№ 189
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000937 по описа за 2024 година
Производството е образувано по две въззивни жалби срещу
решение №1143 от 13.08.2024г. по т.д.№1257 от 2022г. на СГС, ТО, VI-24
състав.
Въззивната жалба на ищеца в първата инстанция „ГАРТНЕР“-
КГ – дружество, регистрирано в Австрия,чрез пълномощника му адв.М. С. е
против решението в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска му
по чл.432,ал.1 КЗ срещу ЗД „Бул Инс“-АД за горницата над 22 087,20 евро до
пълния претендиран размер от 68 760,66 евро, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на
настъпило на 08/09.08.2017г. ПТП край с.Новачене по седлови влекач MAN с
рег.№ ******* и триосно полуремарке Шмитц с рег.№ *******, както и в
частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост.
Жалбата е подробно мотивирана. Жалбоподателят твърди, че неправилно
съдът е приложил разпоредбата на чл.4, §1 от Регламент 864/2007г. /Рим
II/, вместо на чл.4, §3 от същия регламент, който бил приложим за настоящия
случай.
Твърди също, че съдът не е взел предвид всички увреждания по
пострадалото МПС, като напр.вредите по полуремарке Шмитц.
Неправилен бил изводът на съда за наличие на съпричиняване
1
на вредоносния резултат поради непоставяне от водача на пострадалия
автомобил на предпазен колан. Подробни доводи за това са развити в жалбата.
Твърди, че във всички случаи ударите не са могли да бъдат предотвратени
от водача на пострадалия товарен автомобил, тъй като той не е имал време
за реакция, достатъчна да предотврати удара, с оглед опасната зона за
спиране, спуканата гума, по-трудното въздействие върху спирачките
вследствие на спукването, както и разстоянията – широчина на пътно платно,
дължина на композицията, товара и неговата тежест, както и психо-
физиологичните си реакции вследствие шока от удара и нараняванията.
Твърди, че от събраните доказателства не може да се обоснове извод за
съпричиняване на вредоносния резултат и липсва причинна връзка между
липсата на поставен колан и вредите.
Според жалбоподателя, дори да бъде споделен приетия от съда
процент съпричиняване от страна на водача на пострадалия тежкотоварен
автомобил, то този процент не следва да се използва при определяне размера
на вредите по всички пера на претенцията, а само по отношение на щетите
по превозното средство. Съпричиняване не би могло да се приеме при
разходите за товарене, разтоварване и препакетиране на стоката, пътна
помощ, разходи за координатор, нощувка, винетки и транспорт и за
нетрудоспособност на шофьора, тъй като същите били пряка последица от
противоправното поведение на застрахования при ответното дружество
водач. Нямало е да се стигне до тези разходи, ако не е настъпилото
произшествие. Тези дейности били необходими, неотложни и е следвало да
бъдат предприети, като били доказани по размер с писмените доказателства.
Същите следвало да бъдат присъдени в пълния им заявен размер, а не да се
прилага процентът на съпричиняване към тях. Независимо дали са настъпили
един, два или няколко последващи удара, посочените разходи са щели да
бъдат извършени в същия размер. Затова неправилно съдът ги е редуцирал с
20%.
Моли съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част
като неправилно и уважи исковете в пълния им заявен размер.
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ГПК отговор от ответника в първата
инстанция ЗД „БУЛ ИНС“-АД не е постъпил.
В срока за отговор ответникът в първата инстанция ЗД „БУЛ
ИНС“-АД чрез адв.М. Г. е депозирал насрещна въззивна жалба против
горното решение в неговата осъдителна част, с която е уважен иска по
чл.432,ал.1 КЗ за сумата от 22 087,20 евро, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпило на
08/09.08.2017г. ПТП край с.Новачене по седлови влекач MAN с рег.№
******* и триосно полуремарке Шмитц с рег.№ *******, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2022г. – датата на изтичане
2
на срока, в който застрахователят е следвало да се произнесе по претенцията
до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят по насрещната въззивна жалба излага доводи за
недопустимост на решението поради липса на активна процесуална
легитимация за ищеца, евентуално неправилност поради отсъствие на
активна материална легитимация.
Твърди, че ищецът упражнява чужди права от свое име. В т.1.2 от
ИМ самият ищец твърди, че е дадено писмено съгласие и пълномощно ищецът
да претендира от името и по нареждане на МАН ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС
ГмбХ обезщетението по щетата от 08.08.2017г. Това удостоверявало правото
му да получи застрахователно обезщетение съгласно чл.498 от КЗ, както и да
предяви осъдителна искова претенция.
Твърди, че от приложение №5 към ИМ се установява, че „МАН
Файненшъл Сървисиз“ ГмбХ упълномощава ищеца „Гартнер“ КГ да
претендира от името и по нареждане на „МАН Файненшъл Сървисиз“ ГмбХ
сумата по обезщетението, както и да я получи, респ. да нареди плащането на
сумата за щетата по сметка на „Гартнер Интертранс Хунгария“ Кфт.
Според жалбоподателя липсва прехвърляне на правото на
обезщетение в полза на ищеца, а е налице само упълномощителна сделка
ищецът да претендира от името и по нареждане на „МАН Файненшъл
Сървисиз“ ГмбХ сумата по обезщетението, както и да я получи, респ. да
нареди плащането на сумата за щетата по сметка на трето лице, също
различно от ищеца - „Гартнер Интертранс Хунгария“ Кфт.
Твърди, че разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК забранява
процесуалната субституция, като изрично предвижда, че освен в
предвидените от закона случаи никой не може да упражнява от свое име
чужди права пред съд. В настоящия случай ищецът упражнява чужди права от
свое име, а не като пълномощник, както твърди.
Освен това твърди, че от страна на собственика на увреденото
имущество - „МАН Файненшъл Сървисиз“ ГмбХ не е предявявана претенция
по административен ред по реда на чл.390 от КЗ и не е отправяно искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Такава претенция
била заявена само от неговия пълномощник - ищеца, което пряко доказвало, че
искът е предявен от лице, което не притежава материално правна
легитимация.
Жалбоподателят твърди, че тези възражения са направени още с
отговора на ИМ, но съдът не се е произнесъл по тях, с което е допуснал
процесуално нарушение.
Моли за обезсилване на решението като недопустимо или
евентуално отмяната му като незаконосъобразно.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата
инстанция „ГАРТНЕР“-КГ, в който излага подробни доводи за
неоснователност на насрещната въззивна жалба. Твърди, че съдът се е
произнесъл по направените възражения, като категорично ги е отхвърлил.
Освен това твърди, че към датата на предявяване на исковите претенции
ищецът е бил единствен легитимен собственик както на процесния
товарен автомобил,така и на влекача, което било доказано с представените
3
по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника.
Моли за потвърждаване на решението в осъдителната му част като
правилно.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбите
във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема
следното:
И двете жалби са процесуално допустими като подадени в срок от
надлежни страни, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по
следните съображения:
СГС е бил сезиран с искова молба на ГАРТНЕР КГ- австрийско
дружество, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД срещу ЗД „Бул Инс” АД,
като е поискано осъждането на ответника да заплати сумата от EUR 68 761,66
с левова равностойност 134 486,12 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпило на
08/09.08.2017г. ПТП край с.Новачене по седлови влекач MAH с per.№** - *** -
**, рама №WMA06XZZ6GM717372 и триосно полуремарке Шмитц с per.
№*******, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.05.2022 г. -
датата на изтичане на срока, в който застрахователят е следвало да се
произнесе по претенцията, до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 08/09.08.2017г. около 00:45 часа, лек
автомобил РЕНО КЛИО, per. № ********, управляван от А. Т. Т., движейки се
по главен път 1-1 в посока от гр. София към гр. Враца, в района на с.
Новачене, в дясната лента на платното за движение, внезапно и
непосредствено преди разминаването си с товарен автомобил MAH с per. №
*****-**, теглещ триосно полуремарке Шмитц с per. № *******, управлявано
от Д. Б., роден на ******** г., гр. Едеса, Република Гърция, отклонява лекия
автомобил в ляво по посока на движението и навлиза в лентата за насрещно
движение. Така осъществява удар с другия участник в движението, вследствие
на което седловия влекач МАН продължил движението си напред, отклонил се
вляво, напускайки платното за движение, и се блъснал в частен имот.
Вследствие на удара по МПС седловият влекач MAH, теглещ триосно
полуремарке Шмитц, са настъпили множество увреждания, а превозваната
стока - хранителни продукти, предназначени за зареждане на магазин „Лидл“
в гр. Синдов, Гърция, е била изцяло повредена.
Твърди, че л.а. РЕНО КЛИО, per. № ******** е бил застрахован към
4
датата на произшествието по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество ЗД „БУЛ ИНС“-АД“.
Ищецът е посочил, че е закупил товарния автомобил MAH от „МАН
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ГмбХ - дружество, регистрирано в **********с
Договор за покупка с разсрочено плащане от 24.05.2016г. Към него били
издадени Удостоверение за регистрация/декларация на правото на ползване,
касаещо процесното МПС, както и извлечение от Свидетелство за регистрация от
Регистрационна служба в гр. Веле. Твърди, че във връзка с посочения договор било
дадено писмено съгласие и пълномощно на ищеца да претендира от името и по
нареждане на МАН ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ГмбХ обезщетението по
щетата от 08.08.2017г. Посочва, че с Договор за лизинг от 29.03.2016 г. било
закупено и триосно полуремарке Шмитц с per № *******.
Твърди, че от настъпилото ПТП били причинени материални вреди по
седловия влекач МАН и полуремаркето, като разходите за ремонта на влекача
възлизали на 45 715, 26 евро, а за полуремаркето - 5 801,14 евро.
Ищецът е претендирал възстановяването и на т.нар. резервни разходи
като е посочил, че превозни средства като процесното се държат в резерев. В
случай като настоящия, когато някое превозно средство се повреди или не е
налично поради редовна поддръжка или ремонт (т.нар. оперативен разход), се
осигурява резервно МПС за изпълнение на дадена поръчка. Поради настъпилото
ПТП ищецът посочва, че са му били начислени разходи за осигуряване на резервен
влекач в размер на 255 евро на ден и за полуремарке в размер на 150 евро на ден
което било наложително за гарантиране на безпрепятствена оперативна дейност в
случай на злополуки. Разходите за 19 работни дни възлизали в размер на 4 845
евро за седловия влекач МАН и 150 евро за 1 ден на триосното полуремарке
Шмитц.
Посочва, че е направил разходи и във връзка със запазване целостта и
качеството на превозвания товар, който се състоял главно от бързоразвалящи се
хранителни продукти. Бил изпратен влекач от Гърция - Синдос до мястото на
произшествието, за да прибере стоката и да я достави до товарния пункт в
Синдос. Разстоянието от Гърция-Синдос до Ботевград и обратно е 372>59 км.
Пътните разходи за тази дейност възлизали в размер на 1055,92 евро.
Наложило се да бъде изпратен търговски представител на дружеството
Гартнер КГ - Фриц Щайнигер, който на място да осигури съдействие по набавяне
5
на документи, да координира товарене и разтоварване на стоката и други
необходими действия, за които ищецът е носел отговорност пред контрагентите си
и процесното ПТП го е възпрепятствало да извърши. В тази връзка се
претендират и транспортни разходи, разходи за нощувка и винетни такси по
повод осигурения търговски представител.
Претендира се и възстановяването на разходи, възникнали във връзка с
настъпила временна нетрудоспособност на шофьора на влекача в размер на 1
638,74 евро.
Твърди, че на 14.03.2022г. ищецът предявил Претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение пред ответното дружество с приложение на
необходимите документи и посочена банкова сметка на ищеца, по която да
бъде изплатено определеното застрахователно обезщетение. Във връзка с искане
на застрахователя за представяне на допълнителни документи, на 05.04.2022 г
било входирано второ писмо с приложени изисканите книжа.
В писмения си отговор ответникът е оспорил иска като недопустим,
неоснователен, недоказан, а при условията на евентуалност – е оспорил размера на
претендираното обезщетение.
При условията на евентуалност е направил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на лицето, на което ищецът е възложил
извършването на превоза на товари. Прави възражение произшествието да е
последица от случайно деяние.
Оспорил е активната легитимация на ищеца, тъй като той упражнявал
чужди права от свое име, а не като пълномощник. Твърди, че собственик на
увреденото МПС е „МАН Файненшъл Сървисиз“ ГмбХ, който е лизингодател, а
ГАРТНЕР КГ е лизингополучател. В тази връзка посочва, че вреди са настъпили за
собственика и право на обезщетение би имало „МАН Файненшъл Сървисиз“
ГмбХ, като последното не е предявило претенция по административен ред по реда
на чл.390 от КЗ и не е отправяло искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение.
Посочва, че за процесния влекач и за полуремаркето е налице полица по
застраховка Гражданска отговорност в Z „ZURICH”. В тази връзка твърди, че на
собственика на застрахованото МПС - „МАН Файненшъл Сървисиз“ГмбХ е
изплатено обезщетение за причинените имуществени вреди по влекача от
„ZURICH”, поради което щетите, които сега се претендират от лизингополучателя,
6
вече са били обезщетени.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП
е причинено виновно и противоправно от водача на товарния автомобил МАН - Д.
Б., който не е контролирал непрекъснато управлявания от него влекач и
прикаченото към него полуремарке.
Счита, че вредите върху влекача не са в причинно-следствена връзка от
ПТП, а са в резултат от неупражняването на контрол върху товарното МПС от
водача му, поради което е допуснал отклоняването му от пътя, преминаването през
стълб на уличното осветление и навлизането в частен имот. Именно при този удар,
а не при удара на товарния автомобил в лекия автомобил Рено Клио са настъпили
множеството и тежки увреждания върху седловия влекач МАН.
Оспорва и размера на претенцията.
Оспорва иска за „резервните разходи“ с твърдение, че липсвала пряка
причинно- следствена връзка между тях и процесното ПТП и доказателства, че са
сторени. Оспорва претенцията за разходите за разтоварване, товарене,
препакетиране на стоката, пътна помощ, както и разходите за координатор,
винетки, транспорт, разходите за нетрудоспособност на шофьора със същите
доводи. Оспорва разходите за нетрудоспособност на шофьора в размер на 1 638,74
евро, които да са възникнали за дружеството.
Твърди, че шофьорът Д. Б. сам се е увредил при процесното ПТП, тъй
като е бил без поставен колан и не е контролирал постоянно товарната
композиция.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
вредоносния резултат на основание чл.51, ал.2, вр.чл.49 ЗЗД от страна на лице, на
което ищецът е възложил превоза на товари за причинените вреди на увреденото
имущество. Определя съпричиняването в размер на 90%.
В допълнителната си искова молба ищецът посочва, че процесното
МПС е закупено с Договор за покупка с разсрочено плащане от „МАН Файненшъл
Сървисиз“ ГмбХ, като срокът на договора е изтекъл на 31.08.2021г. и
собствеността на автомобила е преминала към ищеца, поради което е легитимен
и единствен собственик на двете увредени превозни средства - седлови влекач и
триосно полуремарке.
Посочва, че увредените превозни средства са ремонтирани от него,
поради което има качеството на увредено лице.
7
По отношение размера на претендираните вреди посочва, че към
договора за лизинг е установено задължение за лизингополучателя да
осъществява поддръжката и ремонта единствено в оторизирани сервизи към
организацията за обслужване на клиенти или от квалифициран специализиран
сервиз в Република Австрия. Затова за определяне справедливия размер на
обезщетението следвало да се съобразят цени от съответните сервизи в
Република Австрия.
Първоинстанционният съд е приел иска за допустим, тъй като
към момента на предявяване на иска всички вноски по Договора за покупка с
разсрочено плащане на влекача, както и по договора за лизинг на
полуремаркето са платени, срокът на договорите е изтекъл и към
предявяването на иска – 08.07.2022г. собственик вече е бил ищеца.
Следователно той е активно процесуално легитимиран да предяви иска.
На база събраните писмени доказателства, приетите заключения на
еднолична /основно и допълнително/ и тройна съдебно - автотехнически
експертизи, подробно коментирани в решението, съдът е приел, че са установени
по несъмнен начин материално-правните предпоставки за уважаване на прекия иск
на увредения за обезщетение на причинените му вреди пряко от застрахователя,
чието основание е разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ. Съдът е формирал правните
си изводи при подробно обсъждане на установените факти с оглед направените от
страните възражения, като е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване
за наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор
за застраховка “Гражданска отговорност” между ответното застрахователно
дружество и деликвента; наличието на виновно противоправно поведение на
застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие;
настъпилите имуществени вреди за ищеца и техния размер, както и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредоносните последици.
Кредитирайки заключението най-вече на тройната САТЕ, съдът е приел,
че е налице съпричиняване на вредите от страна на водача на пострадалия товарен
автомобил, тъй като всички негови действия, вкл. движението на автомобила след
удара с лекия автомобил Рено Клио сочат на извод, че той е управлявал МПС без
да е поставил предпазен колан, с което е нарушил ЗДвП и с поведението си е
допринесъл за настъпването на вредите. Съдът е определил този принос в размер
8
на 20%.
Кредитирайки заключението на тройната експертиза е приел, че
стойността на щетите по товарния автомобил към датата на настъпване на ПТП по
средни пазарни цени на официален доставчик в Р.Австрия е в размер на 25 531,33
лева или 13 040,78 евро. И тези щети са понесени от ищеца ГАРТНЕР КГ. Същият
е бил лизингополучател на увреденото МПС към момента на произшествието
през 2017г. и собственик към момента на предявяването на иска.
Определяйки размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
е съобразил разпоредбите на чл.429, ал.1, т.1 КЗ и чл.386, ал.1 и ал.2 КЗ, както и
заключението на тройната САТЕ за стойността на щетите по товарния автомобил,
приети да са в размер на 25 531,33 лева или 13 040,78 евро.
За да определи размера на обезщетението за вредите, възникнали във
връзка с направените резервни разходи /претендирани в размер на 4 995 евро/ - за
ползване на резервно МПС от същия тип за времето, през което ищецът е бил
лишен от собственото си, съдът е кредитирал заключението на ВЛ д-р А. А. -
одитор, данъчен консултант, оторизиран от Районен съд гр.Веле, **********
изготвената експертиза по делегация. На вещото лице е бил поставен въпроса -
за какъв период търговското превозно средство на ищеца ГАРТНЕР КГ е било
неизползваемо въз основа на ПТП и какви разходи са възникнали за набавянето на
резервно търговско превозно средство, включващи увеличението, обусловено от
инфлацията. Според това заключение разходите за снабдяване с резервно
търговско превозно средство, заедно с увеличението въз основа на инфлация,
възлизат на 42 111,67евро. Доколкото обаче ищецът претендира 4 995 евро, то иска
за обезщетяването на тези вреди е уважен до тази сума.
По отношение на останалите претендирани разходи за товарене,
разтоварване и препакетиране на стоката, пътна помощ в общ размер на
1055,92 евро, както и разходи за координатор, нощувка, винетка и транспорт
в общ размер на 6 878,56 евро, както и нетрудоспособност на шофьора - в
размер на 1 638,74евро, съдът е намерил същите за доказани по основание
и размер с приложените писмени документи, удостовераващи извършен
разход, видно от приложените към исковата молба писмени доказателства под
№№12,13,14,15, 17,18,19,20,21,22,23.
С оглед изложеното съдът е направил обобщаващият извод, че
дължимото в полза на ищеца застрахователно обезщетение се равнява на 27 609
евро или 54 068,45 лева. След като е отчел приетото съпричиняване от 20%, е
уважил иска до размер на 22 087,20 евро или 43 254,76 лева.
9
Въззивният съд намира, че решението на първостепенния съд е
валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено със събраните
доказателства и разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора
факти са подробно и правилно установени, правните изводи на съда
съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, както и на
установената съдебна практика на ВКС, поради което настоящата инстанция
изцяло ги споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към изложените
мотиви. Затова следва в настоящото решение да се спре на спорните факти и
оплакванията на страните, поддържани в жалбите им.
По насрещната въззивна жалба на ответното застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“-АД:
Съдът намира, че най-напред следва да бъдат обсъдени доводите,
поддържани от насрещната страна, тъй като в тази жалба са изложени такива
за недопустимост на решението. Тези доводи съдът намира за неоснователни.
Всъщност същите са поддържани и в отговора на ИМ, като съдът е изложил
убедителни съображения защо не ги приема.
В насрещната въззивна жалба отново се навеждат доводи за
недопустимост на решението поради това, че ищецът не е процесуално
легитимиран да предяви иска по чл.432 ГПК, тъй като в самата ИМ се твърди, че
дадено писмено съгласие и пълномощно ищецът да претендира от името и по
нареждане на МАН ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ГмбХ обезщетението по щетата
от 08.08.2017г. Според жалбоподателя липсва прехвърляне на правото на
обезщетение в полза на ищеца, а е налице само упълномощителна сделка ищецът
да претендира от името и по нареждане на „МАН Файненшъл Сървисиз“ ГмбХ
сумата по обезщетението, както и да я получи, т.е. той упражнява чужди права от
свое име, а не като пълномощник, както твърди, което е в противоречие с
разпоредбата на чл.26,ал.2 ГПК, забраняваща процесуалната субституция, освен в
предвидените от закона случаи.
Въззивният съд намира тези доводи за неоснователни, тъй като са
опровергани от събраните в производството писмени доказателства.
От представения с ИМ Договор за покупка с разсрочено плащане
от 24.05.2016г. се установява, че ищецът закупил от МАН ФАЙНЕНШЪНЪЛ
СЪРВИСИС ГмбХ, дружество, регистрирано в **********МПС MAH с per.
№ *****-**. Представени са удостоверение за регистрация /декларация за
правото на ползване, касаещо процесното МПС, извлечение от свидетелство
за регистрация от Регистрационна служба гр.Веле, Австрия. Установява се, че
било дадено писмено съгласие и пълномощно ищецът да претендира от името
10
и по нареждане на МАН ФАЙНЕНШЪНЪЛ СЪРВИСИС ГмбХ обезщетението
за вреди от ПТП, настъпило на 08.08.2017г.
От представения Договор за лизинг от 29.03.2016г. се установява,
че ищецът е закупил триосно полуремарке Шмитц с рег.№ № *******,
като са приложени удостоверение за собственост и свидетелство за
регистрация от Регистрационна служба в гр.Веле.
От приложеното удостоверение, издадено от лизингодателя МАН
ФАЙНЕНШЪНЪЛ СЪРВИСИС ГмбХ се установява, че финансирания при
него автомобил МАН с рама № WMA06XZZ6GM717372, е изтекъл към
31.08.2021г. и собствеността му е преминала към ищеца.
Следователно ищецът ГАРТНЕР КГ е бил лизингополучател на
увреденото МПС към момента на произшествието, станало на 08/09.08.2017г.
и собственик към момента на депозиране на исковата молба. А това означава,
че ищецът разполага с необходимата активна процесуална легитимация да
предяви иска по чл.432 от КЗ и същият е допустим за разглеждане.
Другото оплакване, което се прави в насрещната въззивна жалба от
застрахователя е, че от страна на собственика на увреденото МПС - „МАН
Файненшъл Сървисиз“ ГмбХ, не е предявявана претенция по
административен ред по реда на чл.390 от КЗ и не е отправяно искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Такава претенция
била заявена само от неговия пълномощник - ищеца, което пряко доказвало, че
искът е предявен от лице, което не притежава материално правна
легитимация.
Действително, според разпоредбата на чл.498, ал.3, вр. ал.1 КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска от
увреденото лице е преди сезирането на съда то да е отправило към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, по която
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
Видно е, че законът изисква застрахователната претенция, отправена
към застрахователя, да бъде отправена от увреденото лице. Както бе
коментирано по-горе, към 31.08.2021г. ищецът вече е станал пълноправен
собственик на увреденото МПС, т.е. увреденото лице е именно ищецът
ГАРТНЕР-КГ. По делото не е спорно, че такава извънсъдебна процедура е
проведена от ищеца, но плащане не е постъпило.
От приложеното уведомление с вх.№ОУ-160-767/14.03.2022г. се
установява, че ищецът е заявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение до ЗК „БУЛ ИНС“ АД с приложени писмени доказателства,
описани от т.1 до т.31.
С писмо изх.№ОУ - 168002/16.03.3022г. застрахователят е поскал да
му бъдат предоставени допълнителни документи. Такива са били представени
от ищеца с писмо вх. №ОК-219 338 от 05.04.2022г. Поради липса на
извършено плащане от страна на застрахователя по предявената претенция,
ищецът е предявил настоящите искове.
Тъй като в жалбата се иска при условията на евентуалност отмяна на
11
решението като неправилно поради отсъствие на активна материална
легитимация за ищеца, без да са развити конкретни доводи за това, съдът не
може служебно да проверява правилността на решението без конкретни
оплаквания. Според разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата .
Тъй като според настоящия въззивен състав решението е правилно и не страда
от пороци, налагащи отмяната му и при препращане на осн. чл.272 ГПК и
споделяне на мотивите на първата инстанция, то насрещната въззивна жалба
на ответника е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По въззивната жалба на ищеца ГАРТНЕР-КГ:
Оплакванията на този жалбоподател се отнасят до приложението на
Регламент 864/2007г. /Рим II/. Твърди се, че неправилно съдът е приложил
разпоредбата на чл.4, §1 от Регламент 864/2007г. /Рим II/, вместо на чл.4, §3 от
същия регламент, който бил приложим за настоящия случай.
Според въззивният съд законът е приложен правилно, видно от
безспорно установените по делото факти.
Разпоредбата на чл.4, §1 от Регламент 864/2007г. /Рим II/
постановява, че освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент,
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от
този факт.
Несъмнено в настоящия случай се претендират вреди, произтичащи
от непозволено увреждане, вреди, настъпили в резултат на противоправното и
виновно поведение на водача на л.а.Рено Клио, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответното застрахователно дружество. Безспорен е и
фактът, че увреждането е настъпило на територията на Р.България. Затова и с
оглед посочения Регламент, приложимото право е българското и за размера на
щетите по товарния автомобил, собственост на ищеца, следва да се
кредитират стойностите за ремонт при хипотетичното му извършване в
България, посочени от ВЛ от тройната САТЕ в размер на 25 531,33 лева
/л.114 от делото/ /т.е. по средни пазарни цени в България/, а не тези по
приложени проформа фактури за ремонтите и с място на извършване в
Република Австрия в размер на 51 516,40 евро, посочени и в основното
заключение на ВЛ П..
Разпоредбата на чл.4, §3 от същия регламент постановява, че „Когато
от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-
тясно свързано с държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се
прилага правото на тази друга държава. Явно по-тясната връзка с друга
държава може да се основава, в частност, на предходно отношение между
12
страните, като например договор, който е в тясна връзка със съответното
непозволено увреждане“. Установените по делото факти не обосновават
приложението на тази разпоредба, с оглед даденото тълкуване на понятието
„по-тясна връзка с друга държава“. Липсват данни за предходно отношение
между ищеца и ответното застрахователно дружество и в частност наличието
на някакъв договор между тях, който да е в тясна връзка с непозволеното
увреждане на товарния автомобил.
Предвид горното, правилно е прието, че приложим в случая е чл.4,
§1 от Регламент 864/2007г.
Другото оплакване на жалбоподателя-ищец, във връзка с което са
развити подробни доводи в жалбата, е за необоснованост на извода на съда
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат поради
непоставяне от водача на пострадалия автомобил на предпазен колан. Твърди,
че от събраните доказателства не може да се обоснове извод за съпричиняване
на вредоносния резултат и липсва причинна връзка между липсата на
поставен колан и вредите.
Изложените доводи не могат да бъдат споделени, тъй като са
опровергани по категоричен начин от допълнителното заключение на
едноличната САТЕ /л.1023/, както и от заключението на тройната такава
/л.1111 и сл./.
Едноличната САТЕ е описала следния механизъм на настъпване
на процесното ПТП - л.а.Рено Клио се движел по магистралата от гр.София
към гр.Враца в тъмната част на денонощието, като в района на с.Новачене -
със скорост от 49км/ч. По същото време в насрещна на автомобила посока се
движел товарен автомобил МАН със скорост от 43км/ч. Поради неустановени
причини автомобилът Рено навлязъл в насрещната лента за движение, в която
бил т.а. МАН. Лекият автомобил Рено ударил т.а. МАН, като ударът е
настъпил в предната лява част и на двата автомобила, като по характер е
челен кос удар. Вследствие на удара се пукнала предна лява гума на товарния
автомобил и автовлакът се отклонил в посока наляво, пресякъл лентата за
насрещно движение, реализирал удар в бетонен стълб от електропреносната
мрежа, в ограда на крайпътен имот и в постройка, находяща се след оградата.
В резултат на удара автомобилите се деформират , а ударния импулс и
инерционните сили са оказали въздействие върху последващото им движение
и върху субектите в автомобилите. След удара автомобилите отминават
мястото и се установяват в покой. В съд.заседание ВЛ е заявило, че ако
шофьорът е бил на мястото си, той би могъл да предприеме последващи
действия, включително и да се опита да отклони автомобила в друга посока,
13
ако е бил с поставен предпазен колан.
По делото е разпитан като свидетел водачът на т.а. МАН Д. Б.,
който в показанията си посочва, че след като усетил удар в предно ляво
колело, изпуснал волана и отхвръкнал в дясно, като се озовал между двете
предни седалки. Твърди, че бил с поставен предпазен колан.
Във връзка с тези твърдения на свидетеля по искане на страните
съдът е допуснал допълнителна САТЕ/л.1023 и сл./ В заключението си ВЛ В.
П. е посочил, че при правилно поставен предпазен колан, тялото на водача е
закрепено неподвижно в три точки - в горна лява, в долна лява и долна дясна
част, фиксирано е към седалката, което не позволява на тялото да се
премества в каквато и да е посока. Възможно преместване в горната част на
тялото е в порядъка на 10-12 см в посока напред и в посока наляво. Водачът на
автомобила при това положение би следвало да има непрекъснат контакт с
органите на управление - педали и кормилен кръг в момента на настъпване на
инициалния контакт. При последващи удари автомобилът - влекач би
следвало да остане под контрола на неговия водач при поставен колан. Тогава
той би имал възможност да предприеме действия с цел предотвратяване на
последиците от ударите и би било невъзможно автомобилът да остане
неуправляем. Според вещото лице времето за реакция на водача не зависи от
фактори като сила на удара и тежестта на товарната композиция, а зависи
от неговото психофизическо състояние и конкретни условия на средата. При
поставен колан водачът би бил неподвижно фиксиран към седалката и не би
се движил свободно в посока на дясно след момента на удара с л.а.Рено.
Поради своевременно оспорване на експертизите, съдът е
допуснал тройна САТЕ /л.1111/. От заключението на експертите се
установява, че при правилно поставения и сработил предпазен колан би
следвало водачът на автомобила-влекач да има непрекъснат контакт с
органите за управление - педали и кормило в момента на настъпване на
инициалния контакт. Преди и по време на следващите удари - автомобилът-
влекач би следвало да остане под контрола на неговия водач. Водачът би имал
възможност за въздействие върху органите за управление на автомобила и да
предприеме действия с цел предотвратяване на следващите удари. При
правилно поставен и сработил предпазен колан е невъзможно водачът да
се освободи от колана в момента нито на първия, нито на последващите
удари. При правилно поставен предпазен колан, водачът на автомобила Б.
не би следвало да се измести от мястото си, тъй като е фиксиран за
седалката, от предпазния колан. Ръцете и краката му биха останали в
зоната на системите за управление и е невъзможно автомобилът да стане
неуправляем. Автомобилът може да е неуправляем само и единствено при
условие на липса на субективна намеса върху органите за управление.
Времето, необходимо на водача на товарната композиция, за да достигне
максимално спирачно закъснение, е 2,125 сек. Така изчисленото време е и
14
когато водачът на автомобила има непрекъснат контакт със спирачката.
Вещите лица сочат, че водачът Б. е предприел спиране още докато се е
намирал в дясната пътна лента, предназначена за посоката му. Вследствие на
удара между автомобилите, предната лява гума на автомобил „МАН” се пука
и автовлакът се отклонява наляво, преминава през лентата за насрещно
движение, удря се в бетонен стълб от електропреносната мрежа, в ограда на
крайпътен имот и в постройка, намираща се след оградата. Отклонението на
ляво се дължи както на удара в предна лява гума, така и на спукването й, което
довежда до рязко увеличение на силата на съпротивление в тази гума.
Заключенията както на едноличната, така и на тройната експертиза,
преценени във връзка с показанията на водача на товарния автомобил Д. Б.
несъмнено сочат на извод, че е налице съпричиняване на вредите по
товарния автомобил от страна на неговия водач, т.е. съпричиняване от
ищеца.
Съпричиняването може да се изразява както в принос на
пострадалия за възникване на произшествието, така и в неговия принос за
настъпване на вредите от това произшествие. Винаги, когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява.
В настоящия случай, след като е управлявал товарния автомобил
МАН без да е поставил предпазен колан, с това е нарушил чл.137а,ал.1 от
ЗДП.
Вещите лица установяват, че вредите биха били в по-малък обем, ако
шофьорът на ищцовия т.а. е бил с поставен обезопасителен колан. Тогава
той би бил стабилно фиксиран за седалката и не би загубил контрол върху
управляваното от него МПС. Тройната САТЕ потвърждава извода на
единичната, че при правилно поставения и сработил предпазен колан би
следвало водачът на автомобила - влекач да има непрекъснат контакт с
органите на управление - педали и кормило в момента на настъпване на
инициалния контакт. Преди и по време на следващите удари - автомобилът
влекач би следвало да остане под контрола на неговия водач и той би имал
възможност за въздействие върху органите на управление на автомобила и да
предприеме действия с цел предотвратяване на следващите удари. Изводът на
експертите е, че при поставен предпазен колан водачът не следва да се измести
от мястото си, защото е фиксиран за седалката и следва да има непрекъснат
контакт със спирачката. Ръцете и краката на водача Б. биха останали в зоната
на системите за управление на ударения вече автомобил, тялото му не би
следвало да се измести от мястото си и е невъзможно автомобилът да стане
неуправляем. Изводите на експертите опровергават свидетелските показания
на шофьора Д. Б. в частта, в която твърди, че е бил с поставен колан, но при
удара се бил изместил в дясно между двете седалки.
Друг важен факт, който ВЛ от тройната експертиза установяват
е, че времето /максималното спирачно закъснение/, необходимо на водача на
товарния автомобил да предприеме спиране, съпоставено със спирачния му
15
път, е 2,125 секунди. Това означава, че ако е бил с обезопасителен колан, при
движение с установената скорост от 43км/ч., след удара с л.а.Рено Клио, като
се отчетат и психо-физиологичните реакции на водача вследствие шока от
удара, са му били необходими най-много 2 секунди, за да предприеме маневра
спиране или отклоняване на автомобила надясно, за да избегне последващите
удари в електрическия стълб, оградата и намиращата се зад нея постройка. ВЛ
П. в едноличната експертиза /л.1024/ е направило извод, че времето за
реакция на водача не зависи от фактори като сила на удара, тежестта на
товарната композиция и т.н.
Затова не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че
ударите не са могли да бъдат предотвратени от водача на пострадалия товарен
автомобил, тъй като той не е имал време за реакция, достатъчна да
предотврати удара. Както бе описано по-горе, последващите удари, респ.
щети по автомобила биха били предотвратени или в по-нисък размер, ако не е
противоправното поведение на водача, допринесло за вида и размера на
щетите по товарния автомобил. Съдът приема, че съпричиняването на вредите
е установено по несъмнен начин. Следва да бъде споделен и извода на съда,
определяйки това съпричиняване в размер на 20%, тъй като са съобразени
съдебните експертизи, изясняващи механизма на настъпилото ПТП, приноса
на всеки един от участниците в него за настъпването му. С оглед всички факти
по делото, този процент е справедлив и съответства на степента на приноса на
ищцовата страна в причиняването на вредите.
Неоснователни са и останалите доводи, поддържани в жалбата на
ищеца, а именно, че приетият от съда процент на съпричиняване не следва да
се използва при определяне размера на вредите по всички пера на
претенцията, а само по отношение на щетите по превозното средство. Според
ищеца, съпричиняване не би могло да се приеме при разходите за товарене,
разтоварване и препакетиране на стоката, пътна помощ, разходи за
координатор, нощувка, винетки и транспорт и за нетрудоспособност на
шофьора, тъй като същите били пряка последица от противоправното
поведение на застрахования при ответното дружество водач. Нямало е да се
стигне до тези разходи, ако не е настъпилото произшествие. Тези дейности
били необходими, неотложни и е следвало да бъдат предприети, като били
доказани по размер с писмените доказателства. Същите следвало да бъдат
присъдени в пълния им заявен размер, а не да се прилага процентът на
съпричиняване към тях. Независимо дали са настъпили един, два или няколко
последващи удара, посочените разходи са щели да бъдат извършени в същия
размер. Затова неправилно съдът ги редуцирал с 20%.
Така изложените доводи също не могат да бъдат споделени. Както бе
посочено по-горе, съпричиняването на щетите е установено по несъмнен
начин от заключенията както на едноличната, така и на тройната експертиза,
преценени във връзка с показанията на водача на товарната композиция Д. Б..
Щом съдът приема, че е налице съпричиняване, то влияе върху всички пера на
претенцията, защото всички вреди са настъпили и са в пряка причинна връзка
16
с противоправното деяние на застрахования при ответника водач, като се
отчете и приноса на водача на товарния автомобил.
Така приетият от съда процент на съпричиняване, който
въззивният съд намира за справедлив и съобразен с всички обективни и
субективни фактори, следва да бъде приложен при определяне размера на
обезщетението по всички пера на претенцията. Не би могло да има
съпричиняване само на част от вредите, а за останалата част такова да не е
налице. Да, действително, както твърди жалбоподателят, нямало е да се стигне
до разходите за товарене, разтоварване и препакетиране на стоката, пътна
помощ, разходи за координатор, нощувка, винетки и транспорт и за
нетрудоспособност на шофьора, ако не е настъпилото произшествие. Но
именно за настъпилото произшествие съдът приема, че е допринесъл с
противоправното си поведение водачът на ищеца. Затова независимо от факта
колко удара е претърпяла товарната композиция, посочените разходи са щели
да бъдат извършени в същия размер, тъй като тези дейности, за които са били
извършени допълнителни разходи, са били необходими и неотложни и е
следвало да бъдат предприети. Същите са доказани по размер от писмените
доказателства, приложени към ИМ и коментирани от първоинстанционния
съд.
Затова в обобщение може да се заключи, че при доказано съпричиняване
на вредите от страна на водача на товарния автомобил няма как да не се отчете
приетият процент съпричиняване от 20% върху размера на обезщетението по
всички пера на заявената претенция. Общо дължимото в полза на ищеца
застрахователно обезщетение се равнява на 27 609 евро или 54 068,45 лева и
обхваща следните пера:
-13 040,78евро или 25 531,33 лева – стойност на щетите по товарния
автомобил към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени на
официален доставчик в Р.**********изчислена от ВЛ на тройната САТЕ;
- 4 995 евро – резервни разходи по осигуряване на резервен влекач по 255
евро на ден /за 19 дни/ и по 150 евро на ден /за 1 ден/ за полуремарке, доказани в
значително по-висок размер от заключението на ВЛ д-р А. А. от **********по
възложената от съда съдебна поръчка по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 на ЕП и
Съвета от 25.11.2020г.;
-1 055,92евро - разходи за товарене, разтоварване и препакетиране на
стоката, пътна помощ;
-6 878,56 евро – общ размер на разходи за координатор, нощувка, винетка
и транспорт;
17
-1 638,74евро - разходи във връзка с нетрудоспособност на шофьора на
ищеца,
доказани по основание и размер с писмени документи, описани подробно
в т.12 до 23 от ИМ.
Така дължимото в полза на ищеца застрахователно обезщетение
се равнява на 27 609 евро или 54 068,45 лева. Намалено поради приетия
процент съпричиняване от 20 %, възлиза на сумата от общо 22 087,20 евро
или 43 254,76 лева, до която сума правилно е уважен главния иск.
По така изложените съображения съдът намира и тази въззивна
жалба за неоснователна.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
съобразено със закона и константната съдебна практика на ВКС.
При този изход на делото, с оглед отхвърляне на двете жалби като
неоснователни и потвърждаване на обжалваното решение, страните не си
дължат разноски за тази инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1143 от 13.08.2024г. по т.д.№1257 от
2022г. на СГС, ТО, VI-24 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18