РЕШЕНИЕ
№ 1013
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря Десислава Пл. И.а
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20241110215681 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. А. И.,
против Наказателно постановление № 2**********г., издадено от заместник-
кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с
което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 вр. чл. 24, ал.1 от Закон за
административните нарушения /ЗАНН/ и 154а, ал. 2 от Наредба за
организацията на движението на територията на Столична община
(НОДТСО), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от НОДТСО.
В жалбата си санкционираното лице намира наказателното
постановление за незаконосъобразно поради нарушения на административно-
производствените правила и противоречие с материално- правните
разпоредби. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (нарушение на чл.
42, ал.1, т.7 от ЗАНН, неточно и неясно описание на фактическата
обстановка). Посочва обстоятелства изключващи субективния елемент на
деянието. Посочва мотиви за маловажност на нарушението. Счита, че липсват
елементите на посоченото административно нарушение. Моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, алтернативно моли да бъде отменена
наложената глоба или да бъде редуциран нейния размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв. А. И. от САК, с приложено пълномощно по делото.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за
субективна несъставомерност. Моли за отмяна на атакуваното наказателно
1
постановление, в условията на евентуалност - за намаляване размера на
санкцията. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С. П., с приложено по делото пълномощно. Оспорва
жалбата, излагайки съображения по наведените доводи и възражения.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна като
съображенията на съда за това са следните:
Жалбата е подадена от А. Д. М., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление, т.е. от субект с нужната процесуална легитимация. Съдът
намира, че същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 03.04.2024г. около 18.00 часа от служители
на Столичния инспекторат- Л.Л. и Ц. П., в гр. София, район „Нови Искър“,
Софийски околовръстен път – до р. Лесновска, установили, че
жалбоподателят А. М. в качеството си на водач управлявал МПС с рег.
№********** е транспортирал земни маси без издадено направление по реда
на Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична община /Наредбата/. За установеното
от служителите на Столичния инспекторат, бил съставен Констативен
протокол №КП-24-0003978/ 03.04.2024г. – 18.00 часа с приложен снимков
материал.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетеля М. П. М.; АУАН; Констативен
протокол ведно със снимков материал; разписка за връчване; заповеди за
компетентност на АНО и др., приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира за типично за този вид административни нарушения
липсата на множество доказателства. В общия случай те се изчерпват с
показанията на проверяващите органи- очевидци на деянието и писмени
доказателства, касаещи компетентността на органите и евентуални данни за
предходни нарушения на извършителя.
В конкретния случай, в хода на съдебното следствие разпитаният
свидетел, съгласно приложените писмени материали, е присъствал при
съставянето на АУАН. Същия изложи факти и обстоятелства, който не се
подкрепят от събраните и приобщени по делото писмени доказателства. След
представяне на АУАН свидетелят заяви, че същия е присъствал на
извършената проверка на околовръстното на гр. София, която се провеждала
2
съвместно със Държавна автомобилна администрация и КАТ – ОПП. М.
твърди, че на процесното място при превоз на строителни отпадъци е
установил липсата на направление по Наредбата за извозване на строителни
отпадъци, издадено на нарушителя. Свидетелят няма спомен за вида и
марката на превозното средство, за датата на установеното нарушение. В
същото време заявява в съдебно заседание, че колежката му Любка Любенова
е извършила проверката, а той бил свидетел. М. на въпрос на страна по
делото заявява, че в наредбата било записано, че строителните отпадъци са в
следствие на строително- ремонтни дейности. Уточнява, че в наредбата е
записано какво е строителен отпадък и че не бил длъжен да я знае наизуст,
понеже я ползвал в писмен вариант. Добавя, че били включени и земните
маси.
Съдът, въпреки че не намира основания да счете свидетеля за реално
или дори потенциално заинтересован от изхода на производството, счита
показанията на свидетеля за стоящи извън приобщените писмени
доказателства и като такива, предвид типичния вид на производството- такова
с малко доказателства, остават неподкрепени, поради което не дава вяра на
заявеното от свидетеля и не ги ползва при формиране на крайния акт по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Установи се, че жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице
и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , актът
за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Видно от текста на АУАН № 24-25ОК-
592/31.05.2024г., актосъставителят Любка Любенова е вписала в него един
свидетел – М. П. М., за когото не е посочено, дали е присъствал при
установяване на нарушението или при съставяне на АУАН, поради което за
съда остава неизяснен фактът в какво свидетелско качество е бил св. М. по
посочения АУАН. При проведения разпит на същия, заявява че лично е
присъствал при извършената проверка, но този факт не се потвърждава от
съставния в деня на проверката Констативен протокол, както и от останалия
3
доказателствен материал. При тези констатации, направени в рамките на
съдебното следствие, следва извода, че АУАН страда от процесуален порок –
нарушение на изричните императивни изисквания при съставяне на АУАН,
поради което е налице грубо нарушение на правилата в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
които определено рефлектират и върху правото на защита, доколкото
жалбоподателят бива заблуден в действителното качество на свидетелите по
акта.
Предвид посоченото, съдът намира, че административнонаказаващия
орган след получаване на административната преписка на основание чл. 52,
ал.4 е следвало да отчете посочения по- горе порок на съставения АУАН и на
основание чл. 54, ал. 7 от ЗАНН да прекрати административнонаказателното
производство. Вместо това АНО и е издал обжалваното постановление и е
наложил на жалбоподателя съответното наказание неправомерно.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя,
но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото
на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган, разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 Закон за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ регламентира
възможност за делегиране на правомощия от кмета на общината, като тук
следва да се отбележи допълващия характер на нормата на чл. 22, ал. 5
ЗМСМА. Според посочения текст на закона наказателните постановления се
издават от кмета на общината или от негов заместник, въз основа на акт,
съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата- предвидена е
възможност наказателното постановление да бъде издадено от заместник-
кмет, както и за делегиране на правомощия от самия кмет, поради което и
съдът намира разглежданото атакуваното постановление като издадено при
надлежна материална компетентност.
В заключение съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде отменено поради констатирано съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
За пълнота на изложението настоящия състав на съда счита, че НП е
законосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, а и страните не спорят по това, че
на 03.04.2024г. около 18.00 часа жалбоподателят А. М. в качеството си на
водач, управлявал МПС с рег. №********* и транспортирал земни маси без
издадено направление по реда на Наредба за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община
/Наредбата/.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че М. е извършил административно нарушение, за което
законосъобразно е бил санкциониран. Съставът на това нарушение урежда
изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто
4
извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй като водачът
извършва превоз на земни маси, без да притежава надлежно издадено
направление. По отношение на възражението на жалбоподателя за
субективната страна, съдът намира, че законодателят не е счел за необходимо
да постави изискване за наличие на пряк умисъл, в контекста на
съставомерността, поради което и деянието би било съставомерно, и при
форма на вина - непредпазливост.
Този състав на съда приема, че извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла
на чл. 28 ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. Това е така, тъй като с оглед на изискването за
настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността
на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено
със самия факт на неизпълнение на предвидените в Наредбата задължения на
физическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. Законодателят е въздигнал в нарушение
само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да
е необходимо от това да са настъпили вреди. Приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е изключено и при
формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с
която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В
конкретния случай извършеното деяние е застрашило обществените
отношения с интензитет в рамките на нормалното за подобни случаи. Съдът
намира, че посоченото противоправно действие е административно
нарушение, а не - маловажен случай.
В допълнение съдът посочва, че в санкционната норма на чл. 154а, ал. 2
НОДТСО е разписано, че за нарушенията по чл. 29а, визирани в т. 3, т. 6, т. 7,
т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 17, т. 19 и т. 20 глобата е в размер от 100 до 5 000 лв.
Предмет на настоящото производство са конкретни противоправни действия
на привлеченото към отговорност лице – А. М., за когото не са представени
доказателства за други нарушения от тази категория, или други отегчаващи
обстоятелства, поради което и настоящият съдебен състав намира, че
определеният максимален размер на санкцията е несправедлив.
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските, сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това. В хода на производството
правоимащия- жалбоподател е представляван от адвокат и същия е отправил
до съда искане за присъждането на разноски, но същия не е представил на
съда нужните доказателства за сключен договор за правна помощ и
5
разходооправдателни документи, поради което съдът не присъжда
възнаграждение на правоимащата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, Наказателно постановление № ***********г.., издадено
от заместник- кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 вр. чл. 24, ал.1 от Закон за
административните нарушения /ЗАНН/ и 154а, ал. 2 от Наредба за
организацията на движението на територията на Столична община
(НОДТСО), на А. Д. М., ЕГН ********** била наложена глоба, в размер на 5
000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 6 от НОДТСО.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез Софийски районен съд пред Административен съд - София-град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6