Определение по дело №239/2019 на Районен съд - Тополовград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 48

 

Гр.Тополовград, 14.02.2020 г.

 

 

ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета  година, в състав:                   

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

При секретаря: К.П.

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №  239 по описа за 2019 год.и за да се произнесе на основание чл.140 във вр.с чл.146 ал.1 от ГПК, взе предвид следното:

        

         Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на  “Т.България” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6, подадена чрез пълномощник адв.В.П.Г. от САК против В.И.М. ***, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК.

         Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и предявеният иск са следните:

         Ищецът твърди, че с Договор за мобилни услуги от 24.10.2016 г. ответника е станал абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги, титуляр на мобилен номер с избрана абонаментна програма, като при възползване от преференциални условия на оператора абоната е взел и мобилно устройство на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски съгласно погасителен план по лизингов договор. Срока на сключения договор за мобилни услуги е 24 месеца, т.е. изтекъл е на 24.10.2018 г., но абоната – ответник не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 147,77 лева за периода от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г. Поради което дружеството е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във вр. с чл.75, във вр. чл.19 б, в от ОУ на мобилния оператор Т. е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер на дата 15.03.2017 г. крайна фактура с № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 728,18 лева в която сума се включва начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите – 520,61 лева; цената дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 59,80 лева и сумата за потребените мобилни услуги за предходните три отчетни периода в размер на 147,77 лева. Твърди се в исковата молба също, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги на основание т.12, ал.2 от Общите условия приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми, като се твърди, че те са дължими след месец март 2017 г., когато е издадена крайната фактура посочена по-горе, съгласно уговорения погасителен план и съответно периодът за който са дължими тези вноски е до месец септември 2018 г.

 Тъй като М. не е погасил дължимите от него суми е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 148/2019 г. на ТгРС и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 207,57 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С определение на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок.

Този иск е предявен и с него се претендира да бъде установено с решение на съда спрямо ответника В.И.М. , че към него съществува изискуемо вземане на ищеца: за сумата в размер на 147,77 лв./сто четиридесет и седем лева и 77 стотинки/ - за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *******, за периода от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 59,80 лв./петдесет и девет лева и 80 стотинки/ - представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 24.10.2016 г. за устройство T., модел    S.P. II B., взето във връзка с мобилен номер ****** за периода след м.03./2017 г. до м.09./2018 г., с абонатен номер № *******

         Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

         С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание чл.422, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК.  

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК  е  постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК. В писмения отговор се оспорва основателността на иска, като се твърди, че не е спазена процедурата по връчване на книжата и срока за подаване на иска, не е допустимо съединяване на осъдителен с установителен иск, както е в случая и на него като особен представител не са му известни фактите касаещи погасяване на задължението, наличието на платежни документи в тази връзка, като се твърди, че евентуално такива документи се намират у ответника и може да се докаже, че задължението е изплатено или че задължението не е станало предсрочно изискуемо, тъй като предсрочната изискуемост не настъпва автоматично. От друга страна се твърди, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, която е довела до неравноправие между страните и е основание за отхвърляне на предявеният иск. Поради което се претендира да бъде отхвърлен иска с всички законни последици.

Относно възражението в писмения отговор за недопустимост на иска, съдът счита, че същият е допустим, като такъв подаден от лице имащо правен интерес и в законоустановения срок, който видно от приложените документи изтича на 02.09.2019 г., а исковата молба е заведена на 29.08.2019 г., т.е. преди да изтече законоустановения срок.

         По доказателствените искания на страните:

         Към исковата молба са приложени: договор за мобилни услуги, Общи условия, фактури. Приложените документи са относими и необходими и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

         Направено е и искане да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 148/2019 г. на ТгРС. Съдът намира и това искане за основателно, поради което същото следва да се уважи.

         По делото липсва признаване на права и обстоятелства, както и не са въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и чл.155 от ГПК.

         На основание чл.146 ал.1 т.5 от ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзката между тези факти.

         С оглед разпоредбата на чл.140 ал.3 от ГПК следва да се укаже на страните, че могат да подпишат спогодба, да уредят спора си по пътя на медиацията или чрез друг способ за доброволно уреждане на спора.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

        

         НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.03.2020 г. от 10:30  часа, за която дата и час да се призоват страните.

         ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящето определение, а на ищеца препис от отговора.

         СЪОБЩАВА на страните доклада си по делото, съобразно мотивите на настоящото определение.

         ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

         ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба:  договор за мобилни услуги от 24.10.2016 г.; договор за лизинг от 24.10.2016 г.; декларация – съгласие от 24.10.2016 г.; ценова листа за абонаментни планове за частни лица; фактури с №№ **********/15.12.2016г., № **********/15.01.2017г. и № **********/15.03.2017 г.; кредитно известие с № **********/15.02.2017 г.; Общи условия на „Т. Б.“ ЕАД.

          ДА СЕ ИЗИСКА и  ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 148/2019 г. на ТгРС.

          

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: