РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330106935 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Г. Й. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес в с. К., Общ. С., Обл. П., ул. „Я.“ № *, чрез пълномощника
му- адв. С. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н Средец, ж.к. „МОТОПИСТА“, бул. „България“ № 49,
б. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от **** С. Н. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1934,96 лева възнаградителна лихва по недействителен Договор за
потребителски кредит “Профи кредит стандарт“ № *****, както и сумата от 1743,60 лева
възнаграждение по избран пакет допълнителни услуги по недействително споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги към него, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и
при условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1743,60 лева представляваща платени без основание възнаграждения за пакети
допълнителни услуги за периода от 02.03.2016г. до 31.12.2018г., съгласно т. 6 от Договор за
потребителски кредит “Профи кредит стандарт“ № ****** и споразумение за предоставяне
на пакет допълнителни услуги към него, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит „Профи кредит стандарт“ с № ******, по силата на който на ищеца е предоставен
кредит в размер на 4000 лева, при годишен лихвен процент в размер на 41,17%, ГПР-
49,90%, за срок от 24 месеца при дължима ежемесечна вноска в размер на 247,29 лева и
общо дължима по кредита сума в размер на 5934,96.
В раздел 6 от Договора било предвидено задължение за потребителя за плащане на
възнаграждения за допълнителни услуги в размер на общо 1743,60 лева, платими на вноски
в размер на 72,56 лева, които се прибавяли към погасителните вноски и размера на същата
достигал сумата от 319,94 лева на месец, а общото задължение по договора възлизало на
сумата от 7678,56 лева. Тази сума ищецът изцяло погасил за периода от 02.03.2016г. до
1
месец декември 2018г.
Ищецът твърди, че ответното дружество неоснователно се е обогатило със сумата от
3678,56 лева, от които- 1934,96 лева възнаградителна лихва по договора и 1743,60 лева
недължимо възнаграждение по избран пакет допълнителни услуги, тъй като процесния
Договор за потребителски кредит и споразумението за допълнителни услуги към него били
недействителни и евентуално-нищожни, поради което на основание чл. 23 от ЗПК ищецът в
качеството му на потребител дължал само чистата стойност на кредита- 4000 лева. При
условията на евентуалност ищецът твърди, че ответното дружество неоснователно се е
обогатило със сумата от 1743,60 лева, представляваща платени възнаграждения за пакет
допълнителни услуги, поради недействителност на споразумението и непредоставяне на
услугата.
Твърди се, че Договора не отговарял на изискванията досежно неговото съдържание,
предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК, тъй като липсвали дата и място на сключването му.
Липсвала и информация за вида на възнаградителната лихва и лихвен процент дали същата
е фиксирана или свързана с индекс, което съставлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК Посочен бил единствено годишния лихвен процент в размер на 41,17% без информация
относно условията за прилагането му. На следващо място ищецът твърди нарущение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като твърди, че в договора не е посочен начина на изчисляване на
годишния процент на разходите, като единствено се съдържала информация относно
абсолютната стойност на същия. В ГПР следвало също да намерят отражение и
допълнителните възнаграждения за т.нар. допълнителни услуги, които представлявали
предварително определени плащания от потребителя и то без значение дали услугата реално
е предоставена или не. Още повече, че същите били разпределени като част от
погасителната вноска и съставлявали разход по кредита, а невключването им в ГПР водело
до недействителност на договора -нищожност на основание чл. 26 от ЗЗД и нарушаващ
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В подкрепа на тези съображения ищецът сочи
още, че чрез предвидените възнаграждения за допълнителни услуги на практика се
заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за това, че ГПР не може да
надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да осъди
ответното дружество да му заплати сумата от 1934,96 лева възнаградителна лихва по
недействителен Договор за потребителски кредит “Профи кредит стандарт“ № *****, както
и сумата от 1743,60 лева възнаграждение по избран пакет допълнителни услуги по
недействително споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги към него,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане и при условията на евентуалност - с искане за осъждане на
ответника да му сумата от 1743,60 лева представляваща платени без основание
възнаграждения за пакети допълнителни услуги за периода от 02.03.2016г. до 31.12.2018г.,
съгласно т. 6 от Договор за потребителски кредит “Профи кредит стандарт“ № ***** и
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги към него, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от пълномощник на ответното дружество е постъпил
писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорват се всички твърдения на ищеца сочещи основания за недействителност на
процесния договор и допълнително споразумение, като счита, че договорът е действителен,
породил е правно действие и заплатените от ищеца суми са дължими и основателно
заплатени от него в изпълнение на договора. Оспорва се и твърдението, че липсвали дата и
място на сключването им, тъй като в приложените към исковата молба екземпляри се
съдържали тези реквизити.Ответника излага подробни съображения в подкрепа на тезата си,
че договорът отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не противоречи на
нормите на ЗЗП. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените
разноски.
2
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за кредит
№ *****, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 4000 лева, при
годишен лихвен процент в размер на 41,17%, ГПР- 49,90%, за срок от 24 месеца при
дължима ежемесечна вноска в размер на 247,29 лева и общо дължима по кредита сума в
размер на 5934,96.
В раздел 6 от Договора е предвидено задължение за потребителя за плащане на
възнаграждения за допълнителни услуги в размер на общо 1743,60 лева, платими на вноски
в размер на 72,56 лева, които се прибавят към погасителните вноски и размера на същата
достига сумата от 319,94 лева на месец, а след включването им общото задължение по
договора възлиза на сумата от 7678,56 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит,
погасителен план, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, искане
за отпускане на потребителски кредит, Общи условия към договора за потребителски
кредит, стандартен европейски формуляр към него и допълнителна преддоговорна
информация към договор за потребителски кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се
установява следното:
По силата на договор за потребителски кредит от 29.01.2016г. ответното дружество
е предоставило на ищеца Л. Г. Й. кредит в размер на 4000 лева. Погасителния план по
кредита е от 24 броя месечни вноски, всяко по 550,80 лева, с дата на първата погасителна
вноска -02.03.2016г., а размерът на вноската възлиза на 247,29 лева. В договора е предвиден
годишен лихвен процент в размер на 41,17%, а годишния процент на разходите е в размер
на 49,90%.
Съгласно чл. 5 от договора, клиентът е избрал пакет от допълнителни услуги, за
който съгласно чл. 6 от същия дължи възнаграждение на кредитора в размер на общо
1743,60 лева, разпределено на 24 вноски по 72,65 лева всяка, дължими заедно с вноските за
главница и лихва на съответните падежи. Така определена, месечната вноска възлиза на
сумата от 319,94 лева.
Общо платените суми по процесния договор са в размер на 7868,56 лева, в това
число-4000 лева главница, 1934,96 лева лихва, 1743,60 лева вноски по закупена
допълнителна услуга и 190 лева такси за събиране на просрочени задължения.
Съгласно записаното в процесния договор, Годишния лихвен процент възлиза на
41,17%, а ГПР е в размер на 49,90%. Размерът на годишния процент на разходите по
процесния договор, изчислен от експертизата съобразно формулата за изчисление на ГПР в
Приложение № 1 към ЗПК е 49,90%, като при изчисляването му са включени само разходи за
възнаградителна лихва.
При включване в ГПР и на възнаграждението по споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги и след заместване на параметрите посочени във формулата,
вещото лице е изчислило, че ГПР възлиза на 102,17%.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния
договор за паричен заем, получаването на сумата от 4000 лева в заем от ищеца, както и че
същият е заплатил сумата от общо 7868,56 лева, в това число- 4000 лева главница, 1934,96
3
лева лихва, 1743,60 лева вноски по закупена допълнителна услуга и 190 лева такси за
събиране на просрочени задължения.
С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за закупуване
на допълнителен пакет услуги, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на
основания за недействителност на същата.
Съгласно Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит
е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член
посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото
правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице
основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на възражението на ищеца за недействителност на споразумението
за закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречието му с нормата на чл.
10а от ЗПК, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК повелява видът, размерът и действието, за
което се събират такси и комисионни да бъде ясно и точно определено в договора за
потребителски кредит. В процесния договор е предвидено възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, без да е ясен техния вид и брой, нито е разграничена стойността на
всяка от тях, като същевременно е определено общо възнаграждение по пакета и
заплащането му е разсрочено като сума, дължима към всяка една от погасителни вноски.
Съгласно константната съдебна практика „допълнителни услуги” по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, ведно с
възнаградителна лихва на определен падеж. Такива допълнителни услуги по смисъла на
закона биха съставлявали например издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки по отпуснатия кредит, за неговия размер или изправността на клиента.
Не съставлява по смисъла на цитираната норма допълнителна услуга предоставеното от
ответника право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
право на отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.В процесния случай се налага извод, че възнаграждението за пакет „допълнителни
услуги” по естеството си представлява „скрит” разход по кредита, който би следвало
ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е изискването на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК. Включването му обаче в този процент би довел до многократно по-висок
годишен процент на разходите, от посочения в договора- 49,90%, а именно-102,17%. От това
следва извод, че клаузата за ГПР би била нищожна, като надвишаваща пет пъти законната
лихва. Напълно се споделят от съда съображенията на ищцата за нищожност на клаузата,
предвиждаща възнаграждение за пакет допълнителни услуги поради противоречието й с
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожната
клауза ищеца е заплатил сумата от общо 1743,60, поради което предявеният иск за осъждане
на ответното дружество да възстанови недължимо платената сума по пакет за допълнителни
услуги на ищеца е основателен и следва изцяло да се уважи.
4
При недействителност на договора за потребителски кредит, каквато съдът намира
че в процесния случай е налице, по аргумент от чл. 23 от ЗПК ищецът в качеството му на
потребител дължи връщане само на чистата стойност на кредита- 4000 лева. По тези
съображения се налага извод, че ответното дружество неоснователно се е обогатило и със
сумата от 1934,96 лева, представляваща заплатена от ищеца възнаградителна лихва по
договора и следва да бъде осъден да възстанови същата.
Претендираните от ищеца суми следва да му се присъдят, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба в съда- 26.04.2021г. до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищеца, които се констатираха в размер на общо 1267,15 лева съобразно представения списък
/заплатена държавна такса в размер на 147,15 лева, заплатен депозит за вещо лице в размер
на 120 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева/.
Направените от ответника разноски следва да си останат за негова сметка.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н Средец, ж.к. „МОТОПИСТА“, бул. „България“ № 49,
б. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от ***** С. Н. да заплати на Л. Г. Й. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес в с. К., Общ. С., Обл. П., ул. „Я.“ № * сумата от 1934,96 лева /хиляда
деветстотин тридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва по недействителен Договор за потребителски кредит “Профи кредит
стандарт“ № *****, както и сумата от 1743,60 лева /хиляда седемстотин четиридесет и три
лева и шестдесет стотинки/, представляваща възнаграждение по избран пакет допълнителни
услуги по недействително споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги към
него, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба –
26.04.2021г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, р-н Средец, ж.к. „МОТОПИСТА“, бул. „България“ № 49, б. 53Е,
вх. В, ет. 7, представлявано от **** С. Н. да заплати на Л. Г. Й. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес в с. К., Общ. С., Обл. П., ул. „Я.“ № * сумата от общо 1267,15 лева /хиляда
двеста шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, от които - заплатена държавна такса в размер на 147,15 лева, заплатен депозит за
вещо лице в размер на 120 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5