Присъда по НОХД №898/2025 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 81
Дата: 20 октомври 2025 г. (в сила от 4 ноември 2025 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20255510200898
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юли 2025 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 81 от 20.10.2025 г.
по НОХД № 898/25 г.


Обвинението срещу подс. К.Г.П. е по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК за това, че на 25.02.2025 г. в гр. К., обл. С.З., ул. „О.“ № ** в
условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - 3 броя шоколади марка „L.-Л.“
в разфасовка от по 300 г в златна опаковка на стойност 29,97 лева от владението на Д.В.К. -
управител на магазин „Д.ф.“ в гр. К., собственост на фирма „Д.ф.**“ ЕООД, гр. К. с МОЛ
Д.В.К. от гр. К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитникът му – адв. М. Д. в с. з. пледира за налагане на наказание при условията на
чл. 58а от НК.
Представителят на РП-С.З., ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
На осн. чл. 373 ал. 3 от НПК от НПК съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подс. К.Г.П. бил осъждан многократно за престъпления от общ характер. Същият е
изтърпявал наказания ЛОС, като е постъпил в Затвора, гр. С.З. на 21.07.2015 г. с присъда по
НОХД №103/2015 г. на РС К. в размер на 2 години ЛОС. Наказанието е било изтърпяно на
15.03.2017 г. и от същата дата е търпял наказание с присъда по НОХД №705/2015 г. на РС-К.
в размер на 4 месеца ЛОС, като е бил освободен на 16.06.2017 г. Впоследствие подс. П. е
постъпил в Затвора гр. С.З. на 05.02.2018 г. за изтърпяване на наказание по НОХД
№1316/2017 г. на РС-К. в размер на 6 месеца ЛОС, като е бил освободен на 30.07.2018 г. в
последствие същият има още няколко присъди с наказание лишаване от свобода. Последно е
освободен от Затвора на 28.01.2025 г. Към момента същият се намира в затвора в гр.С.З.
където търпи присъда.
На 25.02.2025 г. в гр. К., обл. С.З., подс. К.Г.П. посетил търговски обект на ул. „О.“ №
** магазин „Д.ф. “, собственост на фирма „Д.ф.**“ ЕООД, гр. К. с МОЛ Д.В.К.. От щанд в
магазина подс. П. откраднал три шоколада марка „L.“ в разфасовка от по 300 г всеки
„златна“ опаковка на стойност 9.99 лв. единична цена на брой шоколад. Шоколадите скрил в
якето си и без да ги заплати напуснал магазина. Тези му действия не били забелязани от
клиенти и служители на магазина. Същият ден св. Д.К. – управител на магазина следобед
забелязала , че от щанда им липсват трита шоколада. Веднага прегледала камерите за видео
наблюдение в магазина и видяла че шоколадите са откраднати от лице което тя разпознавала
като К. по прякор К. и който знаела че живее в гр. К. ж.к. „В.Л.“ бл.**, вх. **, ет.**. Същият
го познавала поради това, че и друг път бил крал стока от магазинът. Св. К. уведомила РУ К.
за кражбата и в последствие с протокол предала диск от охранителните камери на магазина,
на който бил записан подс. П. докато извършва кражбата.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.В.К.,
протокол за доброволно предаване, както на експертното заключение на видеотехническа и
съдебно-оценъчна експертизи, които напълно кореспондират на самопризнанието на
подсъдимия.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка, съдът намира, че подс.
П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194,
1
ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части като
е прекратил фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението и
е осъществил своя трайна фактическа власт като е имал възможност да се разпореди с тях
както намери за добре.
Подс. К. П. бил осъждан по НОХД № 304/20 г. на РС-К. за деяние при условията на
опасен рецидив с наказание 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 11.11.2020 г.
Подс. П. бил осъждан по НОХД № 708/21 г. за деяние на дата 01.06.2021 г. в
условията на опасен рецидив с наказание една година и два месеца лишаване от свобода,
изтърпяно на 09.05.2022 г.
Настоящото деяние е било извършено на 25.02.2025 г., т.е. в срока по чл. 30, ал. 1 от
НК.
Следователно деянието му се явява извършено в условията на опасен рецидив по см.
на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Налице са и последващи осъждания от посочените, но
те са достатъчни за да квалифицират престъпната дейност на подсъдимия като опасен
рецидив.
По-важно е в случая, че деянието макар и с ниска стойност не води до извод за
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК именно поради извършените множество деяния в
условията на опасен рецидив в срока по чл. 30, ал. 1 от НК и затова, че престъпленията са
били извършени почти веднага след изтърпяване на наказание по предишно осъждане. Няма
пречка обаче ниската стойност на предмета на престъплеието да даде повод на съда да
обсъди приложението на чл. 55 от НК.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че деянието е било
извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че подс. П. следва да бъде
признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК съдът приема
като смекчаващи вината обстоятелства изразеното критично отношение и ниската стойност
на предмета на престъплението. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат
лошите характеристични данни и многобройните осъждания.
Изключително ниската стойност обаче е повод на съда да приеме, че е налице
изключителна причина съдът да приложи чл. 55, ал. 1 от НК като определи наказание под
минимума от две години лишаване от свобода.
В този случай на осн. чл. 58а, ал. 4 от НК дава основание на съда да не прилага чл.
58а, ал. 1 от НК. Преценявайки цялостната фактическа обстановка и личността на дееца
съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание 9 месеца
лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при строг режим.
Съдът разгледа цялостната престъпна дейност на подсъдимия и констатира следното:

№НОХДДеяниеЗаконна силаНаказание
1630/2512.05.2024 г.28.05.2025 г.1г4м ЛОС
21606/2422.4-25.05.2024 г.23.12.2024 г.8м ЛОС
2
3настоящото25.02.2025 г.---9м ЛОС

При така представената престъпна дейност е видно, че от една страна може да се
приложат разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на наказанията
по настоящото дело и по НОХД № 630/25 г., така и по отношение на наказанията по НОХД
№ 630/25 г. и по НОХД № 1606/24 г. Видно е обаче, че най-благоприятното съчетание за
подсъдимия и избягване на двойната наказуемост се получава, когато се кумулират
наказанията по настоящото дело и по НОХД № 630/25 г. с най-тежко наказание една година
и четири месеца лишаване от свобода, а наказанието по НОХД № 1606/24 г. в размер на 8
месеца лишаване от свобода се изтърпи отделно, като се приспадне на осн. чл. 25, ал. 2 от
НК изтърпените до момента наказания.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 143,13 лв.
следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на КзРС.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.




Районен съдия,
3