Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 24.06.2020 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на секретаря Стоянка
Петрова разгледа докладваното от Съдията АНД
№ 1580 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе,
взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Д.С.
ЕГН ********** ***-0851-002128, издадено на 28.11.2019 г. от Началника на Група
в Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушения
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съответно на основание
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и глоба в размер на
2 000 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от две години, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се
явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа
мотивите, изложени в жалбата и иска отмяна на процесното НП.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка поотделно и в
съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени
от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно
постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира
следното:
АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя и в присъствие на двама свидетели на съставяне на акта, надлежно е
връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е връчено на нарушител.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 03.11.2019 г. около 01,30 ч. жалбоподателят
управлявал лек автомобил в гр. Добрич по път II-97 в посока ул. „Батовска”, когато
загубил контрол върху управлението на МПС и настъпил челен удар между
автомобила и оградата на градския заоопарк.
По същото време полицейски патрулен
автомобил, в който пътували св. Й.К. и св. Е.П., обхождал района на „Албенското
кръгово”. Свидетелите чули спирачки и видели автомобил да се отклонява от пътя.
Отишли веднага на място и установили управлявания от жалбоподателя автомобил, ситуиран
върху бетонната ограда на Резиденцията. Водачът бил още вътре, слязъл, разговарял
с полицаите и си дал документите. Свидетелите усетили мирис на алкохол.
След това свидетелите
уведомили
дежурната част и на място бил изпратен служител на КАТ – св. Б.Б., който като
пристигнал на място, установил катастрофиралия автомобил и водача
му. Водачът бил
поканен да даде алкохолна проба с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с
инв. № ARDN-0074, но жалбоподателят отказал. Бил
издаден и талон за медицинско изследване № 0003970, който С. отказал да получи.
При така установената на място фактическа
обстановка св. Б. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно
производство, като в присъствието на св. Й.К. и св. Е.П. съставил АУАН Серия GA, № 96391, в който словесно изписал
констатираните административни нарушения в хода на проверката, а именно – „на 03.11.2019
г. в 01.30 ч. в гр. Добрич по път II-97 в посока ул. „Батовска” управлява горепосочения
автомобил, като поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над
автомобила, напуска пътното платно в дясно по посоката си на движение и се блъска
челно в ограда на градския зоопарк. Причинява ПТП с материалните щети. Водачът
отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест 7510 Дрегер” с инв. № ARDN-0074” и квалифицирал описаното като
нарушение по чл. 20, т. 2 от ЗДвП и нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така
съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя, който не посочил възражения.
Въз основа на така съставения АУАН,
на 28.11.2019 г. било издадено и процесното НП № 19-0851-002128 г. от Началника
на Група в Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на
което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа
обстановка и квалифицирал нарушенията по следния начин:
- по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –
„Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност
за движението. ПТП.”, поради което на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП наложил
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
- по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП –
„Отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в
кръвта и не изпълни предписанията за изследване с доказ. анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за хим. лаб. изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му ”, поради което на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил административни наказания
„глоба” в размер на 2 000 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от две години, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 12
контролни точки.
Така описаната фактическа се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Б.,
св. К. и св. П., показанията на които съдът кредитира изцяло, като
непротиворечиви и едностранни, както и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства - Наказателно постановление №
19-0851-002128/28.11.2019 г.; АУАН, серия G № 96391/03.11.2019 г.; талон за изследване № 0003970; докладна записка
рег. № 851р-5053/26.11.2019 г.; писмо рег. № 151000-14300 2 /26.11.2019 г.;
възражение от М.Д.С. рег. № 851000-13505/06.11.19 г.; епикриза от МБАЛ-Добрич“
АД; сведение от Б.Г.Б. от 9.11.19 г.; съдебно медицинска консултация
242/2019/03.11.2019 г.; справка картон на водача М.Д.С.; писмо с вх №
3815/17.02.2020 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, ведно със
заповед рег. № 81212-515/14.05.2018 г.; справка от сектор „Пътна полиция“ ,
ведно С Протокол за ПТП № 1740305/09.11.20 г.; снимков материал и справка в
централна база КАТ за ПС.
При така установената фактическа обстановка,
подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие
доказателства и след анализ на същите, съдът намира от правна страна следното:
На първа място, съдът счита, че обжалваното
НП е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в липса на описание на елемент от състава на нарушението – вида и
регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил. Тази липса се
установява първо в издадения АУАН, в който липсва посочване на каквито и да
било индивидуализиращи белези на установения на мястото на ПТП автомобил. Доколкото административно-наказващият орган не
разполага с процесуалната възможност да сочи нови фактически обстоятелства при издаването на НП, непосочени в АУАН, тъй като това води до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, то не е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочването на белезите на МПС, с
което е извършено деянието е
обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на яснота
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирано в
чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 3 от ЗАНН, което води до нарушение правото на
защита на жалбоподателя. Посоченото съществено
нарушение на процесуалните правила води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание.
Във връзка с допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила и материалния закон може да се отбележи още, че поначало административно-наказателния процес е строго формален. От това следва,
че заложените от законодателя нормативни изисквания като процесуални правила
трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно, за да е налице един
законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което
несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите
ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в
наказателния процес. Изискването за съдържание на наказателното постановление с всички негови реквизити е една от
гаранциите за неговата законосъобразност, които законът е установил за защитата
на правата и интересите на лицата - страни в административнонаказателното
производство. В този смисъл, в НП трябва да съществува пълно единство между
посочените като нарушени законови норми и словестното описание на нарушението и
посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита
на наказаното лице.
Ето защо, съдът намира за
основателни претенциите на защитата в насока, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които
са довели до ограничаване на правото на защита и съставляват самостоятелно
основание за неговата отмяна. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон не могат да бъдат санирани и преодолени с
последващи изявления в хода на процеса.
Отделно от това съдът намира за
нужно да отбележи и следното:
На първо
място, задължението на водачите да съобразяват скоростта си на движение с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие е вменено като задължение в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От
събраните по делото доказателства обаче не може безспорно да се установи с каква
скорост се е движил водачът С.. Макар в АУАН да е записано, че той е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, то не е установено по безспорен и
категоричен начин точната причина за възникналото ПТП. На място св. Б. не е
установил следи от автомобил, но това обстоятелство или пък състоянието на пътя
и на превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост не са фиксирани по никакъв начин и в този смисъл няма как
да бъдат отнесени към управлявания от жалбоподателя автомобил, като същото се
отнася и за състоянието на пътното платно. Административно-наказващият орган по
никакъв начин не е положил усилията, необходими за установяване на релевантните
факти и обстоятелства, довели до настъпилото ПТП. Доколкото по делото не са
налице и данни за техническото състояние на автомобила, настоящият съдебен
състав не намира никаква опора в доказателствения материал по делото, че именно
виновното поведение на жалбоподателя е пряката причина за настъпването на ПТП и
последвалите имуществени вреди върху автомобила.
В хода на
проведеното съдебно следствие също не се установиха онези факти и
обстоятелства, които са относими към която и да е от хипотезите на чл. 20, ал.
2 от НК и поведението на водача не може да бъде отнесено към определена
хипотеза. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е посочено с каква
скорост се е движил водачът, като доказателства в този смисъл не са и били
събрани от наказващия орган и в тази насока съвсем необоснован се оказва
изводът за движение с несъобразена скорост. Отделно от това, с
обстоятелствената част на АУАН и на НП не са вменявани конкретни атмосферни
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, с които въззивникът да не е съобразил своето движение.
В този
смисъл съдът намира, че нарушението не е несъмнено доказано и по тази причина
административно-наказателната отговорност на С. не може да бъде ангажирана.
В случая допускането
на ПТП е безспорно, но не е установено с категоричност, че то се дължи на
движение с несъобразена скорост, а не на някакво друго обстоятелство.
Квалифицирането, че допуснатото ПТП от страна на водача се дължи на
несъобразена скорост, по-скоро е предположение на актосъставителя, както се
установява от неговия разпит, а това не може да се приеме за доказан факт.
Последното също означава, че констатациите по фактите в наказателното
постановление са недоказани. Тяхното наличие не бе установено и в хода на
съдебното следствие пред настоящия съдебен състав.
Предвид
горното съдът намира, че административно
наказващият орган не е изпълнил своята основна задача в процеса – да докаже по
безспорен начин пред съда, че е налице административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и то е извършено виновно от
нарушителя, поради което наказателното постановление в тази част се явява незаконосъобразно.
На следващо място, разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.”
Макар че с показанията си разпитаните свидетели по безспорен начин установяват, че в
хода на извършената проверка жалбоподателят е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, то
липсват доказателства в насока конкретизиране на МПС, което е било установено
на мястото на ПТП, респ. съдът е възпрепятстван да провери дали са събрани
безспорни доказателства за осъществен от водача състав на административно
нарушение относно елемента, касаещ управление на конкретно моторно превозно
средство. Дори в показанията си
разпитаните
свидетели не посочват точни данни за автомобила, като единият споменава, че
става въпрос за марка „БМВ”, а другият – за бял джип. Законодателят е вменил
отговорност за реализиран отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол само по отношение на водач на
конкретно МПС. Ето защо съдът намира, че и това нарушение се явява недоказано
поради липса на доказателства относно вида, марката и регистрационния номер на
„горепосочения автомобил”, каквото описание е дадено от административно наказващия
орган в атакуваното НП.
Предвид гореизложеното съдът
приема, че на първо място при издаване и на АУАН и на НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
нарушителя, доколкото липсата на описание на елемент от състава на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение ограничава въззивния орган от
възможността да извърши цялостна проверка на събрания доказателствен материал и
да прецени законосъобразността и обосноваността на атакуваните актове. А на
следващо място издаденото НП се явява и неправилно, доколкото нито по
административната преписка, нито в съдебното производство се събраха безспорни
доказателства за наличието на всички елементи от състава на вменените на
жалбоподателя нарушения.
Ето защо следва
издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано.
Воден от
изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0851-002128, издадено на 28.11.2019 г. от
Началника на Група в Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Добрич, с което на М.Д.С.
ЕГН ********** *** за нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съответно на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и глоба
в размер на 2 000 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от две години, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред
Административен съд гр. Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: