Решение по дело №1776/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 81
Дата: 11 февруари 2022 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20214430201776
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Плевен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201776 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 21-0938-002232/02.07.2021 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на ЦВ. АС. Б. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4
т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/
лева.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Изтъква, че както в процесния Акт за установяване на административно
нарушение, така и в обжалваното НП първоначално правилно е отбелязано, че
е бил управляван л.а.„***“ с рег.№ ***, собственост на сестра й ***., но
впоследствие както в АУАН, така и в НП е посочено, че се касае за л.а.„***“ с
рег.№ *** – какъвто Ц.Б. не е управлявала. Оттук жалбоподателката извежда,
че е извършено нарушение с МПС, което тя не е управлявала и моли за
отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се
явява лично. Поддържа жалбата, ведно с изложените в нея съображения;
ползва се от правото да даде обяснения, в които потвърждава, че е превозвала
пътник с имената ***, която не е била с поставен обезопасителен колан по
време на движение, но отново подчертава, че с управлявания от страна на
Ц.Б. лек автомобил, не е било извършено нарушение, а такова е било
извършено с л.а. с рег.№ ***. На тази основа, пледира за отмяна на
обжалваното Наказателно постановление.
1
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
402261/21.06.2021г. от страна на АС. М. Й. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР
„ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля ЦВ. Н. Ц., както
и на нарушителя ЦВ. АС. Б.. Съставен е за това, че на 21.06.2021г. около
23:05 часа в гр.ПЛЕВЕН, на ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“ с
рег.№ ***, при обстоятелства: град ПЛЕВЕН, ул. „***“ кръстовището с ул.
„***“ в посока ***, управлявала лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като
превозва пътник - ***, без поставен обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила – нарушение по чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП. При съставяне на
АУАН жалбоподателят е отбелязал, че няма възражения; такива не са
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
ЦВ. АС. Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.12 – 13 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила. По-конкретно, не представлява такова
нарушение отбелязаното от жалбоподателката противоречие при изписване
регистрационния номер на управлявания лек автомобил - ***, респективно -
***. Касае се за технически пропуск, състоящ се в неправилно изписване на
една от буквите на регистрационния номер, т.е. минимална по характера си
техническа грешка, като наред с това, АУАН и НП съдържат и друг
индивидуализиращ признак на превозното средство – че същото е лек
автомобил „***“; отбелязано е кога, къде лекият автомобил е управляван,
дори имената на пътника, за когото се твърди, че е превозван и без поставен
обезопасителен колан. Следователно, фактическата обстановка, отразена в
АУАН и НП не страда от такава неяснота, която препятства ЦВ. АС. Б. да
научи за какво нарушение, въз основа на какви факти и обстоятелства, е
ангажирана административнонаказателната й отговорност, още повече, че
2
регистрационният номер на МПС не е единственият негов индивидуализиращ
признак. Поради това Съдът намира, че обсъжданият технически пропуск не
поражда неяснота, която да е значима и която не би могла да бъде отстранена
посредством събирането на писмени доказателства /за което ще стане дума
по-долу/, т.е. не ограничава или нарушава правото на защита на
жалбоподателката.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите АС. М.
Й., ЦВ. Н. Ц., обяснения на нарушителя ЦВ. АС. Б., писмени доказателства
/л.5 - 6, л.11, л.23, л.41 - 44 от делото/. Още тук е мястото да бъде отбелязано,
че показанията на свидетеля АС. М. Й. – актосъставител, са напълно
бланкетни и се свеждат до заявлението, че поддържа изложеното в АУАН.
Поради това Съдът намира, че същите показания не способстват за
разкриване на обективната истина. По-различно е обаче положението с
показанията на свидетеля Ц.Ц. - същите са относително подробни,
последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за
проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране.
Тези свидетелски показания са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП,
фактическа обстановка, като следва да бъде подчертано, че в нейна подкрепа
са дори кратките обяснения, дадени от страна на жалбоподателката Б.. В тях
тя изрично заявява, че не оспорва, че е управлявала лек автомобил и
превозвала пътник – ***, която е била без поставен обезопасителен колан по
време на движение на лекия автомобил, но изтъква, че е неясно кой е бил този
автомобил – с рег.№ *** или рег.№ ***, както и че няма как да е управлявала
двата автомобила едновременно. В тази връзка, от страна на ОДМВР-
ПЛЕВЕН беше изискана справка за регистрацията на автомобили с рег.№ ***
и рег.№ ***, от която се установява, че с рег.№ *** е л.а. „***“, на името на
***, а с рег.№ *** е л.а. „***“, на името на ***.. Следователно, извън всяко
съмнение е, че коректният рег.№ на превозното средство, отразено в
АУАН/НП, се явява рег.№ ***, както впрочем е изложила и самата Б. в
жалбата, с която е сезиран Съдът. При съвкупната преценка на изложеното
дотук Съдът намира, че възражението на жалбоподателката, за което вече
стана дума, почива на една словесна еквилибристика, която няма как да бъде
възприета: явно е, че не се касае за управление на два леки автомобила
едновременно, нито – за л.а.“***“ с рег.№ ***, а за л.а. „***“ с рег.№ ***.
Поради това, приема изложената по-горе фактическа обстановка за доказана
по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по
чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП,
Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска…“. Налице е изводимо задължение за водачите да превозват
3
само пътници, които надлежно изпълняват задължението за използване на
предпазен колан – което задължение, при приетите по-горе условия на време,
място, обстановка, водачът ЦВ. АС. Б., не е изпълнила. Следователно,
нарушението се явява доказано по несъмнен начин и принципно са били
налице условията административнонаказващият орган да наложи
административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП – глоба в
размер на 50 лева.
От друга страна обаче, от приетата по делото справка за
нарушител е видно, че жалбоподателката няма други административни
наказания за нарушения на ЗДвП, т.е. касае се за изолиран случай в нейната
практика като водач, която практика впрочем, датира от есента на 2020г.;
наред с това Б. е неосъждана и неосвобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а НК;
същевременно, процесното административно нарушение е такова на просто
извършване, т.е. не предвижда настъпване на противоправен резултат и не се
отличава с висока степен на обществена опасност. Ето защо Съдът намира, че
при съобразяване обществената опасност както на дееца, така и тази на
извършеното деяние, следва да се приеме, че е налице „маловажен случай“ по
смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН.
Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че е
налице доказано административно нарушение, което обаче представлява
„маловажен случай“. Поради това и при отчитане на измененията в ЗАНН,
влезли в сила на 23.12.2021г. / ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./,
налага се извода, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде
отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.2 ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ
Наказателно постановление № 21-0938-002232/02.07.2021 г. на НАЧАЛНИК
на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на ЦВ. АС. Б. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4
т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/
лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ЦВ. АС. Б. ЕГН: **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящото Решение, за това друго нарушение, ЩЕ Й БЪДЕ
4
НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5