Р Е Ш Е Н И Е
№ 260589/14.5.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 416 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.А.т.к.“
ЕООД срещу Наказателно постановление № 23 – 0001170 от 18.12.2020 г., издадено
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на въззивното
дружество на основание чл. 98б, т. 1 ЗАвтПр е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗАвтПр.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна „Б.А.т.к.“ ЕООД, редовно призована, не се представлява.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, редовно призована, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
22.07.2020 г. около 12,13 часа в гр. Варна, на ул. „Девня“, бил спрян от
служители на ИААА за техническа проверка състав от ППС – влекач „Ман ТГА“
18.480 БЛС“ с рег. № В 3835 РС, кат. N3 и полуремарке „Шмитц СКИ 24“ с рег. № В 7850 ЕК, кат. О4, извършващ
обществен превоз на товари – 26740 кг пшеница, с товародател „Б.А.т.к.“ ЕООД.
За товара имало издадена кантарна бележка, съгласно
която масата на ППС е била 40100 кг при технически допустима максимална маса
съгласно СРМПС 40000 кг.
На
12.10.2020 г. била извършена документална проверка от св. Б.Г.Г. (гл. инспектор при РД „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, който съставил на въззивното дружество акт за установяване на
административно нарушение по чл. 56, ал. 2 ЗАвтПр.
Актът бил
връчен на упълномощен представител на въззивното дружество.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивното дружество не е
депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН.
На
18.12.2020 г., въз основа на акта, началникът на РДАА – гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Б.Г.Г., и писмени доказателства: разпечатка от търговски
регистър; кантарна бележка, пълномощно,
товарителница, 2 бр. справки от АИС – КАТ, АУАН от 22.07.2020 г.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Б.Г.Г. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите
поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по
реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени в сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
След като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени, че въззивното
дружество е осъществило нарушението, за което е санкционирано с НП.
Съгласно нормата на 56, ал. 2 ЗАвтПр товародателят или лицето, което
извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно
превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в
свидетелството му за регистрация. В конкретния случай максимално допустимата
маса на влекач „Ман ТГА“ 18.480 БЛС“ с рег. № В 3835 РС, кат. N3 е 40000 кг,
поради което и товародателят е допуснал надвишаване на допустимата максимална
маса с 100 кг, с което е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение.
В случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на юридическите лица,
при която без значение са конкретните субективни причини, довели до
извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя
характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на
законодателството в областта на автомобилните превози.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По изложените съображения
правилно е била ангажирана отговорността на „„Б.А.т.к.“ ЕООД за нарушение на
чл. 56, ал. 2 ЗАвтПр.
По възраженията на въззивната страна:
В случая общата маса на натоварване е установена въз основа на документ,
представен от въззивното дружество, подписан от водача на автомобила. При това
положение именно в тежест на въззивното дружество е да опровергае съдържанието
на документа като в хода на съдебното следствие доказателства в тази насока не
са ангажирани. В този смисъл са Решение № 2173 от 03.10.2014 г. по к.н.а.х.д. №
2117/2014 г.; Решение № 1883/17.07.2012 г. по к.н.а.х.д. № 2000/2012 г.;
Решение № 2098/27.10.2016 г. по к.н.а.х.д. № 1971/2016год.; Решение №
1796/19.09.2016 г. по к.н.а.х.д. № 1892/2016год. и др. Нито законът за
автомобилните превози, нито някой от останалите нормативни, актове, регулиращи
обществените отношения, свързани с превоз на товари, регламентират задължение
на контролните органи за допълнително измерване на масата на превозното
средство с одобрен тип средство за измерване, преминало съответната
метрологична проверка за техническа изправност.
Твърди се, че не е изследвана възможността превишението
от 100 кг зърно да е разтоварено в зърно базата преди потеглянето на превозното
средство към пристанището. Следва да бъде посочено, че непълнотата на
доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното
постановление поради две причини. На първо място страните по делото следва да
посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища. На второ място
съдът винаги решава делото по същество, т.е. след като събере всички допустими,
относими и необходими доказателства и намери делото за изяснено от фактическа
страна (в този смисъл - „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела
софт енд паблишинг“ АД, с автори проф.
д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров, стр. 386). Такива доказателства не се
събраха в настоящото административнонаказателно производство, поради което и
съдът не може да приеме, че теглото на проверяваното ППС е било в съответствие
с посочената в СРМПС максимално допустима маса.
По отношение на наказанието:
Приложима в
случая се явява санкционната разпоредба на чл. 98б, т. 1 ЗАвтПр,
съгласно която товародателят или лице, което извършва товаренето, които
допуснат масата или натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши
допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, се
наказва: при надвишаване с до един тон - с глоба или с имуществена санкция 500
лв.
Поради това,
че размерът на предвидената санкция е фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0001170 от 18.12.2020
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на „Б.А.т.к.“
ЕООД на основание чл. 98б, т. 1 ЗАвтПр е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗАвтПр;
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: