№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 14. 10. 2021 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Ангелина Георгиева
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1769 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна, против решение № 260720/ 6.07.2021 г. по НАХД № 699/2021 г. по описа на ВРС, с което
е отменено издаденото от директора НП № 03-011998/26.02.2020 год. С развити в жалбата доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, се иска отмяна на въззивното решение и
постановяване на друго такова за потвърждаване на НП. В съдебно заседание, касационната
жалба се поддържа с подадената от
упълномощения юрисконсулт О. молба с. д. 15000/14.10.2021 год.
Ответникът „Варненска
строителна компания“ ООД не изразява
становище по жалбата.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество
тя е
неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на ответника на основание чл .413, ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл.16, ал.1, т.6 от З-на за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/
във връзка с т.1.24 и т.3.1 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР във вр. с чл.275, ал.1
от КТ , а именно : затова, че на 21.01.2020 г. в обект „жилищна сграда“,
находяща се в имот с идентификатор
10135.2569.*** в к.к. „Св.
Св. Константин и Елена“, гр. Варна , в качеството си на работодател не е
изпълнил задълженията си да осигури ефективен контрол за извършената работа без
риск и по безопасен начин за живота и здравето на работещите, тъй като е
допуснал изпълнение на изкоп до основата на сградата с вертикален откос, който
не е обезопасен, а изкопната земна маса е складирана непосредствено до ръба му
в разрез с утвърдената от него „Инструкция за безопасност при изкопни работи“,
в следствие на което е настъпил трудов инцидент, при който лицето Денис Алексиев Маринов , изпълняващ длъжността
„общ работник“ е затрупан в изкопа.
За да отмени обжалваното
НП, районният съд е приел, че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН – неяснота в описанието на деянието, тъй като
АУАН и НП не съдържали факти за това какво
е било дължимото поведение на работодателя, какво е следвало той да направи или
да не направи, съответно по какъв начин е следвало да осигури ефективен контрол
и как да осигури здравословните и безопасни условия на труд,
както и за това какво е отношението на
въззивното дружество към посоченият строеж.
Независимо
от неправилните доводи за липсата на описание на факти за отношението на наказаното
дружество към процесния строеж /строител, възложител и др./ , касационният съд намира,
че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1 , т.1 от НПК.
Доколкото
субект на нарушението по цитираният в НП адм. наказателен състав на чл.413,
ал.2 от КТ е работодателят, то липсата на описание на останалите притежавани от
него качества е ирелевантна за наличието на процесуално нарушение, но
съществено такова се явява отсъствието в АУАН и НП на описание за това какво в
конкретният случай е било дължимото от работодателя поведение за да се постигне
осигуряване на ефективен контрол за извършване на възложената от него работа
без риск и по безопасен за живота и здравето на работещите начин. В тази връзка
, АУАН и НП съдържат единствено описание на фактите обективиращи нарушенията на
изрично цитираните правни разпоредби с настъпилите от това негативни последици,
но не посочват фактите относно породилите ги и свързани с отговорността на
работодателя причини. Последното е от съществено значение за разграничаване
отговорността на работодателя от неправилното изпълнение от страна на работника
на служебните му задължения в случаите на наличието на създадена от
работодателя организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, в каквато насока последният е утвърдил цитираната в НП „Инструкция за безопасност при
изкопни работи“. Неясни в този смисъл са
причините за посоченото нарушение по т.1.24 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР – изискване но
нормата е земната маса да се разполага не по-малко от 1,00 м. от горния ръб на
изкопа, но в случая остава неизвестно дали някой друг, а не пострадалият работник е разположил
земната маса непосредствено до ръба на
изкопа. Що се касае до цитираното нарушение на т.3.1 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2, то обжалваното НП не съдържа минималното
необходимо според нормата описание на релевантните факти – укрепват се само
изкопите с вертикални стени и височина по-голяма от допустимата за неукрепените
изкопи, а в случая НП посочва само че изкопът е с вертикален откос, но не посочва каква е
височината му. Съществена е разликата между действията по извършване на визираните нарушения
и действията по дължимия контрол за
недопускането им, като релевантни за посочената в НП форма на изпълнителното
деяние /бездействие/ са вторите. За да е налице съобразено с процесуалните
правила описание на бездействието, необходимо е посочване на нормативно дължимите в случая от работодателя конкретни контролни действия, което в случая
не е налице. Тази липса поражда неяснота за наказаното лице относно
повдигнатото му обвинение, която има за последица ограничаване на правото му на
защита. С оглед последното, правилна е констатацията на ВРС за допускането от
наказващия орган на съществено процесуално нарушение. При наличието на такова,
правилното приложение на материалния закон налага отмяна на издаденото НП, т.е. като е постановил с обжалваното
решение същият правен резултат, ВРС не е допуснал нарушение на материални закон.
Освен
материално законосъобразно по изложените съображения, при служебно извършената
от касационния съд проверка не се установиха пороци във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
изложеното , съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260720/ 6.07.2021 г. по НАХД № 699/2021 г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: