№ 123
гр. Бургас, 19.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора В. Ив. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева
Въззивно гражданско дело № 20242000500133 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивниците М. Т. С. и П. Т. С., се явяват лично.
За Окръжен съд-Сливен, редовно призовани, не се явява представител.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор М..
Съдът ДОКЛАДВА постъпила по делото на 18.06.2024 г. молба от
Окръжен съд-Сливен, в която е заявено, че поради служебни ангажименти
няма да се яви представител на страната в днешно съдебно заседание. Не
възразяват да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържат отговора на
въззивната жалба. Направено е искане за потвърждаване на решението на
Ямболския окръжен съд, като се съобразят подробно развитите пред
първоинстанционния съд съображения.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М. С.: Моля да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П. С.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът, предвид редовното призоваване на страните и липсата на други
1
процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва , съгласно доклада, изготвен
с определение № 176/12.04.2024 г. г, с което въззивната жалба на М. Т. С. и П.
Т. С. против решение № 22/09.02.2024 г., постановено по гр.дело № 403/2023
г. по описа на Ямболския окръжен съд, е приета за допустима и делото е
внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М. С.: Поддържам въззивната си жалба. Моля да се
произнесете на основание чл. 269 ГПК относно валидността на съдебното
решение на Окръжен съд-Ямбол.
Представям съдебно решение на ВКС по гр.д. № 319/2022 г. с препис
за другата страна, за сведение.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П. С.: Поддържам въззивната си жалба и моля да я
удовлетворите изцяло. Нямам да представям допълнително нови
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Доводите на въззивниците намирам за неоснователни,
а постановеното решение на Ямболски окръжен съд за валидно, допустимо и
законосъобразно. Няма да соча доказателства, да се приключи.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ПРИЕМА съдебното решение за сведение.
ДАВА ход за устни състезания.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М. С.: Уважаеми апелативни съдии, единственият
аргумент в решението на Ямболски окръжен съд е липсата на една от
кумулативните предпоставки за прилагането на чл. 2, б.“в“ от ЗОДОВ. С две
думи, Ямболски окръжен съд твърди, че няма окончателен акт по двете
наказателни производства на Сливенски окръжен съд, което не отговаря на
2
истината. Не само, че кумулативната предпоставка я има, приложил съм двете
окончателни решения на ВКС, които показват, че кумулативната
предпоставка е налице.
Уважаеми апелативни съдии, фактите не спират да съществуват, само
защото Ямболският окръжен съд ги игнорира. Имаме две окончателни
присъди. Поддържам искането си за санкциониране на правонарушителя -
Сливенски окръжен съд и защита на правоимащите, защото и в двете
наказателни производства – 243/2018 г. и 601/2019 г. на Сливенския съд, са
използвани едни и същи доказателства, които са оказали съществено влияние
върху изграждане на вътрешното убеждение на съда.
Намирам обжалваното решение за противоречащо на ТР № 4/2018 г. на
ОСНК на ВКС. Аз си излагам аргументите, които са необорими в сравнение с
фактите пред Вас. Намирам решението на Ямболския окръжен съд за
бланкетно, колегиално, политкоректно и конформистко. За Ямболския
окръжен съд истината не е важна, истината се игнорира, а се защитават
колегите.
Предвид това, че не се произнасяте на основание чл. 269 ГПК,
намирам, че съдебното решение е невалидно произнесено в незаконен състав.
Съдията докладчик по делото е командирован съдия със Заповед на Вашия
Административен ръководител с ясно дефинирана задача – разглеждане на
граждански дела с цел сформиране на два въззивни граждански състава.
Решението, което обжалвам не е по въззивно дело. Моля за Вашето решение,
въпреки, че не се произнасяте на момента, аргументирано да се произнесете
относно валидността на съдебното решение.
Това, че не сме получили препис от отговора на въззивната жалба,
което е отговорност на Ямболски окръжен съд, ни поставя в неравностойно
положение. Ние въззивната жалба сме си я подали в два екземпляра и за
ответника, но не получаваме отговора на ответника.
Предвид това, че подобни казуси са разгледани детайлно в ТР № 4 на
ВКС, които дефинират ключовия принцип регулиращ прилагането на чл. 6 от
Конвенцията и наличието на трите кумулативни предпоставки за прилагането
на чл. 3, моля да уважите исковата ни претенция изцяло.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П. С.: Считам, че решението на Ямболския окръжен
3
съд е неправилно, взето е на принципа колегиална солидарност. Нашите
доводи и аргументи са подробно изложени във въззивната ни жалба. Нямам
какво повече да добавя. Моля съдът да уважи исковата ни молба изцяло.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, прокуратурата като
контролираща страна имаше достатъчно време да се запознае с всички
материали, находящи се в кориците на това производство, в това число и с
подробно аргументираното становище от въззиваемата страна, в случая това е
Окръжен съд-Сливен. Напълно споделям доводите изложени в това
становище, поради което няма да ги преповтарям.
Относно изложените в момента доводи от въззивника М. С. относно
обосноваността на атакувания акт на Окръжен съд-Ямбол касаещ т.н.
висящност на господина на второто наказателно производство, намирам за
нужно да отбележа следното: Решението, което днес ние разглеждаме и
ревизираме, е постановено на 09.02.2024 г. Решението на ВКС, с което се
потвърждава решението на Апелативен съд-Бургас, е постановено на
26.02.2024 г. Обективно е нямало как този съдебен акт на ВКС да стане
достояние на решаващия съд – Окръжен съд-Ямбол. Точно по тази причина
изложеният довод от въззивника М. С. е най-малкото несъстоятелен и
неверен.
Намирам за нужно да отбележа и следното: Както предвид факта, на
това съдебно решение, което допускам, че въззивникът С. предостави на съда,
същият този съдебен акт – решение № 96, зачитайки подробно това съдебно
решение, за прокуратурата като контролираща страна стават ясни два факта:
Първо, че по това второ наказателно дело, което към 09.02. е било висящо,
понастоящем вече е налице влязъл в сила съдебен акт, присъдата по който
изтърпява другият въззивник в момента. Второ и то не по-маловажно, а
напротив - както ВКС, така и Апелативният съд преди него, абсолютно
подробно са анализирали хипотезата на т.н. правило „Non bis in idem“.
Абсолютно подробно и аргументирано ВКС, а преди него Апелативен съд-
Бургас са изложили както фактически, така и правни доводи, защо в
конкретния казус не е налице така наречения в правото „бис“, защо го няма
двойния предмет. Нещо повече, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е
задължително за приложение от всички правоприлагащи органи, в това число
и от съда. Да приемем, че в настоящия казус е налице допусната двойна
4
наказуемост, т.е. за едни и същи факти, едни и същи лица са понесли
наказателна отговорност, означава със способите и средствата на
гражданското законодателство фактически да дерогираме, да обезсилим един
влязъл в сила акт, в случая присъда.
Намирам за нужно да отбележа и следното: Не се спори, че всъщност
въззивниците М. и П. С.и са осъждани два пъти за престъпления така
наречени, в прокуратурата така се наричат - престъпления срещу културно
историческото наследство. Видно от техните искови претенции и най-вече от
въззивната жалба, не се прави разлика между предмет на разследване, между
предмет на доказване и между предмет на престъпление.
Прокуратурата счита, че решението е валидно, допустимо и
законосъобразно и моля да го потвърдите.
РЕПЛИКА НА ВЪЗЗИВНИКА М. С.: Самото участие на
прокуратурата в гражданското производство е недопустимо.
Гражданските права съобразно Европейската конвенция нямат нищо
общо с процесуалните права. Те са автономно понятие. Какво иска да ни каже
прокуратурата, че понеже ние сме осъждани два пъти, нямаме никакви
граждански права. Това е потресаващо.
РЕПЛИКА НА ВЪЗЗИВНИКА П. С.: Става дума, че е нарушен
принципа „Non bis in idem“. Използвани са едни и същи писмени
доказателства по две различни наказателни дела и два различни състава на
съда са взели по вътрешно убеждение решение за присъдата, въз основа на
едни и същи писмени доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5