърждаване на обжалваната заповед за задържане на лице.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 230зз-
1242 от 01.11.2023 г., издадена от иван Славков – старши полицай при 04 РУ
СДВР, А. Н. М., ЕГН: ********** е задържан за срок от 24 часа на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в заповедта, в графа „фактически и правни
основания за издаване на заповедта“ е посочено единствено „ДП 1814/23 г.
във връзка с чл. 198 от НК“.
При това лаконично фактическо и правно описание на основанието за
задържане на жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема, че не е
необходимо да извършва по-нататъшна проверка за законосъобразност на
заповедта, тъй като е очевидно, че същата не отговаря на базисно изискване
на закона към нейното съдържание.
Съгласно чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР освен правното основание за
задържане, като задължителен елемент от съдържанието на заповедта, са и
фактическите предпоставки за задържането. Това означава в заповедта, макар
и в кратък вид, да са изложени мотиви и фактически обстоятелства, поради
които е било предприето задържането на дадено лице. В конкретния случай,
видно от заповедта за задържане е, че в същата е посочено като правно
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но липсва фактическа обосновка на
предприетата намеса в правната сфера на жалбоподателя А. М.. При това
положение, не само че не е съобразено законовото изискване за мотивировка
на заповедта за задържане, но и настоящият съдебен състав се оказва
поставен в невъзможност да осъществи проверка по същество, относно
наличието на обстоятелствата, поради които органите на МВР са предприели
задържане спрямо М.. Видно от материалите по делото е, че на А. М. е връчен
формуляр, съдържащ описание на правата на задържаното лице, както и че по
отношение на същия е осъществен обиск, но липсват каквито и да е
доказателства за това, на жалбоподателя да е бил връчен друг документ,
2
съдържащ информация относно фактическите предпоставки за неговото
задържане. При това положение следва категоричният извод, че правото на
защита на жалбоподателя е било ограничено, а заповедта за задържане е
незаконосъобразна. По тези мотиви съдът приема, че е налице основание за
отмяна на обжалваната заповед. При това положение в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, за
присъждането на които е направено своевременно искане. Видно от
доказателствата по делото е, че жалбоподателят е заплатил държавна такса в
размер на сумата от 10,00 лева, както и че по отношение на него е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата. При това положение в полза на адв. Е. Н. Н. – САК следва да се
присъди сумата от 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева, за заплащане на
която следва да бъде осъдено МВР. В полза на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 10,00 /десет/ лева, за присъждането на която следва да
бъдат осъдени МВР.
По тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. 72, ал. 4 ЗМВР
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице за 24 часа, а именно на А. Н.
М., ЕГН: **********, която заповед е с рег. № 230зз-1242 от 01.11.2023 г.,
издадена от иван Славков – старши полицай при 04 РУ СДВР.
ОСЪЖДА МВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на А.
Н. М., ЕГН: **********, сумата от 10,00 /десет/ лева, представляваща
направени във връзка с производството по делото разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА МВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на
адв. Е. Н. Н. - САК, с ЕГН: **********, сумата от 750,00 /седемстотин и
петдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
3
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4