М О Т И В И
към
присъда № 52/23.05.2018година, постановена по НОХД № 724/2017 година по описа
на ХРС
Районна прокуратура /РП/ - Хасково е
повдигнала обвинение против подсъдимия Г.Н.Н. - роден на ***г. в гр.Д., с адрес за призоваване в страната – *************ЕГН **********,
за това, че на 12.10.2016 г. в гр.
Хасково, причинил на Н.Ф.М. *** средна телесна повреда, изразяваща се в прободно прорезна рана на гръдния
кош в дясно, проникваща в гръдната кухина, набиране на колекция от кръв и въздух
в дясната гръдна кухина (хемопневмоторакс), което е
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и порезни рани на
лявата ръка с отворена става на втори пръст на същата ръка с последвала контрактура на ставата в основата на втори - престъпление по чл. 129 ал.1 вр. ал.2 от НК.
В
съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло
повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, които съдът събрал в хода на
съдебното следствие. Те водели на единственият извод, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е
повдигнато и предявено обвинението. Установило се, че на инкриминираната дата,
това е 12.10.2016г. подсъдимият използвайки нож е причинил на Н.Ф.М. средна
телесна повреда, описана в диспозитива на
обвинението, а именно прободно прорезна
рана на гръдния кош в дясно, проникваща в гръдната кухина, набиране на кръв и
въздух в дясната гръдна кухина, което е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота й, прорезни рани на лявата
ръка с отворена става на втори пръст на същата ръка и последвала фрактура на
ставата в основата на втори пръст, които са причинили трайно затруднение в
движение на лявата ръка. Обвинителната теза се подкрепяла изцяло от показанията
на свидетелите Н.М., на нейния съпруг Т.М., на А.С., на Г. Шайб
и на П.С.М.. Не се установили факти и обстоятелства, които да изключат
действията на подсъдимия Г.Н., като неизбежна отбрана. Този извод се налагал
най-вече предвид заключението на назначената допълнителна съдебна медицинска
експертиза, а също и наличие на извършване на деянието в следствие на физиологичен
афект. Не можело да се установи безспорно, че спрямо подсъдимия е било
извършено нападение по смисъла на чл. 12 от НК, което от своя страна да
обоснове и определи неговото поведение като защитно деяние и причиняването на
телесните увреждания да не бъде определено като престъпление. Не се установило
още, че поведението на подсъдимия е било провокирано от пострадалата с тежка
обида, тежка клевета или друго противозаконно действие. Според прокурора константна
била практиката и теорията, че за да е налице физиологичен афект следва да
бъдат налице кумулативно два момента: особеното състояние на дееца, в което той
се намира при вземане на решения за извършване на престъпление и в което
състояние той изпълнява това решение, а на следващо място, че това състояние
трябва да е провокирано от провокиращо поведение на пострадалия, насочено срещу
виновния или негови ближни. Дори да се приемел извода на съдебно-психиатричната
експертиза, че Г.Н. се е намирал в такова състояние, при което чувствата и
емоциите му до такава степен са го завладели, че той не е могъл да контролира постъпките
си и в това състояние да е осъществил нападението си по отношение на
пострадалата, то напротив, прокурора считал, че подсъдимият е бил в състояние
на обикновено раздразнение, и липсвал
вторият елемент на тази правна конструкция, а именно липсата на провокиращо
поведение, осъществено лично от пострадалата. Сочи се съдебната практика
относно положението, че подсъдимият не може да се ползва от привилегията на чл.
18 от НК след като той е предизвикал пострадалия и е станал причина за
инцидента между двамата / Решение № 11/1983г. по нак.
дело № 659/1982г. на Второ наказателно отделение на Върховния съд и редица
други/. Константна била практиката, че в случаите на взаимно сбиване,
извършителят не можел да се позовава на физиологичен афект, когато сам пръв е
упражнил насилие по отношение на пострадалите / Решение 155/1984г. на Второ
наказателно отделение на ВС, Решение 909/1991г. на Второ наказателно отделение
на ВС/. Освен това константна била практиката, че това провокиращо поведение
следва да бъде извършено лично от пострадалия, а фактическите констатации,
установени безспорно по делото, не сочели на такъв извод, тоест, че именно
пострадалата е упражнила такова действие спрямо подсъдимия, с което да
предизвика бурната му реакция след това и причиняването на телесни повреди,
като резултат от по-сериозни последици от средната телесна повреда, за която е
повдигнато обвинение на подсъдимия. В тази връзка обвинението иска съдът да
признае за виновен подсъдимия в повдигнатото обвинение и да му наложи наказанието
определено по реда на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно 1 година „лишаване от
свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години. По отношение на Веществените доказателства, 4-то
броя камъни предлагам да се отнемат в полза на държавата, зелени войнишки
панталони, мобилен телефон Нокия да се върнат на подсъдимия,
а дрехите тъмносиня жилетка, дамско синьо долнище, спортен платнен елек да се
върнат на Н.Ф.М..
По делото е предявен и приет за
разглеждане граждански иск в размер на 10 000 лева срещу подсъдимия Г.Н.Н. за причинените на пострадалата Н.Ф.М. неимуществени вреди –
болки и страдания в следствие на причинената средна телесна повреда от
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието 12.10.2016г. до
изплащането на сумата. В тази връзка пострадалата Н.Ф.М. е конституирана като
граждански ищец по делото.
Направено е и искане за
конституирането на пострадалата Н.Ф.М., като частен обвинител, което също е
уважено от съда.
Повереника на гражданският ищец и частен
обвинител, адв. С. поддържа
обвинението и предявения граждански иск. Споделя изцяло изложеното от страна на
прокуратурата, като намира, че за правилното и обективно решаване на делото изпълнително
действие, самата свада, трябвало да бъде разгледана на два етапа. Първият етап
е моментът, в който пострадалата и нейният съпруг пристигат на мястото на инцидента.
Между тях и подсъдимия възниква скандал, в следствие на което подсъдимият вади
нож и предприема нападение срещу съпруга на пострадалата. До този момент нямало
данни пострадалата да участва в това нападение, освен словестно.
Ясно било обаче, че нападението е насочено пряко към нейния съпруг, който по
някакъв начин успява да хване ръката с ножа. И тук важен момент бил дали
пострадалата и съпругът и св.Т.М. са носели на мястото на инцидента тояги или тояга
и дали те са били привеждани в действие. Отговора на този въпрос бил, че такива
тояги на мястото на инцидента частният обвинител и св.Т.М. не са носили. Това се извеждало от действията на
св.Т.М., ако той бил имал тояга то той нямало да се лиши от нея срещу ножа на
подсъдимия. Тук слудвало да се кредитират показанията
на св. П.М. от 31.05.2017г., а именно, че нито пострадалата, нито съпругът й и
са носили пръчка. В последствие той видял пръчка, която държи пострадалата,
като казва „Това не беше никаква тояга, беше обикновена пръчка, каквито имаше
долу по земята“. Но ако е имало изобщо такава пръчка, тя се е появила вече след
като срещу св.Т.М., срещу пострадалата е имало предприето нападение. Според адв.С. нараняванията на подсъдимия описани в назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза, а именно - кръвонасядане
с морав цвят, продълговата форма с размери 4/1,5 см. разположени отвесно,
непосредствено покрай гръбнака и в ляво от него в пространството между ъгъла на
лявата лопатка и ребреното бедро; кръвонасядане с
морав цвят, продълговата форма с размери 10/1 см. разположено от горе на долу в
дясната половина на гърба от гръбнака към ъгъла на дясната лопатка и кръвонасядане с продълговата форма, синкаво морав цвят с
размери 6/1 см. Разположено напречно на външната страна на дясната мишница в
средната й част, можели да се получат ако този, който е получил нараняването и
който го е наложил следва да стоят в
права линия един зад друг, като удареният трябва да бъде приведен напред. В
тази връзка повереника развива подробни доводи около
евентуалният механизъм на причиняване на тези наранявания, който не се доказвал
по делото. Единствената възможност тези удари по отношение на подсъдимия да са
нанесени в хода на инцидента била единствено в момента, в който св.Т.М. държи ръката
на подсъдимия, под неговата мишница. Захванал я е здраво. Двамата се боричкат. Тогава
вече пострадалата, за да защити съпруга си с попаднала й на мястото на
инцидента някаква пръчка, да е нанесла именно тези удари. След това следва хващането
на ръката на подсъдимия с ножа от страна на частният обвинител , порязването на
ръката и след потичането на кръвта и силната болка следва молбата към съпруга
да и помогне и да я откара в болницата при което той освободил ръката на
подсъдимия. С това завършвал и първия етап от свадата. Именно в момента, когато
подсъдимият вече е освободен, той предприел ново нападение, което не било провокирано
по какъвто и да е начин от пострадалата и от съпруга й. Именно тогава той
нанесъл един удар, при който пострадалата интуитивно изнесла ръката си напред и
той попада в областта на дланта на показалеца. След това подсъдимият нанася още
два удара с ножа, един в областта на лакътя на лявата ръка и в областта на гърдите
в дясно. Това според повереника не били хаотични
удари, които пострадалият в уплахата си да е махал, да е размахвал и да се е
опитвал да се защити. Тези три удара, които били нанесени във втория етап на
инцидента, не били защитни. Те били в следствие на нападение проведено вече
върху хората, които по някакъв начин не го заплашват. С оглед горното адв.С.счита, че в случая не били приложими разпоредбите за
неизбежната отбрана. За да има неизбежна отбрана, трябвало да има нападение. Такова
нападение не било установено от страна на пострадалата и нямало нито едно доказателство
в тази насока. Според адв.С. при нанасянето на нараняванията на
пострадалата не можело да се приеме, че подсъдимият е действал в състояние на
афект. Според него липсвало основанието от което той да е раздразнен. От друга
страна поведението на подсъдимия не сочело действията му, да са реализирани в резултат на
уплаха или смущение. Това, което съдебномедицинската психиатрично –
психологична експертизата се опитвала да установи, било по всякакъв начин да се
избягва конкретния отговор на това дали едно нещо е било налице или не е било
налице. С оглед изложеното адв.С. счита, че по отношение
на подсъдимия трябва да се приложи именно разпоредбата на чл. 129 от НК така,
както е отбелязано в обвинителния акт. Моля Съда, да признае подсъдимия за
виновен в повдигнатото обвинение и да уважи гражданския иск напълно, както и да
присъди направените по делото разноски. Алтернативно моля Съда, в случай, че
приеме наличието на афект или на някаква уплаха и смущение, да приложи по отношение
на определяне на наказанието на подсъдимия чл. 132, ал. 1, т. 2 или евентуално ал.
2 от НК
Частният обвинител и гр. ищец –се
Придържам към казаното от адвокат С. изцяло.
Защитника на подсъдимия, адв. Т. не е съгласен с тезата на прокурора и
повереника на гражданския ищец. Адвокат Т. пледира за
оправдаване на подсъдимия и основната му теза била, че не е обществено опасно
деянието, което е извършено при неизбежна отбрана, а именно приложението на чл.
12 от НК. Той твърди, че в случая имало класически случай на неизбежна отбрана.
В Юстиниановия кодекс в VI век се прокламирало, че е разрешено
да се отблъсне силата със сила. Тази постановка била намерила приложение и в
нашия наказателен закон. Подробни съображения били изложени в Постановление № 12/29.11.1973г.
на Пленума на ВС, което не било загубило своето значение. Според това постановление
деянието извършено при неизбежна отбрана било правомерно, обществено полезно и
необходимо, затова при пряко и непосредствено нападение върху държавни и
обществени интереси и върху личността и правата на всеки гражданин, той имал
право да се противопостави, да отблъсне или да помогне да бъде отблъснато
нападението. Действително съвсем условно инцидента можело да се раздели на две
фази, макар, че самият инцидент бил инцидентът, при който подсъдимият е бил
нападнат. Влизането на малкото прасенце, в някакъв разграден двор, на
пострадалата, е отключило агресията, както в пострадалата, така и в нейния
съпруг. Водят се телефонни разговори между св.Т.М. и подсъдимия, където още
ескалира напрежението и малко след това
пострадалата и нейния съпруг намират подсъдимия. Единственият очевидец на
инцидента освен пострадалата и съпругът и - св.Т.М., бил свидетелят П.М..
Поради това и до колкото първите двама били заинтересовани от изхода на делото
следвало съвсем внимателно да им се ценят показанията, до колкото те били
противоречиви. Те не казвали какво се е случило, най-малко по отношение на присъствието
на свидетеля П.М., очевидецът. Пострадалата в съдебно заседание на
29.11.2017г., въобще твърдяла, че там е нямало никой, свидетелят П.М. не бил
там. В същото съдебно заседание, разпитан след нея нейният съпруг, свидетеля М.
заявявал „Да. Беше там.“ Безспорен бил
факта, че свидетелят П.М. е бил там. Той в разпита си говорел за сопи, каквато
държала пострадалата – Н.М., като свидетеля описвал тези сопи. Освен това този
свидетел казвал, че мисли иче св. Т.М. също е носел
пръчка. Освен това той твърди, че пострадалата е замахвала с този пръчка по
отношение на подсъдимия. В тази връзка закономерен резултат от това нападение
са нараняванията на подсъдимия. Те са безспорни, описани били и в приетата по делото съдебномедицинска експертиза,
като вещото лице приема, че тези наранявания могат да бъдат нанесени с твърд,
тъп предмет, какъвто е въпросната сопа. Нямало и данни подсъдимият да се е
самонаранявал. Тези наранявания на подсъдимия обаче можело да се получат по
начина който той описвал, а именно докато е бил паднал на земята както твърди в
обясненията си по делото. В тази връзка следвало да се ценят обясненията,
дадени от подсъдимия. От тук пък защитата иска съдът да приеме, че е налице нападение от страна на
пострадалата. Нападението било основна предпоставка на неизбежната отбрана.
Нападението било противоправно,
когато деецът е нямал право да го извърши и пострадалият не е длъжен да го
търпи. Съответствието между защитата и нападението се определяла от
съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на
нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на
опасността, застрашаващи нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана,
средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението. Според защитата в случая имаме нападение на
подсъдимия , който е сам от страна на пострадалата и св. Т.М., които са
въоръжени със сопи. При това нападение според защитата, подсъдимият е нямал
никакъв друг избор, освен да се защитава с всички средства, което той е
направил. Ето защо моли съдът да приемете, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 12 от НК и да признае подсъдимия за невиновен. Алтернативно,
ако приеме, че са налице условията на чл. 12, ал. 2 от НК, а именно за превишаване
на пределите за неизбежна отбрана, моли съдът да има предвид, че искането за
произнасяне по чл. 132 от НК, не е направено по реда на НПК, а именно чл. 287,
ал. 5 от НПК- изменение на обвинението
до даване ход по същество. Ето защо според адв.Т.,
ако съдът приеме, че са налице основанията за прилагане на чл. 132, ал. 1, т. 2
от НК, то следвало съдът да приме, че служебно не е
длъжен да се произнася и такова искане своевременно не е направено. Ако съдът не
приемете това и приемете, че са налице условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК,
а именно, че телесната повреда е нанесена от подсъдимия в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и обида, каквито били
данните безспорни от съдебно-психиатрично-психологичната комплексна експертиза,
моли съда да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложите административно
наказание „глоба“ в минимален размер. Моля да се приемете, че е налице алтернативно
разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от НК. Като ако съдът приеме, че е налице превишаване на пределите
на неизбежна отбрана и това се дължи на уплаха или смущение, да не налагате наказание
на подсъдимия. Ако приеме, че е налице превишаване на пределите на неизбежна
отбрана, моли да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а именно, че
ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението се намаля. В
този смисъл моли за съдебен акт.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият
Г.Н.Н.
притежавал имот, намиращ се във вилна зона *******, където отглеждал свине. Към
12.10.2016г. при него като пастир работел св. П.С.М.. В същата вилна зона ********** живеело и
семейството на пострадалата св.Н.Ф.М.. Частният обвинител Н.Ф.М. и св. Т.Б.М.
също отглеждали животни. До октомври месец 2016г., преди да отиде да работи при
подс. Г.Н., от три години при отглеждането на
животните им помагал св. П.С.М..
Обвиняемият се познавал със семейството на пострадалата, тъй като били съседи. На
12.10.2016г. около обяд, св. П.С.М. заедно с подсъдимия Г.Н.Н. извели прасетата
на последния и ги повели към края на ***************“, вилна ***********,
където в дере, където били изхвърлени боклуци и прасетата намирали храна. Подсъдимият
бил облечен със зелени войнишки памучни панталони и носел зелена платнена торба
с презрамка през рамо. В близост до това място се намирал и имотът на св. Н.Ф.М.
и св. Т.Б.М.. През дупки в оградата им едно от прасетата на подсъдимия влезло в имота на семейство М.. По това време, около 13,30
часа в двора на дома си била сама св. Н.Ф.М.. Съпругът й и децата й не били
вкъщи. Св. Н.Ф.М. се досетила чии са прасетата и докато опитвала да ги изведе
от двора на имота, се появил и подс.Н.. Св. Н.Ф.М. му
направила забележка за пореден път да си пази свинете. Казала че не прави
хубаво и ще се скарат с мъжа и, понеже ситуация не се случвала за пръв път, но подс. Г.Н. наругал и нагрубил св. Н.М., и тръгнал заедно с
животните си. Заедно със св. П.М. достигнали до дерето, където прасетата
започнали да се хранят. Когато св. Т.Б.М. се прибрал в дома си малко след
случката, жена му му разказала какво се е случило и че подс.Н.
я е обидил. Св. Т.М., се ядосал и решил
да открие подс. Г.Н. и да му потърси сметка за
вредите от прасетата му и за обидите над жена му, като решат проблема помежду
си. в изпълнение на това свое решение св. Т.М. два пъти потърсил на ползвания
от подс. Г.Н. мобилен телефон с номер ********
(регистриран на името на съпругата му П. П. Н.) – в 14.04 и в 14.19 часа от
собствения си такъв с номер *********, видно от справка с изх.№
3706/22.02.2017г. на „Мобилтел“ ЕАД (л.56) и от протокол за оглед на веществени
доказателства с албум (л.43-48). Първият път подс. Г.Н.
вдигнал телефона и при въпроса от страна на св. Т.Б.М. къде е, но той не
отговорил и затворил телефона, а вторият път въобще не се обадил. Въпреки това обаче св. Т.Б.М. тръгнал да
търси подсъдимия, знаейки къде обичайно пасе прасетата, до колкото и той гледал
животни и знаел обичайните места за паша. Малко след
него тръгнала и и пострадалата. Тя била
облечена с тъмносиня жилетка от полар с качулка, тип суитчер, с тъмносиньо долнище от кадифен плат и спортен
платнен елек с преобладаващ тъмносин цвят с цип. Свидетеля Т.М. забелязал прасета
в района на дерето с боклуци в края на ********* и се запътил натам. В близост
до дерето открил подс. Г.Н. и св. П.С.М.. Между св. Т.М.
и подс.Н. почти веднага възникнал конфликт, тъй като
свидетеля Т.М. му поискал обяснение за влизането на прасетата на подсъдимия в
двора му и за държането му по- рано през деня и за нанесените обиди над жена
му. Св. Т.М. и подс.Н. започнали взаимно да се
обиждат и да се заплашват един на друг. Междувременно свадата прераснала в
дърпане и бутане. Тогава св. П.М. се опитал да прекрати свадата, но никой не му
обърнал внимание, напротив бил отпратен отподсъдимия
и след малко той тръгнал след прасетата. Междувременно подс.Н.
извадил нож, който държал с дясната си ръка, но при опит да посегне на св. Т.М..
Последният хванал ръката на подсъдимия с две ръце извъртял се на ляво и
затиснал ръката на подс. Г.Н. с дясната си мишница
като продължавал да държи дясната ръка с ножа на обвиняемия в областта на предмишницата си. Подсъдимия Г.Н. се опитал да се освободи
от хватката на св. Т.М. като посегнал с лявата си свободна ръка през тялото на
св. Т.М., да хване ножа, който държал в дясната, но не успял. Наранил с ножа
обаче палеца на лявата си ръка, от който потекла кръв. Междувременно на место пристигнала и св. Н.Ф.М.,
която тръгнала по-късно след съпруга си и носела в себе си пръчка с дебелина около
един пръст и дължина около метър, метър и двадесет
сантиметра. Виждайки как съпругът и се
бори с подсъдимия за да му вземе ножа, пострадалата се нахвърлила върху
подсъдимия и започнала да му нанася удари с носената от нея пръчка. До колкото
дясната ръката на подс.Н. била заклещена под дясната
мишница, на св. Т.М., то подсъдимият се намирал зад гърба на св. Т.М. с лице
към него и леко приведен в следствие на натиска упражняван от свидетеля върху
дясната ръка на подсъдимия. Именно в тази приведена поза частната обвинителка Н.Ф.М. нанесла няколко удара в гърба на
подсъдимия с цел да го накара да пусне ножа. Това обаче не се случило и
междувременно св. Т.М. поискал пострадалата да се опита да вземе ножа на
подсъдимия с ръце, тя веднага се опитала да вземе ножа, но подс.Н.
мръднал с ръка и порязал пострадалата. При нанасянето на тази порезна рана, Н.Ф.М.
усетила силна болка и потекла много кръв, затова и тя поискала от съпруга си да
я отведе до болница за медицинска помощ.
Той веднага освободил ръката на подсъдимия, като междувременно се
завъртял, така че пострадалата Н.Ф.М. на практика останала между подсъдимия и
съпруга си. Тогава подсъдимият, който бил афектиран от нанесените удари с
пръчка от страна на пострадалата и нанесъл мигновено три удара с ножа. С единият удар порязал
дланта на лявата ръка на св. Н.Ф.М. в основата на левия показалец. Инстинктивно
св. Н.М. свила ръката си и я прибрала към тялото си, но подс.
Г.Н. с вторият удар я порязал още веднъж
в областта на лакътя на лявата ръка. Св.Н.Ф.М. изпищяла от болка и се обърнала
с лявата си страна към св. Т.М.. В този момент обаче подс.Г.Н.
и нанесъл още един удар с ножа, който попаднал в дясната страна на гърдите й и
проникнал в гръдната й кухина. На св. Н.Ф.М. и прилошало, олюляла се и паднала
на земята. След това подс. Г.Н. се обърнал и побягнал
като все още носел в дясната си ръка ножа. Изхвърлил го на неустановено место. Подсъдимият
Г.Н. открил част от прасетата си и се
прибрал в дома си. По време на инцидента в долната страна на дерето, в ляво от
пътя паднал мобилния телефон, ползван от подс. Г.Н.
марка „Нокия“ с ИМЕЙ: ********. Малко по-късно същия
ден св. П.С.М. се върнал на същото място като чул да звъни телефона „Нокия“. Открил го, прибрал го в джоба си, а по-късно, го
предал на разследващия полицай. В
близост до мястото, орехи събирали св.А.С. Савова и св.Г.Ш.А.. Те живеели на
съпружески начала, и били там с били с
автомобила на св. Г.Ш.А.. По време на инцидента покрай тях минал св. П.С.М.,
който им казал, че подсъдимият и св. Т.М. се карат наблизо и може да се сбият.
Св.А.С. Савова и св.Г.Ш.А. отишли до дерето, но възприели само как св. Н.Ф.М.
пада на земята и как ръката и била цялата с кръв, а св.А.С. Савова забелязала и
отдалечаващият се подс. Г.Н., който носел нож в
ръката си. Св.А.С. Савова и св.Г.Ш.А. откарали с автомобила св.Н.Ф.М. и св.Т.Б.М.
до дома им, а оттам св. Т.Б.М. отвел жена си в МБАЛ АД гр.Хасково. Там било констатирано, че пострадалата Н.Ф.М.
има прободна рана в дясна гръдна половина, с данни за
дихателна недостатъчност и данни за хемопневмоторакс
в дясно, по предна аксирилна линия, три порезни рани
на лява ръка и отворена става на втори пръст на лява ръка. Наложило се още на
12.10.2016г. да бъде извършена оперативна интервенция, видно от приложената епикриза № 17848/12.10.2016г. на Хирургия, МБАЛ Хасково (л.66-68, л.73-75). От ЦСМП
Хасково във връзка с прободните рани на св. Н.Ф.М. ***.
Освен това, сигнал по случая до РУ Хасково подал и св. Т.Б.М.. Бил извършен
оглед на местопроизшествие, при който от мястото на инцидента били иззети 4 бр.
камъни, обозначени като обекти от 1 до 4 с размери от 2 см. до 8 см. в диаметър
с неправилна форма, върху които се наблюдавали зацапвания в червена форма.
Освен това с протокол за доброволно предаване съпругата на подс.
Г.Н., св. П. П. Н. предала зеления на цвят памучен панталон, с който бил
облечен обвиняемия на 12.10.2016г., по чийто ляв крачол имало множество червени
на цвят зацапвания и петна, както и едно на цвят петно на десния крачол, а св. Б.Т.Б.
предал дрехите, с които била облечена майка му - 1 бр. тъмносиня жилетка
от полар с качулка, тип суитчер;
1 бр. дамско тъмносиньо долнище от кадифен плат с надпис „STREET COUTURE; 1 бр.
спортен платнен елек с преобладаващ тъмносин цвят, по които също имало
зацапвания в червен цвят.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства кръвната група на подс.
Г.Н.Н. е А (бета), а
кръвната група на св. Н.Ф.М. е АБ(0). По представените за изследване обекти –
два от камъните – този с размери 5,5см. и ширина 3,5 см. и с размери 8,0см. и
ширина 6,0 см., както и по зеления
на цвят памучен панталон се доказва наличие на човешка кръв с кръвна група А (бета). Следователно кръвта може да произхожда от подс.Г.Н.Н.. По представените за изследване обекти – два от
камъните – този с размери 2,5см. и ширина 2,0 см. и с размери 8,0см. и ширина
7,0 см., както и по тъмносинята жилетка от полар с
качулка, тип суитчер и спортния платнен елек с
преобладаващ тъмносин цвят
се доказва наличие на човешка кръв с кръвна група АБ(0). Следователно
кръвта може да произхожда от Н.Ф.М..
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни № 288/2016гна д-р Х.Д.Е. – специалист по Съдебна
медицина, вещо лице от списъка на Окръжен съд Хасково, Началник отделение по
Съдебна медицина към МБАЛ „Хасково“ АД, след личен преглед и запознаване с
медицинската документация за Н.Ф.М. е установено: Прободно
порезна рана на гръдния кош в дясно, проникваща в гръдната кухина; набиране на
колекция от кръв и въздух в дясната кръвна кухина (хемопневмоторакс).
Порезни рани на лявата ръка с отворена става на втори пръст на същата ръка.
Последици от порезна рана на лявата ръка с отворена става на втори пръст на
същата ръка – белег от рана със свален хирургични конци; контрактура
на ставата между първата фаланга и метакарпалната
кост на втори пръст на лявата ръка, оток на меките тъкани на втори пръст и на
дланта около белега. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие
от остър предмет, вероятно нож и могат да се получат при инцидент по начина и
при обстоятелствата, описани от пострадалия и в медицинската документация. Причинено е нараняване, проникващо в гръдната кухина по
смисъла на чл.129 от НК. Проникващото в гръдната кухина нараняване е довело до
набиране на колекция от кръв и въздух в дясната гръдна кухина (хемопневмоторакс), което е причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Причинено
е трайно затруднение в движението на
лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на порезната рана на
лявата ръка и последвалата контрактура на ставата в
основата на втори пръст и непълния и отслабен по сила захват
с ръката. Порезните наранявания на лявата ръка са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.чл.128 и 129 от НК.
Според заключението по втората съдебномедицинската
експертиза № 459/2016г на д-р Х.Д.Е. – специалист по Съдебна медицина, вещо
лице от списъка на Окръжен съд Хасково, Началник отделение по Съдебна медицина
към МБАЛ „Хасково“ АД, при прегледа на Г.Н.Н. на
13.10.2016г. в 15,20 часа е установено: две кръвонасядания
по гърба; кръвонасядане на дясната мишница; порезна
рана на палеца на лявата ръка. Кръвонасяданията са
причинени по механизъм на действие от твърд, тъп предмет. Могат да се получат
от удар с твърд предмет с продълговата форма и най-вероятно цилиндрична удряща
повърхност. Тази характеристика отговаря на пръчка. Възможно е и трите кръвонасядания да са причинени с един и същи предмет.
Порезната рана на ръката е причинена от движението на допирателната на предмет
с остър режещ ръб. Такъв предмет би могъл да бъде и нож. Раната на ръката може
да се причисли към групата на т.нар. защитни наранявания. Причинено е
разстройство на здравето извън случаите на чл. чл.128 и 129 от НК. Кръвонасяданията са причинили страдание.
По делото е назначена и допълнителна задача към съдебномедицинската
експертиза по писмени данни № 288/2016г., като съгласно заключението на същата –
Н. М. има белези по
кожата на лявата ръка и в дясната половина на гърдите, останали след
наранявания с остър предмет, установени с експертизи по досъдебното
производство. Установено е наличие на сраствания на плеврата в дясната гръдна
половина. При нараняването в дясната половина на гърдите Н. М. се е намирала на
достъпно разстояние до подсъдимия, който е имал възможност да я нарани,
държейки ножа в дясната си ръка. Ударът причинил това нараняване е нанесен с
достатъчна сила, ножът да преодолее съпротивата на тъканите на гръдната стена и
да проникне достатъчно дълбоко, за да предизвика кръвоизлива и набирането на
въздух в гръдната кухина. В обвинителния акт е предложена следната постановка и
разположение на участниците в момента на причиняване на нараняването на гърдите
- пострадалата се намира между съпругът си и обвиняемия, обърната с лявата си
страна към съпругът си. Следва, че дясната и страна е била обърната към
обвиняемият, който с едно посягане с ножа е причинил нараняването на гръдния
кош. Твърде много е вероятно това да е разположението между пострадалата и
нападателят в момента на нанасяне на удара с ножа в областта на гърдите.
Нараняванията в областта на лявата ръка са възстановени напълно. Захватът на ръката е възстановен като сила и обем. Като
последица от нараняването в областта на гърдите са останали сраствания на
плеврата в дясно, които обясняват „бодежите" в дясната гръдна половина при
дишане,усилена работа, кашлица.
По делото е
назначена, изготвена и изслушана и комплексна съдебномедицинска
психиатрично-психологична експертиза. Според заключението на същата подс.Г.Н.Н. не страда от психично заболяване. Същият се е намирал в
състояние на уплаха и смущение по време на конфликта и извършване на
деянието.Установило се, че ситуативната тревожност
при Г.Н. е над нормата за мъже със средно образование от българската популация.Самият
той споделял, че се е „изплашил и избягал" от местопрестъплението. Общата
тревожност е в норма за мъже. С оглед характеристиките на ситуативната
тревожност, е възможно лицето Г.Н. по време на конфликта да е бил в състояние
на уплаха и смущение.
Установило се още, че подсъдимия
е бил в състояние на афект. Намирал се е във физиологичен афект предизвикан от
насилието упражнено върху него. Кардиналните признаци, с които се проявяват
„изключителните състояния, /афекта/ и които ги отделят от много по-често
срещаните количествени преходи към нормата са психотичният
смисъл на ефекторната част на реакцията, проявена с
качествено неадекватно поведение. Като доказателство може да се посочи отказа
на съпруга напострадалата да прекрати обажданият към
подсъдимия, като начало и да го остави на мира ,да се върне в дома си, както е
бил помолен от Г.Н.. Агресивното поведение на пострадалата Н. М., по данни на Г.Н.
също го е провокирала. В личностните характеристики на подсъдимия не са
установени агресивни нагласи. Физическата аграсия е
проявена само в 20% ,т.е. само един отговор съвпада с ключа на теста по тази
скала.
Освен това е била налице
интензивна краткотрайна емоционална реакция на дълбоко изразено негативно
отношение вследствие на силно провокиращ дразнител. Изключителните състояния
могат да се наблюдават и у практически психично здрави лица, попаднали в редки,
екстремни ситуации, които едновременно създават психогенно натоварване и
телесно изтощение /преумора, пренагряване, психично и
телесно изчерпване, тежки битови конфликти, принудително лишаване от сън и др./
При обичайния, наричан още „физиологичен" афект, интензивната емоционална сгьстеност води до тежка дезинтеграция
на психичното преживяване с формални психични белези на помрачено съзнание и
нарушена ориентировка . Струпването на екстремни елементи в едно афективно отреагиране създава
впечатлението, че лицето действа във вътрешни психични условия, приравнени с
тези на една краткотрайна психоза. В психологичен аспект афективното
напрежение с негативен тон създава бързо натрупващ се заряд от психична
енергия, който не може да бъде задържан и пренасочван към енергетичните
преливници на фантазията и вегетативните ефекторни
пътища, а се „излива" в мощна двигателно- действена акция с автоматизиран
характер.
Налице са били ситуативни фактори, които да възбудят това високо
напрежение на физиологичен афект, отключило физиологичен афект у подсъдимия Г.Н..
Той обаче може да бъде определен като „не агресивна" личност. Общата
агресивност е 40,6%,/под 50% е/, което давало основание да се определи
личността като неагресивна. Нивото на резилиънс -
психичната устойчивост, на личността на Г.Н. е високо и това му е помогнало да
се справи с последиците от негативните преживявания. Личността се справя с
прилагането на различни защитни механизми, един от които е
„изтласкването". Въпреки всички споменати по-горе позитиви в личността на
изследваното лице възможно е ако попадне в такава ситуация или близка по съдържание
на тази, отново да отрегира с отключваме на афективно действие.
Така изложената фактическа
обстановка, съда прие за установено на база показанията на св.Г.А., А.С., П.М. и частично от показанияьта
на св.П. Н., св.Н.М., св.Т.М. и св.Б.Б.. Показанията
на първите трима свидетели съдът намира за непротиворечиви, подкрепящи се от
събраните писмени доказателства и изготвените по делото експертизи, затова ги
кредитира изцяло. Освен това възприетата фактическа обстановка се доказва частично
от показанияьта на св.П. Н., св.Н.М., св.Т.М. и св.Б.Б. по отношение на определени елементи от фактическата
обстановка описана по-горе, в които части на практика няма противоречие в
показанията на двете групи свидетели. Както вече бе отбелязано, освен всичко до
тук горната фактическа обстановка се извежда и потвърждава и от заключенията на
съдебно медицинските експертизи и другите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.
Събраният по делото доказателствен материал, налага следните наказателно правни
изводи: Като прие горната фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Г.Н.Н. -
роден на ***г. в гр., с адрес за призоваване
в страната ………………….. ЕГН
**********, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 132,
ал.1,т.2, вр.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, като на 12.10.2016г. в гр. Хасково, в
състояние на силно раздразнение причинил на Н.Ф.М. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в прободно прорезна
рана на гръдния кош в дясно, проникваща в гръдната кухина, набиране на колекция
от кръв и въздух в дясната гръдна кухина (хемопневмоторакс),
което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и порезни
рани на лявата ръка с отворена става на втори пръст на същата ръка с последвала
контрактура на ставата в основата на втори пръст,
които са причинили трайно затруднение в движението на лявата ръка, като състоянието на силно раздразнение е
предизвикано от пострадалата Н.Ф.М. с насилие, от което са настъпили тежки
последици /лека телесна повреда/ на подсъдимия Г.Н.Н. .
По същество според настоящият
състав по безспорен начин се доказа по делото че на процесната
дата 12.10.2016г. подсъдимият Г.Н. изваждайки
със св.П.М. прасетата си да пасат е допуснал едно от тях да влезне в имота на св.Н.М.. Именно това е положило началото
на конфликта този ден, между подсъдимия, св.Н.М. и св.Т.М.. Това влизане на
животното в двора е било съпроводено със забележка към подсъдимия от страна на
св.Н.М., което пък е довело до псувни от страна на подсъдимия по неин адрес.
Така на практика започва да ескалира и непрежението
между страните в конфликта. Малко след това се връща в къщи и св.Т.М., който
научава за влизането на прасето в двора си и за обидите отправени от подсъдимия
по отношение на съпругата му. Той от своя страна също се ядосва и тръгва да
търси подсъдимия за да му иска сметка за
случилото се. Т.М. два пъти звъни на телефона на подсъдимия за да го писта къде
е и да го намери с оглед осъществяване на замисълът си да му потърси сметка.
Това допълнително ядосва подсъдимия, и от друга страна св. Т.М., тъй като
подсъдимият не му казва къде се намира. В изпълнение на замисленото св. Т.М.
тръгва да търси подсъдимия, а малко след него тръгва и съпругата му която носи
със себе си пръчката описана по-горе. Така в един момент св. Т.М. намира
подсъдимия заедно със св.П.М. и веднага между двамата възниква спор, който
прераства в словесен конфликт, размяна на обиди блъскане и дърпане и в следващият
момент подс.Н. вади нож. Почти по това време св.П.М., който се опитал
да успокои страстите на подсъдимия и св. Т.М. е изгонен от подсъдимия и той
тръгва към прасетата. Подс.посяга с ножа държейки го
с дясната ръка към св. Т.М., но той успява да хване ръката с ножа на подсъдимия
и да я стисне под мишницата си. така вече конфликта се разгаря още повече, като
подсъдимият се опитва да извади ръката си , а св. Т.М. да му вземе ножа.
Именно това заварва и св.Н.М., която е
вървяла малко след съпруга си. тя виждайки ножа и опитите на съпруга си да
вземе същият от подсъдимия се намесва, като се нахвърля върху подсъдимия и
започва да му нанася удари с носената от нея пръчка. Именно това е и
същественият момент според настоящият състав на съда, който на практика
обосновава дадената от съда правна квалификация на деянието. Точно в този
момент с нанесените от св.Н.М., удари по гърба на подсъдимия, който на практика
е бил зад съпруга и поради захванатата му ръка под мишницата на св. Т.М. и е
бил безпомощен да се защити от ударите на пострадалата е настъпил и афекта у
подсъдимия, който е подсилен и от опита на пострадалата да помогне при
отнемането на ножа на подсъдимия. Всичко това се случва за едно изключително
кратко време. Тук съдът изцяло приема,
изложеното в заключението на комплексната
съдебномедицинска психиатрично-психологична експертиза, че подсъдимият е
изпаднал в състояние на афект. Именно тези удари със пръчка от страна на постарадалата и опитът и да помогне за отнемането на ножа
са причината и на практика агресията от страна на пострадалата отключила афекта
на подсъдимия. При опита да помогне за отнемането на ножа пострадалата е
получила порезна рана на ръката и това е станало причина веднага съпругът и да
освободи ръката на подсъдимия с която е държал ножа. Освобождавайки се от захвата на св. Т.М., подс.Н.
веднага нанася три удара на пострадалата с ножа, именно в състоянието на афект
предизвикано от насилието на пострадалата над подсъдимия. Ударите не случайно
са нанесени от подс.Н. именно по отношение на
пострадалата. При освобождаването на ръката на подсъдимия именно пострадалата
се оказва най близо до него, та се озовава между двамата мъже, които до момента
са се боричкали за ножа. Именно тези удари и опита да му се отнеме ножа са
връхната точка на конфликта и същевременно онази интензивната емоционална сгьстеност водеща до тежка дезинтеграция
на психичното преживяване с формални психични белези на помрачено съзнание и
нарушена ориентировка за която говори комплексната
съдебномедицинска психиатрично-психологична експертиза. Именно това е
момента на струпванетото на екстремни елементи в
психичното състояние на подсъдимия. В този психологичен аспект афективното напрежение с негативен знак е създал у подсъдимия бързо натрупващ се
заряд от психична енергия, който не може да бъде задържан и пренасочван към
енергетичните преливници на фантазията и вегетативните ефекторни
пътища, а се „излива" в мощна двигателно- действена акция с автоматизиран
характер, като това в случая е станало по отношение на посткрадалата
и изразило се в нанасянето на трите
удара с нож по отношение на пострадалата. Последното се потвърждава и от
разпита на вещите лица по делото, които са категорични, че афектът се е
отключил от насилието над подсъдимия най вече упражнено от пострадалата. В тази
насока са и свидетелските показания на св.П.М., че именно пострадалата е била по
агресивна и тя е замахвала с пръчката по отношение на подсъдимия. Тук следва да
се отбележи, че съдът кредитира показанията на св.М. дадени в съдебното
следствие и тези в досъдебното производство на 31.05.2017г. /л.90/ до колкото
те взаимно се допълват и не си противоречат.
В съдебната практика се приема,
че изводът за квалификация на деянието по чл. 132, ал. 1 от НК изисква да са
налице както правните критерии, визирани в закона, така и медицинските.
Необходимо е действията на дееца да са непосредствен резултат от предизвикалия
ги повод - провокиращото поведение на пострадалия, в резултат на което деецът
да е изпаднал в състояние на силно раздразнение - т.нар физиологичен афект,
което състояние е именно решаващият фактор в съзнанието на дееца, за да извърши
престъпното посегателство. Необходимо е съзнанието на извършителя да е овладяно
от чувствата в такава степен, в която възможността му да вземе правилно решение
и да ръководи постъпките си, е намалено значително, без той да е лишен от нея
/Решение № 121 от 8.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 12/2011 г., II н. о. НК,
Решение № 196 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 92/2015 г., I н. о., НК/.
Състоянието на физиологичен афект е до голяма степен медицински въпрос, защото
е свързано със стеснение на съзнанието физиологична симптоматика, преценката за
което се извършва на основание изводи, направени в психолого-психиатричен аспект. Именно в такова
състояние и при наличието както на правните така и на медицинските критерии за
афект е действал според съда подс.Н., при нанасянето
на телесните повреди на пострадалата.
Безспорно
от описаните по-горе заключения на назначените по делото СМЕ а и от
свидетелските показания се доказва, че от описаните удари с нож и преди това
при опита да се отнеме ножа на подсъдимия, пострадалата е получила телесни
увреждания, а именно: Прободно порезна рана на гръдния кош в дясно, проникваща в
гръдната кухина; набиране на колекция от кръв и въздух в дясната кръвна кухина
(хемопневмоторакс). Порезни рани на лявата ръка с
отворена става на втори пръст на същата ръка. Последици от порезна рана на
лявата ръка с отворена става на втори пръст на същата ръка – белег от рана със
свален хирургични конци; контрактура на ставата между
първата фаланга и метакарпалната кост на втори пръст
на лявата ръка, оток на меките тъкани на втори пръст и на дланта около белега. От
разпита на вещото лице последното е категорично, че описаните увреждания са
причинени по механизъм на действие от остър предмет, вероятно нож и могат да се
получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от пострадалия и
в медицинската документация. Причинено е
нараняване, проникващо
в гръдната кухина по смисъла на чл.129 от НК. Проникващото в гръдната кухина
нараняване е довело до набиране на колекция от кръв и въздух в дясната гръдна
кухина (хемопневмоторакс), което е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.
Причинено е трайно затруднение в
движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на
порезната рана на лявата ръка и последвалата контрактура
на ставата в основата на втори пръст и непълния и отслабен по сила захват с ръката. Порезните наранявания на лявата ръка са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.чл.128
и 129 от НК. Освен това допълнителна от задача към съдебномедицинската
експертиза по писмени данни № 288/2016г., Н.
М. има белези по кожата на лявата ръка и в дясната половина на гърдите,
останали след наранявания с остър предмет, установени с експертизи по
досъдебното производство. Установено е наличие на сраствания на плеврата в
дясната гръдна половина. Според вещото лица при нараняването в дясната половина
на гърдите Н. М. се е намирала на достъпно разстояние до подсъдимия, който е
имал възможност да я нарани, държейки ножа в дясната си ръка. Ударът причинил
това нараняване е нанесен с достатъчна сила, ножът да преодолее съпротивата на
тъканите на гръдната стена и да проникне достатъчно дълбоко, за да предизвика
кръвоизлива и набирането на въздух в гръдната кухина. Тоест вещото лице в
експертизата и в разпитът си в съдебно заседание е категорично, че механизмът
на причиняване на ударите с нож от страна на подсъдимия е възможен и
съответстващ на описаното в обвинителният акт и възприет и от съда като
механизъм на причиняване на телесните повреди на пострадалата.
Нараняванията
в областта на лявата ръка са възстановени напълно. Захватът
на ръката е възстановен като сила и обем. Като последица от нараняването в
областта на гърдите са останали сраствания на плеврата в дясно, които обясняват
„бодежите" в дясната гръдна половина при дишане,усилена работа, кашлица.
Тук следва да се отбележи, че съдът за да приеме, че именно подсъдимият е
нанесъл описаните по-горе наранявания на пострадалата, е кредитирал показанията
на св.П.М., отчасти показанията на св.Т.М. и на пострадалата, както и на св.А.С.
и Г.А.. Първите трима свидетели са очевидци и съответно пострадалата от
престъплението, като в тази си част показанията им са еднопосочни и
непротиворечиви, поради това и съдът ги кредитира изцяло в тази им част. Тези показания се потвърждават
косвено и от показанията на другите двама свидетели св.А.С. и Г.А., които са
видели бягащият подсъдим, а св. А.С. твърди, че е видяла и нож в ръката му.
Освен това те са видели нараняванията на пострадалата и са, я отвели до къщата и. тоест имат наблюдения
върху резултата от деянието непосредствено след приключването му. Всичко това
се подкрепя и от вече изложените обективни находки описани в СМЕ. Тоест на
пострадалата са нанесени три средни телесни повреди съгласно чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Последната
правна квалификация е в съответствие и с т.8 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС.В своята съвкупност посочените доказателствени източници водят до еднозначния извод, че
подсъдимият е извършител на процесното деяние.
Що
се отнася до използваният като средство на престъплението нож, следва да се
посочи, че с оглед развитието на събитията е напълно естествено е да не бъде
намерен, доколкото подсъдимият е напуснал местопрестъплението и е разполагал с
достатъчно време да се отърве от притежанието му. Липсата на този нож сред
веществените доказателства по делото не означава, че няма престъпление и че
подсъдимият Н. не е участвал в неговото извършване. Обясненията на подс.Н. дадени в съдебно следствие според съда са една
нормална защитна теза изграждаща защитата на подсъдимия. Тя обаче не се доказа
в хода на следствието, напротив безспорно се доказа, че подс.Н.
е имал нож и го е употребил, по вече приетият по-горе начин.
Безспорно по делото се доказаха и нараняванията
причинени от пострадалата по отношение на подсъдимия посредством ударите с
пръчката. От заключението на СМЕ е видно, че подс.Н.
е получил две кръвонасядания по гърба; кръвонасядане на дясната мишница; порезна рана на палеца на
лявата ръка. Кръвонасяданията са причинени по
механизъм на действие от твърд, тъп предмет. И според вещото лице могат да се
получат от удар с твърд предмет с продълговата форма и най-вероятно цилиндрична
удряща повърхност. Тази характеристика отговаря именно на пръчка, която е
носела и с която е нанесла ударите пострадалата Н.М.. Тук следва да се
отбележи, че съдът не споделя доводите на повереника
на частният обвинетил – адв.С.,
че нараняванията по гърба на подсъдимия Н. не можело да се получат по механизма
посочен в СМЕ. В случая с оглед вече изложеното по-горе съдът намира, че
безспорно е установен механизма на причиняване на телесните повреди на
подсъдимия. В случая той е бил зад св.т.М., леко приведен надолу, тъй като последният
свидетел е държал под мишницата си дясната ръка на подсъдимия и я е притискал
напред и надолу. Именно в това приведено положение са нанесени и ударите с
пръчката от страна на пострадалата. Така, че този механизъм който съдът приема
за механизъм на причиняване на телесните повреди на подсъдимия е и същият който
адв.С. описва в пледуарията
си. Затова и съдът изцяло го приема.
Порезната рана на ръката е причинена от движението
на допирателната на предмет с остър режещ ръб. Такъв предмет би могъл да бъде и
нож. Раната на ръката можела да се причисли към групата на т.нар. защитни
наранявания. Причинено било разстройство на здравето извън случаите на чл.
чл.128 и 129 от НК. Кръвонасяданията са причинили
страдание.
Тук за пълнота следва да се отбележи, че съдът не
кредитира показанията на св. Н.М. и св.
Т.М. в частта им в която и двамата твърдят, че не са носели пръчки и не са
нанасяли удари на подсъдимия, като приема тези твърдения като защиттна версия и дадени „Про
кауза“. Това се опровергава най-вече от показанията на св.П.М. и от обясненията
на подсъдимия дадени в съдебната фаза, както и от обективните находки описани
във вече цитираните експертизи. Всичко това по категоричен начин извежда извода
приет от съда, че именно пострадалата е нанесла на подсъдимия леките телени
повреди – кръвонасяданията,
които от своя страна са причинили страдание на подс.Н..
Горните наранявания по отношение
па пострадалата и подсъдимия се потвърждават и от заключението
на назначената по делото съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства. От заключението на тази експертиза се
доказва кръв, на мястото на деянието която съвпада със кръвните групи на
пострадалата и на подсъдимия. Което е още един аргумент в полза на изложените
по-горе доводи от съда.
Основният спор по делото е
съсредоточен върху въпроса дали подсъдимият е извършил деянието в състояние на неизбежна
отбрана, при превишаване пределите на неизбежна отбрана в състояние на уплаха
или смущение или при силно раздразнение, предизвикано с противоправно
действие от страна на пострадалия.
От вече изложеното по-горе като
мотиви съдът изложи виждането си по отношение на това, че приема извършеното от
подсъдимия при силно раздразнение, предизвикано с противоправно
действие от страна на пострадалия, като е изложил подробни мотиви за това.
Според настоящият състав на съда
в случая не е на лице неизбежна отбрана от страна на подсъдимия, тъй като в
случая след порязването на ръката на пострадалата при опитът и да помогне на
съпруга си да отнеме ножа от подс.Н., и притискането
и с другата и ръка, на практика нападението от страна на пострадалата над
подсъдимият е прекратено. Прекратено е и нападанието,
ако изобщо може да се приеме за токова и това от страна на св.Т.М., до колкото
той след молбата от съпругата си да и помогне пуща ръката на подс.Н.. Именно с тези действия се преустановява,
нападението над подсъдимия от страна на пострадалата. Тоест той не е бил
заплашен и неговото физическо здраве вече не е било застрашено по никакъв
начин, към момента в който е нанесъл ударите с ножа на пострадалата. Затова и
съдът намира, че в случая липсва неизбежна отбрана, до колкото към момента на
нанасяне на ударите с ножа от подсъдимия е нямало заплаха по отношение на него
от пострадалата. Естествено до колкото не е налице неизбежна отбрана съдът
намира, че не следва да се излагат доводи за това дали има превишаване
пределите на неизбежната отбрана в състояние на уплаха или смущение.
Именно поради горното и съдът
прие, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 132, ал.1,т.2, вр.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, за което го призна
и за виновен.
По отношение на по отношение
на доводите на защитата, това
дали следва или не да се изменя
обвинението от страна на прокурора, съдебната практика е изобилна и тя е че не е задължително това да се случи, още повече, че в случая престъплението
за което е осъден подсъдимият се преследва по тъжба на пострадалия. Според практиката на ВКС е достатъчно прокурора, съответно частният обвинител да поддържат обвинението и да искат подсъдимият да бъде осъден за извършеното от него по отношение на пострадалия , без значение дали това деяние
се преследва по общ, публично – частен
или частен път /Решение 182
от 30.03.2010г. на ВКС по н.д. №70/2010г. , ІІ
н.о./ . именно такъв е настоящият случай и съдът намира, че не е необходимо
изрично искане за изменение на
обвинението съгласно чл.287, ал.5 от НПК.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подс. Г.Н., съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца,
както и подбудите за извършването на
деянието, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Видно от
приетата по делото справка за съдимост подс.Н. не е
осъждан но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и
му е налагано административно наказание „глоба“. В случая решението с което е
наложено това административно наказание „глоба“, е влязло в сила на
19.12.2008г. От тази дата до датата на деянието по настоящото дело са изтекли
почти осем години. Действително по делото няма данни дали глобата е платена и
за събирането и е образувано изпълнително производство, но съдът намира, че в
случая е приложим повторно института на чл.78а от НК, като последното е в
съответствие с т.8 от Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г. на Общото
събрание на Наказателната колегия на ВКС. В случая е изтекла абсолютната
давността по чл.82, ал.3 отЗАНН и срока по чл.86, ,
ал.1, т.3 от НК взети заедно. Налице са и останалите предпоставки за
приложението на чл.78а от Нк, а именно за престъплението се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ до една година, няма нанесени имуществени вреди които да
следва да се възстановяват и не са на лице изключващете
приложението на чл.78а от НК предпоставки визерени в
чл.78а, ал.7 от НК. Съдът отчете като
смекчаващи вината му обстоятелства липсата на предишни осъждания, а от там и
добрите характеристични данни, до
колкото в характеристичната справка е посочено именно горното съдебно производство,
като отрицателен факт. В случая въз основа на изложените съображения, съдът освободи от наказателна отговорност подс.Н. и му наложи административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита, че ще съдействат за
поправянето му и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както
по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото – чл.36 ал.1 от НК.
Постановената присъда обосновава
основанието по предявения от пострадалия
граждански иск в частта му за
претърпените от престъплението болки страдания. Налице са елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между
тях и доказана вина на подсъдимия. За причинената средна телесна повреда,
установен по основание искът за обезвреда, съдът намира за основателен и доказан. Затова и
изхождайки от характера и естеството на нараняванията, съответстващите им
страдания, времето за отшумяването им и във връзка с нормите на
справедливостта, съдът намери, че следва да уважи гражданският иск в частта му
за претърпените от тъжителя от престъплението болки и страдания до размер от
2500 лева. Горната сума бе съобразена и с факта, че пострадалият е нанесъл на
подсъдимия лека телесна повреда, която е довела до страдания на подсъдимия и
съответно размера на обезщетението за пострадалия бе намалано
до сумата от 2500 лева, като се взе
предвид и причинените наранявания на подсъдимия от страна на пострадалия.
Според съда тази сума от 2500 лева, ще
бъде в състояние да възмезди
неимуществените вреди, от претърпяното страдание от пострадалия. Именно
до този размер, съдът счете претенцията
за обезвреда
за основателна и я присъди, поради което за разликата до пълния предявен размер
от 10 000 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Сумата от 2500 лв. бе присъдена ведно със законната
лихва от датата на увреждането -
12.10.2016 год. до окончателното и изплащане.
Съдът осъди Г.Н.Н. - роден на ***г. в гр.********************** ЕГН **********, да заплати на Н.Ф.М.
с ЕГН ********** *** сумата в общ размер на 700 лева,
представляваща адвокатски хонорар за повереник.
Съдът осъди Г.Н.Н. - роден на ***г. в ******************** ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а
именно – 100 лв. /сто лева/.
Съдът осъди Г.Н.Н. - роден на ***г. в ********************** ЕГН **********, да заплати в полза на държавата, по
сметка на ОДМВР– Хасково деловодни разноски в общ размер на 695.32 лв.
Съдът осъди Г.Н.Н. - роден на ***г. **************************** ЕГН **********, да
заплати в полза на ВСС , по сметка на РС– Хасково разноски за вещи лица в общ
размер на 488.00 лв.
Съдът върна на Г.Н.Н. - роден на ***г. в *****************************
ЕГН ********** -
1 бр. зелени войнишки памучни панталони, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“ с ИМЕЙ: ************
– следват делото.
Съдът върна и на Н.Ф.М. ЕГН **********,*** -1 бр.
тъмносиня жилетка от полар с качулка, тип суитчер; 1 бр. дамско тъмносиньо долнище от кадифен плат с
надпис „STREET COUTURE; 1 бр. спортен платнен елек с преобладаващ тъмносин
цвят.
Съдът отне в
полза на държавата - 4
бр. камъни (чакъл), като постановява същите да бъдат унищожени.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.