Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София,
.........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, IV въззивен
състав, в открито заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.АТАНАСОВ
ИВА
НЕШЕВА
При участието на секретаря Татяна
Асенова и прокурора Дойчо Тарев, като разгледа докладваното от съдия Папазян
ВНОХД № 74 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI.
С присъда на СРС, НО, 109 състав,
постановена на 23.05.2018 г. по нохд № 22535/2016 г., подс.С.Д.Г. е признат за
невиновен в това, че на 05.01.2010 г. в гр.София, противозаконно присвоил, като
не предал владението й, чужда движима вещ – влекач марка „Скания“ модел R124.420 с
рег.№ ********, на стойност 31 500 лв., собственост на „У.Л.“ АД, която
владеел по силата на финансов лизинг № 85110/04.09.2008 г., сключен между „У.Л.“
АД, като лизингодател и „Н.**“ ЕООД, представлявано от Г., като
лизингополучател, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по
обвинението за извършване на престъпление по чл.206 ал.1 НК.
Срещу така постановената присъда е
депозиран протест от представител на СРП с твърдения за незаконосъобразност и
неправилност, с искане да бъде отменена, а подс.Г. да бъде признат за виновен и
осъден.
В открито заседание
пред въззивния съд представителят на СГП моли да се отмени първоинстанционната присъда
и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, тъй
като повдигнатото обвинение е безспорно доказано и по несъмнен начин, като от
събраните по делото материали се доказва, че подсъдимият противозаконно е
присвоил процесната вещ, която владеел, като невърнал същата на дружеството
лизингодател.
Защитата на
подсъдимия – адв. Д.П. моли да се потвърди първоинстанционната присъда. Излага
съображения, според които в протеста декларативно се твърди, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, без да се посочи конкретно доказателство. Обръща
внимание на обстоятелството, че няма данни изобщо за получаване на нотариалната
показана от подсъдимия.
Подс.С.Г. се
присъединява към пледоарията на своя защитник, като твърди, че не е уведомяван
нотариално за процесния камион.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по
делото, която е следната:
Подс.С.Д.Г. бил
собственик на капитала и управител на „Н.**“ ЕООД към 2010 г. Дружеството притежавало
производствена база в гр.Годеч, в която се произвеждали мебели и извършвало
търговска дейност с такива стоки. За изпълнение на дейността имало необходимост
от ползването на различни моторни превозни средства.
На 26.09.2008 г. бил
сключен договор за финансов лизинг № 85371 между „У.Л.“ АД, като лизингодател и
„Н.**“ ЕООД, представлявано от подс.Г., като лизингополучател за закупуване на
финансов лизинг на влекач марка
„Скания“ модел R124.420 с рег.№ ********, на стойност 31 500 лв.,
собственост на „У.Л.“ АД. Съгласно договора лизингополучателят следвало да
заплати цената на вещта на 38 равни месечни вноски.
На 27.09.2008 г. подс.Г. получил владението на
лизинговата вещ. В началото „Н.**“ ЕООД изпълнявало задълженията си по
лизинговия договор, но във връзка с влошаване финансовото положение на
дружеството, последното преустановило заплащането на лизинговите вноски. Към
този момент дружеството било обслужвано счетоводно от „Н.Г.Г.“ ЕООД с управител
св.Н.Г., чийто адрес бил използван от „Н.**“ ЕООД като адрес за кореспонденция.
Тъй като дружеството, управлявано от подсъдимия, не
изпълнявало задълженията си и към други кредитори, започнали действия по
принудително изпълнение върху имуществото му. Процесната вещ влекач „Скания“
била управлявана от св.В., който при напускането си от дружеството около
средата на 2010 г. оставил влекача в производствената база в Годеч, което било
възприето от управителя на последната – св.Ф.. Впоследствие влекача бил изведен
от това място на неустановена дата и от неустановено по делото лице, като
местонахождението му не е известно.
В резултат от преустановяване изпълнението на
задълженията по лизинговия договор от страна на „Н.**“ ЕООД, на 25.11.2009 г
била изпратена от лизингодателя „У.Л.“ АД до лизингополучателя нотариална
показана на адреса на счетоводна къща „Н.Г.Г.“ ЕООД, ползван като адрес за
кореспонденция от „Н.**“ ЕООД. Според съдържанието на нотариалната показана
дружеството – лизингополучател било поканено да заплати сумата от
20 741.30 лв. в 3-дневен срок от получаване на показаната. Последната
следвало да се счита и за предизвестие за прекратяване на договора за финансов
лизинг. Указано било, че при неизпълнение на дължимата сума, се дължи връщане
на лизинговото имущество в деня, следващ развалянето на договора за лизинг. На
гърба на нотариалната покана е удостоверено, че екземпляр от същата е връчена
на „Н.**“ ЕООД, представлявано от подс.Г. на 10.12.2009 г. срещу разписка чрез
служителя А.С.М.. Нотариалната покана била връчена на св.А.И./предишна фамилия М./,
която била служителка на „Н.Г.Г.“ ЕООД и
същия ден била сканирана и изпратена на имейла на „Н.**“ ЕООД, според приетата
практика на счетоводната къща за препращане на документи на клиентите им, които
не касаят счетоводството.
Впоследствие на 28.10.2011 г. бил прекратен договора
за абонаментно счетоводно обслужване с „Н.**“ ЕООД, а на 01.11.2011 г. на подс.Г.
били предадени документите, съхранявани от счетоводната къща.
Назначена СОЕ определила стойността на автомобила към
инкриминираната дата – 31 500 лв.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие
въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите Д. И., А.В., Н.Г., А.И., И. Ф.,
обясненията на подс.Г., заключението от автотехническата експертиза, договор за
финансов лизинг, приемо-предавателен протокол, нотариална покана, договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство, договор за абонаментно
счетоводно обслужване, , протокол за доброволно предаване, писмо от ГД
„Гранична полиция“, писмо от ИА „АА“, писмо от „У.Л.“ АД, свидетелство за
съдимост.
Въззивната инстанция изцяло споделя
възприета от СРС фактическа обстановка и извършения анализ на събраните
доказателства и доказателствени средства по делото.
За обосноваване на фактологията ,
първостепенният съд е извършил внимателен анализ на приобщената по делото
доказателствена съвкупност. Правилно е прието за установено въз основа на приложените
по делото справки от ГД „Гранична полиция“ за преминаване на процесния
автомобил през границата на страната, с последна регистрация – влизане на
02.07.2010 г.
Наред с това по непротиворечив начин съдът е
установил, че през инкриминирания период подс. Г. е бил управляващ и
представляващ дружеството – лизингополучател „Н.**“
ЕООД и в това си качество е подписал приемо-предавателния протокол,
удостоверявайки преминаването на фактическата власт върху процесния автомобил.
От
писмените доказателства категорично се установяват фактите на сключване на
договора за финансов лизинг, погасителния план към него, както и размера на
първоначално платената парична вноска. Видно от съдържанието му подробно е
уреден начина, по който този договор може да бъде развален поради неизпълнение,
също така срока на договора, условията за придобИ.е на процесния автомобил от лизингополучателя.
От
събраните по делото писмени доказателствени източници се извеждат още
обстоятелствата свързани с преустановяване на плащанията по изготвения погасителен
план, фактът, че автомобилът – предмет
на договора не е бил върнат в патримониума на „У.Л.“ АД и предприетите действия
по издирването му.
Съгласно
приложените писмени доказателства, а именно копие от нотариална покана се
установява, че лизингодателят е направил опит за разваляне на договора за
финансов лизинг, поради неговото неизпълнение. Нотариалната показана е получена
на 10.12.2009 г. от св.А.И. – служител на „Н.Г.Г.“ ЕООД, което извършвало
счетоводни услуги по отношение дружеството на подсъдимия. Установява се, че св.И.
не е била натоварена да получава книжа по отношение на „Н.**“ ЕООД, извън тези
касаещи счетоводната дейност. Била установена практика, документите, адресирани
до дружеството, управлявано от подсъдимия, които не са от счетоводно естество,
да се препращат на електронния адрес на „Н.**“ ЕООД, което св.И. сторила с
получената от нея нотариална покана.
При така установените факти, първата съдебна инстанция напълно
обосновано е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.Г. не е
осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
Престъплението "Обсебване" по смисъл
на чл. 206 от НК спада към Г.ата на престъпните присвоявания,
уредени в глава V от
НК "Престъпления против
собствеността". "Присвояването" е акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд
интерес, като може да се извърши както с действие, така и с бездействие.
Присвояванията, от своя страна, се характеризират с особен субективен елемент
изразяващ се в промяната на намерението на дееца от това да владее или пази
повереното му имущество правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или
чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно
основание. Като част от тази Г.а престъпления, обсебването по чл. 206 от НК притежава описаните характеристики като наред
с тях разкрива и свои специфични особености - непосредствения обект на
посегателство може да бъде само движима вещ, която вещ се намира във
фактическата власт на дееца на определено правно основание - договорно
правоотношение, акт на държавен орган и др. От друга страна, престъплението е
резултатно, като неговата довършеност се обуславя от засягането възможността на
собственика на вещта да упражнява безпрепятствено всички правомощия, съдържащи
се в правото му на собственост върху нея. Особен е субектът на деянието, който
може да бъде единствено лице, което притежава фактическата власт върху предмета
на посегателство на правно основание. По отношение на субективната си страна,
престъпния състав на обсебването се осъществява единствено при форма на вина е
пряк умисъл, като във волево отношение извършителят цели противозаконното
разпореждане да бъде в негов или чужд интерес.
Изводите
на СРС, че обвинението, повдигнато срещу
подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, са обосновани и законосъобразни,
почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след
събиране и проверка на всички възможни доказателства, които са обсъдени логично
и не са изопачени.
Подсъдимият
Г. като управител на „Н.**“ ЕООД е получил фактическата власт върху процесния
автомобил, на валидно правно основание – договор за финансов лизинг. Параметрите
на разпоредителната му власт върху вещта са били очертани в сключения на 26.09.2008
г. договор за финансов лизинг. От това се налага изводът, че и
противозаконността на извършеното разпореждане, която е задължителен елемент на
обективната страна на деянието, следва да се основава единствено на тези
разпоредби (съдържащи се в договора за лизинг). Поради неизпълнение на част от
дължимите лизингови вноски, до управляваното от подсъдимия дружество е била
изпратена нотариална покана за разваляне
на договора с искане за връщане на вещта.
Безспорно
е вярно, че неизпълнението на задължението за връщане на вещта на нейния
собственик – дружеството лизингодател – съгласно константната съдебна практика,
би могло да представлява действие на разпореждане по смисъла на НК и чрез него
е възможно да се осуети нормалното упражняване правото на собственост на
неговия законен носител. Същият обаче във всички случаи следва да е
противозаконен, като от обективна страна е необходимо правното основание за
държане на процесната вещ да е отпаднало, а от субективната страна съставът
предпоставя наличието на ясни представи и съзнание у дееца за липсата на правно
основание да продължи държането на вещта, да я задържи за себе си и да започне
да упражнява собственически правомощия т.е. да промени субективното си отношение
към нея. В конкретния случай лизингодателят е предприел действия по развалянето
на договора посредством изпращането на нотариална покана до лизингополучателя,
но по делото липсват данни дали е получена от подсъдимия, а още по-малко на коя
дата, което от своя страна обуславя липсата на прекратени договорни отношения и
липса на задължение за връщане на лизинговата вещ на собственика. Отпадането на
правното основание за упражняване на фактическа власт на държателя на вещите в
този случай е задължително съставомерно обстоятелство от обективна страна, за
да е налице започване на действия по обсебване на инкриминираните вещи, а в
случая развалянето на договора не е породило своите правни последици.
По
делото не може да се установи на коя дата подсъдимият е узнал за нотариалната
покана, като изводът на прокуратурата за узнаване на 02.01.2010 г. не почива на
събраните по делото доказателства. Правилно в тази връзка първоинстанционният
съд е констатирал, че от приетата в обвинителния акт датата на узнаване за
нотариалната покана от подсъдимия – 02.01.2010 г., се установява, че на
05.01.2010 г. все още не е бил в забава, тъй като в нотариалната покана е
предоставен срок от три дни, който следва да започне да тече на 03.01.2010 г. и
изтича на 05.01.2010 г. включително. Едва от 06.01.2010 г. би се считал
договорът за финансов лизинг развален. Това уточнение се прави с уговорката, че
по делото не е установено на коя конкретно дата подсъдимият е узнал за
нотариалната покана, доколкото последната е била изпратена на електронен адрес
на дружеството.
С оглед
на изложеното и при така установената фактическа обстановка, настоящият
въззивен състав счита, че освен спорните граждански отношения между страните по
договорите за финансов лизинг, установените по делото обстоятелства не
позволяват формиране на категорични изводи за наличие на съставомерно по чл. 206 от НК или по друг престъпен състав поведение на
лицето, което е привлечено към наказателна отговорност. Доколкото в атакуваната
присъда е формиран правилен извод за неустановяващо се от доказателствата по
разследването престъпно поведение на лицето, срещу което производството е
образувано и водено, то същата следва да се потвърди, а подадения протест
отхвърлен.
Предвид изхода на делото на основание чл. 190, ал.1 от НПК разноските
по делото следва да бъдат оставени в тежест на държавата.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че протестираната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна
или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а депозирания
протест - да бъде оставен без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 23.05.2018 г., постановена от СРС, НО, 109 състав
по НОХД № 22535/2016 г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.