№ 3380
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. П.а
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20211100112797 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Приет е по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен
иск с правно основание чл. 500, ал.2 от КЗ.
По изложените в исковата молба обстоятелства Р. Б. М. ЕГН **********, чрез
адв. М. Н.-Т., е предявил обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното ЗД
„Б.И.“ АД, да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП настъпило на
06.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 107.40 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с проведеното лечение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2021г. до окончателното
изплащане. Претендират се още сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2021г. в гр. София, лек автомобил
„Мерцедес Ц 250 ТД“ с peг. № ****, управляван от И. Б., при движение по бул.
„Христофор Колумб“ с посока от ул. „Неделчо Бончев“ към ул. „Проф. Цветан
Лазаров“, на около 100 м. след кръстовището с последната, нарушил правилата за
движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Ситроен
Берлинго Фургон“ с per. № ****, управляван от ищеца Р. М., при което същият е
пострадал. Твърди, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №К-94 и е образувано досъдебно производство.
1
Изложено е, че след настъпване на ПТП, ищецът е откаран от пристигналия на
място спешен екип в УМБАЛ „Св. Анна“ АД с оплаквания от силна болка в гърба,
дясното коляно, главата и лицето. Раните на лицето са обработени и възстановени с
шев, след което ищецът е приет за лечение в „Клиника по ортопедия и травматология“.
Извършена е оперативна интервенция на раната на коляното - ексцизия на лезия на
друга мека тъкан.
Твърди се, че на 31.03.2021г. ищецът Р. М. е потърсил отново лекарска помощ,
при който са констатирани пет разкъсно-контузни рани в областта на лицето, две
разкъсно-контузни рани в областта на дясно бедро н дясно коляно, както и липсваща
малка част от дясното крило на носа. Получените вследствие на ПТП наранявания са
причинили болки и страдания на пострадалия, които през първия месец са били
интензивни. С оглед пълноценното си възстановяване ищецът е спазвал щадящ режим,
без физическа активност и натоварване, което е пречело на самообслужването и
посрещането със собствени сили на обикновените битови потребности, за задоволяване
на които е получавал помощ от своите близки. В резултат на болковия синдром, Р. М.
не е можел да спи, да се храни, да се отпусне, дори да се придвижва самостоятелно.
Наложило се е да използва помощно средство. Всяко едно елементарно движение му е
причинявало силни и интензивни болки в областта на десния крак, оперираната рана го
е боляла за продължителен период от време, въпреки приема на обезболяващи
медикаменти. На мястото на последната има останал видим загрозяващ белег.
Инцидентът е повлиял негативно и на емоционалното състояние на ищеца. От
спокоен, усмихнат и енергичен мъж, Р. М. е станал нервен, безпокоен и тревожен.
Преди инцидента, той е работел неуморно, а след работа активно е спортувал, чрез
което е поддържал форма. Бил е много социална личност, винаги в движение, обичал е
да излиза, да се среща с приятели, бил е душата на компанията. След катастрофата,
настъпилата промяна в ритъма му на живот и се е наложило да преустанови временно
трудовата си дейност и спортни занимания. Той се е потиснал и започнал да се чувства
непълноценен като мъж. Срамувал се от външния си вид, заради множеството рани по
лицето. Затворил се в себе си и преустановил социалните си контакти. У него се е
проявил страх да шофира.
Наведен е довод, че във връзка с лечението, ищецът е сторил имуществени
разходи на стойност от 107.40 лв., от които 17.40 лв. за заплатена потребителска такса
за преглед и 90.00 лв. за заплатени копия на медицински документи, съдържащи се в
ИЗ на ищеца от престоя му в МБАА „Света Анна-София“ АД.
Сочи се, че лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ТД“ с per. №**** е застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД
„Б.И.“, със застрахователна полица № BG/02/ 120000779694, валидна към датата на
събитието. С претенция вх. № ОК-192969/06.04.2021г. е депозирано искане за
2
обезвреда на Р. М. и при ответника е заведена щета, като до момента ЗД „Б.И.“ АД не
се е произнесъл с окончателно становище.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговора на исковата молба от ответното ЗД
„Б.И.“АД, чрез пълномощника си адв.А.И., в който предявения иск е оспорен по
основание и размер. Ответникът поддържа, че виновен за процесното ПТП е ищецът,
тъй като е управлявал лекия автомобил със съдържание на 1,13 промила алкохол в
кръвта, като счита неговото поведение за основна причина за ПТП. Оспорва механизма
на ПТП. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като
твърди, че е управлявал лекия автомобил с наличие на алкохол в кръвта, както и че е
бил без поставен обезопасителен колан. Не оспорва наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил и период. В отговора е
наведено искане за привличане на И. П. Б., като трето лице помагач.
По реда на чл.219, ал.1 ГПК е привлечен, като третото лице - помагач на
страната на ответника И. П. Б..
В срока и по реда на чл. 219, ал.3 от ГПК ответникът по първоначалния иск ЗД
„Б.И.“ АД, е предявил за съвместно разглеждане с насрещна искова молба, ОБРАТЕН
ИСК с правно основание чл.219, ал.3 ГПК вр. чл.500, ал.2 КЗ, да бъде осъдено третото
лице помагач И. П. Б. да му заплати сумата 26 000 лв., в случай, че ответникът бъде
осъден да заплати обезщетение на Р. Б. М..
Препис от исковата молба е изпратен на ответника по обратния иск - И. П. Б.,
като в законоустановения двуседмичен срок от ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба по обратния иск.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Приет е неоспорен Констативен протокол за ПТП рег.№ К-94 от 06.03.2021г. на
СДВР, съставен относно ПТП настъпило на 06.03.2021г. в гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ между л.а.„Мерцедес Ц 250 ТД“ с per. № ****, управляван от И. П. Б. без
свидетелство за управление и л.а. „Ситроен Берлинго Фургон“ с peг.№ С0754 ХМ,
управляван от ищеца Р. Б. М.. В протокола за ПТП е отразено, че при произшествието
пострадал Р. Б. М. с работна диагноза лека черепно мозъчна травма, сътресение на
мозъка, разкъсно контузни рани на главата и на дясното коляно, както и И. Б. ./л.6 от
делото/
По случая било образувано досъдебно производство ДП №11073/2021г. по описа
3
на СДВР, пр.пр.№ 3490/2021г. по описа на СРП.
От приетите документи по ДП №11073/2021г. по описа на СДВР /л.87 -л.150 от
делото/ и приетото неоспорено заключение на допуснатата съдебно авто - техническа
експертиза с вещо лице инж. С. Д. се установи следния механизъм на настъпване на
произшествието:
На 06.03.2021г. около 13,30ч. в гр. София, при добра видимост и влажно време л.а.
„Мерцедес Ц 250 ТД" с peг. №****, управляван от И. П. Б., при движение по бул.
„Христофор Колумб" с посока от ул. „Неделчо Бончев" към ул. „Проф. Цветан
Лазаров", със скорост от 65 км/ч, достигайки ляв завой, поради движение със скорост
превишаваща критичната губи странична устойчивост и навлиза в лентата за
насрещно движение, по която се движи лек автомобил „Ситроен", per. № ****. В
заключението на САТЕ е обоснован извод, че водачът на лек автомобил „Ситроен
Берлинго", peг. № **** не е имал възможност да спре и ударът е настъпил в лентата за
движение на л.а.“Ситроен“, между предните леви части на двата автомобила. Вещото
лице автоексперт е изчислило, че скоростта на автомобил „Мерцедес“ в района на
произшествието е била в порядъка на 65 км/ч, а скоростта на лек автомобил „Ситроен"
е била в порядъка на 40 км/ч. Сочи се, че широчината на платното съгласно протокола
за оглед е 8 метра. Според заключението на САТЕ причините за настъпване на ПТП са
субективните действия на водачът на л.а. „Мерцедес Ц 250 ТД", който при движение в
лява за него хоризонтална крива със скорост над критичната е допуснал навлизане в
лентата за насрещно движение.
В обясненията си в открито с.з. на 18.10.2022г. вещото лице инж.Д. допълва, че
при процесното ПТП след удара двата автомобила са се отдалечили на разстояние 2-4
метра, като л.а „Ситроен“ се е отдалечил малко по - назад, тъй като е бил в режим на
спускане, а л.а. „Мерцедес Ц 250 ТД" се е завъртял, защото водачът му е направил
някакъв опит да овладее автомобила.
Приетото неоспорено заключение на допуснатата съдебно- автотехническа
експертиза с в.л. инж. С. Д. при преценка по реда на чл.202 ГПК, съдът възприема като
обективно и компетентно дадено.
От представената и приета по делото Епикриза на УМБАЛ „Света Анна“ по ИЗ
№3983/2021г., се установява, че Р. Б. М. на 33г. е постъпил в Клиниката по ортопедия и
травматология на болничното заведение на 06.03.2021г. и е изписан на 03.09.2021г. с
окончателна диагноза: BЛK регио генус декстри, S81.0 открита рана на коляното./лист
13 от делото/ Видно от приетото копие на ИЗ № 3983 на КОТ в УМБАЛ “ Св Анна”
София ищецът Р. М. е приет на 06.03.2021г. с РАЗКЪСНО - КОНТУЗНА РАНА на
ДЯСНОТО КОЛЯНО. Пострадал при ПТП като шофьор на автомобил. Оплаква се от
болка в гърба и дясно коляно. Обективно - контактен, адекватен, ВД двустранно, РСД.
Разкъсно - контузна рана на дясно коляно, без активно кървене. Възможна активна
4
екстензия. КТ на главен мозък - без данни за интрацеребрална хеморагия. Мозъчен
паренхим - контузионно огнище в дясно темпорално. Консулт с неврохирург -
пострадал като водач на л.а. след консумация на алкохол поне 4 бири. Рани на лява
вежда и дясно периорбитално. Голяма разкъсно - контузна рана на дясно коляно.
Контактен, адекватен и в ясно съзнание. Без огнищен дефицит. Консулт с ЛЧX -
множество разкъсно - контузии рани на лицето. Раните са обработени и възстановени е
шев. На 06.03.2021 г. Р. М. е опериран - ревизия. ПХО на раната, изрязване на
нежизнени тъкани, шев на тъканите по слоеве, съгласно Оперативен протокол
№562/06.03.2021г. Проведено лечение с венозни системи и медикаменти. На 09.03.2021
г. е изписан с подобрение.
С приетата ИЗ №3983/2021г. УМБАЛ „Света Анна“ са представени още: фиш
за клинико - рентгенологичен минимум от 09 03 2021 г - ходи с 2 помощни сред ства,
без имобилизация, без оток на крайника, оперативна рана спокойна;
Ро изследване на двете коленни стави от 06.03.2021г. - без фрактурни промени.
Възмож но разкъсани коленни връзки;
Ро изследване на бели дробове и сърце от 06.03.2021г. - фисура на 6-то ребро -
задно аксиларно и Ро изследване на черепни кости от 06.03.2021 г. - линия на
просветляване в обл на дясна париетална кост.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно
медицинска експетиза с вещо лице д-р Т. Д. – спец. ортопед травматолог. Според
приетото неоспорено заключението на СМЕ, при ищеца Р. Б. М. са установени
следните травматични увреждания причинени в резултат на процесното ПТП:
- Пет разкъсно - контузни рани на лицето;
- Счупване на носа с липса на малка част от върха му;
- Разкъсно - контузна рана на дясното бедро;
- Разкъсно - контузна рана на дясното коляно;
- Спукване на дясно VI -то ребро;
Според приетото заключение на СМЕ претърпените телесни уврждания са в
причинна връзка с процесното ПТП.
Вещото лице травматолог установява, че ищецът е получил при процесното ПТП
травматични увреждания с различен характер, тежест и вид - разкъсно - контузии
рани на лицето, дясното бедро и дясното коляно, счупване на носните кости и спукване
на дясно ребро. Обоснован е извод, че ищецът е претърпял болки и страдания с голям
интензитет за 10-12 дни, болки с умерен интензитет за около 1-2 месеца, след което
интензитетът на болките и страданията е намалял значително. В заключението на СМЕ
е обоснован извод, че извършената на 06.03.2021 г. в УМБАЛ „Света Анна“ операция
5
на ищеца е била необходима заради дълбоката рана на дясното коляно. Обосновано е,
че на мястото на раните са останали белези.
Според вещото лице травматолог ищецът не е можел да се придвижва свободно
в резултат на получените травми, като е имал нужда от помощни средства за
придвижване - патерици за около 15-20 дни, след което бастун за около 20-30 дни, като
е трябвало да спазва режим при покой до 7-8 дни след инцидента и без натоварване за
около един месец. Обобщено е, че на ищеца е
било е необходимо да ползва помощни средства за около един месец след инцидента. В
заключението на СМЕ е допълнено, че ищецът М. е направил разходи съгласно
фактура за 90 лв. от 13.09.2021 г. за копие на ИЗ, както и по фактура за 17,40 лв. от
09.03.2021 г. за потребителска такса са свързани с процесното ПТП.
В обясненията си в открито с.з. на 18.10.2022г. вещото лице д-р Д. допълва, че
при ищеца шесто дясно ребро е спукано, за което са налице категорични данни в
рентгеново изследване от 06.03.2021г. Пояснява, че липсата на част от носа
загрозява лицето на пострадалия.
Заключението на СМЕ, съдът възприема, като обективно, компетентно дадено и
кореспондиращо на приетата медицинска документация.
В приетото заключение на КМАЕ с вещи лица д-р Т. Д. и инж. С. Д. е обоснован
извод, че с оглед характера, вида, степента и местоположението на травматичните
увреждания на Р. М., механизма на ПТП и мястото на което е бил по време на пътния
инцидент, може да се приеме, че не е бил с правилно поставен предпазен колан.
Потвърдено е, че при процесното ПТП ищецът М. е получил следните травматични
увреждания: пет разкъсно - контузии рани на лицето; счупване на носа с липса на малка
част от върха му; разкъсно - контузна рана на дясното бедро; разкъсно - контузна рана
на дясното коляно; спукване на дясно VI -то ребро. Според експертите Р. М. е получил
горе описаните травматични увреждания при удари на главата и десния долен крайник
в части от интериора на автомобила разположени пред него по време на процесното
ПТП. Обоснован е извод, че ако ищецът М. е бил с правилно поставен предпазен
колан, то би получил по-малко на брой травматични увреждания и такива, които
засягат в по-малка степен здравето.
Експертите сочат, че лек автомобил „Ситроен", който на е управляван от ищеца
М. е фабрично оборудван с триточков обезопасителен колан на местата отпред.
За претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката Ц. Б.а М.а /42 г., сестра на ищеца/. Свидетелката М.а
сочи, че разбрала от Майка си, че брат и Р. е претърпял ПТП. Часове след инцидента
свидетелката отишла в Окръжна болница, където той бил закаран. По-голямата част от
лицето му не можела да бъде разпозната. Имало много засъхнала кръв. Имал прорезни
6
рани по цялото лице, както и засъхнала кръв, а очите му били подути. Липсвали части
от горната му устна и носа. Кракът му бил опериран. Свид.М.а сочи, че брат и Р. бил в
болницата около седмица. Бил обездвижен, заради раната на крака. След изписването
свидетелката прибрала брат си в къщи, за да се грижи за него. Прекарали повече от
месец заедно. Той се възстановявал трудно. Изпитвал постоянни болки и не можел да
спи. Бил на болкоуспокояващи, но и те не помагали на моменти. Той не можел да се
обслужва сам, налагало се до му помага. Постоянните болки и неспането били тежки и
за двама им. Всеки ден ходили за смяна на превръзките и на крака и на главата.
Невролози следели състоянието му. Свид. М.а сочи, че брат и не можел да се
предвижва сам. Купили му патерици. Според свидетелката при ищеца има остатъчни
следи, както видими физически, така и психически. Белезите по лицето били видими -
по челото и по веждата. Имал липсващо парче от носа, което доста го травмирало и го
смущавало. Това най-много влияело и на неговата работа и общуването с хората.
Шокът бил голям и за тригодишното дете та ищеца, което като го видяло след
операцията се разплакало и изпаднало в уплах. Свидетелката сочи, че ищецът се
притеснява от комуникация с клиенти в работата му, а тя е свързана със срещи с
клиенти и обсъждане на проекти.
Показанията на свидетелката Ц. Б.а М.а, съдът преценява по реда на чл.172
ГПК, но им дава вяра, тъй като възприятията на свидетеля са непосредствени и
кореспондират на заключението на КСМАТЕ.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 06.03.2021г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника ЗД „Б.И.“ АД, възникнало по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния лек автомобил
„Мерцедес Ц 250 ТД" с per. №****, управляван от И. П. Б., като с доклада по чл.146
ГПК това обсстоятелство е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване.
Представена е и претенция с вх. № 192969/06.04.2021 г., съгласно която ищецът Р.
М. е предявил пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие процесното
ПТП. /л.7 от делото/
Така установеното от фактическа обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
7
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може
да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки
са налице – писмена претенция на л. 7 от 06.04.2021г. и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта
на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие на 06.03.2021г.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на деликвента И. Б., изразяващо се в нарушаване на
правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.150 ал.1 ЗДвП, извършено виновно; процесните
неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Установи се от КП за ПТП на СДВР от 06.03.2020г. и приетото заключение на САТЕ,
че И. Б. е управлявал лек автомобил “Мерцедес“ без свидетелство за управление на
МПС, като при движение по бул.“Христофор Колумб“ е навлязъл в ляв завой със
скорост по-висока от критичната за преодоляването му, загубил напречна устойчивост
което е довело до навлизането му в лентата за насрещно движение и челен удар в
насрещно движещия се л.а.“Ситроен“, в резултат на което по непредпазливост е
причинил телесни увреждания на Р. М.. Деянието му е виновно, като презумпцията по
чл.45, ал.2 ЗЗД не е опровергана. Нарушението изразяващо се в загуба на контрол на
управлявания автомобил и навлизане в лентата за насрещно движение е в пряка
причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
8
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗД „Б.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача
на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са поделото
(СМЕЕ, медицински документи, показанията на свидетелката Б. М.а,) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС
общи критерии - при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите – пет разкъсно-
контузни рани на лицето; счупване на носа с липса на малка част от върха му;
разкъсно-контузна рана на дясно бедро; разкъсно-контузна рана на дясно коляно и
спукване на 6-то дясно ребро; фрактура на носа, мозъчен паренхим, претърпяната
операция, периода на възстановяване и претъпените болки – 1-2 месеца, активната
възраст на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 33г., изживения шок от
инцидента, затрудненията в придвижването и нуждата от патерици за срок около 20
дни, а след това от бастун за около 30 дни, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване,
зависимост от околните за необходимия тоалет, обективното загрозяване, поради
липсващата част от носа и смущението от дефекта при общуването с околните в
работата и в социалния живот, отражението на произшествието върху психо-
емоционалното му състояние, както и обществено икономическите условия към 2021г.
/ чието измерение е МРЗ в размер но 710. 00лв./, съдът намира, че сумата от 26 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от
ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на
НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
9
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.
Освен цитираното постановление решаващият състав взе пред вид и практиката по чл.
290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва
да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и
икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД:
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия като
участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице,
с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение
99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д.
596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай от поясненията на вещите лица по
КАТЕ се установи, че по принцип всички автомобили от марката „Ситроен“ се
произвеждат с монтирани триточкови предпазни колани на предните места. От друга
страна от заключението на КМАЕ се установи, че травмите при ищеца са локализирани
основно в областта на главата и десния долен крайник, като при коректно поставен
предпазен колан е много вероятно тези травми да бъдат предотвратени или да са по-
леки по вид и характер.
Безспорно в случая ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
тъй като при настъпилото ПТП е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение
на чл. 137а от ЗДвП. В случай, че същият е бил с поставен такъв, уврежданията биха
могли да са по-малко на брой или по-леки, поради което настоящата съдебна
инстанция намира, че обезщетението следва да бъде намалено с 20% глобално. Принос
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди./в
този смисъл РЕШЕНИЕ № 165 от 26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Конкретно по делото е установено, че
непоставяйки колан, е улеснил механизма на увреждането на травмите по главата т.е.
увеличил е обема на вредите. По отношение на възражението на ответника, че
пострадалия е допринесъл за вредите, поради това, че е управлявал лекия автомобил
10
със съдържание на 1,13 промила алкохол в кръвта, съдът намира, че по делото няма
доказана връзка с настъпването на ПТП. От прието заключение на САТЕ се
установява, че водачът на лек автомобил „Ситроен Берлинго" не е имал възможност
да спре, както и че причините за настъпилото ПТП са само субективните действия
на водача на л.а. „Мерцедес“. Затова второ възражение не е доказано и определения
по-горе процент на принос не следва да се увеличава.
С оглед на изложеното, след редукция на обезщетението с приетата степен на
принос на пострадалия искът по чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от
20 800 лева. За разликата от присъдения до 26 000лв.. прекия иск следва да се отхвърли
поради съпричиняване.
По имуществените вреди:
От приетите по делото надлежни писмени доказателства –2 бр. фактури от
09.03.2021г. и от 13.09.2021г. на л.39 и л.40, се установи, че направените разходи по
процесните фактури са за заплатена потребителска такса в лечебно заведение и препис
от ИЗ. Сторените разходи за лечение и възстановяване стоят, според заключението на
вещото лице д-р Д. по съдебно-медицинска експертиза, са във връзка с процесното
ПТП. Същите са извършени правомерно.
По изложените съображения на иска за имуществени вреди е доказан за сумата
от 107, 40 лева.
Относно претенцията за лихва:
В полза на ищеца трябва да се присъди и законната лихва върху двете главници.
Чл. 497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете
настъпи по-рано). По делото липсват доказателства кога ищецът е представил на
застрахователя всички необходими доказателства за определяне на обезщетение.
Поради това следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3
месечен срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, т.е. на 06.07.2021г. Върху обезщетение за
имуществени вреди, следва да се присъди законна лихва от предявяване на иска -
06.07.2021г. до изплащането.
По предявения от ЗД ”Б.И.”АД против третото лице помагач обратен иск с
правно основание чл. 500, ал.2 от КЗ:
С оглед уважаване на първоначално предявения иск против застрахователя,
съдът дължи произнасяне и по предявения евентуален обратен иск от ЗД "Б.И." АД
против третото лице - помагач И. П. Б..
Съгласно чл. 500, ал. 2 от КЗ, Застрахователят има право да получи платеното
11
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството
за управление на моторното превозно средство. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по гражданска отговорност
на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката ответникът, управлявайки
застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. ответникът управлявал автомобила
не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е
изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът
да не е изплатил на ищеца това обезщетение. Настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички предпоставки визирани в цитираната правна норма.
ОТ събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП
К- 94 от 06.03.2021г. се установи, че 06.03.2021г., че И. П. Б. е управлявал лек
автомобил „Мерцедес Ц 250 ТД" с per. №****
без да има необходимата правоспособност за водач на МПС.
Тъй като съдът прие за основателен искът по чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 800 лв., елементите от състава на
чл.500, ал.2 от КЗ също са установени по делото.
При така установените факти, предявеният иск с правно основание чл.500, ал.2
от КЗ е доказан и следва да се уважи в за сумата от 20 800лв.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът ЗД "Б.И." АД
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца - адвокат М.
Н.-Т. възнаграждение в размер 1257 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 1475,44лв., като общо сторените разноски възлизат
на 1844, 29лв./1044, 29 лв. платена държавна такса, 800 лв. депозити за АТЕ и СМЕ/
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 400 лв., като общо сторените
разноски възлизат на 2000лв., от които 1 600лв. платен адвокатски хонорар и 400лв.
депозит за КСМАТЕ. Съдът намира наведеното от ищцовата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. По делото
адвокатското възнаграждение на адвоката представляващ ответника е както за защита
по прекия иск, така и за процесуално представителство по обратния иск, като
12
уговорения размер от 1600 лв. с ДДС, като същото несъществено надхвърля
предвидения в чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 минимален размер от 1310лв.
По разноските по обратния иск:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът по
обратния иск И. Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца ЗД "Б.И." АД разноски в
размер на 1040 лв., представляващи платена държавна такса за разглеждане на
обратния иск.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”****, да заплати на Р. Б. М. ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.София, ул.“****, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 20 800
/двадесет хиляди и осемстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на
06.03.2021г. по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес Ц 250 ТД" с peг. №****, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.07.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от
присъдения до пълния предявен размер от 26 000 лв., поради съпричиняване.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”****, да заплати на Р. Б. М. ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата 107.40 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.03.2021г. по вина
на водача на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 ТД" с peг. №****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2021г. до изплащането.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК **** да заплати на Р. Б. М. ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1475,44 лв., разноски пред СГС, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, да заплати на адв. Меглена Н.-Т.- САК,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 1257 лв. адвокатско възнаграждение с
ДДС.
ОСЪЖДА Р. Б. М. ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати
на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, разноски по делото в размер на 400лв. съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И. П. Б. ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.И." АД ЕИК ****,
13
сумата от 20 800 лв., по предявения обратен иск с пр. основание чл. 500, ал.2 от КЗ,
ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетението от страна
на ЗД "Б.И." АД към Р. Б. М., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1040
лв. – разноски пред СГС, при условие, че ЗД "Б.И." АД заплати на Р. Б. М., присъденото
на основание чл. 432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП
от 06.03.2021г. като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.500, ал.2 КЗ до пълния предявен размер от
26 000лв.
Решението е постановено при участие на И. П. Б. ЕГН **********, като трето
лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14