РЕШЕНИЕ
№ 20722
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110174819 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от М. М. А., ЕГН **********, срещу С. М. А., ЕГН: **********,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 11.02.1989 година,
от който имат деца, които са пълнолетни. Твърди се, че с годините е настъпило фактическо и
душевно отчуждение, поради което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо
разстроен. В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна чрез назначения от съда особен
представител заявява, че настъпилото духовно и физическо отчуждение е индиция на
наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В съдебно заседание
особенния преставител сочи, че ответницата не желае да се развежда, тъй като не иска да
става за смях.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 9 от СК ищеца твърди, че с ответницата живеят в едно
жилище в Кремиковци, но в отделни стаи, както и че е непоносимо вече да се живее с
ответницата, че тя го обижда. Твърди, че дори един ден да го остави на мира на другия ден
отново започва да го обижда. Подържа, че основната причина, за да се стигне до образуване
на делото е личните обиди към ищеца, които дълбоко са го засегнали. Сочи, че ответницата
знае за това, че е образувано дело за развод, както и че от комшии е чул, че е имало залепено
1
уведомление.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 4 от
делото/ страните са сключили брак на 11.02.1989 г. в км. Сипей, Община Кържали. От
събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните съдът приема за
установено обстоятелството, че между страните е настъпило физическо и духовно
отчуждение /св. В. С.В., чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви/.
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Предоставянето за ползване на семейното
жилище е последица от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените
последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна
искова претенция. Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. Според § 1 ДР СК и съгласно разясненията в незагубилото значение ППВС №
12/1971 г., семейно е жилището, което е било обитавано от съпрузите и ненавършилите
пълнолетие деца преди раздялата. По делото е безспорно, че на това условие отговаря
жилището - апартамент, находящ се в ********* В случая се твърди, че жилището е
придобито по време на брака, а именно на 30.06.1993г. с лични средства на ищеца. Важно е
да се знае, че собствеността върху жилището не е от значение за неговата квалификация като
семейно. То може да е собственост на съпрузите, на единия от тях, на техни близки или на
трети лица, като е нужно съпрузите да живеят в него.
С оглед гореизложеното и като взе предвид, че единствено ищеца претендира ползването
На семейното жилище, а ответницата не го е оспорила, чрез назначения й от съда особен
предствител, както и не е заявила такова искане, съдът намира, че семейното жилище,
находящо се в *******, след прекратяване на брака следва да бъде предоставено за ползване
на М. М. А., ЕГН **********.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за
фамилното име. В случая ответницата С. М. А., ЕГН: **********, при сключване на брака е
променила фамилното си име от М. на А., като именно тя разполага с процесуална
2
легитимация да иска промяна на фамилното име по реда на чл. 53 от СК. Ответницата не е
отправила такова искане, поради което и след прекратяване на брака съпругата ще продължи
да носи фамилното име придобито по време на брака, а именно - А..
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските
по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от
ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на
делото, т.е по 25,00 лева от всяка страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 11.02.1989 г. в км. Сипей, Община Кържали, за което е съставен акт за граждански брак №
1/1989 на Община Кържали, между М. М. А., ЕГН **********, срещу С. М. А., ЕГН:
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ след прекратяване на брака на основание чл. 56, ал. 1 пр. 1 от СК
ползването на семейното жилище, находящо се гр. *********на съпруга М. М. А., ЕГН
**********
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С. М. А., ЕГН: ********** да
продължи да носи брачното си фамилно име – А..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК С. М. А., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК М. М. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3