№ 3885
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501445 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4211/26.11.2021 г., постановено по гр. д. № 36049/21 г. по
описа на СРС, 167 състав, е отхвърлен предявения от В. А. А. срещу „ЧЕЗ
Разпределение“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаВ. за
установено, че В. А. А. не дължи на „ЧЕЗ Разпределение“ АД сумата от
1045,08 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за
периода от 12.11.2020 г. до 11.02.2021 г. по фактура № **********/29.04.2021
г. въз основа на констативен протокол за проверка на неточно измерВ. и/или
неизмерВ. на електрическа енергия № 1026195/11.02.2021 г. за
електроснабден имот, находящ се в с. Алино, община Самоков, с клиентски
№ 530001731227. С решението В. А. А. е осъден да заплати на „ЧЕЗ
Разпределение“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 450 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Подадена е въззивна жалба от В. А. А. срещу решение № 4211/26.11.2021
г., постановено по гр. д. № 36049/21 г. по описа на СРС, 167 състав. Твърди,
че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазВ. на
1
материалния закон и че е необосновано. Поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество притежава
материалноправна легитимация да претендира сумите по процесната фактура,
която произтичала от разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ /обн., ДВ бр.
35/30.04.2019 г./. Твърди, че чл. 56 ПИКЕЕ противоречи на разпоредбата на
чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, според която Общите условия на крайния
снабдител съдържат задължително ред за уведомяВ. на клиента при извършВ.
на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на
крайния снабдител на потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяВ., промяна в схемата на свързВ. или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3 ЗЕ. Поддържа, че е налице противоречие между разпоредбите на
чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 98, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ относно това кой има право да
извърши корекция на сметка на потребител при установено неточно измерВ.,
като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, а
според ПИКЕЕ от 2019 г. сумата се дължи на оператора на
електроснабдителната мрежа. Посочва, че съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА при
противоречие между правилник и нормативен акт от по – висока степен
правораздателният орган е длъжен да приложи акта от по – висока степен.
Твърди, че в случая това е Законът за енергетиката, който не предвижда
възможност за електроразпределителното дружество да коригира
едностранно и в своя полза сметката за консумирана електрическа енергия на
крайните клиенти, поради което счита, че крайният доставчик не е
материално легитимиран да задължи потребителите, а материално
легитимиран за процесното вземане е крайният снабдител. Поддържа, че при
наличие на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ не може да се приеме,
че чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че
сумата по корекцията ще се дължи на оператора на електроразпределителната
мрежа вместо на крайния снабдител. Поддържа, че въззиваемото дружество
не притежава лицензия за търговия с електрическа енергия и няма договорни
отношения с потребителя за продажба на електрическа енергия, поради което
не може да възникне за него право да задължава потребителите да заплащат
суми за корекция на сметки. Твърди, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че дори Общите условия на въззиваемото дружество да не
2
отговарят на изискВ.то на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, то корекцията е извършена
законосъобразно. Поддържа, че действащите през процесния период ОУ на
въззиваемото дружество не съдържат клауза, с която да се урежда реда за
уведомяВ. на клиента при наличие на основание за извършВ. на корекция на
сметка. Твърди, че уговорката в чл. 25, ал. 1 от ОУ не представлява клауза,
която да отговаря на законовото изискВ. на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в
нея е предвидено единствено задължение за продавача на електрическа
енергия да уведоми клиента за вече извършена корекция на сметка, но в нея
не е разписан реда, по който да стане това. Твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ
представлява разпределение на риска от обективно установено неотчитане,
както и че по делото е установено реалното количество потребена
електрическа енергия. Счита, че въззиваемото дружество не е доказало
реалния размер на потребеното количество електрическа енергия, с което
същото е обедняло, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, а
първоинстанционното решение да бъде отменено. Твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че отговорността на потребителя е
безвиновна. Поддържа, че отговорността на потребителя е виновна, както и че
в ЗЕ няма специална норма, която да дерогира общата норма на чл. 82 ЗЗД.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което
да уважи иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД не е
подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно
заседание процесуалният й представител оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ищецът В. А. А. твърди, че е потребител на електрическа енергия за
3
битови нужди в имот, находящ се в с. Алино, община Самоков, област София.
Посочва, че при проверка на текущите си задължения установил, че за
периода от 12.11.2020 г. до 11.02.2021 г. има издадена фактура №
**********/29.04.2021 г. на стойност 1045,08 лв. Твърди, че при извършена
справка в Център за обслужВ. на клиенти на ответното дружество му било
обяснено, че е била извършена проверка на електромера му, при която било
установено, че електромерът не измерва точно потребяваната електрическа
енергия. Посочва, че при проверката бил съставен констативен протокол, въз
основа на който ответното дружество едностранно коригирало сметката на
дружеството за електрическа енергия за минал период и съставило
процесната фактура. Твърди, че ответното дружество не притежава пасивна
материалноправна легитимация да претендира сумите по процесната фактура.
Посочва, че като клиент на ответното дружество в качеството му на оператор
на електроразпределителната мрежа на обособена територия по см. на чл. 88
ЗЕ, чл. 104а и § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ получава от него само мрежовите
услуги „достъп“, „пренос“ и „разпределение“ на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа до обекта си при публично известни Общи
условия, но не и доставки на електрическа енергия.Твърди, че ответното
дружество няма правно основание да извършва едностранна корекция на
сметката на вече доставена от друго лице електрическа енергия.Поддържа, че
начисленото количество енергия представлява „непоръчана доставка на
стока“ по см. на Директива 97/7/ЕО /отм./, чл. 15 от Директива 2005/29/ЕО и
чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011 г.
Твърди, че ответното дружество няма законово правомощие да извършва
корекция, както и да издава фактура за това. Счита, че нормите на ПИКЕЕ,
които дават право на мрежовия оператор да извършва едностранна корекция
на сметката за доставка на електрическа енергия от крайния снабдител, са
незаконосъобразни, противоречат на ЗЕ и на Директива 2009/72/ЕО. Твърди,
че констатациите на ответното дружество не обвързват ищеца, тъй като не е
присъствал при извършВ. на проверката и не е бил уведомен за процедурата
за извършВ. на корекция. Поддържа, че за да се ангажира отговорността на
потребителя, следва да се докаже наличието на осъществен нерегламентиран
достъп до електромера от страна на потребителя. Твърди, че при липсата на
данни за това, не може да се презюмира виновно поведение на потребителя.
Посочва, че начислената с процесната фактура такса „задължение към
4
обществото“ не се дължи, тъй като количеството електрическа енергия не е
реално доставена на обекта на потребление, а е изчислена по формула,
посочена в ПИКЕЕ, а съгласно чл. 31, ал. 3 ПИКЕЕ такса „задължение към
обществото“ се дължи за консумирана електрическа енергия. Твърди, че с
процесната фактура ответното дружество претендира и заплащането на такса
„пренос през електроразпределителната и електропреносната мрежа“, като
сумата е изчислена на база начислено количество електрическа енергия по
формула на ПИКЕЕ, а не въз основа на реално доставено количество
електрическа енергия. Поддържа, че в ПИКЕЕ е уредена възможността за
начисляВ.то им, но само при действително осъществена услуга пренос.
Твърди, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ да измени Общите си условия, като
включи в тях ред за уведомяВ. на клиента при извършВ. на корекция на
сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Посочва, че в чл. 25, ал. 1
ЗЕ от ОУ на ответното дружество е предвидено задължение за уведомяВ., но
не и ред, по който то да се извърши, поради което липсват гаранции, които да
обезпечат правата на потребителя в корекционното производство. Поддържа,
че процесният електромер е метрологично негодно средство за измерВ.,
поради което не е установено наличието на точен измерител на количеството
преминала електрическа енергия, въз основа на която да се извърши
изчислението на дължимата от потребителя сума. Твърди, че проверката по
ПИКЕЕ е извършена с метрологично негоден еталонен уред. Иска се от съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД /с ново наименование „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД/ сумата в размер на 1045,08 лв., представляваща
неоснователно претендирана сума от ответника за периода от 12.11.2020 г. до
11.02.2021 г., начислена по едностранна корекция на сметка, за която е
издадена фактура № **********/29.04.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ оспорва иска по основание.
Твърди, че са приети нови Правила за измерВ. на електрическа енергия, обн.
ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., в които са регламентирани реда и начините за
преизчисляВ. на количеството електрическа енергия при установяВ. на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за
която има измерени показания в невизиуализиран регистър на средството за
5
търговско измерВ.. Посочва, че процесната проверка е била извършена след
обнародВ.то и влизането им в сила, поради което същите били приложими.
Твърди, че новите ПИКЕЕ предвиждали, че фактурата за преизчисляВ. на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия следва
да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, като за
територията на Западна България това било ответното дружество. Посочва, че
при извършената на 11.02.2021 г. проверка на средство за търговско измерВ. –
електромер с фабричен № 11390943 на процесния обект, представляващ къща
в с. Алино, било установено неправомерно присъединяВ. или намеса в
измервателната система. Твърди, че проверката били извършена в
присъствието на св. Л.В., тъй като ищецът не бил открит на адреса. Посочва,
че при проверката бил съставен констативен протокол №
1026195/11.02.2021 г., в който били описани направените констатации, при
спазВ. на изискванията на чл. 43, ал. 3 ПИКЕЕ. Твърди, че при проверката
било установено, че електрическата енергия се измервала с грешка от минус
82,42 %. Поддържа, че процесният електромер бил демонтиран и изпратен за
метрологична проверка, като с констативен протокол № 407/20.04.2021 г. от
метрологична експертиза на средство за измерВ. било установено, че в случая
се касае до манипулация във вътрешността на електромера. Твърди, че въз
основа на протокола от Българския метрологичен институт била извършена
корекция за период от три месеца назад от датата на проверката по реда на чл.
50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ.
Посочва, че е уведомил потребителя за изготвената справка за
преизчислените количества електрическа енергия, като му бил изпратен и
протокола за метрологична експертиза и процесната фактура, поради което
счита, че начина на извършВ. на проверката, преизчисляВ.то на количествата
електрическа енергия и уведомяВ.то на ищеца е било извършено в
съответствие с правилата на ПИКЕЕ. Твърди, че на основание чл. 56, ал. 3
ПИКЕЕ преизчисляванто на количествата електрическа енергия по ПИКЕЕ се
извършва по цена на електрическа енергия за покриВ. на технологичен
разход, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор, поради което
снабдителят „ЧЕЗ Електро България“ АД няма отношение към събиране на
начислените суми. Счита, че отговорността по ПИКЕЕ е специална обективна
отговорност, поради което за да се ангажира тази отговорност, не е
необходимо да бъде установено, че причината за измерВ. на енергията се
6
дължи на конкретно недобросъвестно поведение от страна на потребителя.
Твърди, че от приложението към процесната фактура се установява, че
начислените суми са съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ – включени са
преизчислените количества ел. енергия, задължения към обществото, достъп
до електропреносната мрежа, пренос през разпределителната мрежа НН,
пренос през електропреносната мрежа, а достъп до разпределителната мрежа
не е включен. Поддържа, че липсата на предвиден в ОУ ред за уведомяВ. на
клиента при извършВ. на корекция на сметка, не може да послужи като
основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред, а представлява единствено пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението да плати корекцията. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Не се спори между страните по делото, че процесният имот, находящ се
в с. Алино, община Самоков, Софийска област, е присъединен към
електроразпределителната мрежа и има открита партида за доставка на
електрическа енергия.
От лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л – 135 –
07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, се установява, че ответното дружество
има издадена лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“
за лицензионна територия, която включва следните административни
области: София, Софийска, Благоевград, Перник, Кюстендил, Монтана,
Враца, Видин и Плевен, за срок от 35 години.
От фактура № **********/29.04.2021 г., издадена на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/19 г./, въз основа на констативен
протокол за проверка на неточно измерВ. и/или неизмерВ. на електрическа
енергия № 1026195/11.02.2021 г. за електроснабден имот, находящ се в с.
Алино, община Самоков, с клиентски № 530001731227, се установява, че
ответникът е начислил на ищеца сумата от 1045,08 лв., представляваща
стойност на електроенергията, начислена служебно за периода от 12.11.2020
г. до 11.02.2021 г.
От констативен протокол № 1026195/11.02.2021 г. се установява, че на
11.02.2021 г. е извършена проверка от служители на ответното дружество от
отдел „Нетехнически загуби“ на електромер с фабричен № 11390943,
7
обслужващ обекта на ищеца, находящ се в с. Алино. За проверката е
уведомено МВР на тел. 112 в 15.00 ч. на 11.02.2021 г. В протокола е
посочено, че проверката е извършена от служители на ответното дружество, в
присъствието на един свидетел от Федерацията на потребителите, както и че
при проверката е констатирано, че липсва пломба на щита на ел. таблото,
нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера,
нарушени са холограмните стикери и пломбите на големия капак на
електромера, електромерът е демонтиран, поставен е в безшевен чувал, за да
бъде предаден на метрологична експертиза в БИМ, електромерът е измерен с
еталонен уред и измерената грешка е Е = „-„ /минус/ 81,42 %, монтиран е
изправен електромер, който мери в класа си на точност. В констативния
протокол е посочено, че след проверката служителите на ответното
дружество са привели измерВ.то на електрическата енергия в изправност,
пломбирани са клемния блок на електромера на щита/вратата на електромера,
поставени са холограмни стикери на капака на електромера, неизправният
електромер е демонтиран и изпратен за извършВ. на експертиза в БИМ.
С писмо с изх. № NTZ155034/12.02.2021 г. от ответното дружество,
получено от ищеца на 22.02.2021 г., същият е уведомен за извършената
проверка на 11.02.2021 г., както и че демонтираният електромер ще бъде
изпратен за експертиза в БИМ. Към писмото е приложен и констативен
протокол № 1026195/11.02.2021 г.
Според констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерВ. № 407/20.04.2021 г., изготвен от служители на Регионален отдел –
София, отдел ЕВРО, при ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, е
осъществен достъп до вътрешността на електромера, има изменение в
електрическата схема, към фазовия проводник на напрежителната верига
допълнително е присъединен електронен компонент, като по този начин са
изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и
преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение,
което е извън границите на допустимото.
С писмо с изх. № NTZ158904/27.04.2021 г. от ответното дружество,
получено от ищеца на 13.05.2021 г., същият е уведомен, че е извършена
метрологична експертиза на средство за търговско измерВ. с фабричен №
11390943, демонтиран от адрес: с. Алино, за което е съставен констативен
8
протокол № 407/20.04.2021 г., както и че на основание ПИКЕЕ ще бъде
извършено преизчисление на количеството електрическа енергия и ще бъде
начислена сума за проверка на електромера и съставяне на констативен
протокол от метрологична експертиза на БИМ. Към писмото е приложен
констативен протокол № 407/20.04.2021 г. от БИМ.
Въз основа на констативен протокол № 407/20.04.2021 г. е извършено от
ответното дружество преизчисление на сметката на ищеца по реда на ПИКЕЕ
за периода от 12.11.2020 г. до 11.02.2021 г., т. е. за три месеца назад от датата
на проверката, като е издадена фактура № **********/29.04.2021 г.
За установяВ. на обстоятелствата, при които е била извършена
проверката, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на св. Б.Г.С. /служител на ответното дружество/. От показанията на св.
Стойчев се установява, че проверката е била извършена от трима служители
на ответното дружество и в присъствието на представител на Федерацията на
потребителите. Посочва, че е участвал в проверката, както и че при
проверката на процесния обект в с. Алино е било установено, че са нарушени
пломбите на капачката на клемния блок на електромера, липсвала пломбата
на щита, нарушени били оловната, фирмената и металургична пломби, както
и холограмния стикер на големия капак на електромера. Заявява, че след като
измерили електромера с еталонен уред и установили, че измерва с грешка,
служителите на ответното дружество се обадили на тел. 112. След това
демонтирали електромера и го заявили за метрологична експертиза, а на
негово място монтирали изправен електромер. При проверката потърсили и
ищеца, но същият не бил открит, появил се негов представител, който заявил,
че ищецът живее в имота.
От неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че
отбелязаните липси на пломби в констативен протокол №
1026195/11.02.2021 г. създават условия за нерегламентиран достъп до
средството за търговско измерВ.; констатациите на метрологичната
експертиза на СТИ с фабричен № 11390943 в БИМ водят до частично
отчитане на ползваната електрическа енергия; общото количество
електроенергия, което не е отчетено от СТИ – 5258 КW, e преизчислено при
спазВ. на чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ; изчисленията са математически верни и
съответстват на одобрените цени на електрическа енергия за процесния
9
период от КЕВР; при проверка в електронния масив на „ЧЕЗ Разпределение“
АД не са установени данни за проверки и/или смяна на електромера,
обслужващ процесния имот в период от 3 месеца преди проверката на
11.02.2021 г.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и
нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и
правилно, като въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че процесният имот, находящ се в с. Алино, община Самоков, е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа и има открита партида за
доставка на електрическа енергия, поради което между крайния клиент В. А.
А. и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е възникнало
правоотношение за достъп до електоразпределителната мрежа и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.
Във въззивното производство е спорно обстоятелството дали
въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство е
материалноправно легитимиран да претендира суми, представляващи
корекция на сметки, тъй като се поддържа, че разпоредбата на чл. 56, ал. 2
ПИКЕЕ противоречи на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
Ето защо, с оглед приложимата към датата на съставяне на констативния
протокол /11.02.2021 г./ нормативна уредба следва да се прецени дали
10
електроразпределителното дружество има право да извършва преизчисляВ. на
количеството електрическа енергия при установяВ. на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия – чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и Правилата за измерВ. на електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 35/19 г./.
С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакцията след
изменението, обн. в ДВ, бр. 54/12 г./ е делегирано на КЕВР правомощието да
приеме подзаконов нормативен акт – Правила за измерВ. на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, включително и установяВ. на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
С решение по т. 1 от протокол № 67/24.04.2019 г. на КЕВР са приети
ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/19 г./.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в актуалната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. №
2708/21 г. на ВКС, III г. о., и Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/21
г. на ВКС, IV г. о., според което както предходната, така и действащата
редакция на ЗЕ, изрично възлагат на подзаконовата нормативна уредба –
ПИКЕЕ реда и начина за преизчисляВ. на количеството електрическа енергия,
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.
Правната уредба, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ /обн. ДВ,
бр. 35/19 г./, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на
нормативен акт от по – висока степен. Прието е, че е налице подзаконово
възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо
доставчика да го начисли и получи, и това възлагане не противоречи на
нормативен акт от по – висока степен. В подкрепа на извода за липса на
противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния
характер на последния, е и начина, по който са приети ПИКЕЕ – по
предложение на доставчика и разпределителя на електрическа енергия.
Следователно налице е законово основание за електроразпределителното
дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период,
респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа
енергия.
От събраните по делото доказателства се установява, че е спазен
предвидения в чл. 49 ПИКЕЕ ред за извършВ. на проверката, а
преизчислението е извършено въз основа на констатациите от нея и на
11
заключението на метрологичната проверка.
На следващо място, въззивният съд намира за неоснователен довода на
въззивника, изложен във въззивната жалба, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния доставчик цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, тъй като действащите през процесния период ОУ
на ответното дружество не съдържат клауза, която да урежда реда за
уведомяВ. на клиента при наличие на основание за извършВ. на корекция на
сметка. Въззивникът твърди, че клаузата на чл. 25, ал. 1 от ОУ на ответното
дружество не отговоря на законовото изискВ. на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй
като в нея е предвидено единствено задължение за продавача на електрическа
енергия да уведоми клиента за вече извършена корекция на сметка, но не е
разписан реда, по който следва да стане това.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в Решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/18 г. на ВКС, според което ако в ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия не е предвиден ред за
уведомяВ. на клиента при извършВ. на корекция на сметка, това нарушение е
пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
плати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да
се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред. /Председателят на съдебния състав изоставя досегашната си
съдебна практика, отразена в предходни съдебни актове, в обратния смисъл/.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответното
дружество е връчило на ищеца препис от констативния протокол и
уведомление за извършВ. на корекция, съобразно изискВ.то на чл. 49, ал. 4
ПИКЕЕ. Освен това протоколът е получен от ищеца и в хода на процеса,
който факт следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
На следващо място, въззивният съд намира за неоснователен довода,
посочен във въззивната жалба, че отговорността на потребителя е виновна, а
не – безвиновна. Налице е трайна съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/16 г. на ВКС, II т. о., и Решение
№ 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/16 г. на ВКС, II т. о., според която във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа
енергия правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
12
едностранно корекция не е предпоставено от доказВ.то на виновно поведение
на потребителя, довело до неизмерВ. или неточно измерВ. на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяВ. на
настъпилото без основание имуществено разместВ., а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в т. ч. и от заключението на СТЕ, което не е оспорено от
страните, се установява, че ищецът е потребил констатираното от ответника
допълнително количество електроенергия, което не е било отчетено от СТИ,
и чиято стойност е била правилно изчислена съобразно одобрените цени на
електрическа енергия за процесния период от КЕВР, както и че при проверка
в електронния масив на ответното дружество не са установени данни за
проверки и/или смяна на електромера, обслужващ процесния имот в период
от 3 месеца преди проверката на 11.02.2021 г., поради което ищецът дължи
заплащането на процесната сума.
Ето защо, съдът приема, че фактическият състав, даващ право на
ответното дружество да извърши едностранна корекция на сметката на
ползвателя на мрежата, е осъществен.
Предвид изложеното по – горе, предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 4211/26.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 36049/21 г. по описа на СРС, 167 състав, следва да бъде потвърдено като
правилно.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4211/26.11.2021 г., постановено по гр.
д. № 36049/21 г. по описа на СРС, 167 състав.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, да
заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „****, бл.
БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 100
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалВ. на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14