№ 61
гр. Бургас , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка С. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500430 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Поделение за товарни превози Пловдив с
ЕИК-1754038560069 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Васил
Априлов“№3,ет.2,представлявано от инж.Продан Стойчев Проданов,директор ПТП
Пловдив,поделение към „БДЖ-Товарни превози“ЕООД,подадена чрез процесуалния
представител Р Р-главен юрисконсулт в ПТП –Пловдив,против съдебно решение №260050
от 30.11.2020г.,постановено по гр.д.№28/2020г.по описа на РС-гр.Карнобат,с което е
ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан предявеният против ответника В. Д. Д. с
ЕГН-********** с адрес гр.Карнобат,*** и съдебен адрес
гр.Карнобат,ул.“С.Кофарджиев“№2 установителен иск с правно основание чл.415 ГПК вр.с
чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.235 КТ,за сумата 3 198.30 лева,представляваща общия размер на
направените от страна на ищеца ПТП-Пловдив разходи за придобиване на професионална
квалификация „Помощник локомотивен машинист на електрически локомотиви с право да
извършва проба на автоматични влакови спирачки“ и производствена практика като
„Помощник-машинист на електрически локомотиви“-второ лице и като „Ревизор вагони“-
второ лице ,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане.
С въззивната жалба е оспорено решението на КРС като неправилно и необосновано.
Направен е анализ на доказателствата по делото и установените по делото факти,като се
сочи,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че бъдещото трудово
правоотношение не възниква само по силата на закона,а в договора за за повишаване на
квалификация/преквалификация,сключен между страните по делото,не е уточнено по какъв
начин следва да бъде отправено предложението за постъпване на работа –писмено или
устно,както и не е уточнено в какъв момент ответникът следва да започне работа –незабавно
или в определен срок,както и не е посочено от кога въпросните срокове започват да текат и
1
от кога възниква задължението на ответника за заплащане на всички направени за
обучението му разходи. Направен е анализ на клаузи от сключения договор,както и
доказателствата,които установяват извършените от ищцовото предприятие действия по
отправяне на предложение и подготовка на документация,свързана със сключването на
трудов договор с ответника. В жалбата се сочи,че съдът не е взел предвид и назначената
СИЕ,със заключението по която е установен размерът на разходите за обучение,извършени
от ищеца за обучението на ответника. Намира за правилен изводът на КРС,че задължението
на ответника възниква и по силата на сключения писмен договор за повишаване на
квалификация,като бъдещият работник- ответникът Д.,не е служител на ищцовото
предприятие. Относно оспорването на адреса в гр.*** във въззивната жалба се изтъква,че
този адрес е посочен в процесния договор,подписан от ответника без възражения,като дори
той е изписал собственоръчно номер на лична карта,непосредствено преди адреса. Адресът
в гр.Карнобат,ул.“Ропотамо“№2 е записан в заявлението на ответника от 30.01.2018г.до
директора на ПТП-Пловдив,за включване в курс за помощник-
машинист,локомотивен,посочен е бил и мобилен телефон за връзка. В отговора на исковата
молба ответникът е заявил,че не е пребивавал на този адрес,бил е в чужбина,но в какъв
период е отсъствал от адреса не е било изяснено по делото. Директорът на ПТП-Пловдив
няма задължение да го уведомява на адрес извън пределите на страната,а адрес за
кореспонденция извън страната ответникът не е предоставил. Изтъква се,че по делото
липсват доказателства,които да установяват,че неизпълнението се дължи на факти и
обстоятелства,които не могат да се вменят във вина на длъжника и да обуславят
освобождаването му от отговорност съгласно чл.81 ЗЗД.Твърдението на ответника,че е
пребивавал в чужбина през м.януари –август 2019г. е останало недоказано- не са
представени от него самолетни билети или справка от КИАД на ОДМВР. Направен е правен
анализ на правната уредба на отношенията ,възникващи от договорите за повишаване на
квалификация ,регламентирани в чл.234-237 КТ и на доказателствата по делото,въз основа
на който въззивникът счита,че по делото е доказано изпълнението на задълженията по
договора от страна на ищеца и неизпълнението на задължението,поето от ответника да
започне работа по трудов договор в ищцовото предприятие. Позовава се на практика на
ВКС относно приложението на общите правила на гражданския закон относно
отговорността при неизпълнение на задължения по тези договори. Моли за отмяна на
решението на КРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъде
уважен предявеният иск в пълния му размер.Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
Въззиваемият Д. е оспорил въззивната жалба в депозирания отговор,като на първо
място е посочил,че районният съд правилно и законосъобразно е приел,че страните са били
обвързани от облигационно правоотношение по сключения договор и ответникът е
изпълнил повечето от задълженията си по него- посещавал е обучението ,завършил го е и
успешно е положил изпитите,необходими за придобиване на професионална квалификация.
Спорното в случая е дали до въззиваемия е било отправено предложение да започне работа
,достигнало ли е то до него и по какъв начин. В тази връзка се сочи,че въззивникът по
никакъв начин не е доказал наличието на отправено предложение към въззиваемия за
започване на работа,каквото е следвало да отправи съгласно клаузата на т.6 от договора. В
исковата молба е заявено твърдение,че той е бил уведомен по мобилен телефон,през
м.декември 2018г. ,но това твърдение е останало недоказано. По това време въззиваемият се
е намирал на работа в чужбина и тъй като не е бил обвързан със срокове и задължения и
такива не са доказани от въззивника,то е останало недоказано следвало ли е той изрично да
го направи и в какъв срок. Прави се анализ на клаузи от договора,като се сочи,че няма
уговорен срок за отправяне на предложение и за постъпване на работа.Позовава се на чл.6 от
договора,в който е вменено задължение на въззивното предприятие да осигури работа на
обучаемия в 6-месечен срок,при наличието на свободна щатна длъжност,като въззиваемият
счита,че предложението за сключване на трудов договор би следвало да е отправено
2
писмено.В тази връзка се твърди,че въззиваемият не е изпаднал в забава за изпълнение на
поетото по договора задължение за започване на работа.Посочва,че заминаването му в
чужбина след очакване до края на декември 2018г. на предложение за започване на работа е
било доказано с показанията на св.Йорданова.По отношение на писмения контакт с
въззиваемия се сочи,че въззивникът се е отнесъл нехайно,тъй като не е направил опит да
изпрати покана за сключване на трудов договор,а само на писмо-покана за заплащане на
неустойки.Счита,че е налице и объркване у въззивника относно момента на успешното
завършване на обучението.Обширно и документално подкрепено въззивникът е описал
вътрешно-ведомствени отношения между ПТП –Пловдив и централата в София,но не се
сочи да е било изпълнено императивното задължение по чл.6 въззивникът да отправи
писмено волеизявление до въззиваемия. Счита за несериозни оплакванията,че въззиваемият
не е доказал пребиваването си в чужбина,като се сочи,че в тежест на въззивника е било да
докаже,че по надлежен ред-писмен в случая,е изпълнил задължението си да покани
въззиваемия. Моли решението на КРС да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и
обосновано,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не изпраща
представител.Процесуалният му представител е депозирал писмена молба,в която поддържа
въззивната жалба и изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,се представлява от адв.Т.,който
оспорва въззивната жалба и моли решението на КРС да бъде потвърдено.
Въззивният съд,при служебната проверка по реда на чл.269 ГПК,намери решението на
КРС за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:
С обжалваното съдебно решение КРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявеният от Поделение за товарни превози Пловдив с ЕИК-1754038560069,поделение
към „БДЖ-Товарни превози“ЕООД против ответника В. Д. Д. с ЕГН-**********
установителен иск с правно основание чл.415 ГПК вр.с чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.235 КТ,за
сумата 3 198.30 лева,представляваща общия размер на направените от страна на ищеца
ПТП-Пловдив разходи за придобиване на професионална квалификация „Помощник
локомотивен машинист на електрически локомотиви с право да извършва проба на
автоматични влакови спирачки“ и производствена практика като „Помощник-машинист на
електрически локомотиви“-второ лице и като „Ревизор вагони“-второ лице ,ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
В развилото се заповедно производство по ч.гр.д.№1025/2019г. в полза на заявителя
ПТП –Пловдив,поделение към „БДЖ-Товарни превози“ЕООД е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за претендираното вземане,но длъжникът Д. е депозирал
възражение по чл.414 ГПК,в което е заявил,че не дължи претендираната сума,тъй като не е
нарушил задълженията си по договора,а дружеството заявител е в забава,тъй като не му е
осигурило работа.
Между страните няма спор,че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за повишаване на квалификация/преквалификация/ за
придобиване на професионална квалификация „Помощник локомотивен машинист на
електрически локомотиви с право да извършва проба на автоматични влакови спирачки“ и
производствена практика като помощник-машинист на електрически локомотиви –второ
лице и като „ревизор вагони-второ лице“,сключен на 26.03.2018г. Няма спор също така,че
ответникът Д. е завършил успешно курсовете,като са му били издадени удостоверения за
успешно издържани изпити и свидетелства за придобити квалификации,последното от
които – през януари 2019г. за заемане на длъжността „помощник-
машинист,локомотивен“.Ищецът е твърдял и е представил доказателства,че с писмо № 12-
3
00-2522-1 от 21.12.2018г.управителят на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД е дал разрешение за
назначаването на завършили успешно курсовете за квалификация,между които и В.Д.,на
длъжност „помощник-машинист,локомотивен“ ,в ПТП-Пловдив,при условията на чл.67 ал.1
т.1 КТ вр.с чл.70 ал.1 КТ. Относно неизпълнението на задължението на ответника Д. да
започне работа в ищцовото предприятие в исковата молба се твърди,че той е бил уведомен
по мобилния си телефон от инж.Александра Илиева през м.декември 2018г.,че следва да се
яви в ПТП –Пловдив и да подаде заявление за назначаване на работа,както и да представи
други необходими и относими документи за постъпване на работа и заемане на длъжността
„помощник-машинист,локомотивен.“ Изготвен е бил трудов договор,издадени са били и
други необходими удостоверения и свидетелства.Ищецът е твърдял,че ответникът не се е
явил,не е подал заявление и не е започнал работа в ПТП-Пловдив,с което не е изпълнил
поетото по договора задължение и дължи възстановяване на разходите за обучението му в
претендирания размер,съгласно чл.16 от процесния договор.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърденията на ищеца,че е бил
уведомен по телефона от служители на ищеца,като е заявил,че съгласно чл.6/чл.9/ от
договора ищецът е следвало да отправи писмено волеизявление до ответника и писмено да
го покани да заеме определена длъжност в 6 –месечен срок от завършване на обучението,но
не е сторил това,поради което и ответникът счита,че е изправна страна по договора и не
дължи претендираното обезщетение за вреди.
КРС е дал правилна правна квалификация на предявения установителен иск по чл.415
ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.235 КТ в съответствие с твърденията в исковата молба и вида
на търсената съдебна защита.
Въззивният съд споделя мотивите на КРС,довели до крайния му извод за
неоснователност и недоказаност на предявения иск,като препраща към тях на основание
чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи,че с предявения
иск ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени
вреди от неизпълнението на поетото задължение по сключения между страните договор за
придобиване на професионална квалификация по реда на чл.235 КТ,в размер на разходите за
обучението му. В тежест на ищеца е било да проведе пълно и главно доказване на
твърденията си,че е отправил през м.декември 2018г. покана до ответника да започне
работа в ПТП –Пловдив, но ответникът не се е явил в предприятието и не е започнал
работа,като неизпълнението е по причини,за които той носи отговорност. Твърдението на
ищеца за отправяне на устна покана до ответника от инж.Александра Илиева на мобилния
му телефон през м.декември 2018г. обаче не е подкрепено с доказателства,както правилно е
приел и районният съд,констатирайки и липсата на твърдения и доказателства относно
обстоятелствата,съпътстващи отправянето на поканата- датата,на която е проведен
разговора с ответника през м.декември 2018г.,даден ли му е бил срок да подаде заявление за
назначаване на работа и какъв и др. Представените писмени доказателства за извършената
от ищеца подготовка за сключване на трудов договор с ответника през м.декември 2018г.и
м.януари 2019г.,включително и писмо № 12-00-2522-1 от 21.12.2018г.от управителя на
„БДЖ-Товарни превози“ЕООД,получено в ПТП-Пловдив на 27.12.2018г.,не могат да
обосноват извод, че предложение за сключване на трудов договор е било отправено до
ответника през м.декември 2018г. на неустановена дата, нито че ответникът след получаване
на предложението е отказал да изпълни задължението,поето по договора- да започне работа
в предприятието на ищеца. Правилно и в съответствие със закона и събраните по делото
доказателства районният съд е приел,че ищецът не е провел успешно доказване на
твърденията си за отправено предложение към ответника за започване на работа през
м.декември 2018г. Не са ангажирани и доказателства ,че ответникът след надлежно
отправена покана е отказал да изпълни поетото задължение да започне работа в ищцовото
предприятие по причини,за които той отговаря. Въззивният съд споделя и становището на
4
КРС,че за да възникне вземането на ищеца за обезщетение за вреди от неизпълнение на
сключения договор,същият следва да бъде развален,съобразно правилата на чл.87 ЗЗД и тъй
като договорът е сключен в писмена форма,предупреждението за разваляне следва да бъде
отправено в писмена форма. Изключение от това законово правило е допустимо да бъде
уговорено между страните,но в процесния договор няма такава клауза. По делото са
приложени отправени до ответника на адреса му на ул.“Ропотамо“№2 и до друг адрес на
ул.“Московска“ ,гр.Карнобат покани за доброволно плащане на просрочено задължение в
размер на главницата по исковата претенция.Те са изпращани в периода от края на
м.февруари до м.юни 2019г. /в рамките на шестмесечния срок,в който ПТП-Пловдив е
следвало да отправи предложение до Д. за сключване на трудов договор/,но не съдържат
волеизявление за разваляне на договора и/или подходящ срок за изпълнение,нито е било
посочено основанието,на което ищецът претендира ответникът да му заплати сумата от
3198.30 лева. Що се отнася до необсъждането на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза,районният съд не я е обсъдил,тъй като е отхвърлил иска на друго основание,а не
поради недоказаност на размера на обезщетението. Неоснователни са и доводите,че е
останало недоказано пребиваването на ответника в чужбина,тъй като от една страна в
негова подкрепа са ангажирани свидетелски показания,а от друга страна то не е било
оспорено от ищцовата страна, което е видно и от изявленията на пълномощника и,направени
в съдебно заседание на 09.09.2020г.
Водим от горните мотиви и при споделяне на мотивите,изложени от КРС,въззивният
съд намери,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно,законосъобразно и обосновано от събраните по делото доказателства.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
въззивното обжалване,разноски следва да се присъдят на въззиваемия Д..Пълномощникът
му адв.Т. е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева и е представил доказателства за извършването им,поради което съдът ги
възлага в тежест на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА съдебно решение №260050 от 30.11.2020г.,постановено по гр.д.
№28/2020г.по описа на РС-гр.Карнобат.
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози Пловдив с ЕИК-1754038560069 със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Васил Априлов“№3,ет.2,представлявано от
инж.Продан Стойчев Проданов,директор ПТП Пловдив,поделение към „БДЖ-Товарни
превози“ЕООД да заплати на В. Д. Д. с ЕГН-********** с адрес гр.Карнобат,*** и съдебен
адрес гр.Карнобат,ул.“С.Кофарджиев“№2 сумата от 600/шестстотин/ лева разноски по
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6