№ 1564
гр. Варна , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100502889 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 54815/11.08.2020г., подадена от Л. Д. И. , ЕГН
**********, чрез пълномощник адв. Д. Б. , срещу решение №3169/15.07.2020 год.,
постановено по гр.дело №16962/2019 год. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от
Л. Д. И. , ЕГН **********, от гр.Варна, ул. „Капитан Райчо“ №4 срещу "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е
погасена по давност в периода след 29.10.2010г. по отношение на следните вземания на
ответника, за които в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК
********* са издадени Заповед № 1530/05.07.2010г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1917/2010г. по описа на Районен съд гр.Ямбол: сумата от
454.39 лева, мораторна лихва в размер на 212.33 лева, считано от 15.05.2006г. до подаване
на заявлението – 30.06.2010г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 30.06.2010г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса и 100 лева адвокатско
възнаграждение.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно.
Жалбоподателят излага, че съгласно т.10 от ТР №2/25.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК
1
на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че ТР №2/25.06.2015г.
действа занапред и че началото на новата погасителна давност започва след 25.06.2015г.,
който извод е в противоречие с чл.50 от ЗНА. Оспорва изводите на ВРС, че давността е
прекъсната на 05.01.2011г., спряла да тече до 25.06.2015г., а след това прекъсвана с
изпълнителни действия на 07.10.2015г., 12.10.2018г. и 18.03.2019г. Излага, че на
12.09.2018г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител връщане на изпълнителния лист.
На 19.09.2018г. съдебният изпълнител е вдигнал служебно всички наложени запори и
възбрани. По същият изпълнителен лист е образувано ново изпълнително производство на
12.10.2018г. Въззивникът излага, че последното валидно изпълнително действие е
извършено на 29.08.2014г. с налагане на запор върху превозно средство на ищеца, за което
той е разбрал едва от отговора на исковата молба. Извършените изпълнителни действия след
12.09.2018г. не са породил ефект. Моли за уважаване на жалбата и за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото дружество "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Камелия Тодорова, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Л. Д. И. се
представлява от адв. Д. Б. от ВАК, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с
присъждане на направените по делото разноски. В представеното в съдебно заседание
писмено становище по същество се излагат доводи за основателност на въззивната жалба.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемото
дружество "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД не изпраща представител. С
представена преди съдебно заседание молба процесуалният представител на дружеството
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените по
делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК, предявен от Л. Д. И. срещу "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД за
приемане за установено в отношенията между страните, че възможността за принудително
изпълнение е погасена по давност в периода след 29.10.2010г. по отношение на следните
вземания на ответника, за които в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД,
2
ЕИК ********* са издадени Заповед № 1530/05.07.2010г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1917/2010г. по описа на РС Ямбол: сумата от
454.39 лева, мораторна лихва в размер на 212.33 лева, считано от 15.05.2006г. до подаване
на заявлението – 30.06.2010г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението - 30.06.2010г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса и 100 лева адвокатско
възнаграждение. Ищецът твърди, че през м.март 2019г. му било връчено съобщение от
неговия работодател, от което той разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело
№ 20198940400441 по описа на ЧСИ Ивета Луис Ернандес. Към съобщението било
приложено копие от изпълнителен лист от 29.10.2010г. на Районен съд Ямбол, издаден на
основание влязла в сила Заповед за изпълнение № 1530/05.07.2010г. по ч.гр.д.№ 1917/2010г.
в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД. Към документите било
приложено уведомление изх.№ 10693/25.06.2015г. за извършено прехвърляне на вземания, с
което го уведомявали, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД на 05.05.2015г.
прехвърлило на ответното дружество всички свои вземания към ищеца, произтичащи от
Договор за потребителски кредит № CRЕD-05190288. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20189320400887 на ЧСИ Дженко Дженков,
като по молба на ответника делото било изпратено за продължаване на изпълнителните
действия при ЧСИ Ивета Луис Ернандес. Ищецът поддържа, че не дължи на ответника
посочените в изпълнителния лист от 29.10.2010г. вземания, като се позовава на изтекла в
негова полза погасителна давност, изтекла на 05.07.2015г.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение и се снабдило с изпълнителен лист, издаден на 29.10.2010г. по ч.гр.д.
№ 1917/2010г. по описа на РС Ямбол. Въз основа на изпълнителния лист от 29.10.2010г.
било образувано изпълнително дело № 16/2011г. по описа на ЧСИ 872 Десислава Цветкова.
На 15.05.2105г. ответното дружество придобило от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД процесните вземания с договор за цесия. Ответникът поддържа, че
погасителна давност не е текла докато е траел изпълнителния процес, съгласно
задължителната тълкувателна практика - ППВС № 3/18.12.1980г. В периода от датата на
образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Десислава Цветкова – 05.01.2011г. до
26.06.2015г. погасителна давност не е текла, независимо дали има или няма извършвани
изпълнителни действия. В условията на евентуалност, при несподеляне на тези доводи
изложени в отговора на исковата молба, ответникът посочва следните действия, с които
твърди да е прекъсвана погасителната давност по отношение на процесните вземания: На
05.01.2011г. по молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД било образувано
изпълнително дело и приведен в изпълнение процесния изпълнителен лист. На 29.06.2011г.
до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение. На 19.09.2011г. било
инициирано извършване на справка в НАП за наличие на валидно сключени трудови
договори и декларирано движимо и/или недвижимо имущество. На 17.04.2012г. и
3
13.09.2019г. отново били инициирани такива справки. На 20.09.2012г. били изпратени
множество запорни съобщения до множество банки. На 14.12.2012г. било изпратено
съобщение до ОД на МВР, КАТ Пътна полиция гр.Ямбол с искане да се наложи запор върху
притежавано от ищеца моторно превозно средство. На 28.01.2013г. била наложена възбрана
върху недвижими имоти, собственост на длъжника. На 29.08.2014г. било изпратено запорно
съобщение до КАТ – Пътна полиция Варна, с което бил наложен запор върху притежавано
от длъжника моторно превозно средство. На 22.05.2015г. било инициирано извършване на
справка НАП за наличие на валидно сключени трудови договори и декларирано движимо
и/или недвижимо имущество. На 15.05.2015г. ответното дружество придобило процесните
вземания по силата на сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД договор за
цесия. На 07.10.2015г. от страна на ответното дружество била депозирана молба за
конституиране като взискател. Със същата молба, взискателят е възложил на ЧСИ Десислава
Станчева правомощия по чл.18 ЗЧСИ. На 15.11.2016г. отново било инициирано извършване
на справка НАП за наличие на валидно сключени трудови договори и декларирано движимо
и/или недвижимо имущество. На 17.10.2018г. по молба на ответника било образувано ново
изпълнително дело № 887/2018г. по описа на ЧСИ Дженко Дженков. В молбата за
образуване, взискателят възложил на ЧСИ Дженко Дженков правомощия по чл.18 ЗЧСИ. На
26.10.2018г. било инициирано извършване на справка НАП за наличие на валидно сключени
трудови договори и декларирано движимо и/или недвижимо имущество. След извършена
справка в НБД бил установен актуален адрес на длъжника в гр.Варна, поради което по
молба на ответното дружество изпълнителното дело било изпратено в оригинал за
продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ 894 Ивета – Луис Контререс Ернандес.
Наложен бил запор на трудовите възнаграждения, получавани от длъжника, както и върху
МПС-та собственост на длъжника.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. №1917/2010г. по описа на РС Ямбол е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1530/05.07.2010г. в полза на кредитор „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД срещу длъжник Л. Д. И. за заплащане на сумата от 454.39 лева, мораторна
лихва в размер на 212.33 лева, считано от 15.05.2006г. до подаване на заявлението –
30.06.2010г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 30.06.2010г.
до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева –
платена държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение. В заповедта е записано, че
вземането произтича от Договор за кредит № CRЕD-05190288. На основание на заповедта
на 29.10.2010г. е издаден изпълнителен лист.
По молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД (л.92, дело ВРС) и въз
основа на изпълнителния лист от 29.10.2010г. (л.93, дело ВРС), на 05.01.2011г. е образувано
изпълнително дело № 20118720400016 по описа на ЧСИ 872 Десислава Цветкова. На
29.06.2011г. до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение. На 20.09.2012г.
4
били изпратени запорни съобщения до банки – до ОББ АД (л.107, дело ВРС), до Общинска
банка АД. На 14.12.2012г. било изпратено съобщение до ОД на МВР, КАТ Пътна полиция
гр.Ямбол с искане да се наложи запор върху притежавано от ищеца моторно превозно
средство. По молба на ЧСИ от 28.01.2013г. (л.114, дело ВРС) на 29.01.2013г. била наложена
възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника (л.115, дело ВРС). На
29.08.2014г. било изпратено запорно съобщение до КАТ – Пътна полиция Варна (л.119, дело
ВРС), с което бил наложен запор върху притежавано от длъжника моторно превозно
средство. На 07.10.2015г. от ответното дружество била депозирана молба за конституиране
като взискател. Със същата молба, взискателят е възложил на ЧСИ Десислава Станчева
правомощия по чл.18 ЗЧСИ. С молба от 19.09.2018г. взискателят поискал да му бъде върнат
оригинала на изпълнителния лист.
На 17.10.2018г. по молба на ответника било образувано ново изпълнително дело №
20189320400887 по описа на ЧСИ Дженко Дженков, с район на действие ОС Ямбол. С
постановление от 04.01.2019г. изпълнително дело № 20189320400887 е прекратено и
изпратено на ЧСИ 894 Ивета – Луис Контререс Ернандес за продължаване на
изпълнителните действия. По изпълнително дело № 20198940400441 на ЧСИ 894 Ивета –
Луис Контререс Ернандес на 18.03.2019г. е наложен запор върху трудовите възнаграждения,
получавани от ищеца, както и върху МПС собственост на ищеца.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Институтът на давността има за цел да постигне освобождаване от облигационна
обвързаност, основано на принципа за сигурност на гражданския оборот. Става дума за
правен факт, с който закона свързва определено потестативно право и правни последици, а
именно длъжникът по едно задължение, станало изискуемо, и по което кредиторът в
продължение на повече от предвидения от законодателя период от време бездейства, да
може едностранно да наложи край на тази своя “вечна” задълженост.
5
Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на титуляря на
правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна
давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на конкретно
субективно материално право, по отношение на което се погасява правото на иск или на
принудително изпълнение. В конкретния случай правото на принудително изпълнение на
вземането на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1917/2010г. по описа на РС Ямбол.
Вземанията по издадената заповед за изпълнение са съдебно установени, поради което се
погасяват с петгодишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР
2/2013г. от 26.06.2015г., прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е също
така, че при изпълнителния процес давността с прекъсва многократно – с предприемането на
всеки изпълнителен способ.
Давността по отношение на процесните вземания е прекъсната на 20.09.2012г. с
изпратените запорни съобщения до банки – до ОББ АД, до Общинска банка АД, след това на
14.12.2012г. с налагане на запор върху притежавано от ищеца моторно превозно средство,
на 28.01.2013г. с възбрана върху недвижими имоти, на 29.08.2014г. с налагане на запор
върху притежавано от ищеца моторно превозно средство. Последното валидно
изпълнително действие, прекъсващо давността по изпълнително дело № 20118720400016 по
описа на ЧСИ 872 Десислава Цветкова е на 29.08.2014г., т.е. нова петгодишна погасителна
давност е започнала да тече от 29.08.2014г.
Следващото изпълнително действие, прекъсващо давността, е предприето на
18.03.2019г. по изпълнително дело № 20198940400441 по описа на ЧСИ 894 Ивета – Луис
Контререс Ернандес - наложен запор върху трудовите възнаграждения, получавани от
ищеца, както и върху МПС собственост на ищеца. От 29.08.2014г. до 18.03.2019г.
петгодишната погасителна давност не е изтекла. Необосновани са доводите във въззивната
жалба, че извършените изпълнителни действия след прекратяването на изпълнително дело
№ 20118720400016 по описа на ЧСИ 872 не са породили действие. Новото изпълнително
дело е образувано след като изпълнително дело № 20118720400016 прекратено, а
извършените от ЧСИ 894 изпълнителни действия са валидни. От 29.08.2014г. до
18.03.2019г. петгодишната погасителна давност не е изтекла, поради което на 18.03.2019г.
6
давността валидно е прекъсната и от този момент е започнала да тече нова петгодишна
давност. Към датата на предявяване на иска давността не е изтекла, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за неоснователност на иска,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3169/15.07.2020 год., постановено по гр.дело
№16962/2019 год. на РС – Варна.
ОСЪЖДА Л. Д. И. , ЕГН **********, от гр.Варна, ул. „Капитан Райчо“ №4 да
заплати на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева), на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7