№ 26
гр. Габрово , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:В.а Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Жени Х. Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от
подсъдимия К. Н. М. от гр. Габрово, чрез защитника адв. И.С. от АК – Габрово, жалба
от подсъдимия Г. З.И.. от гр. Габрово и жалба от подсъдимия А.Г.Т. от гр. Габрово,
срещу присъда № 260021 от 15.03.2021 г. по НОХД № 581/2020 г. по описа на Районен
съд – Габрово.
С атакуваната присъда подсъдимият С.И.. Н. от гр. Габрово е признат за
ВИНОВЕН в това, че през периода от 11.01.2020 г. до 31.01.2020 г. включително, в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление, сам и след предварителен
сговор в немаловажен случай с подсъдимите Г. З.И.., Д. Г. Т., А.Г.Т. и К. Н. М., всички
от гр. Габрово, от тъкачен цех на улица „В.“ **, отнел чужди движими вещи, както
следва: I. На 11.01.2020 г. - отпадъчно желязо от различни видове машинни части с
тегло 105 кг. на стойност като скрап 28,35 лева; II. На 16.01.2020 г. - отпадъчно желязо
от различни видове машинни части с тегло 128 кг. на стойност като скрап 33,28 лева;
III. На 26.01.2020 г. - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и един брой
количка с лебедка, с общо тегло 786 кг., на стойност като скрап 204,36 лева; IV. На
27.01.2020 г. - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен
кантар, с общо тегло 893 кг., на стойност като скрап 241,11 лева; и V. На 31.01.2020 г. -
1 брой телфер с ръчна количка на стойност 172 лева, 1 брой хромникелов казан с тегло
154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на
1
стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 849,99 лева, от
владението на П. И. Ц. от гр. Габрово, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление, за което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54, ал. 1
от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изпълнението на
наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъда в законна сила.
Със същата присъда подсъдимият Д. Г. Т. от гр. Габрово е признат за
ВИНОВЕН в това, че през периода от 27.01.2020 г. до 31.01.2020 г. включително, в гр.
Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано
престъпление, на повторност и след предварителен сговор в немаловажен случай с
подсъдимите Г. З.И.., С.И.. Н., А.Г.Т. и К. Н. М., всички от гр. Габрово, от тъкачен цех
на улица „В.“ **, отнел чужди движими вещи, както следва: I. На 27.01.2020 г. -
отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо
тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева, и II. На 31.01.2020 г. - 1 брой
хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лв. и отпадъчно
желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност
412 лева, от владението на П. И. Ц. от гр. Габрово, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление, за което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл.
66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Д. Г. Т. е
определено ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наложеното по настоящата присъда и
наказанието по присъда № 260010 от 15.02.2021 г. по НОХД № 1059/2020 г. на Районен
съд - Габрово, влязла в сила на 03.03.2021 г., в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което – на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 3
от НК, изцяло е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 200 лева.
Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66, ал. 1
във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в сила. Със същата присъда е постановено подсъдимият Д. Г. Т. да изтърпи отделно
наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НК - „Задължителна регистрация по настоящ“ адрес за срок от една година с
периодичност на изпълнение два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година, наложено с определение №
2
231/09.10.2020 г. по ЧНД № 92/2020 г. на Окръжен съд - Габрово, влязло в законна сила
на 27.10.2020 г., като се приспадне изцяло изтърпения на 09.01.2021 г. срок от
наказанието.
Със същата присъда подсъдимият К. Н. М. от гр. Габрово е признат за
ВИНОВЕН в това, че през периода от 27.01.2020 г. до 31.01.2020 г. включително, в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор в
немаловажен случай с подсъдимите Г. З.И.., С.И.. Н., А.Г.Т. и Д. Г. Т., всички от гр.
Габрово, от тъкачен цех на улица „В.“ **, отнел чужди движими вещи, както следва: I.
На 27.01.2020 г. - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой
железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева, и II. На
31.01.2020 г. - 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап
167,29 лв. и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички
вещи на обща стойност 412 лева, от владението на П. И. Ц. от гр. Габрово, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил
престъпление, за което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият А.Г.Т. от гр. Габрово е признат за ВИНОВЕН
в това, че през периода от 27.01.2020 г. до 31.01.2020 г. включително, в гр. Габрово,
при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор в
немаловажен случай с подсъдимите Г. З.И.., С.И.. Н., К. Н. М. и Д. Г. Т., всички от гр.
Габрово, от тъкачен цех на улица „В.“ **, отнел чужди движими вещи, както следва: I.
На 27.01.2020 г. - отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой
железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева, и II. На
31.01.2020 г. - 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като скрап
167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева, всички
вещи на обща стойност 412 лева, от владението на П. И. Ц. от град Габрово, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил
престъпление, за което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Г. З.И.. от гр. Габрово е признат за
ВИНОВЕН в това, че през периода от 26.01.2020 г. до 31.01.2020 г. включително, в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление, на повторност и след
предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите С.И.. Н., Д. Г. Т., А.Г.Т. и
3
К. Н. М., всички от гр. Габрово, от тъкачен цех на улица „В.“ **, отнел чужди движими
вещи, както следва: I. На 26.01.2020 г. - отпадъчно желязо от различни видове
машинни части и един брой количка с лебедка, с общо тегло 786 кг. на стойност като
скрап 204,36 лева; II. На 27.01.2020 г. - отпадъчно желязо от различни видове машинни
части и 1 бр. железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11 лева;
и III. На 31.01.2020 г. - 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като
скрап 167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева,
всички вещи на обща стойност 616,36 лева, от владението на П. И. Ц. от гр. Габрово,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил
престъпление, за което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54, ал 1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН
СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от ЗИНЗС.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание в размер
на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подсъдимия Г. З.И.. чрез
определение № 597 от 18.12.2019 г. по ЧНД № 1258/2019 г. на Районен съд - Габрово,
влязло в сила на 03.01.2020 г., с което ме у определено общо наказание по наложените
му с присъда № 268 от 22.05.2019 г. по НОХД № 1564/2018 г. на РС - Габрово, в сила
от 07.06.2019 г.; присъда № 511/04.11.2019 г. по НОХД № 736/2019 г. на РС - Габрово,
в сила от 20.11.2019 г. и Присъда № 512/04.11.2019 г. по НОХД № 745/2019 г. на РС -
Габрово, в сила от 20.11.2019 г., като е постановено същото да се изтърпи при
първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
С присъдата е постановено, след влизането й в сила веществените
доказателства - 2 броя следи, приложени в пликове на л. 72 и 75 от досъдебното
производство, да останах на съхранение към материалите по делото.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, всеки от петимата подсъдими
е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово сума в размер по 37,63 лева,
дължима за възстановяване на направените в досъдебната фаза на процеса разноски,
както и всеки от петимата подсъдими е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Габрово суми, както следва: в размер по 8 лева за
възстановяване на разноските, направените в съдебната фаза на процеса и 5 лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В жалбата от подсъдимия К.М. и допълнението към нея, изготвени от
защитника адв. С., се твърди, че присъдата е постановена при нарушаване на
процесуалния закон, както и че почива на предположения, презумпции и фикции, а не
на доказани по безспорен начин факти. Посочва се, че първоинстанционният съд
приема деянията на подсъдимия М. за доказани въз основа показанията на свидетелите
4
П. Ц. и В. П., както и приложените договори за покупко-продажба, без да отчете, че и
двамата свидетели не познават подсъдимото лице и не го сочат като извършител, а в
кредитираните документи не се съдържат данни за него. Оспорват се мотивите на
районния съд, според които подсъдимият М. бил взел участие в тези кражби, още
повече, че не бил отрекъл това. Твърди се, че съдът е базирал присъдата единствено на
прочетените по реда на чл. 279 от НПК обяснения на други подсъдими, като не е
направил разграничение между обясненията като доказателствено средство и
самопризнанието като доказателство в един наказателен процес. Претендира се за
отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К.М. да
бъде признат за невинен и оправдан.
В жалбата от подсъдимия Г. З.И.. се изразява несъгласие с наложеното
наказание, като се посочват неотчетени от първоинстанционния съд смекчаващи
обстоятелства, които предполагат облекчаване на наказателната отговорност.
Претендира се за изменение на присъдата в частта за размера на наказанието лишаване
от свобода.
В проведеното съдебно заседание пред настоящия съд подсъдимият А.Г.Т.
заявява, че не поддържа жалбата си и я оттегля, поради което съдът прекрати
въззивното производство в тази част.
След изрично разясняване на подсъдимите Д. Г. Т. и С.И.. Н. на разпоредбата
на чл. 320, ал. 6 от НПК, всеки от двамата заявява, че е съгласен с присъдата и не
желае да се присъединява към жалбите на другите подсъдими.
В производството пред въззивния съд адв. С. поддържа жалбата и
допълнението по изложените в тях съображения. Счита, че не са събрани доказателства
за извършени от подзащитния му престъпни деяния.
При упражняване на правото си на лична защита подсъдимият К.М. изразява
съгласие с позицията на защитника си. В последната си дума моли за уважаване на
жалбата.
Подсъдимият Г.И., в лична защита и при упражняване на правото си на
последна дума, моли да се намали наложеното му наказание.
Подсъдимият Д.Т. и неговият защитник адв. Д.Р., както и подсъдимите А.Т. и
С.Н., които не са депозирали въззивни жалби и е оттеглена жалбата от подсъдимия
А.Т., не взимат отношение по основателността на жалбите на другите двама
подсъдими. Тези трима подсъдими изразяват съгласие с присъдата срещу тях.
В речта си пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура -
5
Габрово заявява, че жалбите са неоснователни. Счита, че атакуваната присъда не
страда от пороци, същата е обоснована и подробно мотивирана, поради което следва да
се потвърди.
Въззивният съд, след като разгледа жалбите, обсъди становищата на страните в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от
НПК, приема следното:
Жалбите са допустими. Същите са депозирани от страни в процеса, които са
легитимирани да атакуват постановения съдебен акт и са подадени в срока за
обжалването му. Разгледани по същество жалбите са частично основателни.
Преди да пристъпи към собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият съд следва да очертае предмета на въззивно обжалване, отчитайки
обстоятелството, че на съд са предадени пет лица и първата инстанция е признала за
виновни и петимата подсъдими, но присъдата е обжалвана само от двама от тях, а
трети оттегля жалбата си. Независимо от това, следвайки разпоредбата на чл. 314 НПК
и ревизионното начало, разбирано като цялостна проверка на съдебния акт - по
отношение на всички основания, включително и непосочените от страните, по
отношение на целия акт, включително и в необжалваните му части и спрямо всички
лица, включително и неподалите жалба и неприсъединили се към нея, следва, че
пределите на въззивната проверка са ограничени единствено от правилото reformatio in
pejus.
Отчитайки, че въззивните жалби от подсъдимите К.М. и Г.И. поддържат
висящността на целия процес, включително и по отношение на останалите трима
подсъдими, в съответствие с нормата на чл. 314 от НПК настоящият съд извърши
пълна служебна проверка на атакуваната присъда.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, като при
проведеното съдебно следствие да събрани относими доказателства и доказателствени
средства, както следва: обясненията на подсъдимия С.И.. Н., включително обясненията
му от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 1-во от
НПК (л. 55-56 от ДП); обясненията на подсъдимия Г. З.И.., депозирани пред съдия в
досъдебната фаза на процеса (л. 60-61 от ДП), които са приобщени чрез прочитането
им по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК; обясненията на подсъдимия Д. Г. Т.,
депозирани в досъдебната фаза на процеса пред разследващия орган в присъствието на
защитник л. 57-58 от ДП), приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 4 от НПК; показанията на свидетелите П. Ц. и В. П., включително
показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК; показанията на свидетеля
6
С.Б.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум - л. 12-33; договори за покупко-продажба и
декларации - л. 97-104; декларации за семейно, материално положение и имотно
състояние на подсъдимите; справките за съдимост на подсъдимите; заключението на
оценъчната експертиза. Въз основа на същите доказателства, извеждайки служебна
преценка, че събирането на нови доказателства пред втората инстанция не е
необходимо, въззивният съд прие следната относима към предмета на делото
фактология:
Подсъдимият С.И.. Н. е роден на *** г. в гр. Габрово и живее в същия град.
Завършил е средно образование. Не е осъждан. Работи.
Подсъдимият Д. Г. Т. е роден на *** г. в гр. Габрово и живее в същия град.
Завършил е средно образование. Не работи. С определение № 575/06.12.2019 г. по
НОХД № 1062/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово е одобрено споразумение за
решаване на делото, съгласно което подсъдимият Д.Т. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК, за което и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на
пробация с налагане на двете задължителни пробационни мерки, всяка с
продължителност от една година.
Подсъдимият К. Н. М. е роден на *** г. в гр. Габрово и живее в същия град.
Завършил е основно образование и продължава да учи. Като непълнолетен, с влязла в
сила на 21.02.2018 г. присъда, подсъдимият М. е признат за виновен и осъден на
пробация за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият А.Г.Т. е роден на *** г. в гр. Габрово и живее в същия град.
Завършил е основно образование и продължава да учи. Не е осъждан.
Подсъдимият Г. З.И.. е роден на *** г. в гр. Габрово и живее в същия град.
Завършил е основно образование и продължава да учи. Подсъдимият Г.И. е осъждан,
както следва:
с присъда № 268/22.05.2019 г. по НОХД № 1564/2018 г. по описа на Районен съд
– Габрово, влязла в сила на 07.06.2019 г., подсъдимият И., е признат за виновен за
извършено като непълнолетен престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК, за което е осъден на четири месеца лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е отложено с тригодишен изпитателен срок,
считано от влизане на присъдата в сила;
с присъда № 511/04.11.2019 г. по НОХД № 736/2019 г. по описа на Районен съд –
Габрово, влязла в сила на 20.11.2019 г., подсъдимият И. е признат за виновен в
7
извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което при приложение на
чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила;
с присъда № 512/04.11.2019 г. по НОХД № 745/2019 г. по описа на Районен съд -
Габрово,влязла в сила на 20.11.2019 г., подсъдимия И. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за
което е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С определение от 18.12.2019 г. по ЧНД № 1258/2019 г. по описа на Районен съд
– Габрово, влязло в сила на 03.01.2020 г., на подсъдимия Г.И. е определено едно общо
наказание по описаните по-горе три присъди в размер на две години лишаване от
свобода, като по реда на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението е отложено с четиригодишен
изпитателен срок, считано от влизане на определението в сила.
Подсъдимите Д.Т. и А.Т. са братя. Към инкриминирания период подсъдимият
Д.Т. бил непълнолетен, но въпреки това, предвид физическото и интелектуалното си
развитие същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Всички подсъдими живеят в град Габрово и се познават помежду си.
През инкриминирания период от време подсъдимият С.Н. живеел в жилище на
бул. „Н.“ **1 в гр. Габрово. В същия квартал, на ул. „В.“ ** била разположена
триетажна сграда, представляваща тъкачен цех с перило и складови помещения.
Сградата се стопанисвала от ***“. Цехът не работел от години, като в него останали на
съхранение тъкачни станове, резервни части за тях и други машини и съоръжения,
обслужващи дейността на тъкачницата. Вещите били собственост на свидетеля П. Ц. -
син на собственичката на едноличния търговец, стопанисващ цеха. Входът на цеха бил
от северната страна на сградата - откъм пътя, като вратата за него се заключвала с
катинар. На сградата имало и друга двукрила дървена врата, намираща се на долното
ниво със складовите помещения, под които била перачницата, която осигурявала
възможност за достъп до тези помещения, а оттам (по вътрешни стълби) - и до
основното ниво с тъкачницата в цеха.
На 11.01.2020 г. подсъдимият С.Н. отишъл до сградата на тъкачния цех, след
което през отворен прозорец влязъл вътре. От там взел и изнесъл в чували болтове,
гайки и отпадъчно желязо от различни видове машинни части с общо тегло 105 кг. По-
късно през същия ден (според съставените договор за покупко-продажба и декларация
8
под № ********** от тази дата, приложени на л. 98 от ДП) предал вещите в пункт за
изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, намиращ се на бул. „С.“ № 23 в гр.
Габрово. В същия пункт работел свидетелят В. П..
Според заключението на оценъчната експертиза стойността на отнетите вещи
възлиза на 28,35 лева, изчислена въз основа на съответната сума - 0,27 лв., заплащана
по средни пазарни цени за един килограм скрап от отпадъчно дебело желязо към
инкриминираната дата.
На 16.01.2020 г. подсъдимият С.Н. отново отишъл до сградата на тъкачния цех
на ул. „В.“ **. Влязъл вътре и изнесъл отпадъчно желязо от различни видове машинни
части с общо тегло 128 кг. По-късно през деня предал отнетото в посочения по-горе
пункт за изкупуване на вторични суровини на бул. „С.“ № 23 в гр. Габрово. Във връзка
с това са съставени договор за покупко-продажба и декларация под № ********** от
16.01.2020 г., приложени на л. 99 от досъдебното производство.
От заключението на оценъчната експертиза се установява, че стойността на
отнетите вещи възлиза на сумата от 33,28 лв., изчислена съобразно цената за килограм
скрап от посочения вид отпадъчно желязо към тази дата.
На 26.01.2020 г. подсъдимият С.Н. за пореден път влязъл в тъкачния цех на ул.
„В.“ **. Качил се на третия етаж, откъдето взел отпадъчно желязо от различни видове
машинни части и 1 брой количка с лебедка с общо тегло, възлизащо на 786 кг., които
пренесъл и оставил до гараж, намиращ се в близост до цеха. На следващия ден -
27.01.2020 г., подсъдимият Н. отишъл при свидетеля В. П.. Съобщил му, че има желязо
за предаване и поради голямото му количество го помолил да го прекара с камион.
Свидетелят П. приел и на същия ден с управляван от него камион отишъл до
посочения гараж, където подсъдимият Н. натоварил вещите в превозното средство, а
свидетелят ги закарал в пункта. Във връзка с продажбата в пункта на отпадъчното
желязо, на подсъдимия С.Н. били съставени договор за покупко-продажба и
декларация под № ********** от 27.01.2020 г., приложени на л. 101 от ДП.
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че общата
парична равностойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 204,36 лева, изчислена
съобразно цената за килограм скрап от отпадъчно дебело желязо към инкриминираната
дата.
На 27.01.2020 г., вечерта, подсъдимият С.Н. и подсъдимите А.Т., Д.Т. и Г.И. се
срещнали в парка в кв. „С.“ в гр. Габрово. Подсъдимият Н. споделил пред останалите,
че е влизал в тъкачния цех и че там има още желязо за изнасяне. Предложил им заедно
да отидат и да извършат кражба на вещи, които след това да предадат в пункт за
9
изкупуване на вторични суровини. Подсъдимите Ал. Т., Д. Т. и Г. И. се съгласили.
След това четиримата отишли до посочения цех и влезли в него през незаключена
врата. От там взели отпадъчно желязо от различни видове машинни части и 1 брой
железен кантар с общо тегло, възлизащо на 893 кг., които пренесли и оставили до
упоменатия гараж, намиращ се в близост до цеха. На следващия ден - 28.01.2020 г., с
камион, управляван от свидетеля В. П., тези вещи били откарани до пункта за
изкупуване на вторични суровини на булевард „С.“ № 23 в гр. Габрово. Във връзка с
продажбата им, на имената на подсъдимите С.Н. и А.Т. били съставени договори за
покупко-продажба и декларации под № ********** и № ********** от 28.01.2020 г.,
приложени на л. 102-103 от досъдебното производство.
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че общата
стойност на отнетите вещи е в размер на сумата от 241,11 лева, изчислена въз основа
на тази за цената на един килограм скрап от посочения вид отпадъчно желязо към
27.11.2020 г.
На 31.01.2020 г., вечерта, подсъдимите С.Н., А.Т., Д.Т. и Г.И. отново се
срещнали. Този път с тях бил и подсъдимият К.М.. Петимата решили да извършат
кражба от сградата, в която се помещавал тъкачния цех. В изпълнение на това решение
влезли в цеха през позната им вече незаключена врата. От там взели и изнесли до
посочения по-горе гараж 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. и отпадъчно
желязо с тегло 15 кг. Междувременно подсъдимият Н. се върнал сам до цеха и изнесъл
1 брой телфер с ръчна количка, които скрил до близко хале. На следващия ден Н.
закарал телфера и количката в близост до стадион „Х. С.“ на улица „Я.“, където ги
укрил. На 01.02.2020 г., отново с камион, управляван от свидетеля В. П.,
хромникеловият казан и останалото отпадъчно желязо били откарани до пункта за
изкупуване на вторични суровини на бул. „С.“ № 23 в гр. Габрово. Във връзка с
тяхната продажба, на името на подсъдимия Д.Т. били съставени договор за покупко-
продажба и декларация под № ********** от 01.02.2020 г., приложени на л. 102-103 от
ДП.
От заключението на оценъчната експертиза се установява, че парична
равностойност на отнетия при тази кражба хромникелов казан възлиза на 167,29 лева, а
на отпадъчното желязо от 15 кг - на сумата от 3,60 лева, всяка една от тях изчислена
съобразно цената за килограм скрап от двата вида метал към инкриминираната дата, а
стойността на телфера с ръчна количка е 172 лева.
От заключението на оценъчната експертиза, което не е оспорено от страните и
се възприема от съда за обосновано и компетентно изготвено, се установява стойността
на вещите, предмет на всяко от деянията, както и общата им паричната равностойност,
възлизаща на сумата от 849,99 лева.
10
При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд
достига до следните изводи:
По делото не е спорно, че през инкриминирания период тъкачният цех на ул.
„В.“ ** в гр. Габрово е бил обект на кражби. Това обстоятелство се установява по
несъмнен начин при съпоставката и анализа на обясненията на подсъдимите С.Н., Г.И.
и Д.Т., показанията на свидетелите П. Ц., В. П. и С.Б., доказателствената информация,
която се извлича от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него.
Петте инкриминирани деяния са извършени на 11.01., 16.01., 26.01., 27.01. и 31.01.2020
г., което следва от обясненията на подсъдимите Ст. Н., Г. И. и Д. Т., съпоставени с
данните за датите на предаване на отнетите вещи в пункта за изкупуване на вторични
суровини. Установени са вида и количеството на отнетите при всяко от петте деяния
вещи, както и тяхната стойност. Всички посочени обстоятелства, пряко свързани с
предмета на доказване по делото, не са предмет на оспорване и са правилно
установени и обосновано изведени от доказателствената съвкупност в атакувания
съдебен акт.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция относно
деятелността на подсъдимите С.Н., А.Т. и Д.Т.. Извършването от страна на подсъдимия
Ст. Н. на петте инкриминирани деяния, последните две от които (тези, извършени на
27.01. и на 31.01.2020 г.) след предварителен сговор с подсъдимите Ал. Т. и Д. Т., се
извежда при съпоставка поотделно и съвкупно на обясненията на подсъдимите Н., И. и
Д. Т., депозирани в досъдебната фаза на процеса, и данните от договорите за покупко-
продажба и декларациите към тях. Тези трима подсъдими не оспорват така възприетата
фактология.
Настоящият състав не споделя приетото от районния съд, че подсъдимият Г.И.,
заедно с подсъдимия Ст. Н., е участвал в извършването на деянието на 26.01.2020 г.,
както и че подсъдимият К.М., заедно с другите подсъдими, е участвал в извършването
на деянието на 27.01.2020 г. По отношение участието на подсъдимите Г.И. и К.М. в
престъпната деятелност обвинението стъпва основно на обясненията на подсъдимите
Ст. Н., Г. И. и Д. Т.. Според въззивния съд анализът на тези гласни доказателствени
източници води до следните заключения:
След откриване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
подсъдимият С.Н. е заявил, че не желае да дава обяснения. При това положение
правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 279, ал. 1, т. 4 предл. 1-во от НПК
съдът е приобщил обясненията на този подсъдим, депозирани в досъдебното
производство пред съдия (протокол за разпит на обвиняем от 04.02.2020 г., л. 55-56 от
ДП). В тези обяснения същият подробно и последователно е разказал за собствената си
деятелност, като е извел и фактически твърдения за съпричастността на другите
11
четирима подсъдими. По отношение на подсъдимия Г.И. е казал, че двамата с него са
отнели вещи от тъкачния цех на 26.01.2020 г., както и че (вече с участието на
останалите трима подсъдими, включително и К.М.) са извършили деянията на 27.01. и
на 31.01.2020 г. След прочитане на обясненията от ДП в съдебно заседание,
подсъдимият Н. е заявил, че същите отговарят на истината. По-нататък обаче, при
съобщаване на доказателствена информация в рамките на проведения му разпит, С.Н.
допуска, че подсъдимият Г.И. може и само един път да е влизал в тъкачния цех.
Подсъдимият Д.Т. е отказал да дава обяснения на съдебното следствие, поради
което и на основание чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК са прочетени обясненията
му от ДП, дадени в присъствието на назначения му служебен защитник (протокол за
разпит на обвиняем от 05.02.2020 г., л. 57-58 от ДП). Този подсъдим е съобщил, че на
27.01.2020 г., вечерта, в парка на ** се събрали той, брат му А., Г. И. и С.Н.. Тогава
подсъдимият Н. им казал, че е нагласил за изнасяне железа от тъкачния цех; потърсил
помощта им, като ги уверил, че няма да има проблеми с полицията, тъй като сградата е
пред срутване и не се охранява; те се съгласили, след което заедно влезли в сградата и
отнели вещите; на следващия ден отнетото било предадено в пункта за изкупуване на
вторични суровини. По-нататък в обясненията си подсъдимият Д. Т. заявява, че на
31.01.2020 г., около 22.00 часа вечерта, същите лица се били събрали, „…но беше
дошъл вече и К.М.“, след което „…петимата отидохме до сградата отново, като
влязохме през една врата на първия етаж“, след което изнесли хромникеловия казан и
профилните железа, които били на него. На следващия ден сутринта петимата били в
парка, откъдето се обадили на свидетеля П. и след като последният дошъл с камион,
натоварили отнетото в превозното средство.
Подсъдимият Г.И. също е отказал да дава обяснения на съдебното следствие,
поради което на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 предл. 1-во от НПК са приобщени
обясненията му, депозирани в досъдебното производство пред съдия (протокол за
разпит на обвиняем от 06.02.2020 г., л. 60-61 от ДП). В тях подсъдимият И. съобщава,
че „някъде края на месец януари 2020 г.“ бил с приятелите си А., Д. и К. в парка, който
се намира в кв. „С.“, когато дошъл С.Н. и ги привикал „да помогнем да изкара едни
железа от перилото“; те се съгласили, влезли в сградата на цеха и изнесли вещи от
желязо, които прекарали до един гараж. По-нататък в обясненията си подсъдимият И.
заявява, че на 31.01.2020 г. били отново в същия парк той, К., А., Д. и С.. Същата вечер
отново влезли в тъкачния цех, откъдето изнесли хромникеловия казан и други железа,
които на следващия ден били предадени в пункта за вторични суровини. Подсъдимият
И. категорично е заявил, че не е влизал в тъкачния цех повече от два пъти и признава,
че е бил там на 31.01.2020 г., както и няколко дни преди това.
Според въззивния съд анализът на доказателствата по делото води до извод, че
12
не е установено по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин подсъдимият
Г.И., заедно с подсъдимия Ст. Н., да е извършил деянието на 26.01.2020 г., както и
подсъдимият К.М., заедно с другите подсъдими, да е участвал в извършването на
деянието на 27.01.2020 г. Твърдението на подсъдимия Ст. Н., че на 26.01.2020 г. заедно
с подсъдимия И. са изнесли вещи от тъкачния цех, е разколебано. Същото не се
подкрепя от други доказателствени източници. Отрича се от подсъдимия И., а самият
Н., след прочитане на обясненията от ДП, заявява, че е възможно това, което е заявил
по-рано да не отговаря на действителността. По отношение на подсъдимия К.М.
настоящият състав приема, че не е доказано по стандарта на процесуалния закон
същият да е участвал заедно с останалите подсъдими в извършването на деянието,
датирано на 27.01.2020 г. От една страна са обясненията на подсъдимите Н. и И., които
съобщават, че подсъдимия М. е бил заедно с тях при това деяние (като подсъдимият И.
не посочва точна дата) , но от друга страна – подсъдимият Д. Т. е достатъчно
категоричен, че едва на 31.01.2020 г., т.е. при последното от инкриминираните деяния,
се е включил и К.М., както и че същият не е участвал при предходното изнасяне на
вещи от цеха.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението от жалбата на К.М.
за пълна недоказаност на обвинението против него. Следва да се сподели изводът от
атакуваната присъда, че съпричастността на този подсъдим към извършеното на
31.01.2020 г. престъпно деяние се установява от обясненията на подсъдимите Н., И. и
Д. Т.. В тази насока не се открояват каквито и да е противоречия в обясненията на
посочените трима подсъдими, както и не са налице основания да се счита, че същите не
съответстват на обективността и са породени от субективни настроения. Не на
последно място, обясненията на подсъдимите Н., И. и Д. Т. са четени в открити
съдебни заседания, проведени с участието на подсъдимия М. и неговия защитник, в
които е било възможно, чрез даване на обяснения или чрез други способи, да
противопостави различна теза, чрез която да се разколебае съобщеното от тях.
По изложените съображения въззивният съд намира от правна страна, че
подсъдимият К.М., след като на 31.01.2020 г., в гр. Габрово, от тъкачен цех на ул. „В.“
**, действайки след предварителен сговор с подсъдимите С.Н., Г.И., А.Т. и Д.Т., отнел
чужди движими вещи - 1 брой хромникелов казан с тегло 154,90 кг. на стойност като
скрап 167,29 лв. и отпадъчно желязо с тегло 15 кг. на стойност като скрап 3,60 лева,
всички вещи на обща стойност 170,89 лева, от владението на П. И. Ц. от гр. Габрово,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както от обективна,
така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.
195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. От субективна страна подсъдимият М. е
действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
13
Петимата подсъдими предварително са се сговорили за извършване на престъплението,
като са отчели липсата на охрана на тъкачния цех, набелязали са подходящо време за
влизане в него (късно вечерта), съобразили са удобно място за изнасяне на вещите и са
създали организация при установяването на своя фактическа власт върху тях,
пренасяйки ги до намиращ се в близост гараж. Не е налице основание да се счита, че
деянието съставлява маловажен случай, при който следва да се изключи
квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. Независимо, че вредните
последици от извършеното от подсъдимия М. не са значителни, то те не са
пренебрежими, а участието на общо пет лица при осъществяване на престъпната
дейност изключва възможността престъплението да се определи като такова с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид. Присъдата следва да се измени, като подсъдимият К.М.
бъде признат за невинен в това на 27.01.2020 г., в гр. Габрово, от тъкачен цех на ул.
„В.“ **, действайки след предварителен сговор с подсъдимите С.Н., Г.И., А.Т. и Д.Т.,
да е отнел чужди движими вещи - отпадъчно желязо от различни видове машинни
части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893 кг. на стойност като скрап 241,11
лева, от владението на П. И. Ц., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои; да е действал при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от НК, както и да е отнел вещи на стойност над 170,89 лева до размер на
412 лева, като бъде оправдан в тези части на обвинението за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Настоящият съд приема от правна страна, че подсъдимият Г.И., след като през
периода от 27.01.2020 г. до 31.01.2020 г. включително, в гр. Габрово, от тъкачен цех на
ул. „В.“ **, при условията на продължавано престъпление, на повторност и след
предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите С.Н., Д.Т., А.Т. и К.М.
отнел чужди движими вещи, както следва: 1. На 27.01.2020 г. - отпадъчно желязо от
различни видове машинни части и 1 бр. железен кантар, с общо тегло 893 кг. на
стойност като скрап 241,11 лева; и 2. На 31.01.2020 г. - 1 брой хромникелов казан с
тегло 154,90 кг. на стойност като скрап 167,29 лева и отпадъчно желязо с тегло 15 кг.
на стойност като скрап 3,60 лева, всички вещи на обща стойност 412 лева, от
владението на П. И. Ц. от град Габрово, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. От субективна страна подсъдимият
И. е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Престъплението е извършено при повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, което
се обуславя от осъжданията на Г.И. за престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК с
присъдите по НОХД № 1564/2018 г. и по НОХД № 745/2019 г., двете по описа на
14
Районен съд – Габрово. Петимата подсъдими предварително са се сговорили за
извършване на престъплението, като са отчели обстоятелствата, свързани с времето и
мястото, като са създали организация при установяването на своя фактическа власт
върху тях, пренасяйки ги до намиращ се в близост гараж. Не е налице основание да се
счита, че деянието съставлява маловажен случай, при който следва да се изключат
квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 от НК. Независимо, че вредните
последици от извършеното от подсъдимия И. не са значителни, то те не са
пренебрежими, а наличието на продължавано престъпление и участието на общо пет
лица при осъществяване на престъпната дейност изключва възможността
престъплението да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Присъдата следва
да се измени, като подсъдимият Г.И. бъде признат за невинен в това на 26.01.2020 г., в
гр. Габрово, от тъкачен цех на ул. „В.“ **, действайки след предварителен сговор с
подсъдимия С.Н. да е отнел чужди движими вещи - отпадъчно желязо от различни
видове машинни части и 1 брой количка с лебедка, с общо тегло 786 кг. на стойност
като скрап 204,36 лева, от владението на П. И. Ц., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои; както и да е отнел вещи на стойност над 412 лева до
размер на 616,36 лева, като бъде оправдан в тези части на обвинението за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съставът на първоинстанционния съд е направил обосновани и
законосъобразни изводи при квалифициране на престъпната деятелност на останалите
трима подсъдими, като е приел, че подсъдимия С.Н. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; че подсъдимият Д.Т. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, във вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и че
подсъдимият А.Т. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Правните съображения на районния съд са подробно
мотивирани, съобразени са с установената по делото фактология и изцяло се споделят
от настоящия състав.
За наказанието на подсъдимия Г.И.
Въззивният съд намира за основателна жалбата на подсъдимия Г.И. по
отношение размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е отчел за смекчаващи обстоятелства направените
от подсъдимия И. самопризнания при провеждане на досъдебното производство, с
които е съдействал за разкриване на обективната истина и е проявил критичност към
15
извършеното, както и невисоката парична равностойност на отнетото имущество, а за
отегчаващи – осъществяването на повече от един квалифициращ признак; по-високата
степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с други
случаи предвид немалкото количество и брой не само на отнетите вещи, но и многото
участвали в кражбата им лица; по-високата степен на обществена опасност на
подсъдимия, произтичаща от вече постановените по отношение на него осъждания за
други извършени престъпления от общ характер, които са свързани с осъществени
посегателства срещу собствеността. При приет баланс между смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства е наложено наказание от две години лишаване от
свобода.
Настоящият съд счита, че правилно е взето под внимание като смекчаващо
обстоятелство самопризнанието на подсъдимия, чрез което е съдействал на
разследването, като е изразил и критичното си отношение към извършеното. В по-
голяма степен обаче следва да се отчете в полза на дееца сравнително невисоката
стойност на предмета на престъплението, която допълнително е редуцирана предвид
частичното оправдаване по едно от деянията, включени в продължаваното
престъпление. Правилно районният съд е приел за отегчаващи обстоятелства
осъществяването на два от квалифициращите признаци от състава на престъплението и
участието на общо пет лица в престъпната деятелност. Некоректно обаче предходните
осъждания изцяло са отнесени към отегчаващите обстоятелства, тъй като тези, които са
за престъпления кражби са определящи за по-тежката квалификация на
престъплението. По изложените съображения настоящият състав намира, че
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, в
размер близък до специалния минимум, а именно една година и три месеца лишаване
от свобода. Поради това присъдата следва да се измени в частта за наказанието, като
същото се намали от две години лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Законосъобразен е изводът, че предвид предходните осъждания по отношение
на подсъдимия Г.И. не са налице предпоставките за приложение на института на
условното осъждане, регламентиран в чл. 66, ал. 1 от НК. Правилно и
законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК,
като е приведено в изпълнение наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, определено на подсъдимия Г.И. с определение № 597 от 18.12.2019 г. по
ЧНД № 1258/2019 г. на Районен съд – Габрово. Несъмнено е, че подсъдимият И. е
извършил престъплението преди изтичане на изпитателните срокове по присъдите по
16
НОХД № 1564/2018 г., НОХД № 736/2019 г. и НОХД № 745/2019 г., трите по описа на
Районен съд - Габрово, наказанията по които са групирани с влязлото в сила
определение по ЧНД № 1258/2019 г. на Районен съд - Габрово. Правилно и
законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
За наказанието на подсъдимия К.М.
Въззивният съд, независимо че това не е поискано изрично, намира, че следва
да се намали размера на наказанието на подсъдимия М..
Правилно в атакуваната присъда е отчетено наличието на отегчаващи
обстоятелства – извършването на деянието от пет лица и предходното осъждане на
този подсъдим. Съдебното минало на К.М. несъмнено има значение при
индивидуализацията на наказанието за настоящото престъпление, но същото не следва
да се преекспонира, тъй като от справката за съдимост е видно, че подсъдимият е
осъден като непълнолетен и наказанието му е определено по реда на чл. 58а, ал. 4, вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Настоящият съд намира, че в конкретния случай е
налице изключително смекчаващо обстоятелство и това е ниската парична
равностойност на предмета на престъплението – 170.89 лв. При наличието на
посоченото изключително смекчаващо обстоятелство така предвиденото наказание по
чл. 195, ал. 1 от НК със специален минимум от една година се явява несъразмерно
тежко за подсъдимия М.. Налице са законовите предпоставки за приложение на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, като за постигане на целите на личната и генералната превенция,
предвид тежестта на престъплението и обществената опасност на дееца, на подсъдимия
К.М. следва да се наложи наказание от пет месеца лишаване от свобода. Поради това
присъдата следва да се измени в частта за наказанието, като същото се намали от една
година лишаване от свобода на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК,
като изпълнението на наложеното на подсъдимия К.М. наказание лишаване от свобода
е отложени с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
атакуваната присъда въззивната инстанция не констатира основания за изменението й
чрез облекчаване на наказателната отговорност на подсъдимите С.Н., Д.Т. и А.Т.. При
индивидуализация на наказанията на всеки от тези трима подсъдими
първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите вината им
обстоятелства и данните за обществената опасност на деянията и на подсъдимите.
Правилно, при спазване на правилото за групиране на осъжданията в най-
17
благоприятния за дееца вариант, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
на подсъдимия Д.Т. е определено общо наказание между наложеното по обжалваната
присъда и наказанието по присъдата по НОХД № 1059/2020 г. на Районен съд -
Габрово, влязла в сила на 03.03.2021 г., в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, към което – на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 3 от НК, изцяло е
присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 200 лева. Правилно е приложен чл. 66,
ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК, като изпълнението на наказанието лишаване от
свобода е отложено за изпитателен срок от две години, считано от влизане на
присъдата в сила. Правилно е постановено подсъдимият Д.Т. да изтърпи отделно
наказание пробация, включващо пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на
изпълнение два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, наложено с определение по ЧНД № 92/2020 г. на
Окръжен съд - Габрово, като се приспадне изцяло изтърпения на 09.01.2021 г. срок от
наказанието.
Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за
веществените доказателства – 2 броя следи, като е постановил да останат на
съхранение към материалите по делото.
Правилно и в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
всеки от петимата подсъдими да заплати разноските по делото, дължими на ОД на
МВР – Габрово и Районен съд – Габрово, както и да заплатят по сметка на съда
държавни такси в случай на служебно издаване на изпълнителни листи.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
В обобщение, въззивният съд приема, че присъдата следва да се измени, като
подсъдимият К.М. бъде признат за невинен в извършване на инкриминираното на
27.01.2020 г. деяние, както и да е действал при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, както и да е отнел вещи на стойност
над 170,89 лева до размер на 412 лева, като бъде оправдан в тези части на обвинението
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т.1 от НК наложеното му наказание от една година
лишаване от свобода се намали на пет месеца лишаване от свобода. Присъдата следва
да се измени, като подсъдимият Г.И. бъде признат за невинен в извършването на
инкриминираното на 26.01.2020 г. деяние; както и да е отнел вещи на стойност над 412
лева до размер на 616,36 лева, като бъде оправдан в тези части на обвинението за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
18
НК, като наложеното му наказание от две години лишаване от свобода се намали на
една година и три месеца лишаване от свобода. Присъдата следва да се измени като
подсъдимите С.И.. Н., Г. З.И.., Д. Г. Т. и А.Г.Т. бъдат признати за невинни в това да са
извършили инкриминираното на 27.01.2020 г. деяние след предварителен сговор с
подсъдимия К. Н. М., а само подсъдимия С.И.. Н. да е извършил инкриминираното на
26.01.2020 г. деяние след предварителен сговор с подсъдимия Г. З.И.., като бъдат
оправдава в тези части на обвинението против всеки от тях.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, във вр. с чл.
337, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260021 от 15.03.2021 г. по НОХД № 581/2020 г. по описа
на Районен съд – Габрово, като признава подсъдимия К. Н. М. за НЕВИНЕН в
извършване на инкриминираното на 27.01.2020 г. деяние, изразяващо се в това, в гр.
Габрово, от тъкачен цех на ул. „В.“ **, действайки след предварителен сговор с
подсъдимите С.Н., Г.И., А.Т. и Д.Т., да е отнел чужди движими вещи - отпадъчно
желязо от различни видове машинни части и 1 брой железен кантар, с общо тегло 893
кг. на стойност като скрап 241,11 лева, от владението на П. И. Ц., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои; както и да е действал при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК; както и да е отнел вещи
на стойност над 170,89 лева до размер на 412 лева, като го ОПРАВДАВА в тези части
на обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК; както и НАМАЛЯВА наложеното му наказание от една година
лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му налага наказание от
ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ИЗМЕНЯ присъдата, като признава подсъдимия Г. З.И.. за НЕВИНЕН в
извършване на инкриминираното на 26.01.2020 г. деяние, изразяващо се в това, в гр.
Габрово, от тъкачен цех на ул. „В.“ **, действайки след предварителен сговор с
подсъдимия С.Н. да е отнел чужди движими вещи - отпадъчно желязо от различни
видове машинни части и 1 брой количка с лебедка, с общо тегло 786 кг. на стойност
като скрап 204,36 лева, от владението на П. И. Ц., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои; както и да е отнел вещи на стойност над 412 лева до
размер на 616,36 лева, като го ОПРАВДАВА в тези части на обвинението за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК; както и НАМАЛЯВА наложеното му наказание от две години лишаване от
свобода на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
19
ИЗМЕНЯ присъдата, като признава подсъдимите С.И.. Н., Г. З.И.., Д. Г. Т. и
А.Г.Т. за невинни в това да са извършили инкриминираното на 27.01.2020 г. деяние
след предварителен сговор с подсъдимия К. Н. М., а само подсъдимия С.И.. Н. да е
извършил инкриминираното на 26.01.2020 г. деяние след предварителен сговор с
подсъдимия Г. З.И.., поради което ги оправдава в тези части на обвинението против
всеки от тях.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20