МОТИВИ към присъда № 4 от 26.02.2020
година
НОХД № 413/2019 година на РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС
Производството
е образувано по внесен от Районна Прокуратура - Айтос Обвинителен акт по ДП №
335-ЗМ-74/2019 година на РУ на МВР Р. срещу С.М.З., роден на *** ***, с постоянен адрес:*** 5, българин, български гражданин,
неженен, трудово неангажиран, осъждан, ЕГН ********** за това, че в периода от 28.01.2019 година
вкл. до 28.04.2019 година вкл. в село Д., община Р., област Б. след като с
определение № 932 от 18.12.2018 година
постановено по гражданско дело № 892/2018 година по описа на РС Айтос влязло в
законна сила на 28.12.2018 година е бил осъден да издържа свои низходящи –
малолетния си син М.С.М. ЕГН **********, роден на *** година и малолетната си дъщеря И. С.М., ЕГН **********,
родена на *** година, чрез тяхната майка
и законен представител Ф.И.Х., ЕГН ********** да заплаща месечна
издръжка в размер на по 130.00 лева за всяко едно от децата или общо 260
/двеста и шестдесет/ лева месечно за двете деца, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 /четири/
месечни вноски, всяка по 260 лева, като общият размер на неплатените суми за
издръжка възлиза на 1040 /хиляда и четиридесет/ лева, платими в село Д., община
Р., област Б. издръжка – престъпление по
чл.183 ал.1 от Наказателния кодекс НК).
Районна
прокуратура – Айтос, след редовно призоваване се представлява от прокурора Мангърова,
която в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение. В хода на съдебните
прения прокурорът застъпва виждането, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1
и т.2 от НК.
Подсъдимият С.М.З.,
редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За
разпоредителното съдебно заседание, проведено на 22.01.2020 г., подсъдимият С.З.
е бил редовно призован, като съобщението по чл. 247б от НПК, ведно с препис от
обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика за насрочване на
разпоредителното заседание, са били връчени на подсъдимия лично, като на същия
е било съобщено за насрочване на разпоредителното заседание, както и че делото
може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.
Както в
разпоредителното заседание, така и в съдебно заседание, проведено на 26.02.2020
г. и в което съдебно заседание съдът е постановил присъдата, подсъдимият С.М.З.
не се е явил, но същият е уведомен за
воденото срещу него наказателно производство, като е изпълнена процедурата по
чл. 247б, ал. 1 от НПК.
В случая, с оглед обстоятелството, че
обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не
е задължително /по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. Това
означава, че след като е редовно призован, личното му участие в процеса зависи
от собственото му решение, поради което неявяването му в съдебно заседание не
следва да бъде санкционирано.
И в тези случаи обаче съдът има
правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване
на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да
се яви на следващото съдебно заседание.
Извършвайки тази преценка съдът е
намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи
за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал.
3, т. 3 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият е
редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е
изпълнена процедурата по чл. 247, ал. 1 от НПК), т.нар. задочно производство, в
която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в разпоредително
заседание, проведено на 22.01.2020 г.
Редовно
призована за разпоредителното заседание, пострадалата Ф.И.Х. се явява лично. Заявява, че за м.януари и
февруари 2020 година е получила от подсъдимия присъдената издръжка и за двете
деца. Но за периода на 2019г не е
получавала никакви пари, а подсъдимия й е заявил, че няма намерение да плаща
издръжка.
След съвкупна преценка на
доказателствата, събрани по делото и на разпоредбите на закона, Районен съд -
гр.Айтос, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Обвиняемият
С.М.З. и св.Ф.И.Х. живели известно време на семейни начала, без да са сключвали
граждански брак. По време на връзката им на 11.02.2010 година се родило детето М.С.М.,
а на 26.03.2013 година – детето И. С.М.. През м.май 2017 година св.Х. и обв.З.
се разделили, като родените по време на съвместното им съжителство деца М.М. и И.
М. останали да живеят с майка си Ф.И.Х.. С определение № 932/18.12.2018
година по гр.д. № 892/2018 година по
описа на РС – Айтос, влязло в законна сила на 28.12.2018 година с което е била
одобрена постигната между обв.З. и св.Х. спогодба и обв.З. бил осъден да
заплаща на малолетните си деца М.С.М., ЕГН ********** и И. С.М., ЕГН **********
чрез тяхната майка и законен представител Ф.И.
Х. *** издръжка в размер на 130.00 лева месечно за всяко едно от децата,
считано от 22.10.2018 година ведно със законна лихва върху всяка забавена
вноска до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване.
От влизане в сила на съдебния акт, за периода от
28.01.2019 година вкл. до 28.04.2019 година вкл. обв.С.М.З. не е извършил нито
едно плащане , като по този начин не изпълнил задължението си за издръжка на
малолетните си деца М.М. и И. М. в размер повече от две вноски, а именно на
четири месечни вноски, всяка в размер на по 130.00 лева за всяко едно от децата
или общо по 260.00 лева месечно за двете деца на обща стойност 1040 /хиляда и
четиридесет/ лева.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира за безспорно, че с извършеното З. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление чл.183 ал.1 от НК.
При така приетата за достоверна
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци, тъй като при установените факти,
по убеждение на съда, подсъдимия С.М.З. е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна, съставът на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, а именно: в периода от 28.01.2019 година вкл.
до 28.04.2019 година вкл. в село Д., община Р., област Б. след като с
определение № 932 от 18.12.2018 година
постановено по гражданско дело № 892/2018 година по описа на РС Айтос влязло в
законна сила на 28.12.2018 година е бил осъден да издържа свои низходящи –
малолетния си син М.С.М. ЕГН **********, и малолетната си дъщеря И. С.М., ЕГН **********,
, чрез тяхната майка и законен
представител Ф.И.Х., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на по
130.00 лева за всяко едно от децата или общо 260 /двеста и шестдесет/ лева
месечно за двете деца, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 4 /четири/ месечни вноски, всяка по 260
лева, като общият размер на неплатените суми за издръжка възлиза на 1040
/хиляда и четиридесет/ лева, платими в село Д., община Р., област Б..
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено
чрез бездействие – неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане
– предаване лично на законния представител на децата дължимата сума или по друг
начин, по който кредиторът може да разполага безусловно с нея. Подсъдимият не е
изпълнил повече от две месечни вноски.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че е задължен да
дава издръжка на своите деца, но въпреки това не е изпълнил задължението си. Задължението
за издръжка е безусловно съгласно чл.143, ал.2 от СК, а подсъдимият е
трудоспособен, няма установени заболявания, които обективно да не му позволяват
да полага труд и да реализира трудови доходи, съответно не е предприемал
действия за изменение на издръжката поради липса на достатъчно доходи, поради
което следва да се приеме, че субективният признак е налице.
Предвид изложеното съдът следва да признае
подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл.183, ал.1 от НК.
Изложените
обстоятелства се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Гласните
такива, включващи показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Ф.Х.
са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Нейните показания
кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, според които
подсъдимият не е плащал издръжка. От негова няма твърдения в тази насока
Относно наказанието
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до една година или
„Пробация“.
Обвиняемият е осъждан многократно като всичките му наложени наказания
са за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. От извършеното от него деяние не са
настъпили имуществени вреди. Поради това, съдът му наложи наказание „Пробация“
с двете задължителни пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА регистрация по настоящ
адрес *** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично включваща
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ периодични срещи с пробационен служител за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА за извършеното от него престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретните пробационни мерки, които да бъдат наложени
на подсъдимия, съдът на първо място отчете разпоредбата на чл. 42а, ал. 4 НК,
според която мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени
на пробация. Съдът намери, че посочените мерки (задължителна регистрация по
настоящ адрес и задължителни периодични срещу с пробационен служител) следва да
се наложат за срок от десет месеца, като задължителната регистрация по настоящ
адрес следва да се извършва два пъти седмично. Съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК
продължителността на тези мерки може да бъде от 6 месеца до три години. Съдът
счете, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени в пълнота ако мерките бъдат
наложени за срок от десет месеца. Това е така, тъй като въпреки превеса на
смекчаващите вината обстоятелства, са налице и отегчаващи такива, поради което
не е налице основание на подсъдимия да се налагат пробационни мерки в
минималните предвидени срокове. Ето защо съдът намери, че за превъзпитанието му
ще е необходим срок на задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК над
минималния. Срокът от десет месеца според съда в най-пълна степен отговаря
както на целите на наказанието, така и обществената опасност на деянието и
дееца. С оглед всичко изложеното до тук съдът достигна до краен извод, че
определените пробационни мерки на подсъдимия следва да са в посочените по-горе
рамки.
Тъй
като в хода на ДП и на съдебното производство не са извършени разноски, такива
не бяха възложени на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: