РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501232 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във вр. с чл.6, ал.1, т.10 вр. чл.11, ал.1, т.5 вр. чл.51 от ЗУЕС.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Й. -
М.Б.С. чрез адв. И.М., срещу решение №260472 от 16.02.2021 г., постановено
по гр.дело № 4719/2019 г. на РС-Пловдив, Х гр. състав, с което е осъдена Й. -
М.Б.С. да заплати на собствениците в Етажна собственост на Секция А /вход
А/ на сграда „База за семеен отдих „Замъкът 3“, курортен комплекс
„Пампорово“, представлявана от управителя Т.М.М., на основание чл.6, ал.1
т.10 и чл. 51 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумите: 1701.31 лв., представляваща
сбор от годишни вноски за поддръжка на общите части за месеците от май до
декември 2018 г. и от януари до декември включително на 2019 г.; 66.16 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумите за горепосочените календарни
години, от които: 50.85 лв. върху главница от 680.45 лв. за времето от
01.07.2018 г. до 26.03.2019 г. и 15.31 лв. върху главница от 1020.85 лв. за
времето от 01.02.2018 г. до 26.03.2019 г., ведно със законната лихва от
26.03.2019 г. до окончателното заплащане, претендирани във връзка с
притежаван от ответницата самостоятелен обект – апартамент №1 с
идентификатор 080371.174.13.1.104, разположен в секция А на сграда с
идентификатор 80371.174.13.1 - „База за семеен отдих – Замъкът 3“ с
административен адрес ***, и е осъдена Й. Б. С. да заплати на собственици в
Етажна собственост на Секция А /вход А/ на сграда „База за семеен отдих
1
„Замъкът 3“, курортен комплекс „Пампорово“, представлявана от управителя
Т.М.М., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 826.41 лв. -деловодни разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска. Твърди се, че не е обсъдено възражението за
нищожност на решението. Иска се присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна Етажна собственост на Секция А /вход А/ на сграда „База
за семеен отдих-Замъкът 3“, курортен комплекс „Пампорово“, с който се
излагат съображения, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а решението да се потвърди. Излагат се подробни съображения
за правилност на съдебния акт, като се иска присъждане и разноските по
делото за въззивната инстанция.
По делото с депозирана молба от третото лице-помагач „Форего
Пропърти Мениджмънт“ ООД, представлявано от управителя Д.С.-Е., се
излагат съображения, че жалбата следва да се остави без уважение, а
решението на РС-Пловдив - да се потвърди. Твърди се, че разпоредбата на чл.
26, ал.1 от ЗЗД е неприложима по отношение на решенията на Общото
събрание на етажните собственици, като в този случай е приложим ЗУЕС.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
2
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
В исковата молба ищецът Етажна собственост на секция А на База
за семеен отдих „Замъкът“, к.к. „Пампорово“, представлявана от управителя
Т.М., твърди, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост с идентификатор 80371.174.13.1.104 с РЗП 54,82 кв.м, като има
задължения за заплащане на месечни такси за стопанисване и управление на
общите част в сградата. Твърди, че по решение на общото събрание от
26.04.2018 г. размерът на таксата за поддържане на общи части бил определен
на 8 евро без ДДС на кв.м площ от притежаваните от всеки собственик РЗП
на обектите. Таксата следвало да се заплаща годишно до 31.01. на
съответната година. На същото събрание било взето и решение за сключване
на договор относно поддръжката на общите части с третото лице помагач
„Форего Пропърти мениджмънт“ ЕООД. С оглед така взетото решение, за
обекта на ответницата били фактурирани суми за 2018 г. – 680.47 лв. и за
2019 г. – 1020.84 лв. Поради неплащането им в срок, върху тях се дължала
лихва за забава в общ размер на 66.16 лева. Иска се да бъде осъдена
ответницата да заплати сумите, ведно със законната лихва върху главницата и
деловодните разноски.
Ответницата Й. Б. С. не отрича, че е собственик на посочения в
исковата молба самостоятелен обект. Излага доводи за незаконосъобразност –
нищожност на решението на общото събрание. Твърди, че през календарните
години, за които се отнася иска, тя е пребивавала по-малко от тридесет дни в
притежавания от нея имот, поради което, съобразно чл.51, ал.2 ЗУЕС, не
следва да плаща таксите.
Третото лице помагач „Форего Пропърти мениджмънт“ ЕООД не
взема становище по иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Й. – М. С. е собственик, по силата на покупко-продажба, на
самостоятелен обект в сграда – апартамент №1 с идентификатор
080371.174.13.1.104, разположен в секция А, на сграда с идентификатор
80371.174.13.1 - „База за семеен отдих – Замъкът 3“, който самостоятелен
обект е с административен адрес ***, заедно с 0,84% ид. ч. от общите части на
сградата и същата идеална част от правото на строеж.
На 26.04.2018 г. било проведено общо събрание на собствениците
на имоти в секция А / вход А/ на сграда База за семеен отдих „Замъкът 3“. На
същото било взето решение за одобряване на идеалните части на
3
собствениците, преизчислени само за вх. А, избран бил управител на
етажната собственост на секция А, избрано било дружество за осъществяване
на дейностите по поддръжка на общите части – „Форего пропърти
мениджмънт“ ООД и определена сумата, дължима от собствениците за
разходите по поддръжка на общите части. Размерът на плащането относно
разходите, бил определен на 8 евро /без ДДС/ за квадратен метър, съгласно
разгърнатата застроена площ на всеки самостоятелен обект. Таксата следвало
да се заплаща авансово до 31 януари на текущата календарна година.
„Форего Пропърти мениджмънт“ ЕООД, изпълняващо дейността
по управление на общите части, издало на името на ответницата две фактури:
№ **********/17.01.2019 г. на стойност 1029.30 лв. с ДДС за 2019 г., с падеж
31.01.2019 г., и №**********/06.07.2018 г. на стойност 680.71 лв. с ДДС за
2018 г.
На 02.08.2018 г. до ответницата била отправена покана, в която,
като се позовало на взетото от общото събрание решение, дружеството
управител претендирало да заплати сумата, дължима по фактура
№**********/06.07.2018 г. относно разходи за месеците от май до декември
на 2018 г. Поканата била връчена на ответницата на 03.08.2018 г., което се
установява от писмото на куриерската фирма, извършила връчването.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
размерът на дължимите от ответницата суми за поддръжка на общите части
са както следва: за осемте месеца на 2018 г. – 347.91 евро, равняващи се на
680.45 лв. с ДДС, за дванадесетте месеца от 2019 г. – 521,95 евро, равняващи
се на 1020,85 лв. с ДДС. Съобразно тези суми, обезщетението за забава по
чл.86 ЗЗД е 50,85 лв. за времето от 01.07.2018 г. до 26.03.2019 г. и 15,31 лв. за
времето от 01.02.2019 г. до 26.03.2019 г.
Както правилно е констатирано от първостепенния съд, спорен е
въпросът дали обекта, собственост на ответницата, е ползван до тридесет дни
годишно или през по-дълъг период. За установяване на този факт са
разпитани свидетели, но изложеното от тях е противоречиво. Според св. К.
апартаментът е ползван през 2018 г. и 2019 г., посещавали са го както ищцата,
така и нейните родители, заедно и поотделно, през всички сезони и за
различни периоди - от седмица до 10 дни. Свидетелят С. – баща на
ответницата, поддържа, че за времето от придобиване на апартамента преди
шест години е ползван не повече от 100 дни, но във всички случаи не повече
от 30 дни на година. Съдът се е доверил на изнесеното от св. К., тъй като
твърденията му се потвърждават от писмените доказателства – платени
разходи за електричество, ползвано за имота, за месеците от януари до май
включително 2018 г. Наличието на консумация на ток в обекта води до извод,
че е бил използван.
Неоснователни са твърденията, че неправилно е дадена вяра на
4
показанията на св. К., а не на св. С.. От състава на районния съд са изложени
съображения в тази насока. Правилно е отчетено, че последният, с оглед
близкото му родство с жалбоподателката, е заинтересован от изхода на
делото. Такава заинтересованост по отношение на св. К. не е установена, а и
изнесеното от него кореспондира с приложените документи.
При така установените факти правилен е извода на
първостепенния съд, че ответницата е собственик на индивидуален обект в
сграда в режим на етажна собственост, за когото съществуват задълженията
по чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС – да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. С решение на общото събрание на
собствениците е приет размера на събираните средства и начина на тяхното
определяне. Същият е различен – според площта на имота, от посочения в
чл.51 от ЗУЕС, където е предвидено според броя на обитателите. Това не
прави решението на общото събрание недействително. Съгласно чл.11, ал.1,
т.5 от ЗУЕС именно общото събрание определя размера на паричните вноски
за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата. Както
е посочил и съставът на районния съд, ответницата не се е възползвала от
правото да предяви иск по чл.40 от ЗУЕС, още по – малко – в предвидения в
ал.2 от същия закон срок. Според решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. №
657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС, решенията на етажната собственост не са
сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Касае се за
конститутивен иск, който се разглежда в самостоятелно производство. Не е
допустимо по пътя на възражението съдът да се произнася по този въпрос. В
случай, че С. е считала решението за незаконосъобразно, е разполагала с
възможността да се защити. Това обаче не може да стане в настоящето
производство.
Безспорно прекъсването на електрозахранването не е въведено
като спор между страните. Представените сметки за консумирана
електроенергия за апартамента обаче водят до извод за неговото ползване, за
което са изложени съображения, като правилно е прието за недоказано
възражението, че не обитава процесния апартамент за повече от 30 дни
годишно, като не дължи разходите за поддръжка на общите части. Касае се за
апартамент в курортен комплекс – факт, който сам по себе си насочва, че
жилището не се обитава целогодишно. Нещо повече – не е доказано
уведомяване на ищцовото дружество, че няма да ползва обекта си и през кой
период.
По изложените съображения са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на жалбоподателката за заплащане на
процесните суми, представляващи средства за поддръжка на общите части на
сградата. Тъй като, въпреки отправената покана, не е изпълнила
задължението си, дължи и лихви върху присъдените суми. Размерът на
5
същите се установява от заключението на счетоводната експертиза.
По тези съображения жалбата е неоснователна, решението на
първостепенния съд – правилно и законосъобразно, като следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата, не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а само на ответната страна в
съответствие с приложения списък на разноските. Ето защо се присъжда
сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
за което са представени доказателства, че е платено по банков път.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260472/16.02.2021 г.,
постановено по гражданско дело №4719/2019 г. по описа на РС - Пловдив, Х
граждански състав.
ОСЪЖДА Й. Б. С. от ***, ЕГН **********, да заплати на Етажна
собственост на Секция А /вход А/ на сграда „База за семеен отдих „Замъкът
3“, курортен комплекс „Пампорово“, представлявана от управителя Т.М.М.,
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600
(шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6