Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 29.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
4988 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик,
твърди, че с ответницата сключили договор за
мобилни услуги от
26.07.2016г. за мобилен номер +359********* по избрана абонаментна програма Нон
Стоп 29.99 със срок на действие 24 месеца – до 26.07.2016г. При възползване от
преференциални условия на Оператора, ответницата – абонат сключила и договор за
лизинг към мобилен номер +359********* от същата дата 26.07.2018г., по силата на
който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI модел Y3
II Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 7.59 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. За периода 26.07.2016г. до 04.10.2016г. ответницата не е заплатила
потребените от нея мобилни услуги на обща стойност 82.62 лева, за което са й
били издадени 3 броя фактури. Поради неизпълнението на абоната – ответницата да
заплати цената на потребените и фактурирани услуги на стойност 82.62 лева, на
основание чл.11 от договора за мобилни услуги, ищецът е прекратил едностранно
същия. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към лизинговия договор,
дължимите месечни лизингови вноски за предоставеното на абоната мобилно
устойство са обявени за предсрочно изискуеми, дължими от м.12.2016г., когато е
издадена крайната фактура № **********. За устройство HUAWEI модел Y3 II Gold
се дължи цената в размер на 113.85 лева, която представлява 14 броя лизингови
вноски на обща стойност в размер на 106.26 лева, дължими за периода от
м.12.2016г. до м.06.2018г., съгласно уговорения погасителен план и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 7.59 лева /чл.1,
ал.2 от договора за лизинг/, която не е платена до момента от страна на
ответницата. За тази дължима парична суми ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.дело № 1893/2020г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответницата
на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където не е била открита, поради
което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на А.А.,
че му дължи сумата от 113.85 лева, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 26.07.2016г. за мобилно устройство HUAWEI модел Y3 II Gold, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.05.2020г.
до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 1893/2020г. по описа на
РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски, както и тези
направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата А.Г.А. призована по регистрираните й
постоянен и настоящ адрес не е открита. Назначеният й особен представител в
срока за отговор оспорва изцяло предявения иск. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на лизинговите вноски, като твърди, че същите
се погасяват с изтичането на кратката тригодишна такава, тъй като в нормата на
чл.345, ал.1 от ТЗ е регламентирано, че лизингополучателят има задълженията на
наемател по чл.232 от ЗЗД и чл.233, ал.2 от ЗЗД и същите се явяват переодични
плащания.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответницата
сключили договор за мобилни услуги от
26.07.2016г. за мобилен номер +359********* по избрана абонаментна програма Нон
Стоп 29.99 със срок на действие 24 месеца – до 26.07.2016г. При възползване от
преференциални условия на Оператора, ответницата – абонат сключила и договор за
лизинг към мобилен номер +359********* от същата дата 26.07.2018г., по силата на
който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI модел Y3
II Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 7.59 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. По делото не се спори относно фактите, че за периода 26.07.2016г. до
04.10.2016г. ответницата не е заплатила потребените от нея мобилни услуги на
обща стойност 82.62 лева, за което са й били издадени 3 броя фактури, а поради
неизпълнението на абоната – ответницата да заплати цената на потребените и
фактурирани услуги на стойност 82.62 лева, на основание чл.11 от договора за
мобилни услуги, ищецът е прекратил едностранно същия, а поради прекратяване на
договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание чл.12, ал.2 от Общите условия към лизинговия договор, дължимите
месечни лизингови вноски за предоставеното на абоната мобилно устойство са
обявени за предсрочно изискуеми, дължими от м.12.2016г., когато е издадена
крайната фактура № **********. За устройство HUAWEI модел Y3 II Gold остава да
се дължи цената в размер на 113.85 лева, която представлява 14 броя лизингови
вноски на обща стойност в размер на 106.26 лева, дължими за периода от
м.12.2016г. до м.06.2018г., съгласно уговорения погасителен план и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 7.59 лева /чл.1,
ал.2 от договора за лизинг/. За тази дължима парична сума по договора за лизинг
ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело № 1893/2020г. по описа на РРС. Издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за
връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където
не е била открита, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е
направил по настоящото дело.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
“Теленор България” ЕАД и ответницата били в
облигационни правоотношения по силата на сключен между тях на 26.07.2016г. договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359********* по избрана абонаментна програма Нон Стоп 29.99 със
срок на действие 24 месеца – до 26.07.2016г. При възползване от преференциални
условия на Оператора, ответницата – абонат сключила и договор за лизинг към
мобилен номер +359********* от същата дата 26.07.2018г., по силата на който на
абоната е предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI модел Y3 II Gold
за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
7.59 лева, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор. По делото е доказано, че
за периода 26.07.2016г. до 04.10.2016г. ответницата не е заплатила потребените
от нея мобилни услуги на обща стойност 82.62 лева, за което са й били издадени
3 броя фактури, а поради неизпълнението на абоната – ответницата да заплати
цената на потребените и фактурирани услуги на стойност 82.62 лева, на основание
чл.11 от договора за мобилни услуги, ищецът е прекратил едностранно същия.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
лизинговия договор, дължимите месечни лизингови вноски за предоставеното на
абоната мобилно устойство са обявени за предсрочно изискуеми, дължими от
м.12.2016г., когато е издадена крайната фактура № **********. За устройство
HUAWEI модел Y3 II Gold остава да се дължи цената в размер на 113.85 лева,
която представлява 14 броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 106.26
лева, дължими за периода от м.12.2016г. до м.06.2018г., съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
размер на 7.59 лева /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. По делото не са
представени доказателства от страна на ответницата, че е заплатила дължимите от
нея парични суми по фактура № ********** за лизинговите вноски по договора за
лизинг на мобилно устройство, обявени за предсрочно изискуеми. Назначеният
особен представител на ответницата в законовоопределения срок – с отговора на
исковата молба, е направил възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на лизинговите вноски, като твърди, че същите се погасяват с
изтичането на кратката тригодишна такава, тъй като в нормата на чл.345, ал.1 от ТЗ е регламентирано, че лизингополучателят има задълженията на наемател по
чл.232 от ЗЗД и чл.233, ал.2 от ЗЗД и същите се явяват переодични плащания. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, плащанията на потребителите на стоки и
услуги, възникващи на основание договори сключени с мобилни оператори,
топлофикационни дружества, електроснабдителни и водоснабдителни предприятия се
явяват переодични плащания и същите на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Последната започва да тече от
момента на настъпване падежа на задължението. В случая вземанията на ищеца,
които претендира се явяват действително переодични, тъй като вземанията, които
претендира са на основание договор за лизинг на мобилно устройство, сключен с
мобилен оператор, какъвто е и ищцовото търговско дружество. Падежа обаче на
първата претендирана лизингова вноска /от общо 14-те/ е 20.05.2017г., като
давността започва да тече от следващия ден – 21.05.2017г. и изтича на
21.05.2020г. Заявлението за издаването на заповедта по чл.410 от ГПК е било
подадено на 26.05.2020г., видно от приложеното ч.гр.дело № 1893/2020г., когато
давността е била прекъсната. Съгласно обаче чл.3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, давност за периода
13.03.2020г. до обявяването на края на извънредното положение 14.06.2020г. не е
текла. Т.е. претенцията на ищеца е заявена преди изтичането на 3-годишния давностен срок и вземането му за претендираните лизингови
вноски не е погасено по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 113.85 лева, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 26.07.2016г. за мобилно устройство HUAWEI модел Y3 II Gold,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 27.05.2020г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 1893/2020г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 1893/2020г. по описа на РРС, разноски в
размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и
180.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 25.00 лева
– заплатена държавна такса за производството по делото, 300.00 лева – заплатено
възнаграждение на назначения й особен представител и 180.00 лева - заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.Г.А., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че
дължи на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 113.85 лева /сто и тринадесет лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 26.07.2016г. за мобилно устройство HUAWEI модел Y3 II Gold,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 1893/2020г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА А.Г.А., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 205.00
/двеста и пет/ лева – направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 1893/2020г.
по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА А.Г.А., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 505.00 /петстотин и пет/ лева - направени
по настоящото дело разноски за заплатени държавна такса, възнаграждения за
особен представител и редовно упълномощения адвокат.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: