Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 306
11.10.2018 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На дванадесети септември, две хиляди и осемнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: ______________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 479 по описа
за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на С.
Ф. Ф. от гр. Н., ЕГН-********** и Е.Ф.Ф. също от гр. Н., ЕГН-********** против М.Й.П.
от гр. Н., ЕГН-********** с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД , чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Ищците сочат , че са наследници на Ф.Й.Ф. – техен ****, починал на
17.02.2003 г. в гр.Несебър. С нотариален акт №** от 31.01.**** г. същият е прехвърлил
притежавания от него собствен недвижим имот в гр.Несебър – ½ ид.ч. от
дворно място , представляващо УПИ ІІ-256 в кв.16 по стария план на гр.Несебър,
целият урегулиран от 190 кв.м ведно с втория етаж от построената в този имот
двуетажна двуфамилна жилищна сграда , който втори етаж представлява
самостоятелно жилище на площ от 100 кв.м и се състои от кухня – бокс, три стаи , сервизни помещения и
антре и принадлежащите към това жилище –
гараж , южна избена стая и таванско помещение ведно с идеалните части от общите
части на сградата с договор за гледане и
издръжка на ответницата М.П. – като същата поеме гледането и издръжката му като
му осигури всичко необходимо за спокоен и нормален живот , какъвто е водил
досега лично или чрез трето лице, докато е жив както и срещу досегашни грижи.
Сделката е била сключена чрез пълномощник, тъй като здравословното състояние
на прехвърлителя е било тежко - същият е бил диагностициран с онкологично
заболяване – рак на стомаха и черния
дроб като през м. януари 2003 г. е бил в много тежко състояние – неподвижен на
легло. Обстоятелствата са сочели , че близкия летален изход е неизбежен и това
е било известно и на ответницата, но
според ищците тя е успяла по
някакъв начин да успее да постигне сключване на сделката.
Наследодателят на ищците умира след 16 след сключване на сделката. На първо
място сделката се оспорва като сключена без основание - на ответницата е било известно какво е
състоянието на прехвърлителя и на практика за такъв къс период от време след
сключването води до липса на насрещна престация. Според ищците договорът
накърнява добрите нрави , тъй като на ответницата е било известно , че прехвърлителят е болен и не му остава много време живот , но въпреки
това е прибягнала до сключването на договора
, а и е знаела за волята на същия –
имотите му да останат за дъщерите му. Сочи се противоречие на договора с императивни норми на закона – разпоредбата
на чл.202 от ЗУТ – липсва самостоятелно
обособена част като жилище , за да бъде годен предмет на сделка - сделка с обособена част от жилище е изрично забранена от закона. За тази
част няма одобрен инвестиционен проект от съответната служба на общинската
администрация. Поради това ищците молят като се установи твърдяната фактическа обстановка договорът да бъде признат за нищожен поради
противоречие със закона – чл.202 от ЗУТ ,
като сключен без основание , тъй като
се прехвърля недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка , който е изпълняван след
сключването 16 дни – до смъртта на прехвърлителя и на трето място – поради противоречие с добрите нрави –
приобретателката по сделката е знаела за заболяването на прехвърлителя , за тежкото му състояние и за
скорошната му смърт. Представят се писмени доказателства по опис – нотариален акт
за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка , удостоверение
за наследници, скица на поземлен имот ,
удостоверени еза данъчна оценка, медицинска документация за Ф.Ф.. Прави
се искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване състоянието
на Ф. Ф. в дните около сключване на сделката и обстоятелствата по нейното
сключване. Прави се искане за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза от вещо лице – лекар – онколог с поставени
въпроси относно състоянието на Ф. Ф. , на които да бъде отговорено, както и на съдебно-техническа експертиза
относно обособяването на самостоятелен
имот – втори жилищен етаж от сграда.
Постъпил е отговор на исковата молба от
страна на М. Й. П.. Направени са възражения по допустимостта на исковата молба – вкл. и подсъдността ,
вследствие на което делото първоначално заведено пред Районен съд – Несебър е
изпратено за разглеждане от Окръжен съд – Бургас с оглед данъчната оценка на процесния имот. Направено е възражение
и по повод различните основания за
нищожност , които се претендират от
ищците. Оспорва се обстоятелството че ищцата Е.Ф. живее от раждането си в процесния имот –
твърди се , че едва от миналата година с изричното съгласие на ответницата
живее в имота. Исковата претенция се
оспорва и като неоснователна. Сочи се ,
че праводателят на ищцата е придобил имота на основание съдебна спогодба от
1989 г. като процесната сграда се състои
от два самостоятелни жилищни обекта – сградата се води двуетажна ,
двуфамилна. В подкрепа на това свое твърдение страната представя одобрени
архитектурни проекти от 24.11.1981 г. за
изграждането на процесната сграда , както и кадастрални схеми на двата етажа.Оспорва
се и претенцията в частта , с която се
оспорва сделката като нищожна поради липса на основание и противоречие на
добрите нрави. Сочи се , че при отричане
на възможността да се сключи такава сделка прехвърлителят би бил лишен от възможността
да си осигури необходимите грижи в критичен за него момент. Ответницата сочи ,
че при сключване на договора близката
смърт на брат й не е могло да бъде предположена. Освен това се позовава и на
предходни преди сключването на сделката полагани от нея дългогодишни грижи за
брат си. Страната не се противопоставя на представените писмени доказателства с
исковата молба , но акцентира , че приложената скица е на цялата сграда.
Оспорва се истинността на представената медицинска документация относно
заболяването на Ф. Ф. като се прави искане за представяне на оригиналите , по които са представени копия
към исковата молба. Оспорва се искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза – представят се
към отговора на исковата молба скици на самостоятелни обекти в сграда , от
които е видно , че самостоятелен обект в сграда
с номер 51500.501.20.1.2 е записан на собственик – ответницата М.П. въз
основа на процесния нотариален акт
№92/31.01.2003 г. Оспорва се искането за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза като се сочи , че въпросите към същата са некоректно зададени.
Евентуално – при допускане – се иска същата да бъде изготвена въз основа
на оригиналните документи , находящи се
в здравното досие на Ф.Ф.. Правят се доказателствени искания – да се допуснат
до разпит четирима свидетели за установяване полагането на грижи за Ф.Ф.,
относно местоживеенето на ищцата Е.Ф. –
че живее при ответницата с нейно
съгласие, за полагането на грижи за Ф.Ф. и периода на полагане на тези грижи за
общото му и за здравословното му
състояние към датата на прехвърлителната
сделка. Моли се за издаване на съдебно
удостоверение , въз основа на което да се издаде друго от Отдел ГРАО – Община Несебър , от което да е видно
- кои са били адресните регистрации на ищцата Е.Ф. – по
настоящ и постоянен адрес. Също се прилагат писмени доказателства по опис –
одобрен архитектурен проект, декларации , нотариално заверени от 1981 г. , протокол от 09.02.1989 г. по гр.д.№25/89 г.
по описа на РС – Несебър, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, 2 бр. схеми, удостоверение за декларирани
данни на община Несебър.
След преценка на
доказателствата по делото , поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският
окръжен съд приема за установено следното:
Ищцата С.Ф. е д., а ответницата – М.П.
– с. на Ф. Ф. , б.ж. на гр.Несебър , починал на 17.02.2003 г. Същият
приживе е прехвърлил на 31.01.2003 г. собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.Несебър , а именно – ½ ид. част от дворно място , представляващо УПИ
ІІ-265 в кв.16 по плана на гр.Несебър както и самостоятелно еднофамилно жилище
– втори етаж от построената в този имот
двуетажна двуфамилна жилищна сграда на площ от 100 кв.м и състоящо се от
кухня – бокс, три стаи , сервизни помещения и антре и т.н. срещу задължението
на приобретателя – с. М.П. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя като
му осигури всичко необходимо за спокоен и нормален живот , какъвто е водил до
сега , лично или чрез трето лице , докато е жив , както и за грижите , положени
от нея за прехвърлителя до сега. Сделката
е обективирана с нотариален акт №** , нот. дело №**/**** г. на нотариус Мария
Бакърджиева / рег. №110 на НК/ като прехвърлителят е бил представляван по сделката
от пълномощника Х.Н., упълномощен на същата дата – 31.01.2003 г. от Ф. Ф.. Х.Н.
в качеството си на свидетел по делото, пояснява , че Ф. го е помолил да му бъде пълномощник по прехвърлителната сделка , знаел е че е болен
от онкологично заболяване. Свидетелят си спомня
, че към момента на извършване на
сделката Ф. е бил отпаднал , нямал е сили от болестта, предимно е лежал и от
време на време е ставал. Относно здравословното му състояние свидетелят
пояснява , че на моменти като че ли се е зареждал със сила , на моменти
отпадал , но състоянието му
ставало по-зле , отивало към по-лошо. Водел го е с автомобила си по болници на няколко пъти.
Като свидетели по делото са разпитани и Т.К. – бивша съпруга на Ф. Ф. , Г.К. –
личен лекар на Ф.Ф. , М.А. – съпруга на братовчед на ответницата П. и Н.В. –
приятелка на ответницата П.. И четиримата свидетели потвърждават за наличие на
тежко заболяване на Ф. Ф. като излагат подробности за различни степени на
страдания. Докато свидетелката К. сочи , че
болният е бил слаб , на легло, то свид. А. и В. твърдят , че не са го видели да се залежава , че е бил
жизнен, че не са били сигурни , че
диагнозата му е „рак“. Свидетелят – негов личен лекар потвърждава , че Ф. е
бил тежко болен , че му е слагал
неведнъж обезболяващи лекарства, че състоянието му се е влошавало и че от края
на 2002 г. е бил наясно , че заболяването
е злокачествено. Пояснява , че
болният бил отслабнал много ,
че трудно се е хранел , че бил наясно , че има
злокачествено заболяване. Свидетелят – лекар сочи , че диагнозата е била
за чернодробна цироза и злокачествено
заболяване – „рак на хранопровода“. Относно яснотата на съзнанието му сочи , че
е бил контактен, с ясно съзнание. Всички свидетели еднозначно сочат , че Ф. се е оплаквал от болки в корема, изпитвал
е силни болки и се е налагало да ползва
болкоуспокояващи лекарства. Експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза , извършена
по делото от д-р А. сочи еднозначно , че
Ф. Ф. без съмнение е страдал от онкологично заболяване с първична локализация в
хранопровода и метастази в черния дроб като причината за усложненията е късната
диагностика – това е станало в късния ІV клиничен стадий и според стандартите
на този етап заболяването е нелечимо и се извършва само симптоматично лечение –
контрол на болката, гаденето. Болният е бил диагностициран от проф. Г. в
Университетска болница „Царица Йоанна“ – София , при което е констатирано наличие на неоплазма на
кардията на стомаха/езофаг и чернодробни метастази. Препоръката на проф.Г. е била за симптоматично лечение –
обезболяване и насочване към специализираните онкоинституции за
провеждане на специфична терапия. Документът е с дата 27.12.2002 г. В архива на
КОЦ – Бургас се съхранява досието на Ф. Ф. , открито на 02.01.2003 г. На
03.01.2003 г. е била извършена фиброгастроскопия. На 08.01.2003 г. болния е бил
прегледан и консултиран от онколог като
са били предписани пластири с обезболяващо действие за контрол на болката. На
20.01.2003 г. е изписана нова доза пластири , а на 03.02.2003 г. е констатирано
, че те нямат ефект и са предписани инжекции Лидол – опиатен аналгетик от
морфиновата група за инжекционно приложение. Вещото лице посочва , че
от медицинска гледна точка прогнозата е била крайно неблагоприятна и
изходът със смърт от заболяването е предвидим като се обосновава на няколко фактора
– невъзможност на болния да се храни пълноценно, вкл. да не може да приема
течности , - чернодробните метастази и развитието на чернодробна недостатъчност
, а впоследствие и на полиорганна
недостатъчност, - болката като симптом депресира болния. Досието на болния е
било закрито на 17.02.2003 г. поради смъртта на
същия по причина на основното заболяване. Вещото лице пояснява пред съда
, че въпреки ,че раковото заболяване на Ф.
Ф. не е било хистологично доказано , но
това не отхвърля диагнозата „рак“ – заболяването е диагностицирано в ІV
клиничен стадий. Налице е ехографско изследване, тумора е много добре описан, като е посочено , че се
намира между хранопровода и стомаха като
е описано и наличието на множество метастази – това е образно изследване
и то е обективно. Хистологията показва
какъв е вида на тумора, диагностиката винаги е комплексна, но в случая е налице обективно ехографско изследване
,където е описан тумора , локализиран
къде е и е отразено , че в черния дроб
има метастази. При така събраните по
делото доказателства съдът намира , че следва да бъдат кредитирани всички
събрани доказателства – вкл. показания на свидетелите с оглед изложеното от свид.Н. – че състоянието
на Ф. Ф. се характеризирало със състояния , при които
като че ли е бил зареден със сила , а в
други – немощен, отпадал и на легло. По
повод направеното оспорване показанията на
свидетелката Т.К. – съдът намира , че същите действително следва да бъдат кредитирани под
условие .- от една страна тя е заинтересувана страна – майка на Е.Ф. –
първоначално ищца по делото и дъщеря на
починалия Ф. Ф. , а от друга страна – твърденията на същата относно пребиваването си в гр.Несебър през м.декември
2012 г. и януари 2013 г. не съвпадат с данните по документа , издаден от местоработата й по повод ползван от свидетелката К. отпуск
през този времеви период. От съвкупността на показанията на свидетелите може да
бъде обоснован извод, че е налице вероятността всеки от свидетелите да е възприемал по различно време различни
състояния на Ф. и поради това се
констатират различия в показанията им. Комплексното състояние на Ф. Ф. въз
основа на всички показания на свидетели
и на експертното заключение по медицинската експертиза сочат на действително наличие на онкологично
заболяване, диагностицирано в ІV клиничен стадий , при което е извършвано
симптоматично лечение – контрол на болката и
съпътстващите други прояви – гадене , повръщане. Състоянието се е
характеризирало както със стабилни
състояния , така и с влошавания като тенденцията е била към общо влошаване на състоянието – постепенно
цялостно отслабване, придружено с изпитване на
болки и нужда от по-силни обезболяващи медикаменти. Сочи се , че въпреки
съзнанието за заболяването си и въздействието на обезболяващите медикаменти Ф. е бил контактен , свидетелите сочат ,
че до последно е бил
оптимист, не е искал да се разбира от
околните че страда. Тенденцията на влошаване на състоянието му се извежда от констатираното от вещото лице – д-р А. на л.1 от заключението / л.67 по делото/
- че на дата 03.02.2003 г. е
констатирано , че обезболяващите пластири „Дуроджесик“ нямат ефект и са
предписани инжекции „Лидол“ – т.е. – появила се е нужда от по-силно обезболяващо средство ,
което е индикация за влошаване на състоянието, вследствие прогресиране на болестта. При така събраните
по делото доказателства може да се направи обоснован извод , че обективно е
било безспорно доказано към момента на
прехвърляне на имота , че Ф. Ф. е
болен от злокачествено заболяване , което
прогресира и състоянието му непрекъснато се влошава. Обективен белег за
това е необходимостта от по-силни обезболяващи лекарства. Макар и хистологично
недоказано, раковото заболяване е безспорно установено към този момент – налице е обективно ехографско
изследване, извършено още на 27.12.2002 г. като туморното образование е ясно
посочено , както и наличието на множество метастази. Невъзприемането на диагнозата поради липсата на
хистологично доказано заболяване е по-скоро субективното желание за
невъзприемане на тежката диагноза , както от самия Ф. , така и от близките му.
Както се посочи и по-горе – налице е
обективен белег обаче за влошаващото му се състояние от диагностицирането на 27.12.2002 г. от проф.Г. в София до момента на сключване на договора за
прехвърляне на имота срещу задължение за
издръжка и гледане, а именно – констатацията на 03.02.2003 г. , че болният има
нужда от по-силни обезболяващи лекарства. Липсата на хистологично доказано
раково заболяване , както и вещото лице
сочи в заключението си пред съда не е равнозначно на липса на такова:
особеността на туморното образование на
хранопровода е че прораства под лигавицата, той не навлиза в самия хранопровод
, а расте извън кухината и запушването идва заради притискане отвън. Самата
биопсия се взема от лигавицата , но когато тя не е засегната няма да се получи резултат – сочи
вещото лице. Това обяснява и отрицателната проба при хистологичното изследване
, извършено от д-р Т. в гр.Бургас.
При така
установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Ищцата претендира прогласяването на нищожността на сделката между
нейния баща Ф. Ф. и неговата сестра – М.П.,
обективирана в нот. акт №** от 31.01.**** г. по описа на нотариус Бакърджиева –
гр.Несебър. Ф.Ф. е прехвърлил своя
недвижим имот – собствената си идеална част от дворно място ведно със
самостоятелното еднофамилно жилище – втори етаж от построената в дворното място
двуетажна двуфамилна жилищна сграда
срещу задължението на приобретателя М.П. да поеме гледането и издръжката
на прехвърлителя като му осигури всичко необходимо за спокоен и нормален живот
, какъвто е водил досега , лично или чрез трето лице , докато е жив , както и
за грижите, положени от нея за Ф.
досега. Сочат се три порока за нищожност на сделката – на първо място - противоречие със закона – чл.202 от ЗУТ –
въпросната част от недвижимия имот не е била обособена като самостоятелен обект
- жилище и не може да бъде прехвърляна, на второ място –
че договора е сключен без основание – същият е сключен и смъртта на
прехвърлителя – правоимащ по договора настъпва само 16 дни след
сделката, на трето място - противоречие
с добрите нрави – приобретателката е знаела при сключването на сделката , че
прехвърлителят страда от тежко онкологично заболяване в напреднал стадий ,
което предполага скорошната му смърт и въпреки това е сключила сделката с цел
облагодетелствуване.
Ответната страна прави възражение по
допустимостта на така предявената претенция като сочи , че сделката може да е нищожна на едно основание като се цитира и практика
на ВКС , а в случая се изброяват три. В тази насока съдът съобрази следното
съобразно установената практика на ВКС:
- когато са предявени искове /или реплики/ за недействителност на
прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не
зависи от волята на ищеца (вж. определение № 244/16.04.2013 г., ВКС, IV ГО по
ч. гр. д. № 5990/2014). Каквато и поредност и каквото и съотношение да е
посочил ищецът, всички искове /и реплики/ са предявени в условията
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно
основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на
унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или
висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия -
противоречие на закона, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия, който
всъщност не е нищожност - липсата на форма.
При това положение поради непосочването от
страна на ищеца на условията ,при които са
предявени исковете следва да се приеме , че
същите независимо от волята на ищеца са предявени при условията на
евентуалност в изброената вече поредност - поради противоречие със закона, - поради липса на основание; - поради
противоречие с добрите нрави.
Що се отнася до основателността на същите
на първо място следва да се разгледа претенцията за нищожност на сделката
поради противоречие със закона – чл.202 от ЗУТ
: - според ищцовата страна
сделката е с предмет реална част от жилищен имот , която не е обособена като
самостоятелен обект на базата на инвестиционен проект. В тази насока по делото
е ангажирано експертното заключение на вещо лице ,което посочва , че
по проекта , който е одобрен първоначално за процесната жилищна сграда
за построяването й , са предвидени две самостоятелни жилища с първи жилищен етаж и втори жилищен етаж с два самостоятелни входа. Освен
първоначалния архитектурен проект , друг проект на вещото лице не е бил
представен и не е бил установен да е
наличен. По гр.д.№25/1989 г. по описа на РС – Несебър е била одобрена спогодба
на 09.02.1989 г. като сградата като
предмет на делбата отново е била окачествена като двуетажна , двуфамилна сграда.
Действително същата е била заснета в
кадастралната карта като друг вид сграда
, но видно и към настоящия момент – всеки от етажите –
самостоятелно жилище представлява
самостоятелен обект в сграда с отделен идентификатор: - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 51500.501.20.1.2
е жилището – апартамент , находящо се на
втори жилищен етаж в сградата на ул.“Садала“№6 в гр.Несебър , а самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 51500.501.20.1.1. е жилището – апартамент , находящо се на първи жилищен етаж
в сградата на ул. “Садала“ №6 в
гр.Несебър. При така установените факти и обстоятелства следва обоснования
извод, че още при изграждането на сградата
тя е предвидена като двуфамилна , двуетажна сграда , включваща в
себе си два отделни жилищни имота , независимо как е била отразена по
кадастъра. По делбата от 1989 г. видно
от приложения по делото протокол от
09.02.1989 г. по гр.д.№25/89 г. на РС – Несебър също се установява , че всеки етаж е представлявал самостоятелно
еднофамилно жилище , като първи и втори
етаж са били поделени между Й.П. и съпругата му Е.П. , от една страна и Ф. Ф. –
от друга страна. Впоследствие Й.П. и Е.П.
са прехвърлили собствения си имот на ответницата М.П.. Доводите на ищцовата страна за противоречие на сделката
от 31.01.2003 г. , обективирана с нот. акт №** със закона – разпоредбата на
чл.202 от ЗУТ са необосновани и иска за прогласяване на сделката като нищожна на
това основание следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
На следващо място – при условията на
евентуалност, след установяване
неоснователността на иска на първото
основание следва да бъде разгледана претенцията
за нищожност на сделката поради
липса на основание. Като довод се
изтъква обстоятелството , че
прехвърлителят е починал 16 дни
след сключване на договора. Видно
от събраните по делото
доказателства - най – вече показанията
на свидетелите както самият прехвърлител – Ф. Ф. , така и сестра му , останалите близки , съседи, някои разпитани като
свидетели от субективна страна са изразявали неприемането на тежката диагноза.
Нежеланието за възприемане на диагнозата
и надеждата за живот за болния
житейски е оправдана. От
обективна страна към настоящия момент
въз основа на всички събрани по делото доказателства – вкл. медицинска
документация и съдебно-медицинска експертиза
се установява, че болният е бил в тежко състояние, диагностициран едва в
ІV стадий на заболяването, на обезболяващи медикаменти , целящи да облекчат
страданията му. Установено е наличието
на тумор и метастази, като препоръката на проф. Г. е била очевидна за този
стадий на заболяването – симптоматично лечение – обезболяване. Както
болният , така и близките му – в т.ч. – и ответницата по делото – негова сестра
не притежават специално медицинско
образование , за да възприемат
обективното състояние на заболяването. Същите са съпоставяли симптомите и
заболяването на Ф. Ф. с други случаи в града и обяснимо са имали надеждата за
по-добро бъдеще на близкия им човек. В този
труден за него момент обосновано е било отиването към сключване на договора за прехвърляне на притежавания от него имот срещу поемане на
задължение за гледане и издръжка от сестра му. От една страна той прехвърля
собствеността върху имота си на сестра
си и като основание на това прехвърляне той очаква грижи от нейна страна. На
никоя от страните по сделката не й е било известно нито колко време ще продължи
това полагане на грижи , нито в какъв обем ще
се налага да се предоставят тези грижи с оглед едно евентуално
прогресивно бъдещо влошаване на
състоянието. По делото не са събрани никакви доказателства , че на тях им е било известно , че на Ф. не му остава много живот , че са били предупредени от лекари – специалисти за
бъдещото развитие , каквото се е случило
впоследствие. Ето защо претенцията за нищожност на прехвърлителната сделка
поради липса на основание при наличните доказателства се явява неоснователна : - не са
налични доказателства по делото , че към момента на сключване на
сделката – 31.01.2003 г. близките на Ф., в т.ч. и ответницата П. са били наясно
, че на него всъщност му остава съвсем
малко живот. Обективно състоянието му е
било тежко – това е безспорно , но не е доказано
била ли е дадена прогноза от компетентни лица – лекари - специалисти за
бъдещото състояние на болния , за развитието на болестта и евентуално – до кога
той би живял. Този иск също следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на третия иск за
прогласяване на нищожност – на основание
противоречие с добрите нрави съдът съобрази следното:
Понятието „добри нрави“ не е легално
дефинирано в закона , поради което е извършено тълкуването му в съдебната
практика . Съгласно Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009
г., I т. о., ТК, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува , че в
посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които
бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а
не само на интереса на някоя от договарящите страни. Съгласно Решение № 4 от
25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 307
от ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от ТЗ . Съгласно определение № 794 от 15.12.2011
г. на ВКС по т. д. № 224/2011 г., II т. о., ТК
, "добрите нрави" по см. на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД , е обща
правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения,
понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен
случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът, като прецени дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, с оглед тази
конкретна преценка прави извода си налице ли са такива действия, които да
правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави .
Ето защо съдът намира , че
принципно би могло да се приеме , че е налице накърняване на добрите нрави,
когато се установи недобросъвестност на приобретателя по сделката – както се
твърди от ищеца. Фактите и обстоятелствата , установени по делото по безспорен
начин в процесния случай водят съда до извода , че такава е налице. При
положение , че прехвърлителят Ф. не е
бил в състояние лично да се яви при нотариуса , при положение , че първоначално
нотариуса при когото са ходили за сделката – нотариус А. е отказал предвид
състоянието на Ф. /обстоятелство , изложено в
показанията на свид.К., по което не се спори/ , както и че на ответницата
П. й е известно , че брат й Ф. има две преки наследници – дъщери, същата се
мотивира сделката да бъде осъществена и на практика я реализира – с
представител – пълномощник на прехвърлителя,
при друг нотариус. След отказа на нотариус А. е ангажиран друг нотариус
- Бакърджиева, чрез който е заверено пълномощното на името на свид. Н. в дома
на Ф. и впоследствие на същата дата е
изповядана сделката – пак при нотариус Бакърджиева / Неясно защо пълномощното
не е описано като документално приложено
по нотариалното дело по изповядване на сделката , каквато е практиката/.
Всичко това е сторено в един и същи ден
- на 31.01.2003 г. Обективираната по този начин бързина в действията
сочи на наличие на ясно съзнание у заинтересуваната страна по сделката –
приобретателя на имота, че обстоятелствата не предоставят неограничено време за
осъществяване на сделката, че отлагането
й
не дава сигурност за осъществяването й
именно поради неяснотата относно бъдещото състояние на прехвърлителя Ф., респ. – допуска се , че не
му е оставал още много живот. Налице са обективни факти по делото , които
потвърждават това – времеизвършването на
сделката съвпада / 31.01./ съвпада с констатираното влошаване състоянието на Ф. Ф. - 03.02.2003 г., когато обезболяващия
медикамент „дуроджесик“ / пластири морфинов дериват/ е заменен с медикамент с
по-силен обезболяващ ефект - инжекции „лидол“. Това поведение
не може да бъде окачествено като добросъвестно и съобразено с добрите
нрави. Като повод за сделката е използвано силно влошеното здравословно
състояние на прехвърлителя Ф.,
обстоятелството , че се нуждае от грижи като същият не е имал друг избор към
този момент. Той е бил в пълна невъзможност вече да се грижи за себе си и е бил
изцяло зависим от сестра си М.П.. Съдът взема предвид и обстоятелството ,
че прехвърлителят е бил под въздействие на силни болки,
вследствие на тежкото заболяването,
цялостното физическо отслабване, както и че е бил под въздействието на силни обезболяващи
– „дуроджесик“ , който е морфинов дериват / от 08.01.2003 г. до 03.02.2003 г. ,
когато е заменен с по-силните инжекции „лидол“/. Всичко това безспорно е оказвало въздействие и върху
психиката на Ф. и е допринесло за мотивацията
му за обективираната в прехвърлителната
сделка негова воля. От друга страна ответницата П. получава с прехвърлянето
собствеността на имота един жилищен имот
с площ 100 кв.м , чиято данъчна оценка към настоящия момент възлиза на около
90 000 лв. , което я прави
облагодетелствана страна в сделката. В контекста на гореизложеното относно вложения смисъл в
понятието „добри нрави“ в съдебната
практика, настоящият съдебен състав намира , че в настоящия случай при
констатираните гореизложени факти и обстоятелства по сделката , същата е
сключена при накърняване на добрите
нрави. В този смисъл претенцията на
ищцовата страна в този – трети пункт на исковата молба се
явява основателна като следва да се
прогласи нищожността на прехвърлителната
сделка между наследодателя на ищцата и
ответницата в съответната идеална част за процесния имот на основание
чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави.
Що се отнася до направеното от ответната
страна възражение за придобивна давност
, то с оглед предмета на спора по делото – нищожност на сделката, същото се
явява ирелевантно и не следва да бъде разглеждано от съда в настоящото
производство.
С оглед изхода на спора по делото на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото
разноски. При липса на представен списък
по чл.80 от ГПК съдът след проверка на
доказателствата за направените разходи намира
,че следва да бъде присъден размер от 1899.28 лв. – заплатена държавна
такса в размер на 449.28 лв. / за поддържаната само от ищцата С.Ф. и уважена
претенция по отношение само на ½
ид.ч. от целия имот/ , заплатено
възнаграждение за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. / половината
от целия размер от 1600 лв. – само за ищцата С.Ф./ и
заплатени разноски за експертизи – общо в размер на 650 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
УВАЖАВА
предявения от С.Ф. Ф. от гр. Н. иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3
от ЗЗД против М.Й.П. от гр. Н. като ПРОГЛАСЯВА
нищожността на
договора, с който Ф.Й.Ф., б.ж. на гр.Несебър,
починал на 17.02.2003 г., прехвърля собствеността върху собствения си недвижим
имот на М.Й.П. срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №** том *, н.д.№**/31.01.****
г. на нотариус Мария Бакърджиева , рег.№110 на НК в
частта на ½ / една втора/ идеална част от прехвърления недвижим имот , а именно : -
½ ид.ч. от дворно място , представляващо УПИ ІІ-256 в кв.16 по стария
план на гр.Несебър , целият урегулиран от 190 кв.м при граници – улица , К.Х., А.Ф.,
Т. и Д. А., понастоящем – поземлен имот с идентификатор 51500.501.20 по КККР на
гр.Несебър, целия на площ от 168 кв.м
ведно с втори етаж от построената в този имот двуетажна , двуфамилна
жилищна сграда , който втори етаж
представлява самостоятелно жилище на площ от 100 кв.м – понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.501.20.1.2 по КККР на гр.Несебър и
състоящ се от кухня – бокс, три стаи , сервизни помещения и антре, а
така също и принадлежащите към това
жилище – гараж , южна избена стая и таванско помещение , ведно със съответните
идеални части на сградата поради накърняване на добрите нрави като ОТХВЪРЛЯ евентуално
предявените искове на С.Ф.Ф. против М.Й.П. за нищожност на договора ,
обективиран с нотариален акт №**, н.д.№**/31.01.**** г. за ½ ид.ч. от прехвърления
имот на основание чл.26 от ЗЗД – поради противоречие на закона и поради липса
на основание като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
М.Й.П.
да заплати на С.Ф.Ф. сумата в
размер на 1899.28 лв. – направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окр. съдия: