О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  №260602

01.03.2021г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                   

             ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                 МИРЕЛА  ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №439  по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във  връзка  с  чл.275, ал.2  и  чл.262, ал.3  от   ГПК.

Делото  е  образувано по частна жалба  на  М.  В.  М.  против разпореждане  от  28.09.2020г. на РС- Пловдив, IV гр. състав, постановено по ч.гр. д. №7042/2020г., с което  е върната  частната  й  жалба  вх. №42367/20.07.2020г.  против  издадената  по делото заповед  за  изпълнение  в частта  й  за разноските.  В частната жалба,  която  е под формата  на  подадена    до първоинстанционния  съд молба  за отмяна  на разпореждането, се излагат доводи  за неправилност на същото,  тъй като  жалбоподателката е  изпълнила  в  срок  дадените  й  указания  за  внасяне  на  държавна  такса по частната жалба.

Насрещната  страна  по частната  жалба-  „Теленор  България“  ЕАД,  чрез  пълномощника  си по делото  адв. З.  Ц.,  в  писмен  отговор  излага  съображения  за  недопустимост  и неоснователност  на  същата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Частната  жалбоподателка  М.  В.  М.  е  подала  частна  жалба  против  издадената  по ч.гр. д. №7042/2020г.  по описа на РС- Пловдив, IV гр. състав,   заповед  за  изпълнение  в частта  й  за разноските. Така  подадената  частна  жалба  е  била  оставена  без  движение  от първоинстанционния съд,  който  е  указал  на  жалбоподателя  в едноседмичен  срок  от съобщението да  представи  препис  от  същата  за  връчване  на  насрещната  страна  и  да    внесе    държавна  такса  в  размер  на 15  лв.  До изтичане  на  така предоставения  срок  по  делото  не  са  били  представени  доказателства за  внасяне  на държавната  такса,  поради което  с  обжалваното  в  настоящото  производство  разпореждане  първоинстанционният  съд  е  постановил  връщане  на  частната  жалба. 

Разпореждането  е  правилно  като краен резултат  и  следва да  бъде  потвърдено, макар  и  не  по  изложените  в него  съображения. Действително  с изпратеното  до жалбоподателката  съобщение, с което  са  й  дадени  указания  за отстраняване  на нередовностите на частната  й  жалба,  тя не  е  била  уведомена,  че  следва  да представи  в съда  вносната бележка  за внесената държавна  такса,  поради което  първоинстанционният  съд  не е следвало  да  връща  частната  й жалба  на  това  основание.  В  случая  обаче частната  жалбоподателка  не  е  изпълнила  и  другата  част от дадените  й  указания,  а именно- за представяне  на препис  от частната  жалба за връчване  на насрещната  страна  по нея, за което  е  била надлежно уведомена  със  съобщението,  и което  съставлява  самостоятелно  основание  за  връщане  на частната жалба. Отделно  от  това  частната  жалба  се  явява  недопустима  и  по други  съображения.   Видно  от  материалите  по делото,  частната  жалбоподателка  М.  В.  М.,  в  качеството си на  длъжник,  е  подала в срок две възражения по  чл.414а  от ГПК  поради заплащане  на вземането  в срока за  доброволно  изпълнение,  с които  е  оспорила  както  основанието,  така  и  размера  на присъдените  със  заповедта за изпълнение  разноски  за адвокатско  възнаграждение  на кредитора. По така подадените  възражения  след провеждане на  предвидената  в  разпоредбата  на  чл.414а  от  ГПК    процедура  следва  да  се  произнесе   първоинстанционният  съд с  акт,  който  ще  подлежи на обжалване  пред  въззивния  съд.  Оспорването  на  присъдените  със  заповедта за  изпълнение  разноски  в специалната  хипотеза  на  чл.414а  от  ГПК  изключва  допустимостта  и  на  частна жалба  срещу  същите по  общата разпоредба  на чл.413, ал.1  от  ГПК,  тъй като  предметът  на  двете производства  е  идентичен  и  паралелното  им провеждане  би  било неоправдано  и  лишено  от  логика. Ето защо  при  това положение  следва  да  се проведе само специалното  производство  по  чл.414а  от ГПК.  Предвид  горното  връщането  на частната  жалба следва  да  бъде потвърдено,  а  първоинстанционният  съд  следва  да  се  произнесе  по  подадените от  частната  жалбоподателка  възражения  по  чл.414а  от  ГПК. 

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане  от  28.09.2020г. на РС- Пловдив, IV гр. състав, постановено по ч.гр. д. №7042/2020г., с което  е върната  частната  жалба  на  М.  В.  М.  вх. №42367/20.07.2020г.  против  издадената  по делото заповед  за  изпълнение  в частта  й  за разноските. 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: