№ 138
гр. Габрово, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20224200500125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез
пълномощника адв.А. против постановеното решение по гр.д.№1227/2021г. на Габровски
районен съд.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се ,че неправилно съдът е съобразил действащите разпоредби
на ПИКЕЕ, което не съответства на мотивите за тези законодателни решения. Вземанията за
мрежови услуги и коригирана енергия са на мрежовия оператор и той следва да има
възможност да предприеме всички стъпки по събирането им.Целта на корекционните
процедури ,предвидени в ПИКЕЕ е именно възстановяването на „Електроразпределение
Север“АД на вече платената от дружеството цена за преминала и неотчетена към краен
клиент енергия . Разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ не цели разпределение на приходи от
продажба на енергия или да санкционира клиенти, при които има неизмерване ,неправилно
или неточно измерване. Цели се единствено компенсиране на разходите , които те
предизвикват, без това да ощетява другите клиенти. Корекционната процедура е извършена
по реда на ПИКЕЕ, които са приети по надлежния ред ,от компетентен орган.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск,
ведно със законните последици.
В подадения от ищците ,чрез пълномощника адв.Т. писмен отговор са изложени
подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба и за недължимост на исковата
1
сума.
Въззивният съд , като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
приема за установено следното:
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по гр.д.
№1227/2021г., което е валидно и допустимо .
С обжалваното решение е уважен предявеният отрицателен установителен иск ,
като е признато за установено , че ищците М. Г. КР., ЕГН********** и Д. Т. СТ.,
ЕГН********** не дължат на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621,
сумата от 3830лв., включваща сумата от 3811лв./три хиляди осемстотин и единадесет лева-/
за консумирана ел. енергия за периода от 17.08.2016 г. до 03.06.2020 г., за която е издадена
фактура с №********** от 19.08.2020г. и сумата от 19.00лв. /деветнадесет лева/ – за
възстановяване на захранването на електромер, за която е издадена фактура с № **********
от 12.10.2020 г., за обект, находящ се в гр. Габрово, ул. "С." № **, с клиентски №** и
абонатен № **, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният съд е приел,че доколкото възприетата съдебна практика води
до извода, че за „Електроразпределение Север" АД липсва право да претендира задължение
на ищците М. Г. КР. и Д. Т. СТ., като наследници на титуляра на партидата и потребител
Т.К.Д., който е починал на 09.11.2018г., по извършена корекция на сметките за електрическа
енергия за периода от 17.08.2016г. до 03.06.2020г., то не следва да се обсъждат
обстоятелствата дали при проверката действително е установено, че средството за търговско
измерване не отчита потребената електрическа енергия. По тези съображения е приел,че за
ответното дружество не е налице основание да претендира от ищците заплащане на сумата
от 3830лв.
Въззивният съд не споделя изводите на пръвоинстанционния съд относно липсата на
законово установено право „Електроразпределение Север" АД да претендира заплащане
стойността на начислената в резултат на корекция сума като дължима от потребителите ,при
спазване правила на ПИКЕЕ.
Въззивният съд намира,че това право на ответника като оператор на
елекроразпределителната мрежа ,което изрично е регламентирано в чл.56 от ПИКЕЕ, няма
основание да бъде отречено , като съобрази и постановената към момента съдебна практика
на ВКС по идентични казуси ,съгласно която приетата уредба в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките
на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен,
включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя
електроенергия се заплаща цена (извеждащо се от разпоредбите на чл. 183 , чл. 200 ЗЗД ),
която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Регулация в тази
насока се съдържа и в чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които
електтроразпределителното дружество извършва като оператор на съответната мрежа, както
и прякото им заплащане от ползувателя ( чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ ). Подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не противоречи на
2
нормативен акт от по- висока степен / в този смисъл р.№1533 по гр.д.№2999/2021г.а на ВКС,
ІV г.о. и др./
С предявения отрицателен установителен иск срещу ответното дружество ищците, в
качеството си на наследници на Т.К.Д. и потребители на ел.енергия за процесния период за
недвижим имот в гр. Габрово, ул. "С." № **, претендират установяване недължимостта на
сумата от 3830лв., включваща сумата от 3811лв./три хиляди осемстотин и единадесет лева-/
за консумирана ел. енергия за периода от 17.08.2016 г. до 03.06.2020 г., за която е издадена
фактура с №********** от 19.08.2020г. и сумата от 19.00лв. /деветнадесет лева/ – за
възстановяване на захранването на електромер, за която е издадена фактура с № **********
от 12.10.2020 г., за обект, находящ се в гр. Габрово, ул. "С." № **, с клиентски №** и
абонатен№ **.
От представените по делото удостоверения за наследници и за отказ от наследство
на К.Д. се установява ,че ищците са законни наследници на Т.К.Д., починал на 09.11.2018г.
От събраните по делото доказателства се установява ,че на 03.06.2020г. служители
на ответното дружество са извършили проверка на СТИ за обект, находящ се в гр. Габрово,
ул. "С." № **, с клиентски №** и абонатен № **, за който партидата се води на
наследодателя на ищците Т.К.Д..
За извършената на 03.06.2020г. проверка в процесния обект в гр.Габрово,
ул.“С.“№**,е съставен констативен протокол №5600366 / 03.06.2020г., подписан от
посочените в него лица като служители на ответното дружество и като свидетели
,присъствали на проверката. Съгласно отразеното в протокола ,при проверката на СТИ са
установени показания на отделните тарифи: Т1, Т2 и Т3, последната с вписани показани
020715кВтч., като СТИ е демонтирано и предаден за експертиза в БИМ.
По делото са разпитани св.Т. и М. ,които са извършили проверката. От показанията
им се установява,че на нея са присъствали двама свидетели. Служителите на ответника при
софтуерна проверка, извършена с носен от тях лаптоп, са устновили,че има натрупани
показатели в невизуализираната тарифа на дисплея на СТИ. Тогава са извикали свидетелите
и в тяхно присъствие са свалили показанията на СТИ .Демонирания електромер, поставили
в найлонов плик /чувал/.
Показанията на св.Т. и М., възпроизвеждат техни лични възприятия при извършване
на проверката, като същите са логични, последователни ,не съдържат противоречия ,нито се
опровергават от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.
В изготвения КП от метрологичната експертиза №339/31.07.2020г. е отразено, че не е
установена видима външна намеса или външна повреда в схемата на електромера. При
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Установено е преминала сумарно количество електроенергия на Т4 от 020715,1 кВтч, които
не са визуализирани на дисплея . Дадено е заключение, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.
3
Вписаните в КП от метрологичната експертиза данни,с посочване пломбата,с която е
бил запечатан плика ,в който е предоставено СТИ, установяват че е изследван именно
електромерът ,който е демонтиран от процесния обект при извършената на 03.06.2020г.
проверка ,като данните от софтуерното четене за натрупана преминала енергия
,невизуализирана на дисплея ,съвпадат с тези в КП от 03.06.2020г., като единствената
разлика е посочения в двата документа номер на невизуализираната тарифа, което дава
основание да се приеме,че се касае за една и съща тарифа. По делото не са установени
данни,които да обосновават друг извод.
Въз основа на констативния протокол и заключението на БИМ ,на основание чл. 55
ПИККЕ „Елекроразпределение Север“ АД е извършило корекция на сметките на абоната,
като е издало фактура №********** от 19.08.2020 г. за периода 17.08.2016г.- 03.06.2020 г. на
стойност 3811лв. с вкл.ДДС.
Издадена е от ответника и фактура с № ********** от 12.10.2020г. за сумата от 19лв. с
ДДС, с посочено основание : възстановяване на захранването на електромер.
Няма данни ищците да са били уведомени от ответника за извършената проверка на
03.06.2020г. и съставения КП, както и за последвалото преизчисляване на количеството
потребена електрическа енергия и издадена фактура за сумата от 3811 лв. Приложеното към
писмения отговор на ответника известие за доставяне /на л.40 от делото / е адресирано до
наследодателя им и няма удостоверен начин на връчване. КП е връчен на пълномощника на
ищците с връчване отговора на исковата молба / отразено в протокола от с.з. на 13.01.2022г.
в първоинстанционното производство/. От ответника не са представени доказателства ,че се
е осъществило твърдяното в писмения отговор основание за начисляване на сумата от 19лв.
– виновно неизпълнение на задължението за своевременно изплащане на дължими суми във
връзка със снабдяването с ел.енергия .Няма представени доказателства да се е осъществила
хипотезата на чл.20 от ОУ ,на която се е позовал ответникът. По делото не са представени
доказателства до ищците да е изпращано писмено предизвестие ,съдържащо
предупреждение за последиците ,ако не последва изпълнение в определения срок. С оглед
на това не е доказана от ответника дължимостта от ищците на сумата от 19лв. по
процесната фактура.
От приетите в първоинстанционното и във въззивното производство заключения на
допуснатите СТЕ и обясненията на вещото лице.И. ,дадени в с.з., се установява, че
наличието на данни , записани в невизуализирания регистър на електромера, се дължи на
софтуерно вмешателство в програмата на параметризация на СТИ и по-точно в тарифната
схема. Показанията в този регистър не се визуализират на дисплея ,защото СТИ е настроено
да визуализира само показанията на тарифи Т1 и Т2. При софтуерен прочит на СТИ е
установена дата на последната параметризация 16.08.2017г. За количеството ел.енергия от
020715,1кВтч – отчетено и определено в справката за корекция за периода 17.08.2016-
03.06.2020г. ,размерът на незаплатена ел.енергия от 3811лв. е определен на база показанията
на СТИ попаднали в невизуализираната тарифа. Изчисленията на стойността на ел.енергията
са извършени съгласно чл.55 и ч.56 от ПИКЕЕ от 30.04.2019г. и са използвани одобрените
4
от КЕВР цени на технологични разходи НН на ел.енергия за процесните периоди /отразено
за всеки в обстоятелствената част на заключението, и останалите компоненти/, като
изчисленията са математически коректни. Начислената електроенергия е възможно да бъде
консумирана .Процесното СТИ към момента на проверката на 03.06.2020г. е било
метрологично годно СТИ. Произведено е през 2015г. и е монтирано на 17.08.2016г.
Електромерът е монтиран в процесния обект в гр.Габрово ,ул.“С.“№** на 17.08.2016г. като
нов, с нулеви показания по Т1 и Т2. През процесния период експертизата не е установила
извършването на други проверки на процесното СТИ. Ответното дружество няма програма,с
която да параметризира СТИ наново, при вече установена промяна на тарифния план.
Електромерът е произведен в България,гр.В.Търново / вече спрян от производство/, но чипът
,с който е произведен, последният не е произведен в България ,а в друга държава- Сингапур,
САШ или Китай , и идва с тази опция за четири тарифи плюс една обща. У нас не се
използва тарифа Т4. Датата на монтирането 17.08.2016г., вещото лице е установило от
получената информация в клиентския център в гр.Габрово. Вещото лице при извършената
проверка при ответника не е установило електромерът да е бил монтиран на друг
консуматор.Електромерът е произведен 2015г .Закупуват се от ответника с обществена
поръчка и стоят в склад една година. Ответното дружество няма програма ,която да променя
тарифния план, а само програма за четене. Изменението на тарифния план става с програма с
компютър и не е с реалното време, като ще се появи само последната дата. Електрическата
енергия се е натрупала ,тя е минала през електромера и е сумирана там. Не може да се
установи точно за какъв времеви период и часови диапазон.В протокола на БИМ е вписана
тарифа Т4 и е съобразен от вещото лице като официален документ, а КП като частен.
Количеството в двата КП е едно и също. В двете експертизи тарифата е посочена по
различен начин – Т3 и Т4 ,но става въпрос за една и съща тарифа. Установеното при
софтуерния прочит сумарно отчитане е само показанията по тарифа Т1 и тарифаТ2, като в
сумарния регистър тарифа Т3 не се включва. Записаното в паметта на електромера,
установено от експертизата чрез използваната програма за четене, определя ,че от
записаните данни за трите тарифи за начален час на отчитане на ел.енергия, то от 18.00ч. до
0 часа е трупана по тарифа Т3. Няма практика при монтажа на СТИ да се записва тарифа Т3
.Ако не е бил нов електромера ,има вероятност да не е била нулева стойността,но в случая е
нов електромер.
Вещото лице И. е изготвило експертизите на база представените по делото
доказателства и установени от него данни при извършеното от него изследване на СТИ и
посещения при ответника ,както и притежавания професионален опит и знания, като
констатациите в двете СТЕ не са опровергани, предвид на което съдът приема двете
заключения като обосновани и обективни.
В случая , предвид § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е
съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус,
правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се
подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ.
5
От събраните по делото доказателства се установява,че е надлежно упражнено
правото на жалбоподателя по чл.55 ПИКЕЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, а
преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.
По делото е установено, че на 03.06.2020г. от служители на жалбоподателя е
извършена проверка на СТИ в процесния обект в гр.Габрово, за която е съставен
констативен протокол, който отговаря на изискванията за форма, визирани в чл.49 от
ПИКЕЕ. За редовността на протокола е необходимо да бъде подписан от представител на
оператора, от ползвателя или от негов представител, а в случай на отсъствие или при отказ
от тяхна страна да го подпишат, от свидетел, който не е служител на оператора. В случая
проверката е извършена с участието на двама служители на ответника и в присъствието на
двама свидетел, които са удостоверили с подписите си обективираните в него данни
относно показанията на електромера и извършения демонтаж. Верността на вписаните в КП
обстоятелства не е опровергана от събраните по делото доказателства. В констативния
протокол изрично е удостоверен фактът на измерена в невизуализирания регистър
електроенергия, което е потвърдено и с извършената метрологична проверка. При
наличието на измерена ел. енергия в невизуализиран регистър, удостоверено в КП и
метрологичната проверка, в полза на ответното дружество е възникнало правото по чл.55
ПИКЕЕ.
В хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ за извършване на преизчисляване на количества
електрическа енергия следва да се установи, че са налице измерени от СТИ количества
електрическа енергия в невизуализиран регистър, като това не е обвързано от доказване на
виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Като релевантен пределен
начален момент на преизчисляването разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ определя датата на
монтиране на СТИ в съответния обект.
Процесната хипотеза на ПИКЕЕ попада в очертания предмет на регулиране в чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ – регламентиране на реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.
В този случай отчитането не е редовно такова, а при извършени проверка и специализирана
метрологична експертиза, при които е установена външна софтуерна намеса в тарифната
схема на електромера, поради което невъзможността за пряк визуален контрол е както за
потребителя, така и за енергийното дружество при извършването на редовните месечни
отчети. С оглед на това в тази хипотеза са неприложими съответните разпоредби на
6
Директива 2009/72/ЕО и конкретно – на чл. 1, б. „в“, „з“ и „и“ от Приложение № 1 към нея,
съгласно които на потребителите следва да се осигури възможност да са надлежно
информирани за действителното потребление на електроенергия и разходите достатъчно
често, за да могат да регулират своето потребление, тъй като в резултат на
нерегламентирано външно въздействие СТИ отчита използваното количество ел.енергия
само в невизуализирания регистър, а не във видимите такива, при което прекият визуален
редовен контрол е обективно невъзможен, а количеството преминала електроенергия може
да бъде установено само при нарочна проверка и със специално техническо оборудване/ в
този смисъл р.№85 по гр.д.№2528/2021г.,ВКС,ІVг.о./. .
От приетата по делото СТЕ се установява ,че остойностяването на отчетената в
невизуализирания регистър на СТИ ел.енергия за процесния период е математически
коректно изчислено, като са използвани одобрените от КЕВР цени на технологични разходи
НН на ел.енергия за съответните подпериоди. Електромерът е монтиран като нов ,с нулеви
показатели за Т1, и Т2, като при тези данни ,назависимо от липсата на отразени данни за Т3,
няма основание да се приеме, че е имало натрупани такива в този регистър към датата на
монтирането на СТИ в процесния обект, предвид заявеното от вещото лице И., че такава
вероятност може да има когато електромерът не е нов. В случая не е осъществена тази
хипотеза. От данните от КП на метрологичната експертиза и заключенията на СТЕ се
установява, че измерените количества натрупана ел.енергия в невизуализирания регистр на
процесното СТИ са в резултат на външна софтуерна намеса в тарифната схема, които
констатации не са опровергани .Не се установява от доказателствата по делото това
натрупване да е резултат на друга причина, при която обективно да не са потребени
отчетените в невизуализирания регистър на СТИ количества ел.енергия от 020715,1кВтч.
Съгласно заключението на СТИ същите е възможно да бъда консумирани за процесния
период.
В случая от събраните по делото доказателства се установява,че неотчетената и
начислена за исковия период ел.енергия е възможно да бъде консумирана съгласно
заключението на СТЕ, както и че е спазен редът на корекция, предвиден в ПИКЕЕ, с оглед
на което е законосъобразно извършена от ответника корекционната процедура с
допълнително начислената потребена, но неотчетена, респективно незаплатена
електроенергия за исковия период за процесния обект , за която е издадена фактура с
№********** от 19.08.2020г. за сумата от 3811лв.
В срока по чл.214 ГПК, в първото по делото заседание пред пръвоинстанционния
съд ищецът е въвел като основание за недължимост на исковата сума погасяването на част
от вземането по издадената фактура с изтичане на 3-годишна погасителна давност
,приложима за периодичните вземания. Ответникът е оспорил ,че част от вземането се явява
погасено по давност, с твърдението ,че в случая е приложима петгодишната погасителна
давност ,считано от 03.06.2020г.,като вземането става изискуемо с издаване на фактурата.
Съдът намира ,че процесното вземане , което е предмет на предявения отрицателен
7
установителн иск по чл.124 ГПК, е периодично вземане и спрямо него е приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно дадените разяснения в ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното
вземане е за заплащане на цената на потребена електроенергия по договорно
правоотношение, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид
обезщетение от извъндоговорен произход, задължителните разрешения на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение
спрямо него / в този смисъл р.№60 по гр.д.№2530/2021г., ВКС, 3-то г.о, р.№99 по гр.д.
№2615/2021г., 3-то г.о./. С оглед на това процесното вземане за периода от 17.08.2016 г. до
08.07.2018 г. е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с
обстоятелството, че исковата молба, прекъсваща давността, е предявена на 08.07.2021г.
Стойността на начисленото количество електроенергия за тази част от исковия период от
08.07.2018г. – 03.06.2020г., която не е погасена по давност, е 2067,56лв. съгласно данните в
издадена фактура №********** от 19.08.2020г. за начина на формиране на сумата от
3811лв. и приложение А към нея за стойностите ,включени в отделните подпериоди. За
частта от подпериода от 08.07.2018г. до 30.06.2019г. стойността е 880,48лв., а за подпериода
01.07.2019г.-03.06.2020г. стойността е 842,49лв, общо за периода 08.07.2018г.-03.06.2020г.
стойността е 1722,97лв., а с начисленият ДДС – 2067,56лв. До този размер предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За остатъка до размер на 3811лв. – за сумата от 1743,44лв. / явяваща се разликата 3811лв.-
2067,56лв./, вземането е погасено по давност, предвид на което в тази част исковата
претенция за установяване недължимост на процесното вземане следва да бъде уважена.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта ,с която е уважен отрицателният установителен иск по чл.124 ГПК в размер над
1753,44лв. до размер на 3811лв. - за сумата от 2067,56лв. и в тази част исковата претенция
се отхврли като неоснователна и недоказана. В останалата обжалвана част в размер на
сумата от 1743,44лв., представляваща част от издадената фактура №********** от
19.08.2020г. за сумата от 3811лв., както и за сумата от 19лв. по фактура №********** от
12.10.2020г., обжалваното решение следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайния
извод за недължимост на тези суми ,но по съображения , различни от изложените от
първоинстанционния съд.
При този изход на спора разноските по делото следва да се присъдят на ищците
съразмерно уважената част на иска, а на ответника съразмерно отхвърлена част на иска.
8
Направените от всяка от ищците разноски за двете инстанции са в размер на 990лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 76,60лв. държавна такса/1/2 от 153,20лв./.
Съразмерно уважената част на иска ,на всяка от тях следва да се присъдят разноски в размер
на 491лв. за двете инстанции.
Ответникът е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за всяка от
инстанциите в размер на 1188лв. с ДДС. Направеното от ищците възражение за
прекомерност е основателно, като предвид фактическата и правна сложност на спора и
визирания в Наредба 1/2004г. минимален размер, за всяка от инстанциите следва да се
определи адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника на 600лв. с ДДС.
Общо разноските на ответника за двете инстанции съгласно доказателствата по делото за
извършени плащания и уваженото възражение за прекомерност , са 1816,60лв.,включващи
адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите от 600лв., заплатени разноски за
експертизи и държавна такса за въззивно обжалване. Съразмерно отхвърлената част на иска
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 981лв.
На основание изложеното,вззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №37 от 28.01.2022г. по гр.д.№1227/2021г. на РС-Габрово в
ЧАСТТА, с която предявеният от ищците М. Г. КР., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,
ул.”С.” №** и Д. Т. СТ., ЕГН**********, с адрес: гр.София, ж.к.”Д.” №* срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258,
Варна Тауърс- Е, отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК е уважен за сумата НАД
1743,44лв. до размер на 3811лв. – за разликата от 2067,56лв. по фактура №********** от
19.08.2020г и в ЧАСТТА за разноските, вместо което постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. КР., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,
ул.”С.” №** и Д. Т. СТ., ЕГН**********, с адрес: гр.София, ж.к.”Д.” №*,чрез адвокат Р.И.
Т. от АК- Монтана, със съдебен адрес: гр.Велико Търново, ул.”Хан Аспарух” №2А, срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258,
Варна Тауърс-Е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК в ЧАСТТА за установяване
недължимостта на сумата НАД 1743,44лв. до размер на сумата 3811лв. по фактура
№********** от 19.08.2020г. – за разликата от 2067,56лв. , начислена за подпериода от
08.07.2018г. до 30.06.2019 и от 01.07.2019 до 03.06.2020г., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която отрицателният
установителен иск по чл.124 ГПК е уважен в ЧАСТТА за сумата от 1743,44лв./ разликата
от 3811лв. - 2067,56лв./ по издадена фактура №********** от 19.08.2020г и за сумата от
19.00лв. по фактура № ********** от 12.10.2020 г., за обект, находящ се в гр. Габрово, ул.
"С." № **, с клиентски №** и абонатен № **,
9
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и
адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик”
№258, Варна Тауърс – Е да заплати на М. Г. КР., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,
ул.”С.” №** сумата от 491лв. разноски по делото за двете инстанции съразмерно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и
адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик”
№258, Варна Тауърс – Е да заплати на Д. Т. СТ., ЕГН**********, с адрес: гр.София,
ж.к.”Д.” №* сумата от 491лв. разноски по делото за двете инстанции съразмерно уважената
част на иска.
ОСЪЖДА М. Г. КР., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”С.” №** и Д. Т. СТ.,
ЕГН**********, с адрес: гр.София, ж.к.”Д.” №* да заплатят на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258,
Варна Тауърс – Е сумата от 981лв. разноски по делото за двете инстанции съразмерно
отхвърлената част на иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10