Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 12.03.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове
: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Ангел Попколев,
като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 104 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от
23.01.2018 г., постановена от СРС, НО, 95-ти състав по НОХД № 4178 по описа на
СРС за 2017 г., съдът е признал подсъдимия В.И.Р. за ВИНОВЕН в това, че на
18.09.2016 г., в лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, ДК № *******,
паркиран в гр. София, на бул. „*******, държал акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове: „На облагане е акциз подлежат: тютюневите изделия”, чл. 12
/в сила от 1.07.2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 г./ (1) „Тютюн за пушене /за лула
и цигари/ е: 1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или
пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка”;
чл. 100 /в сила от 1.07.2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 г./ (1) /Доп. - ДВ, бр. 44
от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г„ изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./: „Бутилираните алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно
съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, и тютюневите изделия, предназначени
за местния пазар, се предлагат и продават само облепени е бандерол”; и Закона
за тютюна и тютюневите изделия, както следва: чл. 28. /Изм. - ДВ, бр. 110 от
1996 г./ (1) /Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г„ бр. 19 от 2016 г„ в сила от
11.03.2016 г./: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и
данъчните складове”, а именно:
- 1 брой чувал,
съдържащ тютюн е тегло 9.762 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн е тегло 9.967
кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн е тегло 9.597 кг., 1 брой чувал, съдържащ
тютюн е тегло 8.887 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн е тегло 10.142 кг., 1
брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10.132 кг., и 1 брой чувал, съдържащ тютюн с
тегло 9.392 кг., като общото тегло на посочения тютюн е 67.879 килограма, а
стойността на един килограм тютюн е 240 лв., като общата стойност на
горепосочения тютюн е в размер на 16 290, 96 /шестнадесет хиляди двеста и
деветдесет лв. и деветдесет и шест ет./ лв., и случаят е немаловажен -
престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, поради което му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, ГЛОБА в размер на 32 581, 92 /тридесет и две
хиляди петстотин осемдесет и един лв. и деветдесет и две ст./ лв., възлизаща на
двукратния размер на пазарната цена на държаните акцизни стоки и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ, свързана с търговия с акцизни стоки, за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.
66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода” в размер на две години за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано
от момента на влизане на присъдата в сила.
На основание чл.
234, ал. 3 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението,
както следва: 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.762 кг., 1 брой чувал,
съдържащ тютюн с тегло 9.967 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.597
кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 8.887 кг., 1 брой чувал, съдържащ
тютюн с тегло 10.142 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10.132 кг., и 1
брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.392 кг., като след влизане на присъдата в
сила е постановил същите следва да бъдат унищожени.
На основание чл.
189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК съдът е осъдил подсъдимия В.И.Р. да заплати в
полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 767, 92
/седемстотин шестдесет и седем лв. и деветдесет и две ст./ лв., и 5 /пет/ лв. в
полза на СРС - държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Срещу така
постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от В.И.Р. чрез адв. Д.К. – ВАК
в която е посочена, че атакуваната присъда е несправедлива, неправилна и
постановена при нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на
материалния закон, а наложеното наказание е несправедливо и силно завишено.
Постъпило е и
Допълнение към Въззивната жалба в което се сочи, че СРС неправилно е анализирал
доказателствата, отказал е допускането на исканите от защитата доказателства и
е достигнал до неправилен фактически и правен извод за виновността на
подсъдимия, тъй като обвинението не било доказано по безспорен начин – останал
недоказан фактът на упражняване на фактическа власт върху инкриминираните вещи.
Защитникът прави разбор на доказателствата в следствие на който обосновава и
съответните доказателствени искания : Да бъдат предявени веществените доказателства,
уважено от СГС и искане да бъде назначена повторна експертиза, което искане е
преценено от настоящия състав като неоснователно.
На 11.02.2019г.
е постъпило и Допълнително писмено изложение към въззивната жалба от адв. Г. в
която се сочат съображения за несъставомерност на деянието, допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон. Сочи
се, че подсъдимият е признат за виновен, като бланкетната правна норма на чл.
234 от НК е запълнена от несъответстващи на деянието правни норми, като същите
се отнасят до продажбата на акцизни стоки, а подсъдимият бил обвинен само за
тяхното държане. Отделно се сочи, че съдът е изградил своите правни изводи без
задълбочен, цялостен и подробен анализ на доказателствата, което е оказало
влияние върху вътрешното му убеждение, като това според защитата съставлява
съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяна на присъдата.
В
съдебно заседание адв. Г., защитник на подсъдимия поддържа жалбата и
допълнителното писмено изложение. Няма искания по доказателствата и не прави
отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
Подсъдимият
поддържа жалбите и не прави искания по доказателствата и искания за отводи.
Прокурорът
оспорва жалбата и допълненията и не сочи нови доказателства.
Защитата
поддържа направеното искане за предявяване на веществените доказателства, като
същите бяха предявени от настоящия съдебен състав, след което подсъдимият се
възползва от правото си да даде обяснения.
В
хода по същество адв. Г. излага подробни съображения за несъставомерност на
деянието, като сочи, че нормата на чл. 234, ал. 1 от НК е бланкетна, но от
посочените в Обвинителният акт текстове от Закона за тютюна и тютюневите
изделия и от Закона за акцизите и данъчните складове не се съдържа забрана за
държане на акцизни стоки без бандерол, а и посочените от Прокуратурата текстове
се отнасят до съвсем различни състави на изпълнителното деяние. С оглед на
изложеното защитата прави изводи за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в неяснота на обвинителния акт, както и за нарушение на
материалния закон, доколкото подзаконовите норми не са относими към състава на
престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. В заключение се прави искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимият Р. признат за
невиновен, алтернативно – делото да се върне на друг състав на СРС.
Прокурорът
моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че престъплението е доказано
по безспорен начин, като моли присъдата на първата инстанция да бъде оставена
без уважение.
Подсъдимият
Р., лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат и заявява, че няма
какво да допълни.
В
последната си дума подсъдимият Р. моли да бъде оправдан и заявява, че е
невинен.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, както
и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда
намира следното:
От фактическа
страна :
Подсъдимият
В.И.Р. е с ЕГН **********. Същият е роден на *** г. в гр. Благоевград,
българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, не работи, неженен,
със средно образование, с постоянен адрес ***4 и настоящ адрес ***.
На
18.09.2016г. свидетелите В.Л.и К.С., полицейски служители при 07 РУ – СДВР
получили сигнал от полицейското управление, че затъмнен джип се движи по посока
„Околовръстен път“ по бул. „Климент Охридски“ и след като забелязали посочения
автомобил го спрели за проверка, като часът бил около 11.40ч. Същите поискали
документите на водача на автомобила, който бил установен като подсъдимия В.И.Р.
с ЕГН **********, а в автомобила били неговата съпруга и дете. Полицейските
служители помолили Р. да отвори багажника и видели че в него има чували в които
имало тревиста маса, поради което и сигнализирали в 07 РУ СДВР от където била
изпратена съответната група от икономическа полиция.
Подсъдимия
Р. предал с протокол за доброволно предаване, в който саморъчно посочил, че
чувалите съдържат нарязан тютюн, следните вещи : 1 брой чувал, съдържащ тютюн с
тегло 9.762 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.967 кг., 1 брой чувал,
съдържащ тютюн с тегло 9.597 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 8.887
кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10.142 кг., 1 брой чувал, съдържащ
тютюн с тегло 10.132 кг., и 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.392 кг.,
като общото тегло на посочения тютюн възлизало на 67.879 кг. Пристигналата на
място дежурна огледна група към 07 РУ-СДВР извършила надлежните
процесулно-следствени действия по описване и запечатване на намерените торби с
тютюн.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общата стойност на 67.879 кг.
тютюн към момента на извършване на инкриминираното деяние е 16 290, 96 лв.
От
заключението на физико-химическата експертиза се установява, че изследваният
растителен материал представлява тютюнево изделие - нарязани на ивици /влакна/
тютюневи листа с приблизителна ширина около 2 мм., които към момента на
провеждане на анализите не са увредени от плесенни микроорганизми, и че
материалът в пробите може да се пуши като ръчно свити цигари, без да е
необходима допълнителна индустриална обработка. Вещото лице е приело също, че
представените за изследване стоки представляват „акцизни стоки“ по смисъла на
чл. 12 ЗАДС, доколкото отговарят на дефиницията „тютюн за пушене /за лула и
цигари/“ съгласно чл. 12, ал. 1 ЗАДС.
Описаната
по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от Софийски районен
съд от събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства а именно :
Гласни:
Показанията
на свидетелите – полицейски служители В.Л.и К.С., дадени пред първата
инстанция, както и пред досъдебното производство в прочетената по реда на чл.
281 от НПК част, както и Обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие пред СГС.
Писмени:
Протокол
за доброволно предаване; протокол за оглед на веществени доказателства, ведно е
приложен към него фотоалбум; справка от Централна база КАТ относно
собствеността върху автомобил „Мицубиши”, модел „Паджеро”, ДК № *******;
справка за съдимост за подсъдимия;
заключенията на физико-химическата и съдебно-икономическата експертиза.
Първоинстанционният
съд е подложил на обстоен анализ показанията на двамата полицейски служителиЛ.и
С., като е кредитирал същите в тяхната цялост като логични, последователни и
безпротиворечиви. Настоящата инстанция също дава вяра на казаното от тези двама
свидетели, доколкото то се потвърждава и от обясненията на самия подсъдим,
дадени пред СГС, който не отрича, че е бил спрян за проверка от двамата
полицаи, след което в багажника на автомобила му са намерени инкриминираните
вещи.
Правилно
СРС е дал вяра и на писмените доказателства по делото, като и според настоящия
състав инкриминираните вещи са надлежно приобщени към доказателствения материал
чрез доброволното им предаване от подсъдимия за което същият е попълнил и
подписал собственоръчно съответния протокол, в който е отбелязал и че
намерените в колата му чували представляват нарязан тютюн, което се потвърждава
от извършения оглед на веществени доказателства и от съответното експертно
заключение. От посочените доказателства се установява, че намерените в
автомобила, управляван от подсъдимия вещи представляват 1 брой чувал, съдържащ
тютюн с тегло 9.762 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.967 кг., 1 брой
чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.597 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло
8.887 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10.142 кг., 1 брой чувал,
съдържащ тютюн с тегло 10.132 кг., и 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.392
кг., като общото тегло на посочения тютюн възлизало на 67.879 кг.
СРС
е анализирал и изключително подробно заключението на вещото лице по
физико-химичната експертиза, като и настоящия състав намира същото за вярно,
точно и пълно, като счита, че възраженията на защитата за липса на
компетентност у експерта са неоснователни. Следва да се отбележи, че
първоинстанционният съд подробно е отговорил на всички доводи на защитата, като
е обосновал компетентността на вещото лице – извод с който и настоящата инстанция
се съгласява напълно. Вещото лице е от лабораторията на „Агенция Митници“ и
разполага с необходимите експертни познания, като обстоятелството, дали същото
е пушач и дали е опитало лично намерения тютюн е без правно значение. По
изложените съображения настоящият състав също кредитира изцяло заключението на
вещото лице от което се установява, че изследваният растителен материал
представлява тютюнево изделие - нарязани на ивици /влакна/ тютюневи листа с
приблизителна ширина около 2 мм., които към момента на провеждане на анализите
не са увредени от плесенни микроорганизми, и че материалът в пробите може да се
пуши като ръчно свити цигари, без да е необходима допълнителна индустриална
обработка. Вещото лице е приело също, че представените за изследване стоки
представляват „акцизни стоки“ по смисъла на чл. 12 ЗАДС, доколкото отговарят на
дефиницията „тютюн за пушене /за лула и цигари/“ съгласно чл. 12, ал. 1 ЗАДС.
Съдът
дава вяра и на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната
експертиза от което се установява, че общата стойност на 67.879 кг. тютюн към
момента на извършване на инкриминираното деяние е 16 290, 96 лв.
Настоящия
състав подложи на внимателен анализ дадените от подсъдимия Р. обяснения пред
настоящия състав, като прецени внимателно тяхното качество едновременно като
доказателствено средство и като средство за защита, като ги кредитира частично.
Съдът
дава вяра на казаното от подсъдимия относно това, че е бил спрян от полицейски
служители, че е бил със съпругата и детето си, както и че е пристигнала огледна група и при огледа
са били намерени чувалите с тревистата маса, както и относно обстоятелството,
че е написал собственоръчно, че намереното в автомобила му е тютюн. В тази
насока са както писмените доказателства по делото, така и показанията на
двамата полицейски служители. Ето защо и настоящия състав кредитира обясненията
на подсъдимия в тази им част.
Съдът
не кредитира обаче казаното от подсъдимия, че декларираното от него в протокола
за оглед обстоятелство, че намереното представлява тютюн е записано под
полицейски натиск. Такива доказателства по делото няма, а тази теза се навежда
за пръв път едва пред въззивната инстанция и доколкото не е подкрепена с
никакви доказателства, настоящият състав прецени, че не може да й даде вяра.
Не
могат да бъдат приети за достоверни и обясненията на подсъдимия в частта в
която същият е заявил, че намереното в чувала му е градинска тор, която купил за
50-60 лева цялото количество – 10 лева на чувал. От една страна казаното от
подсъдимия не се подкрепя с никакви доказателства и не може да бъде проверено,
доколкото същият не може да посочи лицето от което е купило тревистата маса,
мястото от където го е купило, не разполага с никакви документи, а и не може да
посочи количеството и цената за която е закупило „торта“, доколкото по делото
са налични 7 чувала, а същият заяви, че е платил 50-60 лева – по 10 лева на
чувал. Ето защо настоящият състав преценява казаното от подсъдимия като опит за
изграждане на защитна версия, която се явява изолирана от доказателствения
материал и влиза в противоречие и със собственоръчно записаното от Р., че
намереното в неговия автомобил е тютюн. Безспорно е установено, че намерената
тревиста маса представлява тютюн за пушене, което напълно съвпада със
записаното от подсъдимия в протокола за доброволно предаване и категорично
опровергава казаното от него, че в джипа си, в намерените чували е имало
градинска тор. С оглед на изложеното и настоящият състав намери, че вяра на
обясненията на подсъдимия в посочената по-горе част не следва да бъде давана и
не кредитира същите.
Така изложената
фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени
са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото
– времето, мястото, механизма на извършването му и всички съставомерни
обстоятелства.
Настоящият състав
счита, че основните фактически констатации
на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал.
От правна страна
Въз основа на правилно
изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилен
правен извод, че подсъдимият В.И.Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК.
От обективна
страна
подсъдимият В.И.Р. на 18.09.2016 г., в лек автомобил марка „Мицубиши”, модел
„Паджеро”, ДК № *******, паркиран в гр. София, на бул. „*******, държал акцизни
стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за
акцизите и данъчните складове, чл. 12 (1), т. 1., чл. 100 /в сила от 1.07.2006 г. - ДВ, бр. 91
от 2005 г./ (1) /Доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г изм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г и Закона за тютюна и тютюневите изделия,
както следва: чл. 28. /Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г./ (1) /Изм. - ДВ, бр. 50 от
2012 г„ бр. 19 от 2016 г„ в сила от 11.03.2016 г./: а именно:
- 1 брой чувал, съдържащ тютюн е тегло
9.762 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн е тегло 9.967 кг., 1 брой чувал,
съдържащ тютюн е тегло 9.597 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн е тегло 8.887
кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн е тегло 10.142 кг., 1 брой чувал, съдържащ
тютюн с тегло 10.132 кг., и 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.392 кг.,
като общото тегло на посочения тютюн е 67.879 килограма, а стойността на един
килограм тютюн е 240 лв., като общата стойност на горепосочения тютюн е в
размер на 16 290, 96 /шестнадесет хиляди двеста и деветдесет лв. и деветдесет и
шест ет./ лв., и случаят е немаловажен.
Държането представлява фактическа власт
на дееца върху определени вещи и по настоящото дело това е безспорно
установено, тъй като е видно, че вещите са били в автомобила на подсъдимия Р. и
той е лицето, което е предало същите с Протокол за доброволно предаване.
Доколкото в автомобила са били само неговото дете и неговата съпруга, съдът още
веднъж приема, че подсъдимият Р. лично е упражнявал фактическа власт върху
инкриминираните вещи, поради което безспорно е установено и авторството не
деянието.
Държането е осъществено от подсъдимия Р.
в нарушение на разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК, който забранява държането
на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни
случаи.
Неоснователни са възраженията на
защитата изложени в Допълнението към жалбата, както и пред въззивния състав, че
посочените в Обвинителния акт и възприети от СРС подзаконови разпоредби са
неотносими към предмета на доказване, не забраняват държането на акцизни стоки,
поради което и деянието на подсъдимия е несъставомерно.
Забраната да бъдат държани акцизни стоки
без бандерол в немаловажни случаи произтича не от подзаконовите нормативни
актове, а по силата на разпоредбата на чл. 234 от Наказателния кодекс, който е
въздигнал упражняването на фактическа власт върху такива вещи в престъпление.
Подзаконовите нормативни актове, посочени в Обвинителният акт не следва да
съдържат сами по себе си забрана за държане на акцизни стоки без бандерол, а
следва да са относими към другото съставомерно обстоятелство „когато такъв се изисква по закон“.
Именно в тази връзка правилно са посочени и съответните подзаконови нормативни
разпоредби :
Съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за
акцизите и данъчните складове определя: „На
облагане с акциз подлежат: тютюневите изделия”, каквото безспорно е тютюнът
за пушене, обстоятелство установено и доказано със заключението на вещото лице
по физико-химичната експертиза.
Съгласно чл. 12 /в сила от 1.07.2006 г.
- ДВ, бр. 91 от 2005 г./ (1) „Тютюн за
пушене /за лула и цигари/ е: 1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг
начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка”. Протоколът за оглед на веществени доказателства и
посоченото по-горе експертно заключение още веднъж доказват, че инкриминираните
вещи са точно нарязан тютюн, поради което и посочената разпоредба е относима
към инкриминираното деяние.
Съгласно чл. 100 /в сила от 1.07.2006 г.
- ДВ, бр. 91 от 2005 г./ (1) /Доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 1.01.2010
г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./: „Бутилираните алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно
съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, и тютюневите изделия, предназначени
за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол”; а
съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия, чл. 28. /Изм. - ДВ, бр. 110 от
1996 г./ (1) /Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г„ бр. 19 от 2016 г„ в сила от
11.03.2016 г./: „Тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове”.
Чрез посочване на цитираните текстове
Държавното обвинение е покрило всички възможни хипотези на употреба и държане на
акцизни стоки за които е задължително да имат бандерол. Действително, подсъдимият
няма повдигнато обвинение за продажба на държания от него тютюн, както сочи и
защитата, но от друга страна, макар и несъставомерно обстоятелство,
количеството на намерения тютюн категорично изключва той да е бил държан за
лична употреба, а посочените в тези текстове действия – предлагане, продаване,
транспортиране, пренасяне, съхраняване на тютюневи изделия покриват всички хипотези
в които държаните стоки задължително следва да имат поставен бандерол, като по
този начин изпълват със съдържание изискването на нормата на чл. 234 от НК
относно бандеролът : „когато такъв се
изисква по закон“.
С оглед на изложеното по-горе СРС
правилно е приел, че въпреки изричното изискване на специалните закони за
наличието на акцизен бандерол върху тютюна за пушене по смисъла на чл. 12, ал.
1 ЗАДС, какъвто се явява процесният, държаният от подсъдимия тютюн е бил без
бандерол, с което съответният обективен признак на чл. 234, ал. 1 НК се явява
изпълнен.
Налице е и другия признак от обективна
страна, а именно – случаят да не е маловажен. Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 НК, „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед
липсата или незначителността на вредните си последици, или с оглед наличието на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С
оглед на голямото количество и значителна стойност на държаните от подсъдимия
акцизни стоки без бандерол – 67.879кг. тютюн, на обща стойност 16 290, 96 лв. не
може да бъде направен извод за незначителност на вредните последици. СРС е
посочил и размерът на незаплатения и дължим акциз - 10 317, 61 лв., което още
веднъж затвърждава извода и на настоящия състав, че случаят не е маловажен.
От субективна страна подсъдимият Р. е
действал виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си и е искал и целял настъпването на
общественоопасните му последици. Същият е съзнавал, че държи тютюн за пушене,
че същият представлява акцизна стока и като такава следва да има съответния
бандерол, както и че превозвания от него тютюн не е имал такъв, но въпреки това
е извършил инкриминираното деяние.
По вида и размера на наказанието :
Настоящият състав
анализира първоинстанционния съдебен акт и по отношение на наказанието, като не
намери основание за изменение на същия в тази му част. Съдът правилно е
преценил, наличните по делото отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, като е достигнал до правилния извод, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК, доколкото не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, докато напротив
– налице са отегчаващи вината обстоятелства – голямото количество и стойност на
инкриминираните вещи. Ето защо и правилно съдът е наложил наказание над
минималния размер а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИИНИ, което
правилно е отложил на основание чл. 66 от НК, тъй като са налице и основанията
за това. Правилно съдът е присъединил и наложил наказанието ГЛОБА в двойния
размер на стойността на държаните акцизни стоки без бандерол и е лишил
подсъдимия от Право да упражнява търговска дейност свързана с търговия с
акцизни стоки за срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По веществените доказателства:
Първоинстанционният
съд правилно на основание чл. 234, ал. 3 НК е отнел предмета на престъплението
- 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.762 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн
с тегло 9.967 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.597 кг., 1 брой
чувал, съдържащ тютюн с тегло 8.887 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло
10.142 кг., 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10.132 кг., и 1 брой чувал,
съдържащ тютюн с тегло 9.392 кг., в полза на държавата, като е постановил след
влизане на присъдата в сила посочените вещи да бъдат унищожени.
По разноските:
Предвид изхода на
делото правилно и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимият
Р. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на
767, 92 /седемстотин шестдесет и седем лв. и деветдесет и две ст./ лв., и на
основание чл. 190, ал. 2 НПК възложи в негова тежест сумата от 5 /пет/ лв.,
платими по сметка на СРС - държавна такса за издаването на изпълнителен лист.
С оглед на
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от
23.01.2018 г., постановена от СРС, НО, 95-ти състав по НОХД № 4178 по описа на
СРС за 2017 г.,
Решението
не подлежи на обжалване и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.