№ 576
гр. Благоевград, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500824 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба с вх. № 03461/12.04.2022г., подадена от Л. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес с.К., общ.Б. – длъжник по изпълнението срещу разпореждане от
18.03.2022г., с което ЧСИ Г.Ц. е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното
производство по изп. дело № 1035/2018г. по неговия опис на основание чл. 433, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати
производството по делото. Излага се в жалбата, че делото не е подредено хронологично,
страниците в кориците не са номерирани. Към молбата липсва приложено платежно
нареждане за заплащане на дължимите държавни такси за образуване на делото и за всички
поискани в молбата изпълнителни действия.
На второ място се твърди, че липсват доказателства, че взискателя има качеството
кредитор и че длъжниците са били уведомени по надлежния ред за твърдяната от взискателя
цесия.
Поддържа се в жалбата оплакване, че към момента на образуване на изпълнителното дело
– 24.10.2018г. са изтекли повече от 5 години от датата на издаване на изпълнителния лист,
въз основа на който се претендира вземането, същия е издаден на 28.05.2011г., като през
период от 7 години, 5 месеца и 4 дни е било налице бездействие от страна на кредитора,
поради което и вземанията са погасени.
Излага се в жалбата, че Г. е солидарен длъжник, като същия не е уведомен за
производството по чл.417 ГПК, за издаване на изпълнителен лист, не е имал възможност да
възрази срещу заповедта за изпълнение и са били ограничени правата му по чл.419 от ГПК, а
впоследствие и не са му връчвани покана за доброволно изпълнение и други документи по
изпълнението.
Твърди се, че предприетите от ЧСИ съдебно изпълнителни действия по запориране на
банкови сметки и имуществото – единственото жилище на Г. са непропорционални с оглед
1
размер на дълга и освен това са в нарушение на чл.444 ГПК.
Сочи се, че доколкото след последните предприети действия през м.март /април 2019г. не
са предприемани действия по инициатива на взискателя, то се иска да бъде прекратено
образуваното изпълнително дело поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Навежда се, че липсата на данни кредиторът да е внесъл такси за всички предприети от
ЧСИ действия е основание за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,
ал.1, т.6 от ГПК.
Твърди се, че жилището на лицето не подлежи на публична продан, доходът му е под
секвестируемия минимум, няма регистрирани на негово име ППС и друго имущество, към
което да може правомерно да бъде насочено изпълнение, поради което са налице
основанията на чл.433, ал.1, т.5 от ГПК.
Предвид изложеното в жалбата, се иска да бъде отменен отказа на ЧСИ Г.Ц. и делото да
му бъде върнато с указания да прекрати изпълнителното дело и да вдигне наложените
запори.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „ЕОС М.“ ЕООД не е депозирал писмени
възражения.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия по
изпълнителното дело, като е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от
ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от
ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на „О.Ф.“ ЕАД от
24.10.2018г. и издаден изпълнителен лист от 28.05.2011г. по ч.гр.д. № 851/2011г. по описа
на РС Разлог, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на Банка
ДСК ЕАД срещу М. С. Й. и Л. Г. Г. за парично вземане, произтичащо от договор за кредит за
текущо потребление от 23.11.2006г.
С договор за прехвърляне на парични вземания от 22.06.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД, като
цедент е прехвърлило на „О.Ф. България“ ЕООД, като цесионер вземанията посочени в
приемо – предавателен протокол, в т.ч. и вземането от длъжника М. Й. по договор за кредит
за текущо потребление от 23.11.2006г.
С дата 21.12.2017г. между цесионера О.Ф. България ЕАД и М. С. Й. е подписано
споразумение по чл.365 от ГПК, с което страните са се съгласили и приемат, че към дата
15.12.2017г. остатъчния размер на задълженията на кредитополучателя към кредитора, за
които отговарят солидарно с поръчителя възлиза на 11 751,65 лв., като е разсрочено
изпълнението на задължението и последната вноска е уговорена на 10.06.2019г.
Видно от сметка и фактура № 47806 от 19.07.2018г. и извлечение от банкова сметка
взискателя е заплатил в полза на ЧСИ Ц. сумата от 20,00 лв. такса за образуване на
изпълнително дело и сумата от 30,00 лв. за налагане на запор без извършване на опис,
включително върху дял от търговско дружество по чл.517, ал.1 от ГПК.
До длъжника Л. Г. е изпратена от ЧСИ Ц. покана за доброволно изпълнение изх.№
19503/24.10.2018г., която му е връчена на 01.11.2018г. лично.
Видно е от извлечение от 07.01.2019г., фактура от същата дата и сметка, че взискателя е
заплатил такси в полза на ЧСИ за изготвяне и връчване на покана, призовка, и др. в размер
на 20,00 лв. и за 6 бр. справки 30,00 лв.
Видно от приложено извлечение от сметка на ЧСИ Ц., от 06.03.2019г., фактура и сметка от
същата дата взискателя е заплатил такса за налагане на запор в размер на 15 лв.
С дата 08.03.2019г. по изпълнителното дело е подадена молба от взискателя, с която е
направил искане да бъде наложен запор върху всички левови и в чуждестранна валута
2
банкови сметки на двамата длъжници.
Със запорни съобщения от 29.03.2019 г. е наложен запор на всички вземания на длъжника
Л. Г. в банка ПИБ АД, Банка Пиреос България АД и ОББ АД.
По делото е преведена на 09.04.2019г. от взискателя сумата от 15,00 лв. за вписване на
възбрана, като с постановление от 27.05.2019г. е наложена възбрана върху апартамент № 1
собственост на длъжника Г..
С молба от 25.08.2020г. подадена до ЧСИ Ц. от ЕОС М. ЕООД, е направено искане за
конституиране на молителя като взискател по изпълнителното дело, като е направено искане
да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Към
молбата са приложени договор за покупко – продажба на вземания от 19.03.2020г.,
приложение № 1 към него, пълномощно.
С протокол от 25.08.2020г. ЧСИ Ц. е конституирал като взискател по изпълнителното дело
ЕОС М. ЕООД.
От извлечение от сметка на ЧСИ Ц. в Райфайзен банк ЕАД от 04.01.2021г. е видно, че
длъжникът Л. Г. е извършил плащане на сума от 290 лв. по изпълнителното дело.
Приложени и са преводни нареждания за кредитен превод от които е видно, че длъжникът
Г. е превел на 14.01.2021г. суми по изпълнителното дело.
С молба вх.№ 02329/18.03.2022г. длъжника Л. Г. е направил искане до ЧСИ за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.5, 6 и 8 от ГПК, като същата с
разпореждане от 18.03.2022г. е оставена без уважение, тъй като не са налице основанията за
прекратяване.
На длъжника е връчено съобщение за постановения отказ на 01.04.2022г. Жалбата
наименована молба от длъжника срещу постановения отказ е подадена на 12.04.2022г.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК,
като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане
на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.
Съдът като съобрази материалите по делото, намира, че не е налице основание за
прекратяване на изпълнителното производство поради невнасяне на авансовите такси от
взискателя, напротив, както беше посочено, всички такси са внесени от взискателя, като по
делото са налични доказателства за плащането им.
На следващо място не е налице и основание за прекратяване на изпълнителното
производство поради това, че посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Видно от
справките съдържащи се в изпълнителното дело длъжникът притежава три МПС, има
сметки в банки, на които е наложен запор, поради което и не е налице хипотезата на чл.433,
ал.1, т.5 от ГПК.
По доводите в жалбата, че е настъпила перемция следва да се посочи следното: Съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
В конкретния случай от данните по изпълнителното дело се установява, че от момента на
образуване на последното, прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия, не е
налице. От момента на образуване на делото и предприетите по него изпълнителни действия
налагане на запор на банкови сметки, вписване на възбрана, молба за извършване на опис и
др. не е изтекъл 2 –годишен срок и съответно не е настъпила т.н. перемпция.
Доводите в жалбата, че самото вземане на взискателя по изпълнителния лист е погасено с
изтичане на предвидената в закона петгодишна погасителна давност, по същество са
твърдения за липса на материалноправните условия за законност на изпълнителния процес.
Това възражение не е допустимо да бъде разгледано и решено в рамките на производство по
чл. 435 от ГПК, в което производство съдът осъществява контрол за законосъобразност на
3
действия или отказ да се извършат съответни действия в рамките на изпълнителното
производство, т.е. защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител е насочена
срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. С решението по това
производство, не се разрешава материалноправен спор между длъжника и взискателя по
същество и то не се ползва със сила на присъдено нещо. Да разрешава такъв спор между
страните по принудителното изпълнение няма правомощие и ЧСИ. Материалноправно
възражение за погасяване на вземането по изпълнителния лист длъжникът може допустимо
да релевира в рамките на състезателното исково производство, което да инициира по реда на
чл. 439, ал. 1 от ГПК, в което би се разрешил спорът за материално право.
Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство поради
липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1 от ГПК, ЧСИ е установил правилно
неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона
като прекратително основание. Постановеният от съдебния изпълнител отказ за
прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ –
неоснователна. Същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК
жалба с вх. № 03461/12.04.2022г., подадена от Л. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес с.К.,
общ.Б.– длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 18.03.2022г. на ЧСИ по изп.д. №
20187020401035 по описа на ЧСИ Г.Ц., рег. № 702 и с район на действие, този на БлОС, с
което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4