РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
в присъствието на прокурора РП БЛАГОЕВГРАД - ТО ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20211220200280 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от Р. В. Б.
, ЕГН - **********, с местожителство и постоянен адрес в село Т., община
Сатовча, област Благоевград против Наказателно постановление
№............г, издадено от старши комисар Д. Г. Д. на длъжност директор на
ОДМВР-Благоевград ,с което на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 300 лв,,за това че на 16.04.2020г.. около 11.00 ч. в
с.Туховища при наличие на обявено в Република България извънредно
положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на
основание чл.63, от Закона за здравето, със заповеди № РД-01-
124/13.03.2020г: и РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, всички лица, когато се
намират в закрити или открити обществени места са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице, е посетил открито обществено място, в
с.Туховща, общ.Сатовча на ул.Тумба, като не е поставил защитна маска за
лице, с което виновно е нарушил чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Ответника ОДМВР Благоевград ,редовно призован не се явява, изразява
становище по жалбата-неоснователна .
Правно основание чл.63 от ЗАНН
Прилагат се писмени документи. Разпитани са свидетелите Е.У. и К.З..
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите Е.У. и К.З. са служители на РУ Гоце Делчев . На 16.04.2020г.
двамата били назначени наряд опазване на обществения ред в района на
с.Сатовча. Около 11.00 ч. те се намирали в с.Туховища ,на една от улиците и
извършвали проверка във връзка със заповеди № РД-01-124/13.03.2020г: и
1
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването,досежно
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, всички лица, когато се
намират в закрити или открити обществени места са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице, когато видяли жалбоподателя без
поставена защитна маска . Свидетелите му се легитимирали и поискали да
представи документ за самоличност. От лична му карта е установена
самоличността , а именно Р. В. Б..С оглед констатираното нарушение -
неспазването на издадената от министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка, изразяваща се в носенето на открити и закрити
места на защитната маска свидетеля У. в присъствието на колегата си и на
жалбоподателя съставил АУАН,връчен срещу подпис.В последствие в
правния мир е намерило проявление Наказателно постановление №244а-1444
от 19.06.2020г на Директора на ОД на МВР-Благоевград,с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв -правно
основание чл209а от Закона за здравето .
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е
подадена в срок, индиция за допустимостта й . Съгласно разпоредбата на чл.6
от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по
административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за неоснователна, поради следното:
Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на
свидетелите Е.У. и К.З. , служители на РУ Гоце Делчев. Показанията им са
последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се
доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите
към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир,
ангажират наказателната си отговорност. Съдът приема, че жалбоподателя
на 16.04.2020г.. около 11.00 ч. в с.Туховища ,на една от улиците при наличие
на обявено в Република България извънредно положение с Решение от
13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на основание чл.63, от Закона
за здравето, със заповеди № РД-01-124/13.03.2020г: и РД-01-197/11.04.2020г.
на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка, изразяваща се
в това, всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени
места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, е посетил открито
обществено място, в с.Туховща, общ.Сатовча на ул.Тумба, с което виновно
нарушил чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63 от Закона за здравето .
Следователно той с поведението си е осъществил елементите на
вмененото му нарушение . Разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към
датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с
акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а
при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл. 63, ал. 1 от ЗЗ,
действащ също към процесната дата, при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадените на основание
чл. 63 от Закон за Здравето заповеди № РД-01-124/13.03.2020г: и РД-01-
197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването са били въведени
противоепидемични мерки на територията на Р. България - Всички лица,
когато се намират в закрити и открити обществени места са длъжни да имат
2
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.)
От събраните по делото писмени и гласни доказателства ,ценени поотделно и
в тяхната съвкупност съдът приема, че са налице всички елементи от
фактическия състав на вмененото на нарушителя нарушение.
Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното:
Носителят на административно наказателната власт ,в случая –Директора на
ОДМВР е издал наказателното постановление след като , е установено по
безспорен начин извършването на нарушението , самоличността на
нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение по делото от свидетеля У. служи като
предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма
презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху
обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква
изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани на общо основание.От показанията на свидетелите , и приложените
писмени документи може да се направи категоричен извод ,че
нарушителя на виновно е нарушил чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63 от
Закона за здравето .
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след
себе си отмяна на атакуваното наказателно постановление. Критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в
процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта ,
подписал и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята
теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност
да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното
срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и
правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната
квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е
коректно и подробно описано в Наказателното постановление , правилно е
посочена санкционната норма.
Досежно санкцията ,същата е в минимално предвидения от закона размер и
не подлежи на изменение.
Липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното
деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за
този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е
формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни
последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й
създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
3
Потвърждава като законосъобразно Наказателно постановление №244а-1444
от 19.06.2020 година на Директора на ОД на МВР-Благоевград.
Осъжда Р. В. Б., ЕГН - **********, с местожителство и постоянен адрес в
село Туховища, община Сатовча, област Благоевград да заплати на
ОДМВР-Благоевград сумата в размер на 100.00 лв. разноски за
юрисконсулт.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски АС в 14 -
дневен срок от деня на получаване на съобщението от страните по делото.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4